Присъда № 4 от 24.2.2026 г. на Районен съд - Раднево по дело № 141/2025 г.

МОТИВИ към Присъда № 4 по НОХД № 141/2025 г. на Районен съд – Раднево.

Районна прокуратура – Стара Загора, ТО - Раднево е повдигнала обвинение против подсъдимите:

Р.И.И., в това, че:

1. На 11.03.2023 год. в с.•••, се заканил на Р.П.А. от с.••• с убийство, с думите:

„•••“, „•••“; и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК;

2. На 12.03.2023 г. около 03:00 часа, нощем, в с.•••, заедно със С.Р.И. от с••• и с Р.И.Р. от с.•••, влезли в чуждо жилище - къща собственост на Р.П.А., като употребили за това сила - строшили входната врата на жилището - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК;

3. На 12.03.2023 г., в с. •••, в съучастие като извършители със С.Р.И. и Р.И.Р. от с.•••, причинил по хулигански подбуди, леки телесни повреди на Р.П.А. от с.•••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна, отоци, кръвонасядания, и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., охлузване, оток, и кръвонасядане по лявата предмишница, оток кръвонасядане, и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания, и оттоци по гръдният кош в дясно, и ляво, множество кръвонасядания, и отоци по двете бедра, дясна подбедрица, и дясна пета, охлузване, оток, и кръвонасядане по лявото коляно, като му е нанесъл множество удари с крака по тялото - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

4. На 12.03.2023 г. в с•••, в съучастие като извършител със С.Р.И. от с••• и с Р.И.Р. от с•••а, унищожили чужди движими и недвижими вещи: 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м, 1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, всичко на обща стойност 1945 лева, собственост на Р.П.А. - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

С.Р.И., в това, че:

1. На 12.03.2023 г. около 03:00 часа, нощем, в с.•••, заедно с Р.И.И. от с••• и с Р.И.Р. от с•••а, влезли в чуждо жилище - къща собственост на Р.П.А., като употребили за това сила - строшили входната врата на жилището - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК;

2. За времето от 11.03.2023 г. до 12.03.2023 г., в с.•••, в съучастие, като извършители с Р.И.И. и Р.И.Р., при условията на продължавано престъпление на няколко пъти, причинил по хулигански подбуди, на повече от едно лице, леки телесни повреди: на Р.П.А. от с.•••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна, нарушение на видимата част на горен десен зъб, отоци, кръвонасядания, и разкъсноконтузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., охлузване, оток, и кръвонасядане по лявата предмишница, оток кръвонасядане и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания, и оттоци по гръдният кош в дясно, и ляво, множество кръвонасядания, и отоци по двете бедра, дясна подбедрица, и дясна пета, охлузване, оток, и кръвонасядане по лявото коляно, като му е нанесъл удар с юмрук в дясната страна на лицето и удари с брадва в областта на главата; на А.М.А. от с.•••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: рана в областта на лявото бедро към тазобедрената ставна област, като й нанесъл удар с дръжката на брадва в областта на лявото бедро към тазобедрената ставна област - престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК;

3. На 12.03.2023 г. в с•••, в съучастие като извършител с Р.И.И. от с••• и с Р.И.Р. от с•••а, унищожили чужди движими и недвижими вещи: 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м, 1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, всичко на обща стойност 1945 лева, собственост на Р.П.А. - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

и Р.И.Р., в това, че:

1. На 12.03.2023 г. около 03:00 часа, нощем, в с.•••, заедно с Р.И.И. и със С.Р.И., двамата от с•••, влезли в чуждо жилище - къща собственост на Р.П.А., като употребили за това сила - строшили входната врата на жилището - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК;

2. На 12.03.2023 г., в с.•••, в съучастие като извършители с Р.И.И. и С.Р.И., причинил по хулигански подбуди, леки телесни повреди на Р.П.А. от с.•••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна, нарушение на видимата част на горен десен зъб, отоци, кръвонасядания, и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., охлузване, оток, и кръвонасядане по лявата предмишница, оток кръвонасядане, и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания, и оттоци по гръдният кош в дясно, и ляво, множество кръвонасядания, и отоци по двете бедра, дясна подбедрица, и дясна пета, охлузване, оток, и кръвонасядане по лявото коляно, като му е нанесъл множество удари по краката и тялото с брадва - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

3. На 12.03.2023 г. в с•••, в съучастие като извършител с Р.И.И. и със С.Р.И., двамата от с•••, унищожили чужди движими и недвижими вещи: 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м, 1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, всичко на обща стойност 1945 лева, собственост на Р.П.А. - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК;

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО - Раднево счита, че не е доказано по отношение на Р.И.И., посоченото престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, и не поД.ържа обвинението. Счита, че в случая се касае за престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което е от частен характер, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НК.

Относно извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК счита, че не е доказано по един безспорен и категоричен поради, което не поД.ържа обвинението. Счита, че в случая се касае за престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК унищожаване и увреждане, представляващо маловажен случай. ПоД.ържа обвинението само по отношение на вратата.

Относно престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, тогава действащата разпоредба на НК, счита, че не е доказано по един безспорен и категоричен начин, поради което не поД.ържа обвинението за извършено престъпление изцяло.

Относно престъплението по чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, счита същото за доказано по един безспорен и категоричен начин и предлага на съда да наложи на подсъдимия Р.И.И. наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Относно подсъдимия С.Р.И. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, във вр. с чл.130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, счита че не е доказано по един безспорен и категоричен начин, поради което и не поД.ържа обвинението за извършено престъпление. Счита, че в случая се касае за престъпление по 131, ал. 1, т. 4 НК във вр. с чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и чл. 26, ал. 1 от НК, което е от частен характер.

По отношение повдигнатото спрямо подсъдимия С.Р.И. престъплението по чл. 216, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, счита че същото не е доказано по един безспорен и категоричен начин, поради, което не поД.ържа обвинението за извършено престъпление. Счита, че се касае за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. с ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 от НК - унищожаване и повреждане, представляващо маловажен случай.

Относно повдигнатото обвинение на С.Р.И. по чл. 170, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, счита същото за доказано по един безспорен и категоричен начин. Предлага на съда, на подсъдимия С.Р.И. да се наложи наказание лишаване от свобода, за срок от две години, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Предлага на основание чл. 68, ал. 1 от НК отделно от така определеното наказание по това дело, да се изтърпи наказанието от една годН. и два месеца лишаване от свобода, постановено по НОХ дело № 655 от 2021г. на РС Свиленград, тъй като престъплението по настоящото дело е извършено в изпитателния срок в това наказание. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗС това наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Относно подсъдимия Р.И.Р., за престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 12 НК, счита, че не е доказано по един безспорен и категоричен начин поради , което не поД.ържа обвинението. Счита, че се касае за престъпление по чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, което престъпление е от частен характер.

Относно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Р.И.Р. за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК счита, че не се доказа по един безспорен и категоричен начин поради което не го поД.ържа. Счита, че се касае за престъпление от частен характер, а именно престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Като не поД.ържа обвинението по чл. 216, ал.1 НК.

Относно престъплението по чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, счита за доказано по един безспорен и категоричен начин, като предлага на съда, на подсъдимия Р.И.Р. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.

В съдебно заседание съдът е приел за съвместно разглеждане гражданския иск, предявен от пострадалия А. за сумата от 1945 лева, представляваща размера на причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Адв. К. – повереник на частните обвинители и граждански ищци не се солидализира с предложението на прокурора. ПоД.ържа обвинението в първоначалния му вид. Моли съда да признае подсъдимите за виновни за всички повдигнати им обвинения. Счита същите за доказани. Моли гражданския иск да се уважи.

Защитникът на подсъдимите Р.И.И. и Р.И.Р. – адв. А. счита, за недоказани извършените от подзащитните му престъпления. Моли съда да бъдат оправдани. Излага подробни съображения за това.

Подсъдимите Р.И.И. и Р.И.Р., в дадената им последна дума молят съда да бъдат оправдани.

Защитникът на подсъдимия С.Р.И. също счита за недоказани извършените престъпления от подзащитния му. Предлага на съда да бъде оправдан.

Подсъдимият С.Р.И. в дадената му последна дума също моли съда да бъде оправдан.

В хода на съдебното следствие съдът приема за установена фактическа обстановка, която значително се различава от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Свидетелят Р.П.А. притежава къща с дворно място находящи се в с. •••, в която живеел със семейството си.

На 11.03.2023 г., след обяд, А. бил в центъра на с. •••, където пиел алкохол. Между Р.И. и пострадалия А. имало непрестанни вражди, произтичащи от различни ситуации, по повод на които имало подадени жалби и от двете страни до Районното управление на Полицията. Подсъдимият Р.И. бил с автомобила си „Ф••••“ с рег. № ••• и пристигнал по-късно на центъра на село Л., където бил А.. А. го приканил да оттегли жалбата си срещу него и се скарали. По време на конфликта към тях се присъединил и подсъдимият С.И. - син на обвиняемият Р.И., който пристигнал с автомобила си „М.“ , с рег. №•••.

Не се доказаха твърденията на А., че още там подсъдимите го били удряли, тъй като дадените в хода на съдебното следствие обяснения от него протИ.речат на тези от досъдебното производство, както и на показанията на другите свидетели, които са били очевидци. В обвинителния акт, отразената фактическа обстановка е следната:

По време на почерпката, между А. и подсъдимия Р.И. възникнал скандал, при който подсъдимият Р.И. хванал свидетеля А. с едната си ръка за блузата му отпред, взел да я дърпа и я скъсал. След това посегнал с главата си да му нанесе удар по главата, но не успял. Тогава подсъдимият С.И., който бил до баща си, нанесъл на свидетеля А. удар с юмрук в дясната част на челюстта.

За да се защити от тях, свидетелят А. ги изблъскал с ръце, при което подсъдимите С.И. и Р.И. паднали назад на земята.

Подсъдимият С.И. се ударил в намиращата се в близост пейка. Пострадалият А. тръгнал да бяга към дома си, като подсъдимият С.И. и Р.И. го последвали с автомобилите си.

В хода на съдебното производство А. вече твърди, че само един шамар му бил ударил Р.И., а С. юмрук, след което той ги изблъскал и двамата и те паднали по стъпалата. Тогава С. припаднал, защото си ударил главата.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля М.П.С., който е безпристрастен наблюдател, намирал се е в непосредствена близост до Р. и С.И.и и Р. А. и пресъздава случилото се помежду им като очевидец:

„Р. викаше на Р.:

-Оттегли си жалбата!”

