Решение № 46 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 491/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. И. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. С., ул.„С.“ ••, срещу Наказателно постановление № 339а-54 от 10.09.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС - в размер на 500 /петстотин/ лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на наказателното постановление, поради липса на описание на фактическата обстановка в цялост. Оспорва се и законосъобразността на наказателното постановление като се твърди, че са нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което препятства правото на защита на наказаното лице. Липсва описание на доказателствата, с които е установено нарушението именно от страна на жалбоподателя. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и се представлява от неговия защитник. Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо № 000-12339/10.10.2025г. Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по спора. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното: На 29.08.2025 година около 23,40 часа, в гр. С., на ул. „С.“ № ••, жалбоподателят, който е собственик на гараж, е допуснал вдигане на шум от пускане на музика от озвучителна уредба за времето от 23,00 часа до 08,00 часа, а именно в 23,40, с което е нарушил нощната тишина и спокойствието на гражданите като е стоял пред гаража. Установено е, че жалбоподателя е заварен на място от проверяващите, които са посетили адреса по сигнал. Там е имало пуснат касетофон и музика, която се е чувала от озвучителна уредба от разстояние две – три къщи. След предупреждение жалбоподателя не е преустановил нарушението. За установяване на самоличността му е заведен в РУ Сандански на същата дата. С оглед на констатираното нарушение, свидетелят С. съставил на жалбоподателя АУАН № 339а-54/10.09.2025г. - за нарушение на чл. 16а, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, съответно - предявен и връчен на същия, който го разписал без възражения. В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани писмени възражения по констатациите на акта. Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 339а-54 от 10.09.2025г., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.34А, ал.1 ЗЗШОС е наложено административно наказание “Глоба в размер на: 500.00/петстотин/ лева. Наказателно постановление било редовно връчено на жалбоподателя на 10.09.2025г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Жалбата против НП била подадена от жалбоподателя до РС – Сандански на 23.09.2025г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – С. и Г., които си спомнят за случая и описват извършената проверка и сторените при същата констатации, включително – че жалбоподателя е заварен на място, като е имало пуснат касетофон и музика, която се чувала от озвучителна уредба от разстояние две – три къщи. Установява се също от показанията на полицейските служители, че след предупреждение жалбоподателя не е преустановил нарушението, като не е намалил музиката, както и е отказал да предостави документ за самоличност на контролните органи, което наложило същия да бъде заведен в РУ – Сандански с цел установяване на самоличността му. Съдът намира показанията на свидетелите за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. От показанията се установява начина на констатиране на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС предвижда забрана за озвучаването от обекти по ал.1 (за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до16, 00 ч. и от 23, 00 до 08, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. В НП изрично е посочено, че озвучаваният обект е разположен в зона, отредена за жилищно строителство, което обстоятелство не се оспорва от страните. Според пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС "зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията. По арг. от пар. 3 от преходните и заключителните й разпоредби на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС "Озвучаване" е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. Следва да се отбележи изрично, че за съставомерността на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е ирелевантно какво е нивото на шума, доколкото сочената разпоредба въздига в нарушение самия факт на озвучаване на оказаните площи в периода от 23, 00 часа до 8, 00 часа, като не сочи конкретна стойност на шум, която същото озвучаване не следва да надвишава. В този смисъл достатъчно е да е налице шум от жива музика или озвучителна техника в посочените в закона устройствени зони и времеви периоди на денонощието. Приложената санкционна норма на чл.34, ал.1 ЗЗШОС предвижда, че: "За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв. ". От прочита на посочената разпоредба следва, че субектите, които могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които извършват нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, т. е. озвучават обектите, или юридически лица. В настоящия случай се установи, че жалбоподателя със собствените си действия е извършвал озвучаването на мястото, което не е отречено от него пред полицейските служители, извършили проверка по подадения сигнал на телефон 112. В конкретния случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, затова, че същия лично с действията си е допуснал вдигането на шум в собственото си жилище, с което нарушава спокойствието на гражданите. По делото се установи, а също и не се спори от самия жалбоподател, че именно той извършвал установеното озвучаване. От събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи, че жалб.А. на 29.08.2025 година около 23,40 часа, в гр. Сандански, на ул. „С.“ № ••, като собственик на гараж, е допуснал вдигане на шум от пускане на музика от озвучителна уредба за времето от 23,00 часа до 08,00 часа, а именно в 23,40, с което е нарушил нощната тишина и спокойствието на гражданите. С това деяние той е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото му във вина нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. В хода на извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично са делегирани правомощия на министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл. 57 ЗАНН, като всички обективни елементи на състава на нарушението в случая са описани подробно и ясно в АУАН и в НП по начин, който не създава неяснота относно нарушението, което да ограничава право на защита на жалбоподателя. Процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, поради което не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случая правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, като размерът на наложеното му административно наказание "глоба" е определен в законоустановения минимум от 500 лв. и е достатъчен за постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има ответната страна, но доколкото не е направено своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските в настоящото производство. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът