Решение № 6059 от 13.5.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1044/2026 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от „Я. ГРУП“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Ф. И. А., срещу Решение № 56 от 19.01.2026 г. по АНД № 2837/2025 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2500236 от 22.05.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (ДИТ – Варна), като е намален размерът на наложената на касатора „имуществена санкция“ от 2000 лева на 1500 лева (766,94 евро). С жалбата се изразява недоволство от решението на районния съд, като се настоява, че санкцията е непропорционална спрямо естеството на казуса. Сочи се, че асистентката Г. Х. не е редовен служител на фирмата, а се е включила инцидентно за обгрижване на конкретния възрастен човек, грижила се е за него само 2-3 месеца, след което дъщерята на възрастния човек се е отказала от услугата, като асистентката и сама е казала – за да си заработи пари, да си плати данъците, а и разпитана като свидетел асистентката е потвърдила, че повече не работи. Изтъква се, че асистентката е пенсионер, с пенсия от ТЕЛК и точно отговаря на изискването за граждански договор. Настоява се, че обстоятелството, че касаторът е възлагал работа и е плащал хонорар не са достатъчни за квалифициране на трудово правоотношение, т.к. в случая не е налице фактическа подчиненост, фиксирано работно време и интеграция в организацията. Касаторът е несъгласен с констатацията на съда, че служителите на ДИТ нямали интерес и казвали истината, а асистентката имала интерес, като сочи, че служителите на ДИТ имат най-голям интерес „да мине наказанието“, т.к. най-малкото ще ги похвалят и повишат, което сами си го признавали. Искането е да се отмени санкцията, респ. да се отмени решението на РС – Варна и НП, като алтернативно се прави искане да се върне делото за ново разглеждане, с цел обективна и справедлива преценка на основанията за санкционирането. В хода на устните състезания касаторът поддържа изложените с жалбата доводи и направените искания. Ответникът в касационното производство – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Варна, чрез юриск. Т. Х. и Г. Н., с писмено отговор на касационната жалба и в хода на делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане да се остави в сила решението на РС - Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Конкретно се сочи, че в представения граждански договор липсва резултат, който е необходимо да постигне изпълнителят, липсват количествени и качествени характеристики, липсва и краен срок, а и определянето от възложителя на място и време, където и когато изпълнителят следва да изпълни уговорената дейност, поставя във функционална зависимост изпълнителя, което е признак на отношение на власт и подчинение, характерно за трудово правоотношение. В случая, според ответника, йерархичната зависимост се потвърждава и от изрично предвиденото, че лицето няма право да се договаря със семейството на потребителя на услугата, т.е. ограничена е самостоятелността на изпълнителя, който е в зависимост от възложителя и изпълнява трудови функции под ръководството и контрола на работодателя, по ред и последователност, определени от възложителя, а не е независим в изпълнението на предмета на договора. Според ответника е налице едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между работника и работодателя задължения, при определено работно място и начин на изпълнение, съобразно възложената дейност. Изтъква се, че лицето извършва дейност ежедневно, възнаграждението се изплаща ежемесечно за време и труд, а не за конкретно извършен резултат, работата е лична и повторяема, а не еднократна услуга. Сочи се, че в случая липсва самостоятелен, икономически и организационно обособен краен резултат. Настоява се, че твърдението, че асистентът сам е определял времето, в което посещава и обслужва възрастния човек, се опровергава от дадените писмени обяснения пред контролните органи и начина на заплащане – въз основа на изработените часове, който изисква отчетност и предварително знание за отработеното време от страна на работодателя. Ответникът се позовава на доказателствената сила на съставения акт по КТ и липсата на доказателства, които да го оборват. В хода на делото по същество се поддържа становището за неоснователност на жалбата и направените с отговора искания. Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП № 03-2500236 от 22.05.2025 г., издадено от Директора на ДИТ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на „Я. ГРУП“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. От фактическа страна районният съд приема, че във връзка с постъпил сигнал от Агенцията за качеството на социалните услуги и извършена проверка на „Я. ГРУП“ ЕООД от комисия за спазване изискванията на Закона за социалните услуги е установено и нарушение на трудовото законодателство, за което е уведомена ДИТ – Варна, и на 09.05.2025 г. е извършена проверка на дружеството от служители на ДИТ. Според събраните при проверката писмени сведения, сред които и от Г. Г. Х., работила на длъжност „асистент“, обслужвала от 01.12.2024 г. конкретния потребител на социалната услуга „Асистентска подкрепа“, извършвайки трудови функции по обгрижване на потребителя, с определено работно място – домът на потребителя, с определено работно време от понеделник до неделя от 09:00 часа до 11:00 часа и от 16:00 часа до 17:00 часа, и с уговорено трудово възнаграждение – 35 лв. на ден. След като проверяващите изискали трудовото досие на Г. Г. Х., от проверяваното дружество е представен граждански договор на дружеството с посочено лице, според който изпълнителят приема да осъществя определена работа срещу възнаграждение – обгрижване на възрастен човек в неговия дом, като е договорено възнаграждението да се изплаща редовно. Служителите на ДИТ приемат, че предметът на сключения договор с посоченото лице е престиране на работна сила – работата по договора се извършва чрез личния труд на Г. Г. Х., като същата дължи многократно изпълнение с цикличен и постоянен характер на трудовите си задължения, с място за извършване на услугите - домът на потребителя. За установеното при проверката на 09.05.2025 г. е съставен Протокол за извършена проверка, като е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като е допуснало Г. Г. Х. да полага труд в полза на дружеството в качеството на работодател, без сключен писмен трудов договор между страните, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който представляващата дружеството не е отразила възражения. Направените в срока по чл. 44 ЗАНН възражения не са възприети от наказващия орган и на 22.05.2025 г. е издадено обжалваното НП, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ. Районният съд се позовава на събраните по делото доказателства – писмени и гласните на свидетелите М. /актосъставител/, Г. /участвала при проверката/ и в малка степен от показанията на свидетелката Х. /асистент/. По отношение на показанията на свидетелката Г. Х., въззивният съд посочва, че не им дава вяра в по-голямата им част, предвид отношенията на лицето с дружеството-жалбоподател, а и т.к. тези показания се оборват от собственоръчно попълнените сведения от 02.04.2025 г., като кредитира показанията на свидетелката по отношение на факта, че е работила за дружеството, както и че е попълнила сведението. От правна страна въззивният съд приема, че в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила - НП и АУАН изхождат от компетентни длъжностни лица, съобразени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, налице са минимално изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява. Предвид характера на правоотношенията между Г. Г. Х. и дружеството и спецификите на трудовото правоотношение е направен извод, че се установява осъществяването на вмененото с НП нарушение на дружеството – Х. е трябвало да се грижи за потребителя П. П., т.е. имала е работно място – домът на съответния потребител, имала е определено работно време – от понеделник до неделя от 09:00 до 11:00 часа и от 16:00 до 17:00 часа, имала е определено трудово възнаграждение – 35 лв. на ден, изплащано на 14-то число на следващия месец. Прието е, че правилно деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, но районният съд обуславя извод, че наложената санкция по чл. 414, ал. 3 КТ в размер на 2000 лева е завишена и не отговаря на тежестта на нарушението, доколкото нарушението е първо и от него не са последвали имуществени или други щети за работника, дружеството или държавата, а и не са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства. Така мотивиран РС – Варна определя размера на имуществената санкция към предвидения в закона минимум 1500 лева. Въззивната инстанция посочва, че не са налице предпоставките на чл. 415в КТ, т.к. няма данни нарушението да е отстранено непосредствено след установяването му, а всъщност то се отрича, а и обществената опасност на случая не може да обуслови маловажност на случая. Така мотивиран, районният съд изменя НП, като намалява размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева (766,94 евро) и осъжда санкционираното дружество да заплати на ДИТ – Варна сумата от 75 лева (38,35 евро), представляваща разноски за юрисконсулт. Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС – Варна за правилно, като не се установява наличието на основанията по чл. 348 НПК за отмяната му. Правилно РС - Варна приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че се установява по делото извършването на вмененото с НП нарушение. Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми и не е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Административният съд споделя тези изводи на РС – Варна и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Не са налице основания за отмяна на решението на въззивния съд поради сочените в касационната жалба доводи за несъставомерност и недоказаност на вмененото деяние, както и за непропорционалност на санкцията. „Я. груп“ ЕООД е частен доставчик на социални услуги по смисъла на чл. 30, т. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), доколкото притежава, издаден от Агенцията за качеството на социалните услуги към Министерство на труда и социалната политика, Лиценз № Л-3129-720 с дата на издаване 12.11.2021 г. и валидност до 11.11.2026 г. за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“, с целева група „Лица в нетрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност, деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон“. За социалните услуги по ЗСУ са предвидени стандарти за финансиране от държавния или общинския бюджет, от частни доставчици или смесено, както и е предвидено, че следва социалните услуги да са в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ). Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗСУ асистентската подкрепа е специализирана социална услуга, която включва подкрепа от асистент за: 1. самообслужване; 2. движение и придвижване; 3. промяна и поддържане на позицията на тялото; 4. изпълнение на ежедневни и домакински дейности; 5. комуникация. Стандартите за качество на социалните услуги, според разпоредбата на чл. 105 ЗСУ, са за: 1. организация и управление на услугата; 2. квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата; 3. ефективността на услугата с оглед на постигнатите резултати за лицата, които я ползват, в отговор на потребностите им. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗСУ социалните услуги следва да се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, като в нея се определят: 1. стандартите за качество на социалните услуги; 2. критериите за изпълнение на стандартите за качество на социалните услуги; 3. основните принципи за разработване от доставчиците на социални услуги на програми за развитие на качеството на социалните услуги, които предоставят. Доставчиците на социални услуги имат задължението за спазване на стандартите за качество на социалните услуги и носят отговорност за неспазването им – чл. 110 и чл. 111 ЗСУ. Съгласно легалната дефиниция на понятието „асистент“ - §1, т. 22 от ДР на ЗСУ е лице, полагащо почасови грижи в домашна среда за лица с трайни увреждания или лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване с цел подкрепа за самообслужване, движение и придвижване, промяна и поддържане на позицията на тялото, изпълнение на ежедневни и домакински дейности и комуникация, като за положената грижа получава възнаграждение. По аргумент от Приложение № 24 към чл. 13 от Наредбата за качеството на социалните услуги, доставчикът на социалната услуга „Асистентска подкрепа“, следва да прилага система за управление на служителите, ресурсите и качеството, като интервютата със служителите са определени като източник на информация, че всички служители са запознати със съдържанието на обобщената информация за постигнатите резултати и вземат под внимание всички обстоятелства от значение за подобряване на ежедневната им работа. На следващо място се изисква управлението на социалната услуга АП да е ясно структурирано, дейността на услугата да се управлява от назначен от доставчика ръководител и да са определени отговорностите, нивата на вземане на решения (подчиненост) и задълженията на служителите с длъжностни характеристики на служителите (вкл. органиграма). Съгласно Стандарт 2: Организация на дейностите, доставчикът на социалната услуга следва да е: 1. организирал почасово дейностите с всеки потребител, като заложените индикатори и източниците на информация изискват извършване оценка на риска, включваща потенциални рискове по отношение на безопасността на средата и взаимодействието между потребителя и асистента; 2. правилата за подкрепа на потребителите (напр. помощ при хранене, самообслужване, придвижване, пазаруване, лична хигиена и др.) да са в съответствие с Правилника за вътрешния ред на услугата, като се изисква и наблюдение, и интервюта с потребители; 3. изисква се организиране на дейностите на асистентите с месечни графици за работа на служителите за последните 12 месеца, както и документиране дейностите на асистентите в дневник на потребителя/дейностите, подписан от двете страни, както и извършване интервюта със служители; 4. Дейностите на всеки асистент следва да са съобразени с дневния ритъм, актуалните лични предпочитания и с възрастовите, религиозните, етническите, културните, физическите, психическите и други различия на потребителите, като асистентите следва да оказват подкрепа по деликатен и ненатрапчив начин (обличане, събличане, лична хигиена и др.), информация за което следва да се събира посредством наблюдение и интервюта с потребители и със служители; 5. Асистентите следва да прилагат правила за защита на имуществото и боравене с парични средства на потребителите и като служители да са запознати с утвърдени от доставчика забрани за: а) приемане на подаръци (над минимална стойност); б) използване на документи на потребителя без негово знание и разрешение; в) използване на имуществото на потребителя за лични цели, продажба и изхвърляне на вещи на потребителя без негово разрешение; г) въвличане на потребителя в рисково поведение (хазартни игри, зависимости); д) заемане на пари от потребителя; е) съгласие за отговорно пазене на ценности на потребителя; ж) водене на други хора без съгласие на потребителя, което изисква Правила за защита на имуществото и боравене с парични средства, интервюта с потребители и служители, както и съставянето на документ на доставчика, съдържащ изброените минимум забрани; 6. Доставчикът следва да е осигурил подходящи условия/средства за придвижване на служителите и услугата да има административен адрес, което изисква наблюдение и описание на средата. Съгласно Критерий 8.1 от Приложение № 24: Доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители, като: за всички позиции има разработени и одобрени длъжностни характеристики, подписани от работодателя и служителите и с които длъжностни характеристики са запознати служителите; длъжностните характеристики следва да са съобразени с това, че са заложени специални умения като изисквания за заемане на длъжностите, като: способност за работа с пълнолетни лица с трайни увреждания или лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване; умения за бърза, адекватна реакция и вземане на решение в ситуация на криза, емоционален конфликт, осъществяване на кризисни интервенции, умения за адекватно поведение при работа с лица с агресивно/автоагресивно поведение и други; добри комуникативни умения и умения за работа в екип. Освен това следва всички наети лица да съответстват по квалификация на изискванията, заложени в длъжностните им характеристики, което се оценява при индивидуална годишна оценка на изпълнението на длъжността за всеки служител. На следващо място интервюираните служители следва да са запознати с нормативната уредба в сферата на социалните услуги, както и Етичния кодекс на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, а и да е запълнено щатното разписание поне на 75%, като доставчикът следва да е осигурил следните категории служители в услугата: а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на услугата; б) основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги (служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите), сред които социален работник и асистенти. Годността и правоспособността на служителите за работа с потребителите в услугата, следва да е обоснована с медицински документи и свидетелство за съдимост за всеки служител – при постъпване на работа, както и съответен на длъжността документ за образователен ценз. Изрично в Критерий 8.2 от Стандарт 8 „Структура и квалификация на служителите“ от Приложение № 24 към чл. 13 НКСУ е посочено, че всички служители следва да са с подписани трудови договори/договори за извършване на определена работа/ за предоставяне на определена услуга. Посочените в Приложение № 24 и други критерии предполагат изначало трудово правоотношение между доставчика на процесната по делото услуга и асистента, който извършва услугата, а не извършва само определена работа. Налице е необходимост от специфична организация от страна на работодателя на дейността на асистента във връзка с предоставяната социална услуга. Тази организация следва да обезпеча съответствието с изискванията за качеството на социалната услуга „Асистентска подкрепа“, които изисквания, както и условията и реда за предоставяне на въпросната социална услуга са регламентирани в ЗСУ и Наредбата за качеството на социалните услуги. Постигането на целите на законодателя в съответствие със заложените критерии за качество предполага сключването на трудов договор на доставчика на социална услуга, който се явява работодател на асистента. Предвид естеството на извършваната дейност от конкретния асистент, правилно в случая районният съд е достигнал до извод, че извършваната дейност от Г. Г. Х. като асистент е престиране на труд, с характерните елементите на трудово правоотношение – работно време, работно място, трудово възнаграждение, изплащано месечно, повтарящ се и цикличен характер на дейността продължително време, организацията на която дейност следва да е от „Я. груп“ ЕООД в съответствие с посочените в ЗСУ и Наредбата за качеството на социалните услуги ред и условия, т.е. под ръководството и контрола на работодателя. Правилна е преценката на доказателствата, направена от районния съд. С основание е отчетено противоречието на показанията на Г. Г. Х., дадени в качеството й на свидетел по делото с писменото сведение на лицето пред ДИТ – Варна, даденото на 02.04.2025 г. Първо, в писмените обяснения Г. Х. посочва, че работи в „Я. ГРУП“ ЕООД от м. декември 2024 г., впоследствие пред съда заявява, че е работила само за това семейство И само един месец. В подкрепа на направените изводи по фактите, установяващи се от показанията на този свидетел, разгледани в съвкупност с останалите доказателства и направените възражения от санкционираното лице, е установяващото се от конкретния граждански договор, който е с посочена година на сключване - 2023 г. (без посочена дата), както и от приетия от районния съд като доказателство „Списък на гледачките, които са работили през 2024 г. и хонорарите, които съм изплатила“, изготвен от представляващата санкционираното дружество, където срещу името на Г. Г. Х. е отбелязано „1470 лв., с ТЕЛК“, както „1h сутрин + 1h вечер изборно -1 псу“, като съгласно приложената следваща таблица, сумата 1470 лв. е сборът от плащания за м. 10.2024 г. – 400 лв., м. 11.2024 г. – 450 лв., и м. 12.2024 г. – 650 лв. Като защитна теза, ненамираща опора в доказателствата по делото, съдът приема, твърдението на касатора, че асистента Г. Х. не е редовен служител на фирмата, а се е включила инцидентно за обгрижване на „този възрастен човек“. В показанията си свидетелката Г. Х. изрично заявява, че е работила за дружеството, като работата й е била да гледа стари хора, имала е договор с представляващата дружеството и отговаряла за болните (използваното множество число от свидетелката сочи на повече от един потребител на услугата), като заявява и че е получавала хиляда лева на месец заплата. Освен това в писмените сведения от 02.04.2025 г. Г. Х. сочи, че работи в „Я. груп“ ЕООД от месец декември 2024 г., а според представените от „Я. груп“ ЕООД таблици са налице плащания на Г. Х. и за м.10, и за м.11.2024 г. Правилна е преценката на районния съд за липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен, както и за редуциране на размера на имуществената санкция, доколкото същият е в предвидения с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ минимален размер. Съгласно чл. 27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на ЗАНН в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като не се допуска заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДИТ - Варна разноски за касационната инстанция в размер на 66,47 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът