Решение № 416 от 3.8.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 213/2026 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №115и, против решение №1004/11.12.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№1262/25г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК. С атакуваното решение са уважени предявените искове и с оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по делото. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят ищцовите претенции. Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост, като правилно и законосъобразно, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания. Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между страните са налице дългогодишни договорни отношения, по силата на които ищцата ползва два телефонни номера – •• и ••, с предоставяни мобилни услуги от ответното дружество, за които са били сключени и съответните договори, при посочените условия. Според атакуваната клауза на т.114.1 от ОУ, приложима в отношенията между страните, не по-често от веднъж в рамките на една календарна година „Виваком“ има право да индексира цените на услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от Националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за предходната календарна година. Според клаузата на т.114, т.2 от ОУ, когато индексацията води до увеличение на цените, в срок до един месец от обявената начална дата на индексация абонатът – физическо лице има право да прекрати договора за съответната услуга без да дължи посочените в договора неустойки за предсрочно прекратяване, като в този случай следва да възстанови на „Виваком“ всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени, с оглед определен срок на договора. Предвидено е още, че ответното дружество следва да уведоми абонатите си за началната дата на предстоящото индексиране на цените чрез публикация на интернет страницата си и поне в един ежедневник и/или чрез кратко текстово съобщение и/или електронна поща и/или по друг подходящ начин. Липсва спор, че с допълнително споразумение от 08.07.2023г, сключено за срок от 24 месеца, страните са уговорили ищцата да плаща месечна такса за ползвания от нея тарифен план по първия номер в размер на 35, 99лв през първите 12 месеца и в размер на 39, 99лв през останалите 12 месеца, а с друго допълнително споразумение от 29.08.2023г, сключено също така за срок от 24 месеца, страните са уговорили ищцата да дължи месечна такса за ползвания от нея тарифен план по втория номер в размер на 25, 99лв. По делото не е спорно също, че уговорените между страните месечни абонаментни такси за процесния период – февруари-май 2025г са, както следва: 41, 86лв с ДДС за мобилен номер •• и 27,20лв за мобилен номер ••. За въпросния период са издадени от ответното дружество фактури №0088118551/22.02.25г, 0088380823/01.03.25г, 0089966850/22.03.25г, 0090213479/01.04.25г, 0091801459/22.04.25г и ••••••••••/01.05.25г, от които обаче е видно, че ответникът е увеличил едностранно дължимите от ищцата месечни такси за ползваните мобилни услуги с 2лв, съответно за мобилен номер •• таксата е 43, 86лв с ДДС и 29, 20лв с ДДС за мобилен номер ••, които не се еспори, че са платени. При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и ги е уважил. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на БРС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, свеждащи се до това, че районният съд е игнорирал изцяло фактическата обстановка и е приложил грешна правна квалификация, прилагайки мотивите на друго съдебно решение. Анализа на мотивите и диспозитива на първоинстанционния състав води до извод, че същият правилно е квалифицирал предявените искове и е изложил подробни мотиви за основателността на исковете, поради което поддържаното възражение е неоснователно. Обстоятелството, че е налице евентуално съвпадение между мотивите на съда по настоящото делото с други мотиви по други дела е ирелевантно по делото, доколкото съдът правилно е квалифицирал исковите претенции и е изложил относими към същите съображения. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, според които процесното изменение на цените на мобилните услуги, приложено към ищцата, е извършено в съответствие с чл.230 Закона за електронните съобщения (ЗЕС), а не въз основа на клаузата на т.114.1 от Общите условия. Процедурата по чл.230, ал.1-5 ЗЕС има за цел да защити крайните ползватели при едностранна промяна на договорните условия от страна на доставчика, а сама по себе си не урежда право на доставчика едностранно да промени цените на услугите и условията, при наличието на които може да стане това. В тази насока е и чл.230, ал.8 ЗЕС, която обвързва увеличаването на цените на услугите със съответна договорна клауза, която да позволява увеличението им. В случая правото на доставчика на мобилни услуги да увеличава цените се съдържа в оспорваната от ищцата клауза на т.114.1 от ОУ, поради което оплакванията на жалбоподателя не намират опора в чл.230 ЗЕС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че неправилно съдът е фокусирал правния спор по делото върху това, дали т.114.1 от ОУ е неравноправна клауза. Предмет на иска за нищожност е именно въпросната разпоредба от ОУ, поради което по арг. от чл.6, ал.2 ГПК РС е следвало да се произнесе по въпроса за нейната неравноправност. Не намират опора в закона и данните по делото също оплакванията, според които клаузата на т.114.1 от ОУ не е неравноправна. Въпросната клауза предвижда, че не по-често от веднъж в рамките на една календарна година „Виваком“ има право да индексира цените на услугите, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от НСИ, натрупан за предходната календарна година. Според клаузата ако прилагането на индексацията е довело до значително увеличение на цените, абонатът – физическо лице има право да прекрати договора с 30-дневно предизвестие без да дължи неустойки, но в този случай абонатът ще следва да възстанови на ответника всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора. Не е спорно между страните, че посочената клауза не е индивидуално уговорена, а е типова клауза в потребителски договор, която е едностранно наложена от кредитора, поради което и подлежи на проверка за неравноправност, доколкото не е налице изключението по чл.146, ал.1 ЗЗП. Според определението на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Клауза, позволяваща едностранно увеличение на цена, е допустима само ако е обвързана с обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, ясно и подробно описани в договора, без възможност за субективна преценка (вж.Р№87/06.11.2019г на ВКС по т.д.№848/17г, I т.о.). В съдържанието на процесната клауза обаче, липсва конкретен обективен критерий за прилагане на индексацията на цената, доколкото индексът на потребителските цени на НСИ не означава непременно, че в случая е налице обективна и икономическа обоснована промяна в стойността на конкретно уговорена услуга. Липсата на подобна предварително залегнала в клаузата обвързаност прави възможно увеличение на цената от страна на оператора, без същата да е обективно необходима за покриване на увеличени разходи за предоставяне на престацията по договора, които да не са били предвидими и вече включени в калкулацията на стойността на услугата. Съвсем отделен е въпросът, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства досежно конкретния период на сравнение и официалните данни на НСИ за този период, начинът, по който процентът на индекса е приложен към договорената цена, както и че увеличението не надхвърля стойността на индекса и че същото е извършено по определения в ОУ начин.Оттук неравноправността на клаузата по см. на чл.143, ал.1 ЗЗП. Следва да се има предвид, че при клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя методът за промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора (вж.Р№205/07.11.2016г на ВКС по т.д.№154/16г, I т.о.). В случая това не е сторено, поради което клаузата противоречи на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. На следващо място, процесната клауза не предвижда възможност за потребителя да се прекрати договорното правоотношение, без да понесе финансова санкция, която обуславя извод, че клаузата е неравноправна и на основание чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП. Действително при промяна в цената на абоната е предоставена възможността да се откаже от договора, но той следва да върне всички суми, получени от него като субсидии или отстъпки. Същевременно обаче с чл.230, ал.2 ЗЕС на потребителят е предоставено правото да се откаже от договора при промяна на условията от доставчика, без да дължи каквито и да е допълнителни разходи. Следователно, клаузата е в противоречие и с чл.230, ал.2 ЗЕС. Не на последно място - клаузата по т.114.1 от ОУ не предвижда задължение за мобилни оператор да намали цената при понижение на индекса, а само поражда право за него да стори това, като в клаузата не се предвижда никаква финансова санкция за мобилния оператор, ако той в действителност не намали цената на услугите при понижаване на индекса, респ. стори това със закъснение. Също така, клаузата не предвижда възможност за потребителя да намали цената на услугата, при понижаване на индекса, каквото право е предвидено за мобилния оператор в хипотезата на увеличаване на индекса. Следователно, налице е значително неравновесие между правата и задълженията на оператора и потребителя, което също сочи на нейната неравноправност по арг. от чл.143, ал.1 ЗЗП и на посоченото основание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заключението на РС за нарушение на чл.230, ал.2 ЗЕС било неправилно. Цитираната разпоредба предвижда възможност за потребителя да прекрати договора, при едностранна промяна на същия, без допълнителни разходи, докато процесната клауза по т.114.1 от ОУ предвижда връщане на сумите, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора. Нормата на чл.229а, ал.3 ЗЕС, на която се позовава жалбоподателя, не намира приложение в случая, тъй като същият урежда прекратяване на срочен договор преди изтичане на срока, но не поради едностранното изменение на условията по договора от страна на доставчика. Относима е нормата на чл.230, ал.2 ЗЕС, която с процесната клауза е нарушена. Неправилно се поддържа от жалбоподателя, че специалният ЗЕС дерогирал прилагането на общия ЗЗП. В тази връзка следва да се има предвид потребителския характер на договорa, поради което освен ЗЕС намират приложение и правилата на ЗЗП, в която насока е и § 1 от ДР на Закона, съобразно който при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. ЗЗП защитава в по-висока степен правата на потребителите, за разлика от ЗЕС. Оттук и приложимостта на ЗЗП. Действително с решение №13288/19.12.2025г на ВАС по адм.д.№6778/25г е потвърдено решението на АССГ, отменящо заповед №463/10.01.2025г на председателя на КЗП, с която е било забранено на „Виваком“ да извършва изменения в условията на договорите без съгласието на потребителите и без постигнато писмено споразумение с тях. С решението на ВАС обаче, не се разрешава спорния по делото материалноправен въпрос дали клаузата по т.114.1 от ОУ е неравноправна, поради което това решение е ирелевантно по настоящото дело. В контекста на горното обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло. В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора. Предвид изхода на делото и по арг. от чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адвокатското дружество, осъществило безплатната защита на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивния съд, които съдът определя в размер на 200 евро. Водим от горното, Благоевградският окръжен съд