Решение № 54 от 20.1.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2724/2025 г.

Предявен е осъдителен иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 97 и чл. 103 от Закона за туризма. Ищецът твърди, че през месец юли 2024г. заедно с приятели решили да пътуват и разглеждал оферти за екскурзия до Куба и Мексико. Избрали офертата на туроператора „Авиа Тур“ ЕООД с ЕИК 201288792, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Врабча 15 А, представлявано от Управителя Славянка Георгиева Илиева. Ищецът се свързал c представителя на агенцията тур оператор г-жа Илиева по телефона, която го уверила, че ще има екскурзия на 14.10.2024 г. На 26.08.2024г. ищецът чрез г-жа Илиева бил уведомен, че необходимият брой туристи са се записали е и потвърдила, че екскурзията ще бъде осъществена, но че веднага трябва да заплати обявената цена, за да не се увеличат цените на самолетните билети. За по - голямо спокойствие, за сключването на договора с туроператора, изготвянето на необходимите документи и заплащането на цената на екскурзията, ищецът и останалите туристи, с които щели да пътуват заедно се обърнали към туристическия агент „Кондор Холидей" ООД гр. Стара Загора с ЕИК 203589036. Чрез посредничеството на туристическа агенция „Кондор холидей" ООД по електронен път на туристите бил представен проект на договор, който с електронен подпис бил подписан от ищеца, като възложител, който договарял, както за себе си, така и за бенефициентите по договора (другите двама туристи), с които щял да пътува заедно. Съгласно подписаният от ищеца Договор №00015955 за туристически пакет от 09.09.2024г., сключен от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП между „Кондор холидей" ООД, в качеството на туристически агент и „Авиа Тур“ ЕООД, в качеството му на туроператор от втора страна и С. М. М. като ВЪЗЛОЖИТЕЛ, било уговорено тримата туристи да заплатят чрез туристическата агенция на туроператора сумата от 20585лв., включваща сумата от 2 туристи х 6 485 лева = 12 970 лева (основна цена) + 1 турист х 7 375 лева = 20 345 лева + туристическа виза за Куба на турист 3 х 80 лева = 240 лева, срещу което туроператорът се задължава да организира туристическият пакет с вписана в договора туристическа програма с дестинация: Куба и Мексико за периода с начална дата на отпътуване 14.10.2024г. и крайна дата 25.10.2024г. Видно от издаденото от туристическия агент „Кондор холидей“ ООД удостоверение ищецът е заплатил на същия за пътуването сумата в размер на 6365лв. Видно от авизо за местен превод от 10.09.2024г. туристическата агенция „Кондор холидей“ ООД е платила по сметка на ответника и туроператор „Авиа тур“ ЕООД заплатените от ищеца и другите двама туристи сума в общ размер на 20585лв. Между ищеца, туристическата агенция и туроператора е последвала писмена имейл кореспонденция във връзка с изпълнение на туристическата програма, което потвърждава ангажираността на туроператора с предлаганата от него екскурзия на ищеца. До пътуване на ищеца обаче до желаната от него дестинация не се стигнало поради пълно неизпълнение на задълженията по договора на туроператора „Авиа тур“ ЕООД. На името на ищеца не били закупени самолетни билети, нито имало платени резервации за хотели, ресторанти, нито бил ангажиран обещаният екскурзовод от България, не му бил издаден туристически ваучър. С нарочен имейл от 03.10.2024 год. до посочената в сайта на ответното дружество електронна поща и използван вече за кореспонденция между страните, ищецът уведомил туроператора, че прекратява едностранно сключения от него договор поради пълното му неизпълнението от страна на туроператора „Авиа тур“ ЕООД, като е поканил в тридневен срок, считано от получаването на имейла ответното дружество туроператор да върне заплатените от туристите суми. Веднага след получаването на имейла, г-жа •••••••••• от тел.номер •••••••••• се свързала с ищеца, като признала основателността на претенцията му и го уведомила, че щяла да върне парите на тримата туристи, но в момента имала финансови затруднения и помолила за по - дълъг срок, същото обещание било потвърдено и пред г-н Иванов от туристическата агенция „Кондор Холидейс“ ООД При прекратяване на договора за туристически пакети се прилагали съответно чл. 9. ал. 2-8 Закона за туризма. Туроператорът имал задължение да възстанови на пътуващия изцяло всички плащания, направени за туристическия пакет. Дължимите суми или плащания се възстановявали на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет. Туроператорът носел отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него или от други доставчици на туристически услуги. Туроператорът „Авиа тур“ ЕООД е бил длъжен да върне на ищеца платената от него сумата най-късно на 17.10.2024 г., когато е изтекъл 14 - дневният срок от датата на писмено уведомяване за прекратяване на договора от страна на ищеца, но това не е сторено и до този момент, като туроператорът се оправдава с липса на средства. Съгласно чл.43 от подписания от ищеца Договор за туристическа услуга от 09.09.2024г. се установява, че туроператорът има сключен застрахователен договор по чл.97 от Закона за туризма, за отговорност на туроператора с полица № •••••••••• от 10.11.2023г. с дата на валидност до 09.11.2024г. Видно от застрахователна полица № № •••••••••• от 10.11.2023г. за застраховка „Професионална отговорност на туроператори", сключена със застрахователно дружество „Застрахователна компания Аксиом" АД същото се е задължило да носи отговорност в случаите, когато преди започване на пътуването туроператора следва да възстанови платените от потребителя турист суми по договора, в случаите когато пътуването не се е осъществило не по вина на потребителя и същият не стори това. Лимитът на отговорност на застрахователя е в размер на 25 000лв. Видно от общите условия на застраховката „отговорност на туроператори“, застрахователя „Застрахователна компания Аксиом" АД се е задължило съгласно Обект на застрахователно покритие и раздел III. чл.2 да осигурява покритие по отношение възстановяване на платените от потребителя на туристически услуги на суми по договора, преди започване на пътуването, в случай, че пътуването не се е осъществило не по вина на потребителя и туроператора не възстанови същите. Ищецът е подал заявка за образуване на щета до застрахователя № 10295, която била получена от ответното дружество на 16.04.2025г. В отговор на искането на ищеца за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, в писмо изх.№ 106-1146 от 24.04.2025г. ищецът е получил отказ за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като според ответното застрахователно дружество отказът на туроператора „Авиа тур" ЕООД да възстанови платената по договореният туристически пакет сума не попада в обхвата на покритите рискове по сключеният договор за застраховка. Задълженията на ответника произтичат от наличието на застраховка по чл. 97. ал. 1 във вр. чл. 103, ал. 5 от Закона за туризма, която застраховка е сключена по време на сключване и плащане на туристическия пакет от ищците. Налице е покрит риск по застраховка "Отговорност на туроператора", защото туроператора" Авиа тур " ЕООД не е предоставило туристическия пакет екскурзия в Куба и Мексико, нито е възстановило на ищеца получената от него сума. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника „Застрахователна компания Аксиом" АД, в качеството му на застраховател и туроператора "Авиа тур " ЕООД, в качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие 10.11.2023г. - 09.11.2024г. Между ищеца и "Авиа тур" ЕООД е сключен договор за туристически пакет от 09.04.2024 г. /в срока на застрахователното покритие/, поради което безспорно на основание чл. 97б от ЗТ същият има качеството на ползващо се от застраховката лице. Следователно, по силата на чл. 103. ал. 1 и ал. 5. вр. чл. 97. ал. 1 от Закона за туризма, ответното застрахователно дружество е поело риска за възстановяване на всички плащания по договора за туристически пакет и за репариране на причинените на ищците вреди, в случай на неизпълнение на уговорените туристически услуги преди започване на пътуването, когато пътуването не се е осъществило не по вина на потребителя. По задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" застрахователят трябва да възстанови платеното за туристическия пакет, без да е необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил. Предназначението на уредбата е обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на платените суми за неизпълнени туристически услуги от застрахователя. Тъй като ищецът, счита, че отказът на ответното застрахователно дружество е неоснователен, за него възниква правен интерес от предявяване на настоящият иск против ответното застрахователно дружество, което е поело да носи отговорност за незаконосъобразните действия на туроператора, в случая за бездействията и неправомерният отказ на туроператора „Авиа тур"ЕООД да възстанови платената от туристите по договореният туристически пакет сума в общ размер на 20585лв., в случая заплатената от ищеца сума в размер на 6365лв. Искането е да се осъди „Застрахователна компания Аксиом" АД с ЕИК •••••••••• със седалище гр. София. п.