Решение № 1634 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2487/2025 г.

Производството е образувано по жалба на И. К., [ЛНЧ], украинска гражданка, срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24981/ 29.09.2025 г., издадена от Началник отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане" – Пловдив, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и целта на ЗСПД, като се моли съда да я отмени. В СЗ страната не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът не се представлява в СЗ, в писмени бележки процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Като мотив за отказа административният орган е посочил, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, където е очертан кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Съгласно чл.20 от ЗУБ „Не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ Съгласно чл.22 от ЗУБ „Членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12.“ /тези изключения в случая не са налице/. Съгласно чл.73 от ЗЗДискриминация „Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ От анализа на цитираната нормативна уредба следва категоричен извод, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца /граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна/. С оглед на това ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, както и влизат в пряко противоречие със ЗЗдискриминация и ЗУБ поради което от една страна на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат неприложени, а от друга страна влече материална незаконосъобразност на отказа. Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, поради което същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото разноски не се следват, независимо че са претендирани от процесуалния представител на жалбодателката. Видно от представеното пълномощно представителството е по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи, че безплатната адвокатска помощ е предоставена на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, а само при наличие на такива доказателства възниква правото за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /мотиви в този смисъл - в Определение № 94 от 22.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5458/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Л. А.; Определение № 10252 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2018 г., II о., докладчик председателят С. Ч.; Решение № 8616 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2018 г., VIII о., докладчик съдията В. Ш.; Определение № 4911 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12830/2017 г., II о., докладчик председателят Н. Д.; Определение № 6059 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2015 г., V о., докладчик председателят Д. Д. и други/. Мотивиран от горното, съдът