Решение № 96 от 16.1.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 148, ал. 1 въвъ вр. с чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД.

Делото е образувано пред Административен съд – Кърджали след изпращането му за разглеждане с Решение № 6700/19.06.2025 г. по а.д. № 3674/2025 г. на ВАС.

Депозирана е жалба от А. Н. А. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.Д. Й. Г. от АК - [област], със съдебен адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица], [адрес], против Акт от 02.09.2024 год. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОБДХ/ - Кърджали, с който акт е определено обезщетение общо в размер на ••• лева, за умъртвени 3/три/ броя говеда - собственост на А. Н. А., поради [заболяването им].

Излага доводи, че жалбоподателката е регистрирана вет. рег.№ [номер] като собственик на животни/биволи и говеда/, за които са издадени ветеринарномедицински паспорти за ЕПЖ - говеда и еднокопитни животни: № [номер], № [номер] и № [номер] като с Протокол от изпитване № 0-875-А/1-14 от 04.07.2024 г. за установяване на антитела срещу [заболяване] (НДНИВМИ, град София, [улица]) било констатирано заболяване на посочените животни. Сочи, че въз основа на цитирания протокол е била издадена Заповед за убиване на животни № К-3-789/12.07.2024 г. на директора на ОДБХ - Кърджали, след което същата е била приведена в изпълнение, по отношение на животните/три броя говеда/, собственост на жалбоподателката.

На 03.09.2024 г. на А. А. бил връчен обжалвания акт, с който било определено обезщетение в общ размер на ••• лв., за умъртвените животни/три броя говеда/. Счита, че Акт от 02.09.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на ОДБХ - Кърджали към БАБХ, с който е определено обезщетение в размер на ••• лв., за неправилен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В този смисъл твърди, че административният орган неправилно е определил полагащото се обезщетение в общ размер на ••• лв. за трите броя говеда, като значително занижил стойността на оценката на животните, в резултат на което определил обезщетение несъобразено с регламентираното в ЗВД и наредбите към него, както и с практиката при определяне на пазарните цени на този тип животни.

Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 144 от ЗВД, дължимото обезщетение на засегнатите животни следвало да е определено по цени на производител за живо тегло, като се вземе предвид вида и категорията животни, породата принадлежността, развъдната стойност и др. критерии за оценяване, които не били спазени при определяне на настоящото обезщетение. Жалбоподателката счита, че в процесния случай, в нарушение на горецитираната разпоредба, административният орган не се е съобразил с характеристиката, вида, килограмите, породата, възрастта, категорията, принадлежността, както и цените на производители за този тип животни и в резултат на това е определил оценка, която не е съобразена с критериите за оценяване на животни от този тип и е определил полагащото се обезщетение за трите говеда, несъобразено с критериите на оценка и занижено значително по размер. Въвежда доводи, че при извършване на оценката, ответникът не е следвал правилата и методите за определяне на пазарните стойности на този тип животни, т.к. обезщетението, което се следва и трябва да е в такъв размер, какъвто най-вероятно собственикът би получил от свободния пазар при продажба на животните и то при свободно договаряне между страните по сделката, при липса на принуда за извършване на продажбата и че административният орган е следвало да сравни цените на продажбите на животни от този тип, имайки предвид характеристиките им, а именно - вид, килограми, порода, възрастта, категория, принадлежността, цени на производители за този тип животни и др., залегнали в методите за определяне на оценка на животни. Присъденото обезщетение следвало да е равностойно и отговарящо на принципа на справедливост, което в настоящия случай не било сторено от ответника при определяне размера му. Счита, че реалната пазарна стойност на умъртвените по принудителен ред животни е многократно по-висока, предвид текущите пазарни цени на този вид животни от същата географска област и землище, вида и категорията животни, породата принадлежността, развъдната им стойност, пазарния им потенциал и че съобразно тези критерии, административният орган е следвало да определи по-високо обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да измени Акт от 02.09.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на ОДБХ - Кърджали към БАБХ, с който е определено обезщетение, в размер на ••• лева, като вместо това увеличи размера на обезщетението, съответно на събраните доказателства по делото и съобразно регламентираното в чл.144 от ЗВД. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от Областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали/вх. № 2861/11.07.2025 г/, в който са въведени доводи, че жалбата се явява неоснователна.