к. 1408. р- н. Триадица. ж.к."Иван Вазов", бул."Витоша" 150, бл.70, ет. 1, представлявано от изпълнителния директор Цветелина Александрова Михайлова да заплати на ищеца С. М. М., ЕГН •••••••••• •••••••••• общ. Стара Загора, сумата в размер на 6365лв. (шест хиляди триста шестдесет и пет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора "Авиа Тур " ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 09.09.2024 г., сключен между ищеца и туроператора" Авиа Тур " ЕООД съгласно застрахователна полица № •••••••••• от 10.11.2023г. издадена от „Застрахователна компания Аксиом" АД , с ЕИК ••••••••••, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2025 г.- датата на уведомяване застрахователя с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника до окончателното й изплащане. Претендирани са сторените по делото деловодни разноски и възнаграждение за адвокат. Предоставя банкова сметка на ищеца за заплащането на присъденото застрахователното обезщетение: •••••••••• в Първа Инвестиционна Банка. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Застрахователна компания „Аксиом“ АД. Не се оспорва допустимостта на иска, но се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана Оспорва твърденията в исковата молба. Представен е договор •••••••••• за туристически пакет, който не бил подписан от представител на „Авиа Тур“ т.е. не се пораждало валидно облигационно правоотношение между страните, с ясни и конкретни права и задължения. Очевидно такова правоотношение било възникнало само между агента „Конкорд холидей“ ООД и ищеца. Представено е авизо за заплатена сума от „Конкорд холидей“ към „Авиа тур“ с основание Договор 15955, но липсвало основание, от което може да се извади извод, че „Авиа Тур“ е приела Договора, както и правата и задълженията по него без валиден подпис. Също така, лицата възложители в исковата молба, чрез своя доверител пишат, че на 03.10.2024 г. са се отказали от екскурзията, а същата е следвало да се проведе на 14.10.2024 г., тоест тяхно е било желанието да не се проведе екскурзията, отказвайки се 11 дни преди нея. Съгласно Общи условия на застраховката и на основание чл.98, ал.2 от Закона за туризма, предмет на застраховката е отговорността на лицензирани туроператори за причинени през срока на действие на застраховката имуществени вреди на потребителите на организирани туристически пътувания с обща цена, в резултат на неразплащане на Застрахования с негови контрагенти, включително при неговата неплатежоспособност и несъстоятелност, риск, който не е осъществен в случая. Оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на туроператори“, тъй като договора от 09.09.2024 г. не бил подписан от представител на Авиа Тур. При липса на облигационно отношение по представения Договор от 09.09.2024 г. (неподписан от Авиа Тур), то дори при доказване получаването на сумата от 20585 лева от Авиа Тур, същата не следвало да се покрива от застраховката „професионална отговорност“, сключена със ЗК Аксиом АД, а да се търси от Авиа Тур по друго облигационно отношения. Оспорва факта, че дори при наличие на задължение за организиране на екскурзията, то не е изпълнено. В условията на евентуалност, ако се докаже че задължението не е изпълнено, то оспорва, че претендираната сума не е върната в патримониума на ищеца. Оспорва и факта, дали самата екскурзия се е състояла или не, факт, който ще бъдат, доказван в самото съдебно производство. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна: Безспорно се установява по делото, че между „Авиа Тур" ЕООД и „Аксиом“ АД е съществувал валиден договор за застраховка "Професионална отговорност на туроператора", сключен със застрахователна полица № ••••••••••/09.11.2013 г., валидна до 09.11.2024г. Същата е представена на л. 21 от делото и от нея се установява, че е подписана от законния представител на "Авиа Тур" ЕООД и от застрахователя "Аксиом" АД. Съгласно полицата застрахователят покрива рискове преди и след започване на пътуването. В настоящия случай релевантно е, че е покрит риска от вреди преди започване на пътуването за платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя т.е. налице е в случая покрит застрахователен риск. Лимитът на отговорността е 25 000 лева. От представения по делото Договор за туристически пакет № 15955 съгласно разпоредбите на закона за туризма се установява, че между С. М. М. (потребител), действащ лично и като пълномощник от името и за сметка на лицата Минка Танкова Георгиева и Камен Димитров Копаранов както „Кондор Холидей ООД“ (туристически агент) и "Авиа Тур" ЕООД (туроператор) е сключен договор по силата на който дружеството - туроператор е поело задължение да организира пътуване до Куба и Мексико за периода от 14.10.2024 г. до 25.10.2024г. на цена от 6485 лв. за двама туристи и 7375 лв. за един турист – основна цена и по 80 лв. на турист за туристическа виза. В договорът е уговорено заплащането на общата сума от 20 585 лв. при неговото подписване. По делото е представено преводно нареждане за банков превод от 10.09.2024г., съгласно която по сметка на „Ава Тур“ ЕООД е получена сумата от 20 585 лева по Договор № 15955 т.е. по номера на процесния договор. Тъй като пътуването не било осъществено и заплатената сума не била възстановена на 15.04.2025г. била подадена заявка за настъпило застрахователно събитие по застраховка "Професионална отговорност на туроператори" до ЗК "Аксиом" АД, видно от представеното уведомление на л. 28 от делото застрахователното дружество "Аксиом" АД е отказало да заплати обезщетение по така сключения договор за застраховка. От представеното по делото споразумение с нотариална заверка на подписите между "Авиа Тур" ЕООД, представлявано от •••••••••• и С. М. М. се установява, че на 01.08.2025г. е постигнато съгласие, че поради неосъществяване на организирана екскурзия до Куба и Мексико през месец октомври 2024г., туристическата агенция се задължава да изплати по банков път сумата от 29588 лв. на три равни вноски по 9000 лв. в срок съответно до 25.08.2025г., 25.09.2025г. и 25.10.2025г., а остатъкът от 2588 лв. в срок до 22.12.2025г. В споразумението законният представител на "Авиа Тур" ЕООД признава, че екскурзията не се е осъществила по вина на агенцията туроператор. Видно от приложената операционна бележка на 25.08.2025г. по банков път е заплатена сумата от 5000 лв. от •••••••••• до С. М., която сума видно от разписка от 25.08.2025г. е получена от Минка Танкова Георгиева, като част от обща сума по споразумение за връщане на суми с нея от 01.08.2025г. От представеното уведомително писмо е видно, че „Аксиом“ АД е уведомило С. М., че в случая се касае за отказ от възстановяване на платена по туристически пакет сума от страна на „Авиа Тур“ ЕООД, която не попада в обхвата на покритите рискове по сключения договор за застраховка. По делото е представено актуално състояние на застрахователна компания „Аксиом“ АД и на „Авиа тур“ ЕООД, от което е видно, че същите не са изпаднали в несъстоятелност. От представения по делото изпълнителен лист е видно, че същия е издаден по ч.гр.д. 47465/2025г. по описа на СРС въз основа на извънсъдебното споразумение между „Авиа Тур“ ЕООД и Славянка Георгиева Илиева и С. М. и е за сумата от 24 588 лева т.е. приспадната е заплатената сума от 5000 лева. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК. По делото няма твърдения да е образувано изпълнително дело въз основа на този изпълнителен лист, съответно да са събрани суми, съответно не са събирани и доказателства в тази насока. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1 и ал.5, вр. чл. 97, ал. 1, вр. чл.100, ал. 1, т.3 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /К3/, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 6365 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора "Авиа тур" ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 09.09.2024 г., поради неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, гражданската отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 16.04.2025г., до окончателното плащане. По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 вр. чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в тежест на ищцата е да установи следните факти: 1) наличието на валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника - застраховател и туроператора "Авиа тур" ЕООД, обезпечаваща всички плащания по договор за туристически пакет от 09.09.2024 г.; 2) направено от ищеца плащане в полза на туроператора в размер на 6365 лв. по договор за туристически пакет от 09.09.2024 г., с посочената дестинация; 3) виновно неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, което събитие да представлява покрит риск по застрахователния договор. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже обстоятелствата, на които основава правопогасяващите си възражения, а именно изпълнение на уговорените туристически услуги с дестинация Куба и Мексико и че парите са върнати на ищеца от туроператора. По отношение на наличието на валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора": Съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗТ туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по застраховка "Отговорност на туроператора" между ответника ЗК "Аксиом" АД, в качеството му на застраховател, и туроператора "Авиа Тур" ЕООД, в качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие 10.11.2023 г. – 09.11.2024г. т.е. застрахователното събитие попада в срока на договора за застраховка, тъй като заплащането на сумите на туроператора е станало преди изтичане на срока на договора за застраховка (на 10.09.2024г.); прекратяване на договора поради виновно поведение на туроператора е извършено на 03.10.2024г. (за който факт има извънсъдебно признание на л. 57 от делото в Споразумението от 01.08.2025г.) и срокът за връщане на сумите е изтекъл в 14 дневния срок, посочен в чл. 89 ал. 8 от ЗТ. Съгласно чл. 103 ал. 1 от ЗТ застраховката по чл. 97 ал. 1 предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Тя покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяване на договора за застраховка – чл. 103 ал. 5 от ТЗ. Посочената разпоредба на чл. 103 ал. 5 от ТЗ е специална по отношение на нормите на КЗ, регламентиращи имуществените застраховки, и следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят по застраховката "Отговорност на туроператора" поема риска от настъпване на застрахователното събитие за всички договори за туристическо пътуване, които са сключени и заплатени в периода на действие на застраховката, дори и застрахователното събитие /неизпълнението на договорните задължения на туроператора/ да настъпва след прекратяване на застраховката. Под "прекратяване на договора за застраховка" се има предвид не само предсрочното прекратяване /например поради неплащане на вноски от застрахователната премия/, но и изтичане на срока на застрахователния договор - Решение № 105 от 28.03.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. № 610/2021 г. В настоящия случай обаче беше безспорно установено, че застрахователното събитие е в срока на застрахователния договор. След като по делото се доказа, че между ищеца и "Авиа Тур" ЕООД е сключен договор за туристически пакет от 09.09.2024 г. /в срока на застрахователното покритие/, то следва да се приеме, че на основание чл. 97б от ЗТ ищцовата страна е имала качеството на ползващо се от застраховката лице. Освен това съдът намира, че застраховките по чл. 97, ал. 1 и 2 покриват всички разумно предвидими разходи, в т.ч. размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негово име по отношение на туристическите пакети и свързаните туристически услуги т.е. предметният обхват на застраховката "Отговорност на туроператора", касае отговорността на туроператор- пряко или чрез туристически агент за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, съответно сключени и заплатени в периода на нейното действие - така Решение № 573 от 3.12.2025 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 930/2025 г. Несъмнено ищецът наред с другите двама туристи са пътуващи по смисъла на закона и на сключения договор за туристически пакет. Съгласно § 1 т. 82 от ДР на ЗТ "пътуващ" е всяко лице, което се стреми да сключи договор за туристически пакет или за свързани туристически услуги или което има право да пътува въз основа на такъв договор. По отношение на направеното от ищеца плащане: Установи се по делото, че в изпълнение на договорните си задължения по договора за туристически пакет „Кондор Холидей“ ООД е заплатил на „Авиа Тур“ ЕООД сума в размер на 20 585 лв. на основание сключения договор от 09.09.2024г., като се доказа, че последният не е изпълнил задълженията си, тъй като не е организирал уговорената екскурзия до Куба и Мексико. Ищецът е претендирал само сумата, която е негова част от целия пакет, а именно 6365 лева, за която сума е представено удостоверение на л. 19 от делото, че е заплатена в размер на 5365 лева с платежно нареждане и 1000 лева подаръчен ваучер. По отношение на покрития риск по застрахователния договор: По силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, ответното застрахователно дружество е поело риска за възстановяване на всички плащания по договора за туристически пакет и за репариране на причинените на ищеца вреди, в случай на неизпълнение на уговорените туристически услуги в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Съгласно договореното между страните (застраховател и туроператор) в Раздел III от представените Общи условия към застрахователния договор, която уговорка е възпроизведена в застрахователнaта полица, застрахователят осигурява покритие по отношение на възстановяване на платените от потребителя суми по договора, в случай че то не се е осъществило не по вина на потребителя, видно от което възражението на застрахователя, че не е налице покрит застрахователен риск, е неоснователно. Тази уговорка между страните не е в противоречие със закона, още повече, че от изложените твърдения, извънсъдебни признания и въобще от всички доказателства по делото се установява, че е изпълнен фактическия състав за репариране на вредите. В исковата молба са наведени твърдения, че до пътуване до желаните дестинации не се е стигнало поради неизпълнение на задължения по договора за туристическа услуга. Не са били изпълнени условията в договора да се ангажира екскурзовод от България, не е имало платени резервации за ресторанти и хотели, не са били закупени самолетни билети. В телефонен разговор управителят на туроператора признал, че имала финансови затруднения, като в извънсъдебно признание в Споразумение от 01.08.2025г. туроператорът се е съгласил, че има вина за прекратяване на договора и се е задължил да върне цялата платена сума. Не е проведено насрещно доказване, че вина за прекратяване на договора има ищеца или останалите потребители по договора за застраховка. Не са налице и твърдения, изключващи отговорността като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Предмет на задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" така, както е уредена в чл. 97 и сл. от Закона за туризма е да се гарантира на съответния потребител бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети / чл. 97г от ЗТ, чл. 103 ЗТ/. Изброяването в чл. 103, ал. 1 ЗТ, че съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора трябва да се счита за примерно. Това са най-честите случаи, в които туристическите услугите са платени, но остават неизпълнени – ако съответният туроператор е неплатежоспособен, изпадне в несъстоятелност или са налице проблеми в разплащането с контрагенти /хотели, превозвачи, ресторанти и пр. /. Contra legem /противно на закона/ e подобна разпоредба на потребителска защита да се тълкува във вреда на потребителя: в смисъл, че потребителят няма право на застрахователно обезщетение, ако не докаже една от визираните "три хипотези". В сила е общото правило, че по задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" застрахователят трябва да възстанови платеното за туристическия пакет, без да е необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил. Дори да се приеме, че термините "неплатежоспособност" и "несъстоятелност" визират съответните решения по чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския закон, то посочването и на "неразплащане с контрагенти" води до извода, че задължението на застрахователя е общо и касае всички случаи на невъзстановени суми от туроператора по неизпълнени туристически пакети. Противно на смисъла на обезпечителната застрахователна отговорност е да се приеме, че се дължи застрахователно обезщетение, ако се установи от потребителя, че туроператорът има проблеми при разплащане с контрагенти, но не и ако туроператорът е просто недобросъвестен и въпреки липсата на такива проблеми отказва да изпълни задълженията си. Отделно, в целия раздел липсва препращане към норми на ТЗ и не изглежда, че целта на закона е да се иска от потребителя винаги да инициира производство несъстоятелност на туроператора, за да може да докаже "неплатежоспособност" на същия. Предназначението на уредбата е обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на платените суми за неизпълнени туристически услуги от платежоспособно трето лице застраховател. Следователно в случая т. нар. "неплатежоспособност" не е тази по ТЗ, касаеща производство по несъстоятелност и може да се докаже, както в случая, и като обикновена липса на плащане в разумен срок - в този смисъл е и Решение № 1364 от 7.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 201/2024 г. Само за допълнение следва да се каже, че именно липсата на заплатени от туроператора резервации в хотели и ресторанти т.е. липсата на плащане на съконтрагенти в държавата на посещение поради финансови затруднения на туроператора е довело до разваляне на договора за туристическия пакет (както е посочено в исковата молба), като туроператорът е сключил извънсъдебно споразумение с признание на този дълг, което признание е след завеждане на настоящото дело и при знание на туроператора и изрично посочване на образуваните граждански дела от всички пътуващи вкл. и настоящото и не се събраха доказателства, които да подкрепят възраженията на ответника, че неизпълнението на договора се дължи на други причини. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за изключен застрахователен риск поради липсата на подпис от страна на „Авиа Тур“ ЕООД в договора от 09.09.2024г., тъй като между С. М. като бенефициент по договора за туристическа услуга и представляващ също лицата Минка Танкова Георгиева и Камен Димитров Копаранов и „Авиа Тур“ ЕООД и физическото лице Славянка Георгиева Илиева е постигнато споразумение, по силата на което същата е признала изцяло, че договорът за туристическа услуга виновно не е изпълнен от нея, че е получила сумата в размер на 20 585 лева, както и че не е върната същата, с което същата е признала изцяло претенциите на ищеца. Съображението на ответника, че по желание на лицата възложители екскурзията не е проведена също не е релевантно според настоящия съдебен състав, тъй като още на 03.10.2024г. ищеца М. е упражнил нормативно предвиденото си право да поиска възстановяване на извършеното по договора плащане след окончателно изясняване, че пътуването няма да се осъществи по вина на туроператора, призната от същия видно от проведената кореспонденция и подписаното споразумение от 01.08.2025г. От представеното извлечение от банкова сметка се доказва, че „Авиа Тур“ ЕООД е осъществила частично плащане в размер на 5000 лв. до С. М. чрез банков превод, съгласно Споразумение от 01.08.2025г., в което С. М. действа като представляващ другите двама бенефициенти (пътуващи) - Минка Танкова Георгиева и Камен Димитров Копаранов, която сума според разписка, представена по делото, е предадена на Минка Танкова Георгиева т.е. не е останала в патримониума на ищеца, а пътникът Георгиева е признала, че е удовлетворена за сумата от 5000 лева и остават за възстановяване 1485 лева от общо платената от нея сума за екскурзията. Представеният по делото изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 47465/2025г. по описа на СРС за 24 588 лева главница по Споразумение от 01.08.2025г. По делото няма твърдения или данни, че въобще е образувано изпълнително дело и по него да са постъпвали суми. Тоест без значение за дължимостта на процесната сума е фактът, че ищецът разполага с изпълнителен лист срещу туроператора-трето лице - в този смисъл е и Решение № 1364 от 7.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 201/2024 г., както и мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1/2016г. от 30.01.2017 г. по т.д. 1/2016г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, по делото се доказаха пълно и главно наличието на всички предпоставки за уважаване на иска, поради което и същият следва да се уважи изцяло. Като акцесорна последица е присъждането на законна лихва, която следва да се присъди от датата на заявяване на претенцията до туроператора съгласно чл. 429 ал. 3 от КЗ (така Решение № 495 от 8.05.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 437/2024 г.). Видно от уведомително писмо на л. 28 от делото претенцията е приета именно на 16.04.2025г. По разноските Съдът счете, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да възложи на ответника сторените от ищеца разноски. Ищецът е направил разноски в производството в размер на 254,60 лв. за държавна такса. Съдът не е определял възнаграждение за вещо лице, поради което внесените от страната суми подлежат на връщане с нарочна молба до съда и на посочена от ищеца банкова сметка. По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение съдът отчете, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съобразявайки чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът приема, че в полза на адв. Ж. З. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 600 лева. Воден от горните мотиви, съдът