Решение № 220 от 12.6.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 105/2025 г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба и след последващо увеличение размера на исковите претенции, ищците Т. Й. Б., С. Ц. Х. и Й. Ц. Х., молят да бъде осъден ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“, да заплати :

на Т. Й. Б. сумата 102528,38евро /200000лв./, ведно със законните лихви,

считано от датата на отказа – 05. 11. 2024г. до окончателното изплащане,

на С. Ц. Х. сумата 92032,54евро /180000лв./, ведно със законните лихви,

считано от датата на отказа – 05. 11. 2024г. до окончателното изплащане,

на Й. Ц. Х. сумата 92032,54евро /180000лв./, ведно със законните лихви,

считано от датата на отказа – 05. 11. 2024г. до окончателното изплащане, представляващи застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на •••, около 13:15ч., в ••• на ул. „•••, Валяк „Бомаг“ с рег. № •••, притежаващ валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, управляван от П. М. П., с ЕГН ••••••••••, докато поставя асфалт на пътното платно, блъска на заден ход пътния работник С.И.Б., премазва долния му ляв крайник, разкъсва лява бедрена вена и поради остра кръвозагуба, причинява смъртта на същия /съпруг на първата ищца и отгледал от деца втората ищца и третия ищец/, виновно причинено от водача на валяка, който не подсигурил маневрата си на заден ход и блъснал намиращия се там С.И.Б..

Съдът служебно намира, че предявените искове са редовни и процесуално допустими. Тримата ищци са предявили застрахователните си претенции общо пред ответното дружество с вх. № 00П – 850 от 05. 11. 2024г., което е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на исковете.

Ищците поддържат исковете си и в съдебно заседание, чрез писмена молба от адвокат Н. Н. Д., който моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Същият моли на него да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС“, чрез юрисконсулт В. Б., в срок е подал писмения отговор. С него :

1. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

2. Признава наличието на застрахователното правоотношение, обективирано в застрахователна полица № ••• по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилисите; датата на настъпване на процесното събитие - •••„ обстоятелството, че същото е прието за трудова злополука, както и това, че събитието е настъпило докато валякът, управляван от П. М. П., е поставял асфалт на пътното платно.

3. Оспорва изцяло основателността на предявените от тримата ищци искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на С.И.Б.. Считам, че не са налице предпоставиките за ангажиране отговорността на ЗАД „АСЕТ ИТШУРЪНС“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно валяк „Бомаг“, per. № •••.

На първо място твърди, че П. М. П., в качеството му на оператор /водач/ на валяк „Бомаг“, per. № •••, няма вина за настъпилото събитие. Същият е извършвал специфична строителна дейност в изпълнение на трудовите си задължения, като не е допуснал или извършил каквото и да е нарушение на правилата, регламентиращи извършваната от него работа. Няма акт на държавен орган, който да е констатирал и/или санкционирал П. М. П. в качеството му на оператор /водач/ на валяк „Бомаг“, per. № •••, за каквото и да е нарушение от негова страна, свързано с настъпване на конкретната злополука. В представения с исковата молба протокол № 5103-13-9 от 21.05.2024 г. на ТД Перник на НОИ не са констатирани нарушения, извършени от П. М. П.. Констатирани са нарушения, извършени от работодателя - допускане на преминаване и престой на хора в обсега на действие на строителна машина, изпълняваща земни работи, както и нарушение от самия пострадал С.И.Б., който е нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ. Процесното събитие е квалифицирано като трудова злополука и това са лицата, извършили нарушения на съответните нормативни актове, които са довели до настъпване на злополуката. Видно от този официален документ, какъвто е Протоколът на НОИ за резултатите от извършеното разследване на злополуката, поведението на оператора на валяка не е причина за настъпване на злополуката. След като липсва противоправно поведение на оператора на валяка, то не е налице и виновно такова, което изключва отговорността както на П. М. П., така и на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД като застраховател по задължителна

застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На следващо място твърди, че описаното в исковата молба събитие не е покрито по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Съгласно легалната дефиниция на термина в пар. 1, т. 11 от ДР на ЗДвП, моторно превозно средство /МПС/ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Съгласно пар. 1, т. 10 от ДР на ЗДвП, пътно превозно средство /ППС/ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Съгласно пар. 1, т. 16 от ДР на ЗДвП, самоходна машина е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Съгласно пар. 1, т. 20 от ДР на Наредба № 21 2004 г. за МИЗБУТИСМР, строителни машини са всички видове машини, които се използват за извършване на СМР.