Взеха да се дразнят двамата. Дойде батко С. да ги спаси, да не се бият. Р. удари батко С. и той падна. С юмрук ли го удари, с шише ли го удари аз съм забравил. Р. удари батко С. и той падна в безсъзнание около пет, шест секунди.”

На показанията на А., в тази част съдът не дава вяра, освен поради вътрешната им протИ.речИ.ст, нелогичност и протИ.речие с всички други гласни доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и поради това, че изобщо не се установи да са били качени на някакви стълби, че да паднат от там и да се удари С.И., за да изпадне в безсъзнание.

А. го е ударил с бутилка от бира, която е държал в ръката си и му е разцепил веждата, която после свидетелят Д.., макар да не си спомня, е зашил, без упойка, както твърди свидетелката Н.М.. По делото е назначена и приета съдебно медицинска експертиза на доктор П., която съдът прие при пълно съгласие на всички страни, която установява, че действително веждата на подсъдимия И. е шита. Доктор Д.. си спомня, според дадените пред съда показания, че е говорил със С.И., но не си спомня да го е шил.

Докато свидетелката М. установява:

„Доктора като го видя каза, че трябва да го зашие без упойка, но не разбрах защо така каза. Двамата влезнаха вътре в кабинета. Сестра не видях да има. Аз не влезнах с тях. Около двадесет минути да са се забавили…Като излезна С. го видях, че имаше лепенка на веждата и каза, че са го зашили. Доктора го изпрати….”

Изключително детайлен разказ, който съвпада с обясненията на С.И. и Р.И., частично с показанията на доктор Д.., със съдебно- медицинската експертиза, както и с показанията на всички останали свидетели, без тези на пострадалите.

След като С.И. припада от удара с бутилката бира двамата с баща си - Р.И. отиват до къщата на Р. А., но какво точно си говорят не е доказано по делото, тъй като се оформят две групи свидетели: от една страна А., баща му С., съпругата на А. – частната обвинителка А. и от друга страна обясненията на двамата подсъдими И.и, на майката на С.И. – Е. И.а. Всички те твърдят, че другото семейство са идвали до врата им и са ги заплашвали, че ще ги убият. По този повод са и първите три обаждания до телефон 112, като първите две са от Р. А., а третото е от Р.И.. След като са дошли полицаите- Я.М. и А.В. са посетили и двете семейства, установили са категорично, че конфликта към онзи момент е бил прекратен, установили са също, че всички участници са употребили алкохол.

Показания, че са отправяли заплахи за убийство дава свидетелят А.Й. С., които бяха присъединени към доказателсвената съвкупност по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК. Същият обаче е разпитан в хода на досъдебното производство три пъти, като и трите пъти дава различни показания, които протИ.речат категорично на обясненията на неговия син - А.. С. твърди, че И.и два пъти са идвали до дома им в светлата част на денонощието, като той е говорил с тях и те са се прибрали, като в първия си разпит потвърждава, че само първия път са им отправяли закани. А втория път се твърди от него да са били с брадви и след кратък разговор с тях всеки се е прибрал в дома си. Категорично заявява, че вторият път заплахи не е имало.

А. пък твърди, че два пъти И.и през деня са били пред дома им, като С.И. е бил с пистолет, което по съществото си протИ.речи на показанията на собствения му баща. А. не посочва да е имало заплахи за жИ.та му при посещенията на И.и, потвърждава показанията на баща си, че щом той говорил с тях, те си тръгвали без да е имало съприкосновение помежду им.

От показанията на разпитаните служители на РУ Раднево се установява, че всички са били във видимо нетрезво състояние - Р. и С.И.и и Р. А. и баща му С.. Свидетелите по делото установяват, че Р. А. и баща му са се биели и са били пияни почти всеки ден. Това се потвърждава от показанията на Г.К.Г., който е техен съсед и има много преки наблюдения. Такава характеристика се дава и от кмета в.. По делото е представена и подписка на живущите в село Л./стр.51/ за изселването на семейството на А.. Това се твърди и от кварталния на село Л. – Х.Й.Й. Той прави характеристика пред съда на А., че когато се напие е изключително конфликтен.

Конфликтните отношения между двете фамилии са били ежедневие и особено след консумация на алкохол са ескалирали до степен, че заплахите, заканите и псувните са били начин на общуване помежду им. Нито една от изказаните обаче не е била от естество да породи каквато и да е мисъл за осъществяването й. Това е причН.та съдът да оправдае подсъдимите по повдигнатото им обвинение по чл.144, ал.3 НК. Няма данни за категорично отправяне на заплаха към пострадалите, която да осъществява състава на чл.144, ал.3 НК. Възражението на адвокат К., че при обаждането на Р.И. до спешния телефон се чува и това, че ако няма да вземат мерки аз да го трепя, съдът не възприема като заплаха. Това е начин Р.И. да увери служителите на реда, че желае да се разреши конфликта и в крайна сметка може и сам да го направи. В този смисъл съдът приема за вярна тезата на прокурора, който не поД.ържа обвинението по чл.144, ал.3 НК, както и всички възражения на защитниците в тази посока.

Обажданията до спешен телефон 112 от страна на Р. А. съдът е възпроизвел в съдебно заседание от 24.02.2026г. В съдебния протокол е отразено следното съдържание на записите от телефон 112:

В първия запис от 11.03. от 18.06 часа, от Р. А., се заявява, че лицата Р. и С.И.и искали да го набият. Съобщава, че са с ножове, един път с ножове, следващия път казва, че са с брадви и акцентира върху това, че управляват МПС-та употребили алкохол. Като цяло съобщението е неясно и вътрешно протИ.речИ.. А. съобщава, че е ударен само по устата и няма нужда от медицинска помощ. Кога и от кого е ударен не е ясно, още повече като се има предвид, че с баща си са се биели почти всеки ден според данните от кмета в. и кварталния полицай, както и от съседа им – Г.К..

Само по себе си това съобщение съдържа толкова неясноти и протИ.речия, че съдът не може да го приеме за достоверен източник на информация. Още повече, че се акцентира на управлението на МПС, след употребата на алкохол, което е извън предмета на доказване по това дело.

Второто обаждане на същия ден отново от А., осъществено в 18.22 часа:

Съобщава:

„Д••••!”

След което дава телефона на кмета, който съобщава:

„…•••!”

На въпроса на оператора дали се бият кмета казва : да. Но за кой период се отнася потвърждението на кмета за побой не става ясно. Дали описва ситуацията за преди това, осъществена на центъра на селото или в момента са се биели не е ясно. Още повече, че дори А. и С./баща му/ не твърдят да е имало побой между подсъдими и пострадал към този момент.

След около десетН. минути подсъдимите С.И. и Р.И. отново отишли до дома на свидетеля П., като не се установи по категоричен начин да са носели със себе си брадви. Портата на двора на частния обвинител А. била заключена и подсъдимите С.И., и Р.И. не успели да влязат. Тогава подсъдимите С.И. и Р.И. извикали свидетелят А. да отвори, но той отказал. Частният обвинител А. подал сигнал на тел.112 за случващото се. Подсъдимите С.И. и Р.И., постояли пред портата 3-4 минути и си тръгнали.

Пристигналият на място полицейски екип, в който била и свидетелката Я.М., открили пострадалият А. в дома му. Пред служителите на полицията частният обвинител А. обяснил, че е възникнал скандал между него и подсъдимия Р.И., като подсъдимият Р.И. го заплашил, че ще го убие и че щял да ги изсели със семейството му от селото.

След това служителите на полицията отишли до дома на подсъдимия Р.И., с когото тогава не успели да разговарят, тъй като спял. Жена му – свидетелката Е. И.а, обяснила на полицейските служители, че легнал да спи, тъй като бил ядосан от скарването си с частния обвинител Р. А..

В 19,40 часа, на същия ден /11.03.2023 г./ същият полицейски екип, получили сигнал от дежурният при ОДЧ за побой в с.Л., който бил подаден от подсъдимия Р.И.. В този сигнал пък Р.И. съобщава за заплахи от страна на А., както и съобщава, че е ударил сН. му с бутилка бира.

Отивайки на място до дома на подсъдимият Р.И., полицаите го видели и той е бил във видимо нетрезво състояние. Бил заедно с жена си и сН. си – подсъдимия С.И.. Подсъдимият Р.И. започнал да обяснява за възникналия порано скандал между него и пострадалият А., който ударил сН. му с бутилка бира. При разговора им с подсъдимия С.И., свидетелката М. разбрала, че случаят, за който разказвал баща му, бил именно този за който пострадалият П. по-рано е подал сигнал. Подсъдимият С.И. казал на свидетелката М., че баща му е подал сигнала поради прекомерната му употреба на алкохол, и това което е посочил той, не се е случило, т.е. не е бил удрян от свидетеля А.. Съдът счита, че това е сторено от С. с цел да се прекрати конфликта между двете фамилии.

Свидетелката М. не забелязала видими наранявания по главата и лицето на подсъдимия С.И., но това не значи, че не са били налични. Още повече, че в този смисъл са показанията на свидетелките Р. и Н.М.. В този смисъл е и съдебно- медицинската експертиза.

Вечерта на 11.03.2023 г., свидетелят А. заедно със свидетелката А. и децата им легнали да спят на първият етаж в къщата си. На вторият етаж, живеел неговият баща – свидетелят АА., който също легнал да спи.

На 12.03.2023 г. около 03:00 часа, свидетелят А. и свидетелката А. се събудили от силен шум от счупване на стъкла, децата им също се събудили и започнали да плачат. По прозорците им неустановени по делото лица хвърляли камъни и тухли, върху леглата им падали парчета от счупените стъкла.

След като станал пострадалият А. видял, че подсъдимите С.И. и Р.И. чупят, разсичайки с брадва и мачете входната врата на първия етаж на къщата му. Подсъдимите С.И. и Р. Р. носели брадви, а подсъдимия Р.И. държал в ръцете си дълъг нож „мачете“. Тук съдът отново се натъква на несъответствие с фактическата обстановка установена в хода на съдебното следствие и описаното в обвинителния акт. Категорично се твърди от А., че Р. е имал някакъв дървен сап в ръцете си, с който го е бил, след като влязъл в къщата. Никъде не се твърди, че той също е носел брадва. Поради това съдът приема, че само С. е бил с брадва, тъй като това се потвърждава и от А., Р.И. с мачете, а Р. Р. с дървен сап.

След като подсъдимите С.И. и Р.И. строшили входната врата на първия етаж от къщата на свидетеля А., заедно с подсъдимия Р. Р. влезли вътре.

Свидетелят А. застанал пред тях, за да предпази семейството си. Подсъдимият С.И. му нанесъл удар с тъпата част на брадвата по главата. Свидетелят А. паднал на пода в стаята на къщата си. Тогава подсъдимият Р. Р. му нанесъл множество удари по краката и тялото, с дървения сап, който носел. Съдът не приема за доказано твърдението от обвинителния акт, че докато свидетеля А. е бил още на земята и подсъдимия Р.И. му нанесъл множество удари с крака по тялото и основно в областта на гръдния кош. Подсъдимият Р.И. е с един крак /представена медицинска епикриза на стр.241 и 242 от досъдебното производство./ и съдът счита, че физически е невъзможно да нанася удари с крака. Още повече, че в хода на съдебното следствие нито един от пострадалите и подсъдимите не твърдят Р.И. да е нанесъл каквито и да е удари, на когото и да било. Единственото физическо действие, което той е извършил е да потроши вратата заедно със сН. си С. и заедно с Р. да влязат в къщата на пострадалите.

След това подсъдимият С.И. отново ударил свидетеля А. с тъпата част на брадвата по главата. След втория удар по главата с тъпата част на брадвата А. припаднал и не дава обяснения дали са продължили ударите и от кого.

Подсъдимият С.И. ударил и свидетелката А. с дръжката на брадвата в областта на лявото бедро към тазобедрената ставна област. В този смисъл е и експертизата на доктор П. и съдът я кредитира изцяло. Обстоятелството, че А. казва, че удара е бил в корема, съдът не кредитира, тъй като по време на разпита в съдебната зала същата посочи точно горната част на лявото бедро. Навярно й липсват елементарни познания в областта на анатомията, а и се стреми да подсили показанията си с твърдението, че удара е бил в корема, а тя е била бременна, което пък не се установи по никакъв начин. Не е представена нито медицинска документация, установяваща този факт, нито има каквито и да е други доказателства в тази посока.

Наред с насените телесни увреждания на пострадалите, тримата обвиняеми унищожили с помощта на носените от тях брадви и дълъг нож, 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м. Всички останали вещи, описани в обвинителния акт както следва:

1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, собственост на Р.П.А. не се установи да са били унищожени, нито повредени. Няма нито едно доказателство за унищожаването на тези вещи освен данните на пострадалия А. и баща му С.. Свидетелите – служители на РУ на Полицията не са видели нищо друго счупено освен вратата, един прозорец и един стол, които обаче стол и прозорец са предмет на друго досъдебно производство, по което няма все още установени извършители. Поради това съдът приема, че е унищожена единствено и само вратата. Полицай Х. установява, че само един стол е видял счупен, както и вратата и прозореца.

„Стол имаше счупен със сигурност. Вратата беше изкъртена, но с какво е удряна…”

От показанията на полицай И.:

„Стъклата на прозореца със сигурност бяха счупени. На входната врата мисля, че също бяха счупени прозорците. Не си спомням Р. да ми е показвал вътре, какво е строшено.”

След това тримата обвиняеми и другите лица с неустановена към момента самоличност, които били с тях, и по отношение на които има образувано друго досъдебно производство, се оттеглили с автомобилите на подсъдимия С.И. и на подсъдимия Р.И..

В 04.10 часа св. А. е подала сигнал на тел. 112 за случилото се, последван от още няколко подадени от св.А. и св.С..

Видно от изготвената по ДП справка, е отразено премН.ване през контролна точка „Б•••" на АПИ, в посока към гр.••• на автомобила на подсъдимия Р.И. „Ф••••“ с рег. № ••• и автомобила на подсъдимия С.И. л. а. „М.“ с рег.№•••, съответно на 12.03.2023 г. в 04:51:00 часа и 04:51:02 часа. /л.196-197/. Поради това и съдът дава вяра на пострадалите по отношение на часа на влизането в дома им и нанасянето на телесните повреди, тъй като точно около 20 до 30 минути са нужни, за да стигнат до село Б•••. Още повече, че се посочи, че Р. към онзи момент е живеел в Б••• и навярно са мН.ли да го оставят.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни №339-Б/2023 г. е видно, че вследствие от нанесения му побой от обвиняемите, пострадалият А. е получил: отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., отоко кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долна устна на устата, нарушение на видимата част на трети горен десен зъб, охлузване, оток и кръвонасядане по лява предмишница, оток, кръвонасядане и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания и отоци по гръдният кош в дясно и в ляво, множество кръвонасядания и отоци по двете бедра, дясна подбедрица и дясна пета, охлузване оток и кръвонасядане по лявото коляно, порезна рана по втори пръст на десният крак. Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и предмети с остри ръбове и напълно отговарят да са получени по начин и време, каквито данни са налице в протоколите за разпит и медицинската документация по ДП, а именно нанасяне на удари с юмруци, както и с тъпата и остра част на брадвата. Тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та и е бил осъществен медико-биологичният квалифициращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Срока на възстановяване при тях е в рамките на 2-3 седмици.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни №339-А/2023 г. е видно, че вследствие от нанесения й удар от С.И., пострадалата А.М.А. е получила рана в областта на лявото бедро, към тазобедрената ставна област. Това травматично увреждане отговаря да е от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и време, както се твърди в показанията на свидетелите приложени по ДП, а именно при нанасяне на удар с тъпата част на брадвата. Това травматично увреждане е причинило временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та и е бил осъществен медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Срока на възстановяване при него е в рамките на около 7-14 дни.

От заключението на назначената лицево- идентификационна експертиза и сравнително изследване № 722/19.09.2023 г. е видно, че от проведеното лицево-идентификационно изследване, може да се направи извод, че върху изследваните снимки /едната предадена с молба от адв.Ж. Ж. (л.63) , а другата сравнителен материал от АИС „БДС“/ е заснето едно и също лице посочено като Р.И.Р., ЕГН: ••••••••••. В съдебно заседание А. установи, че познава Р.:

„На първия етаж от къщата влязоха С., Р. и другия Р., този който е в залата. Само тримата влязоха. Р. ме удря най-много по краката със сапа. Сигурен съм, че е Р.. Много пъти сме се виждали с Р. в ••• и от там го познавам. Р. и той е коняр „джамбазин” и много пъти сме се виждали по пазарите. Той също отглежда и търгува с коне. Аз преди гледах коне, сега не гледам.”

Подсъдимият С.И. е представил заверено копие от съдебно медицинско удостоверение №89/2022 годН. от което е видно, че същият е посетил специализиран кабинет по съдебна медицН. Стара Загора на 13.03.2023 г., като в същото е отразено, че при прегледа е завил, че е потърсил бърза помощ от ФСМП гр.Гълъбово, без да е представил медицински документ. При прегледа му е установено наличие разкъсно-контузна рана обработена хирургически по хода на дясната вежда с кръвонасядане около нея, оток, кръвонасядане и охлузване по дясната слепоочна област на лицето.

Във връзка с горното, е изискана информация от ЦСМП гр.Стара Загора, относно това оказана ли е на 11.03.2023 г. във ФСМП гр.Гълъбово медицинска помощ на подсъдимия С.И.. От представеният отговор е видно, че такава не му е оказвана и не е извършвана визита. Същата информация бе изискана и от МБАЛ Гълъбово, като от приложеният отговор е видно, че лицето не е постъпвало за лечение в здравното заведение. Изискана е информация от ЦСМП гр.Стара Загора за дежурният медицински екип, който е бил на работа във филиала на 11/12.03.2023 г., предвид посочените от обв. С.И. свидетели и техните показания, а именно Н.А.М. и Р. А.М.. Показанията на М. са непосредствени, незаинтересовани, подробни и подкрепени от представената медицинска документация. В съдебно заседание дежурният лекар в МБАЛ Гълъбово - д-р Л.Ж. Д.., който е бил на смяна посочи, че си спомня за посещението на С.И., разговарял е с него, но не си спомня да му е извършил медицинска интервенция, тъй като имал жена с инсулт, която била в много тежко състояние. Разказа на М. съдът възприема като достоверен, тъй като тя обясни, че е имало хирургична намеса от доктор Д.., който е зашил раната без упойка. Навярно по някаква причН. Д.. не е отразил това по съответния ред и няма медицинска документация. Но това не значи, че не е имало посочената разкъсно контузна рана на веждата, както и че тя не е обработена от доктор Д...

Съдът не споделя възражението на адвокат Н., че показанията на свидетелката А. от съдебно заседание протИ.речали на съдебно-медицинската експертиза, която установява, че е била ударена в горната част на левия крак. Действително в съдебно заседание А. твърдеше, че била ударена от С. в корема, но в залата в момента, в който каза че е ударена в корема с ръка показа точно горната част на левия си крак и това е отразено в съдебния протокол. Съдът не намира, че има протИ.речие, а приема, че частната обвинителка не е наясно с анатомичните наименования на частите на тялото. Тя не владее говоримо добре български език и това може да е другата причН. да не дава точни и ясни показания.

Съдът не споделя възражението на адв. Н., че в обвинителния акт не били посочени конкретните действия на всеки от подсъдимите, допринесли за протИ.правния резултат. В обвинителния акт има посочени действия на всеки от подсъдимите за причиняване на телесните повреди, но в хода на съдебното производство се установи различна фактическа обстановка, като съдът вече се мотивира подробно защо я приема.

Съдът не приема и възражението на адв. Н., че по време на записите, възпроизведени в залата до спешен телефон 112 ставало ясно, че всички били в двора, не и в къщата. Това е произволно твърдението на адв. Н., което да обслужва защитната теза на неговия подзащитен. Събраха се достатъчно доказателства, както писмени, така и устни, че влизането е било в дома, в стаята, в която са спяли частните пострадали и децата им. Най- малко в този смисъл са показанията не само на пострадалите но и на служителите на РУП Раднево, посетили инцидента непосредствено след сигнала в 04.10 часа.

Съдът намира за нелогично и възражението на адв. Н., за това, че в съобщенията се казвало Р. и синът му, а Р. имал много синове. В обаждането до 112 в 04.10. на 12.03.2023г. се чува многократно името : „И.”. А както се установи в съдебната зала това е ромското име на С.Р.И..

