Присъда № 118 от 14.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3335/2026 г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3 335/26г., ПО ОПИСА НА СГС,

НО, 9 СЪСТАВ

С обвинителен акт, внесен за разглеждане в Софийски

градски съд, Софийска градска прокуратура е повдигнала

обвинение срещу Н. З. В., ЕГН •••••••••• в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1 вр.ал. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 1 от НК и срещу В.Й.Х. в извършване на престъпление по чл. 249 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителя на СГП поддържа внесеното от Софийска градска прокуратура обвинение с фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт, като се посочва, че обвинението категорично се потвърждава от доказателствата по делото. Иска се да се вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата и са се наложи наказание ЛОС в размер на 18 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години и бъде наложена глоба в размер на 818,07 евро.

Адв. Л., защитник на подсъдимата, заявява, че желае са се приожат нормите на чл. 55 и чл. 66 от НК при определяне на наказанието на подсъдимата, като се вземат предвид чистото й съдебно минало, влошеното й здравословно състояние и направеното самопризнание.

Подсъдимата поддържа заявеното от защитника си.

В последната си дума заявява, че съжалява за деянията и е това няма да се повтори.

Съдът като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните в процеса намира за установено следното

От фактическа страна:

Подсъдимата Н. З. В., ЕГН ••••••••••, родена на 1••••г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, разведена, със средно образование, не работи, живуща в гр. София, ж.к.••••.

На 10.11.2024г., около 15,00ч., св. И. П. Ж. излязла от дома си в гр. София, ж.к.••••, като била придружавана от дъщеря си Е.К. и нейн съученик, като двете деца следвало да играят на незастроен терен в междублоковото пространство на бл. 310А и 310Б.

Докато двете деца си играели св. Ж. седнала на пейка и наблюдавала играта на децата около час, след което решила да нахрани бездомните котки. Св. Ж. свалила от гърба си раницата която носела и я оставила на пейката, като извадила от там връзка ключове и за запътила към вх. 1 на чл. 310Б, което разстояние било около 20 метра.

След като взела храна за котките св. Ж. се върнала до пейката и започнала да храни събралите се котки. Тогава установила, че раницата й вече не била на пейката, въпреки че я наблюдавала през цялото време. Свидетелката веднага подала сигнал в полицията за случилото се.

Раницата й била за носене през раменете, марка „ Quechua”, черна на цвят, която съдържала лична карта, свидетелство за регистрация на МПС, талон ЗГО на МПС, карта за „Пътна помощ“, талон за ГТП, СУМПС, ключ за л.а., дистанционно управление за бариера, 2 бр. карта на МГТ, 2 бр. пластики за банкови карти, мобилен телефон марка “Realme 9 Pro+”, слушалки “Philips”, портмоне.

Раницата, заедно с вещите в нея били взети от подсъдимата Н. В., като последната била преровила раницата и била установила наличието в нея на платежен инструмент-банкова карта с номер ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., която се намирала в портофейла, където на малък лист до нея бил написан и пресоналния идентификационен код – ПИК. Подс. В. решила да провери има ли наличност по тази карта и за целта отишла до банкомат на банка „ДСК“, находящ се на ул.“Оборище“74 и на 10.11.2024г., в 18:35ч. е използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж., ЕГН •••••••••• платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД, като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код •••••••••••••.

Тъй като при една трансакция максималната сума която можело да се изтегли била 400лв. подсъдимата решила отново да използва картата и на 10.11.2024г., в 18:36ч. в гр. София, ул. „•••••••• на АТМ използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж. платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД, като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код •••••••••••••. И този път трансакцията преминала успешно.

Това мотивирало подс. В. отново на 10.11.2024г. в 18:37ч. в гр. София, ул. „•••••••• на АТМ да използва без съгласието на титуляра - И. П. Ж., платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код •••••••••••••, което отново било успешно и подсъдимата разбрала, че все още има наличност по сметката, поради което на 10.11.2024г., в 18;38ч. в гр. София, ул. „•••••••• на АТМ използвала отново без съгласието на титуляра - И. П. Ж., платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД, като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код ••••.

След извършване на деянието подсъдимата прибрала в себе си сумата от 1600лв., която в последствие разделила със св. Ц., с който била заедно по време на тегленето.

По делото била изготвена съдебно-оценителна експертиза, съгл.

заключението на която стойността на инкриминираните вещи, а именно на раницата и нейното съдържание, била 494,19лв.

Била е изготвена и видеотехническа експертиза на ДП.

По доказателствата:

Описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт (ОА), кредитирайки направеното от подсъдимата самопризнание на фактическата обстановка, изложена в ОА, направено от нея по реда на по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, които не бяха оспорени от страните по делото и които съдът ще кредитира напълно, а именно свидетелските показания на свидетелите И. Ж., Д.Ф.Г. и Г. Ц., заключенията на СОЕ и ВТхЕ, свидетелство за съдимост на подсъдимата, както и останалите доказателства приложени по делото.

Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.

Посочените доказателства бяха приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК.

Съдът кредитира направеното от подсъдимата самопризнание на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като самопризнанията й кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал - показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и доказателствени средства, от които по безспорен и несъмнен начин се установява, че именно подсъдимата е извършила престъплението в чието извършване е обвинена.

Съдът кредитира при изграждане на фактическите си изводи, относими към главния факт показанията на свидетелите по делото.

От показанията на св. И. Ж. се установява датата и мястото, както и конкретните обстоятелства при които е оставила раницата си и при които й е било отнето владението върху нея, както и съдържанието й. Показанията й са достоверни и непредубедени, поради което и щ бъдат напълно кредитирани.

В показанията си св. Д.Ф.Г., служител в МВР, заявява начина по който е била установена подсъдимата и нейните десйтвия. Нейните показания също ще бъдат напълно кредитирани от съда, доколкото същите са безпристрастни, подробни и взаимоподкрепящи се от останалия доказателствен материал.

В показанията си св. Г. Ц. потвърждава, че заедно с подсъдимата са посетили банкомата на ул“Оборище“74 и лично е възприел как подсъдимата е изтеглила сумата от 1600лв. посредством банкова карта от раница, която е била взела по-рано. Съдът ще кредитира и неговите показания, доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

Настоящият съдебен състав ще кредитира и заключенията на СОЕ и ВТхЕ, тъй като същите са изготвени от компетентни незаинтересовани от изхода на делото лица, разполагащи със специални знания в областта на изследване и са дадени отговори на поставените им задачи.

От правна страна:

От обективна страна

Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимата Н. З. В., ЕГН •••••••••• е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК , като на 10.11.2024, за времето от 18:35 до 18:38ч. в гр. София, ул. „••••••••, на АТМ на „Банка ДСК" АД при условията на продължавано престъпление, с общо четири отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, е използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж., ЕГН •••••••••• платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., като общо от сметката по дебитната карта е изтеглена сумата от 1600 лева /хиляда и шестстотин/, като деянието не представлява по-тежко престъпление, както следва:

1. На 10.11.2024г., в 18:35ч. в гр. София, на ул. „•••••••• на АТМ, е използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж.,ЕГН •••••••••• платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код •••••••••••••, като деянието не представлява потежко престъпление;

2. На 10.11.2024г., в 18:36ч. в гр. София, ул. „•••••••• на АТМ, е използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж., ЕГН •••••••••• платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код •••••••••••••, като деянието не представлява потежко престъпление;

3. На 10.11.2024г. в 18:37ч. в гр. София, ул. „•••••••• на АТМ, е използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж., ЕГН •••••••••• платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код •••••••••••••, като деянието не представлява потежко престъпление;

4. На 10.11.2024г., в 18;38ч. в гр. София, ул. „•••••••• на АТМ, е използвала без съгласието на титуляра - И. П. Ж.,ЕГН •••••••••• платежен инструмент - банкова карта с № ••••••••, издадена от „ОББ“ АД на името на И. Ж., като извършила теглене в размер на 400 /четиристотин/ лева, с генериран автоматичен код ••••, като деянието не представлява по-тежко престъпление

Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения свързани със сигурността и нормалното функциониране на платежния оборот, както и защитата на титулярите на платежни инструменти.

От обективна страна, извършеното от подсъдимата деяние, е съставомерно по чл. 249 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК .

Съгласно чл. 93, т.24 от НК платежен инструмент е вещественото средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности и именно затова използваната банкова карта представлява платежен инструмент оо смисъла на закона.

Безспорно подс. В. е използвала платежния инструмент, без съгласието на неговия титуляр и в случая се касае за довършено престъпление, което е станало такова със самото използване на платежния инструмент. Чрез използването на банковата карта, чиито титуляр била св. Ж., подсъдимата е извършила последователно 4 броя трансакции посредством които е изтеглила сумата от общо 1600лв.

В случая безспорно са налице и предпоставките за приложение нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Инкриминираните отделни деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко от тях осъществява състава на престъплението по чл. 249 ал. 1, пр. 1 от НК. Отделните деяния са обединени от общия умисъл на дееца за неправомерно използване на чуждия платежен инструмент. Последващите деяния представляват продължение на първоначалното формираното престъпно намерение, поради което и същите следва да се разглеждат като едно продължавало престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна

Престъплението е било извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е съзнавала, че използва чужд платежен инструмент, който не й принадлежи и че няма съгласието на неговия титуляр за извършване на съответните операции, предвиждала е общественоопасните последици от поведението си и е искала настъпването им.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на обществените отношения свързани със сигурността и нормалното функциониране на платежния оборот, както и желанието за лично облагодетелстване от подсъдимата.

ПО НАКАЗАНИЕТ О

Съдът, като съобрази нормата на чл. 249 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл. 58а НК определи на подсъдимата Н. В. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца, чието изтърпяване следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, чието изтърпяване следва да бъде отложено за изпитателен срок от пет години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

За извършеното от подсъдимата престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване свобода от 2 до 8 години, както и глоба до двойния размер на получената сума. При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: данните за влошеното здравословно състояние на подсъдимата, изразеното съжаление и чистото й съдебно минало. Така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не се явяват многобройни такива, а сред тях няма изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и искането на защитата за приложение на чл. 55 от НК в случая се явява неоснователно. Самопризнанието на подсъдимата не следва да се взема предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелства, защото то са отчита от закона при приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, но отчитайки ги съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да наложи на подсъдимата наказание в условията на чл. 54 НК, при категоричен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на минималния предвиден от закона срок на наказание ЛОС, а именно - две години лишаване от свобода. Предвид законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание следва да се намали с една трета и на подсъдим ата се определи финално наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.

Съдът счита, че в конкретиката на казуса не следва наложеното на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода" да се търпи от не я ефективно. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимата В. - тя не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното й наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимата, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието й, предвид факта че е неосъждана и следва да полага грижи за здравословното си състояние. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимата би било ненужно тежка репресия срещу личността й. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода" и като съобрази степента на обществена опасност на личността на дееца счете, че следва това да е за минималния предвиден от законодателя изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и такава негова продължителност би се явила подходяща за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимата.

На следващо място на подсъдимата следва да се наложи и наказанието „глоба“ в размер на 818,08 евро /осемстотин и осемнадесет евро и осем цента/, предвидено кумулативно с основното такова. Сумата от 818,08 евро е именно сумата с която подсъдимата се е обогатила вследствие на извършеното от нея престъпление по чл. 249 ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК , като с оглед на изложените по-горе мотиви относно констатираните смекчаващи

отговорността обстоятелства, то съдът няма да се ползва от възможността глобата да бъде до двойния размер на получената сума, каквато възможност законодателя е предвидил.

По разноските

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. В. да заплати в полза на СДВР-МВР направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 227 евро /двеста двадесет и седем евро/ и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

Председател:

Съдебни заседатели:1.

2.