От посочените легални дефиниции е видно, че основната

характеристика на МПС е, че те са ППС, които се придвижват по пътищата и превозват хора или товари, докато самоходните машини като строителните, са ППС по изключение - само когато се придвижват по пътищата, но не и когато извършват специфичната дейност, за която са създадени като машини. В останалите случаи основното предназначение на строителната машина е за извършване на СМР. Това означава, че когато строителната машина извършва специфичната и основна за нея дейност, както процесният валяк в случая, тя не представлява ППС, съответно не представлява МПС по смисъла на ЗДвП. При това положение нейният водач, който в случая следва да се определи като оператор на тази машина (пар. 1, т. 9 от ДР на Наредбата), няма качеството автомобилист по смисъла на пар. 1, т. 34 от ДР на КЗ, тъй като то е свързано с притежаването или използването на МПС. В КЗ няма легална дефиниция на МПС, поради което следва да се взема тази от специалния закон - ЗДвП. Това на свой ред означава, че за конкретния случай не се прилагат правилата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай валякът е осъществявал специфична дейност, излизаща извън обхвата на покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тези случаи евенуталната отговорност следва да е на възложителя на работата (работодателя), респективно на неговия застраховател по застраховка „Обща гражданска отговорност“, която е различна от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Както е посочено по-горе, работодателят е този, който заедно с пострадалото лице е допуснал нарушение на нормативните правила, което е в причинна връзка с настъпилото събитие. В този смисъл е решение на CEO (голям състав) от 28.11.2017 г. по дело С- 514/16 по „Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Понятието „използване на превозни средства“, по което е постановено: „Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.“ Посочената практика е задължителна за съдилищата във всички държави членки на ЕС. Настоящият случай е идентичен - строителната машина (валякът) не е била ползвана като средство за транспорт, а като работна машина във връзка с полагането на асфалт на пътното платно, извършвано на строителен обект. Движението на валякът напред-назад е свързано със специфичното му предназначение като строителна машина - да заглажда поставения горещ асфалт.

Във връзка с горното следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 1 от ЗДвП с него се уреждат правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Събитието не е настъпило по време на движение на валяка на път, отворен за обществено ползване, а на строителен обект видно от протокол № 5103-13-9 от 21.05.2024 г. на ТД Перник на НОИ. Също така, следва да се има предвид и това, че образуваното по случая досъдебно производство № 19 по описа за 2024 г. на Окръжна прокуратура гр. Перник, е за престъпление по чл. 123 от НК, а не за престъпление по чл. 342 и сл. от НК, където са регламентирани т.нар. транспортни престъпления, при които фактическият състав включва нарушение на правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая и държавното обвинение не намира, че са нарушени правилата за движение по пътищата от водач на МПС.

4. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна пострадалия С.И.Б., който е допринесъл в изключителна степен за настъпване на злополуката, както и за настъпилите от нея вреди. Счита, че приносът на пострадалия за настъпване на събитието надвишава 90% и в този размер следва да се определи и степента на неговото съпричиняване, съответно исковете следва да бъдат отхвърлени в над 90% от техните размери. Представил е и писмена защита в тази насока.

