Решение № 121 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 2177/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК. Ищецът, "В и К" ООД - гр.Монтана, със седалище и адрес на управление: •••••, Булстат ••••, представлявано от Управителя инж. В. И.ОВ, е предявило УСТАНОВИТЕЛЕН иск ПРОТИВ: В. Л. Т., ЕГН •••••, от ••••••• и ЦЕНА НА ИСКА: 1 002.30лв. В исковата си молба твърди, че В. Л. Т. е неизправен длъжник потребител на "В и К" ООД - гр.Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. .№ 20251630101133/2025г., VІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана. До 25.04.2025г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1 002.30лв. за имот, находящ се в •••••••, като в сумата е включена главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 08.11.2022г. до 10.02.2025г., като претендираната законна лихва е за периода от 09.12.2022г. до 25.04.2025г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на ,,В и К” ООД - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г. С оглед на гореизложеното за ,,В и К” ООД - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че В. Л. Т. следва да заплати на ,,В и К” ООД - гр.Монтана сумата 1 002.30лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 870.13лв. и лихва - 132.17лв. към 25.04.2025г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да се присъдят направените в производството разноски. Ответникът, В. Л. Т., с ЕГН ••••••••••, чрез назначения особен представител, адвокат И. В. Е., вписан в Адвокатска колегия - Монтана, със съдебен адрес: г•••••, в срока, предвиден за отговор взема становище. Счита, че така предявената искова молба е неоснователна, твърденията на ищеца са бланкетни и не са скрепени с конкретни доказателства. Процесната искова молба е подадена на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 422 и чл. 415, ал. 1 от ГПК въз основа на образувано ч. гр. д. № 1133/2025 г. по описа на Районен съд - Монтана. Въпросното дело е образувано за твърдяно от ищеца вземане на стойност 1002.30 лв., от които главница – 870.13 лв. и лихва – 132.17 лв. Съгласно изложеното в исковата молба, вземането произтича от договорни отношения между В. Т. и „В и К“ ООД - гр. Монтана, и представлява неизплатената стойност на консумираната вода, ведно със законната лихва. Към така предявената искова молба не са приложени каквито и да е доказателства, в подкрепа на твърденията в нея - липсва както договор, така и каквито и да е документи доказващи наличието на договорни отношения, още повече наличието на задължение и неговия размер. Това възпрепятства възможността г-жа Т. да узнае какви точно са претенциите към него, като ограничава възможността да с ангажират и съответните доказателства в негова защита. Счита, че при така предявената искова молба, задължението се явява неоснователно и недоказано. Г-жа Т. не е страна по договорни отношения с „В и К“ ООД, не е и титуляр на партида № 411 „Клиенти“ или собственик на имота, за който се твърди задължението. Не е представен документ, удостоверяващ, че тя е потребител на ВиК услугите по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. - липсва договор или заявление за присъединяване. Не е доказано реалното количество на доставената вода, тъй като липсват подписани отчетни карти или други документи за реален отчет на водомера. Липсва доказателство, че начислените суми са за периода, през който ответницата е била собственик или ползвател на имота. Изчислената лихва е неправилна и несъобразена с евентуалната мораториумна забрана за начисляване на лихви в периода на извънредно положение (чл. 6 от ЗМДВИП). На следващо място, счита, че част от претендираните задължения са погасени по давност. Като периодично плащане процесното вземане се погасява с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Относно доказателственото искането за назначаване на съдебно- икономическа експертиза: Възразява срещу назначаването на същата като неотносима, с оглед факта, че не са предоставени каквито и да е документи, които да удостоверяват изобщо съществуването на някакви договорни отношения между дружеството-ищец и ответника. Възразява и срещу доказателственото искане за допускане на разпит на свидетел, тъй като с оглед предоставените документи (не става ясно изобщо дали е налице договор между лицата) и посочената цел на разпита, а именно установяване как е извършено отчитането на измервателния уред и отразяването на количеството изразходена вода по партидата на ответника същите се явяват неотносими към спора. С оглед на изложено до тук, счита, че така предявените от „В и К“ ООД -гр. Монтана срещу В. Л. Т., с ЕГН ••••••••••, искове са неоснователни и недоказани по основание и размер. Претендирани са вземания в размер на 1 002.30 лв., но не е доказано нито тяхното възникване и съществуване, нито размерът им. Моли съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло така предявените искове. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1133 по описа на Районен съд Монтана за 2025 година. Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице И. А.. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства: Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 21.07.2025 година е получено съобщението за връчването на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а исковата молба е депозирана на 20.08.2025 година пред Районен съд Монтана, т.е. спазен е едномесечния преклузивен срок за предявяване на специалния установителен иск. Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 29.04.2025 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и К” ООД Монтана. Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен. Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и при връчване чрез залепване на Уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът. При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер. Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения. В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх. № 5407 от 29.04.2025 година е налице задължение от страна на В. Л. Т., от град Монтана, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и К” ООД Монтана и е натрупала задължение в общ размер от 1 002.30 лв. / 512.47 евро/ за имот, находящ се в град Монтана, като частен потребител. Ответникът, чрез назначения особен представител оспори да е абонат и потребител на тази услуга. По делото са представени и приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0647091, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът, въведе спор и относно стойността на услугите. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение. Налице са и безспорни доказателства, абонатът на ищцовото дружество и потребител на питейна вода е собственик на недвижимия имот, находящ се на посочения адрес, което е в етажната собственост на ЖК Младост, Монтана, справка от Агенция по вписванията, Монтана, л.50 от делото. При така установеното фактическо положение и в приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи: Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт. На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени по инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и само поради правата му на собственик и обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и потребител на ищцовото дружество. В приложената карнет – книга, безспорно се установи, че в периода 08.11.2022 година до 10.02.2025 година е изразходвано количеството питейна вода, което не е заплатено. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 т.2 от ГПК, то за "В и К" ООД гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещнооблигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на "В и К" оператор е предоставял на В. Л., в качеството и на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Монтана, ••••• за периода от 08.11.2022 г. до 10.02.2025 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията и на град Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А в конкретния случай това не така и е безспорно установено по делото, че в процесния период водомера в този имот е бил неизправен. От разпитаната в качеството на свидетел Г. Ц. А., който заема длъжността „Инспектор Услуги“ при ищеца във времето, в което е извършвано водоподаване и е налице неизпълнение за плащането му, се установява, че инкасаторът, който е следвало да измерва показанията на водомера, не е допускан до имота и на практика не е могъл да извършва реално отчитане на данните. Съдът кредитира неговите показания, които изясниха начина и механизма на отчитане на консумираната питейна вода. В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против В. Л. Т. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. В хода на процеса е изяснено, че не са извършвани плащания за консумирана вода от ответника за процесния период, съгласно констатациите на вещото лице, изготвило експертизата. Съдът възприема изцяло констатациите на същото, като дадени обективно, компетентно и без да е заинтересовано от изхода по делото. Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 1133/2025 г. по описа на Районен съд Монтана до претендирания размер на главница и лихва за забава за периода на ползване, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Относно възражението за погасено по давност вземане, съдът намира следното: Заявлението за издаване заповед за изпълнение е депозирано на 29.04.2025 година пред Районен съд – Монтана. Съобразно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая, поради неплащане на отчетената вода, което по своята същност представлява периодично плащане, след направено възражение от страна на процесуалния представител на ответника за изтекла давност, /съда не може служебно да приложи такава, ако не е заявена от страната/, следва да се приеме, че до датата на подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 29.04.2025 година вземането на ищеца не е погасено по давност по отношение претенцията, поради което и намира, че претенцията за заплащане стойността на отчетената и потребена вода за периода 08.11.2022 г. до 10.02.2025 година се явява основателна и не е погасена по давност. Периодът, за който се претендира вземането е от 08.11.2022 г до 10.02.2025 г., т.е. към момента на подаване на заявлението не е изтекъл предвидения в закона давностен тригодишен срок, при който това периодично плащане не е заплатено. При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски, съгласно приложен списък.