Решение № 1736 от 8.10.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 465/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ и във вр. със ЗЗП /Закон за защита на потребителите/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Началника на Териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище ••• към Главна Дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ /“КП“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ - гр. София, чрез пълномощник – •• С.П., против Решение № 111 от 11.06.2026г. на Районен съд /РС/ – Враца, постановено по АНД № 209 по описа на съда за 2026 г. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 008829/ 18.02.2026г. издадено от касатора, с което на основание чл. 233 ал. 2 от ЗЗП на „М.Т.“ ООД •••, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 560 евро за нарушение на чл. 62б от ЗЗП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения за несъгласие с мотивите на съда, че сключения договор между оператора и потребителя е изключен от приложното поле на ЗЗП, а попада в обхвата на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Сочи се, че основанието за приложното поле на ЗЗП се съдържа в параграф 1 от ДР на ЗЗП. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски. Пред съда касационната жалба се поддържа от пълномощника •• С.П., чрез писмено Становище постъпило преди с.з., по изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 140 евро. Направено е и възражение за евентуална прекомерност на адв.хонорар. Ответникът, „М.Т.“ ООД •••, в Отговор на касационната жалба, чрез пълномощник – * Е.Г.В. и в с.з. пред съда от пълномощника, изразява аргументирано становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението. Претендират се разноските. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че решението е правилно, за което излага кратки съображения. Моли за оставяне на решението в сила. Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение № 111 от 11.06.2026г. на РС-Враца, постановено по АНД № 209 по описа на съда за 2026 г., с което е отменено НП № 008829/18.02.2026г. издадено от Началника на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище ••• към ГД“КП“ при КЗП, с което на осн. чл. 233 ал. 2 от ЗЗП на „М.Т.“ ООД •••, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 560 евро за нарушение на чл.62б от ЗЗП - затова, че на 01.08.2025г. в стопанисван от него търговски обект в •••, ул.••• № ••, едностранно е променил условие в сключен Договор № 235633 от 17.02.2025г. с потребител, като е увеличил цената на предоставена от него телевизионна услуга – ТВ стандарт с 1 лев, без да е сключил с потребителя допълнително писмено споразумение в тази връзка. С Решението е осъдена КЗП да заплати на „М.Т.“ ООД разноски по делото в размер на 750 лв. За да достигне до този извод, РС-Враца е приел, от една страна, че проверяваният акт /НП/ е издаден от оправомощен за това компетентен орган, като АУАН също, което се удостоверява от приложени към преписката документи, както и, че АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Няма допуснати нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и чл.52 ал.4 от ЗАНН. От друга страна съдът е приел, че не само, че не е извършено нарушение по визирания в НП текст – чл. 62б от ЗЗП, за което е повдигнато административно обвинение /тъй като в случая се касае за изменение на договор за електронни съобщителни услуги, изключен от приложното поле на чл. 62б от ЗЗП, на основание чл. 61а от ЗЗП/, а и, че проверяващите в случая органи нямат компетентност да се намесват в отношенията по сключения индивидуален договор за електронни съобщителни услуги, респективно допълнителното споразумение към него на каквото и да е основание, за което са изложени аргументи на стр. 5 и стр. 6 от съдебното решение. Затова е въззивния съд е отменил НП, като постановено при нарушение на материалния закон. Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни. При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно неправилното приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения защо е прието, че НП е постановено при нарушение на материалния закон. Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения на страните и са формирани изводи за тяхната неоснователност, респективно основателност, както и съответно извод за незаконосъобразност на НП, поради нарушение на материалния закон, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал.2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни. Договорите за електронни съобщителни услуги са изключен и от приложното поле на чл. 62б от ЗЗП, на основание чл. 61а от ЗЗП, тъй като същите фактически се явяват договори за „цифрови услуги“, а не за „цифрово съдържание“. Разграничението между „цифрово съдържание“ и „цифрова услуга“ е посочено в § 6 т.1 и т.2 от ДР на ЗПЦСЦУПС /Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки/. Съгласно чл. 61а от ЗЗП – Разпоредбите на чл. 62 – 62д имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Решението на РС-Враца е законосъобразно. Няма допуснати от въззивния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Решението е правилно. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода да делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Заплатена е от ответника „М.Т.“ ООД сумата от 550 евро /петстотин и петдесет евро/, за адвокатски хонорар, съгласно представения в с.з. Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2026г. за същата сума. Този размер съдът приема, че не е прекомерен, като направеното възражение за прекомерност не съответства и на изискванията на чл. 78 ал. 5 от ГПК (изм. ДВ бр.17/13.02.2026г.) вр. с чл. 144 от АПК, предвид неговата бланкетност. Следва за разноските се осъди ЮЛ в чиято структура е касатора, а именно – КЗП /Комисия за защита на потребителите/ - гр. София. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Административен съд – Враца, касационен състав