Решение № 3152 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 379/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Н. Д. Б. от [населено място], [улица], депозирана чрез пълномощник – адв. Д. С., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 3282з-1570 от 13.03.2026 г., издадена от ЗА Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) - МВР, в частта по т. II, с която е заповядано временно отстраняване от длъжност за срок от 2 месеца на оспорващия и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебното оръжие. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. Сочи се, че съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган трябвало да изложи мотивите си, а в настоящия случай издаденият акт бил изцяло немотивиран и от прочита на същия не можело да се установят причините за издаването му. Мотивите на акта били част от неговата форма, съответно след като не била спазена установената форма, било налице основанието по чл. 146, т. 2 АПК за отмяна. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на заповедта в оспорената част по т. [Наименование]като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – Директор на ГДГП-МВР, в представени по делото чрез процесуален представител молба и писмени бележки моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата се приеме за основателна, се прави възражение за прекомерност. Административен съд – [област], като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: С писмо peг. № 7855р-2911/05.03.2026 г. Директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) – МВР е уведомил Директора на ГДГП – МВР, че на 04.03.2026 г. в [населено място], Гранично полицейско управление (ГПУ) [община], са задържани седем ••••••• служители, сред които и младши инспектор Н. Д. Б. - •••• в Център за наблюдение ••• ГПУ [община], ГДГП, задържан със Заповед за задържане peг. № 7855зз-3/04.03.2026 г. по описа на ДВС - МВР, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 31.01.2026 г. в землището на [населено място], [община], в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи от владението на двама граждани от [държава], без тяхно съгласие, с намерение да ги присвоят. С писмо № 568/2026 г. от 09.03.2026 г. Зам. Районен прокурор на РП – [област] ТО - •••••• е уведомил Директора на РДГП – [община], че на 05.03.2026 г. трима от горепосочените ••••• служители са привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебно производство № 9/2026 г. по описа на ОСлО [област] при ОП [област], сред които и жалбоподателя за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на същата дата са им взети мярка за неотклонение „гаранция“ и мярка за процесуална принуда “Забрана за напуска пределите на Република България”. В предложение peг. № 4070р-5466/10.03.2026 г. от Директора на РДГП – Е. до Директора на ГДГП – МВР е описано извършеното от Н. Д. Б. нарушение, като е посочено и наличието на основания по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗМВР за временно отстраняване от длъжност, а именно: с оглед предотвратяване на възможността, в качеството на ••••• орган, да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, както и да бъде ограничен достъпът му до всички документи в РДГП – [община]. Със Заповед № 3282з-1570/13.03.2026 г., издадена от ЗА Директор на ГДГП - МВР, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР, чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 ЗМВР и чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя (т. I); отстранен е временно от длъжност за срок от 2 (два) месеца и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебното оръжие (т. II); определен е състав на дисциплинарно разследващ орган, който да запознае служителя със заповедта срещу подпис и да му разясни правата в дисциплинарното производство, да събере всички необходими доказателства за установяването и да извърши всички процедурни действия по доказването на дисциплинарното нарушение, при необходимост своевременно да представи предложение за изменение на заповедта или издаване на нова заповед за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя, да следи за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 и чл. 205, ал. 6 ЗМВР, като изготвя предложения за удължаването на сроковете по чл. 205, ал. 6 ЗМВР, съгласно изискванията на Инструкция №8121з-877/06.07.2021 г., да изготви обобщена справка и становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на Н. Д. Б., което да се докладва заедно със събраните доказателства в срок до 13.05.2026 г. (т. [Наименование]т. [Наименование]). В мотивната част на заповедта органът се е позовал на предложение peг. № 4070р-5466/10.03.2026 г. по описа на РДГП – Е. и образуваното следствено дело № 9/2026 г. по описа на ОСлО [област] при ОП [област], след което е посочил, че деянието на жалбоподателя е тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на дължимото поведение съгласно разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и че е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което, на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ и т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. На 18.03.2026 г. оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис, а жалбата му срещу нея е подадена направо в съда на 27.03.2026 г. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на заместване, с оглед разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1, чл. 41, ал. 3, чл. 204, т. 3, чл. 207, ал. 1, т. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 ЗМВР, заеманата от жалбоподателя длъжност,представената Заповед № 3282з-1497/11.03.2026 г.(л.140), с която П. Т. Д. – заместник-директор на ГДГП - МВР, е определен да замества Директора на ГДГП-МВР, като осъществява функциите му по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР (ПУДМВР) и изпълнява правата и задълженията му на ръководител, произтичащи от чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ, чл. 14, ал. 1 ЗСРС и чл. 251в, ал. 3 ЗЕС, за времето от 11.03.2026 г. до 13.03.2026 г. включително, на основание чл. 41, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 1 ЗМВР и чл. 33, ал. 1 ПУДМВР и във връзка с представените доказателства за служебна командировка на титуляра изпълняващ длъжността директор на ГДГП за времето от 11.03.2026г. до 13.03.2026г.(л.151 и л.152). Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като от формална гледна точка заповедта в оспорената част съдържа както фактически, така и правни основания за издаването ѝ. В тази връзка следва да се отбележи, че няма пречка мотивите да бъдат извлечени от друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, а именно предложение peг. № 4070р-5466/10.03.2026 г. от Директора на РДГП – [община], в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. От същото е видно, че от правна страна актът е обоснован с чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а от фактическа страна в него са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за временно отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР. Дали посоченото фактическо основание за издаване на акта отговаря на действително положение е въпрос, свързан с преценката на неговата материалната законосъобразност. Следователно, в конкретния случай не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК - неспазване на установената форма. На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в настоящия казус са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. В този ред на мисли, не е налице и порок по чл. 146, т. 3 АПК. Според съда, т. [Наименование]от процесната заповед е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. По делото не се спори, а и от приетата Заповед № 3282з-1570/13.03.2026 г. на ЗА Директор на ГДГП – МВР се установява наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка на приложимата материалноправна норма, а именно - образувано дисциплинарно производство срещу Н. Д. Б.. Настоящият състав счита, че е налице е и втората предпоставка - служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В тази насока безспорно трябва да бъдат изложени конкретни и относими фактически обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства. Както вече се посочи по-горе, няма пречка мотивите да бъдат извлечени от друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, а именно предложение peг. № 4070р-5466/10.03.2026 г. от Директора на РДГП – [община], в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. От предложението е видно, че от правна страна актът е обоснован с чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а от фактическа страна в него са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за временно отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР – с оглед предотвратяване на възможността, в качеството на ••••• орган, да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, както и да бъде ограничен достъпът му до всички документи в РДГП – [община]. В случая явно ответникът е съобразил обстоятелството, че в качеството му на ••••• орган, Н. Д. Б. би могъл да окаже въздействие върху свидетели на случая, както и че достъпът до служебни помещения и документи му дава възможност да използва служебна информация и да въздейства върху хода на дисциплинарното производство. Тук следва да се посочи, че от материалите по делото, става ясно, че деянието в което е обвинен оспорващия - квалифициран състав на престъпление кражба, в условия на съучастие - е осъществено по време на служба, като безспорно се установява, че освен него като обвиняеми лица по воденото досъдебно производство са привлечени и други двама ••••• на ГДГП, които са негови колеги, а други 4 – ма негови колеги са свидетели по същото, респ. последните се явяват и свидетели по образуваното дисциплинарно производство.Наложената мярка гарантира обективно провеждане на дисциплинарното производство, нейната основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образуваното срещу него дисциплинарно производство. За прилагането на процесната мярка законодателят не изисква установяване на всички факти от състава на дисциплинарното нарушение, както и да са събрани всички доказателства за установяване на тези факти, същата се прилага, за да обезпечи обективно провеждане на дисциплинарното производство и да не даде възможност на лицето, срещу което е образувано производството, да препятства обективното разследване. Следва също да се посочи, че мярката „временно отстраняване от длъжност“ засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но същата не се налага за продължителен период от време. В случая отстраняването от длъжност с настоящата заповед е разпоредено в рамките на законовия двумесечен срок съгласно чл. 214, ал. 3 ЗМВР, което означава, че ограничаването на правата на жалбоподателя на основание на дисциплинарното производство не е прекомерно дълго. Относно отнемането на служебната карта, личният знак и служебното оръжие следва да се отбележи, че в случаите по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, каквато е процесната хипотеза, те се отнемат по силата на чл. 215, ал. 1 ЗМВР в условията на обвързана компетентност, т. е. - нормата е императивна и законът задължава органа, издал заповедта с процесното правно основание, да отнеме и посочените принадлежности на служителя. При наличие на другите хипотези на чл. 214, ал. 1 ЗМВР, законодателят е указал, че органът следва да прецени необходимостта от такова изземване, т. е. - в тези други случаи му е предоставена възможност за преценка и в условието на оперативна самостоятелност да вземе подобно решение. Когато отстраняването се прави на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, такава преценка не може да се извършва, защото е указано, че изземването се извършва, т. е. - това е задължителна последица на извършеното отстраняване. Ето защо съдът счита, че в случая административният орган установява по делото наличието и на втората от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което властническото му волеизявление по оспорената т. [Наименование]от Заповед № 3282з-1570/13.03.2026 г. се явява постановено при правилно приложение на закона. В този смисъл е практиката на касационната инстанция по сходни казуси – вж. напр. Решение № 357 от 14.01.2026 г. по адм. д. № 8612/2025 г., Решение № 2796 от 18.03.2025 г. по адм. д. № 11563/2024 г., Решение № 4192 от 20.04.2023 г. по адм. д. №11260/2022 г., всички на ВАС [Наименование]и др. По изложените съображения жалбата срещу заповедта в частта по т. [Наименование]е неоснователна и съдът следва да я отхвърли. При този изход на спора, в полза на ГДГП-МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лв. (с равностойност в евро 102,26 евро), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът