Решение № 133 от 18.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8241/2025 г.

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ във връзка с чл. 341, ал. 1 във връзка с чл. 306, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). С Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 122-ри състав, съдът е определил, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия З. Б. С., с ЕГН ••••••••••, едно общо най-тежко наказание от наложените му наказания с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав и Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, а именно: лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, като е определил наложеното наказание да се изтърпява при първоначален „общ“ режим. С цитираното Определение, съдът, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднал при изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което З. Б. С. е бил задържан под стража по някое от двете посочени наказателни производства, както следва: за времето от 26.01.2024 г. до 17.06.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, на 20.11.2023 г. (по ЗМВР) за срок от едно денонощие, на 26.12.2023 г. (по ЗМВР) за срок от едно денонощие, на 13.11.2024 г. (по ЗМВР) за срок от едно денонощие, от 13.12.2024 г. и от 16.12.2024 г. до момента на постановяване на Определението. Срещу цитираното Определение в законоустановения срок е депозиран Частен протест на прокурор при СРП с входящ № 323295/06.10.2025 г. на СРС, с който същото е протестирано в частта, в която на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на З. Б. С. е определено общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК. Според изложеното в цитирания Частен протест, в СРС било образувано наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав по внесен Обвинителен акт срещу лицето З. Б. С. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на съдебното следствие, на 30.09.2025 г. (посочена погрешно в Частния протест като 30.09.2024 г.) на съда от страните било представено Споразумение за прекратяване на наказателното производство при условията и по реда на чл. 384 във връзка с чл. 382 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, като в съответствие с разпоредбите на чл. 252, ал. 1 от НПК производството по делото продължило по реда на чл. 384 във връзка с чл. 382 от НПК и с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г., съдът е одобрил постигнатото Споразумение, според което З. Б. С. бил признат за виновен по обвинение за извършено в периода от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като същият бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, като така определеното наказание „лишаване от свобода“ следвало да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Прокурорът при СРП посочва се, че веднага след постановяване на Определението, с което съдът одобрил Споразумението между защитника на З. Б. С. – адвокат К. К. К. при Адвокатска колегия – София (САК) и прокурор при СРП, е приел, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК за провеждане на производство при условията и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което на 30.09.2025 г. се е произнесъл с Определение, съгласно което определил, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание на З. Б. С. измежду наложеното по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав и това, определено по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, като приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК. Прокурорът при СРП счита, че в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, включително и такова на процесуалните правила по чл. 14 от НПК, като неправилно е определил на З. Б. С. едно общо наказание, приемайки, че в случая била налице усложнена форма на множество престъпления и съгласно императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК наложените наказания следвало да се групират. Твърди, че съпоставяйки датата на влизане в сила на осъдителните съдебни актове, както и датите на извършване на престъпните деяния, било видно, че престъпленията по посочените две дела не били извършени в условията на реална съвкупност, а именно преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като съдът е пропуснал да констатира, че престъплението по второто дело било довършено на 23.11.2024 г., т. е. след като З. Б. С. вече е бил осъден по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. Представителят на СРП посочва, че това било така, тъй като отделните деяния, включени в продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК не се оценявали като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно престъпление, което било довършено тогава, когато било приключило последното деяние, а именно: на 23.11.2024 г. по аргумент от чл. 80, ал. 3 от НК, като твърди, че в този смисъл било и Решение № 373, постановено на 25.10.2011 г. по наказателно дело № 1905/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение. Прокурорът при СРП посочва още, че производството пред СРС е следвало да се развие при условията и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като били налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, наложено на З. Б. С. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав, тъй като в рамките на така определения изпитателен срок, същият е извършил умишлено престъпление от общ характер. Твърди, че пропуските в оценъчната дейност на фактите и доказателствата на първоинстанционния съд дало отражение и върху неговия извод за приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК и представлявало по своята същност липса на мотиви и съществени нарушения на правилата за формиране на вътрешното му убеждение и определянето на процесуален порок от ранга на абсолютните такива по аргумент от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК. В Частния протест, прокурорът при СРП моли СГС да образува въззивно производство и да упражни правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 334, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 335, ал. 2 от НПК, като отмени Определение, постановено на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав, с което на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на З. Б. С., а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, измежду наложените му по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав и наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав и върне делото за ново разглеждане на друг състав на СРС в процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. С подадения Частен протест не се правят искания за събиране на доказателства от страна на въззивния съд. Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по въззивно наказателно частно дело № 8241/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав не се налага разпит на осъдения З. Б. С., свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства и провеждане на въззивно съдебно следствие. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа Частния протест с мотивите, изложени в него, с които се солидаризира и за процесуална икономия не преповтаря. Служебният защитник на осъденото лице – адвокат К. К. при САК, счита протестираното Определение на СРС за правилно и законосъобразно, като намира, че първоинстанционният съд коректно е определил едно общо най-тежко наказание на подзащитния й, като е отчел спецификите на извършените деяния и наказанията, които са определени за същите, респективно включени в кумулативната верига, така както същата била изписана в Определението на СРС, поради което моли въззивната инстанция да потвърди същото. Осъденото лице З. Б. С. при упражняване на правото си на лична защита поддържа изложеното от своя защитник, а при последната си дума моли протестираното Определение на СРС да бъде потвърдено. Въз основа на материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Със Споразумение № 185/22.02.2023 г., одобрено с Определение, постановено и влязло в сила на 22.02.2023 г. по наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС - НО, 107-ми състав, З. Б. С. е признат за виновен за извършено за времето от 03.02.2021 г. до 05.05.2021 г. в гр. София престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на същия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК във връзка с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК е определено наказание „пробация“ за срок от шест месеца, заменящо предвиденото наказание „лишаване от свобода“, и включващо следните ограничителни мерки за контрол и въздействие, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. ••••, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Със Споразумение № 1468/05.12.2023 г., одобрено с Определение, постановено и влязло в сила на 05.12.2023 г. по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС - НО, 98-ми състав, З. Б. С. е признат за виновен за извършено за времето от 02.06.2021 г. до 24.10.2021 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на същия на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е определено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, която на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 от НК се изразява в явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него лице с продължителност една година, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 2 от НК са за срок от една година. С цитираното Определение било постановено, че при изтърпяване на наказанието следвало да бъде приспаднато времето, през което З. Б. С. е изтърпявал наказанието по наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС – НО, 107-ми състав и времето, през което същият е бил задържан по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав, включително по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), както и всяко друго задържане на основание чл. 59, ал. 1 – 3 от НК. С Определение, постановено на 05.12.2023 г. по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав, влязло в сила на 21.12.2023 г., съдът, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, определил на З. Б. С. едно общо наказание измежду наложеното му по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав и по наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС – НО, 107-ми състав - пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, която на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 от НК се изразява в явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице с продължителност една година, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от НК. Със същото Определение, съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал. 3 от НК изтърпяната част от наказанието по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав, включително по ЗМВР, както и всяко друго задържане на основание чл. 59, ал. 1 – 3 от НК, като така определеното общо най-тежко наказание било изтърпяно от З. Б. С. на 16.11.2024 г. С Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. било одобрено Споразумение № 13332/01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС - НО, с което З. Б. С. бил признат за виновен за извършено от него на 26.01.2024 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 (три) години. Производството по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС - НО, 122-ри състав било образувано по внесен Обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ – 2196/2024 г. по описа на 05 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (05 РУ - СДВР) и прокурорска преписка № 59007/2024 г. по описа на СРП срещу З. Б. С. за извършено от него в периода от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г. (с три деяния, извършени на 20.11.2023 г., 26.12.2023 г. и 13.11.2024 г.), престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. С Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав, съдът, на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, одобрил Споразумението, постигнато между представителя на СРП, от една страна, и адвокат К. К. при САК, в качеството й на служебен защитник на З. Б. С., от друга страна. По силата на цитираното Споразумение страните се споразумели на основание чл. 381, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК на З. Б. С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК е приспаднато при изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, пред което З. Б. С. е бил задържан при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), по чл. 64, ал. 2 от НПК въз основа на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно: на 20.11.2023 г. (по ЗМВР) – едно денонощие, на 26.12.2023 г. (по ЗМВР) – едно денонощие, на 13.11.2024 г. (по ЗМВР) – едно денонощие и от 13.12.2024 г. (по ЗМВР) – едно денонощие и от 16.12.2024 г. до момента на постановяване на Определението. След одобряване на горецитираното Споразумение с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г., съдът е открил производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 25 от НК, като основавайки се на Справка за съдимост с изходящ № 3406/23.09.2025 г. на Районен съд – Лом (лист 31 – 33 от съдебното производство) преценил, че определеното общо най-тежко наказание измежду осъжданията по наказателно общ характер дело № 7253/2023 г. по описа на СРС - НО, 98-ми състав и наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС - НО, 107-ми състав е изтърпяно изцяло, като общото наказание „пробация“ за срок от една година, не можело да бъде включено в групата наказания, в чийто състав било наказанието в производството пред него, поради което счел, че следвало да остави в сила кумулацията, постановена с Определение, постановено на 05.12.2023 г. по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав, влязло в сила на 21.12.2023 г. Съдът в протестираното Определение e посочил, че инкриминираният период в производството по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав, което се развивало пред него, бил от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г. и последното деяние от състава на продължаваното престъпление било извършено след влизане в сила на Определението за решаване на наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г., поради което било „налице основание по чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца отложено за срок на изтърпяване от три години“, без да довършва тази своя мисъл. Едновременно с това, първоинстанционният съдебен състав посочил, че предходните две деяния, предмет на наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав (а именно тези извършени на 20.11.2023 г. и 26.12.2023 г.) били извършени преди влизане в сила на протоколното Определение по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО на 01.07.2024 г., поради което били налице основанията за кумулиране на наказанието измежду тези две осъждания по чл. 25, ал. 1 от НК. В протестираното Определение съдът е посочил, че между наказанията по тези две осъждания на най-тежко се явявало наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, наложено по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав, като същото следвало да се изтърпи при първоначален общ режим, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изтърпяването на това общо най-тежко наказание следвало да бъде приспаднато времето, през което осъденото лице било задържано под стража за времето от 26.01.2024 г. до 17.06.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС - НО, на 20.11.2023 г. (по ЗМВР) - едно денонощие, на 26.12.2023 г. (по ЗМВР) - едно денонощие, на 13.11.2024 г. (по ЗМВР) - едно денонощие, от 13.12.2024 г. и от 16.12.2024 г. до датата на постановяване на Определението. Гореизложените фактически обстоятелства обосновават следните изводи от правна страна: За да постанови протестираното Определение, първоинстанционният съдебен състав неправилно е преценил, че в производството по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав са били налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, определени с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г., по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО и Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав. Тази неправилна преценка се дължи на разкъсване на продължаваната престъпна дейност по смисъла на чл. 26 от НК, предмет на второто наказателно производство, и придаване на самостоятелен характер на отделните деяния, извършени на 20.11.2023 г., 26.12.2023 г. и 13.11.2024 г. и включени в състава на същата. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК: „ ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях“, като съгласно чл. 25, ал. 1 от НПК „[р]азпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди“. Първоинстанционният съдебен състав, придавайки самостоятелен характер на всяко едно деяние, включено в продължаваната престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, неправилно е приел, че в случая е налице реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК между престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 26.01.2024 г., и престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г., което е извършено след, а не преди влизане в сила на 01.07.2024 г. на Определение, постановено на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО. Съдът, при постановяване на протестираното Определение, не е съобразил обстоятелството, че за групирането на наказанията по отделни присъди е от значение кога е завършено продължаваното или продълженото престъпление по втората от присъдите (в случая - това, за което с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. е одобрено споразумение по общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав), а