С.И.Б. е извършвал дейностите, описани в длъжностната му характеристика, на строителен обект - полагане на асфалт на ул. „•••“ в •••, като е извършвал работата си посредством гребло за полагане на асфалт. С.И.Б. е работил в обсега и зад валяка, което е нарушение на т. 1.25.2 от Приложение 1 към Наредба № 212004 г., както и на чл. 33 от ЗЗБУТ, който вменява задължение на всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Видно от Протокол № 5103-13-9/ 21.05.2024 г„ С.И.Б. е преминал начален инструктаж при започване на работа, както и е преминал ежедневен инструктаж на 07.05.2024 г. на работното място, за което се е подписал лично в книгата за инструктаж. Това означава, че С.И.Б. е бил запознат с правилата и задълженията, които има като работник и като лице, което се намира на строителна площадка, на която се извършват СМР от машини. Въпреки това С.И.Б. е нарушил правилата за ЗБУТ като е извършвал дейности в обсега и зад валяка, докато същият е извършвал CMP. С описаното поведение С.И.Б. сам се е поставил в опасна за неговия живот ситуация и е предизвикал настъпване на злополуката. С.И.Б. е знаел какво трябва да прави и да не прави на строителния обект и къде да се намира на строителната площадка, но не се е съобразил с правилата и съзнателно ги е нарушил, което поведение съдържа характеристиките на (съ)причиняване на събитието.

5. Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на ищците неимуществени вреди, както и размерите на предявените искове, като счита, че същите са прекомерни спрямо реално претърпените от ищците вреди. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. А чл. 52 от ЗЗД прогласява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а подлежи на доказване от страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай ищците. Оспорва твърдените в исковата молба състояния на ищците, настъпили след процесната злополука.

Ищците С. Ц. Х. и Й. Ц. Х. са деца на Ц. Х.Б., съгласно представеното удостоверение изх. № •••, който е жив и към момента на издаване на удостоверението. Към момента на сключване на брака между С.И.Б. и ищцата Т. Й. Б. ищците С. и Й. са били на ••• и ••• години. Посочената възраст е достатъчна за формиране на близки отношения с биологичния им баща, които да продължават и до настоящия момент, независимо от факта, че бракът на родитилите им е прекратен и майка им е сключила втори брак. Този втори брак не заличава автоматично създадената връзка между биологичен родител и дете и не предполага автоматично близки отношения между новия (втори) баща и заварените деца. В тази връзка оспорва твърденията в исковата молба, че ищците С. Ц. Х. и Й. Ц. Х. имат качеството на отглеждани, но неосиновени деца, както и оспорва твърденията за близките отношения и съответно търпени от смъртта на С.И.Б. неимуществени вреди от ищците С. Ц. Х. и Й. Ц. Х.. Също така, от представените удостоверения за промени в постоянния и настоящ адреси на С. Ц. Х. е видно, че същата за периода от 23.10.2000 г. до 19.07.2022 г. е била с настоящ адрес на •••, което е в другия край на града спрямо адреса на С.И.Б. - •••. Това означава, че ищцата С. Ц. Х. е живяла на друг адрес, в друго домакинство, вероятно с друго (свое) семейство, предвид обстоятелството, че същата е със семейно положение разведена и има син на ••• годишна възраст. Ищецът Й. Ц. Х. също е създал свое семейство - съпруга и деца.

Към датата на процесната злополука ищците С. Ц. Х. и Й. Ц. Х. са били съответно на ••• г. и на ••• години, със създадени собствени семейства, в които те са заели ролята на опора. Такава роля ищците следва да имат и спрямо своите родители. Дори и да се приеме, че същите са били изградили връзка със С.И.Б., то към датата на злополуката той е бил на ••• години, което предполага, че не те са имали нужда от бащина опора, а обратното - в този етап от живота нормалните житейски отношения са такива, че родителите имат нужда от децата си. В тази връзка описаните емоционални отношения и страдания са нереално представени, а размерите на предявените искове са нереално завишени спрамо действително претърпените от ищците неимуществени вреди.

Относно изложението, касаещо инфалционните процеси в страната, счита че същото е неотносимо, тъй като обезщетението се определя към датата на настъпване на съответното събитие и не следва да се влияе от настъпилите след тази дата инфлационни процеси. За времето, през което се развива съдебното производство, ищците имат право на законна лихва, която ги компенсира.

Отделно от горното ищцата Т. Й. Б. следва да е получила обезщетение по застраховка „Задължителна трудова злополука“, за сключването на която има данни в Протокол № ••• Видно от протокола при разследването на трудовата злополука е представена полица на ЗАД „Дженерали застраховане“ № ••• със срок на валидност до 08.01.2025 г. При застраховка „Трудова злополука“ в случай на смърт на застрахованото лице (работник или служител) обезщетението се изплаща на законните му наследници, каквато е ищцата Т. Й. Б., заедно с децата (и техните наследници) на С.И.Б. от първия му брак. Получената от ищцата сума следва да се има предвид при определяне на застрахователното обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

6. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва. Отделно от това възразява относно и оспорва началния момент на претендираната от ищците лихва - 05.11.2024 г. За дължимата от застрахователя лихва в случаите на претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има специални правила в КЗ, които дерогират, както общите правила по ЗЗД, така и общите правила по чл. 429 от КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва върху размера на обезщетението от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - 15 работни дни от представяне на изисканите по чл. 106, ал. 3 от КЗ доказателства. Съгалсно т. 2 на същата алинея, застрахователят дължи законна лихва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато са изискани и не са представени доказателства по реда на чл. 106 от КЗ.

В настоящия случай претенцията на ищците е предявена по доброволен път на 05.11.2024 г. като с писмо изх. № 002-1078 от 27.11.2024 г. от адв. Д. като пълномощник на ищците са изискани краен акт по образуваното ДП, автотехническа експертиза, протокол за трудова злополука, разпореждане от НОИ, протоколи от разпити на свидетели, с цел установяване на основанието на предявената претенция. Изисканите с посоченото писмо документи не са представени на застрахователя, поради което ищците не са представили всички необходими документи, доказващи основанието и размера на претенциите им, поради което за застрахователя не е изтекъл предвидения в КЗ срок от 15 работни дни и съответно не е изпаднал в забава. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ е специална по отношение на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и по отношение на чл. 429 от КЗ.

8. Оспорва размера на адвокатския хонорар, в случай че същият надвишава минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС

9. Моли в полза на ЗАД „Асет Иншурънс“ да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружество моли да му бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ответника - „Стрийт Билдинг“ ЕООД, с ЕИК 207639390, със седалище и адрес на управление: 2300 гр. Перник, ул. „Ставропол“ № 6, представлявано от управителя Е.Е.И., не е изразило становище по делото и съдебните книжа и призовки са му връчвани по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът служебно намира, че предявените искове са редовни и процесуално допустими. Тримата ищци са предявили застрахователните си претенции общо пред ответното дружество с вх. № 00П – 850 от 05. 11. 2024г., което е задължителна процесуална предпоставка за предявяване на исковете.

По делото не се спори, че на ищците не им е било изплатено никакво обезщетение.

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С влязла в сила присъда № 1 / 08. 01. 2026г., постановена по нохд № 649/2025г. по описа на Пернишкия окръжен съд, П. М. П., с ЕГН ••••••••••, е признат за виновен в това, че на•••, в •••, на кръстовището на ул. „•••“ и ул. „•••“ на строителен обект на републикански път 1-6, поради немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на „машинист на пътно строителна машина“, при управление на валяк марка „BOMAG“ модел „BW 174 АР-АМ“ с рег. № •••, при извършване на строителна дейност, състояща се в “ремонт на дупки по асфалтовата настилка“, е нарушил правилата по точка 1,25.2 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22. 03. 2024г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на на строителни и монтажни работи /Не се допуска преминаването и престоят на хора, както и изпълнението на други видове СМР в обсега на действие на строителна машина /багер, булдозер, скрепер, валяк и др./ изпълняващи земни работи и е причинил смъртта на С.И.Б., с ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 123, ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК тази присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоиправност и виновността на водача.

Валякът „BOMAG“, бил двубандажен – имал две ролки – в предната и в задната част и вибриращ. При преместването му от едно отдалечено място до друго, валякът се превозвал със специализирана техника. В случай, че същият домувал недалаче от строителната площадка, на която валирал, същият се придвижвал на собствен ход. Самата му работа се изразявала във валиране на положен асфалт, чрез движения напред – назад и обратно.

И машинистът на пътно строителна машина валяк марка „BOMAG“ валяк и работникът по асфалтополагането П. М. П., който е разпитан в качеството му на свидетел в настоящето производство и починалият С.И.Б. и свидетелят А. Н. А., са били работници в „Стрийт Билдинг“ ЕООД и като такива са участвали в “ремонт на дупки“ по асфалтовата настилка“ и по конкретно в асфалтополагането на ••• на ул. •••, в •••.

Първо минавала друга техника да фрезира /издълбава компрометирания пласт асфалтова настилка, след това надробения асфал се изчиствал от фрезованата дупка и автоматично се товарел на каращия успоредно камион. При премахването на раздробения асфалт от дупки с площ по - малка от 1- 1,5кв.м., това премахване ставало ръчно с кирка и лопата. След като фрезованата дупка била почистена, в нея се изсипвал горещ асфалт от асфалто полагаща машина. Задачата на свидетеля А. Н. А., който се намирал на асфалто полагащата машина била да хвърля с лопата и по този начин да добавя асфалт в дупката, където бил по – малко, а задачата на С.Б. и още един работник била след това с гребла да изравняват асфалта в дупката. Последен минавал П. М. П. с валяка /зад него и около него не трябвало да има никой/, като извършвал движения напред – назад през асфалта, за да го валира. При движението напред и назад валякът непрекъснато вибрирал, за по – добро валиране на положения асфалт. Именно заради движенията напред - назад, валякът бил оборудван с широки панорамни стъкла, като задното стъкло било с размери 150/73см.; имал странични огледала и от ляво и от дясно с размери 20/40см.; седалката можела да се завърта на 45градуса спрямо оста си, на ляво и на дясно; можела да се измества, посредством лостова система, хоризонтално към лявата и към дясната страна; намирала се на височина около 240см., което позволявало добра видимост назад и водачът /машинистът/ е имал възможност да възприеме работник с височина над 160см.

Познат на С.Б. го помолил да му изградят рампа с асфалта /поставят скосен асфалт между улицата и тротоара, който следвало да бъде и валиран/, за да може по - лесно да качва и слиза с автомобила си от улицата на бордюра и обратно.

Вече приключвайки работа, тъй като била останала само една дупка за валиране отпред, около 13.15ч. водачът /машинистът/ на валяка движейки се назад, отевал да валира изготвената рампа. Зад него нямало никой, тъй като работниците били застанали на тротоара, а С.Б. бил застанал при рампата до тротоара на около 20м. зад валяка. Движейки се на заден ход и валирайки асфалта, машинистът гледал в лявото странично огледало, защото карал платно до бордюра, за да валира рампата. Същият не видял намиращият отзад работник С.Б., при което го блъснал със задната част на валяка и това причинило смъртта на работника.

Горната фактическа обстановка се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Л. М., от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р. М., и двете неоспорени, които се възприемат от съда като компетентни и обективно изготвени, приложената присъда и писмени доказателства и от свидетелските показания П. М. П. и А. Н. А., дадени в с.з. на 25. 11. 2025г. – всичките кореспондиращи помежду си.

По делото не се спори, че към 07. 05. 2024г. процесният валяк марка „BOMAG“ модел „BW 174 АР-АМ“ с рег. № ••• е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.

Съдът не възприема доводите на ответното дружество, че не следва да се ангажира неговата отговорност, тъй като злополуката е станала по време на работа на валяка на строителелна площадка, в този смисъл е решение на CEO (голям състав) от 28.11.2017 г. по дело С- 514/16 по „Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Понятието „използване на превозни средства“, по което е постановено: „Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.“ Действително решението е в този смисъл. Видно от чл.23, т.2 от същото решение, то обаче е постановено при казус, с коренно различна фактическа обстановка и формулиран въпрос : „Попада ли в обхвата на посоченото понятие „използването на превозни средства“ по смисъла на на чл.3, п-ф 1 от тази директива селскостопански трактор, който е спрян на равен черен път в земеделско стопанство, използва се както е обичайно, за земеделска работа /пръскане на лози с хербицид/, с включен двигател за задвижване помпата на съдържащия хербицид бидон, и при тези обстоятелства в резултат на свличане на земна маса, предизвикано от съчетанието на следните фактори:

тежест на трактора,

вибриране, причинено от двигателя на трактора и от помпата пръскачка,

която е прикрапена към задната част на трактора,

силни дължове,

се преобръща върху четирима работници, извършващи посочената работа на терасите по-долу, и предизвиква смъртта на работничка, която държи маркуча, с който се пръска?“.

Валякът е пътностроителна техника, която може да се придвижва самостоятелно на кратки разстояния. При работата си той валира положената пътна настила и накрая и положения асфалт. В настоящия случай валякът е валирал асфалта като се е движел напред – назад. Водачът при движение назад /и при допълнителни възможности за вижда назад/, не е спазил разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за другите участници в движението. По време назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Установява се наличието на пряка причинно – следствена връзка между поведението на водача и настъпването на произшествието, което е причина за смъртта на С.Б. /видно от приложената присъда/. Ако водачът на процесното МПС беше наблюдавал пътя зад превозното средство, процесното ПТП не би настъпило. В случая задължението на водача да се увери, че пътят назад е свободен, важи с още по – голяма тежест, тъй като водачът на валяка е имал и допълнително оборудване, за да вижда назад и самите му движения са били постоянно движение напред - назад и други нормативни правни норми които той е нарушил – видно от приложената присъда. В този смисъл е решение № 884 от 15. 11. 2018г. по т.д. № 230 / 2018г. та 3-ти състав на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 260143 от 26.11.2021г. по в.т.д. № 65 / 2019г. на 3-ти състав на Апелативен съд – Варна.

С оглед гореизложеното следва да се ангажира отговорността на застрахователя въз основа на застрахователното правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“, поради което исковете са доказани по основание.

По отношение размера на исковете.

Ищцата Т. Й. е майка на ищците С. Ц. Х. род. на ••• и Й. Ц. Х. род. на••• Баща на двете деца е свидетелят Ц. Х. Б.. Същият откакто се уволнил от казармата през ••• и до днес не е виждал двете си деца, живял е във •••, но е заплащал издръжки до навършването им на пълнолетние. Те са расли с майка си Т. Й.. На ••• Т. Й. М. е сключила граждански брак със С.И.Б., приела е неговото фамилно име Б. и са заживяли на адрес •••. Към този момент С. Х. е била на •••години, а Й. Х. е бил на ••• години. От 27.11.2001г. адресната регистрация на Й. Х. е също на адрес •••, макар, че след забременяването на съпругата Е. е живял с нея, а впоследствие и с двете си дъщери на друг адрес в •••. С. Х. е адресно регистрирана до 23. 10. 2000г. на адрес •••. След като станала семейна от 23. 10. 2000г. до 19. 07. 2022г. тя е регистрирана на адрес •••, където живяла, а от 19. 07. 2022г., след развода й, е отново регистрирана на адрес ••• и е живяла там и към момента на злополуката с Б.

Приживе на С.Б. разширеното семейство – той, съпругата му Т., С. и нейния син, Й., съпругата му Е. и двете им дъщери се събирали на всички празници на •••. Били задружни, сплотени и щастливи. С.Б. можел да готви много добре и той подготвял винаги голяма и богата трапеза. Подпомагал финансово и С. и Й.. Ходил на абитуриентските балове на внуците на съпругата си и там вземал активно участие. Й. се отбивал и без повод – след успешен риболов отнасял уловената риба, а С. я пържел и там Й. и негови колеги риболовци я изяждали на разговори.

Към настоящия момент психическото състояние и на тримата ищци е влошено:

След смъртта му, съпругата му и двете й деца възприели много тежко внезапната смърт на С.Б. – били в шок, на погребението плачели, дори и Й.. Някъде две седмици след това той не се обаждал на свои приятели, с които иначе се чувал всеки ден и не излизал от тях, а впоследствие бил мълчалив. Съпругата му се състарила и физически и психически и говорела все за С.. С. по - явно изразявала мъката си по починалия.

След процесното ПТП и загубата на С.И.Б. при тримата ищци – Т. Б., С. Ц. Х. и Й. С. – се установява отчетлива промяна в психологичното и емоционалното функциониране. Тя се изразява в хронифицирани траурни реакции, тревожно-депресивна симптоматика, социална изолация и редуцирана волева активност. При Т. е налице посттравматично стресово разстройство с умерен депресивен епизод, при С. – траурна реакция, преминала в генерализирано тревожно разстройство, а при Й. – аналогична динамика с по-силно изразена депресивна компонента. Медикаментозно лечение може да бъде обсъждано като поддържаща терапия, но основният акцент следва да бъде върху психотерапевтична интервенция. Очаква се подобрение при системна терапия, но хроничният характер на симптоматиката предполага да са налице последици върху качеството на живот.

При всички ищци се наблюдават нарушения като : трудности при заспиване, чести събуждания и натрапливи мисли, свързани със загубата. В началния етап е отчетен шок и зашеметеност, а към момента – хронична тревожност и напрегнатост. Ежедневните дейности са нарушени: намалена концентрация, затруднено вземане на решения, ограничена социална активност и понижена инициативност.

При тримата ищци са налице непреодолени психотравми. Те се изразяват в постоянна фиксация върху загубата, чувство за празнота и безнадеждност, руминативни мисли и емоционална нестабилност. При С. и Й. допълнителен фактор е силната емоционална привързаност към починалия, който макар да не е биологичен баща, е изпълнявал тази роля в живота им. Загубата е преживяна като загуба на родителска фигура, което засилва интензитета на травмата и поддържа хроничната тревожност.

Към настоящия момент тримата ищци демонстрират хронифицирана тревожно-депресивна динамика с различна интензивност при всеки от тях, редуцирана социална активност и нарушена емоционална регулация. Прогнозата за бъдеще е неблагоприятна по отношение на пълното възстановяване – очаква се симптоматиката да остане устойчива във времето, с възможност за частично овладяване чрез психотерапия и социална подкрепа. Пълно възстановяване и връщане към нормален начин на живот е малко вероятно, но при системна интервенция може да се постигне стабилизиране и адаптация към новата житейска ситуация.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените удосторения /л.57 – 74 и л. 216 – 224/, свидетелските показания на Д.С.С., А. М. И. и К.К.З., както и заключението на съдебно – психологичната ексрептиза на вещото лице М. В. Г., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено – всичките кореспондиращи помежду си.

По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на починалия С.Б. – на ••• години, но все още работещ /същият имал само подагра и не консумирал месо/, от пола и възрастта на ищцата Т. Б., към момента на смъртта на нейния съпруг – жена на ••• години, която е има 32 годишен брак с покойния С.Б., от обстоятелството, че когато двамата са сключвали брак двете деца на Т. Б. са били на сравнително голяма възраст, за да бъдат отглеждани от съпруга на майка им – съответно на •••години и на •••години, от обстоятелството, че те са го приемали като техен баща, който им е давал и житейски съвети и финансова помощ, от обстоятелството, че разширеното семейство са били задружни, в отлични отношения и щастливи, от обстоятелството, че към момента на злополуката С. е била на •••години, а Й. на •••години, но 32 години той е бил съпруг на тяхната майка, от влошеното психологическо състояние и на тримата ищци към настоящия момент, от размера на минималната работна заплата към датата на смъртта на С.Б. – в размер на 477,03евро /933лв./, от размера на минималната работна заплата към настоящия момент 620,19евро /1213лв./, от инфлационните процеси в страната ни, съдът намира, че неимуществени вреди на ищците бихи били обезщетени справедливо, както следва:

-Т. Б. със сумата 92032,53евро /180000лв./,

-С. Х. със сумата 61355,02евро /120000лв./,

-Й. Х. със сумата 61355,02евро /120000лв./.

Съдът следва да отбележи, че твърденията на ответното дружество - преживялата съпруга Т. Б., да е получавала обезщетение от трудовата злополука, са недоказани.

По възражението на ответното дружество за съпричинаване на вредоносния резултат от страна на Б.С. с 90%, поради нарушаване разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ.

Съгласно чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си , както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. От свидетелските показания на А. Н. А., се установи, че работниците са били инструктирани, когато валякът работи да няма ниикой от тях в близост, че валякът преминава към следващата дупка, само когато тя е била подготвена за асфалтиране и работниците са се изнесли напред. В конкретния случай се установи, че при тръгване назад към рампата, за да я валира валяка, всички работници са били на тротоара, а само С.Б. е бил на уличното платно в близост до рампата, съответно в близост до тротоара. Съдът намира, че това негово поведение се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото увреждане 50%. Следователно цитираните по-горе обезщетения следва да бъдат намалени наполовина, и същите следва да се присъдят както следва :

• на Т. Б. сумата 46016,26евро /90000лв./, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на отказа – 05. 11. 2024г. до окончателното изплащане, като за горницата до 102258,37евро 102258,38евро /200000лв./, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

-С. Х. със сумата 30677,51евро /60000лв./, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на отказа – 05. 11. 2024г. до окончателното изплащане, като за горницата до 92032,54евро /180000лв./, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,

-на Й. Х. със сумата 30677,51евро /60000лв./, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на отказа – 05. 11. 2024г. до окончателното изплащане, като за горницата до 92032,54евро /180000лв./, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищците са направили разноски по делото, в размер на 2413,30 евро /1595,23евро за държавна такса, 613,55 евро депозит за съдебно психологичната експертиза и 204,52 евро депозит за КСАТЕ, която впоследствие е била раздЕ. на две СТЕ/. С оглед уважената част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество общо 1335,92евро.

Ответното дружество е направило разноски по делото, в общ размер на 913,69евро, от тях 204,52евро депозит за КСАТЕ /впоследствие СТЕ/, 255,65евро депозит за СТЕ, 102,26евро депозит за свидетели, 6,14 евро такси за справки по НБДН и дължимо юрисконсулскто възнаграждение по чл. 25, ал.1 вр. с ал.2 от Наредбата за заплащането на прлавната помощ/. С оглед изхода по делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сумата 497,88евро.

Следователно след компенсация ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищците 838,04евро /1639,06лв./

С оглед уважената част от исковете и оказаната безплатна правна помощ на ищците от страна на Н. Н. Д. от ШАК, в производството пред Пернишкия окръжен съд, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. с чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 8717,52евро /17050лв./.

Първоначално искововете са били предявени в размер на по 26000лв. за всеки от тримата ищци, като по тях е била внесена дължимата държавна такса. Впоследствие след прилогане по делото на осъдитгелната присъда, и тримата ищци са били освободани от заплащането на държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. При това поможение ищците не са заплатили държавни такси в размер на 4% върху увеличените размери на исковите претенции. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 4744,78евро /9280лв./, представляваща държавна такса 4 % върху увеличения размер на исковате 232000лв. /над 78000лв. до 310000лв./, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончатателното изплащане.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът