Решение № 58 от 27.5.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 85/2025 г.

Иск с правно основание чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от К. Г. Б. със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000, ул. „Уилям Гладстон“ №19А, ап.2, в качеството си на синдик на „Армс“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „АРМС“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, п.к. 5855, ул.„Средна гора“№3, представлявано от управителя А. В. П. и срещу А. В. П. с ЕГН •••••••••• от гр. С., п.к. •••, район Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с правна квалификация на предявения иск чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на „АРМС“ ЕООД фактическо действие по бракуване на материални активи на дружеството на обща стойност от 468 957,27 лв., индивидуализирани в протокол № 1/•••г.. В исковата молба се твърди, че с решение на ПлОС е обявена неплатежоспособността на „Армс“ ЕООД, определена е началната дата на същата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, в последствие дружеството е обявено в несъстоятелност и е спряно производството на осн. чл. 632 ал.1 от ТЗ. Твърди се, че с решение на ВТАС е възобновено производството, с определение на ПлОС са одобрени съставените списъци на приетите вземания, както и че с определение на ПлОС ищецът е назначен за синдик в производството по несъстоятелност на посоченото дружество. В ИМ се твърди, че от представена от управителя на дружеството справка и приложенията към нея се установява, че на •••г. са бракувани материални запаси на дружеството на обща стойност от 468 957,27лв., което действие е обективирано в протокол № 1/••• г за бракуване на материални запаси. В исковата молба са описани подробно материалните активи. Според ищеца се налага заключението, че длъжникът е извършил съвместно с управителя действия, които са довели до лишаване от свое имущество, с което се затруднява удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността. Според ищеца и съгласно константната съдебна практика по чл. 647, ал.1 от ТЗ могат да се обявят за недействителни спрямо кредиторите сделки и действия, извършени от длъжника в подозрителни периоди, изчислявани от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В ИМ се твърди, че молбата на „Армс“ ЕООД до ОС – Плевен е била депозирана на 09.03.2023г., а с решение на ОС – Плевен № 70 от 26.05.2023 г. по т.д. № 20/23 г. е определена начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2022г. Според ищеца подозрителният период започва да тече от 01.10.2023г. Действието по бракуване на материални активи е извършено на •••г.. Твърди се, че е извършено действие в подозрителния период между дружеството и свързано с него лице, чрез което са отписани активи на стойност от 468 957,27 лв. Според ищеца това действие има увреждащ характер за кредиторите, тъй като би затруднило и осуетило осъществяването на правата на кредиторите. Извършено е бракуване на активи, включени в масата на несъстоятелността като се намалява нейното съдържание. Според ищеца фактическото действие е извършено от длъжника и свързано с него лице като съгласно чл. 647 ал.1 т.1 т.5 и 6 от ТЗ свързаността следва да се преценява към момента на извършване на действието или сделката. В ИМ се твърди, че свързани лица според пар. 1, ал.2 от ДР на ТЗ са лицата, които участват пряко или косвено в управлението на друго лице. А. П. е управител на дружеството. В ИМ се твърди също така, че бракуваните активи са били запорирани съгласно посоченото решение на ОС – Плевен и е предстояло тяхното вписване по реда на чл. 653 от ТЗ, защото производството по делото е било възобновено. Според ищеца към момента на бракуването управителният орган на дружеството е бил частично десезиран и е бил длъжен да уведоми органите, управляващи масата на несъстоятелността за предстоящите действия с активи от тази маса. Твърди се, че са налице условията на чл. 647 ал.1 т.6 от ТЗ и се претендира постановяване на решение, с което да се обяви за недействително спрямо кредиторите на „АРМС“ ЕООД осъщественото на •••г. фактическо действие по бракуване на материални активи на стойност от 468 957,27 лв. по протокол № 1 от •••г. Към исковата молба са приложени посочените доказателства, ищецът е освободен от предварително внА.не на ДТ, преписи от приложенията са били налични за другата страна, поради което и на осн. чл. 367 от ГПК исковата молба с приложенията са били изпратени на ответната страна за отговор. В предвидения за това срок отговор е постъпил от А. В. П. като съдът е приел в определение, че този отговор е подаден от П. в двойно качество. В настоящето решение съдът обаче приема, че с оглед неговото съдържание постъпилият отговор е само от А. В. П.. В отговора се възразява срещу допустимостта на иска срещу П., тъй като същата е действала като управител на дружеството, а не в лично качество като физическо лице. В отговора се възразява и по основателността на иска като се твърди, че липсва сделка в буквалния смисъл на чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ. Според отговора липсва легално определение на „брак на активи“, но материалните запаси и активи на едно дружество в един момент могат да станат ненужни и неизползваеми. Бракуването на активи е процес, при който се изваждат от употреба и се отписват от баланса на предприятието активи, които се обявяват за негодни, тъй като не могат да се използват по предназначението, за което са създадени и да носят икономическа изгода. В отговора се твърди, че съдебната практика на ВКС приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се зА.гат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Само по себе си, според отговора, отписването на активи от баланса на предприятието представлява счетоводна операция и не представлява „сделка“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а още по-малко тази операция уврежда кредиторите. Увреждане на кредиторите евентуално би било действие, с което се унищожава физически конкретния актив от масата на несъстоятелността с цел да се увредят кредиторите, но само по себе си бракуването на активи не представлява такова унищожаване на активи. В отговора се твърди, че съгласно приложения към исковата молба Протокол № 1 от ••• г. комисията предлага използваемите материали от бракуването да се изхвърлят на определените за целта места, като се спазват изискванията на законите на Република България. Следователно сам по себе си протоколът не удостоверява извършването на такива физически действия, довели до унищожаване или погиване на процесиите вещи, тъй като с него само се предлага да се извършат такива действия. Според отговора, съгласно Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело С-127/22, в общо употребимия език с термина „унищожаване“ се обозначава действието, с което дадена вещ коренно се изменя, прекратява се съществуването й чрез нейното разрушаване, погубва се. От своя страна терминът „погиване“, когато се отнА. до вещ, обозначава хипотезата, в която едно лице е лишено от нещо, върху което е имало право на собственост или на ползване. От това следва, според отговора, че погиването на дадена вещ не би могло да е резултат от доброволно действие на нейния собственик или владелец, докато това не е изключено в случай на унищожаване. За да попадне в обхвата на член 185, параграф 2 от Директивата за ДДС, унищожаването на стока, която е част от имуществото на данъчнозадълженото лице, трябва да бъде надлежно доказано или потвърдено и може да се вземе предвид само унищожаването на стока, за което е взето решение, поради това че вече обективно няма полза от стоката за обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. С отговора се оспорва, че П. е извършила физически действия, довели до унищожаване или погиване на процесиите вещи. Действително към датата на съставяне на протокола /••• г./ все още е била управител на „Армс“ ЕООД и не е била лишена от представителна власт, като едва с Решение № 65 от 03.07.2025 г. по търговско дело № 20/2023 г. на Окръжен съд - Плевен са били прекратени правомощията й на управител на дружеството. Действително е участвала в комисията, която е бракувала вещите, но само по себе си това участие в комисията не представлява сделка, с която се увреждат кредиторите. Такова действие евентуално би било унищожаването на вещите, но такива действия не са извършвани. Процесиите стоки са бракувани по две причини: на първо място - тъй като върху тях е липсвала СЕ маркировка, а на следващо място - тъй като са били силно амортизирани. Пояснено е с отговора, че СЕ маркировката представлява знак за съответствие, който се поставя върху определени продукти, предназначени за европейския пазар. Чрез този знак се декларира, че съответният продукт отговаря на европейските изисквания за безопасност, опазване на здравето и на околната среда. Европейското законодателство задължава всеки производител (независимо дали е член на ЕС или не) да изпълни съпътстващите изисквания и да поставя такава маркировка върху тези негови стоки, които ще се продават в Европейската икономическа зона и които попадат в европейските директиви. С поставянето на този знак производителят декларира, че продуктът му отговаря на изискванията и са изпълнени процедурите за оценка на съответствието, описани в съответната директива. Липсата на СЕ маркировка прави стоката негодна за продажба в рамките на Европейския съюз съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, както и Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО. Това е наложило бракуването на процесиите стоки. Същите изначално не биха могли да послужат за осребряване в производството по несъстоятелност и също така не биха могли да удовлетворят кредиторите. Поради това бракуването им не представлява увреждаща кредиторите сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Освен това, според отговора на П., тези движими вещи са били силно амортизирани, което значително е намалило тяхната икономическа стойност. В периода след 21.03.2023г. вещите са се съхранявали в едноетажна сграда, находяща се в село •••, общ. Д., С. област, ул. „С.“ № 7. Сградата е била стара, а покривът на сградата е бил дървен гредоред с керемиди, който бил силно увреден. При една буря едно дърво е паднало и разрушило част от покрива, в резултат от което се появил голям теч. В резултат от всичко това процесиите вещи са били овлажнени и силно амортизирани и вече не са могли да се продават на пазара. Това е наложило същите да бъдат бракувани. Не е налице увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а още по-малко пък действия, с които се е целяло увреждане на кредиторите. Касае се за обективни причини, които са наложили бракуването на стоките. С отговора се правят и доказателствени искания. Отговор от дружеството не е постъпил като съдът, с оглед направеното отбелязване на върнатото съобщение, е приложил разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ГПК. Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ. Предявеният иск е в преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ - двегодишния срок след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Видно от доказателствата по делото решението постановено от Плевенски окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е 31.12.2022г., а искът е предявен от синдика на 29.05.2025 г., който е активно легитимирано лице да предяви този иск съгласно чл. 649, ал.1 ТЗ. Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното: С оглед на изразените от страните позиции по делото с изготвеният по делото проект, съдът прие, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата досежно обявената на основание чл. 608, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ неплатежоспособността на осн. чл. 742, ал.1 от ТЗ и свръхзадължеността на „АРМС“ ЕООД с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл.Плевен, п.к. 5855, ул.„Средна гора“№ 3, представлявано от управителя А. В. П., с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2022г., постановени с Решение № 70 от 26.05.2023г. по Търговско дело № 20234400900020 по описа на Плевенски окръжен съд, с което решение е открито и производството по несъстоятелност на „АРМС“ ЕООД с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл.Плевен, п.к. 5855,ул.„Средна гора“№3, представлявано от управителя А. В. П.. БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския регистър, че ответникът АРМС“ ЕООД с ЕИК •• представлява юридическо лице, вписано по съответния ред, с ЕИК 831830482. БЕЗСПОРНО по делото е също така, че с решение на ВТАС е възобновено производството по несъстоятелност, открито и спряно с Решение № 70 от 26.05.2023г. по т.д. № 20/2023 по описа на Плевенски окръжен съд, с определение на ПлОС са одобрени съставените списъци на приетите вземания, както и че с определение на ПлОС ищецът Б. е назначен за синдик в производството по несъстоятелност на посоченото дружество. БЕЗСПОРНО по делото и с оглед на представената от управителя на дружеството справка и приложенията към нея, че на •••г. са бракувани материални запаси на дружеството на обща стойност от 468 957,27 лв., което действие е обективирано в протокол № 1/••• г за бракуване на материални запаси. СПОРНИ по делото са въпросите досежно това, извършено ли е действие в подозрителния период между дружеството и свързано с него лице, чрез което са отписани активи на стойност от 468 957,27 лв. и това действие има ли увреждащ характер за кредиторите, тъй като извършеното действие - бракуване на активи, включени в масата на несъстоятелността намалява ли нейното съдържание и същото би ли затруднило и осуетило осъществяването на правата на кредиторите. В процесната хипотеза сме изправени пред отменителен иск в производство по несъстоятелност по т.6 от чл.647, ал.1 от ТЗ. Разпоредбата на чл.647 от ТЗ дава възможност на синдика на несъстоятелното дружество да поиска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг действия и сделки, увреждащи кредиторите, при наличието на съответните, специфични за отделните фактически състави, елементи. Общата характеристика на регламентираните хипотези включва имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание, било като пряка последица от разпоредителни сделки или действия от страна на длъжника с притежаваното от него имущество, било при създаване на опасност от такова увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ освен в предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка или действие извършени от длъжника, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Следователно за да бъде успешно проведен искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ - за увреждаща сделка или действие със свързано лице, трябва да са налице едновременно следните елементи: наличие на сделка или действие /действието в настоящият случай е бракуване на активи/; свързано лице т.е. лицето, в чиято полза е извършено действието, трябва да отговаря на определението за „свързани лица“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ /в конкретния случай П. е свързано лице по смисъла на закона/; подозрителен период – т.е. сделката или действието трябва да са извършени в рамките на 2 години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /бракуването е извършено на •••г./; наличие на открито производство по несъстоятелност – т.к. искът е конститутивен и може да се предяви само след като вече има решение за откриване на производството /в настоящият случай производството е открито с Решение №70 от 26.05.2023г. по т.д. № 20/2023 по описа на ПлОС/; увреждане на кредиторите т.нар имуществено увреждане, което е ключовият елемент т.к. за да е налице такова увреждане - трябва да се докаже, че в резултат на действието активите на длъжника са намалели, или да се докаже, че е станало невъзможно или по-трудно удовлетворяването на кредиторите от масата на несъстоятелността. Освен горните положителни предпоставки от фактическият състав на отменителният иск по чл.647, ал.1 от ТЗ, следва бъде обсъдена и една специфична за този иск характеристика – субективният елемент, която характеристика го различава от Павловия иск по чл.135 от ЗЗД - не е необходимо да се доказва знание за увреждането т.к. при свързаните лица законът цели по-лесна отмяна, поради което субективният елемент – това дали страните са знаели, че вредят на останалите кредитори, не е част от тежестта на доказване. Липсата на която и да е от изброените по-горе положителни предпоставки от фактическият състав на иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ води до неоснователност на предявения иск, в тази насока е и съдебната практика на ВКС. Съществена особеност на иска по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ е, че действието бракуването на активи е действие в контекста на отменителните искове по несъстоятелност, въпреки че често се разглежда като вътрешна счетоводна процедура, но от юридическа гледна точка то представлява фактически и правен акт, който води до окончателно изваждане на имуществени права от актива на длъжника. Бракуването не е случаен процес, а резултат от волята на органите на управление на дружеството /протокол за брак/ и именно това го квалифицира като правно действие. Действието на отписване на бракуваните активи е увреждащо, единствено когато води до пряко или косвено изваждане на актив от масата на несъстоятелността, с което се ограничават възможностите за удовлетворяване на кредиторите. Ако това отписване е направено без реално правно основание /т.е. не се докаже в настоящият казус погиване на движимите вещи, а същите са годни да бъдат обект на разпоредителна сделка/, само тогава то представлява действие, което намалява имуществото на длъжника. За да бъде признато за действително и неувреждащо, бракуването трябва да е оправдано от обективни обстоятелства, като например: физическо унищожаване т.е. активите да са реално погинали както е в конкретния случай - при наводнение, от което следва, че е налице форсмажорно обстоятелство. Досежно разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ следва да се съобрази и това, че „бракуване на активи“ не представлява винаги увреждане на кредиторите, тъй като счетоводното отчитане на брака на активи е свързано с икономическите ползи и изгоди, които не се очакват от неговото използване. След като активът не може да бъде използван, той се изоставя или унищожава, и счетоводното отчитане на брака на активи следва да бъде надлежно документирано т.е да е налице реален брак, а не фиктивен, при който бракуваните вещи имат пазарна или остатъчна стойност. Следва да се съобрази и това, че в съдебната практика при искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, когато извършеното правно действие е бракуване на активи, същото не се предполага да е увреждащо действие, а подлежи на пълно доказване от страна на ищеца. Съдилищата, включително Върховният касационен съд (ВКС), прилагат няколко основни критерия за определяне на това действие дали е увреждане: налице ли е намаляване на масата на несъстоятелността т.е увреждането се дефинира като обективно намаляване на имуществото, от което кредиторите могат да се удовлетворят. Тъй като основната цел на производството е реализиране стойността на активите за погА.ване на дългове, всяко необосновано изваждане на вещ от актива се счита за вредоносно; липса на икономическа логика – т.е. ако активът е бракуван непосредствено преди несъстоятелността без ясна технологична причина, съдът приема, че целта е била поставяне на активите извън обсега на кредиторите; нарушаване на реда за удовлетворяване и представяне доказателствени средства в съда относими към извършеното правно действие. Съдът съобрази гореописаните съображения и след като обсъди същите във връзка със събраните по делото доказателства, установи следното: На първо място е необходимо да се изследва дали е налице реален брак или фиктивен. На изследване подлежи и това дали активът е бракуван непосредствено преди несъстоятелността без ясна технологична причина, което от своя страна ще доведе до единственият извода, че целта е била поставяне на активите извън обсега на кредиторите. Важно е да бъде проверено и дали активът действително е бил негоден, за да се провери дали бракуваната вещ е имала пазарна стойност или е могла да бъде продадена, и едва тогава бракуването следва да се приеме за увреждащо действие. По настоящото дело и с оглед на определеното за безспорно между страните, че производството по несъстоятелност е открито с Решение № 70 от 26.05.2023г. по т.д. № 20/2023 по описа на Плевенски окръжен съд с начална дата – 31.12.2022 година, а с определение на ПлОС са одобрени и съставените списъци на приетите вземания, се установява, че правното действие „бракуване на активи“, извършено към датата на съставяне на протокола от ••• г. не е извършено непосредствено преди несъстоятелността. Няма и възражение в тази насока, но това обстоятелство подлежи на изследване, както бе отбелязано по-горе. Възражение обаче има в посока, че бракуването е без ясна технологична причина, което не кореспондира със събраните гласни доказателства. От свидетелските показания на Динко Ж. – работник в дружеството на длъжност оръжеен майстор, чиито вземания са включени в списъка на кредиторите с приети вземания, които са били обявени в ТР с вписване № 20241227105745 – л.18 от делото, се установява, че в началото на 2024 година при буря пада дърво върху покрива на сградата в с. •••, общ. Д., където са се съхранявали стоките /бракуваните активи/, в следствие на което помещението се наводнява и стоките са напълно повредени. В показанията си посочва, че стоките са били в следното негодно състояние: „електрошокове с намокрени батерии“; „раздути пиротехники“; „бинокли и оптики, които са били пълни с вода“. От свидетелските показания на Любен Ж., който е предоставил на дружеството за ползване сградата в с. •••, общ. Д., където са се намирали стоките /бракуваните активи/, чиито вземания също са включени в списъка на кредиторите с приети вземания, които са били обявени в ТР с вписване № 20241227105745 – л.17 от делото, се установява, че сградата е ползвана преди 2003 година като лятна къща, а самата сграда е „строена много отдавна“ и с „подръчни материали“ и с кара таван. Установява се също така, че през месец Май на 2024 година са установили, че върху сградата е паднало дърво, което е довело до наводняването й, а вещите са били затрупани с пръст и слама, имало и много влага от дъждовете. От събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите, които от своя страна са включени в списъка на кредиторите с приети вземания, безспорно се установява, че до извършване на действието бракуване на активи, собственост на дружеството в несъстоятелност, се е стигнало поради наводнение на склада /форсмажорно обстоятелство/, след което същите тези активи са били негодни дори и за отпадъчни материали, от които би могло да се получи цена при евентуална преработка или продажба за скрап, което също от двоя страна подлежи на доказване в производството. На следващо място, след като се установи, че причина за унищожаването на вещите се дължи на наводнение на склада /форсмажорно обстоятелство/, следва да се изследва дали е налице реален брак или фиктивен такъв, като за съдът е необходимо да изследва дали активът действително е бил негоден. Ако се докаже, че бракуваната вещ е имала пазарна стойност или е могла да бъде продадена, бракуването се приема за увреждащо действие. В настоящият казус по делото от събраните гласни доказателства и представените писмени такива се установи, че бракуването е извършено поради форсмажорни обстоятелства – наводнение на склада, а същите тези активи са били събрани на едно в това помещение, след като изначало те не са имали пазарна стойност т.е. същите не са могли да бъдат обект на продажба тъй като не отговорят на изисквания на ЕС - върху тях е липсвала СЕ маркировка. СЕ маркировката представлява знак за съответствие, който се поставя върху определени продукти, предназначени за европейския пазар, като с поставянето на този знак се декларира, че съответният продукт отговаря на европейските изисквания за безопасност, опазване на здравето и на околната среда. Липсата на СЕ маркировка прави стоката негодна за продажба в рамките на Европейския съюз съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, както и Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на св. Д. Ж. и Л. Ж., като такива, които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и доказват факти, които не са изгодни за страната дала показанията. Видно от Протокол № 1 от ••• година за бракуване на материални запаси – л.34-л.36 от делото, при бракуването са спазени вътрешните правила за брак - наличие на комисия, протокол, техническа обосновка. В протокола са посочени причините довели до фактическото действие - брак, които от своя страна освен, че са наложили това фактическо действие, тези причини кореспондират със събраните устни доказателства. В протокола е посечено и предложение на комисията за използваемите материали от бракуването, а именно – да бъдат изхвърлени на определени за целта места, като се спазват изискванията на законите на РБ. От направеното предложение се подкрепя и направеният по-горе извод от настоящият състав, че бракът на материалите е реален, а не фиктивен, след като бракуваната вещ първо няма пазарна стойност и същата не би могла да бъде продадена дори като скрап или части, а от там и генералният извод, че бракуването по настоящият казус не се приема за увреждащо кредиторите действие по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. По настоящето дело е назначена и съдебно - икономическа експертиза, която с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се обсъди и възприеме от съда съобразно правилата на посочения кодекс. Наличие на бракувани активи, се установява по делото, както от назначената СИЕ, така и от събраните писмени и гласни доказателства, които изцяло си кореспондират и допълват. Съгласно назначената съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. В., в заключение е посочено, че дружеството е собственик на следните имуществени права: апартамент в гр. С. със застроена площ 124,87 кв.м.; лек автомобил с рег.№ •••; лек автомобил с рег.№ •••; лек автомобил с рег.№ ••• и Ремарке с рег.№ •••. Посочено е също така, че дружеството е собственик и на движими вещи – материални запаси на обща стойност от 468 957,27лв., които са бракувани с Протокол от •••г.. Следва да бъде съобразено и това, че в експертизата е посочено обаче, че съгласно отчет от синдика Б. от дата 25.08.2025г. до ПлОС по т.д.№20/2023 по опис на същият съд, който отчет е представен на основание чл.659, ал.3 от ТЗ, е посочено, че след извършени по уточняване и издирване на имуществото в масата на несъстоятелността е установено, че са включени недвижим имот и два автомобила. Посочва се също в заключението на експертизата, че бракуваните материални запаси не са част от масата на несъстоятелността. От представеното писмено доказателство на л.31 от делото – А. В. П., се установява също, че същата е декларирала в качеството си на управител на „АРМС“ ЕООД /в несъстоятелност/ на основание чл.640, ал.1, т.4 ТЗ, че представляваното от нея дружество притежава следният недвижим имот - апартамент с площ от 124,87 кв.м., находящ се в гр. С., както и движими следните движими вещи: лек автомобил с рег.№ •••; лек автомобил с рег.№ •••; лек автомобил с рег.№ ••• и Ремарке с рег.№ •••. В декларацията е посочено, че дружеството не притежава други недвижими или движими вещи. Съдът съобрази и това, че отменителните искове по чл. 647 от ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат кредиторите, при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове, правното положение, настъпило като последица от атакуваните сделки или фактически действия, се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, съществувало преди тяхното извършване, а в конкретният казус бракуваните материални активи не са част от масата на несъстоятелността, както е посочено и в заключението по СИЕ, така и в отчета от синдика, представен на основание чл.659, ал.3 от ТЗ с оглед на уточняване и издирване на имуществото в масата на несъстоятелността. Отделно от горното по делото се установи, че бракуваните материални активи не са могли да бъдат обект на продажба тъй като дори в първоначалният си вид не са отговаряли на изисквания на ЕС - върху тях е липсвала СЕ маркировка, която липса прави стоката негодна за продажба в рамките на Европейския съюз съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент . В конкретния случай съдът приема, че предвид всички коментирани разпоредби, единственият възможен извод е, че не е налице един от елементите на отменителният иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, а именно увреждане на кредиторите. За да е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността е необходимо масата на несъстоятелността да е реално накърнена. Накърняване на масата на несъстоятелността би имало, ако активите на длъжника са намалени или пасивите са му се увеличили, а в случая освен, че се доказа по делото, че е налице реален, а не фиктивен брак – бракуваните активи дори не са били включени в масата на несъстоятелността, както е посочено и в заключението по СИЕ, а също така се доказа, че същите са били негоден за продажба обект – дори в първоначалният си вид тъй като върху тях е липсвала изискуема от ЕС маркировка. С оглед всичко гореизложено и доколкото се установи, че не е налице увреждащо кредиторите фактическо действие, предявеният от К. Г. Б. в качеството си на синдик на „Армс“ ЕООД /в нессътоятелност/ срещу „АРМС“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, п.к. 5855, ул.„Средна гора“ №3, представлявано от управителя А. В. П. и срещу А. В. П. с ЕГН •••••••••• от гр. С., п.к. •••, район Л., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ИСК С ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, за обявяване за недействително спрямо кредиторите на „АРМС“ ЕООД фактическо действие по бракуване на материални активи на дружеството на обща стойност от 468 957,27 лв., индивидуализирани в протокол № 1/•••г. е НЕОСНОВАТЕЛЕН И СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕН. На основание чл. 649, ал.6, изр.2, предл.2 от ТЗ държавната такса не се внА. предварително, като размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска /468 957,27 лева/ и се събира от масата на несъстоятелността, от което следва държавната такса в размер на 2 397,74 евро /4 689,57лв./ да бъде събрана от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт и преведена по бюджетната сметка на ОС – Плевен. За служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ОС – Плевен следва да бъде събрана и сума в размер на 2,56 евро /5,00 лева/, представляваща такса за служебно издаване на ИЛ. Водим от горното, съдът