не кога е започнато, тъй като ако продължаваното престъпление е започнато преди първата присъда да влезе в сила и е завършило след влизането й в сила, наказанията по двете присъди не могат да се групират. В този смисъл са Решение № 37 от 27.01.1982 г. по наказателно дело № 3/82 г. по описа на Върховен съд, Военна колегия, Решение № 92, постановено на 01.03.2011 г. по наказателно дело № 6/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо наказателно отделение. В подкрепа на този извод са и постановките, обективирани в Решение № 427, постановено на 03.10.1980 г. по наказателно дело № 429/1980 г. по описа на Върховен съд, I (първо) наказателно отделение, според които, когато подсъдимият, който е осъден условно, след това извърши друго продължавано престъпление, наказанието по второто продължавано престъпление не може да се кумулира с наказанието по условната присъда, макар и някои от отделните престъпни деяния, които образуват продължаваното престъпление, да са извършени преди влизане в сила на условната присъда. Според цитирания съдебен акт на Върховния съд, щом някои от отделните престъпни деяния, влизащи в продължаваното престъпление, са извършени след влизане на условната присъда в сила, престъплението се счита за извършено в изпитателния срок и наказанието по условната присъда следва да се изтърпи отделно от наказанието, наложено за продължавано престъпление. Съдът не е съобразил обстоятелството, че с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, по силата на което на З. Б. С. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, изпълнението на което било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, и същият е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което бил осъден с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав в периода от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г., което е в изпитателния срок (който е от 01.07.2024 г. до 01.07.2027 г.) на предходното си осъждане с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО. Това обстоятелство обуславя приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НПК, според която „ ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание“, поради което разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК се явяват неприложими. В протестираното Определение, съдът е посочил следното по отношение приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК: „Това означава, че от една страна е налице основание по чл. 68, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца отложено за срок на изтърпяване от три години“, визирайки последното деяние от продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, предмет на производството по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав. Първоинстанционният съд обаче не е доразвил в протестираното Определение тази своя мисъл, като по този начин не е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив и съществено процесуално нарушение, доколкото волята на същия за приложение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК, в каквато насока са всички останали аргументи в Определението, е ясна и недвусмислена. След като съдът е одобрил Споразумение за решаване на делото, с което е наложил на З. Б. С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 20.11.2023 г. до 13.11.2024 г., доколкото това престъпление било довършено в изпитателния срок по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, определен с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, съдът е следвало да констатира, че в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и да открие производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НК, а не такова по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото второто престъпление се явява умишлено престъпление от общ характер. Като е открил производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, предложение второ от НК, а не такова по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който на основание чл. 336, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НПК следва да се отмени, като бъде постановено ново Определение от страна на въззивния съд. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3 от НПК за отмяна на Определението и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски районен съд, в каквато насока е искането на представителя на СРП в Частния протест, доколкото в производството по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят подобно връщане. Отмяната като неправилно на приложението на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК в цитираното Определение, обуславя и неправилност на приложението на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, в частта, с което при изтърпяването на определеното едно общо най-тежко наказание е приспаднато времето, през което осъденото лице било задържано под стража за времето от 26.01.2024 г. до 17.06.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС - НО, на 20.11.2023 г. (по ЗМВР) - едно денонощие, на 26.12.2023 г. (по ЗМВР) - едно денонощие, на 13.11.2024 г. (по ЗМВР) - едно денонощие, от 13.12.2024 г. и от 16.12.2024 г. до 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав. С оглед на гореизложеното, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, следва да се постанови изтърпяване от страна на З. Б. С. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, изпълнението, на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО, отделно от изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, наложено с Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122-ри състав при постановен общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). От посоченото наказание следва на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК да бъде приспаднато времето, през което З. Б. С. е бил под стража за времето от 26.01.2024 г. до 17.06.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО и на 20.11.2023 г. (по ЗМВР) за едно денонощие, на 26.12.2023 г. (по ЗМВР) за едно денонощие, на 13.11.2024 г. (по ЗМВР) за едно денонощие, от 13.12.2024 г. и от 16.12.2024 г. до 30.09.2025 г. Предвид приложението на чл. 68, ал. 1 от НК и необходимостта да бъде определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се приложи „общ режим“ на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС за определяне на „строг режим“ за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, доколкото сборът от двете наказания (това по Определение, постановено и влязло в сила на 01.07.2024 г. по наказателно общ характер дело № 9131/2024 г. по описа на СРС – НО и това по Определение, постановено и влязло в сила на 30.09.2025 г. по наказателно общ характер дело № 7049/2025 г. по описа на СРС – НО, 122- ри състав) възлиза на 1 (една) година и 8 (осем) месеца лишаване от свобода и не надхвърля определения в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС срок от 2 (две) години. Въззивният съд, при съобразяване на правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 314 от НПК, съобрази, че протестираното Определение в частта, с която съдът е оставил в сила, макар без нарочен диспозитив, кумулацията, постановена с Определение, постановено на 05.12.2023 г. по наказателно общ характер дело № 7235/2023 г. по описа на СРС – НО, 98-ми състав, влязло в сила на 21.12.2023 г. между наказанието по наказателно общ характер дело № 7253/2023 г. по описа на СРС - НО, 98-ми състав и това по наказателно общ характер дело № 17227/2023 г. по описа на СРС - НО, 107-ми състав, изтърпени на 16.11.2024 г. е правилно и следва да остане в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 336, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОСОБЕНО МНЕНИЕ от съдия Антон Урумов по решение, постановено по ВНОХД № 8241 / 2025 г., по описа на Софийски градкси съд, Наказателно отделение, Х I въззивен състав Изразявам несъгласието си с изводите на мнозинството на съдебния състав, постановил решение по ВНОХД № 8241 / 2025 г. по описа на Софийски градкси съд, Наказателно отделение, ХI въззивен състав. Намирам, че постановеното определение по ЧД № 7049 / 2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав, с което, на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най - тежко наказание по отношение на осъденото лице З. Б. С. се явява материално законосъобразно и обосновано. Считам, че постановеното от въззивния съдебен състав, в мнозинството му, решение не съответства на установените по делото фактически положения и относимите разпоредби на материалния закон. Намирам, че въззивната инстанция следваше да произнесе решение, с което да потвърди определението на първоинстанциония съд. Не споделям становището, обективирано от мнозинството на настоящия състав, че не е налице основание за прилагане на чл.68 от НК, тъй като същият не почива на действителната и установена по делото фактическа обстановка. Застъпвам обратното мнение, а именно, че събраните по делото доказателства, в частност приложената по делото справка за съдимост обосновават извод за групиране на наказанията по предходните две осъждания на лицето по НОХД № 7049 / 2025 г. по описа на Софийски районен съд и по НОХД № 9131 / 2024 г. по описа на Софийски районен съд, доколкото деянията по същите са били извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Същото се явява и в най – благоприятна степен за осъденото лице, доколкото предходните две осъждания на лицето са с наложени наказания пробация. По никакъв начин и в противовес на установената и константна практика, не може да бъде споделено и виждането на мнозинството, че за определяне на основанията за такова групиране на наказанията следва да бъде отчитан само крайния момент ( датата ) на довършване на продължаваното престъпление при условията на чл.26 от НК, но не и неговия начален момент, респ. да не бъде отчитан цялостния период на извършване на деянието при определяне на отделните кумулации на наказанията. Не е меродавна и посочената по делото съдебна практика, датираща от началото на 80-те години на Върховния съд и Военната колегия на Върховния съд и на която се е позовало мнозинството на съдебния състав. Така в първото от решенията се обсъждат въпросите по приложението на чл.68, ал.2 от НК, поради което и очевидно по никакъв начин посочената публикувана практика на Върховния съд не се явява относима към предмета на делото. С още по малка степен на относимост се явява и второто решение, на което се е позовало мнозинството на съдебния състав, като в него вече се касае за (лаконичното ) разграничаване на продължено престъпление и продължавано такова, като от извадката на текста от решението единствено става ясно, че се касае за военни престъпления във връзка с отклонение от военна служба и престъпления против собствеността, а самото решение единствено държи сметка за липсата на предпоставки тези различни деяния да бъдат третирани като продължавани престъпления… Въз основа на изложените по - горе аргументи, считам, че въззивният съдебен състав не следваше да отменя определението на първата инстанция и да постановява привеждане, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на наказанието “Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, наложено по отношение на осъденото лице З. Б. С. по НОХД № 9131 / 2024 г. по описа на СРС. Не е налице основание за изменение на първоинстанционния съдебен акт и в останалите части досежно вид, размер и начин изпълнение на така определеното общо най - тежко наказание. Считам, че присъдата на Софийски районен съд е обоснована, законосъобразна и справедлива. Поради изложените съображения мнението ми е, че въззивното производство следваше да приключи с решение, с което да бъде потвърден изцяло определение по ЧД № 7049 / 2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав.