Решение № 423 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Ф. чрез адв. В. Ф. - Адвокатска колегия - Перник срещу Ревизионен акт № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 година, издаден от Р. И. Ф. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 767 от 08.07.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г.; м. 04.2022 г.; м. 07.2022 г.; м. 08.2022 г., от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.; м. 05.2023 г.; м. 06.2023 г.; от м. 08.2023 г. до м. 01.2024 г, в следствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 82 562,20 лева /осемдесет и две хиляди петстотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки/ по фактури, издадени от „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК] и са начислени лихви в размер на 16 367,53 лева /шестнадесет хиляди триста шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество излага доводи в посока на това, че в хода на ревизионното производство, органите по приходите са нарушили основни принципи, предвидени в разпоредбите на ДОПК, а именно принципът за обективност, служебно начало и добросъвестност. Твърди, че органите по приходите не са установили всички факт и обстоятелства, които са били от значение за извършване на ревизията и за определяне на задълженията по ЗДДС. На следващо място в жалбата се посочва, че аргументите на ревизиращите органи, са свързани предимно с доставчиците на „•••“ ЕООД. Жалбоподателя твърди, че не става ясно как дружеството е следвало да проучи доставчика си относно неговата платежоспособност и надеждност, като твърди, че към момента на сключване на сделките, дружеството е извършило необходимите проверки, в това число е проверило, че доставчикът му е регистрирано по ДДС лице (включително не е било в списъка на дружества със задължения към НАП), както и е осъществило контакти със съответния доставчик и са договорени параметрите на всички договори. В тази връзка счита за напълно нормално, при доставка на резервни части и подписване на стокови разписки, същите да са подписани от лица представители на доставчиците, а не от управителите. Твърди, че не е обичайна търговска практика при всяка една доставка да се изисква лична карта и спесимен от търговския регистър, за да се сравни, дали този който се подписва от името на доставчика, е управител или негов служител. Счита за несериозни аргументите, че тъй като на стоковите разписки подписите на доставчик не съответстват на подписите по спесимен при регистрация на съответния доставчик в Търговския регистър, това е основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката. В тази връзка изцяло оспорва изводите на ревизиращия екип, че на основани в чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9, и чл. 25 от ЗДДС е следвало да се откаже признаване на правото на данъчен кредит. В тази връзка навява доводи, че непредставянето на документи и/или писмени обяснения от прекия доставчик не може да обоснове извод за недоказаност на фактите и обстоятелствата, които тези документи биха установили. Счита, че не може получателят да бъде задължен да доказва, респективно да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си, както и че не може да бъде вменена във вина на ревизираното лице липсата на първични документи, касаещи доставчика. Изразява несъгласие и с твърденията на органите по приходите за липса на кадрова и техническа обезпеченост, обосновали извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури. Като в тази връзка се основава на практика на СЕС и ВАС. Според жалбоподателя органите по приходите са игнорирали всички доказателства за извършена доставка. Сочи, че дружеството е представило договори, фактури, плащания, счетоводни документи, приемо-предавателни протоколи, съдържащи подробно описание на предоставената услуга, както и приемането или предаването на стоки, което е и описано в ревизионния доклад. Жалбоподателят също така възразява и срещу поставеното под съмнение от ревизиращия екип, че доставчиците, посочени във фактурите, са действителните, като счита, че тези изводи не са подкрепени с никакви доказателства, а в тази връзка пледира, че за доказване на симулацията и по-конкретно на твърдението, че доставчикът, посочен във фактурата, не е действителният доставчик, е необходимо от приходната администрация да бъде посочен кой е действителният доставчик, каквото в случая не е сторено. Навява доводи, че издадените фактури от доставчика на стоките, отговарят изцяло на изискванията на чл. 114, във вр. с чл. 71 от ЗДДС. Въз основа на изложеното иска от съда да постанови съдебен акт, с който ревизионният акт в оспорената му част да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебни разноски. В проведеното на 29.01.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия – Перник, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и иска от съда да постанови решение, с което същата да се уважи. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП- София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 258 от 29.01.2026 година от процесуалния представител на ответникя, с която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена, респективно оспорения ревизионен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки с вх. рег. № 341 от 06.02.2026г. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001424001297-020-001 от 13.03.2024 г. (л. 80), с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „•••“ ЕООД, [ЕИК], с цел определяне на задължения на дружеството за данък върху добавената стойност за периоди от 01.08.2021 година до 31.01.2024 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от: Б. Ц. З. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Е. Л. М. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срок за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от два месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на ревизираното лице по електронен път на 18.03.2024 г, доказателство за което е представеното чрез административната преписка, а именно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /лист 82/. Това означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до 18.05.2024 година. Със ЗИЗВР № Р-22001424001297-020-002 от 17.05.2024 година /лист 83/, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.1 от ДОПК, е удължен срокът за извършване на ревизията до 18.06.2024 година. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 20.05.2024 година /лист 84/. Със ЗИЗВР № Р-22001424001297-020-003 от 07.06.2024 година /лист 86/, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е удължен срокът за извършване на ревизията до 16.08.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 10.06.2024 година /лист 88/. Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение са издадени от Р. И. Ф. – началник на сектор при ТД на НАП – [област] и са пописани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, което е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 233 и следващите от делото. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22001424001297-092-001 от 22.01.2024 година (л. 89), издаден на основание чл. 117 от ДОПК, от екип от ревизори: Б. Ц. З. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Е. Л. М. – главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство, ревизиращите след анализ на събрания доказателствен материал са установили, че: Ревизираното дружество е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 18.12.2017 г., със седалище и адрес за кореспонденция: [населено място], [улица]. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството е М. А. Ф., а капиталът на дружеството е в размер на 100.00 лв. През ревизирания период дружеството извършва дейност – ремонт на тежкотоварни моторни превозни средства и друга тежка техника, а дейността се упражнява в помещение с площ 350 кв.м, наето за ремонтен сервиз, находящо се на адрес: [населено място], [улица]. В обекта е налице регистрирано фискално устройство: ЕКАПФ, рег. № [рег. номер], с номер на фискалната памет: 36605308, с дата на въвеждане в експлоатация и дата на регистриране в сървъра на НАП - 13.10.2020 година. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 08.02.2018 година, с регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. На дружеството е извършвана предходна ревизия с обхват – ДДС за периода от 01.01.2020 година до 31.07.2020 година, приключила с Ревизионен акт № Р-22001421005921-091-001 от 10.03.2022 г., с установени допълнителни задължения за ДДС в размер 13 602.54 лв. главници, и 2 178.74 лв. лихви, който е отменен в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м. 05 и м. 07.2021 г. В хода на извършена ревизия на дружеството „•••“ ЕООД, [ЕИК], на ревизираното лице е извършвана насрещна проверка която е приключила с ПИНП № П-22001423239277-141-001/22.02.2024 г. Ревизираното дружество не притежава движимо и недвижимо имущество по данни от информационните масиви на НАП. Притежава следните банкови сметки: [Наименование]; [Наименование]; [Наименование]; [Наименование]; [Наименование]; [Наименование] (л. 893, Приложение № 3 към делото). Дружеството прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). През ревизирания период основната дейност на „•••“ ЕООД е ремонт на тежкотоварни МПС и друга тежка техника – стари модели двигатели, които се използват при ремонт на ЖП пътища. Ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти, а в хода на ревизията е представило счетоводна отчетност съгласно изискванията на ЗСч и чл. 123 от ЗДДС. Изготвя месечни и годишни оборотни ведомости и годишни главни книги. Води хронологични регистри на взетите счетоводни статии. В хода на ревизията са представени първични документи, вторични регистри и оборотни ведомости за периода. Счетоводното обслужване е извършвано от „•••“ ЕООД, [ЕИК]. В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на основание чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано признаване на данъчен кредит в общ размер на 82 562,20 /осемдесет и две хиляди петстотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки/ при данъчна основа в размер на 412 807 / четиристотин и дванадесет хиляди осемстотин и седем/ лева по фактури, издадени от доставчиците „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], а така също на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС е отказано данъчен кредит в размер на 16,98 лева по фактура № 42941 от 05.08.2022 година, издадена от „•••“ ЕООД и по фактура № 180014605 от 04.11.2022 година, издадена от „[улица]“ ЕООД в размер на 110,93 лева и по фактура № 51 от 14.10.2022 година с издател „•••“ ЕООД в размер на 588,10 лева, в следствие на което е определен размер на дължими задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 98 762, 82 /деветдесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, в това число главница в размер на 83 278,11 /осемдесет и три хиляди двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/ и лихви в размер на 15 484,71 /петнадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/ за данъчен период м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.04.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.05.2023, м.06.2023, м.08.2023, м.09.2023, м.10.2023, м.11.2023, м.12.2023, м.01.2024 година. Ревизиращият екип е констатирал, че през ревизирания период „•••“ ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит в размер на 82 562.20 лв. по 104 броя фактури, издадени от „•••“ ЕООД, „•••“ ЕООД, „•••“ ЕООД, „•••“ ЕООД, „П. Д“ ЕООД, „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, които са изчерпателно описани в таблица на страница 112-116 от ревизионния доклад, както следва: По следните фактури, издадени от доставчика „ •••“ ЕООД: № 0000000033 от 19.10.2021 г.; № 0000000037/12.10.2021 г.; № 0000000021/07.10.2021 г.; № 0000000024/11.10.2021 г.; № 0000000026/13.10.2021 г.; № 0000000028/15.10.2021 г.; № 0000000030/18.10.2021 г.; № 0000000022/08.10.2021 г.; № 0000000039/25.10.2021 г.; № 0000000035/21.10.2021 г.; № 0000000049/08.11.2021 г.; № 0000000046/04.11.2021 г.; № 0000000052/11.11.2021 г.; № 0000000044/02.11.2021 г.; № 0000000050/09.11.2021 г.; № 0000000054/12.11.2021 г.; № 0000000096/20.12.2021 г.; № 0000000090/08.12.2021 г.; № 0000000088/06.12.2021 г. № 0000000086/03.12.2021 г.; № 0000000098/21.12.2021 г.; № 0000000085/01.12.2021 г.; № 0000000091/10.12.2021; № 0000000094/17.12.2021 г., с общ размер на данъчна основа – 73 781 /седемдесет и три хиляди седемстотин осемдесет и едни лева/ лева и общ размер на начислено ДДС – 14 756,20 лева / четиринадесет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки/. По следните фактури, издадени от доставчика „ •••“ ЕООД: № 0000000079 от 29.04.2022 г.; № 0000000075/27.04.2022 г.; № 0000000073/26.04.2022 г.; № 1000000163/25.07.2022 г.; № 1000000184/29.07.2022 г.; № 1000000169/26.07.2022 г.; № 1000000197/05.08.2022 г.; № 1000000221/30.08.2022 г., с данъчна основа в общ размер на 32 510 /тридесет и две хиляди петстотин и десет лева/ и общ размер на начислен ДДС – 6 502 /шест хиляди петстотин и два лева/; По следните фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД: № 10000000062/ 19.10.2022 г.; № 1000000057/17.10.2022 г.; № 1000000051/14.10.2022 г.; № 1000000049/11.10.2022 г.; № 1000000034/05.10.2022 г; № 1000000031/03.10.2022 г.; № 1000000067/21.10.2022 г.; № 0000000146/28.11.2022 г.; № 1000000127/22.11.2022 г.; № 1000000131/23.11.2022 г.; № 0000000142 26.11.2022 г.; № 1000000064 20.10.2022 г.; № 1000000159/30.11.2022 г.; № 1000000091/01.11.2022 г.; № 1000000139/25.11.2022 г.; № 1000000136/24.11.2022 г.; № 1000000097/07.11.2022 г.; № 1000000152/29.11.2022 г.; № 1000000119/21.11.2022 г.; № 1000000093/03.11.2022 г.; № 1000000103/12.11.2022 г.; № 1000000113/18.11.2022 г., при данъчна основа с общ размер на 80 824 /осемдесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева/ и начислен ДДС в общ размер на 16 164,80 /шестнадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/; По следните фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД: № 0000000009/17.12.2022 г.; № 0000000014/20.12.2022 г.; № 0000000017/21.12.2022 г.; № 0000000011/19.12.2022 г.; № 0000000028/30.12.2022 г., с данъчна основа в общ размер на 20 932 /двадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева/ и начислен ДДС в общ размер на 4 186,40 /четири хиляди сто осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/. По следните фактури, издадени от доставчика „П.-Д“ ЕООД: № 4000000098/11.05.2023 г.; № 4000000099/11.05.2023 г.; № 4000000179/12.06.2023 г.; № 4000000196/19.06.2023 г.; № 4000000192/16.06.2023 г.; № 4000000178/12.06.2023 г.; № 4000000173/08.06.2023 г.; № 4000000171/07.06.2023 г.; № 4000000182/14.06.2023 г.; № 4000000188/15.06.2023 г.; № 4000000167/05.06.2023 г.; № 4000000169/06.06.2023 г.; № 4000000165/02.06.2023 г.; № 4000000164/01.06.2023 г., с данъчна основа в общ размер на 44 683 /четиридесет и четири хиляди шестстотин осемдесет и три лева/ и ДДС в общ размер на 8 937,40 /осем хиляди деветстотин тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/; По следните фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД: № 0000000059/25.08.2023 г; № 0000000057/24.08.2023 г.; № 0000000049/18.08.2023 г. ; № 0000000066/29.08.2023 г.; № 0000000047/16.08.2023 г.; № 0000000062/28.08.2023 г.; № 1000000067/05.09.2023 г.; № 1000000065/04.09.2023 г.; № 1000000070/07.09.2023 г.; № 1000000144/ 30.10.2023 г.; № 1000000101/09.10.2023 г.; № 1000000105/10.10.2023 г.; № 1000000197/29.11.2023 г.; № 1000000168/17.11.2023 г.; № 1000000191/22.11.2023 г.; № 1000000188/21.11.2023 г.; № 1000000186/20.11.2023 г.; № 1000000161/06.11.2023 г.; № 1000000201/ 30.11.2023 г.; № 1000000155/02.11.2023 г.; № 1000000159/03.11.2023 г.; № 1000000192/23.11.2023 г.; № 1000000195/28.11.2023 г.; № 1000000152/01.11.2023 г.; № 2000000093/19.12.2023 г.; № 2000000090/18.12.2023 г.; № 2000000087/15.12.2023 г.; № 2000000085/14.12.2023 г., с данъчна основа в общ размер на 150 975 /сто и петдесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева/ и общ размер на ДДС – 30 195 /тридесет хиляди сто деветдесет и пет лева/; По следните фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД: № 0000000003/22.01.2024 г.; № 0000000001/15.01.2024 г.; № 0000000002/18.01.2024 г., с общ размер на данъчна основа 9 102 /девет хиляди сто и два лева/ и общ размер на начислено ДДС – 1820,40 /хиляда осемстотин и двадесет лева и четиридесет стотинки/. В мотивите на ревизионния доклад се посочва на основание чл.6 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС и на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, чл.70, ал.5 и чл.71, т.1 от ЗДДС следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по така изброените фактури. Според ревизиращия екип доставчиците не са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на въпросните доставки. Ревизиращия екип прави извод, че в счетоводната документация на ревизираното лице и неговите доставчици липсва документален поток на конкретната сделката, който да позволява да се провери, дали реално е извършена доставката на стока и/или услуга, документирана със съответната фактура, а така също са посочили и, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции. Ревизиращите също така са посочили, че евентуално наличие на разплащане между контрагентите по дадена доставка или липсата на такова не е въведено като условие за признаване на правото на данъчен кредит, а касае само облигационните отношения между страните по договора. Според ревизиращия екип осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката/услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. Според ревизиращия екип не е установено въпросните доставчици да са разполагали реално с фактурираните стоки към датите на издаване на данъчните фактури, като в тази връзка приемат, че приложените от задълженото лице документи са такива, с невярно съдържание, използвани с цел получаване на данъчно предимство, което се счита за данъчна измама. Поради това в РД се приема, че случая са налице факти, чиито анализ, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, води до заключението за извършено фиктивно префактуриране на стоки и услуги, без реална престация по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Посочва се, че липсата на доставка, като елемент от фактическия състав на чл. 69 от ЗДДС, води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съответно за ревизираното лице не възниква право на приспадане на данъчен кредит по цитираните фактури. Предвид приетата за установена липса на доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС и на услуги по чл. 9 от ЗДДС, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 70, ал. 5 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, според ревизиращите не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 71 от ЗДДС. По отношение на фактура № 42941 от 05.08.2022 година, издадена от „•••“ ЕООД е констатирано, че е издадена по отношение на друго лице, а именно „•••“ ЕООД, като същите констатации са направени и по отношение на фактура № 14635, издадена от „[улица]“ ЕООД, а по отношение на фактура № 51, издадена от „•••“ ЕООД е посочено, че такава фактура на практика не съществува. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 15.08.2024 г. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. Видно от представената по делото административна преписка то е упражнило това свое процесуално право, тъй като е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния доклад с Възражение с вх. № 19946/29.08.2024 г. (л. 170). Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт (РА) № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 г. (л. 174), издаден от Р. И. Ф. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното лице са установени задължения в общ размер на 99 645.64 лв. (деветдесет и девет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки, от които главница в размер на 83 278.11 лв. осемдесет и три хиляди двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/ и лихва в размер на 16 357.53 лв. /шестнадесет хиляди триста петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, за данъчни периоди от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г.; м. 04.2022 г.; м. 07.2022 г.; м. 08.2022 г., от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.; м. 05.2023 г.; м. 06.2023 г.; от м. 08.2023 г. до м. 01.2024 г. В мотивите на ревизионния акт приходният орган изцяло възприема заключенията, обективирани в изготвения ревизионен доклад, като е обсъдил и доводите посочени във възражението. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 11.09.2024 г. (л. 194 от делото). Срещу ревизионния акт е депозирана жалба с вх. № 53-06-10979 от 27.09.2024 година по регистъра на ТД на НАП- София и вх. № 23-22-1398 от 02.10.2024 година по регистъра на дирекция ОДОП – София, с която ревизираното дружество е обжалвало Ревизионен акт № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 година, в частта, с която са установени задължения за данъчен период от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г.; м. 04.2022 г.; м. 07.2022 г.; м. 08.2022 г., от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.; м. 05.2023 г.; м. 06.2023 г.; от м. 08.2023 г. до м. 01.2024 г. по фактури, издадени от доставчиците „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК]. Със Заповед № РД-04-56 от 28.02.2025 година на основание чл.34, ал.3 от ДОПК директорът на Дирекция „ОДОП“ – София е спрял производството по административно обжалване, образувано по жалба с вх. № 53-06-10979 от 27.09.2024 година / лист 70/. Със Заповед № РД-05-158 от 07.07.2025 година, издадена на основание чл.35 от ДОПК, директорът на Дирекция „ОДОП“ – София е възобновил производството по административно обжалване и се е произнесъл с Решение № 767 от 08.07.2025 година, с което е потвърдил изцяло оспорения ревизионен акт, в частта в която е обжалван. На 28.07.2025 г. срещу РА № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 г. е депозирана жалба с вх. № Ж-0001-266/28.07.2025 г. Именно по повод тази жалба е образувано и настоящото административно дело. За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното: С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл. 53 и чл. 56 от ДОПК към ревизираното лице е отправено: ИПДПОЗЛ № Р-22001423001297-040-001 от 14.03.2024 г. (л. 19, Приложение № 1), с което е поискано представяне на изброените в него документи и справки. Определен е 14-дневен срок за представяне на документите, като с Решение № Р-22001424001297-106-001/29.03.2024 г. (л. 31, Приложение № 1) срокът за представяне на доказателства е удължен до 15.04.2024 г. На 12.04.2024 г. чрез ИС „Контрол“, от ревизираното лице са представени част от изисканите документи и писмени обяснения (л. 164 и сл., Приложение № 1), а именно: хронологични, синтетични, аналитични регистри на счетоводни сметки и операции на фирмата, в това число междинно и годишно приключване на счетоводните регистри; месечни оборотни ведомости, оборотни ведомости с натрупване; сметкоплан, счетоводна политика, документи за приети фирмени стандарти, норми, документооборот, отговорности, заповеди, разпоредби, инвестиционни намерения и проекти, договори и други, даващи информация за общата фирмена политика и конкретика; данъчен и счетоводен амортизационен план и инвентарна книга; всички сключени договори и анекси към тях във връзка с осъществяваната дейност; митнически декларации; документи, свързани с разпореждането с дълготрайни активи; документи за представени от и на ревизираното лице заемни средства от финансови или други институции, други търговци физически лица; документи от извършени инвентаризации; източниците на средства за финансиране на дейността- хронологични регистри на съответната сметка и доказателства за произхода на постъпилите средства; договори за счетоводно обслужване; приемо-предавателни протоколи при получаване на стоките; представени са копия на спорните фактури с приложени към тях съпроводителни документи. В така представения отговор лицето е дало обяснение по отношение начина на доставка на стоките и начина на тяхното приемане. До ревизираното лице е отправено още едно ИПДПОЗЛ № Р-22001424001297-040-002 от 15.07.2024 година, с което е поискано представяне на заверени копия на изброени в четири точки документи. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканата информация. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице по електронен път на 16.07.2024 година /лист 631 гръб/. Във връзка с така отправеното искане настоящият жалбоподател е депозирал отговор на 26.07.2024 година /лист 759 от приложението/. В същият е представено писмено обяснение от упълномощеното лице П. С., в което последният сочи, че процесът при избор на доставчици е съобразен с факта, че 60 % от резервните части, които дружеството използва са руско производство (ЯМЗ 28 и ЯМЗ 236), консултират се с колеги от бранша и ги намират, чрез телефонни разговори. Търсенето на доставчици се осъществява по телефона. Предварително проучване за надеждността на цитираните от ревизиращия орган доставчици се състои в това да проверят дали фирмата работи към настоящият момент. Дружеството не разполага с търговска кореспонденция, контакти се осъществяват само чрез телефонни разговор, начинът на договаряне с доставчиците е по телефона, няма налична кореспонденция, не се съхранява информация за лицата участвали при договаряне. Документи за плащане за всяка една от доставките са приложени в предходното искане и са предоставени на проверяващите на място в [населено място], [улица]адрес на Счетоводната кантора. Датите на издадените документи и датите на фискалните бонове се разминават по причина, че към момента на издаване на фактурата, същата не се заплаща от дружеството поради липса на средства. При извършване на плащане им издават касов бон. Фискалните бонове са предоставени от представители на Дружествата, които ги издават на обект Ремонтен сервиз [населено място], [улица]. Лицата, които организират транспорта са представители на цитираните седем дружества-доставчици. Калкулации за стойността на фактурите за продажба са направени в офертите (някои от които прилага), които отправят към техните клиенти след направена дефектовка на двигателите. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице, както следва: С ИПДПОЗЛ № П-22221124062239-040-001 от 01.04.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало по реда на чл. 32 от ДОПК, като съобразно Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК това е станало на 25.06.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221124062239-141-001 от 15.07.2024 година, в който е посочено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 28.02.2022 година, а така също и че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и не е имало декларирано движимо и недвижимо имущество, както и никога не е имало наети лица по трудови правоотношения. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди се установява, че са включени фактурите, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 5 от протокола. С ИПДПОЗЛ № П-22221024062240-040-001 от 01.04.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало по реда на чл.32 от ДОПК, като съобразно Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК това е станало на 07.05.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221024062240-141-001 от 14.06.2024 година, в който е посочено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 20.09.2022 година, а така също и че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и не е имало декларирано движимо и недвижимо имущество, както и никога не е имало наети лица по трудови правоотношения. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период са включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 4 от протокола /лист 560 от приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22221024062242-040-001 от 02.04.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало по реда на чл.32 от ДОПК, като съобразно Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК това е станало на 07.05.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221024062242-141-001 от 27.06.2024 година, в който е посочено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 22.12.2022 година, а така също и че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и не е имало декларирано движимо и недвижимо имущество. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период са включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 4 от протокола /лист 543 гръб от приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22221024062244-040-001 от 02.04.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 04.04.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221024062244-141-001 от 02.05.2024 година, в който е посочено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 20.03.2023 година, а така също и че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и никога не е имало наети лица по трудови правоотношения. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период са включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 4 от протокола /лист 499 от приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22221024062245-040-001 от 02.04.2024 година е поискано от „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало по реда на чл.32 от ДОПК, като съобразно Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК това е станало на 07.05.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221024062245-141-001 от 27.06.2024 година, в който е посочено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 13.07.2022 година, а така също и че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и не е имало декларирано движимо и недвижимо имущество, като за периода от 15.03.2023 година до 01.12.2023 година дружеството е имало наети общо 10 лица по трудово правоотношение. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период са включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 4 от протокола /лист 546 от приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22221024062246-040-001 от 02.04.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало лично на 03.04.2024 година. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221024062246-141-001 от 02.05.2024 година, че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и не е имало декларирано движимо и недвижимо имущество, както и никога не е имало наети лица по трудови правоотношения. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период са включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 4 от протокола /лист 502 от приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22221724062247-040-001 от 02.04.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 15 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало лично на 10.05.2024. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22221724062247-141-001 от 27.06.2024 година, в който е посочено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 16.05.2023 година, а така също и че при извършена справка в ПП „СУП“ е установено, че дружеството има изискуеми задължения и не е имало декларирано движимо и недвижимо имущество, както и никога не е имало наети лица по трудови правоотношения. Посочва се, че от страна на дружеството не са представени поисканите документи, но при извършена проверка в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период са включени фактури, които са изчерпателно изброени в таблица на страница 3 от протокола /лист 549 гръб от приложението/. С ИПДПОЗЛ № П-22220424127389-040-001 от 15.07.2024 година е поискано от „•••“ ЕООД с [ЕИК] представяне на заверени копия на изброени в 9 точки документи. Определен е 14-дневен срок за представянето им. Връчването на ИПДПОЗЛ е станало по електронен път на 17.07.2024. Проверката е завършила със съставяне на ПИНП № П-22220424127389-141-001/29.07.2024 г. (по данни от РД, л. 103, гръб, от делото). В определения в искането срок, с Придружително писмо от 22.07.2024 г. (данни от РД, л. 137 от делото), от проверяваното лице са представени заверени копия на изисканите фактури с приложени към тях приемо-предавателни протоколи и оферти към част от фактурите, дневник за сметка 401/1 за контрагент „••••“ ЕООД. Представени са обяснения от представляващия „•••“ ЕООД със следното съдържание, че „•••“ ЕООД е дружество, което извършва ремонт и поддържане на подвижен жп състав, специализирани машини за ремонт на железния път и контактната мрежа, пътно строителни машини, производство на резервни части и транспортно оборудване. Поддържане, ремонт и преустройване на повдигателни съоръжения. За някои от ремонтите на отделни възли, агрегати, елементи ползват подизпълнители – външни доставчици. „•••“ ЕООД е техен външен доставчик за извършване на ремонти на отделни възли, агрегати на подвижен жп състав, специализирани машини за ремонт на железния път и контактната мрежа, пътно строителни машини. Комуникацията между тях се осъществявала както лично - при срещи, така и чрез телефонни разговори и по имейл. Други процесуални действия, извършени в хода на ревизията са: На 02.07.2024 г., е извършено посещение на обект „Сервиз за ремонт на двигатели“, находящ се в [населено място], [улица], и е проведена работна среща с упълномощеното лице П. В. П.. Установено е, че към момента на проверката в обекта се извършва ремонт на 3 броя двигатели за машини, извършващи ремонтни дейности по железопътната мрежа, като към този момент в обекта, освен представителя на дружеството, работят още две лица, назначени по трудови правоотношения. Лицето е запознато с предприетите от ревизиращия екип процесуални действия, в т. ч. с резултатите от извършените насрещни проверки на 7-те доставчика на дружеството, описани по-горе. Упълномощеното лице е уведомено, че във връзка с процесните доставчици следва да бъде представена търговска кореспонденция и доказателства за извършено проучване на надеждността на описаните доставчици. Процесуалното действие е обективирано в Протокол № 1995347/02.07.2024 г. (л. 645, гръб, Приложение № 3) На 02.07.2024 г. е извършено посещение на адрес в [населено място], [улица]офис на счетоводно предприятие „•••“ ЕООД, обслужващо „•••“ ЕООД. На ревизиращия екип са предоставени за преглед оригинали на първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби и банкови извлечения за ревизирания период 01.08.2021 г.- 31.01.2024 г. Във връзка с доставките от цитираните по-горе 7 дружества не е установено наличието на други съпътстващи доставките документи, освен предоставените от задълженото лице по електронен път. При прегледа на документите не е установено наличието на калкулации и/или справки как е калкулирана стойността на фактурите за продажби, какви резервни части са вложени за съответните ремонти и др. Процесуалното действие е обективирано в Протокол № 1995348/02.07.2024 г. (л. 646, гръб, Приложение № 3). С Протокол № Р-22001424001297-ППД-001/02.08.2024 г. (л. 767, Приложение № 3) е извършено присъединяване на всички относими доказателства и от производство с УИН № П-22001423239277 във връзка с извършена насрещна проверка на „•••“ ЕООД с [ЕИК] (л. 767, Приложение № 3). С Протокол № 1995272/02.08.2024 г. (л. 792, Приложение № 3) е извършено присъединяване на относими към извършваната ревизия доказателства и по производство с УИН № Р-22221023006308 – извършена ревизия на „•••“ ЕООД, [ЕИК] – доставчик на „•••“ ЕООД. С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт чрез административната преписка са представени и приети като доказателства: Заповед № РД-01-245 от 05.05.2022 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП), във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, и Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 г.на заместник изпълнителния директор на НАП (л. 73 от делото), от директора на ТД на НАП- София с която е разпоредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 05.02.2022 г., да се изпълняват от служители – органи по приходите, за които съгласно Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които и Р. И. Ф. – началник Сектор „Ревзии“, Отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“, ТДНАП – [област] (т. 8 от заповедта); Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП от заместник изпълнителен директор на НАП, с която са определени органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК и са определени служители, включително от ТДНАП – [област] (т. 3, л. 75 от делото), сред които и Р. И. Ф.; Заповед № З-ЦУ-502 от 13.03.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП; Заповед № ЗЦУ-ОПР-24 от 15.06.2023 г., издадена от изпълнителен директор на НАП (л. 79), с която на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП, Г. Д., заместник изпълнителен директор на НАП, е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК (т. 1), както и при необходимост за изпълнение на възложените от Агенцията функции със заповед да нарежда служител от една териториална дирекция да осъществяват правомощия по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа (т. 3) Пред настоящата съдебна инстанция, с цел установяване на релевантните по делото факти е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. Д. К.. От представеното заключение се установява, че процесните фактури и съпроводителните към тях документи, издавани от ревизираното лице, част от доказателствения материал по делото, систематизирани в заключението в таблица (л. 277 – 283), съдържат задължителните реквизити на първични счетоводни документи по чл. 7 от ЗСч и задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС. Фактурите са издадени в съответните данъчни периоди, отразени са в дневниците за покупки/продажби и в справките-декларации по ЗДДС и са осчетоводени съобразно счетоводната политика на дружеството. Приложените към фактурите съпроводителни документи (стокови разписки, приемо-предавателни документи и др.), кореспондират по предмет и дата с фактурираните доставки, предметът на доставките (ремонти, агрегати, аванси) е описан коректно, налични са платежни документи (в брой/по банка), съпоставими са с дейността на дружеството В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното лице са представени всички счетоводни и търговски документи, изрично изискани от органите по приходите, относими към проверяваните доставки и данъчни периоди, включително процесните фактури, платежни документи (за плащания в брой/по банков път) и съпроводителни документи към доставките (стокови разписки, прием-предавателни протоколи), счетоводни регистри и справки, удостоверяващи осчетоводяването на доставките, дневници за покупки и продажби, справки-декларации по ЗДДС. Вещото лице не установява неизпълнение на конкретно формулирано искане от страна на органите по приходите за представяне на определен документ, който да не е бил представен от ревизираното лице, а представянето на документите е отразено в доказателствения материал. Процесните фактури, обобщени от вещото лице в таблица (л. 286 – 290), са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като са осчетоводени по съответните сметки (302 – Материали, 601 – Разходи за материали, 602 – Разходи за външни услуги) в зависимост от характера на доставките, с изключение за фактура № 1000000064/20.10.2022 г., издадена от „•••“ ЕООД, за която от данните по делото не може да установи еднозначно счетоводното ѝ отразяване, въпреки че същата е представена като копие в хода на ревизията, отразена е в данъчните регистри – дневника за покупки на жалбоподателя и в дневника за продажби на доставчика. Наличните по делото и публично достъпни данни – публичен източник [интернет адрес] (с платен достъп до базата данни), не позволяват категоричен извод относно кадровата и техническата обезпеченост за целия проверяван период на преките и предходни доставчици на жалбоподателя. За процесния период вещото лице не установява назначени лица при цитираните 7 доставчика на ревизираното дружество, както и не установява материална обезпеченост при тези лица. По процесните фактури са извършвани разплащания от страна на жалбоподателя към съответните доставчици, удостоверено с наличните по делото платежни документи и счетоводни записи. Плащанията са осъществявани в брой – за значителна част от фактурите, за което са налични разходни касови ордери и/или други счетоводни документи, удостоверяващи плащането, както и по банков път – за отделни доставки, удостоверено с банкови извлечения. Плащанията обхващат всички проверявани данъчни периоди – от м. 10.2021 г. до м. 01.2024 г., като за преобладаващата част от фактурите е налице пълно плащане на фактурираните суми, а в отделни случаи плащанията са извършвани на по-късна дата, спрямо датата на фактурата. Не се установяват системни случаи на липса на разплащане по процесните фактури. Заключението в тази му част е придружено с таблица (л. 295 – 299), в която е извършено обобщение за всяка от процесните 104 фактури чрез систематизирано посочване на начин на плащане, платена сума, дата на плащане. Жалбоподателят е извършвал последващи доставки към „•••“ ЕООД през периода от м. 09.2021 г. до м. 01.2024 г., документирани с издадени фактури с общ обем на доставките: ДО: 506 606.00 лв.; ДДС: 101 321.20 лв., като данните са представени в таблица (л. 301 – 303). Предметът на последващите доставки (ремонти и основни ремонти на двигатели, ремонт и обслужване на турбокомпресори, ремонт на горивни помпи и дюзи, ремонт и изпитване на радиатори, доставка и монтаж на агрегати и резервни части), фактурирани към „•••“ ЕООД, съответства по вид и икономическо съдържание на получените по процесните фактури доставки (авточасти, двигатели, турбокомпресори, ГНП, дюзи, радиатори). На тази база се установява логична стопанска връзка между получените доставки и извършените последващи доставки, характерна за осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност. Получените доставки по процесните фактури предхождат или съвпадат по време с последващите доставки към „•••“ ЕООД в рамките на същите или следващите данъчни периоди. Вещото лице не установява необясними разминавания между придобиването на материали/части и фактурирането на последващите услуги. Получените доставки са входящи ресурси, по своето естество необходими за извършването на последващите ремонти и сервизни дейности, фактурирани към „•••“ ЕООД. Налице е съответствие по вид и предназначение между получените и последващите доставки. На база извършените доставки към „•••“ ЕООД, получените по процесните фактури доставки са използвани в независимата икономическа дейност на ревизираното лице – сервизна, ремонтна и търговска дейност. Последващите доставки са редовни и системни, обхващат значителен обем, генерират разходи и приходи, икономически обосновани са и съответстват на предмета на дейност на дружеството, документирани са с фактури към „•••“ ЕООД. Така даденото заключение настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като компетентно, обективно и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства. В хода на настоящото съдебно производство, за установяване на релевантни за спора факти, са изслушани показанията на свидетеля П. В. П. – автомонтьор в „•••“ ЕООД. От показанията на свидетеля се установява, че основната дейност на дружеството жалбоподател се изразява в извършване на основен ремонт на двигатели, които се използват от машините на Национална железопътна инфраструктура, които извършват ремонт на железния път и електропреносната мрежа. Двигателите са предимно стари модели от 80-те и 90-те години, руско, беларуско и украинско производство. Дружеството работи като подизпълнител на Ремонтно възстановително предприятие – София ЕООД, което е лицензирано да извършва ремонти на техниката обслужваща железния път и съпътстващата ги инфраструктура. „•••“ ЕООД извършват ремонт на полуосите и въздушните системи, дружеството жалбоподател на двигателите. Свидетелят е основен приемчик на резервните части и отговаря за тяхната годност, тъй като става въпрос за стари модели соц двигатели и тяхното намиране е изключително трудно. Споделя, че намирането на частите е „общо взето, каквото намериш“, няма специализирани магазини, като единствения такъв не може да ги снабди с всички необходими части. Заявява, че към момента, почти от два месеца не работят, защото не могат да намерят необходимите им части. По изложените съображения, твърди, че резервните части се търсят и доставят по всякакъв начин, още повече,че механизма на работа изисква първо разглобяване на двигателя, установяване на дефектиралата част и едва след това набавянето й, което е свързано с време и изпълнение на поети ангажименти по график. Споделя, че сто процента от доставените части се влагат в ремонта на машините предмет на работата на дружеството. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи: Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните доводи: Предмет на настоящия съдебен контрол е Ревизионен акт № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 година, издаден от Р. И. Ф. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията в оспорената и потвърдена с Решение № 767 от 08.07.2025 година, издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София част на установените резултати по ЗДДС за данъчен период от м.10.2021 до м.12.2021 г., м.04.2022, м.07.2022, м.08.2022, от м.10.2022 до м.12.2022, м.05.2023, м.06.2023 г. , от м.08.2023 г. до м.01.2024 г., в следствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК]. В останалата част ревизионния акт не е обжалван, предвид което същият е влязъл в сила. Относно компетентността на административния орган: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако не е предвидено друго е по т.3 териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището на дружеството е [населено място], [улица], което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП – София. От тази гледна точка и съобразно правилото на чл.8 от ДОПК компетентна ще се яви именно ТД на НАП- София. Съдът констатира обстоятелството, че ревизията е осъществена от органи по приходите, които са част от друга териториална дирекция на Национална агенция за приходите, а именно ТД на НАП- [област]. В тази връзка следва да се посочи, че това не е основание обжалваният ревизионен акт да бъде обявен за нищожен. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 година, постановено по т.д. № 2/ 2024 година на Върховен административен съд не се считат за нищожни актовете, които са издадени в резултат на ревизия, възложена от органа по приходите, който е служител на една териториална дирекция на Национална агенция за приходите определен със заповед по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Национална агенция за приходите въз основа на заповед по чл.12, ал.6, изр. първо от ДОПК и чл.10, ал.9 от ЗНАП по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл.8 от ДОПК компетентни са органите на втората териториална дирекция. Извън горното, с особено значение във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал.3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа възложил ревизията. В този контекст е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година, постановено по т.д. № 10/ 2016 година на Върховен административен съд, в което изрично е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. От орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. От орган, имащ качеството на възложител на ревизията, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е приетО, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа- единият е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действаща редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионния акт, предмет на настоящият съдебен контрол са притежатели на материална компетентност за това. По отношение на възложителя на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно заповед, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от страна на директора на ТД на НАП – София лицето Р. И. Ф. на длъжност: началник на сектор „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- [област] е било определено като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия. Същият се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове в хода на ревизията са издадени именно от него, включително и ЗВР. Що се отнася до компетентността на лицето Б. Ц. З. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, настоящият съдебен състав счита, че същият е разполагал с материална компетентност за това. Както вече се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията, настоящият съдебен състав счита, че същата е разполагала с необходимата за това материална компетентност. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионния акт. В Заповедта за възлагане на ревизия № Р-22001424001297-020-001 от 13.03.2024 година като ръководител на ревизията е посочена именно Б. Ц. З.. В съответствие с изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсва основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Относно формата на административния акт: Оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данни на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаването на акта. В ревизионния акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.3 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва да се направи извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила: Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001424001297-020-001 от 13.03.2024 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДПОК, като в тази заповед е определен срокът за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.112 и чл.113 от ДОПК, като е посочено, че същата следва да приключи в рамките на два месеца от връчването й. От приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ е видно, че ЗВР е връчена на ревизираното лице на 18.03.2024 година, което означава, че по тази заповед срокът за извършване на ревизията е до 18.05.2024 година. Последвали са две заповеди за изменението й като от всички тях с най- важно значение е ЗИЗВР № Р-22001424001297-020-003 от 07.06.2024 година, тъй като с нея на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е предвиден крайният срок за извършване на ревизията, а именно 16.08.2024 година. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитането на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприети процесуални действия след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че ако след този срок е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събирането на доказателства, същите няма да имат доказателствена стойност и следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящият случай съдът не констатира да са предприети такива процесуални действия, свързани със събиране на доказателствен материал след крайния срок на ревизията. След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл.117, ал.1 от ДОПК, че в срок не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 30.08.2024 година. Процесният ревизионен доклад е с дата 14.08.2024 година, т.е. в рамките на законоустановения за това срок. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на 15.08.2024 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 29.08.2024 година. От представената по делото административна преписка е видно, че лицето се е възползвало от това свое процесуално право, тъй като е депозирало Възражение с вх. № 19946 от 29.08.2024 година. Датата, на която възражението е подадено е важна с оглед разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражението. Това означава, че в настоящият случай крайният срок, в рамките на който ревизионният акт е следвало да бъде издаден е 12.09.2024 година. О. Р. акт № Р-22001424001297-091-001 е с дата 11.09.2024 година, което означава, че и той е издаден в рамките на законоустановения за това срок. С оглед на изложеното съдът счита, че при поставяне началото на ревизионното производство, а така също и в хода на неговото провеждане не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са предпоставка за отмяна на ревизионния акт, което означава, че не се констатират основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона: Спорът в настоящият случай се свежда до това да бъде установено, дали правилно приходната администрация е определила задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) досежно д.п. м.10.2021, м.11.2021, м.12.2021, м.04.2022, м.07.2022, м.08.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, м.05.2023, м.06.2023, м.08.2023, м.09.2023, м.10.2023, м.11.2023, м.12.2023, м.01.2024 година, в следствие на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 6 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС, на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 и чл.71, т.1 от ЗДДС по фактури, издадени от доставчиците „•••“ ЕООД, „•••“ ЕООД, „•••“ ЕООД, „•••“ ЕООД, „П.-Д“ ЕООД, „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД в общ размер на 82 562,20 /осемдесет и две хиляди петстотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки/,ведно с определени лихви в размер на 16 367,53 /шестнадесет хиляди триста шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/. С цел правилно решаване на правния спор, съдът счита, че най- напред следва да бъде направен анализ на целия представен и събран в хода на настоящото съдебно производство доказателствен материал, а след това на база на същия да направи и своите правни изводи. Както вече се посочи, приходната администрация е отказала признаване на данъчен кредит по 104 броя фактури, издадени от седем доставчика, както следва: 1) на първо място по фактурите, издадени от доставчика „•••“ ЕООД“ с [ЕИК]: фактура № 0000000033 от 19.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3116 и начислен ДДС в размер на 623, 20 лева; фактура № 0000000037 от 12.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 168 лева и начислен ДДС в размер на 633, 60 лева; фактура № 0000000021 от 07.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 920 лева и начислен ДДС в размер на 784 лева; фактура № 0000000024 от 11.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 941 лева и начислен ДДС в размер на 788,20 лева; фактура № 0000000026 от 13.10.2021 година с данъчна основа в размер на 4 035 лева и начислен ДДС в размер на 807 лева; фактура № 0000000028 от 15.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 670 лева и начислен ДДС в размер на 734 лева; фактура № 00000000030 от 18.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 280 лева и начислен ДДС в размер на 656 лева; фактура № 0000000022 от 08.10.20214 година с данъчна основа в размер на 3 980 лева и начислен ДДС в размер на 796 лева; фактура № 0000000039 от 25.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 257 лева и начислен ДДС в размер на 651, 40 лева; фактура № 0000000035 от 21.10.2021 година с данъчна основа в размер на 3 376 лева и начислен ДДС в размер на 675, 20 лева; фактура № 0000000049 от 08.11.2021 година с данъчна основа в размер на 1 798 лева и начислен ДДС в размер на 359 ,60 лева; фактура № 0000000046 от 04.11.2021 година с данъчна основа в размер на 3 122 лева и начислен ДДС в размер на 624 ,40 лева; фактура № 0000000052 от 11.11.2021 година с данъчна основа в размер на 2 420 лева и начислен ДДС в размер на 484 лева; фактура № 0000000044 от 02.11.2021 година с данъчна основа в размер на 3 460 лева и начислен ДДС в размер на 692 лева; фактура № 0000000050 от 09.11.2021 година с данъчна основа в размер на 3 160 лева и начислен ДДС в размер на 632 лева; фактура № 0000000054 от 12.11.2021 година с данъчна основа в размер на 2 340 лева и начислен ДДС в размер на 468 лева; фактура № 000000096 от 20.12.2021 година с данъчна основа в размер на 1 832 лева и начислен ДДС в размер на 366,40 лева; фактура № 000000090 от 08.12.2021 година с данъчна основа в размер на 2 172 лева и начислен ДДС в размер на 434, 40 лева; фактура № 000000088 от 06.12.2021 година с данъчна основа в размер на 3 265 лева и начислен ДДС в размер на 653 лева; фактура № 000000086 от 03.12.2021 година с данъчна основа в размер на 3 300 лева и начислен ДДС в размер на 660 лева; фактура № 000000098 от 21.12.2021 година с данъчна основа в размер на 1 155 лева и начислен ДДС в размер на 231 лева; фактура № 000000085 от 01.12.2021 година с данъчна основа в размер на 3 970 лева и начислен ДДС в размер на 794 лева; фактура № 000000091 от 10.12.2021 година с данъчна основа в размер на 2 696 лева и начислен ДДС в размер на 539,20 лева; фактура № 000000094 от 17.12.2021 година с данъчна основа в размер на 3 348 лева и начислен ДДС в размер на 669, 60 лева или общ размер на ползвания данъчен кредит по тези фактури – 14 765,20 лева /четиринадесет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки/; 2) на второ място по фактури, издаден от доставчика „•••“ ЕООД с [ЕИК]: фактура № 000000079 от 29.04.2022 година с данъчна основа в размер на 3 360 лева и начислен ДДС в размер на 672 лева; фактура № 000000075 от 27.04.2022 година с данъчна основа в размер на 2 240 лева и начислен ДДС в размер на 448 лева; фактура № 000000073 от 26.04.2022 година с данъчна основа в размер на 2 580 лева и начислен ДДС в размер на 516 лева; фактура № 1000000163 от 25.07.2022 година с данъчна основа в размер на 6 650 лева и начислен ДДС в размер на 1 330 лева; фактура № 10000000184 от 29.07.2022 година с данъчна основа в размер на 5 420 лева и начислен ДДС в размер на 1 084 лева; фактура № 1000000169 от 26.07.2022 година с данъчна основа в размер на 7 130 лева и начислен ДДС в размер на 1 426 лева; фактура № 100000000197 от 05.08.2022 година с данъчна основа в размер на 2 780 лева и начислен ДДС в размер на 556 лева; фактура № 100000021 от 30.08.2022 година с данъчна основа в размер на 2 350 лев и начислен ДДС в размер на 470 лева или общ размер на отказания данъчен кредит по така издадените фактури от този доставчик в размер на 6 502 лева / шест хиляди петстотин и два лева/; 3) на трето място по фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД с [ЕИК]: фактура № 1000000062 от 19.10.2022 година с данъчна основа в размер на 3 600 лева и начислен ДДС в размер на 720 лева; фактура № 100000057 от 17.10.2022 година с данъчна основа в размер на 2 850 лева и начислен ДДС в размер на 570 лева; фактура № 100000051 от 14.10.2022 година с данъчна основа в размер на 2 940 лева и начислен ДДС в размер на 588 лева; фактура № 1000000049 от 11.10.2022 година с данъчна основа в размер на 4 130 лева и начислен ДДС в размер на 826 лева; фактура № 100000034 от 05.10.2022 година с данъчна основа в размер на 2 752 лева и начислен ДДС в размер на 550,40 лева; фактура № 1000000031 от 03.10.2022 година с данъчна основа в размер на 3 180 лева и начислен ДДС в размер на 636 лева; фактура № 1000000067 от 21.10.2022 година с данъчна основа в размер на 3 360 лева и начислен ДДС в размер на 672 лева; фактура № 0000000146 от 28.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 850 лева и начислен ДДС в размер на 770 лева; фактура № 10000000127 от 22.11.2022 година с данъчна основа в размер на 4 300 лева и начислен ДДС в размер на 860 лева; фактура № 1000000131 от 23.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 980 лева и начислен ДДС в размер на 796 лева; фактура № 0000000142 от 26.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 996 лева и начислен ДДС в размер на 799,20 лева; фактура № 100000064 от 20.10.2022 година с данъчна основа в размер на 2 290 лева и начислен ДДС в размер на 458 лева; фактура № 10000000159 от 30.11.2022 година с данъчна основа в размер на 2 550 лева и начислен ДДС в размер на 510 лева; фактура № 1000000091 от 01.11.2022 година с данъчна основа в размер на 4 600 лева и начислен ДДС в размер на 920 лева; фактура № 100000139 от 25.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 720 лева и начислен ДДС в размер на 744 лева; фактура № 1000000136 от 24.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 240 лева и начислен ДДС в размер на 648 лева; фактура № 1000000097 от 07.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 120 лева и начислен ДДС в размер на 624 лева; фактура № 1000000152 от 29.11.2022 година с данъчна основа в размер на 3 796 лева и начислен ДДС в размер на 759,20 лева; фактура № 1000000119 от 21.11.2022 година с данъчна основа в размер на 4 100 лева и начислен ДДС в размер на 820 лева; фактура № 100000093 от 03.11.2022 година с данъчна основа в размер на 5 040 лева и начислен ДДС в размер на 1 008 лева; фактура № 1000000103 от 12.11.2022 година с данъчна основа в размер на 4 470 лева и начислен ДДС в размер на 894 лева; фактура № 1000000113 от 18.11.2022 година с данъчна основава в размер на 4 960 лева и начислен ДДС в размер на 992 лева или общо отказан размер на данъчния кредит по фактури, издадени от този доставчик – 16 164, 80 лева /шестнадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки/; 4) на четвърто място по фактури, издадени от доставчика „•••“ ЕООД с [ЕИК]: фактура № 00000009 от 17.12.2022 година с данъчна основа в размер на 3 780 лева и начислен ДДС в размер на 756 лева; фактура № 000000014 от 20.12.2022 година с данъчна основа в размер на 3 760 лева и начислен ДДС в размер на 752 лева; фактура № 000000017 от 21.12.2022 година с данъчна основа в размер на 4 360 лева и начислен ДДС в размер на 872 лева; фактура № 000000011 от 19.12.2022 година с данъчна основа в размер на 3 960 лева и начислен ДДС в размер на 792 лева; фактура № 0000000028 от 30.12.2022 година с данъчна основа в размер на 5072 лева и начислен ДДС в размер на 1 014,40 лева или общ размер на отказания данъчен кредит по тези фактури 4 186,40 лева / четири хиляди сто осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/; 5) на пето място по фактури, издадени от доставчика „ П.-Д“ ЕООД с [ЕИК]: фактура № 4000000098 от 11.05.2023 година с данъчна основа в размер на 4 200 лева и начислен ДДС в размер на 840 лева; фактура № 4000000099 от 11.05.2023 година с данъчна основа в размер на 1 975 лева и начислен ДДС в размер на 395 лева; фактура № 4000000179 от 12.06.2023 година с данъчна основа в размер на 2 726 лева и начислен ДДС в размер на 545, 20 лева; фактура № 40000000196 от 19.06.2023 година с данъчна основа в размер на 1 704 лева и начислен ДДС в размер на 340,80 лева; фактура № 40000000192 от 16.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 340 лева и начислен ДДС в размер на 666,80 лева; фактура № 4000000178 от 12.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 750 лева и начислен ДДС в размер на 750 лева; фактура № 40000000173 от 08.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 304 лева и начислен ДДС в размер на 660,80 лева; фактура № 40000000171 от 07.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 660 лева и начислен ДДС в размер на 732 лева; фактура № 4000000182 от 14.06.2023 година с данъчна основа в размер на 2 286 лева и начислен ДДС в размер на 457,20 лева; фактура № 4000000188 от 15.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 552 лева и начислен ДДС в размер на 710,40 лева; фактура № 4000000167 от 05.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 936 лева и начислен ДДС в размер на 787,20 лева; фактура № 4000000169 от 06.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3370 лева и начислен ДДС в размер на 674 лева; фактура № 4000000165 от 02.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 180 лева и начислен ДДС в размер на 636 лева; фактура № 4000000164 от 01.06.2023 година с данъчна основа в размер на 3 700 лева и начислен ДДС в размер на 740 лева с общ размер на отказания данъчен кредит 8 935,40 /осем хиляди деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/; 6) на шесто място по фактури, издадени от „•••“ ЕООД с [ЕИК]: фактура № 000000059 от 25.08.2023 година с данъчна основа в размер на 6 763 лева и начислен ДДС в размер на 1 352,60 лева; фактура № 0000000057 от 24.08.2023 година с данъчна основа в размер на 7 174 лева и начислен ДДС в размер на 1 434,80 лева; фактура № 0000000049 от 18.08.2023 година с данъчна основа в размер на 4 610 лева и начислен ДДС в размер на 922 лева; фактура № 000000066 от 29.08.2023 година с данъчна основа в размер на 6 885 лева и начислен ДДС в размер на 1 377 лева; фактура № 000000047 от 16.08.2023 година с данъчна основа в размер на 6 498 лева и начислен ДДС в размер на 1 299,60 лева; фактура № 000000062 от 28.08.2023 година с данъчна основа в размер на 6 220 лева и начислен ДДС в размер на 1 244 лева; фактура № 1000000067 от 05.09.2023 година с данъчна основа в размер на 3 740 лева и начислен ДДС в размер на 748 лева; фактура № 100000065 от 04.09.2023 година с данъчна основа в размер на 3 820 лева и начислен ДДС в размер на 764 лева; фактура № 1000000070 от 07.09.2023 година с данъчна основа в размер на 3 360 лева и начислен ДДС в размер на 672 лева; фактура № 1000000144 от 30.10.2023 година с данъчна основа в размер на 4 704 лева и начислен ДДС в размер на 940,80 лева; фактура № 1000000101 от 09.10.2023 година с данъчна основа в размер на 6 278 лева и начислен ДДС в размер на 1 255,60 лева; фактура № 1000000105 от 10.10.2023 година с данъчна основа в размер на 6 523 лева и начислен ДДС в размер на 1 304,60 лева; фактура № 1000000197 от 29.11.2023 година с данъчна основа в размер на 3 872 лева и начислен ДДС в размер на 774, 40 лева; фактура № 1000000168 от 17.11.2023 година с данъчна основа в размер на 6 900 лева и начислен ДДС в размер на 1 380 лева; фактура № 100000191 от 22.11.2023 година с данъчна основа в размер на 7 300 лева и начислен ДДС в размер на 1 460 лева; фактура № 1000000188 от 21.11.2023 година с данъчна основа в размер на 3 550 лева и начислен ДДС в размер на 710 лева; фактура № 100000186 от 20.11.2023 година с данъчна основа в размер на 6 110 лева и начислен ДДС в размер на 1 222 лева; фактура № 1000000161 от 06.11.2023 година с данъчна основа в размер на 5 130 лева и начислен ДДС в размер на 1 026 лева; фактура № 1000000201 от 30.11.2023 година с данъчна основа в размер на 7 450 лева и начислен ДДС в размер на 1 490 лева; фактура № 1000000155 от 02.11.2023 година с данъчна основа в размер на 3 930 лева и начислен ДДС в размер на 786 лева; фактура № 1000000159 от 03.11.2023 година с данъчна основа в размер на 5 238 лева и начислен ДДС в размер на 1 047,60 лева; фактура № 1000000192 от 23.11.2023 година с данъчна основа в размер на 6 890 лева и начислен ДДС в размер на 1 378 лева; фактура № 1000000195 от 28.11.2023 година с данъчна основа в размер на 5 680 лева и начислен ДДС в размер на 1 136 лева; фактура № 1000000152 от 01.11.2023 година с данъчна основа в размер на 6 300 лева и начислен ДДС в размер на 1 260 лева; фактура № 200000093 от 19.12.2023 година с данъчна основа в размер на 4 080 лева и начислен ДДС в размер на 816 лева; фактура № 200000090 от 18.12.2023 година с данъчна основа в размер на 4 720 лева и начислен ДДС в размер на 944 лева; фактура № 200000087 от 15.12.2023 година с данъчна основа в размер на 3 600 лева и начислен ДДС в размер на 720 лева и фактура № 2000000085 от 14.12.2023 година с данъчна основа в размер на 3 650 лева и начислен ДДС в размер на 730 лева или общ размер на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от този доставчик 30 195 лева / тридесет хиляди сто деветдесет и пет лева/; 7) на седмо място по фактури, издадени от доставчика „ •••“ ЕООД с [ЕИК]: фактура № 00000003 от 22.01.2024 година с данъчна основа в размер на 3 580 лева и начислен ДДС в размер на 716 лева; фактура № 00000001 от 15.01.2024 година с данъчна основа в размер на 2 372 лева и начислен ДДС в размер на 474,40 лева; фактура № 00000002 от 18.01.2024 година с данъчна основа в размер на 3 150 лева и начислен ДДС в размер на 630 лева или общ размер на отказания данъчен кредит по тези фактури 1 820, 40 /хиляда осемстотин и двадесет лева и четиридесет стотинки/. От представената по делото административна преписка се установява, че към всяка една от спорните фактури е приложен съпроводителен документ: така на първо място, по отношение на фактурите, издадени от „•••“ ЕООД с [ЕИК] са приложени 24 броя стокови разписки за получаване на материали /лист 446-469 от приложението/, като данните в тях досежно стоките, които са получени съответстват изцяло на това, което е посочено като предмет на издадените фактури, а освен това в така представените разписки са подробно описани индивидуализиращите белези на получателя и доставчика, като всяка една от тях е подписана от представител съответно на дружеството доставчик и дружеството получател. Към всяка една от фактурите е приложен касов бон и е извършено разплащане в брой, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Безспорно установено е също, че всяка една от тези фактури е била осчетоводена от страна на ревизираното лице по дебита на счетоводна сметка 601, била е включена в дневника за покупки и в дневника за продажби на доставчика, което се потвърждава и от констатациите, обективирани в ПИНП № П-22221124062239-141-001 от 15.07.2024 година / лист 644 гръб от Приложението/. По отношение на фактурите, издадени от страна на доставчика „•••“ ЕООД с [ЕИК] се констатира, че и тук към всяка една от фактурите е приложен съпроводителен документ, а именно 9 броя стокови разписки / лист 414 – 421 от приложението/, които съдържа данни относно стоката, съответстващи на предмета на издадените от доставчика фактури. И тук отново можем да кажем, че се съдържа достатъчно информация досежно доставчика и получателя, както и е налице подпис на двете страни. От приетото по делото заключение по назначена ССЕ се установи, че фактурите са били осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя по дебит сметка 302, като са били включени в дневника му за покупки, респективно налице е включването им и в дневника за продажби на доставчика по аргумент от ПИНП № П-22221024062240-141-001 от 14.06.2024 година /лист 560 гръб от приложението/. Към всяка една от фактурите е приложен касов бон и както е установило и вещото лице, чийто констатации не се оспориха от страна на ответника е осъществено разплащане в брой. По отношение на фактурите, издадени от „•••“ ЕООД с [ЕИК] също можем да кажем, че са приложени съпроводителни документи, а именно 20 броя стокови разписки за получаване на материали / лист 471-489 от приложението/, които както и при останалите доставчици съдържат изчерпателна информация относно стоката която е получена, получателят и съдържат подпис на представители на двете дружества. Приложени са касови бонове и е налице осъществено разплащане по тях в брой, което отново се потвърждава от назначената по делото ССЕ. Въпросните фактури са били осчетоводени в счетоводството на дружеството жалбоподател по счетоводна сметка 302 и са били включени в дневника му за покупки за съответните данъчни периоди, както и в дневника за продажби на доставчика – ПИНП № П-22221024062242-141-001 от 27.06.2024 година /лист 543 гръб от приложението/. По отношение на фактурите, издадени от „ •••“ ЕООД с [ЕИК] отново са налице съпроводителни документи – 5 броя складова/ стокова разписка /лист 424-428 от приложението/ с информация касаеща вида на стоката, която е приета респективно предаден и индивидуализиращи белези на доставчика и получателя. Към фактурите отново са приложени касови бонове, по които е осъществено разплащане, което се подкрепя от заключението по назначената ССЕ. И тези фактури са били осчетоводени от страна на ревизираното лице по счетоводна сметка 302 и са включени в дневника му за покупки за съответния отчетен период, както и в дневника за продажби на доставчика – ПИНП № П-22221024062244-141-001 от 02.05.2024 година / лист 499 от приложението/. На следващо място, по отношение на фактурите, издадени от „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК] отново са приложени съпроводителни документи, представляващи 14 броя стокови разписки /лист 432-445 от приложението/, които съответстват на предмета на издадените фактури. Приложени са касови бонове и тук също е осъществено разплащане по тях между дружествата. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице по дебит сметка 302, включени са в дневника за покупки на жалбоподателя. От обективираното в ПИНП № П-22221024062245-141-001 от 27.06.2024 година се установява, че в дневника за продажби на доставчика са включени обаче само 11 броя от фактурите, а фактура № 4000000178/12.06.2023 година, фактура № 40000000179 от 12.06.2023 година, фактура № 4000000192 от 16.06.2023 година и фактура № 4000000196 от 19.06.2023 година не са намерили отражение. На следващо място по отношение на фактурите, издадени от „•••“ ЕООД с [ЕИК] също са представени 28 броя стокови разписки / лист 347-374 от приложението/, а така също и към всяка една от фактурите е приложен касов бон и е осъществено разплащане в брой. Фактурите са включени в счетоводството на ревизираното лице като са осчетоводени по счетоводна сметка 302, а една от фактурите и по дебита на счетоводна сметка 609 и са включени в дневниците за покупки на ревизираното лице. В следствие на извършена насрещна проверка от страна на приходния орган се установи, че те са включени и в дневниците за продажби на доставчика – ПИНП № П-22221024062246-141-001 от 02.05.2024 година /лист 502 от приложението/. И по отношение на фактурите издадени от последния доставчик – „•••“ ЕООД с [ЕИК] също са приложени съпроводителни документи – 3 броя складова/ стокова разписка, с приложени касови бонове и данни за осъществено разплащане. И тези фактури са били осчетоводени от страна на ревизираното дружество по счетоводна сметка 302 и включени в дневника както за покупки, така и в дневника за продажби на доставчика- ПИНП № П-22221724062247-141-001 от 27.06.2024 година /лист 549 гръб от приложението/. В следствие на така направения анализ на приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав прави извод за доказаност на реалността на спорните доставки, предвид което счита за неправилни изводите на административния орган сочещи на отказ за признаване правото на данъчен кредит по така изброените фактури, а основанията за това се изразяват в следното: Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, а съобразно чл.5, ал.1 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. Т. определение дава и чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойности и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която е извършена услугата. Тогава съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно с това настъпва изискуемостта на данъка, а на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква и правото на приспадане на данъка. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а в ал.2 на същия чл.68 от ЗДДС законодателят е обусловил възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит от страна на данъчно задълженото лице при наличие на кумулативно осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал в предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон. След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията, които са предвидени в чл.71, т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател. Тук е моментът да бъде посочено, че притежаването на фактура не е достатъчно, за да се признае право на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕС и тази на Върховен административен съд, в която константно се приема, че наред с притежаването на данъчен документ по смисъла на чл.71, т.1 от ЗДДС е необходимо да бъде установено и реалното извършване на фактурираната облагаема доставка. При липса на нормативна уредба, която да изисква наличие на конкретен вид документ за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящи за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, същите представляват частен документ, чиято доказателствена сила по аргумент на чл.180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно, а същото следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Както се посочи, трайно в практиката на СЕС се приема, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци – в тази връзка са решения, постановени по следните дела на СЕС: С-152/02, С-285/09, С-80/11 и С-142/11. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така в Решение от 15 септември 2016 година по дело С-516/14 съдът посочва, че „ от чл.178, буква а) Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.226 от тази директива“ (в този смисъл са и Решение от 1 март 2012 година по дело С-280/10). Това съпоставено с националната правна уредба води до извод, че по аргумент от чл.25, ал.1 от ЗЗД без реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизит. От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката- декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащото право на приспадане от фактическия състав ще доведе до изключване на възможността да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. В настоящият случай са събрани безспорни доказателства за това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, като към момента на издаване на спорните фактури неговите доставчици също са били регистрирани по ЗДДС. В случая между страните не е породен спор относно формалните предпоставки досежно възникване правото на данъчен кредит, а спорът е сведен до наличие, респективно липсата на материалноправните предпоставки за това и по – конкретно спорът се свежда до това да бъде установено, дали е налице реалност на доставките по фактури, издадени от посочените доставчици. Най- напред следва да се отбележи, че видно от предмета на всички от процесните фактури се касае за доставка на стоки. В тази връзка, както бе отбелязано, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС се изисква да е осъществено реално извършване на услуга, респективно реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, защото липсата на реалност ще доведе до липсата на данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС, а от тук и до невъзможност да се породи правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, както се отбеляза регламентира, че доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В процесния случай обобщено можем да кажем, че се касае за доставка на материали, авточасти и резервни части, които могат да бъдат определени като движими вещи, съобразно разпоредбата на чл.110, ал.1 от Закона за собствеността. В настоящият случай се касае за стоки, които са родово определени вещи. Поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, то са приложими общите правила, предвидени в гражданското право, а именно тези в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, които са определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат предадени. В настоящият случай са налице безспорни доказателства за осъщественото прехвърляне което се доказва чрез приложените към всяка една от спорните фактури съпроводителни документи, а и именно стоков/ складова разписка за предаване на стоката. Следва да се отбележи, че истинността на същите не е оспорена от страна на ответника по жалбата, предвид което те са годно доказателство. Именно чрез съставяне на такъв вид съпроводителни документи, константно в практика се застъпва виждането, че се доказва преминаването на собствеността върху родово определените вещи и в частност факта на предаването. Ето защо, следва да се приеме, че е налице реалност на спорните доставки. Неоснователни са доводите, с които приходната администрация е отказала право на приспадане на данъчен кредит поради причини: на първо място, неоснователно се твърди в ревизионния акт, че липсата на установен произход на стоката следва да служи като основание за постановен отказ от приспадане на данъчен кредит. Това е така, защото установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че стоката въобще не е съществувала в патримониума на доставчика, респективно, че не може да бъде предмет на доставка и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Изследването на предходни стокови вериги за целите на облагане и правото на приспадане на данъчен кредит е отречено при действието на новия Закон за данък върху добавената стойност и с оглед практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 21.06.2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която чл.167, чл.168, буква а), чл.178 буква а) и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчен орган да откаже да признае правото на приспадане поради това, че въпросното данъчно задължено лице не притежава други документи, освен фактури, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняване правото на приспадане / в този смисъл Решение № 2648 от 21.12.2019 година по адм. дело № 7728/2018 година на Върховен административен съд, Решение № 11998 от 11.11.2015 година по адм. дело № 11032/2014 година на Върховен административен съд/. Не следва да бъдат споделени и следващите мотиви на приходния орган, свързани с кадровата, техническата и материална обезпеченост на доставчика. Константно в практиката на Върховен административен съд и СЕС се прима, че обезпечеността на доставчика било то от материално-техническа или кадрова не е предпоставка за признаване, респективно постановяване на отказ за правото на данъчен кредит след като по безспорен начин е установено, че доставката е реално осъществена. Същото е възприето и в Решение по дело С-324/11 и по съединени дела С-80/1 и С-142/11 на СЕС. За пълнота съдът ще посочи, че невключването в дневника за продажби на доставчика „П.- Д“ ЕООД - № 4000000178/12.06.2023 година, фактура № 40000000179 от 12.06.2023 година, фактура № 4000000192 от 16.06.2023 година и фактура № 4000000196 от 19.06.2023 година не е основание също да се откаже приспадане на данъчен кредит. Съдът изцяло в тази посока споделя мотивите на Върховен административен съд, изложени в Решение № 7686 от 10.07.2025 година, постановено по адм. дело № 5264 по описа за 2025 година, Решение № 3229 от 27.03.2025 година, постановено по адм. дело № 10678 по описа за 2024 година, Решение № 8300 от 24.07.2024 година, постановено по адм. дело № 2639 по описа за 2024 година и Решение № 7372 от 13.06.2024 година, постановено по адм. дело № 8735 по описа за 2023 година. В тази връзка следва да се посочи, че когато се произнася, дали в даден случай облагаема доставка липсва и данъчната администрация се основава по- специално на нередности, допуснати от издателя на фактурата, като например пропуск в счетоводството, националната юрисдикция трябва да следи преценката на доказателствата да не доведе до изпразване от съдържание на посочената съдебна практика и до косвено задължение за получателя на фактурата да извърши проверка по отношение на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В процесния случай данните за данъчна измама са съотнесени и преценени от гледна точка на нередности в счетоводството на доставчика, които нередности, ако са установени няма основание да се предполага дори, че са били известни на ревизираното лице, че е знаел или че е трябвало да знае за тях. Това е в синхрон и с решение на СЕС по дело С-270/2024 от 14 февруари 2025 година. Следващият аргумент на съда, в посока на отхвърляне тезата на органа по приходите се изразява в това, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установи, че основната дейност на дружеството жалбоподател през ревизирания период се изразява в ремонт на тежкотоварни моторни превозни средства и друга тежка техника. Основен клиент на дружеството се явява „РВП СОФИЯ“ ЕООД, в полза на което се издадени фактури. От заключението по назначената СЕС се установи, че предметът на фактурираните последващи доставки към „РВП София“ ЕООД е ремонт и основен ремонт на двигатели, ремонт и обслужване на турбокомпресори, ремонт на горивни помпи и дюзи, ремонт и изпитване на радиатори и доставка и монтаж на агрегати и резервни части, като този предмет съответства по вид и икономическо съдържание на получените доставки по процесните фактури от доставчиците на жалбоподателя, които включват, както вече се посочи авточасти, двигатели и агрегати, турбокомпресори, ГНП, дюзи и радиатори, т.е може да се направи еднозначен извод, че стоките, предмет на процесните фактури се закупуват от страна на дружеството доставчик с цел влагането му в основната дейност. В тази връзка следва да се приеме, че щом стоката предмет на доставката е вложена в производството и в извършването на собствена икономическа дейност от страна на ревизираното лице, то в този случай не може да се откаже упражняване на правото на данъчен кредит от негова страна. Въз основа на изложеното може да се направи извод, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: касае се за доставки, които са осъществени между регистрирани по ЗДДС лица и същите са облагаеми с ДДС. Предметът на доставката е свързан с извършената от получателя дейност. Установи се по безспорен начин, че извършването на тези доставки е удостоверено чрез притежаване на документи, които са изискуеми по смисъла на чл.71,ал.1 от ЗДДС, а именно налице са валидно съставени фактури, които отговарят изцяло на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, а също така и съпроводителни документи – стокови и складови разписки за получаване на стока. При този извод за реалност на доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано. Поради всичко изложено по- горе се налага извод, че процесните фактури, които са издадени от „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „П.-Д“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], „•••“ ЕООД с [ЕИК], касаещи данъчни периоди от от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г.; м. 04.2022 г.; м. 07.2022 г.; м. 08.2022 г., от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.; м. 05.2023 г.; м. 06.2023 г.; от м. 08.2023 г. до м. 01.2024 година удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6,ал.1 от ЗДДС. Същите са надлежно документирани с първични счетоводни документи и са осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит в общ размер на 82 562,20 лева и лихви в размер на 16 367,53 лева. С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ревизионен акт се явява неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен изцяло. Относно разноските: При този изход на спора, своевременно направената от жалбоподателя претенция за присъждане на съдебни разноски е основателна. Жалбоподателят претендира разноски по списък, в размер на 5417.12 евро, от които 25.56 евро, равняващи се на 50.00 лева, държавна такса за образуване на делото платежно нареждане от 24.07.2025 година (лист 10); адвокатско възнаграждение в размер на 4601.62 евро, равняващи се [рег. номер]., съгласно Договор за правна защита и съдействие (лист 222 гръб) и депозит за вещо лице в размер на 789.94 евро, равняващи се на 1545 лева платежни (лист 249 и лист 315). Във връзка с изложеното, на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и като съобрази мотивите на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС, в което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, фактическата и правна сложност, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, съдът приема размера на претендираното адвокатско възнаграждение за справедлив. С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на „•••“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Ф., съдебни разноски в размер на 5417.12 евро, равняващи се на 10 595 лв. С оглед изхода на делото, претенцията на ответника за заплащана на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното и на основание чл.160 от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник,