Решение № 8834 от 6.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1058/2026 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от В. Д. В., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. С. от АК - София, срещу Решение № 183/16.02.2026 г. по АНД № 4088/2025г на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 11-01-905 2024 /23.04.2025 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – София, с което на основание чл.255,ал.3 вр. чл.261,ал.2 от Закона за обществените поръчки му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева ( 5 112,92 евро) за нарушение на чл.116,ал.1,т.3, вр. чл.117а,ал.1 от Закона за обществените поръчки ( ЗОП). Решението се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от НПК- постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.4 от ЗАНН- без посочване на свидетелите на извършване или установяване на нарушението, и при липса на официален документ, който да установява нарушението. Счита, че описаните в АУАН доказателства не могат да обосноват приложението на чл.40,ал.4 от ЗАНН. Сочи се, че доколкото нарушението е установено при извършена финансова инспекция, единственият официален документ би бил издаденият на основание чл.17 от ЗДФИ одитен доклад или акта за начет на основание чл.22 от ЗДФИ. В обобщение посочва, че към датата на установяване на нарушението, не е имало годен официален документ по ЗДФИ, установяващ извършеното нарушение по смисъла на чл.40,ал.4 от ЗАНН. Сочи и на допуснато нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН, което не е съобразено от въззивния съд. Счита, че съдът не е спазил изискванията на чл.13 и чл.313 от НПК да разкрие обективната истина, като не е изпълнил задължението съгласно чл.107,ал.2 от НПК служебно да събере доказателства относими към съставомерността на санкционираното деяние. Счита, че за изясвяване на спорните по делото факти, включително относно предназначението на спорните услуги, е следвало да бъде допусната експертиза. Счита, че съдът е дал отговор на въпроси, които са извън неговата компетентност. В обобщение е посочил, че съдът е пренебрегнал служебното начало и не е попълнил делото с всички необходими, относими и допустими доказателства. Отделно сочи, че съдът не се е произнесъл по всички възражения в жалбата, което според константната практика е равнозначно на липса на мотиви. По отношение на твърденията за нарушения на материалния закон, сочи че съдът неправилно е тълкувал и приложил Методиката, приета с ПМС 290/27.09.2022 г. Счита, че нарушението може да бъде установено при документална проверка на актовете за приемане на извършената работа, а не въз основа на осчетоводяването на разходите. Сочи се, че в действащата методика няма предвидено изискване, в случай, че се извършват разходи по един договор, който обхваща различни видове строежи, да се прилага коефициентът за тези строежи, за които е направен по-голям разход. Сочи се, че изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по чл.117а от ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, като към края на 2022 г. в страната са настъпили инфлационни процеси. Сочи се, че допълнителното споразумение по договора касае цената, но не и неговия предмет, поради което изменението на договора в хипотезата на чл.116,ал.1,т.3 вр. чл.117а,ал.1 от ЗОП е законосъобразно. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че възложителят е следвало да направи проучване на понятието „непредвидими обстоятелства“, както и да въведе условия предвиждащи изменения в цената на договора. Счита за неправилни изводите, че част от дейностите, които са включени в техническата спецификация не попадат в обхвата на Приложение № 1 към чл.3,ал.1,т.1, б. „а“ от ЗОП, а представляват услуги по чл.3,ал.1,т.3 от ЗОП. Сочи, че съгласно чл.3,ал.1т.1 от ЗОП обект на строителство е изпълнение или проектиране и строителство и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по Приложение № 1 и не всяка една от дейностите , включени в обхвата на поръчката, трябва да намери отражение в приложението, като е достатъчно изпълнението на строителството да попада в обхвата му. Счита за неправилни изводите, че дейността – превоз на строителни отпадъци, земни маси, инертни материали и т.н. е отделна дейност по ЗУО. Сочи , че изпълнението на СМР е комплекс от дейности, които включват и подготвителни и заключителни дейности, изкопни работи, , облагородяване на терена , като в случая нито АНО, нито съдът са разгледали всеки един от тези аспекти на строителния процес. Счита за безспорно, че трите дейности , изведени в НП, попадат в обхвата на СМР по договора. Счита, че неправилно съдът се позовава на определянето на CPV кодове, Сочи се, че кодовете на номенклатурите имат информативен характер и нямат приоритет пред описанието на предмета на обществената поръчка – чл.3,т.1 от ППЗОП. Различните СРV кодове не обосновават разделяне на предмета на обществената поръчка ( в този смисъл решение № 2369 от 10.03.2025 г. по адм. дело № 12071/2024 г. на ВАС). Сочи се, че забраната за изменение на действащ договор за обществена поръчка не е абсолютна, като изключенията са въведени с нормата на чл.116,ал.1 от ЗОП, която транспонира чл.72 на Директива 2014/24 на ЕС и на Съвета. Позовава се на съображение 109 на