Решение № 3795 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1316/2025 г.
Административен съд - Благоевград26.06.2026reporting judge Златина Данчева
Ruling
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Й. Г., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., с изх.№ 02-010-6500/6825/01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на заявената от него субсидия за кампания 2023 г. по интервенция Е.-БЖ в размер на 17 594.98лв, по интервенция ОПДУ в размер на 4982.24лв и по направление ПРИПДСО/НР: НР1 в размер на 5 659.87лв. ОСЪЖДА А. Й. Г., [ЕГН], да заплати на Държавен фонд “Земеделие“ сумата от 1 201.39 /хиляда двеста и едно и 0.39 евроцента/ евро, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: �
Grounds
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от А. Й. Г., от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Б., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., с изх.№ 02-010-6500/6825/01.06.2025 г. /УП с изх.№ 02-010-6500/6825/01.06.2025 г./, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, в частта, с която са извършени намаления на заявената от оспорващия субсидия през 2023 г. по интервенция Е.-БЖ в размер на 17 594.98лв, по интервенция ОПДУ в размер на 4982.24лв и по направление ПРИПДСО/НР: НР1 в размер на 5 659.87лв. Релевирани са подробни съображения за незаконосъобразността на атакувания акт в оспорената му част, като немотивиран и издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число на предвидените в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, поддържани включително от процесуалните представители на оспорващия /между които наред с адвокат С. Б., и адвокат Р. Н./ в проведените по делото множество открити съдебни заседания и в представени писмени бележки, по които се претендира отмяната му в тази част и изпращане на преписката за ново произнасяне от административния орган по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2023 г. с УИН 01/310723/80132/19.07.2023 г. в относимата му за спорния парцел по процесните интервенции и направление част, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Х., в проведените пет на брой открити съдебни заседания и в писмени бележки по съществото на правния спор навежда доводи за законосъобразността на атакуваното уведомително писмо в оспорената му част. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното производство е събрана административната преписка по издаване на обжалвания акт в процесната му част /в това число съобщение в СЕУ от 06.11.2023 г. за постъпила информация от системата за мониторинг на площ, резултати от експертна оценка и контролен лист за експертна оценка 2023 по отношение на парцел № 87338-2307-4-1/; приет е доклад от инспекция, извършена на 15.09.2023 г. от “Био Сертификейшън“ ЕООД; изслушани и приети са две заключения, изготвени от вещите лица по назначените по делото две на брой експертизи – съдебно-агротехническа и съдебно-техническа; изслушана като свидетел е съпругата на жалбоподателя. В резултат осъществената преценка на данните от доказателствената съвкупност по делото, от фактическа страна съдът приема за установено следното: Между страните липсва спор, че на 19.07.2023 г. жалбоподателят, в качеството си на регистриран земеделски стопанин, подава заявление за подпомагане 2023 г., с УИН 01/310723/80132/19.07.2023 г., с което заявява желанието си да получи подпомагане за тази година по различни, отбелязани в заявлението му интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България /Стратегическия план/, между които и интервенция “Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ /ОПДУ/, интервенция “Е. схема за биологично земеделие /селскостопански животни/ - Е. БЖ и направление “Плащания за планински райони“ /НР 1/ от интервенция “Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“. За всяка от тези интервенции и съответно – направление, наред с други декларирани в заявлението парцели, оспорващият заявява като пасище и парцел 87338-2307-4-1 с площ от 12.57ха. На 06.11.2023 г. на имейл адреса на жалбоподателя /[електронна поща]/ чрез използваната от ДФЗ система за електронни услуги /СЕУ/ е изпратено съобщение за постъпила информация от системата за мониторинг на площ относно парцел 87338-2307-4-1, достъпна в личния профил на оспорващия в тази система /в СЕУ/, а именно, че по отношение на този парцел системата за мониторинг е констатирала несъответствие /л. 109 – л. 110 от делото/, при което парцелът, деклариран в подаденото заявление за подпомагане като постоянно затревена площ /ПЗП/, е отбелязан в червено. След подадено от оспорващия чрез профила му в СЕУ възражение за несъгласие с констатацията от системата за мониторинг на площ за несъответствие на парцел 87338-2307-4-1 относно поддържането му като ПЗП /л. 108 от делото/, с приложени тринадесет на брой снимки /л. 74 - л. 87 от делото/, по отношение на които се твърди, че съдържат изображения именно на този парцел, в ДФЗ е извършена експертна оценка за несъгласие, резултатите от която са обективирани в контролен лист от 28.11.2023 г. По данни от този лист, съобщен на оспорващия чрез публикуването му в СЕУ на 19.12.2023 г. /л. 71 от делото/, резултатът от експертната оценка кореспондира с констатацията от системата за мониторинг на площта и е отново отразен в червено – тоест, че парцелът не се поддържа като постоянно затревена площ, при отбелязване в графа “забележка“ от контролния лист, че “парцелът не е поддържан чрез паша или косене, а има почвена обработка на цялата площ. На ЦОФК 2021 отново целият парцел е бил с почвена обработка и заявен с картофи. 2022 г. парцелът е заявен и проверен – картофи, а през 2023 г. парцелът се обработва по идентичен начин“. По делото липсват данни, а и наведени в този смисъл твърдения, оспорващият да е подал възражение срещу резултатите от експертната оценка за несъгласие относно парцел 87338-2307-4-1 след публикуване в СЕУ на контролния лист от извършената по несъгласието му експертна оценка. По подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 01/310723/80132/19.07.2023 г., изпълнителният директор на ДФЗ издава частично атакуваното по настоящото дело уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г., с което, в табличен вид /в частност в колона 3 от съдържащата се на втората му страница таблица № 1 “Оторизирани суми“/ извършва намаление на исканата от оспорващия за тази кампания в качеството му на активен земеделски стопанин сума съответно по интервенция Е.-БЖ в размер на 17 594.98лв /при заявена сума 50 370.36лв, респективно – оторизирана и изплатена по тази интервенция сума от 32 775.38лв/, по интервенция ОПДУ в размер на 4 982.24лв /при заявена сума от 14 326.43лв и съответно оторизирана и изплатена по тази интервенция сума от 9 344.19лв/ и по направление НР1 – в размер на 5 659.87лв /при заявена по това направление сума от 16 274.94лв и оторизирана и изплатена сума от 10 614.07лв/. По данни от съдържащата се под таблица № 1 обяснителна част, в колона 3, озаглавена “Намаления“, се отчитат намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, административни санкции съгласно чл. 76 ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, чл. 83 и чл. 88, т. 1, т. 4 – т. 8 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /наредба № 3/10.03.2023 г./ и намаления съгласно чл. 17 от регламент /ЕС/ 2021/116 /с пълно наименование – регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламент /ЕС/ 1306/2013/, когато е приложимо. Изрично е посочено в уведомителното писмо, че неделима част от него са приложенията, обхващащи заявените от оспорващия интервенции, за които има специфични изисквания за подпомагане, и е установено неспазване на някое от тях, както следва – приложение 1: Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/; приложение 4: Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения /НР/; и приложение 16: Е. схема за биологично земеделие /селскостопански животни/ - /Е.-БЖ/. При това, видно от съдържанието на приложение № 1 към процесното уведомително писмо, относимо към интервенция ОПДУ, съгласно декларираните от оспорващия данни, след извършване на проверките по реда на чл. 70 ЗПЗП, в таблица 1.1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 87 и чл. 88 от наредба № 3/10.03.2023 г. В таблица 1.1., в колона 1 е посочен номерът на процесния парцел 87338-2307-4-1, в колона 2 – заявената площ /12.57ха/, в колона 6 – установена площ след мониторинг /0ха/, в колона 10 – установена площ /0ха/ и накрая в колона 11 – наддекларирана площ /12.57ха/. Според съдържащата се непосредствено след таблица 1.1. обяснителна част, в колона 2 е посочена площта на заявения от земеделския стопанин парцел, след корекция/оттегляне на площи с установени несъответствия от мониторинг, извършено от бенефициера в СЕУ, в съответствие с чл. 61, ал. 1 от наредба № 3/10.03.2023 г. Респективно - в колона 6 е посочена площта на парцела след проверки от системата за мониторинг на площта съгласно чл. 59 и чл. 59а от наредба № 3/10.03.2023 г. /с уточнението, че тази площ не се взема предвид при калкулация, ако на парцела е извършена проверка на място, какъвто не е разглежданият случай/, като на основание чл. 88, т. 4 от наредба № 3/10.03.2023 г. ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаи по глава пета, раздел VI ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора от наредбата. По данни от обяснителната част, съдържаща се в приложение № 1, в колона 10 е посочена площта на парцела след всички извършени административни проверки и проверки на място съгласно чл. 70 ЗПЗП и са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, включително и минимален размер на парцела, съгласно чл. 38в, ал. 3 ЗПЗП, като за установена площ на ниво парцел се вземат предвид площите от колони 3-9, съответно – е пояснено относно колона 11, че наддекларираната площ представлява разликата между колона 2 и колона 10. Според съдържащата се в приложение № 1, таблица 1.2. “Изчисление на финансово подпомагане ОПДУ“, наддекларираната площ е 12.57ха /ред 14/, представляваща 21.04 % от декларираната площ /ред 15/, с отбелязване, че наддекларирането не е под 2ха и под 3 % /ред 16/, като сумата на наддекларираната площ е 2 491.12лв /ред 20/. Наред с това, е посочена и административно санкционирана площ в размер на 12.57ха /ред 21/ при сума на административно санкционираната площ от 2 491.12лв /ред 22/, както и на ред 25 – сума за оторизиране в размер на 9 344.19лв. И накрая в таблицата, на ред 41 е посочена сумата на всички санкции, намаления и редукции в размер на 4 982.24лв и съответно – на ред 42 сума за получаване от земеделския стопанин в размер на 9 344.19лв. Непосредствено след таблица 1.2 от приложение № 1 се съдържа обстойна обяснителна част относно съдържанието на всеки един от включените в нея редове /от ред 1 до ред 42/, с обяснението, в това число по отношение на ред 42 “сума за получаване“, в който е посочена сумата от 9 344.19лв, че представлява разликата между исканата сума след мониторинг /ред 5 с отбелязване 14 326.43лв/ и сумата на всички санкции, намаления и редукции /ред 41 – тоест, в разглеждания случай – сума от 4 982.24лв, представляваща сбора от сумата на наддекларираната площ и сумата на административно санкционираната площ/. По аналогичен начин, в приложение № 4 “Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, на първо място се съдържа текст, според който съгласно декларираните от оспорващия данни, след извършване на проверките по реда на чл. 70 ЗПЗП, в таблица 4.1. са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, за които ДФЗ намалява или отказва подпомагане на основание чл. 12 и чл. 13 от наредба № 7/30.05.2023 г. /с пълно наименование – Наредба № 7/30.05.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията “Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България/, с отбелязване, че редът за налагане на намаленията на помощта се прилага съгласно глава пета от тази наредба. Така, в колона 1 /номер на парцел/ и 2 /заявена площ/ са посочени парцел 87388-2307-4-1 с площ 12.57ха, в колона 6 /установена площ след мониторинг/ - 0, в колона 11 /установена площ/ - отново 0 и съответно в колона 12 /наддекларирана площ/ - 12.57ха. По данни от обяснителната част, съдържаща се непосредствено след таблица 4.1. в приложение № 4 /идентично на приложение № 1/, в колона 6 е посочена площта на парцела след проверки от системата за мониторинг на площта съгласно чл. 59 и чл. 59а от наредба №3/10.03.2023 г., с уточнението, че на основание чл. 88, т. 4 от тази наредба ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора от същата наредба. В колона 11 е посочена площта на парцела след всички извършени административни проверки и проверки на място съгласно чл. 70 ЗПЗП и са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, включително минималния размер на парцела съгласно чл. 38в, ал. 3 ЗПЗП; респективно – в колона 12 е посочена наддекларираната площ на парцела, представляващ разликата между колона 2 и колона 11, с отбелязването, че за общо установените недопустими площи се налагат административните санкции на чл. 76, ал. 2 или ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. Както в приложение № 1, така и в приложение № 4 е включена таблица 4.2, озаглавена изчисление на финансово подпомагане по НР 1, в която са посочени искана сума на субсидията след мониторинг 16 274.94лв /ред 9/, наддекларирана площ – 12.57ха /ред 18/, представляваща в процентно отношение – 21.04 % /ред 19/, която не е под 2ха и 3 % /ред 20/, сума на наддекларираната площ – 2 829.93лв /ред 24/, административно санкционираната площ – 12.57 % /ред 25/, сума на административно санкционираната площ – 2 829.93лв /ред 26/, сума на всички санкции, намаления и редукции – 5 659.87лв /ред 36/ и накрая – сума за получаване – 10 615.07лв /ред 37/. Непосредствено след таблица 4.2 се съдържа обяснителна част относно съдържанието на всеки един от включените в нея редове, включително на ред 37, че посочената сума за получаване представлява разликата между исканата сума след мониторинга /в случая на ред 9 – 16 274.94лв/ и сумата на всички санкции, намаления и редукции /ред 36, с посочена в него обща сума от 5 659.87лв, съставляваща сбора от сумата на наддекларираната площ и сумата на административно санкционираната площ/. Приложение № 16, относимо към интервенция Е.-БЖ, е с аналогично на приложения № 1 и № 4 съдържание, но в него се съдържат три таблици, в това число таблица 16.1. “Площи с констатирани несъответствия по Е.-БЖ“ и таблица 16.5. “Изчисляване на финансово подпомагане по Е.-БЖ“. Както в предходните приложения, така и в приложение № 16 на първо място се съдържа уточнение, че съгласно декларираните от оспорващия данни, след извършени проверки по реда на чл. 70 ЗПЗП, в таблица 16.1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 87 и чл. 88 от наредба № 3/10.03.2023 г. При това, в таблица 16.1, в колони 1 /номер на парцел/ и 2 /площ/ са посочени номерът на процесния парцел и неговата площ, в колона 6 /установена площ след мониторинг/ - 0ха, в колона 10 /установена площ/ - 0ха и в колона 11 /наддекларирана площ/ - 12.57ха. По данни от обяснителната част, съдържаща се непосредствено след таблица 16.1., в колона 6 е посочена площта на парцела след проверки от системата за мониторинг на площта съгласно чл. 59 и чл. 59а от наредба №3/10.03.2023 г., отново с уточнението, че на основание чл. 88, т. 4 от тази наредба ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора от същата наредба. Съответно – в колона 10 от таблица 16.1 е посочена площта на парцела след всички извършени административни проверки и проверки на място съгласно чл. 70 ЗПЗП и са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, включително минималния размер на парцела съгласно чл. 38в, ал. 3 ЗПЗП; респективно – в колона 11 е посочена наддекларираната площ на парцела, представляващ разликата между колона 2 и колона 10, с отбелязването, че за общо установените недопустими площи се налагат административните санкции на чл. 76, ал. 2 или ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. От съдържанието на таблица 16.5 е видно, че като искана от оспорващия сума по интервенция Е.-БЖ на ред 6 е отбелязана сума от 50 370.36лв, съответно на ред 8 и 9 са посочени площта и процентното изражение на наддекларината площ – 12.57ха или 21.16 %, при посочени сума на намаление за наддеклариране в размер на 8 787.49лв /ред 10/, административно санкционирана площ – 12.57ха /ред 11/ и сума на тази площ – 8 797.49лв /ред 12/, както и сума след налагане на намаление и санкция за наддеклариране – 32 775.38лв /ред 16/ и в крайна сметка оторизирана сума в същия размер /32 775.38лв/ по ред 42. Непосредствено след таблица 16.5, в приложение № 16 се съдържа обяснителна част относно нейното съдържание, в това число по всеки един от включените в тази таблица редове, включително ред 16, с обяснението, че посочената сума представлява сумата, изчислена след като от исканата сума /ред 6 – 50 370.36лв/ е извадено намалението за наддеклариране /ред 10 – 8 787.49лв/ и санкцията за административно санкционираната площ /ред 12 – 8 797.49лв/. По данни от приетото по делото, известие за доставяне /л. 50 от делото/ УП с изх.№ 02-010-6500/6825/01.06.2025 г., издадено от ответника, е изтеглено от оспорващия чрез СЕУ на 01.07.2025 г., а жалбата, дала повод за образуване на производството по настоящото дело, е постъпила в съда на 14.07.2025 г. видно от положения върху нея вх.№ 5685/14.07.2025 г. по регистъра на Административен съд-Благоевград. По данни от приетото в доказателствената съвкупност, неоспорено от страните, заключение на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза през 2023 г. процесният парцел не притежава характеристиките на пасище. Според дадените от вещото лице подробни уточнения по време на изслушването му в открито съдебно заседание по делото на 19.03.2026 г. в присъствието на процесуалните представители на страните, за да има дадена територия статут на пасище, през предходните пет години тя следва да не е била обработвана, предвид което не може след като за кампания 2022 г. /а и за кампании 2021 г. и 2020 г./ парцелът е заявен за подпомагане като обработваема площ за отглеждане на картофи, за кампания 2023 г. да представлява пасище. В тази връзка вещото лице обяснява, че със сигурност през 2023 г. върху процесния парцел не е съществувала естествена или засята тревна растителност, тъй като предходната /2022 г./ година парцелът е ползван за отглеждане на картофи и след тяхното изваждане е останала разровена земя, която е обработваема. Пояснява още, че картофите се вадят през есента, в края на септември – началото на октомври, в зависимост от това кога са засадени, като когато е по-високо в планината, може и по-късно да се засадят картофите и в началото на октомври да се извадят. Същевременно, уточнява вещото лице, пашата е целогодишна, но е върху тревна туфеста покривка, която не е трева, изникнала през 2023 г., с каквато животните не могат да “се напасат“, а трябва да е трайно засадена и отглеждана, за да може животните да пашуват върху нея. Добавя, че ако животните се пуснат в процесния парцел през 2023 г. ще намерят къде да скубят някаква трева, но в конкретния имот ако бъдат заградени те няма да има какво да пасат, защото там има само почва. На отправени от процесуалните представители на страните и съда въпроси, категорично заявява, че както и да се задава въпросът, единственият възможен отговор е, че през 2023 г. в процесния парцел няма растителност, която да служи за паша на животни, в която връзка уточнява, че трева хипотетично би могло да има в края на 2023 г. и началото на 2024 г., като същевременно подчертава, че дори в настоящия момент да отиде на място на процесния парцел, от състоянието му, което ще установи през 2026 г., не може да отговори на въпроса имало ли е трева върху този парцел през 2023 г. Противно на подробно изтъкнатите в писмените бележи на оспорващия възражения в тази насока, съдът кредитира приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза като компетентно, пълно и всестранно изготвено, данните от което, в частност, че парцел 87338-2307-4-1 през 2023 г. през предходната година е заявен като обработваема с картофи земя, съдът ще ползва при формиране на правните си изводи. По данни от неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, приобщените по делото снимки /л. 74 – л. 87 от делото/, които са представени от оспорващия на ДФЗ с подаденото от него чрез СЕУ възражение за несъгласие, не съдържат EXIF информация, от която да може да се установи геолокацията на създаването им, съответно – в границите на кой имот те са направени. Преценявайки заключението и по тази експертиза /съдебно-техническа/ като компетентно и обективно изготвено, съдът ще ползва и обективираните в него констатации на вещото лице при формиране на правните си изводи. При изслушването си като свидетел по време на проведено на 19.03.2026 г. открито съдебно заседание по делото, след обещание да каже истината и предупреждение за носената наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, съпругата на оспорващия заявява, че процесният имот е последно засят с картофи през 2022 г. Твърди, че през 2022 г. със съпруга й са реколтирали картофите, като пояснява, че всяка година след като реколтират картофите засяват овес, който не реколтират, а просто оставят за заораване. Сочи, че през пролетта, което в планината е в края на май и началото на юни, следа като се разтопи снегът, са увеличили броя на отглежданите животни в стопанството и са имали нужда от повече площи за паша, поради което решили, че процесният имот ще засеят с тревни смески, за да може да пашуват животните и върху него. Твърди, че процесният парцел през 2023 г., когато е поникнала тревата, са използвали със съпруга й, единствено и само за паша на животните, като изтъква, че “горе“ /в планината/ тревата е дива и твърда, расте ниска трева, но в процесния парцел била поникнала свежа мека трева и цялото лято и есента на 2023 г. кравите и телетата постоянно са пашували върху него. При отчитане на разпоредбата на чл. 172 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът не намира основание да не кредитира дадените от съпругата на оспорващия свидетелски показания, още повече, че същите кореспондират с данните от доказателствената съвкупност по делото, в това число от заключението на вещото лице по съдебно-агротехническата експертиза, че през 2022 г. процесният парцел е ползван за отглеждане на картофи и че ако животни бъдат пуснати да пасат в него, те все ще намерят да “скубят“ някаква трева, като вероятно в края на 2023 г. и в началото на 2024 г. върху парцела е имало трева. При тази фактическа установеност, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт в неблагоприятната му за подателя й част, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: По аргумент от разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 20, т. 2 и т. 3 ЗПЗП и чл. 88 от наредба № 3/10.03.2023 г., при отчитане на приобщеното в доказателствената съвкупност по делото решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, съгласно протокол № 228/07.05.2024 г. /в частност на т. 4 от това решение, л. 88 от делото/, атакуваното уведомително писмо в оспорената част е издадено от компетентен административен орган – изпълнителен директор на ДФЗ. Противно на основно поддържаните от процесуалните представители на жалбоподателя възражения, съдът не установява наличие в случая на основанието за оспорване, предвидено в разпоредбата на чл. 146, т. 2 АПК, обуславящо извод за незаконосъобразност на процесния акт в атакуваната му част. Предвид негово съдържание, както и съдържанието на съставляващите неизменна част от него приложения № 1, № 4 и № 16, относими към всяка една от процесните три интервенции /по-конкретно две интервенции и едно направление/, по които поисканата със заявлението за подпомагане сума за кампания 2023 г. е намалена, съдът счита, че оспореният акт в процесната му част, като издаден в законоустановената писмена форма, съдържа фактически /констатирано несъответствие от системата за мониторинг на парцел 87338-2307-4-1/ и правни / в това число чл. 70 и чл. 76 ЗПЗП, чл. 82, чл. 83 и чл. 88, т. 1, т. 4 – т. 8 от Наредба № 3/10.03.2023 г./ основания за неговото издаване и е мотивиран. Изводът не се разколебава от безспорно установеното по данни от съдържанието на процесното писмо, обстоятелство, че мотивите на акта са изложени по сравнително нов и необичаен за административната практика, начин като комбинация от таблици /съответно – за площи с констатирани несъответствия и за изчисление на финансовото подпомагане по съответната интервенция/направление/ и обяснителни части /обяснителни записки/ към тях, сочещи по отношение на всеки един включен в съответната таблица ред или респективно колона каква информация съдържа, какво представлява тази информация и на какво правно основание тя е вмъкната на това място от таблицата, в частност в указания в таблицата размер. Действително вярно е, че в цялостното съдържание на процесния акт в оспорената му част, ведно с приложените към него три на брой приложения, са посочени, при това до известна степен наистина декларативно, множество изтъкнати от административния орган правни основания, представляващи включително различни разпоредби от ЗПЗП, наредба № 3/10.03.2023 г. и наредба № 7/30.05.2025 г. Но въпросът за съответствието на изтъкнатите в индивидуалния административен акт фактически основания с посочените в него правни основания е такъв по материалната му законосъобразност, а не по спазване на законоустановената форма, в частност на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а и според съда, порок във формата на акта би представлявало пълното отсъствие в него на мотиви, а не посочването в повече от необходимото на всички евентуално приложими в дадената материя правни основания, както в разглеждания случай - за извършване на намаление на заявената от жалбоподателя субсидия. Затова съдът приема, че процесният акт в атакуваната му по делото част е мотивиран, като при прочит на текста на трите му приложения, съдържащи мотивите по неговото издаване, ясно могат да се установят конкретните причини за извършеното от административния орган намаление на субсидията за кампания 2023 г. по интервенции ОПДУ и Е.-БЖ и направление НР1, а именно – неподдържането на парцел 87338-2307-4-1 като постоянно затревена площ или другояче казано – като пасище. При формирането на този извод, наред с вече изложеното, съдът отчете и неизгубилото своето значение и към настоящия момент /цитирано и в писмените бележки на процесуалните представители на оспорващия/ тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд на Република България, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно в друг акт, като те могат и да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая по делото са приети като част от административната преписка по издаване на процесното писмо, изпратено на 06.11.2023 г. на оспорващия чрез СЕУ писмо, съобщаващо му, че в персоналния му профил в тази система е налице постъпила информация за констатирано от системата за мониторинг на площта несъответствие на парцел 87338-2307-4-1, както и контролен лист от 28.11.2023 г. за експертна оценка 2023 на същия парцел с несъгласие, в който в графа “поддържане на постоянно затревена площ“ и “експертна оценка“ парцелът е отбелязан в червено, с изрично направено уточнение в графа “забележка“, че имотът не е поддържан чрез паша или косене, а има обработка. Изтъкнатите данни в тези два документа, съставени преди издаване на процесното писмо и съставляващи неизменна част от административната преписка по неговото издаване, също сочат фактическите основания, по които административният орган формира волята си за намаление на поисканата със заявлението за подпомагане за кампания 2023 г. субсидия. Съдът счита за неоснователни релевираните от процесуалните представители на оспорващия оплаквания, че в част от документите по преписката процесният парцел е отразен чрез технически обозначения, цветови индикатори и резултати от системни проверки, включително като “червен“ или с други вътрешни за администрацията означения, които обаче /според тях/ не представляват фактически мотиви към административния акт и чието правно значение не може да бъде установено. В тази връзка следва да се посочи, че използваните от ответника “означения“ не са вътрешни за администрацията му технически обозначения, а са нормативно установени правни понятия, чиято легална дефиниция е дадена включително в Допълнителната разпоредба /ДР/ на приложимата в случая наредба № 3/10.03.2023 г. Така например по смисъла на § 1, т. 25, т. 29, т. 46 и т. 48 от ДР /в редакцията им, обн. ДВ, бр. 92/2023 г., в сила от 3.11.2023 г. с изключение на т. 48 – обн. ДВ, бр. 96/2023 г., в сила от 17.11.2023 г./ “поддържане на трайно затревени площи“ е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности: паша на животни, косене на тревата с изнасяне на сено/сенаж и предотвратяване на навлизането и разпространението на нежелана и руделална растителност; “постоянно затревена площ“ е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен /самозасяване/ или чрез култивиране /засяване/, която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар; “оценка, извършена чрез системата за мониторинг“ е един от следните резултати за монитируемите критерии за допустимост: “в съответствие“, “с неубедителни доказателства за несъответствие“ и “несъответствие“; съответно “несъответствие“ е резултат от системата за мониторинг на площта, кодиран в “червен“ цвят, за наличие на убедителни доказателства за несъответствие между декларираните данни и данните, получени като резултат от автоматизираните процедури от наблюдението на системата за дадено монитируемо условие за допустимост“. Непосочването на легалните дефиниции на тези, несъмнено употребени и обективирани в документите от преписката, в това число и в самото процесно писмо, в оспорената му част, понятия не обуславя според съда извод за неспазване на формата на акта или допуснато от административния орган при издаването му съществено процесуално нарушение. Затова в обобщение на изложеното до тук и в противовес на последователно поддържаните от процесуалните представители на оспорващия оплаквания в противоположния смисъл, съдът приема, че процесното уведомително писмо в оспорената по делото част не страда от порок във формата. При издаването на атакуваното писмо в обжалваната част не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а още по-малко съществени, налагащи отмяната му в тази част като незаконосъобразно. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗПЗП министърът на земеделието и храните урежда с наредби условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за отказ за плащане и намаления на плащанията, както и реда за налагане на административни санкции. Според чл. 70, ал. 1, т. 2 административни проверки, проверки на място и проверки чрез системата по чл. 30, ал. 2, т. 7 от същия закон /тоест от системата за мониторинг на площта/ се извършват за контрол на спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения. Съобразно чл. 70, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните урежда със съответните наредби по чл. 64, ал. 1, чл. 66, чл. 67 и чл. 68 условията и реда за извършване на изброени в тази разпоредба видове проверки, в това число по т. 7 – проверки чрез системата по чл. 30, ал. 2, т. 7 ЗПЗП, а именно – чрез системата за мониторинг на площта. В тази връзка и за яснота на мотивите, на това място в текста на съдебния акт съдът намира за удачно да направи следното уточнение: По аргумент от разпоредбите на чл. 66, § 1, б. “в“ и чл. 65, § 4, б. “б“ от регламент /ЕС/ 2021/2116 системата за мониторинг на площта е елемент от интегрираната система за администриране и контрол /И./ и означава процедура за редовно и систематично наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики, извършвани в рамките на селскостопанските площи, чрез данни от спътниците “Сентинели“ по програма “Коперник“ или други данни с поне еквивалентна стойност. Съгласно чл. 65, § 2 от същия регламент И., а оттам като неин неизменен елемент и системата за мониторинг на площта, се прилага от държавите членки по отношение на интервенции, основаващи се на площта и броя на животните и посочени в дял III, глави II и IV от регламент /ЕС/ 2021/2015, и по отношение на мерките, посочени в глава IV от регламент /ЕС/ 228/2013 и глава IV от регламент /ЕС/ 229/2013, като съгласно чл. 70, ал. 1 от регламент /ЕС/ 2021/2116 държавите членки създават и използват система за мониторинг на площта, която започва да функционира от 1 януари 2023 г. Според чл. 10 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2022/1173 от 31 май 2022 година за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в общата селскостопанска политика /регламент /ЕС/ 2022/1173/ системата за мониторинг на площта се прилага за всички заявления за подпомагане с цел извършване на интервенции, основаващи се на площта, в рамките на И., подадени във всяка държава членка, и се използва за наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики върху площ в хектари в рамките на тези интервенции, основаващи се на площта, и поне за целите на годишното докладване за качеството на изпълнението. При това, съобразно § 2 от същата съюзна разпоредба държавите членки гарантират, че за всички интервенции, основаващи се на площ, условията за допустимост, които могат да бъдат мониторирани с помощта на данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник" или на други данни с поне еквивалентна стойност, са предмет на системата за мониторинг на площта и съобщават тази информация на съответните бенефициери. Според чл. 10, § 3 от регламент /ЕС/ 2022/1173 за целите на системата за мониторинг на площта дадено условие за допустимост се счита за подлежащо на мониторинг, когато може да бъде мониторирано чрез данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник", като условие за допустимост може също така да се счита от държавите членки за подлежащо на мониторинг, когато може да бъде мониторирано чрез геомаркирани снимки или всякакви други данни с поне еквивалентна стойност, както е предвидено в член 11 от същия регламент. За включване на условията за допустимост, считани за подлежащи на мониторинг, държава членка може да реши да използва данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник", геомаркирани снимки или всякакви други данни с поне еквивалентна стойност, както е предвидено в член 11 от регламента. Съгласно чл. 10, § 5 от регламент /ЕС/ 2022/1173 за анализа на условията за допустимост, подлежащи на мониторинг, в рамките на системата за мониторинг на площта държавите членки могат да изберат да обединят данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник" и/или други видове данни с поне еквивалентна стойност в съответствие с критериите, посочени в член 11 от същия регламент, за да обхванат цялата статистическа съвкупност на съответните заявления за подпомагане. С цел намаляване на броя на неубедително мониторираните случаи държавите членки могат да решат да извършат и каскаден анализ на данните от спътник “Сентинел“ и/или други видове данни с поне еквивалентна стойност. За условията за допустимост, които могат да бъдат мониторирани единствено чрез геомаркирани снимки, при липса на входни данни от страна на бенефициера държавата членка счита, че това условие за допустимост не е изпълнено. Съгласно чл. 10, § 6 от регламент /ЕС/ 2022/2116 държавите членки гарантират, че площта в хектари, която не отговаря на приложимите условия за допустимост към най-късната дата, до която е разрешено извършването на изменения в заявленията за подпомагане в съответствие с чл. 7 от регламента, е изключена от годишното докладване за качеството на изпълнението. Според чл. 10, § 7 от регламент /ЕС/ 2022/2116 с цел осъществяване на надеждно наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики, системата за мониторинг на площта, на равнище земеделски парцел или поземлени единици, съдържащи неземеделски площи, считани от държавата членка за отговарящи на критериите за допустимост, осигурява установяването на: а/ наличие на площ, която не отговаря на критериите за допустимост, по-специално поради наличието на постоянни постройки; б/ наличие на използване на земята, което не отговаря на критериите за допустимост; в/ промяна в категорията на земеделската площ, независимо дали става въпрос за обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ. Когато е приложимо, държавите членки използват информацията, посочена в настоящия параграф, с цел актуализиране на системата за идентификация на земеделските парцели. Съгласно чл. 10, § 8 от регламент /ЕС/ 2022/2116 държавите членки съобщават на бенефициерите информацията за хектарите, при които съответните условия за допустимост не са изпълнени, и информацията за установено наличие на площ, която не отговаря на критериите за допустимост, на използване на земята, което не отговаря на критериите за допустимост, или на промяна в категорията на земеделската площ, така че бенефициерите да могат да внесат изменения в заявленията за подпомагане, посочени в чл. 7 от същия регламент, или да представят допълнителни доказателства. Държавите членки могат също така да решат да съобщят на бенефициерите всеки друг предварителен резултат, включително случаите на неубедително извършване на мониторинга, като дадат възможност на бенефициерите, когато е необходимо, да изменят заявленията си в съответствие с чл. 7, § 1 от същия регламент. Съгласно чл. 11 от регламент /ЕС/ 2022/1173 за целите на системата за мониторинг на площта държавите членки могат да решат да използват други данни с поне еквивалентна стойност, ако са в цифрова форма, дават възможност за автоматична обработка на данните, предлагат се систематично за съответните бенефициери или категории райони в държавата членка, и са недискриминационни и подходящи за установяване дали е спазено определено условие за допустимост или задължение за площта, която е предмет на съответното условие, като в този контекст геомаркираните снимки се считат за други данни с поне еквивалентна стойност, както са посочени в член 65, § 4, б. “б“ от регламент /ЕС/ 2021/2116. В съответствие с чл. 30, ал. 2, т. 7 ЗПЗП системата за мониторинг на площта е съставен елемент от И., като по аргумент от разпоредбата на чл. 33в, ал. 1 и ал. 3 ЗПЗП тя служи за сателитно наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики, които се извършват върху площи, свързани с подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план, и предоставя данни за извършване на предварителна оценка на качество на данните, подадени от кандидатите за подпомагане. При отчитане направеното уточнение следва да се посочи, че съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от наредба № 3/10.03.2023 г., издадена от министъра на земеделието и храните по законовата делегация на чл. 64, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 ЗПЗП /определяща условията и реда за прилагане на включените в Стратегическия план, интервенции, сред които и относимите към правния спор по делото ОПДУ и Е.-БЖ/ системата за мониторинг на площта се прилага от ДФЗ за всички заявления за подпомагане по отношение на интервенции, основаващи се на площ, включващи условия за допустимост, които могат да бъдат обект на мониторинг с помощта на данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник“ или на други данни с еквивалентна стойност /ал. 1/, като за целите на системата за мониторинг на площта дадено условие за допустимост се счита за подлежащо на мониторинг, когато може да бъде мониторирано чрез данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник“, с уточнението, че за мониториране на условията за допустимост, считани за подлежащи на мониторинг, се използват данните от спътниците “Сентинели“ по програмата “Коперник“ или всякакви други данни с поне еквивалентна стойност, както е предвидено в чл. 11 от регламент /ЕС/ 2022/1173 /ал. 2/. Според чл. 59, ал. 3 от наредба № 3/10.03.2023 г. системата за мониторинг на площта се използва съгласно чл. 10 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2022/1173 на равнище деклариран земеделски парцел или поземлени единици, съдържащи неземеделски площи, считани за отговарящи на критериите за допустимост за получаване на подпомагане за интервенциите, основаващи се на площта, като съгласно ал. 4 от същата разпоредба на наредбата /в относимата й редакция, преди изменението й в бр. 47/2024 г., в сила от 04.06.2024 г./ ДФЗ съобщава на бенефициентите информацията по чл. 10, § 8 от регламент /ЕС/ 2022/1173 чрез СЕУ по чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗПЗП и им осигурява възможност да внесат изменения в заявлението за подпомагане. Съгласно чл. 59а, ал. 2 от наредба № 3/10.03.2023 г. /обн. ДВ, бр. 92/2023 г., в сила от 03.11.2023 г./ когато за даден критерий за допустимост на площ, който подлежи на установяване и чрез проверка на място, са налични данни от повече от един източник или метод на контрол – проверка на място, системата за мониторинг на площ и административни проверки чрез данните от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, за определяне на установената площ по интервенцията с предимство се използват данните от извършената проверка на място. Ако няма данни от извършена проверка на място по съответната интервенция, за административни проверки се използва информацията, постъпила от системата за мониторинг на площ и от СИЗП. Според чл. 61, ал. 3 от наредба № 3/10.03.2023 г. /в приложимата му редакция, обн. ДВ, бр. 92/2023 г., в сила от 3.11.2023 г., която впрочем е идентична с предходната редакция, обн. ДВ, бр. 23/2023 г., в сила от 14.03.2023 г./ за всички несъответствия, установени чрез системата за мониторинг на площ след 30 септември /какъвто е разглежданият случай, предвид данните за изпратеното на оспорващия съобщение чрез СЕУ на 06.11.2023 г./, на кандидата за подпомагане се изпраща съобщение, но той не може да извърши корекция или оттегляне на заявлението. Съгласно чл. 61, ал. 5 и ал. 6 от наредба № 3/10.03.2023 г. /в относимата му редакция, обн. ДВ, бр. 92/2023 г., в сила от 03.11.2023 г., идентична с предходната му редакция – обн. ДВ, бр. 23/2023 г./ земеделските парцели, за които не са предприети корективни действия, отстраняващи установените несъответствия, и не е извършена корекция или оттегляне на заявлението съгласно ал. 1, или са установени несъответствия по ал. 3, се считат за площи с несъответствия, като данните, получени от оценката, извършена чрез системата на мониторинг на площ, свързани с условията за подпомагане по заявените интервенции, се използват от системата за контрол и санкции по чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП за всички интервенции на площ, за които са приложими. Следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 11 от наредба № 7/30.05.2023 г. /издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 67, във връзка с чл. 70, ал. 2 ЗПЗП и определяща условията и реда за прилагане на интервенцията “Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, направление от която и е процесното НР1/ ДФЗ извършва проверките по чл. 70 ЗПЗП при условията и реда на съответно приложимите разпоредби на глава трета от наредба № 3/10.03.2023 г. Следователно приложение относно подаденото от оспорващия заявление за подпомагане и в частта му, относима към исканата субсидия по направление НР1, несъмнено намират разпоредбите на чл. 59, чл. 59а и чл. 61 от наредба № 3/10.03.2023 г. Анализираната правна уредба, обсъдена в контекста на безспорните данни от фактическата установеност по делото, че на 06.11.2023 г. оспорващият е надлежно уведомен чрез СЕУ за констатирано от системата за мониторинг на площта несъответствие, постъпило в персоналния му профил в тази система от системата за мониторинг, по отношение на парцел 87338-2307-4-1, и същевременно, че жалбоподателят е подал своевременно чрез СЕУ възражение с несъгласие срещу тази констатации, ведно с приложени снимки към него, по което е извършена експертна оценка, резултатите от която са обективирани в контролен лист, който му е надлежно съобщен чрез СЕУ на 19.12.2023 г., изключва възможността съдът да приеме, че при издаването на процесното писмо в атакуваната част не са спазени приложимите административнопроизводствени правила, подробно възпроизведени по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, в това число предвидени в разпоредбите на чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 3 и ал. 5 от наредба № 3/10.03.2023 г. /в относимата им редакция/. При отсъствието на данни за осъществена проверка на място на процесния парцел и същевременно, че липсва нормативно вменено на ДФЗ задължение към процесния период за извършването на такава проверка, съдът счита за спазено и правилото на чл. 59а, ал. 2, изречение последно от наредба № 3/10.03.2023 г., че ако няма данни от извършена проверка на място по съответната интервенция, за административни проверки се използва информацията, постъпила от системата за мониторинг или СИЗП. Противно на поддържаните от процесуалните представители на оспорващия оплаквания, съдът не установява нарушение на производствените правила, предвидени в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като съобразно фактическата установеност по делото приема, че преди издаването на процесното писмо в оспорената му част всички относими факти и обстоятелства, в частност относно приетия за недопустим за подпомагане процесен парцел, са изяснени по нормативно предвидения /включително на съюзно ниво/ за това специален за интервенциите от Стратегическия план ред и взети предвид от административния орган, в това число като са и обсъдени възраженията на оспорващия в обратния смисъл посредством извършената експертна оценка, чиито резултати са обективирани в представения на жалбоподателя чрез СЕУ контролен лист, с нарочно изтъкнати в графа “забележка“ мотиви защо парцелът не може да се счете за поддържан като постоянно затревена площ. Не се установява и нарушение на правилото на чл. 36 АПК, доколкото всички приобщени в хода на административното производство доказателства са събрани от административния орган по уредения в специалната нормативна уредба /подробно описана по-горе в мотивите/ за това ред и начин, в частност – чрез нарочно въведената с регламент /ЕС/ 2022/2116 система за мониторинг на площта, чиято цел, съобразно § 58 от преамбюла на този съюзен акт, е да се гарантира, че на цялата територия на Съюза са на разположение изчерпателни и съпоставими данни, предоставяни по програма “Коперник“, за целите на мониторинга на политиката в областта на агроекологията и климата, включително въздействието на ОСП, екологичните показатели и напредъка към постигането на целевите стойности на Съюза, както и за целите на действията по насърчаване на използването на пълните, безплатни и свободно достъпни данни и информация, получавани от спътниците “Сентинели“ и услугите по програма “Коперник“. Няма как при дължимото съобразяване с приложимите в случая разпоредби на чл. 65, § 2, във връзка с § 4, б. “б“ от регламент /ЕС/ 2021/2116 и чл. 10 от регламент /ЕС/ 2022/1173, но също и на чл. 59, чл. 59а и чл. 61 от наредба № 3/10.03.2023 г., административният орган да бъде упрекнат, че при събирането на доказателства по преписката, които са от значение за изясняването на фактите и обстоятелствата относно допустимостта на парцел 87338-2307-4-1, се е позовал на сателитните данни от изрично въведената за тази цел като част от интегрираната система за администриране и контрол, система за мониторинг на площта. Освен това по делото липсват каквито и да било данни за представени от оспорващия пред административния орган /а впрочем и пред съда/ доказателства, в това число геомаркирани снимки, които да оборват констатацията за несъответствие, отразена в системата за мониторинг и контрол, дала повод на органа да намали исканата субсидия по трите процесни интервенции, за да бъде вменено на ответника нарушение на административно производствените правила при издаването на акта, при това съществено, налагащо само по себе си отмяната му в процесната част, като незаконосъобразен. Атакуваното писмо в оспорената част е материално законосъобразно. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗПЗП по заявления за подпомагане и/или искания за плащане по интервенции за подпомагане на площ, ако декларираната площ за дадена група култури надвишава установената площ, размерът на подпомагането се изчислява въз основа на установената площ по тази интервенция, като ако разликата между общата декларирана за плащане площ и общата установена площ е по-малка или равна на 0.1ха и по-малка от 20 на сто, установената площ се счита за еднаква с декларираната. Но когато декларираната площ по интервенция за подпомагане на площ надвишава установената площ за дадена група култура и, както в разглеждания случай, разликата е по-голяма от три на сто от установената площ или по-голяма от 2ха, в чл. 76, ал. 2 ЗПЗП е предвидено изрично, че на бенефициента за подпомагане се налага санкция, като подпомагането се изчислява въз основа на установената площ, намалена с размера на установената разлика между декларирана и установена площ – наддекларирана площ. При това, следва да се отбележи, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на предвидените в разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП материалноправни предпоставки, е длъжен да изчисли размера на субсидията, като приложи въведения в съответната хипотеза начин за определяне на подпомагането. Аналогично е правилото и на чл. 84, ал. 1 от наредба № 3/10.03.2023 г., според което по заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ, ако бъде констатирано, че установената площ по интервенцията е по-голяма от декларираната в заявлението за подпомагане, за изчисляването на размера на подпомагането се използва декларираната площ. Но когато декларираната в заявлението за подпомагане площ превишава площта, установена в резултат на административни проверки /част от които и оценката от системата за мониторинг на площта/ или проверки на място, размерът на подпомагането се изчислява въз основа на установената площ. Вярно е, че в посочената подзаконова разпоредба не е предвидено сходно на това по чл. 76, ал. 2 ЗПЗП правило, но това е без значение защото законовата норма винаги намира приложение и действието й не се изключва само защото в подзаконовата правна уредба отсъства аналогично въведена на нея хипотеза. Наред с това, според чл. 88, т. 4 от наредба № 3/10.03.2023 г. ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора на същата наредба, какъвто с оглед данните по делото е разглежданият случай. В тази раздел от посочения подзаконов нормативен акт са уредени условията за допустимост на земеделските площи по интервенции за подпомагане на площ, каквито несъмнено са процесните интервенции ОПДУ и Е.-БЖ, както и направление НР1. При това, съгласно чл. 53, ал. 1 от наредба № 3/10.03.2023 г. допустимите за подпомагане по интервенции на площ са земеделски площи, върху които се извършва селскостопанска дейност и отговарят на изискванията на чл. 4, § 3 от регламент /ЕС/ 2021/2115. Според тази съюзна разпоредба “земеделска площ“ се определя по такъв начин, че да включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи, включително, когато те формират агролесовъдни системи на тази площ. Понятията “обработваема земя“, “трайни насаждения“ и “постоянно затревени площи“ се определят по-подробно от държавите членки в съответствие със следната рамка, в частност по б. “в“ от същата съюзна разпоредба, сочеща че “постоянно затревена площ и постоянно пасище“ /наричани заедно “постоянно затревени площи“/ означава земя, която е използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи /саморазсадени/ или чрез култивиране /изкуствено засети/, която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет или повече години, както и, ако държавите членки решат това, която не е била разоравана, обработвана или засявана отново с различни видове треви или други тревни фуражи в продължение на пет или повече години. Тя може да включва други видове, като храсти или дървета, които са подходящи за паша, и ако държавите членки решат, други видове, като храсти или дървета, източници на фураж за животни, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи. Следва да се посочи, че в същия смисъл е и легалното определение на понятието “постоянно затревени площи“, въведено в националното законодателство и по-конкретно в § 1, т. 22 ДР ЗПЗП и цитираната вече по-горе в мотивите т. 29 на § 1 от ДР на наредба № 3/10.03.2023 г. Съгласно чл. 53, ал. 4 от същата наредба, чието систематично място е в раздел VI от този нормативен акт, постоянно затревени площи, които се поддържат чрез паша, са допустими за подпомагане и когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, при условие, че не възпрепятстват земеделската дейност. Налага се да се отбележи обаче, че за да бъде допустима за подпомагане постоянно затревената площ съобразно цитираната разпоредба от наредба № 3/10.03.2023 г., то на първо място тя трябва да представлява такава /постоянно затревена/ площ по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на тази наредба, както и на 4, § 3, б. “в“ от регламент /ЕС/ 2021/2115 и § 1, т. 22 ДР ЗПЗП, какъвто предвид данните по делото през 2023 г. не е случаят на парцел 87338-2307-4-1. В чл. 90 от наредба № 3/10.03.2023 г. е предвидена последователността на прилагане на намаленията на плащанията, отказите и санкциите по интервенциите в чл. 1, ал. 2 /между които по т. 1 и т. 3 - процесните ОПДУ и Е.-БЖ/, като на първо място в т. 1 от разпоредбата са посочени правилата за определяне на размера на подпомагане по чл. 84 и чл. 85 от тази наредба и санкциите по чл. 76 и чл. 77 ЗПЗП. Респективно – съгласно чл. 13, т. 3 от наредба № 7/30.05.2023 г. ДФЗ намалява размера на плащането, отказва изцяло или частично плащане и в случаите по глава пета, раздел VI ЗПЗП налага административни санкции по интервенцията по чл. 1, ал. 2 от наредбата /в това число по т. 1 в направление плащания за планински райони – НР1/, когато кандидатът е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост на подпомагане. Съответно според чл. 16, т. 1 от наредба № 7/30.05.2023 г. когато е приложимо ДФЗ налага административни санкции и намаления по интервенцията по чл. 1, ал. 2 в определена в тази разпоредба последователност, при която на първо място по т. 1 е са посочени санкциите съгласно чл. 76, ал. 2 и ал . 3 ЗПЗП. И накрая, наред с изложеното, следва да се отбележи, че съгласно чл. 59а, ал. 1, изречение второ от наредба № 3/10.03.2023 г. площи, за които системата за мониторинг на площ е констатирала резултат “несъответствие“, се считат за недопустими за подпомагане, а съобразно чл. 61, ал. 6 от същия нормативен акт /в относимата му в случая редакция, обн. ДВ, бр. 92/2024 г., в сила от 01.11.2024 г./ данните, получени от оценката, извършена чрез системата на мониторинг на площ, свързани с условията за подпомагане по заявените интервенции, се използват от системата за контрол и санкции по чл. 30, ал. 2, т. 4 ЗПЗП за всички интервенции на площ, за които са приложими. Налага се изводът, че след като въведените в раздел VI от глава втора на наредба № 3/10.03.2023 г. условията за допустимост на земеделските площи са приложими по интервенции за подпомагане на площ, каквито несъмнено са трите спорни по делото интервенции, то по аргумент от цитираната разпоредба на чл. 61, ал. 6 от горната наредба отразената в системата за мониторинг на площта констатация за несъответствие на парцел 87338-2307-4-1 поради не поддържането му като ПЗП, се взема предвид и при трите спорни интервенции, с общи условия за допустимост по отношение на изискването за поддържане на парцела като ПЗП съобразно чл. 53, ал. 1 от наредба № 3/10.03.2023 г. При отчитане на изложеното и данните от доказателствената съвкупност по делото, по отношение на основния спорен по делото въпрос, съдът приема, че процесният парцел 87338-2307-4-1, с констатирано в системата за мониторинг на площта несъответствие, през 2023 г. действително не се поддържа като постоянно затревена площ по смисъла на § 1, т. 22 ДРЗПЗП, § 1, т. 29 от ДР на наредба № 3/10.03.2023 г. и съответно чл. 4, §3, б. “в“ от регламент /ЕС/ 2021/2115. Отразеният в оценката, извършена чрез системата за мониторинг на площта, резултат за несъответствие, потвърден с обективираните в контролния лист от извършената експертна оценка по несъгласието на оспорващия резултати, не се опровергават от нито едно от събраните в хода на производството по настоящото дело доказателства, в това число и от данните от приетия доклад от инспекция, издаден от “Био Сертификейшън“ ЕООД, /съдържащ данни включително, че оспорващият “със заявлението от 20.08.2023 г. е декларирал обработваемите си биологични площи – три парцела, които са били картофи като пасища“/. Дори дадените от разпитаната като свидетел по делото съпруга на оспорващия показания, че “през 2022 г. въпросният имот последно е бил засят с картофи“, предпоставят формирания от административния орган, възприет и от съда, извод въз основа на констатацията от системата за мониторинг на площта, че процесният парцел за кампания 2023 г. не се поддържа като ПЗП, тъй като няма как през 2023 г. да представлява постоянно затревена площ, след като през предходната година /2022 г./ е обработван чрез отглеждането на картофи. Извод в противоположния смисъл не следва и от приетите по делото снимки, представени от оспорващия още с подаденото в административното производство несъгласие, от които в това число по данни от изслушаното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, въобще не може да се установи къде и кога са направени. Но дори и хипотетично да се допусне, че върху тези снимки се съдържат изображения на процесния парцел от 2023 г. с тревна покривка, то отново предвид категоричните данни по делото /а впрочем и отсъствието на наведени в противоположния смисъл твърдения/, че през 2022 г. върху парцела са отглеждани картофи, не би разколебала правната констатация на съда, че през процесната година заявеният като постоянно затревена площ, поддържана чрез пасище, в заявлението за подпомагане за кампания 2023 г., парцел всъщност не представлява такава площ, съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена в приложимото съюзно и национално законодателство. При въведената от съюзния законодател, доразвита и на национално ниво, изключително подробна, стриктна и специфична /предвид преследваната цел за защита на финансовите интереси на Съюза/ правна рамка за предоставяне на подпомагане на земеделските стопани чрез директни плащания по процесните интервенции, неоснователно е релевираното от процесуалните представители на оспорващия възражение, че от значение за отпускането на субсидията за кампания 2023 г. е единствено фактическото използване на парцела през тази година. При това и преценка на данните от фактическата установеност по делото в унисон с подробно разгледаната вече в мотивите приложима в разглеждания случай нормативна уредба, съдът не установява наличие на основанието за оспорване, предвидено в разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК. При положение, че по делото се установява, че парцел 87338-2307-4-1 е недопустим за подпомагане и че липсва спор относно площта му - 12.57ха, то несъмнено е налице материалноправната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗПЗП /разликата е по-голяма от 2ха/, предпоставяща органът, действащ в условията на обвързана компетентност и без право на преценка, да определи подпомагането за 2023 г. на оспорващия по въведения в хипотезата на тази правна норма начин и по трите процесни интервенции, по отношение на които по аргумент от разпоредбата на чл. 61, ал. 6, във връзка с чл. 53, ал. 1 от наредба № 3/10.03.2023 г. се използва констатацията за несъответствие на парцела от оценката, извършена чрез системата за мониторинг на площта. Предвид въведените в таблиците от приложения № 1, № 4 и № 16 данни, съдът счита, че размерът на субсидията и съответно размерът на осъщественото от ответника намаление на подпомагането по процесните интервенции с частично атакувания по делото акт, е правилно и законосъобразно определен, при условията на чл. 76, ал. 2 ЗПЗП, при несъмнено установено по делото фактическо основание, състоящо се в недопустим за подпомагане за кампания 2023 г. парцел 87338-2307-4-1, при спазена последователност по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 1 от наредба № 3/10.03.2023 г. относно интервенции Е.-БЖ и ОПДУ и съответно чл. 16, т. 1 от наредба № 7/30.05.2023 г. относно направление НР 1. По интервенция Е.-БЖ и общо декларирана от оспорващия по нея площ в размер на 71.97ха и установена като недопустима за подпомагане площ – 12.57ха, подпомагането е законосъобразно определено от ответника /в колона 6 от таблица 1 и съответно в таблица 16.5 от приложение № 16/ въз основа на законосъобразно установената на основание чл. 84, ал. 1, изречение второ от наредба № 3/10.03.2023 г. площ от 59.4ха /тоест 71.97ха-12.57ха=59.4ха/, намалена с наддекларираната площ /59.4ха-12.57ха=46.83ха/, като е извършено намаление на субсидията в размер на 17 594.98лв, равняващо се на разликата между поисканата със заявлението субсидия по Е.-БЖ в размер на 50 370.36лв /71.97ха х 699.88лв/ и определената при условията на чл. 76, ал. 2 ЗПЗП във връзка с чл. 84, ал. 1 и чл. 88, т. 4 от наредба №3/10.03.2023 г. субсидия в размер на 32 775.38лв /46.83ха х 699.88лв/. По същия начин е законосъобразно определено и намалението на субсидията по интервенция ОПДУ в размер на 4 982.24лв. При липсата на спор относно декларираната по тази интервенция площ в заявлението за подпомагане – 72.29ха и стойността на субсидията за 1ха допустима за подпомагане площ /198.18лв/, то съответно на чл. 76, ал. 2 ЗПЗП, предвид недопустимостта за подпомагане на парцел 87338-2307-4-1, подпомагането е определено въз основа на установената площ /59.72ха = 72.29ха-12.57ха/, намалена с наддекларираната площ 12.57ха, тоест - въз основа на допустима за подпомагане земеделска площ по тази интервенция от 47.15ха, обуславяща субсидия в размер на 9 344.19лв, съответно – намаление в размер на 4 984.24лв /разликата между заявената субсидия от 14 326.43лв и определения от органа размер на субсидията от 9 344.19лв/. И накрая, по аналогичен начин, при липсата на спор по делото относно заявената със заявлението за подпомагане за кампания 2023 г. площ по направление НР1 - 72.29ха и съответно – относно стойността на субсидията за 1ха в зависимост от размера на площта /редове 4-7 от колона 4.2 на приложение № 4/, то и извършеното по тази интервенция намаление в размер на 5 659.87лв съдът преценява като законосъобразно определено в съответствие с правилото на чл. 76, ал. 2 ЗПЗП. При положение, че и по тази интервенция по аргумент от чл. 61, ал. 6 от субсидиарно приложимата спрямо нея наредба № 3/10.03.2023 г., площта от 12.57ха е недопустима за подпомагане и следователно е наддекларирана, то одобрената субсидия в размер на 10 615.07лв е правилно изчислена въз основа на установената съобразно чл. 84, ал. 2 от посочената наредба площ от 59.72ха /72.29ха-12.57ха/, намалена с наддекларината площ /12.57ха/, или другояче казано – въз основа на одобрена за подпомагане площ по това направление в размер на 47.15ха. При това и отчитане на приложимата стойност на 1ха – 225.1339лв, размерът на одобрената субсидия е правилно определен в размер на 10 615.07лв /47.15ха х 225.1339лв/, съответно – правилно е определен и размерът на намалението, като от поисканата със заявлението за подпомагане сума по това направление в размер на 16 274.94лв е изваден размерът на определената на основание чл. 76, ал. 2 ЗПЗП субсидия и като краен резултат е осъществено намаление от 5 659.87лв /16 274.94лв – 10 615.07лв/. Предвид приетата материална законосъобразност, съдът счита оспореното писмо в атакуваната част за съответно на целта на закона, която наред с друго, по аргумент от § 57 от преамбюла на регламент /ЕС/ 2021/2116 е чрез прилаганата система за мониторинг на площта, като неизменен елемент от И., да се гарантират условия на равнопоставеност в различните държави членки, на равнището на Съюза чрез въвеждането на общи, специфични правила относно контрола и санкциите. По изложените съображения и установеното отсъствие на основания за оспорване от кръга на предвидените в чл. 146 АПК, съдът приема, че оспореното уведомително писмо в процесната му по делото част е законосъобразно, което налага предявената срещу него жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна, а формулираното в същия смисъл искане на ответника чрез процесуалния му представител – основателно. При това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 201.39 евро, представляваща разноски по делото, от които сумата от общо 1096.39 евро за платени възнаграждения на вещите лица по назначените две експертизи и сумата от 105 евро за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Административен съд-Благоевград, 12-ти съдебен състав,
Cited provisions
80- чл. 61, ал. 6
- чл. 7
- чл. 1
- чл. 2
- чл. 3
- чл. 59
- чл. 30, ал. 2, т. 4 ЗПЗП
- чл. 1, ал. 2
- чл. 10
- чл. 11
- чл. 13
- чл. 4
- чл. 59, ал. 2
- чл. 59, ал. 1
- чл. 61, ал. 3
- чл. 70
- чл. 76, ал. 2
- чл. 84, ал. 1
- чл. 88, т. 4
- чл. 144 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 172 ГПК
- чл. 30, ал. 2, т. 7 ЗПЗП
- чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗПЗП
- чл. 38, ал. 3 ЗПЗП
- чл. 64, ал. 1 ЗПЗП
- чл. 70 ЗПЗП
- чл. 70, ал. 2 ЗПЗП
- чл. 76 ЗПЗП
- чл. 76, ал. 1 ЗПЗП
- чл. 76, ал. 2 ЗПЗП
- чл. 77 ЗПЗП
- чл. 11, ал. 1, т. 1
- чл. 12
- чл. 13, т. 3
- чл. 145
- чл. 16, т. 1
- чл. 17
- чл. 172, ал. 2
- чл. 20, ал. 1
- чл. 20, т. 2
- чл. 24
- чл. 30, ал. 2, т. 7
- чл. 33, ал. 1
- чл. 35
- чл. 5
- чл. 53, ал. 1
- чл. 53, ал. 4
- чл. 57
- чл. 58
- чл. 59, ал. 4
- чл. 59, ал. 3
- чл. 6
- чл. 61, ал. 5
- чл. 61
- чл. 61, ал. 1
- чл. 64, ал. 1
- чл. 65
- чл. 66
- чл. 67
- чл. 68
- чл. 70, ал. 1
- чл. 70, ал. 1, т. 2
- чл. 76
- чл. 76, ал. 1
- чл. 8
- чл. 82
- чл. 83
- чл. 84, ал. 2
- чл. 84
- чл. 85
- чл. 87
- чл. 88, т. 1
- чл. 88
- чл. 90, ал. 1, т. 1
- чл. 90