Решение № 1261 от 12.8.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 80/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 56, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Делото е образувано по жалба от М. Г. Н. от гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Г. Н. от АК Габрово, против решение № 264000-2927 от 19.02.2026 г. на директора на ОД на МВР Габрово, с което е отказано изтриване на лични данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР. В жалбата се сочи, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е извършил подробна преценка относно необходимостта от съхраняването и обработката на личните данни. Посочва, че Инструкция № 8121з-748/ 2014 г., на която авторът на административния акт се позовава, противоречи на чл. 5 от Директива 2016/680, като последната с оглед прякото си действие следва да намери приложение, което не е сторено. Твърди, че настъпилата реабилитация за осъжданията по НОХД № 79/ 2004 г. на Районен съд Дряново, НОХД № 54/ 2013 г. на Районен съд Габрово и по НОХД № 18/ 2014 г. на Окръжен съд Габрово е самостоятелно основание за изтриване. По отношение на присъдата в Швеция от 2021 г. липсвали доказателства за релевантност и вписване в България. Липсвали мотиви относно пропорционалността и необходимостта от съхранение. Ответната страна Директор на ОД на МВР Габрово, редовно призован, се представлява от пълномощника юрисконсулт И. С.. В писмени бележки излага съображения, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за заличаване поради изтичане на давностните срокове по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 от НК. Видно от свидетелството за съдимост за производството в Кралство Швеция не са изтекли давностните срокове. В случая националната правна уредба относно обработването на лични данни в информационните масиви на МВР обвързвала съхранението с определен срок – до изтичане на давностните срокове предвид чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/ 2014 г. Правните норми на в ЗЗЛД били въведени, за да осигурят съответствие с изискванията на ЕС за обработка на лични данни, където Общият регламент за защита на данните не се прилага пряко. В представената по делото писмена защита прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От събраните в хода на съдебното производство доказателства от фактическа страна се установява, че на 21.01.2026 г. от името на жалбоподателя Н. чрез пълномощника адвокат Г. Н. от Ак – Габрово до директора на ОД на МВР Габрово е подадено искане за изтриване на лични данни, основано на реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК. В същото се посочва, че след настъпване на реабилитацията не съществува правно основание за продължаващо съхранение и обработване на личните данни по повод на тези прекратени производства. Налице били условията по чл. 17, параграф 1, буква „а“ от GDPR, според които администраторът има задължение да изтрие личните данни без ненужно забавяне, когато данните вече не са необходими за целите, за които са били събрани. Освен това продължаването на съхранението бил нарушило принципа за ограничаване на срока на съхранение по чл. 5, параграф 1, буква „е“ от GDPR. В случая на МВР като администратор се прилага и чл. 25а от ЗЗЛД, който задължава администратора да върне, изтрие или унищожи лични данни, когато липсва основание за тяхното обработване. Направено е искане да бъдат изтрити всички лични данни на М. Н. от информационните масиви на МВР, свързани с посочените и реабилитирани наказателни производства и произтичащата от тях полицейска регистрация. Към искането е представено определение по ЧНД № 330/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Габрово, от което се установява, че на основание чл. 453 от НПК, вр. чл. 87, ал. 1 от НК съдът е реабилитирал осъденото лице М. Н. по присъда № 135/ 30.11.2006 г., постановена по НОХД № 79/ 2004 г. по описа на Районен съд Дряново, влязла в сила на 23.07.2007 г. и по определение № 17/ 11.03.2019 г., постановено по ЧНД № 18/ 2019 г. по описа на Габровски окръжен съд, влязло в сила на 23.07.2019 г., с което на основание чл. 25, ал. 1 от НК е определено общо наказание по присъда по НОХД № 54/ 2013 г. на Габровски районен съд и по присъда по НОХД № 18/ 2014 г. по описа на Габровски окръжен съд. Определението е влязло в сила на 30.12.2025 г. Във връзка с писмо рег. № 264000-1683/ 30.01.2026 г. по описа на ОД на МВР Габрово жалбоподателят на 06.02.2026 г. е депозирал идентично искане, към което е приложено адвокатско пълномощно. По подаденото от жалбоподателя заявление е била извършена проверка, за резултатите от която е изготвена обобщена справка рег. № 264р-2530 от 13.02.2026 година (л. 22 от делото), според която в информационните фондове на МВР са въведени и се обработват лични данни на жалбоподателя във връзка със ЗМ 5/ 2000 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК, ЗМ 85/ 2000 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, ЗМ 86/ 2000 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, ЗМ 121/ 2002 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 235 от НК, ЗМ 139/ 2000 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, ЗМ 74/ 2003 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, ЗМ 62/ 2004 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, ЗМ 481/ 20024 г. за престъпление по чл. 235 от НК, ЗМ 73/ 2010 г. за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и ЗМ 6/ 2013 г. за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК. Н. е осъден в Швеция през 2021 г. С оспореното решение рег. № 264000-2927/ 19.02.2026 г. директорът на ОД на МВР Габрово е отказал изтриване на лични данни, поискано със заявление рег. № 264005-2/ 21.01.2026 г. по описа на ОД на МВР Габрово за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. Решението е постановено по реда на чл. 42, ал. 1 и чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. чл. 25, ал. 3 от ЗМВР. В мотивите на решението е посочено, че за конкретното лице в АИФ на МВР са въведени лични данни за него, които се обработват в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ 5/ 2000 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК, ЗМ 85/ 2000 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, ЗМ 86/ 2000 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, ЗМ 121/ 2002 г. по описа на РУ Дряново за престъпление по чл. 235 от НК, ЗМ 139/ 2000 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, ЗМ 74/ 2003 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, ЗМ 62/ 2004 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, ЗМ 481/ 20024 г. за престъпление по чл. 235 от НК, ЗМ 73/ 2010 г. за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК и ЗМ 6/ 2013 г. за престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК. Органът се е позовал на Инструкция № 8121з-748/ 2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерство на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. По силата на посочената норма липсва основание за изтриване на лични данни съгласни чл. 56, ал. 6 от ЗЗЛД и същите на следва да бъдат изтривани. Хипотезите на заличаване на лични данни били лимитативно изброени в нормата на приложимия акт – чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/ 2014 г. Решението е получено от съпругата на жалбоподателя на 24.02.2026 г. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Със ЗЗЛД е предвидена забрана за сезиране на съда, когато има висящо производство пред Комисията за защита на личните данни за същото нарушение. В случая такива данни не са налице. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съдът взе предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Оспореното решение е издадено от директора на ОД на МВР Габрово, който е компетентният орган за произнасяне с решения от вида на процесните предвид законово допуснатата делегация и съгласно т. 1. 6 от представената по делото Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за делегиране на правомощия за произнасяне по искания за упражняване на права по чл. 53-56 от ЗЗЛД. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложената по делото административна преписка, съдържаща и цитираната обобщена справка. Следователно, не се установява наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът намира, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Видно от доказателствата по делото, административното производство е започнало по искане на заинтересовано лице, което с редовно подадено заявление е поискало заличаването на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, свързани с изрично посочени наказателни производства, за които е постановена съдебна реабилитация и произтичащата от тях полицейска регистрация. Искането е разгледано в частта за заличаване на лични данни, след като са изискани доказателства от органите на МВР за предоставяне на копие от регистъра за завеждане на заявителски материал, като с решението е постановен отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, б. «г» от Регламент (ЕС) 2016/ 679 настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи МВР е компетентният орган за разследване на престъпления. Поради което обработката на лични данни не се регулира от посочения регламент, а относимото право на ЕС е Директива (ЕС) 2016/ 680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Чл. 4 от цитираната Директива (ЕС) 2016/ 680 съдържа принципите на обработка на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, а чл. 5 от същата директива възлага на държавите - членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Следователно националното право следва да определи срока на съхранение на личните данни. В този смисъл решение № 3929/ 07.04.2026 г. на ВАС по адм. дело № 26/ 2026 г., V отделение. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на законовата делегация на чл. 26, ал. 2 ЗМВР в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. са уредени сроковете и основанията за съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при настъпване на конкретни обстоятелства, като съгласно т. 5 следва да е изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а от НПК. За да са налице основания за заличаване на данните следва да се установи освен наличието на предпоставките на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. В случая националната правна уредба относно обработването на лични данни в информационните масиви на МВР не предвижда неограничено съхранение на лични данни на субекта, а обвързва същото с определен срок – до изтичане на давностните срокове по чл. 81 във връзка с чл. 80 НК, предвид чл. 3, т. 5 от Инструкцията за изтриване на лични данни. В този смисъл решение по дело С-118/22 на СЕС, на което се позовава жалбоподателят, е неприложимо, защото конкретните факти по делото не сочат за неограничено откъм време обработване на лични данни на жалбоподателя без възможност за контрол на запазването с оглед на времето, изминало от ргистрацията им. По същество проверката освен предвидените действия по установяване наличие или липса на законово основание за заличаване на личните данни по чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/ 2014 г. трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя – субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания за заличаване на личните данни в информационните фондове на МВР съобразно цитираната инструкция, но и на по-широк кръг данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с обработването на лични данни цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. В този смисъл Решение № 2522 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. дело № 9465/2024 г., V отделение. Със заявлението си жалбоподателят е представил доказателства за постановена съдебна реабилитация, като административният орган не е изложил обстоятелства относно нейното приложение в случая. Не е направен извод дали и до кога лицето представлява с поведението си опасност за обществения ред и защитените от закона обществени блага и ценности. Административният орган се е задоволил единствено да установи, че не са налице основанията по чл. 56, ал. 6 от ЗЗЛД, което е обаче недостатъчно в светлината на изискванията на правото на ЕС. Едва след извършване на конкретна преценка относно обществената опасност на деянието и деецът, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва да бъде прекратена и личните данни да бъдат заличени. Наличието единствено на съдебна реабилитация според настоящият състав на съда не е достатъчно основание за заличаване на личните данни, но в случая административният орган не е обсъдил всички относими обстоятелства, за да вземе своето решение. Липсата на мотиви на административния орган не може да бъде заместена от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата така и от касационната инстанция. В този смисъл Решение № 4297 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2026 г., V отделение, Решение № 2497 от 9.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 462/2026 г., V отделение, Решение № 2552 от 9.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10040/2025 г., V отделение, Решение № 2077 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2025 г., V отделение, Решение № 1263 от 5.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2025 г., V отделение и други. В заключение съдът намира, че в случая административният орган не е обосновал и доказал необходимостта от обработване на лични данни на жалбоподателя в регистрите на МВР. Изложеното налага извода, че обжалваният индивидуален административен акт трябва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на искането за заличаване на лични данни при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение. По отношение на въздействието на реабилитацията върху срока за съхранение на личните данни административният орган следва да вземе предвид, че в Инструкция № 8121з-748/ 20.10.2014 г. не е предвиден срок за заличаване на лични данни при реабилитация по съдебен ред, което налага извършване на конкретна преценка дали след реабилитацията обработването не надхвърля необходимото за целите, за които се обработват. На следващо място съдът констатира, че със заявлението е направено искане да бъдат изтрити всички лични данни на жалбоподателя, включително произтичащата от наказателните производства полицейска регистрация. По тази част на искането не са налице данни за произнасяне. Поради което при новото разглеждане на преписката административният орган следва да извърши проверка на постъпилото заявление за заличаване на полицейска регистрация във връзка с настъпилата съдебна реабилитация по реда на чл. 19, ал. 4 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/ 24.10.2014 г., изм. ДВ, бр. 39 от 28.04.2026 г. и да изпрати цялата преписка на Главна дирекция «Национална полиция» при МВР за произнасяне по компетентност по заявлението в тази част. При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в негова полза трябва да се присъдят такива. Жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 5,11 евро, представляван е от адвокат, като по силата на приложен договор за правна защита и съдействие е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро, която сума съдът не счита за прекомерно висока. Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на 305,11 евро.