Съдът не споделя и възражението на Н., че не било възможно подсъдимите да са на две места едновременно, тъй като сестрите М. твърдяли в показанията си, че били с подсъдимия С. през цялото време. Първо- НН. М. не твърдяла такова нещо. Тя само е закарала С. до болницата, за да му зашият веждата. Второ – Р. М. също няма изрично твърдение, че неотлъчно е била до С. през цялата нощ на 12.03.2023г. Само твърди, че са спали в ••• в някакъв апартамент, което всъщност отговаря на истН.та. Спали са, но след 04.40 часа на същата дата.

Възражението на адвокат Н., че нямало как две лица да бият три лица съдът не намира за необходимо да обсъжда.

Следващото възражение на адв. Н. касае липсата на показания от Г.К. и кмета в., че са чули за нападението. К в съдебната зала даде показания, че пие лекарства за сън, тъй като съседите му – пострадалите били много шумни. А кмета в. даде показания, че е разбрал за инцидента по-късно. До къщата им се намира кметството, но кмета не живее в кметството и едва ли е бил на работа около четири часа сутринта, за да чуе каквото и да било.

Възражението поД.ържано от адв. Н. и адв. А., че престъплението не било правилно квалифицирано, тъй като подсъдимия Р. Р. не участвал в него съдът също не кредитира. Събраха се достатъчно данни за участието на Р., както преки така и косвени. Категорични са показанията на пострадалите, още повече, че се изясни, че с А. са се познавали отдавна. ПричН.та да не споменава неговото име е силния стрес след нападението и може би невъзможността да си спомни името му веднага. Още повече, че е обществено известно, че в ромската общност всеки си има име, различно от това по лична карта.

Прокуратурата дори е разделила досъдебното производство срещу останалите участници в нападението, чиито самоличности са останали неустановени.

Възражението на адв. А. относно размН.ванията в показанията на А. по досъдебното производство, че първо видяла през прозореца нападателите съдът не обсъжда, тъй като в съдебната зала нямаше такова твърдение. Съответно отсъства и протИ.речие.

Възражението и на двамата адвокати Н. и А. по отношение на липсата на видими травми на пострадалите и показанията в тази посока на присъствалите полицай не изключват наличието на травми, които са категорично установени от приетите без възражение на страните съдебно- медицински експертизи. Още повече, че нараняванията може да не са били „видими” в тъмната част на денонощието при липса на осветление.

Обстоятелството, че прокуратурата и разследващите не са събрали доказателства за това, подсъдимия Р.И. да е събирал група за отмъщение, с която после е извършил престъпленията е действително пропуск, но не води до липса на престъпление по чл.170, ал.2 НК и на това по чл.131, ал.1 т.4 НК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Подсъдимия Р.И.И., роден на ••• г. в гр. •••, с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. •••, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, пенсионер по болест, ЕГН •••••••••• е осъждан:

НОХД №220/1993г. на РС ••• с присъда от 26.05.1994г. в Сила от 10.06.1994г. е признат за виновен за деяние, за което и на осн. чл.195, ал.1, т.3,4,5 вр. с чл.26, ал.1, и чл.54 НК е осъден на 1 годН. лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 НК е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца.

Реабилитиран по право.

НОХД №395 от 2014г. на РС Раднево със споразумение № 363 от 01.10.2024г. в сила от 01.10.2014г. е признат за виновен за деяние извършено на 25.09.2014г. в с. •••, за което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 и ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Възложена е възпитателна работа с инспектор от РУП Раднево. На осн. чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на осн. чл.59, ал.4 от това наказание е приспаднато времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 25.09.2014г.

НОХД №134 от 2021г. по описа на РС Раднево със споразумение №7 от 21.06.2021г. в сила от 21.06.2021г. е признат за виновен за деяние извършено на 29.08.2019г., за което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на „пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 1 годН. и 6 месеца и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 годН. и 6 месеца.

Наказанието е изтърпяно на 18.01.2023г.

Подсъдимия С.Р.И., роден на •••г. в гр. •••, с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. •••, българин, български гражданин , със средно образование, неженен, безработен, ЕГН •••••••••• е осъждан:

НОХД №290 от 2015г. на РС Раднево със споразумение № 76 от 04.12.2015г. в сила от 04.12.2015г. е признат за виновен за деяние извършено за времето от 05.07.2015г. до 06.07.2015г., за което и на основание чл.197,т.3,вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично“ за срок от 6 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

НОХД №655/2021г. на РС Свиленград, със споразумение № 243 от 26.08.2021г. в сила от 26.08.2021г., е признат за виновен за деяние извършено на 28.05.2021г., за което и на основание чл.281, ал.2т.1, т.4 и т.5, вр. с ал.1, чл.20, ал.3 и ал.4 вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една годН. и два месеца и глоба в размер на 5000 лева. Наказанието лишаване от свобода на осн. чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимия Р.И.Р., роден на ••• г. в гр. •••, с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. Б•••, общ. •••, български гражданин, българин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

Съдът, вземайки предвид всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, както и тези от досъдебното производство, а именно:

постановление за обр. на ДП (л.1), уведомление (л.2), справка (л.5), жалба (л.4), съдебномедицинско удостоверени (л.6, 234), доклад (л.8-10), протокол за предупреждение (л.14), протокол за уведомяване на пострадал (л.22), постановление за отделяне на материали в ново ДП (л.57), справка от ЕЕН 112 и СД с аудиозапис (л.61-62), молба от адв.Ж. Ж. (л.63), писмо от ЦСМП-Ст. Загора (л.65, 70, 74), извадки от книга за повиквания и проткол (л.66-68), писмо от МБАЛ-Гълъбово (л.72), докладна записка (л.100, 102), справки за пътуване на лица (л.106-107), справка за идентичност (л.188), справка от АИС „Пътна карта“ (л.193-200), 2 бр. фотоснимки (л.205), постановления за привличане на обвиняеми и вземане на МН (л.207, 216, 227, 355, 357, 359), протоколи за разпит на обв. (л.211, 221, 232, 239, 243, 244, 356, 358, 360), справка за съдимост (л.213, 223, 236), ДСМПИС (л.214, 225, 238), докладна записка (л.220, 229), експертно решение ТЕЛК (л.241), протоколи за очни ставки (л.245-269), протоколи за разпит на свидетели (л.271-288, 293- 295, 297-299, 383), лицево-идентификационна експертиза (л.301-304), 1 бр. фотоснимка (л.306), съдебномедицинска експертиза №339-Б/2023 (л.308), съдебномедицинска експертиза №339-А/2023 (л.316), оценителна експертиза (л.321), Постановление на ОП-Ст. Загора (л.334), протоколи за предявяване на разследването (л.339-340, 343, 345, 363, 386), декларация за отказ от защитник (л.344), постановление по чл.229 НПК (л.364 ), известие за доставяне (л.366, 381, 388-390), пр. пр. №10341/202 г. (л.368-380), призовка (л.384-385), 3 бр. фотоснимки (л.387), взети в своята взаимна връзка и зависимост приема за установена горната фактическа обстановка.

От така установената фактическа обстановка съдът призна подсъдимия Р.И.И. за виновен и го осъди, за осъществени от обективна и субективна страна съставите на следните престъпления:

За това, че на 12.03.2023 г. около 03:00 часа, нощем, в с. •••, заедно със С.Р.И. от с. Л. общ. Раднево и с Р.И.Р. от с. Б••• общ. •••, влезли в чуждо жилище - къща собственост на Р.П.А., като употребили за това сила - строшили входната врата на жилището, за което и на основание чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, и чл. 54 НК като го осъди на 1 /една/ ГОДН. и 4 /четири/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 НК отложи изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът намира, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съдът, след като обсъди всички релевантни обстоятелства по делото, намира, че с така определеното и индивидуализирано наказание се постигат в пълна степен целите на наказанието, предвидени в чл.36 НК.На първо място, наказанието е съобразено с характера и степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и с личността на дееца - неговото поведение преди и след извършване на престъплението, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отчете факта, че И.и са били предизвикани от пострадалия през деня, както и че са имали дългогодишни лоши отношения между семействата. Като отегчаващи предходните осъждания и начН. на извършване, както и факта, че Р.И. е в основата на организацията на цялото деяние. В този смисъл съдът приема, че наложената санкция е справедлива и съразмерна, като отразява в необходимата степен както укоримостта на деянието, така и индивидуалните характеристики на подсъдимия.

По отношение на специалната превенция съдът намира, че така определеното наказание е от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху дееца, като съществено го мотивира към законосъобразно поведение в бъдеще. Чрез него се създават реални предпоставки за преосмисляне на извършеното и за изграждане на трайна нагласа за съблюдаване на правния ред, като се ограничава вероятността от рецидив.

От гледна точка на генералната превенция наложеното наказание изпълнява и своето възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. То дава ясен сигнал за неизбежността на наказателната репресия при нарушаване на установения правов ред и допрН.ся за утвърждаване на правното съзнание ,като формира у гражданите убеждение за необходимостта от спазване на закона.

Наред с това съдът отчита, че наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите по закона, поради което не се явява прекомерно тежко, но същевременно не е и формално или символично. Балансът между строгост и справедлИ.ст гарантира ефективността му като средство за държавна принуда.

В обобщение, съдът приема, че чрез така наложеното наказание се осигурява едновременно въздействие върху личността на дееца и върху обществото като цяло, като се реализират в тяхната съвкупност целите на наказанието – поправяне и превъзпитание на дееца, предупреждение и възпиране от извършване на престъпления, както и утвърждаване на правовия ред.

От обективна страна престъплението е двуактно, като изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – влизане (проникване) в чуждо жилище, като преди това се употреби някой от посочените в чл.170, ал.2 от НК, способи за преодоляване на несъгласието на обитателя да допусне дееца в жилището, в случая нощем и чрез употреба на сила.

Престъплението е извършено от тримата обвиняеми, като подсъдимите са употребили сила, за да разбият входната врата на жилището, и заедно с Р.И.Р., тримата са влезли в жилището на пострадалия Р.П.А., т. е. налице квалифициращия признак „извършено от две и повече лица“, като всеки един от обвиняемите е осъществил поне един от двата акта – нощем, чрез употреба на сила и влизане в чуждо жилище.

От субективна страна престъплението е извършено от Р.И.И. при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Също така е действал със съзнанието, че нарушава

неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем, задружно, заедно с другите двама обвиняеми и чрез употребата на сила, при наличие на общ пряк умисъл.

За да е налице деяние по чл. 170, ал. 2 НК е необходимо е деецът да е влязъл през нощта в чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на ал. 1.

Според състава на съда обекта, обитаван от А. и А., като жилище в село Л., от обективна страна е годен предмет на престъплението – чуждо жилище. Съдебната практика е определила понятието "жилище" като "помещение, което се обитава постоянно или временно... за живеене без оглед в каква сграда се намира" (Решение № 358/21.06.1972 г. по н. д. № 289/1972 г., II НО на ВС; Решение № 232/03.06.1980 г. по н. д. № 231/1980 г., II НО на ВС). Налице е и произнасяне на Конституционния съд в мотивите на решение № 19/21.11.1997 г. по конст. д. № 13/1997 г., където е посочено, че "жилище" по смисъла на т. 3 е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това: аа) какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т. н.); бб) къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях - например, хижа, фургон за работници и т. н.); вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания; и гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел, вила) или постоянно.

По отношение квалифициращия признак " нощем": Според съдебната практика " нощем" означава извършване на деянието в тъмната част на денонощието – след залеза и преди изгрева на слънцето. По делото няма спор, че около четири часа след полунощ е тъмната част от денонощието през месец март.

Състава на съда намира, че показанията на частните обвинители по отношение на начН. на проникване в жилището им се потвърждава от всички останали доказателства по делото- унищожената врата, която е удряна с мачете и брадва, счупеният й прозорец, нанесените телесни повреди на А. и А., състоянието на децата, обажданията на телефон 112, възпроизведени в залата и писъците, които се чуват, както и показанията на служителите на РУП Раднево, посетили местопрестъплението Х. и И., съдебномедицинските експертизи са достатъчни да обосноват категоричен извод за извършено деяние по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.4.

От субективна страна деянието е извършеното от подсъдимия умишлено – налице е била входна врата, която е била заключена и съответно унищожена посредством брадва и матече, както и са счупени прозорците й. Частните обвинители и децата им са спяли, в същата стая, в която са проникнали подсъдимите. Волята на обитателите на жилището е била преодоляна от подсъдимите посредством предмет брадва, мачете и камъни и тухли, с които са изпочупили прозорците. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието са незачитане неприкосновеността на жилището на гражданите, а мотивът - желание да отмъсти за стореното от А. през деня на С.И.. За престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до пет години. Като изключително смекчаващо обстоятелство съдът отчете предхождащите нападението обстоятелства, а именно нанасянето на телесна повреда на С.И., син на подсъдимия Р.И.. Предишното съдебно мН.ло на името на подсъдимия, а именно данните за предишната му съдимост се оценят от съда като лоши характеристични данни и представляват отегчаващо обстоятелство, но и те не са от естество да се игнорира мотивът за извършването на престъплението. По тази причН. съдът определи и наложи на подсъдимия предвиденото за този вид престъпление наказание "лишаване от свобода" за срок от една годН. и четири месеца, т.е. минимално предвиденото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът прие, че са налице както формалните предпоставки, предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК , така и че за поправяне на дееца не е необходимо това наказание да се търпи ефективно, поради което и съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Наличието на брадва, при проникването на подсъдимите в жилището се установява не само от показанията на пострадалите, но и от съдебномедицинската експертиза, която е приета по делото и не е оспорена от нито една от страните.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни №339-Б/2023 г. е видно, че вследствие от нанесения му побой от двамата обвиняеми, пострадалият А. е получил: отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., отоко кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долна устна на устата, нарушение на видимата част на трети горен десен зъб, охлузване, оток и кръвонасядане по лява предмишница, оток, кръвонасядане и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания и отоци по гръдният кош в дясно и в ляво, множество кръвонасядания и отоци по двете бедра, дясна подбедрица и дясна пета, охлузване оток и кръвонасядане по лявото коляно, порезна рана по втори пръст на десният крак. Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и предмети с остри ръбове и напълно отговарят да са получени по начин и време, каквито данни са налице в протоколите за разпит и медицинската документация по ДП, а именно нанасяне на удари с юмруци, както и с тъпата и остра част на брадвата. Тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та и е бил осъществен медико-биологичният квалифициращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Срока на възстановяване при тях е в рамките на 2-3 седмици.

От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни №339-А/2023 г. е видно, че вследствие от нанесения й побой от обв. С.И., пострадалата А.М.А. е получила рана в областта на лявото бедро към тазобедрената ставна област. Това травматично увреждане отговаря да е от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и време, както се твърди в показанията на свидетелите приложени по ДП, а именно при нанасяне на удар с тъпата част на брадвата. Това травматично увреждане е причинило временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та и е бил осъществен медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Срока на възстановяване при него е в рамките на около 7-14 дни.

Според състава на съда не се доказа по безспорен начин, че подсъдимият е извършил и престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

Не е доказан специалния състав от субективната страна на престъплението – хулиганския мотив. Осъществяването на състава на престъплението при наличието на хулигански мотив се определя от съдържанието и направлението на умисъла в мотивите и целта на дееца, както и от извършените от него действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответстващи на правилата за поведение и взаимност в обществото.

Съдът не споделя мотивите на прокурора от обвинителния акт, че мотивите на подсъдимия надхвърляли личностния конфликт, изхождайки от начН. на извършване на престъпленията и времето- а именно като са се събрали повече хора, като са влезли в дома на пострадалия нощем, като са нанасяли безогледно удари. Не се доказа подсъдимия да е нанесъл и един удар на когото и да било от пострадалите.

На второто място съдът призна за виновен Р.И. и го осъди:

-За това, че на 12.03.2023 г. в с. •••, в съучастие като извършител със С.Р.И. от с. ••• и Р.И.Р. унищожили чужди движими вещи: 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м, на стойност 90,33/деветдесет евро и тридесет и три евроцента/ евро или 176,67лв /сто седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, собственост на Р.П.А., за което и на основание чл.216, ал.4 вр. с чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и чл. 54 НК го осъди на глоба в размер на 153,39 / сто петдесет и три евро и 39 евроцента. Съдът осъди подсъдимия и го призна за виновен в това престъпление, въпреки че се преследва по частен ред тъй като се направи изрично искане за това от частните обвинители и техния повереник в наказателното произоводство. Глобата определена от съда е съобразена с фН.нсовото им състояние, както и с начН. на извършване на престъплението. Съдът намира, че с така определеното наказание се препятства последващо извършване на престъпления от този вид от подсъдимия, както и се въздейства предупредително и възпитателно по отношение на останалите членове на обществото.

На основание чл.23, ал. 1 от НК определи на подсъдимия Р.И.И., със снета самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ - НАЙ-ТЕЖКОТО, а именно: ЕДНА ГОДН. И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАТО

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 НК И НАКАЗАНИЕТО ГЛОБА В РАЗМЕР НА 153, 39 евро .

На основание чл.66 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното найтежко наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

За останалите повдигнати обвинения, съдът го призна за невиновен и го оправда, а именно:

За това, че на 11.03.2023 год. в с. •••, се заканил на Р.П.А. от с. ••• с убийство, с думите „•••“, „•••“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, и чл.304 НПК го ОПРАВДА.

За това, че на 12.03.2023 г., в с. •••, в съучастие като извършители със С.Р.И. от с. ••• и Р.И.Р. от с. Б•••, общ. •••, причинил леки телесни повреди, по хулигански подбуди на Р.П.А. от с. •••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна, отоци, кръвонасядания, и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., охлузване, оток, и кръвонасядане по лявата предмишница, оток кръвонасядане, и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания, и оттоци по гръдният кош в дясно, и ляво, множество кръвонасядания, и отоци по двете бедра, дясна подбедрица, и дясна пета, охлузване, оток, и кръвонасядане по лявото коляно, като му е нанесъл множество удари с крака по тялото, за което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.304 НПК го ОПРАВДА.

ЗА ТОВА, че на 12.03.2023г. в село •••, обл.Стара Загора, В СЪУЧАСТИЕ като извършител със С.Р.И. от Л., общН. Раднево и Р.И.Р. от с. Б•••, общ. •••, да е унищожил чужди движими вещи: 1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, всичко на обща стойност 904,13/деветстотин и четири евро и трН.десет евроцента/ евро с левова равностойност 1768,33 лева, собственост на Р.П.А., за което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.304 НПК ГО ОПРАВДА.

Няма нито едно доказателство за унищожаването на тези вещи освен данните на пострадалия А. и баща му С.. Свидетелите – служители на РУ на Полицията не са видели нищо друго счупено освен вратата, един прозорец и един стол, които обаче стол и прозорец са предмет на друго досъдебно производство, по което няма все още установени извършители. Поради това съдът приема, че е унищожена единствено и само вратата. Полицай Х.

установява, че само един стол е видял счупен, както и вратата и прозореца.

„Стол имаше счупен със сигурност. Вратата беше изкъртена, но с какво е удряна…”

От показанията на полицай И.:

„Стъклата на прозореца със сигурност бяха счупени. На входната врата мисля, че също бяха счупени прозорците. Не си спомням Р. да ми е показвал вътре, какво е строшено.”

Действително наказателното преследване съгласно чл.218 в, ал.1 т.1 за извършено престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия и това е причН.та прокурорът да не пледира за налагане на наказание по този текст. Но съдът приема, че наличието на фигурата на частен обвинител в процеса, при внесен обвинителен акт, както и изричното изявлението на адв. К., повереник на А. и А. съдът да се произнесе с присъда задължават съда да го направи. Още повече, че ако производството по делото се прекрати, то пострадалите ще бъдат изправени пред парадокса да са лишени от защита, тъй като шестмесечният преклузивен срок за предявяване на тъжбата ще е изтекъл и не може да бъде възобновен. Този мотив е относим за всеки от подсъдимите, касаещи както престъплението по чл.216, ал.4, вр. с ал.1 НК, така и за престъплението по чл.131, ал.1, т.4 НК, което също се преследва по реда на частен характер дела с тъжба на пострадалия.

Както се мотивира по-горе съдът го оправда, поради това, че в съдебната фаза на процеса не се събраха категорични доказателства за това, Р.И. да е нанесъл телесна повреда на когото и да е от пострадалите. Няма показания или обяснения той да е нанесъл и един удар, с крак или ръка. Единствено е разбил вратата на стаята, в която са спели пострадалите и децата им, като за останалите посочени вещи не се събраха доказателства да са унищожени, поради което и съдът оправда всички подсъдими за тези вещи.

Съдът подробно се мотивира и защо не приема за доказано извършеното престъпление по чл.144, ал.3 НК. Показанията на пострадалите са вътрешно протИ.речиви и нелогични, поради което и съдът не може да ги приеме за достоверни. Осъдителната присъда не може да почива на предположения. Един път се твърди, че са ги заплашили с побой, друг път, че са ги заплашили, че ще ги изселят и трети път, че ще ги убият. Но такива твърдения има и от двете страни, поради което и съдът не приема за доказано това престъпление. Както се мотивират и по-горе това е бил нормален начин на общуване между страните, продиктувано от техния социален статус и културна прН.длежност, поради което нито една от страните не го е възприела като закана или заплаха.

Престъплението закана с убийство е квалифициран състав на престъплението закана, което с оглед систематичното му място в раздел V - "Принуда" от НК е с непосредствен обект на защита за жИ.тът на гражданите и личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране, чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието не е резултатно, поради което изпитването на такъв страх не е съставомерен елемент на обективната страна на престъплението. Т. е. не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, който може да възбуди, законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуалните особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. За извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

В конкретния случай, от обективна страна на посочената дата в с.••• не се събраха категорични доказателства за това, че подсъдимият Р.И. се е заканил с убийство на частния обвинител Р.П.А., които да са били пряко насочени към него и да са от такова естество, че са могли да възбудят у него основателен страх от осъществяването им. Не е налице нито основателния страх от осъществяването им, нито деецът е осъзнавал съдържанието на изреченото. Налице са протИ.речиви данни за закани - ту се казва, че се е заканвал да ги бие, ту да ги изселва, което в настоящия казус е ирелевантно обстоятелство.

По смисъла на ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК, "за състава на престъплението по чл. 144, ал.3 НК, не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение", но поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия, трябва да е насочено към заплашения, заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето, което я отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху пострадалият. Тук заканата не е възприета като реална.

По отношение на С.Р.И., съдът го призна за виновен и го осъди, както следва:

• за това, че на 12.03.2023 г., около 03:00 часа, нощем, в с. •••, заедно с Р.И.И. от с. ••• и с Р.И.Р. от с. Б•••, общ. •••, влезли в чуждо жилище - къща собственост на Р.П.А., като употребили за това сила - строшили входната врата на жилището, за което и на основание чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, и чл. 54 НК като го осъди на една годН. лишаване от свобода.

От обективна страна престъплението е двуактно, като изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – влизане (проникване) в чуждо жилище, като преди това се употреби някой от посочените в чл.170, ал.2 от НК, способи за преодоляване на несъгласието на обитателя да допусне дееца в жилището, в случая нощем и чрез употреба на сила.

Престъплението е извършено от тримата обвиняеми, като подсъдимите са употребили сила, за да разбият входната врата на жилището, и заедно с Р.И.Р., тримата са влезли в жилището на пострадалия Р.П.А., т. е. налице квалифициращия признак „извършено от две и повече лица“, като всеки един от обвиняемите е осъществил поне един от двата акта – нощем, чрез употреба на сила и влизане в чуждо жилище.

От субективна страна престъплението е извършено от С.И. при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Също така е действал със съзнанието, че нарушава

неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем, задружно, заедно с другите двама обвиняеми и чрез употребата на сила, при наличие на общ пряк умисъл.

За да е налице деяние по чл. 170, ал. 2 НК е необходимо е деецът да е влязъл през нощта в чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на ал. 1.

Според състава на съда обекта, обитаван от А. и А., като жилище в село Л., от обективна страна е годен предмет на престъплението – чуждо жилище. Съдебната практика е определила понятието "жилище" като "помещение, което се обитава постоянно или временно... за живеене без оглед в каква сграда се намира" (Решение № 358/21.06.1972 г. по н. д. № 289/1972 г., II НО на ВС; Решение № 232/03.06.1980 г. по н. д. № 231/1980 г., II НО на ВС). Налице е и произнасяне на Конституционния съд в мотивите на решение № 19/21.11.1997 г. по конст. д. № 13/1997 г., където е посочено, че "жилище" по смисъла на т. 3 е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това: аа) какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т. н.); бб) къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях - например, хижа, фургон за работници и т. н.); вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания; и гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел, вила) или постоянно.

По отношение квалифициращия признак " нощем": Според съдебната практика " нощем" означава извършване на деянието в тъмната част на денонощието – след залеза и преди изгрева на слънцето. По делото няма спор, че около четири часа след полунощ е тъмната част от денонощието през месец март.

Състава на съда намира, че показанията на частните обвинители по отношение на начН. на проникване в жилището им се потвърждава от всички останали доказателства по делото- унищожената врата, която е удряна с мачете и брадва, счупеният й прозорец, нанесените телесни повреди на А. и А., състоянието на децата, обажданията на телефон 112, възпроизведени в залата и писъците, които се чуват, както и показанията на служителите на РУП Раднево, посетили местопрестъплението Х. и И., съдебномедицинските експертизи са достатъчни да обосноват категоричен извод за извършено деяние по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.4.

От субективна страна деянието е извършеното от подсъдимия умишлено – налице е била входна врата, която е била заключена и съответно унищожена посредством брадва и мачете, както и са счупени прозорците й. Частните обвинители и децата им са спели, в същата стая, в която са проникнали подсъдимите. Волята на обитателите на жилището е била преодоляна от подсъдимите посредством предмет брадва, мачете и камъни и тухли, с които са изпочупили прозорците. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието са незачитане неприкосновеността на жилището на гражданите, а мотивът - желание да отмъсти за стореното от А. през деня. За престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до пет години. Като изключително смекчаващо обстоятелство съдът отчете предхождащите нападението обстоятелства, а именно нанасянето на телесна повреда на С.И.. Предишното съдебно мН.ло на подсъдимия, а именно данните за предишната му съдимост се оценят от съда като лоши характеристични данни и представляват отегчаващо обстоятелство, но и те не са от естество да се игнорира мотивът за извършването на престъплението. По тази причН. съдът определи и наложи на подсъдимия предвиденото за този вид престъпление наказание "лишаване от свобода" за срок от една годН., т.е. минимално предвиденото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС определи така наложеното наказание да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” РЕЖИМ.

За това престъпление е предвидено наказание от една до пет години лишаване от свобода. Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вН.та обстоятелства, като взе предвид младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че е бил предизвикан от пострадалия през деня и многократно преди това. Съдът отчете обществената опасност на деянието и дееца, като счита, че с така определеното наказание ще се препятства извършването на последващи престъпления от него, както и ще се въздейства възпитателно и възпиращо и върху останалите членове на обществото.

-за това, че на 12.03.2023 г., около 03.00 часа в с. •••, в съучастие като извършители с Р.И.Р., причинил на повече от едно лице, леки телесни повреди: на Р.П.А. от с. •••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна, нарушение на видимата част на горен десен зъб, отоци, кръвонасядания, и разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., охлузване, оток, и кръвонасядане по лявата предмишница, оток кръвонасядане, и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания, и оттоци по гръдният кош в дясно, и ляво, множество кръвонасядания, и отоци по двете бедра, дясна подбедрица, и дясна пета, охлузване, оток, и кръвонасядане по лявото коляно и удари с брадва в областта на главата; на А.М.А. от с. •••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: рана в областта на лявото бедро към тазобедрената ставна област, като й нанесъл удар с дръжката на брадва в областта на лявото бедро към тазобедрената ставна област, за което и на основание чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, и чл. 54 НК, като го осъди на пробация - мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода по чл.42 а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.42 а, ал.1 от НК и чл.42а, ал.3, т.3 НК със следните пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок ЕДНА ГОДН.

„задължителни срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДН. .

Съдът го призна за невиновен за това да е извършил престъплението по хулигански подбуди на няколко пъти за периода 11.03.2023г.- 12.03.2023г., като продължавано престъпление, за което и на основание чл.131, ал.1, т.12 НК и чл.26 НК и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДА.

Съдът не споделя мотивите на прокуратурата на наличие на хулигански подбуди при нанасянето на телесните увреждания. Мотива му, че подсъдимите са нанесли телесните повреди на пострадалите Р.П.А. и А.М.А. по хулигански подбуди, като едновременно и наред с травматичните увреждания, коит о са причинили, със своето поведение нощно време, след разбиване на вратата на жилището на пострадалите, пред децата им, са нарушили грубо обществения ред. С действията си и начН., по който са ги извършили са демонстрирали непристойност, неуважение и грубо незачитане на неприкосновеността на жилището и общоустановените правила за поведение. Подбудите за посегателството над телесната неприкосновеност на пострадалите са лични – възникналия конфликт по-рано на 11.03.2023г., от който е пострадал С.И. и нямат нищо общо с нарушаването на обществения ред и общоустановените правила за поведение.

Съдът намира, че хулиганските подбуди категорично не са налице, тъй като нанасянето на телесните повреди е било ръководено от личен мотив: възникналия преди това скандал, съпроводен с телесна повреда на С.И., при която А. го е ударил с бутилка от бира и му е разцепил веждата. Това е породило агресията и баща и син И.и са организирали нападение над дома на А. и побой в ранните часове на 12.03.2023г. Ако нанасянето на телесната повреда беше по хулигански подбуди, то ръководещ следваше да е умисъл за нарушаване на обществения ред, какъвто отсъства при това нападение. От една страна не е на публично място, а в дома на пострадалите, от друга страна е желанието за отмъщение, т.е водещ е личния мотив.

По отношение на така извършеното от страна подсъдимия С.И. престъпление в случая е налице квалифициращия признак по т. 4 на чл. 131, ал. 1 от НК, а именно причиняване на леки телесни повреди на повече от едно лице. Престъплението е едно, като съдът го квалифицира по този текст, тъй като между цялостното поведение на подсъдимия И. на инкриминираната дата и това на двамата частни обвинители, е налице такава връзка, че няма как да се отграничат отделните моменти когато у дееца възниква умисъла да извърши всяко едно от тези две деяния. Действително резултата от извършеното от страна на подсъдимия И. е налице, но кога точно у него е възникнал умисъла да действа по този начин, спрямо двамата тъжители, по делото бе невъзможно да се установи.

В тази връзка и Решение № 419/26.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2096/2011 г., I н. о., НК "Когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на причиняване на първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността. " В разглеждания случай, поведението и действията на подсъдимия са продиктувани от едно събитие, това че му е нанесена телесна повреда от А. и целта е била да се отмъсти за това. От доказателствата по делото "няма как да се отграничат отделните моменти, когато у дееца възниква умисъла да извърши всяко от тези деяния". От показанията на частните обвинители, не може да се установи конкретния период от време между нанасянето на ударите на А. и тези на А. от страна на подсъдимия. С оглед така установената от съда фактическа обстановка е логично да се приеме, че двете телесни повреди са нанесени в един кратък интервал от време, продиктувани от едно решение на подсъдимия, което обуславя и заключението за едно престъпление с нарастващ интензитет на агресията.

Престъплението за което подсъдимия С.И. бе признат за виновен е извършено от него при форма на вН.та пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.

Съдът призна С.И. и за виновен в това, че на 12.03. 2023 г. в с. •••, в съучастие като извършител с Р.И.И. от с. ••• и Р.И.Р. от село Б•••, общН. ••• унищожили чужди движими вещи: 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м на стойност 90.33 евро, собственост на Р.П.А., за което и на основание чл.216, ал.4 вр. с чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и чл. 54 НК го осъди на ГЛОБА в размер на 153,39 евро.

Съдът оправда и този подсъдим за това, че на 12.03.2023г. в село •••, обл.Стара Загора, В СЪУЧАСТИЕ с Р.И.И. от Л., общН. Раднево и Р.И.Р. от с. Б•••, общ. •••, като съизвършител, да е унищожил чужди движими и недвижими вещи : 1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, всичко на обща стойност евро 904,13/деветстотин и четири евро и трН.десет евроцента/ евро с левова равностойност 1768,33 лева,, собственост на Р.П.А., за което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.304 НПК, като го призна за невиновен.

Не се събраха достатъчно доказателства да са били налични посочените вещи и да са били унищожени от подсъдимите. В този смисъл са показанията на двамата служители на РУП Раднево – Х. и И., а оглед на местопрестъплението не е извършен, навярно поради пропуск от страна на разследващите. В хода на производството по делото свидетелските показания бяха само в посока на пренесени вещи от дома на пострадалите, които са били здрави.

Действително наказателното преследване съгласно чл.218 в, ал.1, т.1 за извършено престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия и това е причН.та прокурорът да не пледира за налагане на наказание по този текст. Но съдът приема, че наличието на фигурата на частен обвинител в процеса, при внесен обвинителен акт, както и изричното изявлението на адв. К., повереник на А. и А. съдът да се произнесе с присъда задължават съда да го направи. Още повече, че ако производството по делото се прекрати, то пострадалите ще бъдат изправени пред парадокса да са лишени от защита, тъй като шестмесечният преклузивен срок за предявяване на тъжбата ще е изтекъл и не може да бъде възобновен. Този мотив е относим за всеки от подсъдимите, касаещи както престъплението по чл.216, ал.4, вр. с ал.1 НК, така и за престъплението по чл.131, ал.1, т.4 НК, което също се преследва по реда на частен характер дела с тъжба на пострадалия.

На основание чл.23, ал. 1 от НК определи на подсъдимия ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ - НАЙ-ТЕЖКОТО, а именно: ЕДНА ГОДН. ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС определи така наложеното най-тежко наказание да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” РЕЖИМ.

Съдът присъедини на осн. чл.23, ал.3 НК и определеното наказание глоба в размер на 153,39 евро.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови подсъдимия С.Р.И. отделно от днес определеното наказание „Лишаване от свобода” да изтърпи ефективно и наказанието от 1 /една/ годН. и 2/два/ месеца „Лишаване от свобода”, определено по НОХД № 655 /2021г. по описа на Районен съд Свиленград със споразумение № 243 от 26.08.2021г., в чиито изпитателен срок е извършил настоящото деяние.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС съдът определи така наложеното наказание да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” РЕЖИМ.

Съдът, след като обсъди всички релевантни обстоятелства по делото, намира, че с така определеното и индивидуализирано наказание се постигат в пълна степен целите на наказанието, предвидени в чл.36 НК.На първо място, наказанието е съобразено с характера и степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и с личността на дееца - неговото поведение преди и след извършване на престъплението, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отчете факта, че И.и са били предизвикани от пострадалия през деня, както и че са имали дългогодишни лоши отношения между семействата, също така и младата възраст на дееца. Поради това съдът даде минимално наказание на дееца. В този смисъл съдът приема, че наложената санкция е справедлива и съразмерна, като отразява в необходимата степен както укоримостта на деянието, така и индивидуалните характеристики на подсъдимия.

По отношение на специалната превенция съдът намира, че така определеното наказание е от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху дееца, като съществено го мотивира към законосъобразно поведение в бъдеще. Чрез него се създават реални предпоставки за преосмисляне на извършеното и за изграждане на трайна нагласа за съблюдаване на правния ред, като се ограничава вероятността от рецидив.

От гледна точка на генералната превенция наложеното наказание изпълнява и своето възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. То дава ясен сигнал за неизбежността на наказателната репресия при нарушаване на установения правов ред и допрН.ся за утвърждаване на правното съзнание ,като формира у гражданите убеждение за необходимостта от спазване на закона.

Наред с това съдът отчита, че наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите по закона, поради което не се явява прекомерно тежко, но същевременно не е и формално или символично. Балансът между строгост и справедлИ.ст гарантира ефективността му като средство за държавна принуда.

В обобщение, съдът приема, че чрез така наложеното наказание се осигурява едновременно въздействие върху личността на дееца и върху обществото като цяло, като се реализират в тяхната съвкупност целите на наказанието – поправяне и превъзпитание на дееца, предупреждение и възпиране от извършване на престъпления, както и утвърждаване на правовия ред.

Съдът призна за виновен подсъдимия Р. Р. и го осъди за следните престъпления:

• за това, че на 12.03.2023 г. около 03:00 часа, нощем, в с. •••, заедно с Р.И.И. и със С.Р.И., двамата от с. •••, влезли в чуждо жилище - къща собственост на Р.П.А., като употребили за това сила - строшили входната врата на жилището, за което и на основание чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, и чл. 54 НК като го осъди на 1 /една/ годН. лишаване от свобода.

На основание чл.66 НК отложи изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

От обективна страна престъплението е двуактно, като изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – влизане (проникване) в чуждо жилище, като преди това се употреби някой от посочените в чл.170, ал.2 от НК, способи за преодоляване на несъгласието на обитателя да допусне дееца в жилището, в случая нощем и чрез употреба на сила.

Престъплението е извършено от тримата обвиняеми, като С.Р.И. и Р.И.И. са употребили сила, за да разбият входната врата на жилището, и заедно с Р.И.Р., тримата са влезли в жилището на пострадалия Р.П.А., т. е. налице квалифициращия признак „извършено от две и повече лица“, като всеки един от обвиняемите е осъществил поне един от двата акта – нощем, чрез употреба на сила и влизане в чуждо жилище.

От субективна страна престъплението е извършено от Р.И.Р. при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Също така е действал със съзнанието, че нарушава

неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем, задружно, заедно с другите обвиняеми, нощем и чрез употребата на сила, при наличие на общ пряк умисъл.

За да е налице деяние по чл. 170, ал. 2 НК е необходимо е деецът да е влязъл през нощта в чуждото жилище по един от начините, посочени в разпоредбата на ал. 1.

Според състава на съда обекта, обитаван от А. и А., като жилище в село Л., от обективна страна е годен предмет на престъплението – чуждо жилище. Съдебната практика е определила понятието "жилище" като "помещение, което се обитава постоянно или временно... за живеене без оглед в каква сграда се намира" (Решение № 358/21.06.1972 г. по н. д. № 289/1972 г., II НО на ВС; Решение № 232/03.06.1980 г. по н. д. № 231/1980 г., II НО на ВС). Налице е и произнасяне на Конституционния съд в мотивите на решение № 19/21.11.1997 г. по конст. д. № 13/1997 г., където е посочено, че "жилище" по смисъла на т. 3 е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това: аа) какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т. н.); бб) къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях - например, хижа, фургон за работници и т. н.); вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания; и гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел, вила) или постоянно.

По отношение квалифициращия признак " нощем": Според съдебната практика " нощем" означава извършване на деянието в тъмната част на денонощието – след залеза и преди изгрева на слънцето. По делото няма спор, че около четири часа след полунощ е тъмната част от денонощието през месец март.

Състава на съда намира, че показанията на частните обвинители по отношение на начН. на проникване в жилището им се потвърждава от всички останали доказателства по делото - унищожената врата, която е удряна с мачете и брадва, счупеният й прозорец, нанесените телесни повреди на А. и А., състоянието на децата, обажданията на телефон 112, възпроизведени в залата и писъците, които се чуват, както и показанията на служителите на РУП Раднево, посетили местопрестъплението Х. и И., съдебномедицинските експертизи са достатъчни да обосноват категоричен извод за извършено деяние по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.4.

От субективна страна деянието е извършеното от подсъдимия умишлено – налице е била входна врата, която е била заключена и съответно унищожена посредством брадва и мачете, както и са счупени прозорците й. Частните обвинители и децата им са спели, в същата стая, в която са проникнали подсъдимите. Волята на обитателите на жилището е била преодоляна от подсъдимите посредством предмет брадва, мачете и камъни и тухли, с които са изпочупили прозорците. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието са незачитане неприкосновеността на жилището на гражданите, а мотивът - желание да отмъсти за стореното от А. през деня. За престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до пет години. Като изключително смекчаващо обстоятелство съдът отчете предхождащите нападението обстоятелства, а именно нанасянето на телесна повреда на С.И.. Съдебното мН.ло на подсъдимия е чисто и неговото участие в извършването на престъпленията се обяснява по-скоро с крИ.разбрана солидарност с роднините си. Установи се в хода на делото, че Р. е племенник на Р.И. и съответно братовчед на С.И.. По тази причН. съдът определи и наложи на подсъдимия предвиденото за този вид престъпление наказание "лишаване от свобода" за срок от една годН., т.е. минимално предвиденото при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът прие, че са налице както формалните предпоставки, предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК , така и че за поправяне на дееца не е необходимо това наказание да се търпи ефективно, поради което и съдът отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

• за това, че на 12.03.2023 г., в с. •••, в съучастие като извършители със С.Р.И., причинил леки телесни повреди на Р.П.А. от с. •••, изразяващи се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна, нарушение на видимата част на горен десен зъб, отоци, кръвонасядания, и разкъсноконтузна рана по окосмената част на главата, оток по дясна лицева половН., охлузване, оток, и кръвонасядане по лявата предмишница, оток кръвонасядане, и ограничени движения на първи пръст на дясна ръка, кръвонасядания, и оттоци по гръдният кош в дясно, и ляво, множество кръвонасядания, и отоци по двете бедра, дясна подбедрица, и дясна пета, охлузване, оток, и кръвонасядане по лявото коляно, за което и на основание. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 НК като го осъди на ПРОБАЦИЯ - мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода по чл.42 а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.42 а, ал.1 от НК и чл.42а, ал.3, т.3 НК със следните пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок ЕДНА ГОДН.

„задължителни срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДН..

Съдът го призна за невиновен за това да е извършил престъплението по хулигански подбуди на няколко пъти за периода 11.03.2023г.- 12.03.2023г., като продължавано престъпление, за което и на основание чл.131, ал.1, т.12 НК и чл.26 НК и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДА.

Съдът не споделя мотивите на прокуратурата на наличие на хулигански подбуди при нанасянето на телесните увреждания. Мотива му, че подсъдимите са нанесли телесните повреди на пострадалите Р.П.А. и А.М.А. по хулигански подбуди, като едновременно и наред с травматичните увреждания, коит о са причинили, със своето поведение нощно време, след разбиване на вратата на жилището на пострадалите, пред децата им, са нарушили грубо обществения ред. С действията си и начН., по който са ги извършили са демонстрирали непристойност, неуважение и грубо незачитане на неприкосновеността на жилището и общоустановените правила за поведение. Подбудите за посегателството над телесната неприкосновеност на пострадалите са лични – възникналия конфликт по-рано на 11.03.2023г., от който е пострадал С.И. и нямат нищо общо с нарушаването на обществения ред и общоустановените правила за поведение.

Съдът намира, че хулиганските подбуди категорично не са налице, тъй като нанасянето на телесните повреди е било ръководено от личен мотив: възникналия преди това скандал, съпроводен с телесна повреда на С.И., при която А. го е ударил с бутилка от бира и му е разцепил веждата. Това е породило агресията и баща и син И.и са организирали нападение над дома на А. и побой в ранните часове на 12.03.2023г. Ако нанасянето на телесната повреда беше по хулигански подбуди то ръководещ следваше да е умисъл за нарушаване на обществения ред, какъвто отсъства при това нападение. От една страна не е на публично място, а в дома на пострадалите, от друга страна е желанието за отмъщение, т.е водещ е личния мотив.

Подсъдимите Р.И. заедно и С.Р.И. са предприели отмъщение, привлекли са подсъдимия Р.И.Р. и други неустановени лица, за осъществяване на намерението им, през нощта, обкръжили са и са влезли в жилището на пострадалите, чрез употреба на груба сила, с брадви, и дълъг нож, с които са били причинени, и телесни повреди на пострадалите. Телесните повреди са причинени само от Р. Р. и С.И..

Престъплението е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.

Престъплението- леки телесни повреди на пострадалия А. е извършено от двамата подсъдими Р. Р. и С.И. в съучастие, като извършители. Налице е съизвършителство и общност на умисъла, двамата подсъдими са нанесли побой на пострадалия А. заедно – макар и един след друг. Т. е. било е задружно умишлено участие на двамата подсъдими, чиито действия в своята цялост водят до осъществяването на престъплението, при което те са съзнавали, че осъществяват същото заедно. Активността на всеки един от обвиняемите е била насочена към осъществяването на общия престъпен резултат – телесните увреждания на пострадалия Р.П.А., по хулигански подбуди, действайки с общност на умисъла. Този престъпен резултат е бил постигат чрез съвместно осъществяване на изпълнителното деяние при общ умисъл.

Съдът е признал за виновен Р. Р. и за това, че на 12.03. 2023 г. в с. •••, в съучастие като извършител с Р.И.И. от с. ••• и С.Р.И. от село Л., общН. Раднево унищожили чужди движими вещи: 1 бр. алуминиева врата с размери 0,90м/1,80м на обща стойност 90.33 евро, собственост на Р.П.А., за което и на основание чл.216, ал.4 вр. с чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, и чл. 54 НК като го е осъдил на глоба в размер на 153, 39 евро.

Съдът го е признал за НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА, че на 12.03.2023г. в село •••, обл.Стара Загора, В СЪУЧАСТИЕ с Р.И.И. от Л., общН. Раднево и С.Р.И., КАТО СЪИЗВЪРШИТЕЛИ, да е унищожил чужди движими и недвижими вещи : 1 бр. телевизор марка „Филипс" 40 инча, 1 бр. приемник „Булсат ком", 1 бр. секция с шкафчета и чекмеджета с размери 2,00/1,50 м., 1 бр. двукрилен гардероб с настройка с размери 1,00 м./2,00 м., 1 бр. легло - спалня с размери 2,00 м./2,00 м., 1 бр. правоъгълна стъклена маса със шест метални стола, 1 бр. комплект кухненски плот с метална мивка, всичко на обща стойност евро 904,13/деветстотин и четири евро и трН.десет евроцента/ евро с левова равностойност 1768,33 лева,, собственост на Р.П.А., за което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.304 НПК и го е оправдал.

Не се събраха достатъчно доказателства да са били налични посочените вещи и да са били унищожени от подсъдимите. В този смисъл са показанията на двамата служители на РУП Раднево – Х. и И., а оглед на местопрестъплението не е извършен, навярно поради пропуск от страна на разследващите. В хода на производството по делото свидетелските показания бяха само в посока на пренесени вещи от дома на пострадалите, които са били здрави.

Действително наказателното преследване съгласно чл.218 в, ал.1, т.1 за извършено престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия и това е причН.та прокурорът да не пледира за налагане на наказание по този текст. Но съдът приема, че наличието на фигурата на частен обвинител в процеса, при внесен обвинителен акт, както и изричното изявлението на адв. К., повереник на А. и А. съдът да се произнесе с присъда задължават съда да го направи. Още повече, че ако производството по делото се прекрати, то пострадалите ще бъдат изправени пред парадокса да са лишени от защита, тъй като шестмесечният преклузивен срок за предявяване на тъжбата ще е изтекъл и не може да бъде възобновен. Този мотив е относим за всеки от подсъдимите, касаещи както престъплението по чл.216, ал.4, вр. с ал.1 НК, така и за престъплението по чл.131, ал.1, т.4 НК, което също се преследва по реда на частен характер дела с тъжба на пострадалия.

На основание чл.23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Р.И.Р. със снета самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ - НАЙ-ТЕЖКОТО, а

именно: 1 /ЕДНА / ГОДН. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Присъединил е на осн.чл.23, ал.3 НК и определеното наказание глоба в размер на 153,39 евро.

Съдът, след като обсъди всички релевантни обстоятелства по делото, намира, че с така определеното и индивидуализирано наказание се постигат в пълна степен целите на наказанието, предвидени в чл.36 НК.На първо място, наказанието е съобразено с характера и степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и с личността на дееца - неговото поведение преди и след извършване на престъплението, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отчете младата възраст и чистото съдебно мН.ло на подсъдимия, както и факта, че Р. се е включил от съпричастност към рода/племенник на Р.И./ и отчитайки факта, че братовчед му С. през деня е бил ударен с бутилка и му е била разцепена веждата. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.В този смисъл съдът приема, че наложената санкция е справедлива и съразмерна, като отразява в необходимата степен както укоримостта на деянието, така и индивидуалните характеристики на подсъдимия.

По отношение на специалната превенция съдът намира, че така определеното наказание е от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху дееца, като съществено го мотивира към законосъобразно поведение в бъдеще. Чрез него се създават реални предпоставки за преосмисляне на извършеното и за изграждане на трайна нагласа за съблюдаване на правния ред, като се ограничава вероятността от рецидив.

От гледна точка на генералната превенция наложеното наказание изпълнява и своето възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. То дава ясен сигнал за неизбежността на наказателната репресия при нарушаване на установения правов ред и допрН.ся за утвърждаване на правното съзнание, като формира у гражданите убеждение за необходимостта от спазване на закона.

Наред с това съдът отчита, че наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите по закона, поради което не се явява прекомерно тежко, но същевременно не е и формално или символично. Балансът между строгост и справедлИ.ст гарантира ефективността му като средство за държавна принуда.

В обобщение, съдът приема, че чрез така наложеното наказание се осигурява едновременно въздействие върху личността на дееца и върху обществото като цяло, като се реализират в тяхната съвкупност целите на наказанието – поправяне и превъзпитание на дееца, предупреждение и възпиране от извършване на престъпления, както и утвърждаване на правовия ред.

По гражданския иск:

За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, протИ.правност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.

По отношение на предявения срещу подсъдимите Р.И.И., С.Р.И.и Р.И.Р. граждански иск за обезвреда на причинените на пострадалия Р.П.А. имуществени вреди вследствие извършеното престъпление, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана в размер на 90.33 евро, като в останалата му част до претендирания в размер на 994.46 евро, съдът го отхвърли като неоснователен и недоказан. Мотивите за отхвърлянето са същите поради които съдът оправда подсъдимите за останалите вещи, описани от прокурора, че са унищожени чрез престъпление по чл.216, ал.1 НК.

Така съдът осъди подсъдимите Р.И.И., С.Р.И. и Р.И.Р. да заплатят на Р.П.А. всеки от по 30.11 евро представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.03.2023г. до окончателното й изплащане.

Съдът осъди всеки един от подсъдимите Р.И.И., С.Р.И. и Р.И.Р. да заплатят на Р.П.А. сумата от по 166.67 евро, представляваща размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът осъди всеки един от подсъдимите Р.И.И., С.Р.И. и Р.И.Р. да заплатят на А.М.А. сумата от по 166.67 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Съдът осъди всеки един от подсъдимите Р.И.И., С.Р.И. и Р.И.Р. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево сумата от по 25.56евро, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск, сумата от по 23.86 евро представляваща направените в съдебното производство разноски и сумата от по 2.56 евро за всеки издаден изпълнителен лист.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Стара Загора сумата от по 145.70 евро, представляваща направените в досъдебното производство разноски.

Съдът постанови вещественото доказателство по делото CD 10584р- 1815-13.06.2023г. предоставен от Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас, да се унищожи след мН.ване нуждата от него.

По изложените съображения съдът е постановил присъдата си.

Районен съдия: