Решение № 862 от 2.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2108/2026 г.

наказателно дело № 20262120202108 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на „•••, с ЕИК: ••• чрез адв. И. Ц. от АК-Бургас, против наказателно постановление № 881558-F871234/25.03.2026г., издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 256,00 евро за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочва, че са допуснати процесуални нарушения. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ц., който моли за отмяна на постановлението. За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, тъй като видно от разписката постановлението е връчено на 28.05.2026 г., а жалбата е подадена на 11.06.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения: Свидетелката А. Г. Л. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас е съставила на дружеството – жалбоподател „•••, ЕИК •••, Акт за установяване на административно нарушени (АУАН), серия AN, № F871234/11.02.2026г. за това, че в качеството му на осигурител същото не е подало в срок – до 25.06.2025г. данни с декларация - Образец 1 за месец май 2025г. за лицето М.Я.. В АУАН е посочено, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице, подава декларация образец 1 в сградата на ТД на НАП Бургас в гр. Бургас, ул. "Александровска" № 26, ет. 1 или по електронен път с Квалифициран електронен подпис (КЕП) и Персонален идентификационен код (ПИК). Посочено е също така, че декларация образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд „ГВРС" (Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Декларацията била подадена по Интернет, подписана с квалифициран електронен подпис (КЕП) на 12.11.2025г. и приета с вх. № 30Е004607492. Нарушението било констатирано в хода на извършена проверка от страна на свидетелката Л. в информационната система на НАП за подадени след срока декларации и основанието за подаването им. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 256 евро. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав като инстанция по същество обаче, след извършената проверка за законност, констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление. Първото допуснато нарушение, касае срока за издаване на Акта за установяване на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от открИ.ето му. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, посочени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981г. по н.д. № 48/81г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателна давност е обусловено от открИ.ето на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под открИ.е на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат и с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София и др. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас , изрично се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. В конкретния случай се твърди, че Декларация Образец 1 за месец май 2025г. е била подадена от жалбоподателя на 12.11.2025г., вместо в срока до 25.06.2025г.. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата, следваща последния ден от срока – 26.06.2025г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкрИ.е на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави АУАН на жалбоподателя, в конкретния случай е започнал да тече от 26.06.2025г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 11.02.2026г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН /поканата за съставяне на такъв също е изпратена до жалбоподателя след изтичането на този срок/, което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към момента, когато е подал декларацията и от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Бездействието на длъжностните лица в установения от законодателя срок не може нерегламентирано да води до продължаване на сроковете за осъществяването на административнонаказателна отговорност. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които въпреки забавата са подали декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали такава декларация и които няма да бъдат санкционирани. В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 10249/20.11.2025г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1424/2025г. и в Решение № 1821/25.02.2025г. на АдмС – Бургас по к.а.н.д № 39/2025г. На следващо място, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на Министъра на финансите, съгласно която Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. От работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Следователно, цитираната разпоредба предвижда две хипотези на крайния срок, до който валидно се изпълнява задължението за депозиране на декларация Образец 1, а именно – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В процесните АУАН и в НП е посочено, че декларацията е следвало да се подаде до 25.06.2025г. без да е изследван въпросът кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. май 2025г., както и кога същите са били изплатени и начислени, което е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата в случая хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1. Последното е съществено нарушение, препятстващо възможността на жалбоподателя да упражни ефективно правното на защита, както и извършването на преценка за съставомерност на деянието. Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 9723/07.11.2025г. на АдмС – Бургас по к.а.н.д. № 1340/2025г. и решение № 4311/15.05.2026г. на АдмС – Бургас по к.а.н. № 538/2026г. По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени- договор на л. 42 в който е отразено, че е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 (двеста) евро . Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на НАП. Мотивиран от горното, съдът