Директива 2014/24. В обобщение сочи, че в случая инфлацията е причина за индексация на стойността на договора, която се явява непредвидено обстоятелство, даващо основание за изменението съгл. чл.116,ал.1,т.3 от ЗОП , поради което не е осъществен състава на вмененото нарушение. Отделно от това сочи, че към момента на образуване на административнонаказателното производство не е притежавал качеството на възложител, поради което не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност. Сочи, че са били налице предпоставките за сключване на процесното споразумение, като се позовава на инфлационните процеси, настъпили в резултат на военните действия между Р. и Украйна. Счита, че санкционната разпоредба на чл. 255, ал. 3 от ЗОП е неотносима към приложението на Методиката, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г., тъй като предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на възложителя единствено при липса на основанията по чл. 116, ал. 1 от ЗОП. Отделно сочи, че съдът не е изследвал въпроса за вината, която е елемент от съставомерността на административното нарушение. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. В условията на евентуалност се твърди, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и потвърденото НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с. д. № 11795/03.06.2026 г. чрез пълномощника си поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения, и претендира присъждане на направените в производството пред двете инстанции разноски съгл. представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът- директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, чрез процесуалния си представител гл. ю.к. Д. М., в писмени бележки излага съображения за правилност, мотивираност и законосъобразност на въззивното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд гр. Варна, VІ-ти тричленен състав, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването на решението, поради което е процесуално допустима. Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, [населено място] /ВиК -Варна/ е юридическо лице, вписано в Регистъра за търговски дружества на ВОС под партиден №18 по ф.д. №8218/1991г., със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Приморски, [улица] предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., 50.98% от които са собственост на държавата чрез „Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49.02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла,Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово.Органи на управление на дружеството са Общото събрание и Управителят, като последният организира и ръководи дейността и представлява дружеството. В периода от 14.08.2012 г. до 31.01.2023 г. дружеството се управлява и представлява от В. Д. В.. Съгласно чл. 20 от дружествения договор на „ВиК - Варна" ООД Общото събрание има правомощията по чл. 137, ал.1 от Търговския закон, в т.ч. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Посоченото квалифицира дружеството като „публично предприятие“ по смисъла на §2, т. 42 от ДР на Закон за обществените поръчки /ЗОП/. „ВиК - Варна“ ООД е ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ, като с договор 09.03.2016 г. „Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД му е предоставила за стопанисване, поддържане и експлоатация за срок от 15 години публичните активи - ВиК системи и съоръжения и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, намиращи се в обособената територия. Като дружество експлоатиращо фиксирани мрежи за обществени услуги във връзка с производството, преноса и разпределението на питейна вода „ВиК – Варна“ ООД извършва секторни дейности по смисъла на чл. 123,т. 3 от ЗОП, като Управителят му е секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4 от ЗОП. В Регистъра на обществените поръчки / РОП/ дружеството е вписано с уникален идентификационен №400606. При извършена проверка от страна на АНО за законосъобразност относно спазване на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в областта на обществените поръчки при сключване на договор № 28-2020/ 14.08.2020 г. с предмет: „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от В и К ООД, [населено място]“ и Допълнително споразумение № 1 свид. И. И. установил, че посоченият договор за възлагане на обществена поръчка е сключен в резултат на проведена открита процедура по ЗОП. Процедурата е открита с решение №РШ-46/ 30.04.2020 г. на В. Д. В., в качеството му на секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4 от ЗОП. Видно от публично достъпната информация в Регистъра на обществените поръчки / РОП/ че поръчката, с уникален идентификационен номер /УИН/ 00606-2020-0021 е обявена с прогнозна стойност 8 000 000 лв. без ДДС за строителство с основен СPV код 45000000, като в обявлението и документацията не е посочен допълнителен такъв. С решение № РШ-65/24.07.2020 г. В. В. е обявил класирането и определил „Поли Йорд“ ЕООД за изпълнител на обществената поръчка. Обществената поръчка е възложена на „Поли Йорд“ ЕООД с договор № 28- 2020/14.08.2020 година. За „ВиК - Варна“ ООД договорът е подписан от В. В., като общата стойност на договора е 8 000 000 лв. без вкл. ДДС /9 600 000 лв. с вкл. ДДС/. Същият е