Излага съображения, че съгласно чл. 141, ал. 1, т. 3 от ЗВД, собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и по чл. 108, ал. 1 за заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1. Според чл. 144, ал. 1 от ЗВД (изм., ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) обезщетението за животни се определя по: 1. цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава. Ал. 3 предвижда, когато няма определени цени по реда на ал. 1, т. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице да възложи определянето им на независим оценител.

От паспортите и извлечението от Информационната система Вет ИС на БАБХ било видно, че кравите с ушни марки - BG [номер], BG [номер], BG [номер] са с възраст над 2 години и попадат в критерия крави за угояване с цена ••• лв. за тон, поради което и такава цена била приложена в Акт от 02.09.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на ОДБХ - Кърджали.

Счита, че в конкретния случай директорът на ОДБХ — Кърджали правилно бил приложил материалния закон — на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД, респ. административният орган е ползвал данните, предоставени от НСИ на цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни - крави за угояване, бил е длъжен да съобрази със същите при определяне размера на обезщетението. В случая не били налице предпоставките за прилагането на чл. 144, ал. 3 от ЗВД.

Моля съда да приеме, че Акт от 02.09.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на ОДБХ - Кърджали е правилен и издаден в изпълнение на материалния закон, при което да отхвърли жалбата на А. Н. А. от [населено място] , [община].

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да измени обжалвания акт като увеличи размера на обезщетението от определените с обжалвания акт ••• лева на установеното от вещото лице, дължимо, справедливо и законосъобразно обезщетение в размер на ••• лева, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото съдебни и деловодни разноски на всички съдебни инстанции на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, включително и пред ВАС на Република България.

Ответникът по иска – Директор на областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали, редовно призован, се представлява от юрк. Л. К., който поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди акта от 02.09.2024 год. за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар издаден от директора на ОДБХ – Кърджали.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № К-3-788 от 12.07.2024 г. на директора на ОДБХ – Кърджали/л. 19 - л. 20 от приетото като доказателство а.д. № 376/2024 г. на Административен съд - Кърджали/, издадена на основание чл. 31, т. 27 от Устройствения правилник на БАБХ, чл. 117, ал. 1, т. 1, 2, 7, 8, 9 и 12, чл. 126, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест” за някои болести от списъка и нововъзникващи болести и във връзка с констатирано огнище на [болестта] по едрите преживни животни в животновъдни обекти с рег. № [номер], № [номер] и № [номер] за отглеждане на ЕПЖ, собственост на Ф. И. А., А. Н. А. и М. Ю. С., намиращи се в землището на [населено място], [община], [област] и съгласно получен лабораторен резултат с протоколи от изпитване с № О-875-А/1-14 от 04.07.2024 г./л.25/, № О-894-А/1-2 от 04.07.2024 г. и № О-901-А/1 от 11.07.2024 г. от НДНИВМИ град София, е: 1. Обявено вторично огнище за наличие на [болестта] в животновъдни обекти с рег.№ [номер], № [номер] и № [номер], находящи се в [населено място], [община], [област]; 2. Забранено е движението на животни от и към животновъдния обект; 3. Наредено е да се предприемат следните мерки в животновъдни обекти с peг.№ [номер], № [номер] и № [номер], находящи се в [населено място], [община], [област]: - Клане по хуманен начин на едрите преживни животни, показали положителен резултат за [болестта] в животновъдни обекти с рег.№ [номер], № [номер] и № [номер], находящи се в [населено място], [община], [област], като се спазват изискванията на Наредба № 22 от 14.12.2005 г. за намаляване на минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване/ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г./. С посочения е постановено:

• Обезвреждането на труповете на животните да се извърши съгласно Регламент № 1069/2009;

• Почистване и дезинфекция на помещенията и инвентара в стопанството; - Собствениците да бъдат обезщетени, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗВД, при спазване на СОП- ЗХОЖ-ЗЗ;

