Решение № 5833 от 16.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4763/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 629/14.01.2025 г., постановено по гр.д. № 42 133/2021 г. на СРС, ГО, 81 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Р. Ц. срещу „Групама Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 405 КЗ вр. чл. 383 КЗ, за сумата 11 200 лева - погасени месечни вноски за периода м. 03.2018 г. до м. 06.2020 г. по договор за жилищен и ипотечен кредит № 286/09.04.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца, по договор за застраховка „Пожар и други щети на имущество“, полица № 8300019917007025/15.05.2017 г., при настъпил застрахователен риск на 21.02.2018 г. - срутена постройка към къща, представляваща имот с идентификатор № 17395.501.635.1.1, с адрес: гр. ••••. Образувано е по въззивна жалба вх. № 63717/21.02.2025 г. на ищеца А. Ц. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът по чл. 405 КЗ да бъде уважен и на ищеца да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на вноските по кредита за посочения период във връзка с настъпил застрахователен риск – срутване на част от застрахованото имущество, а именно пристройка към имот с идентификатор № 17395.501.635.1.1, с адрес: гр. ••••. Сочи във въззивната жалба, че ищецът като застрахован по застраховката се е суброгирал в правата на кредитора – платил е чуждо задължение / дължимо от “ответника“- т.е. застрахователя/. Поради това за ищеца, въпреки че не е бенефициер по застраховката, съществувало право да претендира застрахователното обезщетение. С отговор от 08.04.2025 г. ответникът въззиваем “Групама застраховане“ ЕАД оспорва въззивната жалба. Навежда, че трето ползващо се лице по застраховката е банката, а не ищецът застрахован. Сочи и че застраховката не е за финансов риск, а имуществена такава. Оспорва ищецът като кредитополучател да е изпълнявал чужди задължения, за да настъпи суброгация. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Решението е постановено по иск по чл. 405 КЗ – иск за заплащане на застрахователно обезщетение, предявен от ищеца – застрахован по застраховката, който обаче не е бенефициер по застраховката. Искът не е предявен като косвен по чл. 134 ЗЗД. В производството като съищец не е участвала Банка ДСК ЕАД на страната на процесуалния субституент ищеца, който не е ползващо се лице по полицата. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Същевременно ищецът застрахован и уговарящ по застраховката не твърди банката бенефициер да се е отказала от правото си да получи обезщетение. Ищецът, въпреки дадената му трикратно възможност с протоколно определение от 18.10.2022 г., разпореждане от 04.04.2023 г. и определение от 26.06.2024 г., не е обосновал правен интерес от предявяване на пряк иск по чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по полица № 8300019917007025/15.05.2017 г., макар да не е ползващо се лице по застраховката. С исковата молба вх. № 4462/21.07.2020 г. /гр.д. № 559/2020 г. по описа РС Гоце Делчев, прекратено по подсъдност/ ищецът претендира сума от застрахователя. Искът е предявен пред РС Гоце Делчев, като застрахованото имущество е в гр. Гоце Делчев и рискът е осъществен там. По възражение на ответника делото е изпратено на СГС. Делото е изпратено от РС Г. Делчев на СРС преди да се дадат указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба за уточняване кой е ответник по иска. С определение от 16.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 96122021 г. по описа на СГС по препирня за подсъдност като компетентен е определен СРС. Ищецът с исковата молба, която е нередовна, твърди следното. Ищецът бил ФЛ, застрахован по застраховка „Пожар и други щети на имущество“, полица № 8300019917007025/15.05.2017 г., сключена с ответника „Групама Застраховане“ ЕАД. Ищецът навежда, че застраховката е сключена във връзка с договор за жилищен и ипотечен кредит № 286/09.04.