Присъда № 7 от 26.1.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 93/2025 г.

Въз основа на закона и доказателствата по делото МОТИВИ към Присъда № 7 от 26.01.2026г. по НОХД № 93/20 25 г. по описа на Районен съд - Благоевград Производството пред Районен съд Благоевград е образувано с обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград срещу Ц. А. Т., , с ЕГН ••••••••••, с който на същия е повдигнато обвинение, затова, че на 19.04.2024 г., като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, от незаключен товарен автомобил марка и модел „Н Н“ с рег.№, паркиран в Б на ул.“Д Г“ пред жилище с № е отнел чужди движими вещи – разклонител-удължител за трифазен и монофазен ток с дължина на кабела 40 метра на стойност 280.00 лева, дамски малък портфейл на стойност 1.00 лев, слънчеви очила марка „Том Форд“ черни на цвят на стойност 202.00 лева, кабел за ръчно управление на лебедка /с превключвател и жак/ с дължина три метра на стойност 35.00 лева /всички вещи на обща стойност 518.00 лева/ и сумата от 500 евро, от владението на Ю. Б. А. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установено, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. По отношение на наказанието пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание около минимума, съобразно разпоредбата на чл.63 от НК. В това производство е предявен граждански иск срещу подсъдимия в размер на 1460.91 лева, представляващи обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 19.04.2024г. до окончателното и изплащане и А. е конституиран като граждански ищец. Гражданският ищец не изразява становище по същество. Подсъдимият Т., се явява лично и със служебно определен защитник. Не дава обяснения. В правото на последна дума сочи, че не е взел 500 евро. Защитникът му излага доводи за недоказаност на престъплението и участието на подсъдимия в него, моли за оправдателна присъда, алтернативно застъпва становище за маловажен случай. Искането си за квалифициране на случая като маловажен аргументира с липсата на доказателства, че подсъдимия е отнел сумата от 500 евро. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Ц. А. Т. е роден на г. в Б, с адрес гр.Б, ул. П с ЕГН ••••••••••. Видно от приложено и прието по делото свидетелство за съдимост Т. към датата на деянието е неосъждан. С Присъда №39/05.07.2024г., влязла в сила на 23.07.2024г., постановена по нохд №663/2024г. на РС Благоевград същия е признат за виновен и му е наложено наказание „Обществено порицание“ за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20 , вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК. Поведението му е било предмет на разглеждане и от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/ при Общинска администрация Благоевград и в тази връзка на Т. са налагани възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЗБППМН/, установимо от приложена и приета по делото характеристика. В масивите на МВР по отношение на същия има и регистрирани заявителски материали за кражби. Гражданският ищец Ю. А. обитавал заедно със семейството си жилище, находящо се в в гр. Б, ул. „Д Г“ № , Същият е управител на „А“ ООД, като представляваното от А. дружество се занимавало със строителни материали. Във връзка с осъществяваната дейност св.А. ползвал товарен автомобил марка и модел „Н Н“ с рег. №. На 18.04.2024г. около 21.00ч. свидетелят се прибрал, като паркирал посочения автомобил пред дома си на ул.“Д Г“. А. оставил автомобила отключен, поради това, че рано сутринта следвало да вземе кабел, намиращ се в автомобила. Освен посочения кабел в автомобила имало и разклонител-удължител за трифазен и монофазен ток с дължина на кабела 40 метра , дамски малък портфейл, в който оставил сумата от 500 евро, слънчеви очила марка „Том Форд“ черни на цвят, кабел за ръчно управление на лебедка /с превключвател и жак/ с дължина три метра. Около 00, 13 часа на 19.04.2024г. подсъдимият Т. бил в района на дома на гражданския ищец и забелязал отключения автомобил. Т. проникнал в товарния автомобил марка и модел „Н Н“ с рег. №. Осветявайки с телефона си купето подсъдимият видял оставените вътре вещи от А. и взел същите, а именно разклонител-удължител за трифазен и монофазен ток с дължина на кабела 40 метра , дамски малък портфейл на стойност 1 лев, съдържащ сумата от 500 евро, слънчеви очила марка „Том Форд“ черни на цвят, кабел за ръчно управление на лебедка /с превключвател и жак/ с дължина три метра, след което напуснал мястото. На 19.04.2024г. св.А., установил липсата на оставените от него в автомобила вещи. Предвид, че обекта разполагал с видеонаблюдение, прегледал записите, при което установил механизма на извършване на кражбата и подал жалба в 01 РУ Полиция, ведно със запис от охранителните камери по повод на което е образувано настоящото производство. На 19.04.2024г. Т. отишъл при св.Д., като му предложил да му продаде разклонител-удължител за трифазен и монофазен ток с дължина на кабела 40 метра и кабела за ръчно управление на лебедка /с превключвател и жак/, като обяснил на свидетеля да не се притеснява. Д. взел предложените от подсъдимия вещи за сумата от около 30 лв., като кабела продал на пункт за вторични суровини, а лебедката предал на полицаите с протокол за доброволно предаване. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза, като видно от заключението на вещото лице стойността на вещите е както следва , разклонител-удължител за трифазен и монофазен ток с дължина на кабела 40 метра е на стойност 280 лева, дамски малък портфейл е на стойност 1 лев, слънчеви очила марка „Том Форд“ черни на цвят са на стойност 202 лева, кабел за ръчно управление на лебедка /с превключвател и жак/ с дължина три метра е на стойност 35 лева. Обща стойност на вещите е 518 лева. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, според заключението, на която подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, могъл е с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Вещите лица са посочили, че с подсъдимия може да се провеждат процесуално-следствени действия, като същият може да носи наказателна отговорност. В хода на съдебното следствие предоставения запис от св.А. е предявен на страните, като в тази връзка е изготвена и видео-техническа експертиза, според заключението, по която по предоставения запис не се наблюдават манипулации, отразена е датата на изготвянето му и заснемане, както и е отразено съдържанието на записа. Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експертите. В тази връзка посредством заключението по съдебно оценителната експертиза се установява стойността вещите, предмет на разследваното престъпление, като при изслушването си вещото лице разяснява как е определило сумата и въз основа на какви доказателства, сочи убедителни аргументи в подкрепа на твърденията си. Посредством заключението по комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза се установява психичното и психологическо състояние на подсъдимия, като експертите са категорични, че същия разбира свойството и значението на извършеното. Пред настоящия съдебен състав д-р И. и д-р Ц. с нужната категоричност разясняват посоченото в заключението и приетото от тях. Вещото лице Т. от своя страна посредством изготвеното заключение, подържано в съдебно заседание установява годността на предоставените записи, тяхното съдържание, както и аргументите си за приетото. Ето защо настоящият състав намери, че всяко от коментираните заключения в нужната степен, аргументирано и обосновано е изяснило в оптимална степен и дало отговор на поставените задачи, поради което и няма основание същите да бъдат поставени под съмнение. Изложената фактическа обстановка съдът прие на база събраните по делото доказателства, като същата намира своето потвърждение и в показанията на разпитаните в хода на производството свидетели . От показанията на св.А. се установяват обстоятелства, свързани с мястото, където е станала кражбата, относими факти, относно времето, в което е станало и своите действия. Свидетелят подробно описва отнетите вещи, чрез показанията установява и размера на отнетата парична сума, , както и какво точно се е случило. Действително същия не се спомня, определени обстоятелства, за което следва да бъде отчетен изминалия период от време. Данни относно време, място и механизъм на извършване на престъплението се съдържат и в показанията на св.В. , който чрез разпита си пресъздава какво е извършил, неговите показания потвърждават соченото от пострадалия място на престъплението, както и чрез показанията му се установява съдържанието на прегледания запис, потвърден и от приетото по делото експертно заключение. Чрез показанията на този свидетел се установяват и обстоятелства, свързани със съпричастността на подсъдимия към престъплението, в което е обвинен, като свидетелят изяснява как е разпознал подсъдимия, по какви признаци, потвърдено и от приобщените писмени доказателства за криминалното минало на Т. . Данни, относно местонахождението на откраднатите вещи и притежанието им от подсъдимия се съдържат и в показанията на св. Д., който е закупил част от вещите, като при разпита си същият изяснява и поведението на Т. и как е протекла срещата между тях. Съдът кредитира показанията на св.А., действително същия е пострадал от престъплението и страна в процеса, но в същото време съдът не констатира противоречия в тях, които до обосноват поставянето им по съмнение. Същите са убедителни, житейски последователни и кореспондират с останалите доказателства и експертни заключения. Същите са изводите на съда и по отношение показанията на св. В., относно преглед на записа от охранителни камери и как е установен извършителя. Съдът кредитира тези показания, като вътрешно непротиворечиви, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност и напълно подкрепят отразеното в обвинителния акт. Достоверно и логично В. описва какво е извършил, с необходимата конкретика описва мястото и по какъв начин е преценил, че на записа е подсъдимия. За да постави тези показания в основата на фактическите си констатации, съдът съобрази и факта, че свидетеля е незаинтересован от изхода на делото. Липсват основания за дискредитиране и на показанията на св. Д., същият пред настоящия съдебен състав пресъздава възприетото от него, достоверно и последователно изяснява местонахождението на част от вещите при себе си, потвърдено и от приобщения по делото протокол. Приетото от съда от фактическа страна напълно се подкрепя и от събраните писмени доказателства, а именно протокол за доброволно предаване – 3броя, флаш памет; протокол за оглед на ВД и фотоалбум; протокол за оглед на ВД и фотоалбум ; докладна записка УРИ 1899-8753/10.05.2024 г.; протокол за доброволно предаване и СD; характеристика за извършени престъпления и противообществени прояви от Ц. Т.; сведение; справка за регистрации на лице в централния полицейски регистър; справка за лице установен извършител на престъпление; докладна записка № УРИ 1899р9824/28.05.2024 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Така приетите писмени доказателства изясняват извършвани проверки по отношение действия на подсъдимия, предприетите действия от пострадалия, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване и потвърждаващи приетото от фактическа страна. В подкрепа на приетото от съда са и приобщените по надлежния ред веществени доказателства. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира за доказано, че Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК. Фактическият състав на кражбата предполага отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Субект на кражбата може да бъде всяко лице, което няма фактическа власт върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В конкретния случай от обективна страна подсъдимият Т., като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си на 19.04.2024 в гр. Б, ул. „Д Г“ пред № от незаключен товарен автомобил марка и модел „Н Н“ с рег. № е отнел чужди движими вещи – разклонител-удължител за трифазен и монофазен ток с дължина на кабела 40 метра на стойност 280.00 лева, дамски малък портфейл на стойност 1.00 лев, слънчеви очила марка „Том Форд“ черни на цвят на стойност 202.00 лева, кабел за ръчно управление на лебедка /с превключвател и жак/ с дължина три метра на стойност 35.00 лева /всички вещи на обща стойност 518.00 лева/ и сумата от 500 евро, от владението на Ю. Б. А. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавал, че извършва противоправно и наказуемо от закона действие. Тези действия на подсъдимия се установяват посредством събраните по делото доказателства. Посредством показанията на св. А. се установява обстановката, при която е извършено престъплението, времето и откраднатото, както и къде са се намирали вещите и размера на липсващата парична сума. Същата информация се извлича и от свидетелските показания на В., както и заключението на видео-техническата експертиза. Стойността на инкриминираните вещи се установява и от изготвена и приета по делото съдебно оценителна експертиза, а размера на сумата от показанията на св.А., който пред настоящия състав с нужната категоричност заявява, че същата е 500 евро, което опровергава доводите на защитата, че по делото липсвали доказателства за точната сума. Авторството на деянието е безспорно доказано в лицето на подсъдимия чрез комплекс от приобщени доказателства. В тази насока следва да бъде посочено, че в подкрепа на приетото от съда, че вещите са били във владение на подсъдимия са показанията на св. В., извършил преглед на охранителните камери. Чрез показанията си този свидетел сочи, че се вижда именно подсъдимия и няма друго лице, при разпита си този свидетел установява по какво и как е разпознал подсъдимия. В подкрепа на посоченото от този свидетел е и заключението по видео-техническата експертиза, чрез която по безспорен начин се изяснява годността на записа, датата и присъствието на подсъдимия. Ето защо съдът прие за безспорно установено присъствието на подсъдимия на инкриминираното място и време, както и че вещите са били в негово владение, а доводите в обратна насока се опровергават от коментираните доказателства, включително и от показанията на св. Д., на който Т. е продал част от вещите. Фактът на осъществяването на отнемането на инкриминираните вещи и парична сума, оставени в автомобила на пострадалия не е спорен, тъй като се съдържа в изявленията на прекия му наблюдател – свидетеля А.., както и в изричните писмени документи, а именно регистрираното съобщение за извършено престъпление от св.А., които са в потвърждение на тези напълно съвпадащи помежду си гласните доказателства. Доказан е и начина на отнемане, чрез доказването на факта на влизане в автомобила през незаключена врата, в който са били инкриминираните вещи и парична сума, , установено от съвпадащите изявления на св.А. и данните в посочените вече документи за оплакването му веднага след случилото се, както и експертното заключение, подкрепено от вещото лице Т. в съдебно заседание и от показанията на полицейския служител, извършил преглед на охранителните камери, който по категоричен начин посочва Т., както и как го е разпознал. В разглеждания случай подсъдимият е прекъснал владението на св.А. върху вещите, и е успял да установи своя такава, без да е налице съгласие на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, което се обективира с неговото разпореждане по начин, какъвто е намерил за добре, включително продажба на част от тях на св.Д.. Изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от владението на св. А.. От субективна страна, престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното престъпление, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да набави средства за задоволяване на лични нужди и материално облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал, че вещите, предмет на посегателство са чужда собственост, съзнавал е, че с деянието си ще прекъсне фактическата власт на владелеца върху тях, без да има неговото съгласие за това, въпреки което е отнел вещите, действайки с намерение противозаконно да ги присвои. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия е било отразено, както противообщественият характер на процесното престъпление, така и общественоопасните последици от него, Общоприето е в правната доктрина и в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития В конкретния случай съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл. Всички конкретни действия на подсъдимия, установени по надлежния ред, посредством допустими доказателства водят до категоричния извод, че Т. е действал с ясното съзнание, че върши престъпление и последиците от това. Въпреки, че е непълнолетен същия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като в тази насока и за да формира този извод съдът цени, наличието на доказателства за множество заявителски материали, справка характеристика на същия, изготвена от инспектор при детска педагогическа стая, заключението по изготвената съдебно психиатрична и психологическа експертиза, ето защо съдът намира че в случая не може да се приеме, че същия не е разбирал характера на извършеното. Предвид всичко изложено съдът намери престъплението за доказано по безспорен начин, поради което и призна подсъдимия за виновен. По отношение доводите на защитата за липсата на безспорни доказателства, относно участието на подсъдимия съдът намира за неоснователни. В хода на пренията защитникът на подсъдимия излага твърдения за липсата на доказателства, относно авторството на престъплението, които преценени на фона на събрания доказателствен материал не се подкрепят и не намират опора в него, напротив предвид изложеното по горе съдът намира, че в хода на производството посредством допустими доказателства се налага единствения извод, че е извършено престъпление, така както е посочено в обвинителния акт и че е извършено от подсъдимия. В тази връзка развитите доводи за негодност на предоставения запис се опровергават от изготвеното и кредитирано заключение по видео –техническата експертиза, защитена от вещото лице в съдебно заседание, в която по категоричен начин е заявен извода на експерта за автентичност на записа и неговата дата. Не могат да бъдат споделени и доводите, че не се установявало времето на извършване на деянието, поради разминаване на часа на записа и посочения в обвинителния акт. Видно от посоченото в обвинителния акт в същия е посочено ориентировачно часа. От друга страна категорично в съдебната практика е застъпено становището, че времето на извършване на деянието е деня, в който е извършено, който в случая е изяснен по категоричен начин, посредством събраните доказателства. Не е поставено като задължително изискване посочването на часа на деянието, а единствено на времето на извършването му. То може да бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички тях взети заедно. Законът не е дефинирал, че обвинението трябва поначало да посочва и часовите рамки на деянието. Неоснователни са и доводите, че не бил доказан размера на липсващата парична сума, с които се обосновава и преквалифициране деянието, като маловажен случай. По делото посредством показанията на пострадалия се изяснява размера на тази сума, като тези показания бяха кредитирани от съда по изложените по-горе съображения, обстоятелството, че свидетелят не си спомня вида на бакнотите и техния брой не изключва заявеното от него, че сумата е била 500 евро. Ето защо и съдът не възприе посоченото от защитата в тази насока. Тези изводи на съда изключват и основателност на заявеното искане за преквалификация на престъплението, като маловажен случай съобразно стойността на откраднатите вещи. Неоснователността на това искане е обосновано и от това, че определящо в случая не е само стойността на вещите. При преценката в тази насока съдът съобразява и други обстоятелства, като начин на извършване, обществена опасност на деянието и дееца. В случая престъплението е извършено в тъмната част на денонощие пред дома на пострадалия, което сочи на особена дързост. Не може да бъдат пренебрегнати и събраните доказателства, относно личността на Т.. Макар и в млада възраст същия е регистриран извършител на престъпления, приоритетно на такива против престъпността. Поведението му е многократно разглеждано от местната комисия, като по отношение на същия са налагани и възпитателни мерки. За извършеното престъпление, подсъдимият следва да получи и съответно наказание. Определянето на наказанието на подсъдимият следва да стане едва след като съдът съобрази обстоятелството, че към момента на извършване на деянието същият е бил непълнолетен и в случая е приложима разпоредбата на чл.63 ал.1 т.3 от НК и съответно редуциране на предвиденото наказание за извършеното престъпление. За престъплението по чл. 194, ал. 1, от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до 8 години, но предвид гореизложеното същото следва да се редуцира до наказание “лишаване от свобода” за срок до три години. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др. фактори. На първо място в рамките на производството са събрани доказателства, включително справка - характеристика, от които се установява, че същия има множество криминални прояви, основно за престъпления против собствеността, за които по отношение на същия са прилагани и възпитателни мерки. Наличието на множество предходни противообществени деяния и градацията в престъпната му дейност, обуславя и завишената му степен на обществена опасност макар и в млада възраст, невъзстановяване на вещите. Обществената опасност на самото деяние също не е минимална, доколкото засяга неприкосновеността на собствеността върху движими вещи, като тук следва да бъде отчетен и интезитета на този вид посегателства. Като смекчаващо обстоятелство съдът определи ниския социалния статус на лицето, установим от справка - характеристика, чистото му съдебно минало към момента на деянието, както и относително ниската стойност на вещите, предмет на кражба. Младата възраст на подсъдимия не следва да бъде отчитана като смекчаващо вината обстоятелство, предвид това че същата е съобразена при приложената на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 НК редукция за предвиденото за това престъпление наказание. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание в размер 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”. По отношение изтърпяване на така определеното наказание, като съобрази, че към датата на деянието подсъдимият е неосъждан, наложеното наказание е до три години и е бил непълнолетен по аргумент от чл.69 от НК, съдът прие, че не се налага ефективно изтърпяване и целите на наказанието могат да се изпълнят с изпитателен срок от две години. Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото. На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1460.91лв., определена съобразно посоченото в обвинителния акт и приобщените веществени доказателства Извършеното престъпление покрива и признаците на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като се касае за виновно и противоправно деяние, от което в причинно-следствена връзка са настъпили имуществени вреди за пострадалото физическо лице, съизмерими със стойността на отнетите вещи и размера на паричната сума. Ето защо предявения граждански иск срещу подсъдимия, съдът приема за доказан по основание и размер, поради което и същия следва да бъде уважен изцяло. Предвид посоченото и отчитайки заключението по оценителната експертиза, курса на еврото към датата на деянието и приспадане на стойността на една от вещите, с оглед приобщаването и като веществено доказателство, съдът намира, че на пострадалия следва да се заплати от Т. обезщетение в размер на 1460.91лв., като по този начин се възмездят тези причинени имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от престъплението на подсъдимото лице по чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК., ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до окончателно изплащане на сумата. По отношение на веществени доказателства, а именно 1 бр. Пластмасова ръкохватка с кабел, завършващ с букса съдът постанови да бъде върната на нейния собственик св.А., а по отношение на 1 бр. Плетена жилетка, 2 бр. Маратонки с лого на найк, съдът постанови връщането им на подсъдимия. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди Т. да заплати да заплати по сметка на ОД МВР Благоевград, сумата в размер на 139.95 лева за съдебно- оценителна експертиза и 783, 72 лв. за комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза и по сметка на Районен съд гр. Благоевград сумата от 50 лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 490.10 лв., представляващи сторени разноски за експертиза, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: