Решение № 1361 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2368/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на П. Е. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. В, ет. 7, ап. 59 чрез адвокат Е. Ф., АК – София, с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, против решение № 48/02.07.2025 г., постановено по АНД № 380/2024 г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдена заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-117/17.08.2024 г., издадена от Б. Б. - младши автоконтрольор при Районно управление (РУ) – Приморско при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Бургас, с която, същият е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се липсата на мотиви на заповедта за задържане по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК. Твърди се, че по делото няма данни и представени доказателства, обосноваващи някое от основанията по чл.72, ал.1 ЗМВР. Сочи се наличието на противоречия в показанията на разпитаните пред районния съд свидетели – полицейски служители. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на процесната заповед за задържане. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът и ответникът, редовно призовани, не се представляват. Касаторът в писмено становище поддържа жалбата на изложените в нея основания. Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на настоящото производство е Решение № 48/02.07.2025 г. постановено по АНД 380/2024 г. по описа на Районен съд Царево, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице рег. № 4635зз-117/17.08.2024 г. издадена от младши автоконтрольор в РУ Приморско като неоснователна. За да постанови този съдебен акт състав на Районен съд Царево е приел, за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представен по делото утвърден график, полицейския служител и издател на заповедта Б. Б. е назначен пътен контрол за времето от 19:00 часа на 16.08.2024 г. до 07:00 часа на 17.08.2024 г., като на 17.08.2024 г. около 05:00 часа по време на извършване на обход на централната част на [населено място], на [улица], съвместно с мл.инспектор И. Г. забелязали лице във видимо нетрезво състояние, което вървяло по средата на улицата, като нарушавало обществения ред. С цел установяване на самоличността на лицето служителите на наряда изискали документ за самоличност, от който установили, че лицето е жалбоподателя П. Е. А., който се държал грубо, провокативно и арогантно. Същият не изпълнявал отправените му полицейски разпореждания, с което пречил на полицейските служители да извършват задълженията си по служба. А. пред служителите подал недействителен сигнал до ЕЕН 112, за това че му се извършва неправомерна полицейска проверка. Полицейския служител Б. заявил на лицето, че ще му бъде извършен полицейски обиск, на което А. се противопоставил и казал „Няма нищо да извършваш. Махай се оттука“, след което се отдалечил от служителите. С. Б. разпоредил неколкократно на лицето да остане на място, за да бъде проверен при което А. отново не се подчинил на полицейското разпореждане. Вследствие на което били използвани водещи техники и помощни средства (белезници), тъй като лицето оказало яростна съпротива при задържането му. А. бил отведен в помещенията за задържане в РУ Приморско за съставяне на необходимата документация по задържането му. Задържаното лице е прегледано на място в РУ Приморско от екип на бърза помощ, като медицинските лица издали протокол, в който било упоменато, че същия е годен за задържане. В резултат на което е била издадена и Заповед за 24 часово полицейско задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В административната преписка се съдържат още: Протокол за обиск на лице от 17.08.2024 г. (л.23 от АНД 380/2024 г.), лист от медицинско досие от 17.08.2024 г. (л.29 от АНД 380/2024г.), разписка за върнати вещи и пари от 20.08.2024 г. (л.30 от АНД 380/2024 г.), книга за задържани лица, Декларация за правата на задържаното лице част първа и втора, докладна записка и сведение на А. и един бр. оптичен диск DVD, съдържащ видеозаписи от стационарни камери в сградата на РУ Приморско. Съгласно отбелязаното в разписката, съдържаща се в обжалваната заповед, задържаното лице е освободено на 17.08.2024 г. в 11:45 часа. От районния съд са събрани писмени доказателства, представени от страните – сигнал до министъра на вътрешните работи от 30.08.2024 г., съдебномедицинско удостоверение № 268.08/24 г. и допълнение към него, справка за извършена проверка по сигнал от 07.02.2025 г., справка от районен център 112-Бургас от 14.02.2025г., както и гласни такива - свидетелски показания. Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл. 146 от АПК, като е приел, че ЗЗЛ е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставената му по чл. 72 от ЗМВР компетентност, при спазване на писмената форма и съдържаща задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Приел е още, че задържането на жалбоподателя съответства на целта на закона. С оглед на това задържането като принудителна административна мярка било потвърдено. Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд за надлежно мотивиране на ЗЗЛ, съобразно изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, респ. на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като липсва описание на фактическите основания за задържане, а щом те липсват, не може да се прецени и доколко те са съответни на посочената в заповедта разпоредба от закона. Вярно е, че полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност дали да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда на съдебния контрол. Според чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Законосъобразността е комплексна категория и включва и изискването за форма на акт, част от която са и мотивите. Липсата на мотиви прави съдебната проверка за законосъобразност невъзможна, което във всички случаи води до отмяна на издадения акт, тъй като така се предотвратява възможността за административен произвол. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В процесната заповед липсват мотиви. Липсва посочване на конкретни действия/бездействия, с които жалбоподателят след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, т. е. налице е пълна липса на мотиви. Административният орган е посочил единствено, че задържаното лице не изпълнява устно разпореждане, с което пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Така посочените фактически основания за издаване на процесната заповед за задържане, представляват почти дословното пресъздаване на законовата разпоредба на чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР, и с това не може да се изпълни изискването за мотивиране на акта. Въз основа на така посоченото не може да се изведат фактическите основания обосновали издаването на заповедта, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В тази връзка касационният състав намира, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Вярно е, че според все още неизгубилото сила Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, мотивите към акта може да се съдържат и в друг документ, като бъдат изложени най – късно до изпращане на жалбата на по – горестоящия административен орган, но само в случай че изхождат от същия орган. Формално може да се приеме, че са налице мотиви на ЗЗЛ в друг документ, изходящ от същия орган - докладната записка, съставена на същия ден, за която обаче няма данни кога е била достъпна до задържаното лице. В тази връзка по делото се установи, че самата заповед не препраща към друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта. От изложеното в заповедта по никакъв начин не се установява какво разпореждане не е било изпълнено. Не става ясно каква конкретно постъпка или цялостното поведение, описано в докладната, е преценена от ответника като основание за задържане. Посочването само на нормативната разпоредба не е достатъчно, за да мотивира заповедта, а освен това от нея следва да е видно, че по отношение на жалбоподателя към момента на задържането му и издаването на заповедта са налице такива данни, като се посочат същите, респективно изрично се посочи конкретното разпореждане на органа и конкретното поведение на задържаното лице. По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР СРС е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С-608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното: 1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото. 2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна [жк], като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване. Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти, заради които полицейският орган е задържал П.А.. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. Такъв документ е съставен от органа, издал оспорената заповед, но не е бил предявен за запознаване на задържаното лице. В т. 43-46 от решението на СЕС е указано, че информацията трябва да бъде предоставена „незабавно“, според чл. 6 от Директива 2012/13. Разрешенията в решението на СЕС относно времето за предоставяне на тази информация по същество водят до отпадане на задължителната сила на коментираното ТР в частта му относно момента на предоставяне на допълнително изложените мотиви на заповедите за задържане по чл. 72 от ЗМВР. По делото нито се твърди, нито има доказателства докладната записка да е била връчена на задържаното лице да се запознае с нейното съдържание. По тази причина съдът не може да приеме, че фактическите обстоятелства, изложени в докладната записка, могат да се считат за част от мотивите на ЗЗЛ. Във връзка с гореизложеното, настоящия касационен състав намира, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени процесната заповед. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР - Бургас следва да заплати на П. Е. А. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер общо на 613.55 евро, от които 357.90 евро за настоящата съдебна инстанция и 255.65 евро за производството пред Районен съд – Царево, съгласно представените адвокатски пълномощни (л. 7 от настоящото дело и л. 7 от АНД № 380/2024 г.).