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, по който ищецът е кредитополучател, а банката е кредитодател. Твърди се застраховката да е имуществена, като е застраховано при ответника имущество, собственост на ищеца, а именно жилище на първи етаж на къща – обект с идентификатор № 17395.501.635.1.1, с адрес: гр. ••••. Този обект е ипотекиран в полза на банката кредитор като обезпечение по договора за кредит. В исковата молба и всички поправени искови молби се твърди обектът да представлява жилище с площ 98 кв.м. Ищецът твърди част от този обект жилище да представлява и пристройка към него с площ 3 на 9 метра / в исковата молба/. В молба от 05.08.2024 г. /л. 97 дело СРС/ твърди обектът пристройка да се състои от кухня, баня и тоалетна / за прегледност снимка на л. 166 и л. 173/. Ищецът твърди обектът – пристройка към жилището, да е обект на застраховка „Пожар и други щети на имущество“, полица № 8300019917007025/15.05.2017 г. ведно със самото жилище. Навежда се в исковата молба, че на 21.02.2018 г. ищецът установил, че пристройката се самоотделила от сградата и депозирал уведомление за осъществен риск пред застрахователя ответник на 22.02.2018 г. На датата на отделянето 21.02.2018 г. бил съставен протокол от екополицай и лица от Община Гоце Делчев. Установило се, че пристройката се е самосрутила без външна намеса и видима причина. На 01.03.2018 г. бил извършен оглед и от застрахователя и се установило, че пристройката – част от застрахованото имущество, е погинала поради срутване. Относно застраховката ищецът излага следните твърдения. Сочи, че тя е имуществена – застраховано е ипотекираното имущество, но се дължало обезщетение в размер стриктно на заплатените от ищеца вноски по договора за кредит за периода от м. 03.2018 г. до м. 06.2020 г. в размер на исковата сума от 11 200 лв. Относно застраховката и правата му по нея ищецът излага в исковата молба следното. Сочи, че е страна по полицата и застрахован, но същевременно ползващо се лице по застраховката била банката /стр. 3, абз. 4/. Тя била легитимирана да предяви иск към застрахователя - “правно легитимиран да предяви иск и да се удовлетвори от сключената застраховка е ответникът в настоящото производство“. Същевременно посочен ответник в титулната част е застрахователят, а не банката. На стр. 4, абз. първи от исковата молба ищецът твърди, че банката бездействала да претендира обезщетение за срутената пристройка, което правело ищеца кредитор за вземането на банката. Формулираният петитум е да се осъди ответникът /непосочен с наименование – дали това е застрахователят, както е посочено в титулната част, или банката, както е посочено в текста/ да заплати на ищеца сумата от 11 200 лв. – заплатени вноски по кредита, във връзка с настъпило застрахователно събитие. Изрично се сочи, че сумата се дължи на ищеца – застрахован по застраховката, като вноски по договора за кредит, но и като застрахователно обезщетение /неясно кое от двете/. Исковата молба е оставена без движение три пъти в хода на производството пред СРС. На ищеца е указвано да уточни правен интерес от претендиране от застраховател на заплатени вноски по договор за кредит с банката; дали застрахователният договор е прекратен /л. 44/; дали претендира вноски по договора за кредит или застрахователно обезщетение, а ако е второто – да се обоснове дали е носител на вземането за обезщетение предвид посоченото, че правоимащ по застраховката е банката /л. 77/. Дадени са и указания да се посочи кое е погиналото имуществои предмет на застраховката /л. 88/. С уточняваща молба от 02.11.2022 г., представляваща поправена искова молба /л. 48/, ищецът излага почти същото като в първоначалната искова молба. Отново се твърди, че бенефициер по застраховката е банката, която не е упражнила правата си по полицата. Добавено е, че ищецът има интерес да предяви срещу обещателя застраховател иск за застрахователно обезщетение по полицата. Като ответник се сочи застрахователят, от когото ищецът – застрахован и уговарящ, претендира обезщетение по полицата в размер на вноските по договора за кредит /стр. 5, абз. първи от исковата молба/. Така ищецът – застрахован, претендира от застрахователя обещател по застраховката застрахователно обезщетение по имуществена застраховка във връзка с настъпил риск – срутена пристройка към застрахован обект. Изрично се сочи, че обезщетението следва да се заплати от застрахователя на застрахования ищец. Същевременно продължава да се твърди, че бенефициер по застраховката е банката. С разпореждането от 04.04.2023 г.а на ищеца са дадени указания да уточни интереса си да претендира като застрахован застрахователно обезщетение, при положение, че ползващо се лице по застраховката е не ищецът, а бенефициерът банката. С молба от 19.01.2024 г. на л. 79 ищецът поддържа посоченото в поправената искова молба или не е предявен косвен иск по чл. 134 ЗЗД вр. чл. 405 КЗ за осъждане на ответника застраховател да заплати, по предявения от уговарящия застрахован ищец, на банката - съищец и бенефициер по застраховката, обезщетение по полицата. Банка ДСК ЕАД не участва в процеса. В тази молба ищецът поддържа, че претендира застрахователното обезщетение от застрахователя за себе си, понеже е погасил чужд дълг и се е суброгирал в правата на кредитора. Не се съдържат каквито и да било твърдения относно уговорката в полза на бенефициера. С молба от 05.08.2024 г. на л. 97 е уточнено, че при осъществяване на застрахователния риск е погинало поради срутване част от застрахованото имущество – пристройка към жилището с идентификатор № 17395.501.635.1.1, с адрес: гр. ••••. С отговора на исковата молба от 01.03.2021 г. ответникът застраховател оспорва иска. Сочи, че ползващо се лице по имуществената застраховка е банката, а не ищецът. Оспорва процесната пристройка да е обект на застраховане. Сочи и че застрахованият е препятствал застрахователя да извърши оглед. На 01.03.2018 г. при огледа се установило, че отломките са разчистени и е затруднено установяването на причините, довели до твърдяното застрахователно събитие. С решението е отхвърлен като неоснователен пряк иск по чл. 405 КЗ / вр. чл. 383 КЗ/ на застрахования срещу застрахователя по доводи, че ползващо се лице по застраховката е банката, а не ищецът. Настоящият състав намира, че така предявеният иск от застрахования и уговарящ ФЛ против обещателя и застраховател за заплащане на и щ е ц а на застрахователно обезщетение, при положение че бенефициер по застраховката съгл. чл. 398, ал. 4 КЗ е банката, е недопустим. Не е предявен косвен иск по чл. 134 ЗЗД с конституиране на банката като съищец, а и ищецът не твърди банката като бенефициер да се е отказала от уговорката нейна полза или тази уговорка да е отпаднала/ да е отменена. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените случаи никой не може да предявява чужди права пред съд. Допустимо е обаче по чл. 134 ЗЗД искът да бъде предявен не от носителя на материалното право, а от друго лице процесуален субституент, което е обосновало правен интерес от това. В този случай възниква процесуално застъпничество и субституентът и носителят на правото са необходими другари. Претендира се сумата да бъде заплатена от ответника на съищеца - носителя на правото, например бенефициер по застраховката, по иск на ищеца процесуален субституент. Според Решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., ТК и Решение № 107 от 14.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 893/2018 г., I т. о., ТК на въведените от ищеца фактически обстоятелства (сключен договор за имуществено застраховане с трето ползващо се лице; настъпило застрахователно събитие и неизпълнение от страна на застрахователя на задължението да изплати обезщетение) съответства искане на осн. чл. 383, ал. 4 КЗ или чл. 398, ал. 4 КЗ във връзка с чл. 134 ЗЗД, а именно по иск на застрахования да бъде осъден застрахователя да заплати на ползващото се лице дължимото застрахователно обезщетение. В този случай е необходимо конституирането на ползващото се лице като съищец. Според Решение № 239 от 6.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 737/2024 г., I т. о., ТК би могло да бъде предявен допустим пряк иск от застрахования против застрахователя, но в конкретната хипотеза са били наведени твърдения, че уговорката в полза на третото лице по см. на чл. 22 ЗЗД е отпаднала. Твърди се третото ползващо се лице /бенефициерът/ по споразумение изрично, безусловно и неотменимо да се е отказал от клаузата в негова полза; да се е отказал от правото на вземания за застрахователно обезщетение. В случая такива твърдения от ищеца, а и от ответника, не са наведени. Решение № 417 от 20.10.2025 г. по в. гр. д. № 473/2025 г. на Русенски окръжен съд е относно казус, по който тази уговорка в полза на бенефициера е отпаднала, според посоченото в решението. Според Определение № 1443 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 242/2026 г., II т. о., ТК когато в договора за застраховка е посочено трето ползващо се лице - банкa, обезщетението следва да се изплати на него. Въпросът за отмяна на уговорката в полза на третото лице или за отпадане на този режим поради смъртта на застраховащия не е бил предмет на спора пред въззивната инстанция. С договор за кредит от 09.04.2012 г. /л. 21 гр.д. № 559/2020 г./ на ищеца като кредитополучател банка ДСК ЕАД е отпуснала заем в размер на 28 500 евро. В полза на банката върху имот собственост на ищеца - имот с идентификатор № 17395.501.635.1.1, с адрес: гр. ••••, е учредена договорна ипотека съгласно н.а. № 175, том първи, рег. № 1840, дело № 114/2012 г. от 09.04.2012 г. по описа на нот. Х.., рег. № НК 569 /л. 5/. Съгласно въпросник към застраховката /л. 58 от делото на СРС/ имотът представлява жилище с РЗП 98 кв.м., построено през 1980 г., масивна сграда. Сключен е застрахователен договор по имуществена застраховка / а не такава по чл. 383 КЗ/. Застраховано е имуществено благо на кредитополучателя – ипотекираният имот, а застраховката съгласно полица № 8300019917007025/15.05.2017 г. е за „Пожар и други щети на имущество“ /л. 57/ - застраховка по Раздел втори, приложение 1, т. 8 - Всяка вреда или загуба, нанесена на имущество, пожар, Класове застраховки според КЗ. Според ОУ /л. 36 гр.д. № 559/2020 г./ , т. 1,10, застрахователното обезщетение е парична сума, която застрахователят изплаща на правоимащия при настъпване на събитие с имуществото. Покритите рискове по застраховката са по клаузи А, Б и Д1 – пожар, мълния и пр., бедствия – буря, градушка, наводнение, както и земетресение. Според чл. 398, ал. 1 КЗ застраховащият може да сключи застрахователен договор от свое име в полза на трето ползващо се лице (бенефициер), а в случай на застраховане в полза на трето ползващо се лице то има правата, които произтичат от застрахователния договор /чл. 398, ал. 3 КЗ/. Съгл. чл. 398, ал. 4 КЗ в случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор има право да получи застрахователното обезщетение и всички права по договора. Според чл. 40 ОУ застрахователно обезщетение се изплаща на третото ползващо се лице, ако това е уговорено в полицата, каквато е и уговорката в случая. Според полицата застраховащ, застрахован и уговарящ / стипулант/ е ищецът, застраховател и обещател / промитент/ е застрахователят, а трето ползващо се лице / бенефициер/ е банката. Изрично е записано е това. Няма твърдения, а и не се установява уговорката в полза на третото лице да е отменена. Напротив, с отговора на исковата молба ответникът застраховател сочи като бенефициер единствено банката. Не се установява и да е налице сочената от ищеца въззивник суброгация, останала неуточена въпреки дадената възможност за това. Твърди се във въззивната жалба, че ищецът е заплатил чужди задължения, а задълженията му договора за кредит не са чужди за него. Ответникът застраховател не дължи заплащане на вноските по кредита. Свен това в случая е сключен договор в полза на трето лице съгл. КЗ, подчинен на специални правила спрямо тези по ЗЗД. Не е обосновано от ищеца да е предявен косвен иск за претендиране на обезщетението в полза на бенефициера банката. Решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Съгл. чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК решението следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.