подписал и допълнително споразумение №1/ 20.12.2022 г. за изменение / индексиране на цената на дейностите по договор №28-2020/14.08.2020 г., като общата му стойност е увеличена на 12 000 000 лв. без ДДС/14 400 000 лв. с вкл. ДДС. Посоченото в споразумението основание за сключването му е чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В срока по чл. 27 от ЗОП е изпратено и на 23.01.2023 г. ОВ на ЕС в профила на купувача е публикувано обявление за изменение на договора за обществена поръчка. Посочената в т. 11.2.1 на обявлениетоинформация е че на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП е увеличена прогнозната стойност на договора от 8 000 000 лв. на 12 000 000 лв. без ДДС и индексация на цените на СМР съобразно методиката по чл. 117а от ЗОП. Според споразумението договорът е изменен поради непредвидени обстоятелства възникнали след сключването му, а именно съществено увеличение на цените на основните стоки и материали, които формират стойността на договора. Като аргумент за изменението са цитирани разпоредбите на чл. 117а, ал. 1 и 2, т. 27 от ЗОП, Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, обнародвана в Държавен вестник брой 78/ 30.09.2022 г. и постъпили с писма с вх. № ВП-2784/21.10.2022 г. искания от изпълнителя „Поли Йорд“ ЕООД за индексация на максималните единични цени по договора. При проверката е установено, че със сключеното на 20.12.2022 г. допълнително споразумение №1 В. В., в качеството на възложител е изменил договор за обществена поръчка№ 28/2020/14.08.2020 г., като стойността му е увеличена от 8 000 000 на 12 000 000 лв. без ДДС. Констатирано е, че със същото споразумение той е договорил увеличение/индексация на единичните цени на услуги без да са налице основания по чл. 116, ал. 1 от ЗОП (ДВ. бр. 86/2018 г.), във връзка счл. 117а, ал. 1 от същия закон ( ДВ. бр. 102/2019 г.) и увеличение на единичните цени на строително-монтажни работи по начин, различен от определения в чл. 117а, ал. 1 от ЗОП / без да е спазена методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. с % по-висок от следващият се. АНО е аргументирал неспазването на методиката и неправилното изчисляване на процентното увеличение по следният начин: Според данни от НСИ за индекса на цени на производител на вътрешния пазар строителни материали / размера на инфлацията към второ тримесечие на 2022 г., като направено заключение, че „за всички изпълнени СМР и предстоящи по договора може да бъде приложена Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, както следва: Съгласно чл. 2 от методиката, същата може да се прилага за към договори строителство вследствие на съществено увеличение на цените на основни стоки и материали формиращи стойността на Договора.Съгласно Таблица към чл. 2 от методиката предмета на Договора попада в обхвата на точка 1 „Сградно строителство (жилищно,административно, обществено-обслужващо прилежаща инфраструктура)“ или „Тп и е 58% от сключването на договора". Цитирана е съдържащата се в чл. 4 от Методиката формула и е направен извод, че прилагайки я „коефициентът на изменение има следната стойност по отношение на коригиране на цената на изпълнените СМР: Кп =(231,2 - 104,7)/104,7*100.58 Кл = 126,5/104,7*100.58 Кп = 1,21*100.58-70,18%. Коефициентът, с който следва да се коригира цената на изпълнените строителномонтажните работи по Договора: (70,18/100)+1 = 1,70. Полученият процент щял да бъде приложен към изпълнените дейности по всички възложени и приети СМР след 20.12.2022 г., както и за предстоящи за възлагане СМР Договора. С чл. 1, ал. 1 на сключеното споразумение страните са се договорили, че за всички СМР по действащия настоящ договор, методиката се прилага по следния начин: Отчитане/приемане на дейностите предмет на поръчката: Изпълнените работи се отчитат чрез Протокол обр. 19 за действително изпълнените видове работи. In е стойността на индекса за тримесечието, в което са приети дейностите по договора или последно публикуван индекс. Іо е стойността на индекса към датата на подаване на офертата, т.е. 104,7; Тп е тежестния коефициент за съответния вид строеж съгласно таблица за Тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи, т.е. 58%. Получения коефициент „Кп" в % се прилага върху дейности (СМР),изпълнени след 20.12.2022 г., остойностени на цени оферирани в открита процедура за сключване на Договора и не може да превишава 50%, в случай на превишение се приравнява към 50%". Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 на споразумението не подлежи на индексация аванса и СМР липсващи в ценовото предложение по процедурата, но са изпълнени, за които са изготвяни допълнително Анализи. В сключено допълнително споразумение е отпаднал съдържащият се в писмото на „Поли Йорд“ ЕООД вх. №ВП-2784/21.10.2022 г. текст, че не подлежат на индексация СМР / дейности, при които не се влагат материали/. При извършената от АНО проверка на основанията за изменение на договор №28-2020/14.08.2020 г., направени с допълнително споразумение №1/20.12.2022 г. било установено , че в утвърдените с обявлението и документацията условия на процедурата възложителят е посочил, че дейностите, предмет на поръчката ще се възлагат в зависимост от нуждите на възложителя за срока на изпълнение на договора. Дейностите по изпълнение на поръчката ще започват след получаване на възлагателно писмо, в което ще бъдат определени видовете СМР които трябва да се извършат и конкретен обект." В Техническата спецификация са посочени общо 1101 бр. позиции / дейности, обособени в 5 части: „Конструкции“, „АС“, „Благоустрояване“, „ВиК", "Ел“ и „ОВК", за които не е определено количество или обем. В утвърдения от възложителя образец на ценово предложение е предвидено ,че за тях участниците следва да предложат единични цени, като освен това следва да се предложат и единични цени за „Механизация" - 18 позиции и „Ценообразуване" - 5 позиции, в т.ч. „часова ставка“, „% доп. разходи върху труда“, „% доп. разходи върху механизация“, „% доставно-складови разходи“ и „% печалба“. Според техническата спецификация / позиции 275 - 359 от част Благоустрояване/, предмета на поръчката включва дейности по косене на тревни площи наситени с растителност, събиране на трева и изнасяне, поливане на тревни площи, зазимяване съответно отзимяване на рози, засаждане, съответно изваждане на едногодишни цветя, резитба за оформяне на короната на дърветата и други. Прието е, че посочените дейности не са сред тези по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, буква "а" на ЗОП. Съгласно Общия терминологичен речник тези дейности са услуги по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП със СPV код 77314000-4 „Услуги по поддържане на други зелени площи“, 77314100-5 „Услуги по засяване с трева“, 77315000-1 „Услуги по засяване с други семена“, 77211400-6 „Услуги по сеч на дървета“, 77211500-7, Услуги по окастряне на дървета“ и други. Дейностите по позиции 275-359 не са свързани с останалите дейности от техническата спецификация и в условията на процедурата липсват каквито и да е доказателства, че са необходими за изпълнението на последните. Такива услуги са и дейностите, посочени в позиции №№17 - 19 от техническата спецификация „Превоз на строителни отпадъци и земни маси на депо/сметище и разтоварване, включително такса/ услуга депониране“,„Превоз на растителни отпадъци на депо сметище и разтоварване,включително такса/ услуга депониране“ и „Превоз на инертни материали и земни маси до депо/склад вкл, разтоварване“. При проверка изпълнението на договора за обществена поръчка е установено, че превозът на инертни материали и земни маси включва извозването на утайки от пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ - дейност с код по CPV 90513700-3, която също не е строителство. Основната част от възложените и фактурирани превози на строителни отпадъци и земни маси са на такива, получени в резултат извършени от „ВиК Варна" ООД инвестиции, планови или аварийни ремонти. Доколкото строителни отпадъци и земни маси не са от строителни обекти, възложени на изпълнителя на стр. 4 обществената поръчка транспортът им също не е строителство, а услуга по смисъла на чл.3, ал. 1, т.3 от ЗОП с код по CPV 60100000-9. АНО приел, че в предмета на поръчката са включени услуги, които не са необходими за изпълнение на строителство по смисъла на чл.3, ал.1, т 1 от ЗОП и процедурата не е за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка по смисъла на §2, т. 4 от ДР на ЗОП, а на рамково споразумение по чл. 81, ал. 2 от същия закон. При проверка изпълнението на сключеният договор се установило, че за периода от 14.08.2020 г. до 31.12.2022 г. само услугите по косене, рязане на дървета и транспорт на отпадъци възлизат на 2 288 462,52 лв. без ДДС, което е 34,5% от общо възложените 6 634 575,84 лв. без ДДС за същия период. Съобразно приетата с ПМС № 290/27.09.2022 г. Методика е видно, че тя се прилага за изменение на цената в резултат на съществено увеличение на цените на строителните материали, включени в себестойността на различните видове строежи. Същите основания се съдържат и в сключеното допълнително споразумение №1/20.12.2022 година. В него не са посочени данни за съществено увеличение на цените на посочените услуги или други аргументи за индексиране на единичните им цени по договор №28- 2020/14.08.2020 година. Предвид изложеното АНО приел, че към 20.12.2022 г. не са налице правни и фактически основания за изменение на цената на тези услуги, съответно със сключеното допълнително споразумение №1/20.12.2022 г. е изменен договор за обществена поръчка, без да са налице основанията по чл. 116, ал. 1 от 3ОП и че при определяне на размера на изменението на цената на останалите дейности по договора не е спазена методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г., каквото е изискването на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП. С чл. 4 на Методиката е регламентирано, че размерът на изменението на цената договор за обществена поръчка в резултат на инфлация се определя по формулата: Kn = (In - Io)/10 *100. Tn, при която: Кn е изразената в проценти стойност, приложима към подлежащите на изменение стойности на строително-монтажни работи, предмет на формиране на стойността на договора и рамковото споразумение (закръглена до втори знак след десетичната запетая); In е стойността на индекса за тримесечието, в което са приети дейностите по договора, или тримесечието, за което се индексира рамковото споразумение;Іо е стойността на индекса към 31.12.2020 г. за оферти, подадени преди 31.12.2020 г. или датата на съответното тримесечие. В случаите на последващо индексиране за Io e стойността на индекса към последно приложено изменение; Тn е тежестният коефициент за съответния вид строеж съгласно таблицата за Тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи. Цитираната таблица е в чл. 2 на Методиката, като за „Сградно строителство (жилищно, административно, обществено- обслужващо и прилежаща инфраструктура) тежестният коефициент е 58%, а за стр. 5 „Мрежи и съоръжения в областта на водоснабдяването и канализацията, пречиствателни станции“ е 52%. Предвид факта, че предметът на дейност на „В и К Варна" ООД е водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина и, че в договор №28-2020/14.08.2020 г. не са определени видовете строежи, които са предмет на възложената обществена поръчка е извършена проверка, при която е установено, че към датата на предложението за индексиране на цените и на допълнително споразумение №1/20.12.2022 г., само 386959,64 лв. без ДДС, или 5,82% от фактурираните дейности по договора са СМР по сградно строителство. Двойно по-малко / 191615,89 лв. без ДДС, или 2,89%/ са отчетените разходи за ремонт на сгради - счетоводни сметки 602/15 и 602/11, аналитични партиди 940, 9. Основната част от извършените СМР са по мрежи и съоръжения в областта на водоснабдяването и канализацията - водопроводни и канализационни отклонения, водопроводи, помпени и пречиствателни станции и други. Отчетените услуги по превоз на отпадъци и утайки, подмяна на водомери, косене на трева и други възлизат на 48,29% от фактурираните за същия период дейности по договора. Приложимият тежестен коефициент Тn за индексиране на цените по договора е 52%, а не посочените в допълнителното споразумение 58%, съответно коефициентът Кn, с който може да се коригира цената на изпълнените строително-монтажните работи не е 70,18%, а 62,92%. Предвид изложеното, посоченият в допълнително споразумение №1 размер на изменението на цената на СМР по договора е определен по различен от определения в чл. 117а, ал. 1 от ЗОП ред, без да е спазена методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 година. АНО е приел, че на 20.12.2022 г., чрез сключване на допълнително споразумение №1 В. В. , в качеството на възложител е изменил договор за обществена поръчка № 28-2020/14.08.2020 г., като е договорил увеличение / индексация на единичните цени на услуги без да са налице основания за това и на единичните цени на строително-монтажни работи по различен от определения в чл. 117а, ал. 1 от ЗОП ред, без да е спазена методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 година. Бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП (ДВ. бр.86/2018 г.), във връзка с чл. 117а, ал. 1 от същия закон ( ДВ. бр.102/2019 г.), подписан от въззивника, който вписал, че има възражения. Възражения постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка, които АНО приел за неоснователни. Въз основа на акта на 23.04.2025г. било издадено НП, с което на основание на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с чл. 261 ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 117а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. При така установената фактология Районен съд-Варна приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове и при липса на съществени процесуални нарушения – такива, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на наказаното лице. В АУАН и в НП нарушението е описано с всички елементи от обективния му състав, които го индивидуализират, и с яснота, даваща възможност на наказаното лице да разбере в какво административно нарушение е обвинено и как да организира защита си. Приел е, че не е допуснато нарушение на чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен въз основа на официални документи. По приложението на материалния закон Районен съд-Варна е приел, че „ВиК-Варна“ ООД е „публично предприятие“ по смисъла на §2,т.42 от ЗОП и оператор по смисъла на чл.2,ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и санализационните услуги ( ЗРВКУ). В. В. е бил управител на „ВиК - Варна“ ООД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5,ал.4 от ЗОП в периода на извършване на нарушението: 14.08.2012 г.- 31.01.2023 г. Приел е за безспорно установен фактът, че въззивникът е подписал Допълнително споразумение №1/20.12.2022 г., в качеството си на „ВиК – Варна“ ООД, във връзка с индексиране спрямо инфлацията в периода 2020 г. – 2022г. Приел е, че спорът е формиран по въпроса дали е било законово допустимо да се увеличат единичните цени на услугите и единичните цени на строително-монтажни работи по различен от определения в чл. 117а,ал.1 от ЗОП начин, като страните в производството имат различни възгледи за начина на приложение на Методиката приета през 2022г. Приел е, че в конкретния случай процесната обществена поръчка е с предмет „Извършване на строително монтажни работи (СМР) на сгради и съоръжения, стопанисвани от ВиК –Варна“, а тежестният коефициент в методиката за сградно строителство (жилищно, административно, обществено-обслужващо и прилежаща инфраструктура) е 58%, а за мрежи и съоръжения в областта на водоснабдяването и канализацията, пречиствателни станции е 52 %. Приел е, че дейностите по поръчката свързани с тревните площи, с превоза на строителни отпадъци и с подмяната на водомери не са строителни дейности съпътстват строително монтажните дейности, но е следвало да бъдат правилно съотнесени към Общия терминологичен речник при обявяване на поръчката. Посочил е, че Номенклатурата на общия терминологичен речник CPV е система за идентифициране и категоризиране на дейности, които могат да бъдат възложени чрез обществени поръчки. Правилното определяне на кодовете CPV при публикуване на обществената поръчка е от особено значение, защото дава възможност за бързо търсене в рамките на Европейския съюз и гарантира прозрачност. С оглед предмета на дейност на ВиК , обстоятелството ,че в договора обществена поръчка № 28/14.08.2020г. не са определени точните видове строежи предмет на поръчката и че основната част от СМР са свързани с мрежи и съоръжения в областта на водоснабдяването, канализацията, пречиствателните станции и услугите по превоз, разчистване на терени и смяна на водомери , приложимият тежестен коефициент за индексиране на цените по договора е следвало да бъде 52 %, а не посочените в допълнителното споразумение 58 %. Приел е, че посочените дейности не са сред тези по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, буква "а" на ЗОП и че в предмета на поръчката са включени услуги, които не са необходими за изпълнение на строителство по смисъла на чл.3, ал.1, т 1 от ЗОП и процедурата не е за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка по смисъла на §2, т. 4 от ДР на ЗОП, а на рамково споразумение по чл. 81, ал. 2 от същия закон. Приел е за установен от обективна и субективна страна състав на нарушение на чл. 116, ал.1, т.3 вр. чл. 117а,ал.1 от ЗОП, тъй като със сключеното на 20.12.2022 г. на допълнително споразумение № 1 В. В. , в качеството на възложител е изменил договор за обществена поръчка № 28/2020/14.08.2020 г., като стойността му е увеличена от 8 000 000 на 12 000 000 лв. без ДДС. Със същото споразумение той е договорил увеличение/индексация на единичните цени на услуги без да са налице основания по чл. 116, ал. 1 от ЗОП (ДВ. бр. 86/2018 г.), във връзка с чл. 117а, ал. 1 от същия закон ( ДВ. бр. 102/2019 г.) и увеличение на единичните цени на строително-монтажни работи по начин, различен от определения в чл. 117а, ал. 1 от ЗОП и без да е спазена методиката, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. с % по-висок от следващият се. Прието е, че нарушението е осъществено при форма на вина, изразяваща се в небрежност. Прието е, че не е налице състояние на крайна необходимост, което да изключва противоправността на деянието. Приел е, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Макар да не са настъпили вредни последици, нарушението е поставило в опасност обществените отношения, свързани с разходването на значителен размер публични средства, поради което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наказанието, като е съобразил критериите по чл. 27 ЗАНН и е приложил по-благоприятния закон съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Правилно е приложена редакцията на чл. 255, ал. 3 ЗОП, действаща към момента на извършване на нарушението, тъй като тя е по-благоприятна за нарушителя и предвижда максимален размер на глобата от 10 000 лв., вместо 20 000 лв. по последващата редакция. Наложената глоба в размер на 10 000 лв. е законосъобразно определена, тъй като 1% от стойността на договора (96 000 лв.) надхвърля законово установения максимален размер по приложимата редакция на закона. Решението на Районен съд-Варна е правилно. Възраженията на касатора се преценяват като неоснователни. По делото не е спорно, че Договор № 28-2020/14.08.2020 г. е сключен между „ВиК - Варна“ ООД и „Поли Йорд“ ЕООД след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР на сгради и съоръжения, стопанисвани от „ВиК - Варна“ ООД“, както и сключването на Допълнително споразумение № 1/20.12.2022г. към договора. Не е спорно по делото, че към датата на нарушението – 20.12.2022 г. В. е бил управител на дружеството и е имал качеството на секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5,ал.4, т.1 от ЗОП. Неоснователно е възражението за липса на мотиви на проверяваното съдебно решение – принципно като такава се цени липсата на обсъждане на релевантните възражения относно доказаността, съставомерността на нарушението и допуснатите съществени процесуални нарушения в АНП. В случая от съдържанието на решението се установява, че съдът е обсъдил и изложил съображения за неоснователност на релевантните възражения на настоящия касатор, поради което липсва и това заявено касационно основание. Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като нарушението е установено в момент, когато той вече не е управител на „ВиК Варна“ ООД, липсва основание за ангажиране на отговорността му, или то вече е отпаднало. За субективната съставомерност на конкретното нарушение се изисква специално качество „възложител на обществени поръчки“, каквото В. безусловно е притежавал към 20.12.2020г при сключването на Допълнителното споразумение. Възражението за липса на субективна съставомерност поради недоказаност на формата на вината на касатора също е неоснователно. Въззивният съдебен състав е изложил мотивирани съображения в тази посока, които настоящият състав възприема изцяло. Неоснователно е възражението на касатора за извършено съществено нарушение на процесуалните правила по повод съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели. Дори да се приеме наличие на формално отклонение при съставяне на АУАН във връзка с чл. 40, ал. 4 ЗАНН, същото не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В конкретния случай АУАН е съставен въз основа на документи, събрани в хода на финансова инспекция, които са описани в съдържанието на акта в т. 1-6. Тези документи са част от административнонаказателната преписка и са били известни на лицето като възложител на обществената поръчка и като обект на проверката. Фактическата обстановка е изцяло документално установима и не изисква събиране на гласни доказателства или допълнителни процесуални действия, за да бъде разбираема за нарушителя. Следователно, дори да се приеме нарушение в начина на прилагане на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, това не е ограничило възможността на лицето да организира защитата си. В тази връзка следва да се посочи, че производството по Закона за държавната финансова инспекция има контролен и констативен характер, докато административнонаказателната отговорност се реализира по реда на ЗАНН като общ процесуален закон в материята на административните нарушения. Поради това разпоредбите на ЗДФИ относно резултатите от финансовата инспекция (включително доклада по чл. 17 ЗДФИ и актът за начет ) не представляват процесуални предпоставки за валидното образуване и развитие на административнонаказателното производство. Трайно в съдебната практика се приема, че ЗАНН урежда самостоятелния ред за установяване и санкциониране на административни нарушения, включително когато същите са установени в хода на специализирани контролни производства, каквото е това по ЗДФИ. Следователно, дори финансовата инспекция да не е била приключила с окончателен доклад или акт за начет, това не влияе върху законосъобразността на АУАН, ако към момента на съставянето му нарушението е било установено въз основа на събрани по надлежния ред документи. От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на проведена открита процедура по ЗОП е сключен договор за обществена поръчка №28-2020/14.08.2020 г. с предмет „извършване на строително-монтажни работи“, на стойност 8 000 000 лв. без ДДС. С Допълнително споразумение №1/20.12.2022 г. възложителят е изменил договора, като е увеличил неговата стойност на 12 000 000 лв. без ДДС, като индексацията на стойността на договора е извършена на база процедурата, определена в Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. В сключеното допълнително споразумение не е посочено, че не подлежат на индексация СМР дейностите, при които не се влагат материали. Възможността за изменение на цена на договор за обществена поръчка по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП във връзка с чл. 117а от ЗОП и Методиката по ПМС №290/27.09.2022 г. е изключение от общия принцип за неизменност на договорите и следва да се тълкува стеснително, тъй като засяга основни начала на публичното възлагане – равнопоставеност на участниците, прозрачност и предвидимост на финансовите условия. Чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП допуска изменение на договор за обществена поръчка, когато са налице „непредвидени обстоятелства“, които правят изпълнението в първоначално уговорения вид невъзможно или значително по-трудно, при условие че изменението не води до съществена промяна на предмета на договора и е в рамките на законовите ограничения. Тази норма транспонира изискванията на чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и е подчинена на принципа, че договорът не може да бъде променян по начин, който би могъл да повлияе на кръга на потенциалните участници или на резултата от процедурата. Чл. 117а ЗОП въвежда специален механизъм за изменение на цената на договори за строителство, когато е налице съществено увеличение на цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора. Този механизъм е нормативно ограничен и не представлява обща индексация, а изключение, приложимо само при строго определени икономически условия и само за строителни договори и договори за доставка в определени секторно дейности. Методиката по ПМС №290/27.09.2022 г. конкретизира този режим, като въвежда математически модел за определяне на корекцията чрез индекс на цените и тежестен коефициент, съобразен с вида строителство. Тя има императивен характер и не допуска договаряне на различни правила между страните, тъй като целта й е да осигури еднакво и предвидимо прилагане на индексацията във всички обществени поръчки. На първо място, договорът трябва да има преобладаващ характер на договор за строителство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОП. Ако в него са включени значителни услуги (например поддръжка на зелени площи, транспорт, депониране, технически услуги), те следва да се отчетат при определяне на приложимия коефициент, а при доминиращ характер на услугите – поставят под съмнение изобщо приложимостта на чл. 117а. На второ място, увеличението на цените трябва да касае основни строителни материали, а не разходи за труд, механизация, услуги или логистика. Ако увеличението е обусловено от инфлация в широк смисъл, без връзка с материали, формиращи строителната себестойност, не е налице правното основание за индексация по чл. 117а ЗОП. На трето място, Методиката трябва да бъде приложена точно и без отклонения, тъй като тя е нормативно установен инструмент регламентиращ начинът на изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Всеки неправилен избор на тежестен коефициент, неправилно определяне на индекса или разширяване на обхвата до услуги представлява отклонение от чл. 117а ЗОП и води до незаконосъобразно изменение на цената. В този контекст възможността за изменение на цената не е дискреционна, а строго обвързана компетентност – възложителят не преценява свободно дали и с колко да увеличи цената, а само проверява дали са налице нормативните предпоставки и механично прилага формулата. Всяко договаряне извън методиката, включително индивидуализиране на проценти, включване на дейности, които не попадат в обхвата на строителството, е несъвместимо с чл. 117а, ал.1 от ЗОП. Следователно допустимо е изменение на цената само когато едновременно са изпълнени следните условия: договорът е за строителство; увеличението е свързано с основни строителни материали; методиката е приложена точно; и не се засяга съществено икономическият баланс на договора. При липса на която и да е от тези предпоставки, изменението излиза извън обхвата на чл. 116, ал. 1, т. 3 и чл. 117а ЗОП. Съдът споделя довода, че за правилното приложение на Закона за обществените поръчки решаващо значение има действителният характер на възложените дейности. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗОП строителство е резултат от дейности, които водят до изграждане, реконструкция или основен ремонт на строеж, докато услуги са всички дейности, които не представляват строителство или доставка. В конкретния случай част от дейностите по договора – включително косене, събиране на трева и изнасяне, поливане на тревни площи, зазимяване съответно отзимяване на рози, транспорт и извозване на отпадъци, земни маси и утайки и др. имат самостоятелен обслужващ характер и не водят до създаване на строителен резултат, поради което правилно са квалифицирани като услуги. Съществено значение има обстоятелството, че в сключеното допълнително споразумение не е изрично предвидено ограничение, че определени дейности не подлежат на индексация, включително дейности, при които не се влагат материали, както и изключване на конкретни видове СМР или услуги. Същевременно приложимата Методика по ПМС №290/27.09.2022 г. има строго определен предмет и цели единствено да уреди изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на съществено увеличение на цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство. Следователно нейното приложение е ограничено до строителни дейности и е недопустимо разширително тълкуване, което да обхваща услуги или дейности със спомагателен характер, които не включват влагане на строителни материали или не формират себестойността на строителния резултат. С оглед на това правилно е прието, че прилагането на Методиката е извършено в отклонение от нейното нормативно предназначение, доколкото сключеното допълнително споразумение е обхванало и дейности, които не представляват строителство по смисъла на закона, с което е осъществен състав на нарушение по чл.116,ал.1,т.3 , вр. чл.117а,ал.1 от ЗОП. Правилно е прието от въззивния съд, че с оглед характера на преобладаващите дейности и съпътстващите услуги приложимият коефициент е 52%. Използването на по-високия коефициент представлява отклонение от методиката и води до неправомерно завишаване на стойността на индексацията, с което се нарушава изискването на чл.117а,ал.1 от ЗОП. Съдът споделя изцяло изложените от въззивния съд мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователно касаторът възразява, че за изясняване на фактическата обстановка е било необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза. Настоящият спор е изцяло правен по своя характер и неговото разрешаване не изисква специални технически знания. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни за формиране на правните изводи на съда, поради което не е налице процесуална необходимост от назначаване на експертиза. Съдът намира за неоснователно и възражението за приложение на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай не са налице предпоставки за маловажен случай, тъй като извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Напротив, налице е изменение на договор за обществена поръчка, засягащо значителен публичен финансов ресурс и правилата за законосъобразно разходване на публични средства, което изключва възможността случаят да бъде квалифициран като маловажен. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Глобата е наложена в минималния размер съгласно чл.255,ал.3 от ЗОП – в редакцията към датата на извършване на нарушението, с което е спазено изискването на чл.3,ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни и не обосновават наличие на касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (130 лв.) на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на осн.чл.221, ал.2, предл. първо от АПК , Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав