Решение № 89 от 4.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6733/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 29.04.2025 г., постановена по НОХД № 5247/2023 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, подсъдимият М. П. Н. е признат за виновен в това, че в периода от 07.01.2021 г. до 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М., при условията на продължавано престъпление с четиринадесет деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага възбудил заблуждение у различни граждани, в резултат на което им причинил имотна вреда в особено големи размери - 272 738, 32 лв., като случаят е особено тежък, както следва:

• на 07.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 40 000 лева;

• на 07.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М., с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 30 000 лева;

• на 08.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 40 000 лева;

• на 08.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М., с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева;

• на 11.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 5000 лева;

• на 27.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще и бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 5000 лева;

• на 27.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 35000 лева;

• на 27.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М., с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 10000 лева;

• на 28.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което и причинил имотна вреда в размер на 3180,32 лева;

• на 28.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 35000 лева;

• на 28.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 50300 лева;

• на 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 3259 лева;

• на 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 1999 лева;

• на 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. И. М. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева, като случаят е немаловажен и измамата е извършена повторно, след като Н. бил осъждан с определение на СРС по НОХД № 15816/2017 г., влязло в законна сила на 17.04.2018 г., за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години - престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подс. Н. е бил задържан по чл. 72 от ЗМВР и 64, ал. 2 от НПК.

Със същата присъда подс. М. И. М. е признат за виновен в това, че на различни дати през периода от 07.01.2021 г. до 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н., при условията на продължавано престъпление с четиринадесет деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага възбудил заблуждение у различни граждани, в резултат на което им причинил имотна вреда в особено големи размери - в размер на 272 738, 32 лв., като случаят е особено тежък, както следва:

• на 07.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 40 000 лева;

• на 07.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 30 000 лева;

• на 08.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 40 000 лева;

• на 08.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева;

• на 11.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави средства, същите ще му бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което му причинил имотна вреда в размер на 5000 лева;

• на 27.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 5000 лева;

• на 27.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 35000 лева;

• на 27.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 10000 лева;

• на 28.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 3180,32 лева;

• на 28.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 35000 лева;

• на 28.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 50300 лева;

• на 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 3259 лева;

• на 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 1999 лева;

• на 29.01.2021 г., в гр. София, в съучастие, като съизвършител с А.Д.Т. и М. П. Н. с цел да набави за себе си и за другиго - останалите съучастници, имотна облага, възбудил заблуждение у Б.Д.А., че ако последната им предостави средства, същите ще й бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства, в резултат на което й причинил имотна вреда в размер на 4000 лева - престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подс. М. е бил задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР и чл. 64, ал. 2 от НПК.

С присъдата на подс. М. М. е наложена „Забрана за напускане пределите на Република България“ и са потвърдени мерките за неотклонение на двамата подсъдими.

Срещу така постановената присъда в законосутановения срок е подадена въззивна жалба от адв. И. В., упълномощен защитник на подс. М. М., в която са изложени съображения за незаконосъобразността й. Твърди се, че присъдата е постановена при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не се подкрепя от доказателствата по делото, а наложеното наказание е явно несправедливо. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, като вместо това постанови нова, с която признае нейния подзащитен за невиновен по повдигнатото му обвинение или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното на подс. М. наказание.

В законоустановения срок срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв. В. П. - упълномощен защитник на подс. М. Н., като се твърди, че същата е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди се, че осъщественото от подс. Н. не е съставомерно от обективна и субективна страна по посочения от прокуратурата текст, като са налице данни за типичен гражданскоправен спор, който е следвало да се реши по гражданскоправен ред. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да оправдае подс. Н. по повдигнатото му обвинение, като алтернативно отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане на друг състав на СРС.

С определение рег. № 3396 от 29.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от страна на въззивния съд по същото е постъпило допълнение към въззивната жалба от страна на адв. В., в която се твърди, че неправилно делото е било разделено от страна на прокуратурата по отношение на А.Д.Т., като не са били налице предпоставките за това, посочени в разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НПК. Отделно от това са изложени съображения, че от показанията на св. П. П. се установявало местоживеенето на третия съизвършител в Кралство Великобритания, но първостепенният съд не е положил никакви усилия в насока неговото установяване. Твърди се, че първостепенният съд е извършил превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, като оттам е стигнал до неправилно приета фактическа обстановка и формирани правни изводи въз основа на нея. Оспорва се е възприетата от районния съд правна квалификация на престъплението по чл. 211 НК, като са изложени съображения за липсата на квалифициращия признак „особено тежък случай“. В този смисъл е изложено, че съдът следва да преквалифицира

престъплението в по-леко наказуемо такова по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда, като върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав или алтернативно да оправдае подс. М. по повдигнатото му обвинение, или да намали наложеното му наказание до минимално предвидения размер с прилагане на разпоредбата на чл. 66 НК.

В хода на въззивното производство защитникът на подс. М. – адв. В., моли за отмяна на атакуваната присъда и връщане делото на първата инстанция. Изложени са съображения, че в хода на съдебното производство първоинстанционният съд е допуснал груби процесуални нарушения при събирането на доказателства с отказа си да проведе съдебно дирене на третото неустановено по делото лице, за което защитата изцяло е настоявала. Твърди се, че постановлението за отделяне на материалите по делото по реда на чл. 216 НПК е необжалваемо от страна на подсъдимите и техните защитници, поради което именно съдът може в хода на делото да прецени дали това разделяне е правилно и законосъобразно. Поддържа се изложеното в допълнението към въззивната жалба, че по отношение на нейния подзащитен правната квалификация на престъплението не е по чл. 211 НК, а по чл. 210 НК. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени присъдата или да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като преквалифицира същото в такова по чл. 210 НК.

Защитникът на подс. Н. – адв. П., поддържа изцяло така депозираната въззивна жалба от името на неговия подзащитен, като изцяло споделя становището на другия защитник, като от въззивния съд се иска да отмени присъдата на СРС като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че същата е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, като има множество процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на подс. Н., а именно, че третият обвиняем, който е бил известен на органите на съдебното производство, не е бил разпитан и не е участвал в наказателно производство, като материалите спрямо него са били отделени. С оглед на това са релевирани доводи за наличието на основания за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска оправдаване на подзащитния му по така повдигнатото му обвинение, доколкото последният не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като в конкретния случай се касаело за гражданскоправен спор.

В хода на съдебните прения представителят на СГП моли за потвърждаване на присъдата на районния съд, като я намира за правилна и законосъобразна. Твърди се, че в мотивите си СРС изцяло е разгледал фактическата обстановка, коментирал е и разделянето на делото, като същото не представлява процесуално нарушение.

Повереникът на частния обвинител И. П. – адв. Ф., поддържа казаното от представителя на държавното обвинение, като се оспорва твърдението във въззивната жалба на подсъдимия Н., че се касае за гражданскоправни взаимоотношения, а не за престъпление. В тази връзка се поддържат изцяло мотивите на първоинстанционния съд, от които се установява, че в случая се касае за престъпление, като облагодетелстването е станало преди да се случат облигационните отношения между А.Т. с пострадалия П.. По отношение на въззивната жалба на подсъдимия М., са релевирани доводи, че същата е изцяло неоснователна, като атакуваната присъда не е постановена в нарушение на процесуалния закон или при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби.

Двамата подсъдими поддържат казаното от техните защитници в хода на съдебните прения, като няма какво да добавят.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият М. иска делото да се върне за ново разглеждане на районния съд или да се отмени постановената от него присъда.

Подс. Н. заявява в правото си на последна дума, че иска да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивните жалби и допълнението към въззивната жалба на защитника на подс. М., както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Съображенията за това са следните:

На първо място въззивният съд констатира допуснато абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство, което обуславя отмяна на атакуваната присъда, а именно такова по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (липса на мотиви). В този смисъл следва да се посочи, че са налице множество както непълноти и противоречия в мотивите към постановената присъда, така и противоречия между мотиви и диспозитив на обжалвания съдебен акт, които водят до невъзможност да бъде установена действителната воля на първостепенния съд относно правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи.

На първо място следва да се отбележи, че във възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка касателно осъществените на дати 07.01.2021 г., 08.01.2021 г. и 11.01.2021 г. от двамата подсъдими пет престъпния деяния, част от вмененото им продължавано престъпление, с пострадал И. П., е посочено, че в началото на месец януари 2021 г. била проведена среща между пострадалия П. и двамата подсъдими, на която последните мотивирали последния да инвестира определена парична сума в тяхното дружество, като след осъществяване на определени финансови сделки предстояло същата да му бъде възстановена „в пълен размер и със съответна финансова компенсация“ (стр. 3 от мотивите). По-нататък в мотивите си, районният съд приема за установено от фактическа страна, че в началото на осъществяване на посочената схема частният обвинител П. изпратил на А.Т. и двамата подсъдими снимка на личната си карта, като били дадени допълнителни указания от страна на подсъдимите относно това кой банков служител следва да търси в кредитните институции при теглене на кредитите. От така изложената от районния съд фактическа обстановка е видно, че в случая не е посочена дата, на която е била осъществена тази допълнителна комуникация между подсъдимите и св. П.. След това,

първостепенният съд приема за установено от фактическа страна, че по-късно на същия ден – 07.01.2021 г., се срещнал с двамата подсъдими, които го закарали до банков клон на „ПИБ“ АД, където последният изтеглил сумата от 40 000 лева, усвоена по договор за банков кредит, която впоследствие предал на двамата подсъдими. По идентичен начин са описани останалите четири инкриминирани деяния на датите 07.01.2021 г., 08.01.2021 г. и 11.01.2021 г., като е отбелязано, че св. П. е бил транспортиран от подсъдимите до различни клонове на кредитни институции и небанкови финансови институции, от които последният теглил кредити, паричните суми по които предоставял на двамата подсъдими.

Същевременно обаче с диспозитива на присъдата, съвпадащ напълно със заключителната част на обвинителния акт, двамата подсъдими са осъдени за това, че на всяка една от горепосочените три дати (два пъти на 07.01.2021 г., два пъти на 08.01.2021 г. и един път на 11.01.2021 г.) са възбудили заблуждение у И. З. П., че ако последният им предостави парични средства, същите ще бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размер на вложените средства, в резултат на което му причинили имотна вреда на всяка една от посочените дати. С оглед на горепосоченото е видно, на първо място, че във възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка е установено извършването на действия от страна на подсъдимите, свързани с възбуждане на заблуждение у св. И. П., единствено на неустановена дата в началото на месец януари 2021 г., когато пострадалият се в срещнал с подсъдимите и те са му разказали за процесната „инвестиционната схема“, мотивирайки го да инвестира парични средства, които ще му бъдат възстановени с печалба. При описание на конкретните действия на подсъдимите на всяка една от инкриминираните дати, за които последните са и осъдени с диспозитива на присъдата, обаче е посочено единствено, че Н. и М. са транспортирали св. П. до различни банкови клонове и небанкови финансови институции. Тоест, в мотивите на районния съд изобщо не е описано извършване на процесните дати на активни действия от страна на подсъдимите по формиране на инкриминираната с обвинителния акт невярна представа у пострадалия П., а именно, „че ако им предостави средства, същите ще бъдат възстановени и ще му бъде изплатена печалба в размера на вложените средства“, за което са били осъдени с диспозитива на постановената присъда. Или обобщавайки изложеното, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимите са възбудили заблуждение у св. П. на неустановена дата в началото на месец януари 2021 г. (очевидно преди 07.01.2021 г.), като на 07.01.2021 г., 08.01.2021 г. и 11.01.2021 г. единствено са транспортирали пострадалия до различни финансови институции, от които последният е теглил пари съобразно първоначално възбуденото у него заблуждение. Липсва обаче описание във възприетата от районния съд фактическа обстановка, че на всяка една от горепосочените дати подсъдимите са възбудили заблуждение у пострадалия. В този смисъл е налице съществено противоречие, от една страна, между отделните части на мотивите на присъдата, доколкото първостепенният съд е приел в правните си изводи, че е било възбудено такова заблуждение от подсъдимите у св. П. на всяка една от инкриминираните дати, и то по няколко пъти, а от друга страна е налице и противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата по отношение на същите факти.

На следващо място, при изложение на възприетата от районния съд фактическа обстановка по отношение на първите три от инкриминираните деяния изобщо не е посочено мястото на извършването им, като единствено са отбелязани имената на кредитните институции, но не и местонахождението на клоновете им, които са били посетени от пострадалия. Следва да се отбележи, че в диспозитива на присъдата е посочено, че първите три от инкриминираните деяния са осъществени в гр. София, но липсва изложение на такива обстоятелства във възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка. Мястото на извършване на престъплението е съществен елемент от обективната страна на вмененото на подсъдимия престъпление, като непосочването му в отделните части на присъдата винаги обуславя нарушаване на правото на защита на подсъдимия, доколкото последният е поставен в невъзможност да разбере фактическите рамки на престъпното деяние, за което е осъден.

Не на последно място следва да се отбележи, че районният съд е приел от фактическа страна в мотивите към присъдата, че формираната от подсъдимите невярна представа у пострадалия П. се изразявала в инвестиране на парична сума и пълното и възстановяване със „съответна финансова компенсация“. Същевременно, в диспозитива на присъдата двамата подсъдими са осъдени за това, че са въвели в заблуждение пострадалия П. за това, че ще му

възстановяват предоставените парични средства заедно с печалба „в размера на вложените средства“. Очевидно е противоречието между мотиви и диспозитив на присъдата и по отношение на това обстоятелство, като не може да се установи каква е действителната воля на първоинстанционния съд относно характера на възбуденото у пострадалия П. заблуждение – че ще получи инвестираната сума с неустановена финансова компенсация или че ще получи същата заедно с печалба в размер на вложените средства.

По идентичен начин на стр. 4, последен абзац и стр. 5, първи абзац от мотивите към присъдата, при описание на възприетата фактическа обстановка по отношение на възбуденото заблуждение у св. Б.А., е посочено, че на 27.01.2021 г. подсъдимите мотивирали последната да посети определени банкови институции, съгласно предварително изготвен списък, откъдето да изтегли кредити, а сумите да предаде на подсъдимите за финансиране на дружеството им. След това е посочено, че подсъдимите транспортирали св. А. до банков клон на „БАКБ“ АД, където изтеглила и им предала сумата от 5000 лева. След това районният съд е приел от фактическа страна в мотивите си, че на същата дата св. А. е била транспортирана от подсъдимите до клон на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон България“ и до клон на „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, откъдето изтеглила по сключени договори за кредит още парични суми, които предала на подсъдимите. По отношение на тези две деяния обаче не са изложени никакви факти за извършени от подсъдимите активни действия по възбуждане на заблуждение у св. А. във връзка с инвестиране на паричните суми в дружеството на подсъдимите и връщане на същите с печалба в размер на вложените суми. По същия начин липсва описание на възбуждане на заблуждение от страна на подсъдимите по отношение на св. А. и на останалите инкриминирани дати – три пъти на 28.01.2021 г. и три пъти на 29.01.2021 г., като единствено е посочено, че същата е транспортирана от подсъдимите до различни финансови институции във връзка с теглене на парични средства. В този смисъл, от фактическа страна очевидно районният съд е приел, че е имало възбуждане на заблуждение у св. А. само на 27.01.2021 г., като вследствие на това е причинена имотна вреда на последната на няколко пъти на три различни дати. Обратно на това, с диспозитива на присъдата двамата подсъдими са осъдени за това, че в условията на съучастие са осъществили изпълнителното деяние на вмененото им престъпление по три пъти на всяка от датите 27.01.2021 г., 28.01.2021 г. и 29.01.2021 г., като по този начин е допуснато съществено противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата, както и между възприетата фактическа обстановка и правните изводи на съда, изложени в мотивите към присъдата.

Съществено противоречие в отделните части на присъдата е допуснато и по отношение на факта в какво се е изразявало възбуденото у св. А. заблуждение. Така в диспозитива на присъдата е прието, че същото се е състояло в това, че „ако им предостави средства, същите ще бъдат възстановени и ще й бъде изплатена печалба в размера на вложените средства“, докато в мотивите към нея е прието за установено от фактическа страна единствено, че А. и приятелят й „следвало да посетят определени банкови институции, съгласно предварително изготвен списък, откъдето да изтеглят кредити, а сумите да предадат за финансиране на дружеството на подсъдимите“. В този смисъл е налице съществено противоречие във волята на първостепенния съд относно съществени елементи от обективната страна на инкриминираното престъпление, а именно в какво точно се е изразявало формираното у пострадалата А. заблуждение.

Във възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка не е посочено и мястото на извършване на съответните деяния както по отношение на първоначално възбуденото заблуждение у пострадалата А., така и при осъществяване на отделните деяния, свързани с транспортиране на пострадалата и теглене на сумите от отделни банкови и небанкови финансови институции. Единствено при тегленето на парични средства от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ на 27.01.2021 г. е посочено, че това е станало в клон на банката в гр. София. Обратно на това, в диспозитива на присъдата е посочено, че всяко едно от деянията с пострадала св. А. са извършени в гр. София. В този смисъл е налице сериозна непълнота в изложената от страна на районния съд фактическа обстановка относно елементи от обективната страна при извършване на инкриминираните деяния.

Обобщавайки гореизложеното, е видно, че мотивите на атакуваната първоинстанционната присъда са изпълнени с множество противоречия и непълноти и то по отношение на съществени въпроси, свързани с обективните признаци от състава на вмененото на подсъдимите продължавано престъпление. По отношение на същите въпроси, посочени изчерпателно погоре от въззивния съд, са налице и съществени противоречия между мотивите и диспозитива на постановената присъда. В този смисъл следва да се посочи, че последователно в съдебната практика се приема, че е налице нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (липса на мотиви) както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна, вътрешнопротиворечива аргументация на съдебния акт, препятстваща страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда по същество (в този смисъл Решение № 399 от 07.10.2025 г. по н.д. № 484/2025 г. на ВКС, I н.о., Решение № 92 от 16.05.2019 г. по н.д. № 982/2018 г. на ВКС, II н.о. и Решение № 230 от 07.05.2007 г. по н.д. № 1003/2006 г. на ВКС, III н.о.). С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че са допуснати съществени противоречия и непълноти в мотивите към присъдата, както и противоречия между мотиви и диспозитив на последната, които обуславят наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, което представлява отменително основание съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК.

На следващо място с постановената присъда е допуснато и съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението от страна на районния съд без да е налице съответно изменение на обвинението от страна на прокуратурата по реда на чл. 287, ал. 1 НПК. В този смисъл, с обвинителния акт е вменено на двамата подсъдими, че в условията на съучастие на всяка една от инкриминираните дати са възбудили заблуждение у двамата пострадали, вследствие на което те са им предоставили съответни парични суми, с което им е причинена имотна вреда. По отношение на първите две деяния, осъществени на 29.01.2021 г., обаче първоинстанционният съд е приел, че св. А. е сключила целеви потребителски кредит („стоков кредит“) в магазини за техника, вследствие на което е закупила два мобилни телефона, които е предала на подсъдимите. Именно с предаване на телефоните на подсъдимите, районният съд е приел, че е причинена имотна вреда на пострадалата в размер на стойността на същите. Това обстоятелство обаче е коренно различно от твърдението в обвинителния акт, че на подсъдимите са предадени парични суми на 29.01.2021 г. при осъществяване на горепосочените две деяния. В случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, доколкото подсъдимите са осъдени за факти, обуславящи наличието на съставомерни признаци от обективната страна на инкриминираното престъпление, по които не са се защитавали в хода на съдебното производство съобразно внесения от СРП обвинителен акт. Така установените нови факти от страна на районния съд по отношение на сключените „стокови кредити“ и предоставяне на телефони вместо пари на подсъдимите е довел и до противоречие с отразения на стр. 6 от мотивите към присъдата фактически извод, че вследствие на описаната деятелност „била събрана значителна по размер парична сума в общ размер на 272 738.32 лева“. Очевидно от фактическа страна районният съд е приел, че на подсъдимите е била предадена парична сума в размер на 267 480.32 лева, както и два телефона на стойност съответно 1999 лева и 3259 лева, което е в противоречие с крайния му фактически извод, че е предадена парична сума в инкриминирания от прокуратурата размер от 272 738.32 лева.

На следващо място настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд напълно превратно е тълкувал показанията на свидетелите И. П., Б.А. и М. Х., както и приложените писмени доказателства, като не е обсъдил и наличното съществено противоречие между тях. Така в показанията си в хода на съдебното следствие св. И. П. заявява, че едва на втория ден е усвоил парите от потребителския кредит с „Банка ДСК“ АД (на 08.01.2021 г.), докато в приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК негови показания св. П. е посочил, че „теглил парите същия ден“ и ги предавал на подсъдимите (л. 14-15 от том 1 от ДП), респ., че само кредитът от „ПИБ“ АД е изтеглен в същия ден на каса, като от другите банки кредитите са изтеглени на следващия ден (л. 114-115 от том 1 от ДП). В този смисъл остава напълно неясно на база какви доказателства районният съд е приел, че всички суми по потребителските кредити са били усвоени от него на датата на сключване на договорите с финансовите институции и са предадени на подсъдимите на същия ден. Изобщо не е било обсъдено същественото противоречие в показанията на пострадалия П. в тази насока, като вместо това контролираният съд е приел, че показанията му са последователни и непротиворечиви.

По идентичен начин св. А. посочва в показанията си, че е теглила паричните суми веднага след одобряването й от съответните финансови институции, като самото одобряване и усвояване на парите по кредитите се случило в рамките на седмица. По идентичен начин в непрочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. М. Х., депозирани на л. 181-182 от том 1 от ДП, последният е посочил, че със св. А. са ходили до отделните банки в рамките на няколко дни, но преди да бъдат изтеглени самите пари. Районният съд изобщо не е констатирал наличното противоречие в показанията на посочените свидетели, вкл. и с възпроизведеното от тях в хода на досъдебното производство, като е сметнал за ненужно да приобщи показанията на св. Х., дадени на досъдебната фаза, както и да подложи на задълбочен анализ заявеното от него и пострадалата А. по отношение на тези обстоятелства.

Отделно от това, от приложения на л. 68-73 от том 3 от ДП договор за потребителски кредит от 07.01.2021 г. между „ПИБ“ АД и св. И. П. е видно, че същият е сключен в гр. Златица, като предвид възприетата от районния съд фактическа обстановка, че сумата е изтеглена на момента в банковия клон и е предадена на двамата подсъдими, то очевидно този факт противоречи на приетото в диспозитива на атакуваната присъда, че това деяние е извършено в гр. София. Нещо повече, в своите показания св. П. заявява нещо съвсем различно, а именно, че е изтеглил сумата от 40 000 лева по договора с „ПИБ“ АД в гр. Пирдоп. Този факт изобщо не е бил обсъден от страна на първостепенния съд, нито е анализирано наличното противоречие между заявеното от пострадалия П. и отразеното в договора за потребителски кредит от 07.01.2021 г., сключен между последния и „ПИБ“ АД. В принципен план е възможно и често срещно при осъществяване на престъплението измама възбуждането на заблуждението да се осъществява на едно място в определен момент, а имотната вреда да настъпи по-късно и на друго място, когато заблуденото лице се разпореди с чуждото имущество. Нито в мотивите към присъдата, нито в диспозитива й обаче се твърдят такива обстоятелства, а следва да се посочи, че такава е била и изложената от страна на СРП обвинителна теза в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че на всяка една от инкриминираните четиринадесет дати подсъдимите са възбудили заблуждение у пострадалите лица в гр. София, които още в същия ден са им предали съответните парични суми.

Отделно от това, е извършено превратно тълкуване на така събраните гласни и писмени доказателства, като изведените от първостепенния съд фактически и правни изводи очевидно не кореспондират с показанията на пострадалите лица и писмените доказателства по отношение на време и място на извършване на част от инкриминираните деяния. Съвсем отделен е въпросът, че от показанията на св. П. и св. А. се установява, че е имало формиране на невярна представа у тях само в началния момент на срещата им с подсъдимите, когато са били запознати с „инвестиционната схема“, но не и на всяка от инкриминираните дати, когато са сключвани договорите за потребителски кредит и са теглени паричните суми по тях.

Освен липсата на задълбочен анализ на събраната доказателствена съвкупност, районният съд не е събрал и всички необходими доказателства за установяване на обективната истина по делото, в частност относно мястото и времето на настъпване на имотната вреда, което е можело да бъде лесно установено чрез изискване на документация от съответните финансови институции на коя дата паричните суми по процесните потребителски кредити са били изтеглени от двамата пострадали. Вярно е, че въззивният съд е инстанция по фактите и разполага с правомощието да попълва

доказателствената съвкупност. В настоящия случай обаче, при наличието на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили процесуалните права на подсъдимите, това би било напълно безпредметно.

Всички тези въпроси са такива по същество, на които въззивният съд няма как да даде отговор с настоящия съдебен акт предвид допуснатите множество съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Последният обаче при новото разглеждане на делото следва да съобрази изложените по-горе съображения във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства за установяване на обективната истина по делото, вкл. и да извърши задълбочен анализ на събраната доказателствена съвкупност с оглед преценка на време, място и начин на извършване на всяко едно от инкриминираните с обвинителния акт деяния, доколкото без съответна инициатива от страна на прокуратурата по реда на чл. 287, ал. 1 НПК съдът не би могъл да измени фактическите рамки на обвинението с осъждане на подсъдимите за обстоятелства, срещу които последните не са се защитавали в хода на съдебното производство.

Макар и да не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, не може да бъде споделен и избраният от първоинстанционния съд подход да се произнесе по законосъобразността на мерките за неотклонение и останалите мерки за процесуална принуда по отношение на двамата подсъдими с присъдата, доколкото този въпрос не попада в приложното поле на чл. 301, ал. 1 НПК, а подлежи на отделно обсъждане при постановяване на съответно определение по реда на чл. 309, ал. 1 НПК след постановяване на присъдата.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на подсъдимите и техните защитници, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото незаконосъобразно материалите по досъдебното производство са били разделени в отделно производство срещу А.Д.Т.. Действително, с Постановление на наблюдаващия прокурор от СРП от 13.04.2023 г. (л. 142-144 от първоинстанционното производство) от воденото досъдебно производство са били отделени материалите, имащи отношение към извършено от страна на А.Д.Т. престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради неиздирването на последния и укрИ.ето му на досъдебната фаза на процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НПК когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело. В този смисъл и доколкото А.Д.Т. е бил обявен за общодържавно издирване и не е установено местонахождението му, законосъобразно представителят на СРП е отделил материалите по делото срещу горепосоченото лице, доколкото последният не е бил издирен. Отделно от това, дори хипотетично да се приеме наличието на допуснато процесуално нарушение в тази насока при упражняване от прокурора на правомощието му по чл. 216, ал. 1 НПК, то следва да се приеме, че същото по начало е неотстранимо, доколкото съдът не притежава правомощия да контролира действията на прокуратурата по обединяване или разделяне на дела, което е изцяло в дискреционната власт на последната като ръководно-решаващ орган във фазата на досъдебното производство. Отделно от това, воденето на две отделни производства по отношение на идентични факти не нарушава правото на защита на подсъдимите лица, доколкото последните са били наясно с повдигнатото им обвинение, както и с правните и фактически рамки на същото.

Следва да се посочи, че констатираните от настоящия съдебен състав съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК са неотстраними на настоящия етап от производството от страна на въззивния съд. С оглед на това, на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК, Софийски градски съд