• Собствениците да гарантират използването на млякото от положителните животни само в заразената ферма, след термична обработка;

• Оборският тор, сламата, фуражът или всякакви други материали и вещества влизали в контакт с животните в обекта, или със замърсен материал, да се съберат и унищожат възможно най-бързо, или след извършване на необходимата оценка на риска, да се складират и преработят, за да се намали рискът от разпространение на болестта;

Видно от Заповед № К-3-789 от 12.07.2024 г. на директора на ОДБХ – Кърджали/л. 16 - л. 18 от а.д. № 376/2024 г./, издадена на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4, т. 9, буква „г“, чл. 31, т. 1, т. 6 и т. 27 от Устройствения правилник на БАБХ, Наредба 22 от 14.12.2005 год. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване и Съгласно изискванията на Регламент 689/2020 на комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест” за някои болести от списъка и нововъзникващи болести, и във връзка с констатирано огнище на [болестта] по едрите преживни животни в животновъдни обекти с рег. № [номер], № [номер] и № [номер] за отглеждане на ЕПЖ, собственост на Ф. И. А., А. Н. А. и М. Ю. С., намиращи се в землището на [населено място], [община], [област] и съгласно получен лабораторен резултат с протоколи от изпитване с № О-875-А/1-14 от 04.07.2024 г., № О-894-А/1-2 от 04.07.2024 г., № О-901-А/1 от 11.07.2024 г. от НДНИВМИ град София, във връзка със Заповед № К-3-78 8 от 12.07.2024 г. за обявяване на вторично огнище на [болестта] в животновъдни обекти с рег. № [номер], № [номер] и № [номер] за отглеждане на ЕПЖ, собственост на Ф. И. А., А. Н. А. и М. Ю. С., намиращи се в землището на [населено място], [община], [област], директорът на ОДБХ – Кърджали е: 1. Назначил поименно комисия в посочения в заповедта състав; 2 Наредил е клане на 16 броя едри преживни животни с ушни марки, в т.ч. говеда от Ж.О. с № [номер], с ушни марки - BG [номер], BG [номер] и BG [номер].

Със заповедта са определени задачите на комисията, а именно: Да извърши необходимите действия във връзка с обезщетяване на собственика, посредством извършване на преброяване, оценяване и контрол върху убиването по хуманен начин на 16 броя едри преживни животни с ушни марки, в т.ч. и на говеда с ушни марки - BG [номер], BG [номер], BG [номер], заболели от [болестта], в животновъден обект с рег.№[номер], намиращ се в землището на [населено място], [община], [област].

В акта е посочено, че към момента на изпълнението й, животните се отглеждат в животновъдни обекти с рег. № [номер] - собственост на Ф. И. А., № [номер] - собственост на А. Н. А. и № [номер] - собственост на М. Ю. С., находящи се в землището на [населено място], [община], [област].

От Ветеринарномедицинско свидетелство № [номер] за придвижване/ транспортиране на животни, издавано от информационната система на БАБХ/л. 13 от а.д. № 376/2024 г./, за придвижване с превозно средство с рег. № [рег. номер], се установява натоварване на 3 броя животни с идентификатори: говедо - BG[номер], BG[номер], BG[номер], от животновъден обект № [номер] ([номер]), [населено място], [населено място], [населено място], с изпращач/отговорник на ЖО/ - А. Н. А., място на разтоварване – [дружество] ООД, [населено място], [община], [област] и с цел на придвижването –за клане.

Видно от Протокол № 8 от 07.08.2024 г./л. 12 от а.д. № 376/2024 г./, 3 броя живи крави – BG [номер], BG [номер], BG [номер], с вписано е тегло в килограми за всяка от тях, както и общо тегло – 1172.00 кг., са предадени от изпълнителя - А. Н. А., на получателя [дружество] ООД, [ЕИК], с адрес – [населено място], [улица]. В протокола е вписана обща стойност за трите крави – ••• лева, сума за плащане - ••• лв., с посочена дата на данъчното събитие – 07.08.2024 г., за която като получил се е подписала жалбоподателката А. А..

На 08.08.2024 г. жалбоподателката А. Н. А. е депозирала молба-декларация с вх. № К-1925/08.08.2024 г. до директора на ОДБХ – Кърджали/л. 17 от настоящето дело/, за изплащане на обезщетение, на основание чл. 141 от ЗВД, за умъртвените 3/три/ броя едри преживни животни/говеда/ от животновъдния й обект, във връзка със [заболяването].

С Писмо с изх. № К-1936/09.08.2024 г. на директора на ОДБХ – Кърджали/л. 16 от настоящето дело/ е поискано от Националния статистически институт - София да бъдат предоставени цени на производител за последното тримесечие, на следните видове животни: 1. Мъжки говеда от 12 до 24 месечна възраст-за угояване; 2. Юници от 12 до 24 месечна възраст - за мляко; 3. Крави над 24 месечна възраст- за мляко; 4. Крави над 24 месечна възраст - за угояване. В писмото е указано, че съгласно ЗВД, цените трябва да са определени изрично от НСИ, а не от ТСБ и в случай, че няма цени за съответното тримесечие, се моли това да се отбележи.

С писмо изх. № 07-04-897#2/12.08.2024 г. на председателя на НСИ, с вх. № К-1959/13.08.2024 г. на ОДБХ – Кърджали/л 15 от настоящето дело/, е представена информация за цени на производител за едри преживни животни за второ тримесечие на 2024 г. за страната, както следва: 1. Крави за угояване - ••• лева/тон; 2. Говеда от 1 до 2 години – ••• лева/тон.

В писмото е отбелязано, че данните са oт тримесечното наблюдение за цените на производител в селското стопанство и че цената е средна за страната и не включва разходи за доставка, съхранение, транспортиране и други подобни разходи, възникнали при продажбата на селскостопанските продукти/животни, както и че не включва също и получени субсидии, ДДС и др.

С Акт от 02.09.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар/л. 13 – л. 14 от настоящето дело/, издаден от директора на ОДБХ – Кърджали, за умъртвените 3/три/ броя едри преживни животни/говеда/, собственост на А. Н. А., порода – кръстоска, предназначение – за месо, с общо тегло 1172 кг., е определено обезщетение, общо в размер на ••• лв., определено по цени, предоставени от Националния статистически институт - цена ••• лв. на тон. В акта, в табличен вид, са описани трите умъртвени говеда, като е посочена възрастта на всяко едно от тях, теглото на всяко, както и цената за всяко едно, като цената, предоставена от Националния статистически институт, е приложена за всяко едно от трите животни.

В т. 12 от акта е посочено, че общата оценка на убитите животни /унищожените суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар, е ••• лв., като от общата сума се приспада изплатената сума за използвани продукти – 3 бр. говеда, с тегло 1172 кг. - ••• лв., съгласно документ за изплатена сума за използвани продукти - Протокол № 8/07.08.2024 г. от [дружество] ООД, за говеда – 3 бр., общо 1172 кг. – изплатени ••• лв.. Отразено е, че остава чиста сума за изплащане: ••• лв.

В заключение е посочено, че предвид обстоятелствата, описани в представените документи, следва да се изплати обезщетение в размер на ••• лв.

По делото е назначена съдебна - оценителна ветеринарномедицинска оценителна експертиза с вещо лице - д-р С. А. В.. Видно от заключението, в т. 1, вещото лице е описало всяко едно от трите умъртвени животни/говеда/, с посочена порода, предназначение, ушен идентификатор, пол, възраст в месеци, тегло в кг, като е определило и цена за всяко едно от тях. Отразено е, че животните са подредени по критериите вид, порода, характеристика /направление/, килограми, категория /възраст/, принадлежност /порода/. Процесиите животни са отглеждани за месо, поради което относими са килограмите на животното, както и приплодите му за стопанската година. Посочено е, че цената на свободният пазар за живо тегло е от ••• до ••• лв/кг. живо тегло. В т. 2 вещото лице е посочило, че след като е определил пазарната стойност на животните по описаните критерии, експертизата определя дължимото обезщетение за умъртвените 3 броя говеда, предмет на оспорения акт в размер на •••-••• лв. Като се включат и сумите от критерия ПОТЕНЦИАЛ /при оценъчни експертизи, това било задължителен елемент/, сумата възлиза на ••• — ••• лв.

В съдебно заседание на зададените му въпроси вещото лице уточнява следното: Допълва заключението по т. 2 като предоставя точната стойност на обезщетението, а именно, че средно пазарната стойност на животните по посочените критерии е ••• лева осреднена стойност; В случая следвало да се вземе и стойността на приплода, тъй като едно месодайно животно се гледало за приплод на една стопанска година; Сочи, че млечните животни се доят и основната им продукция е мляко, а на месодайните каквито са в случая – приплода; При определяне на обезщетението е взел предвид материалите по делото, по които има стойности за тримесечието в този период, в който са умъртвени животните, което съвпадало с познанията и опита от практиката ми. Съобразил се с действителните цени на пазара на производителите на живо тегло и извършените покупко-продажби от този вид.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка процесният акт е връчен на адресата на 03.09.2024 г., поради което процесната жалба, като подадена на 17.09.2024 г., се явява депозирана в законоустановения срок.

След извършване на проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган - Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали, който по силата на чл. 148, т. 1 от ЗВД, разполага с правомощието да съставя акт съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл.47, ал.1 и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния бюджет.

Процесният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма - Образец ЗХОЖ-15Б, утвърден със Заповед № РД-11-3072 от 16.12.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, съдържащ фактическите и правни основания за постановяването му.

В конкретния случай не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като в жалбата и хода на съдебното производство не са въведени доводи от страна на жалбоподателката и пълномощникът й, че е налице нарушение на процедурата по чл. 143 от ЗВД.

По делото липсва спор относно фактическите основания довели до издаването на процесния акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар.

Спорен е единствено размерът на определеното парично обезщетение за умъртвените 3 бр. животни (говеда), собственост на А. Н. А., който според жалбоподателката в оспорения акт е значително занижен и е несъответстващ на пазарните цени на този вид животни.

Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД, обезщетението за животни се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. По силата на т. 2 на нормата, обезщетението се определя по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието и храните или от компетентен орган на друга държава членка.

Разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от ЗВД въвежда изискването, когато няма определени цени по реда на ал. 1, т. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице да възлага определянето им на независим оценител.

В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 3 максималният размер на обезщетението се определя в наредбата по чл. 109 – ал. 3 на чл. 144 от ЗВД.

От гореизложеното се обосновава изводът, че относно размера на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, релевантни се явяват данните, предоставяни от НСИ, за цените на производител за живо тегло по показателите "вид" и "категория" на животните, а когато няма определени цени по посочения ред, тоест когато НСИ не може да предостави данни за такова ценообразуване, обезщетението се определя чрез изготвяне на оценка от независим оценител.

Относно термина „категория“, в закона не се съдържа легално понятие, но смисълът на същия може да бъде изведен от съдържанието на изисквания към параметрите на жизнената среда на животните, разписани в Приложение № 2 - 7 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. На следващо място, съгласно §1, т. 7 от Закона за животновъдството, „Категория“ е група индивиди от една порода, разграничима на възрастов, физиологичен или развъден признак. В конкретния случай се касае за говеда-крави от категорията „крави за угояване“, а именно: говеда с идентификатор BG [номер] – 55.0 месечна възраст, BG [номер] – 55.0 месечна възраст и BG [номер] – 88.0 месечна възраст, обявени с предназначение - за месо, като същите попадат в категорията „крави за угояване“.

В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВД, съгласно която в случай, че животните са такива, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка, основата за определяне на размера на обезщетението е оценката, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

По делото не са въведени твърдения и не се сочат доказателства, че за умъртвените говеда се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието и храните или от компетентен орган на друга държава членка.

Съдът намира, че при определяне на размера на обезщетението, дължимо на А. Н. А. за клане на 3 бр. едри преживни животни в кланица, поради установяване на [заболяването], директорът на ОДБХ – Кърджали, е действал в съответствие с материалния закон, респ. съобразно установения единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл. 141- чл. 148 от ЗВМД, а именно чрез използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката - НСИ.

Съгласно чл. 144, ал. 5 от ЗВД, в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 3, максималният размер на обезщетението се определя в наредбата по чл. 109. Относимият ПНА е Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. По силата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, обезщетението за животни се определя съгласно чл. 144 от ЗВД. В чл. 5, ал. 2 от Наредбата е въведено изискването, че стойността на обезщетението за определените видове животни, с изключение на животните, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието и храните или от компетентен орган на друга държава членка, не може да надвишава средната пазарна цена на килограм живо тегло за страната, за съответната категория от определения вид животни за месеца, предхождащ месеца на възникване на заболяването, за която има предоставена цена от изпълнител на услуга по предоставяне на пазарна информация, избран с процедура по Закона за обществените поръчки, с който Министерството на земеделието и храните има сключен договор за съответната година, през която е възникнало заболяването.

Регламентираният в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД критерий за обезщетяване – по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, се прилага еднакво при реализиране на всяка една от хипотезите на чл. 141, ал. 1 от ЗВД, при които възниква право на обезщетение за собствениците на умрели, унищожени или принудително заклани животни във връзка с настъпил епизодичен риск.

Механизмът за определяне на размера на дължимото обезщетение е установен по общ начин, без диференциация спрямо специфичните характеристики на отделното стопанството и извършваната от него дейност, а оттук и спрямо конкретно понесените разходи и пропуснати ползи за производителя в резултат на унищожаването на животните. Обезщетението по чл. 141 от ЗВД, във вр. с чл. 144 от ЗВД, няма характера и предназначението на субсидия, държавна помощ, насочена към пълното възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност, в който смисъл е и Решение № 12892 от 16.12.2021 г., постановено по а. д. № 5774/2021 г., на ВАС, V о.

Във връзка с гореизложеното е необходимо и да се посочи, че понятието „цена на производител“, което посочва законодателят в текста на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, не е идентично, т.е. не се покрива с понятието „пазарна цена“, доколкото същото не изследва цената на придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, не включва всички опериращи разходи на стопанството, респективно не цели да компенсира пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността. Както вече бе посочено по-горе, разпоредбите, регламентиращи основанията и реда за получаване на обезщетението по Глава шеста, Раздел III от ЗВД целят да осигурят възможност за покриване на разходи, свързани с епизодични рискове.

От приетото по делото Писмо с изх. № К-1936/09.08.2024 г. на директора на ОДБХ - Кърджали, се установява, че преди издаване на процесния акт административният орган е поискал информация от НСИ – София, за предоставяне на цени на производител за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, за крави над 24-месечна възраст – за угояване, каквито са и трите животни, собственост на жалбоподателката, с номера на УМ: BG [номер], BG [номер], BG [номер]. След предоставянето на изисканата информация за цени на производител на едри преживни животни за второто тримесечие на 2024 г./отговор с изх. № 07-04-897#2/12.08.2024 г. на НСИ/ директорът на ОДБХ – Кърджали, в съответствие с релевантната разпоредба – чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗДД, се е съобразил с нея и е определил обезщетението, дължимо на А. Н. А., съобразно предоставените данни. Съдържащите се в посочения документ данни за цени отговарят на изискуемите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД условия. В посочената разпоредба законодателят не е включил „порода“ и „възраст“ на животните към момента на тяхното погиване. Специфичните характеристики, отнасящи се до породена принадлежност и развъдна стойност, имат значение за определяне на размера на обезщетението единствено в случаите, когато процесните животни се отглеждат като част от развъдна програма, одобрена по съответния нормативен ред – арг. в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на пълномощника на жалбоподателката, релевирани в съдебно заседание на 11.09.2025 г., че данните в отговора на НСИ не били относими, тъй като не давали информация за индивидуалната цена за всяка едно животно и би следвало същата да бъде определена чрез съдебно-оценителна експертиза.

Отново следва да се посочи, че след като данни от НСИ са били предоставени на административния орган, преди издаването на акта за обезщетение, за него задължението по чл. 144, ал. 3 от ЗВД не е било налице и доводите за прилагане на пазарни цени за определяне на обезщетението са неоснователни. При релевантната редакция на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД е без значение при определяне размера на обезщетението обстоятелства като тегло, порода, възраст на животното, продуктивност, начин на отглеждане, и др.

Настоящият състав намира за неоснователен въведеният в жалбата довод, че административният орган е следвало да определи обезщетение за умъртвените едри преживни животни съобразно пазарната им цена и тяхната специфика. Това би било основателно при действието на старата редакция на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД (изм. в ДВ, бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), предвиждаща, че обезщетението за умъртвени животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. В действащата редакция на нормата към датата на издаване на процесния акт/изм. – ДВ, бр. 13/2020 г., в сила от 14.02.2020 г./ са въведени различни критерии – цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от НСИ за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, с което се е съобразил административния орган при издаването на оспорения акт.

Както вече бе посочено, в конкретния случай, във връзка с подадената молба-декларация от А. Н. за изплащане на обезщетение, е поискана информация от НСИ във връзка с приложението на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВД и при предоставянето на такава, административният орган правилно се е съобразил с нея. Отделно от това начинът на формиране на статистическите показатели и данни от НСИ е ирелевантен за провеждане на административното производство, тъй като за законосъобразното му провеждане е необходимо такива данни да са налични и те да са станали достояние на административния орган, което изискване в случая е изпълнено. В този смисъл и Решение № 2417 от 7.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2022 г., V о.

Изложеното обосновава извода, че административният орган не е допуснал нарушение на чл. 35 АПК и е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да издаде административния акт.

Според съда, в случая, определеният размер на обезщетение е изцяло в съответствие с действащата редакция на релевантните разпоредби към датата на издаване на административния акт. Директорът на ОДБХ – Кърджали, след като е разполагал с информацията по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД, получена от НСИ след реализиране на епизоотичния риск и унищожаването на заразените животни, е бил длъжен да се съобрази с цитираната разпоредба. Релевантни в случая се явяват данните, предоставени от Националния статистически институт на цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни.

С оглед горното, съдът счита, че не следва да кредитира заключението на вещото лице при определянето на размера на обезщетението, дължимо на А. Н. А., защото това би довело до неправилно приложение на материалния закон в актуалната му редакция. С други думи, заключението на вещото лице, дори и да дава обективна пазарна цена на умъртвените 3бр. крави за угояване, не следва да се кредитира, респ. не следва да се възприема като база при определяне на размера на претендираното обезщетение, тъй като обратното би довело до противоречие с материалния закон – чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД.

На следващо място настоящият състав намира, че не се установява наличието на съюзна правна норма, с оглед на която режимът, установен в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД да се явява неприложим поради противоречие с разпоредба на първичното или на вторичното право на Европейския съюз. В този смисъл липсва противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, както и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 година за определяне на правила относно финансирането от Общността на спешни мерки и на кампанията за борба с някои болести по животните съгласно Решение 90/424/ЕИО на Съвета.

В заключение, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗВД, от размера на определеното обезщетение и приспадната сумата в размер на ••• лв., представляваща получени средства от реализация на продуктите, добити от закланите 3 бр. животни, при което е определена „чиста“ сума за изплащане в размер на ••• лв.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният Акт от 02.09.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден от директора на ОДБХ – Кърджали, с който за умъртвените 3/три/ броя едри преживни животни/говеда/, собственост на А. Н. А., порода – кръстоска, предназначение – за месо, с общо тегло 1172 кг., е определено обезщетение общо в размер на ••• лв., от което чиста сума за изплащане ••• лв., се явява законосъобразен, респ. постановен при спазване на административнопроизводствените правила, в определената от закона форма и от материално и териториално компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката не се дължат разноски.

Ответникът не е заявил надлежно искане за присъждане на разноски както в настоящето производство, така и в производството по а.д. № 3674/2025 г. по опис на ВАС, както и не представил доказателства за такива, поради което в полза на ОДБХ – Кърджали не следва да бъдат присъждани деловодни разноски.

Водим от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът