Решение № 1769 от 20.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1080/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на В. Т. И., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх. А, ет. 3, ап. 9, против Акт за установяване на задължение (АУЗ) № 87220 от 03.09.2024 г., издаден от Д. Н. на длъжност главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 87220 от 10.10.2025 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора, с който на жалбоподателя са установени и определени задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за периода 2019 г. – 2023 г. и лихви за просрочие общо в размер на 184.04 лева, от които 136.15 лв. главница и лихви в размер на 47.89 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗ и на потвърждаващото го решение по съображения за издаването им в противоречие и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че органът по приходите не е изследвал и съответно не е посочил в АУЗ конкретните данни за собствеността на МПС, в т. ч. начина и времето на придобиване, както и датата на първата извършена регистрация на автомобила, съответно данни за наличието на прекратена регистрация. Неустановяването на тези релевантни обстоятелства е довело според него до незаконосъобразно установяване и определяне на данъчно задължение. Поддържа, че неправилно е бил определен субекта на задължението, доколкото автомобилът е бил придобит по време на сключен граждански брак в условията на СИО, поради което след последвалото прекратяване на гражданския му брак през 2015 г. процесното МПС е съсобственост на жалбоподателя и на бившата му съпруга, а не еднолична негова собственост. Отделно от това смята, че в противоречие с материалния закон е бил начислен данък за автомобил, който е със служебно прекратена регистрация. По подробно изложени в жалбата и от пълномощника му в съдебно заседание съображения е направено искане да бъде отменен АУЗ № 87217 от 03.09.2024 г., издаден от главен инспектор в дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът по жалбата – директор на дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа изложените в Решение № 87220 от 10.10.2025 г. съображения за издаване на обжалвания АУЗ от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК разноските по делото, независимо от неговия изход, да бъдат възложени на жалбоподателя, тъй като едва пред съда е представил доказателства, които е можел да представи в административното производство. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: С декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Стара Загора с вх. номер от 31.05.2006 г. (л. 26), В. Т. И. е декларирал придобит през същата година лек автомобил, [Марка], модел „Джета“, рама № WVWZZZ16ZBW085790, рег. № [рег. номер]. От приложеното към жалбата удостоверение за семейно положение на жалбоподателя, издадено от Община Стара Загора (л. 6), се установява, че същият е имал сключен граждански брак, считано от 27.03.1993 г. до 30.09.2015 г., когато е бракът му с Ж. Ж. И. е бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 83 от 30.09.2015 г., постановено по гр. дело № 499/2015 г. на Районен съд Гълъбово (л. 43). След извършена проверка по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора е констатирано, че В. И. има задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил, [Марка], модел „Джета“, рама № WVWZZZ16ZBW085790, рег. № [рег. номер], дължим на основание чл.52 от ЗМДТ и определен съгласно Раздел четвърти от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територия на община Стара Загора, които не са заплатени в предвидените по чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето за данък върху превозните средства, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, съгласно данъчна партида за пътно превозно средство, заведена с вх. № 03-8969 от 31.05.2006 г. въз основа на подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ и/или данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, е издаден АУЗ № 87220 от 03.09.2024 г. (л. 24) от главен инспектор, определен за орган по приходите със Заповед № 10-00-511 от 18.03.2024 г. на кмета на община Стара Загора. С посочения АУЗ е определен размера на задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.09.2024 г. за лек автомобил, [Марка], модел „Джета“, рама № WVWZZZ16ZBW085790, рег. № [рег. номер], както следва: данък върху превозни средства за 2019 г. в размер на 27.23 лв. и лихва за просрочие в размер на 15.17 лв.; данък върху превозни средства за 2020 г. в размер на 27.23 лв. и лихва за просрочие в размер на 12.40 лв.; данък върху превозни средства за 2021 г. в размер на 27.23 лв. и лихва за просрочие в размер на 9.64 лв.; данък върху превозни средства за 2022 г. в размер на 27.23 лв. и лихва за просрочие в размер на 6.89 лв.; данък върху превозни средства за 2023 г. в размер на 27.23 лв. и лихва за просрочие в размер на 3.79 лв. Издаденият АУЗД е връчен на жалбоподателя на 01.09.2025 г., видно от приложената по делото разписка (л. 25). В срока по чл. 107, ал. 4 от ДОПК В. И. е подал жалба вх.№ 10-84-33 от 11.09.2025 г. против съставения АУЗ № 87220 от 03.09.2024 г. до директора на дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора (л. 21 и сл.), в която са изложени оплаквания за издаване на обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е изследван въпроса дали автомобилът не е с прекратена регистрация. С Решение № 87220 от 10.10.2018 г. (л. 17 и сл.) директорът на дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърдил изцяло издадения АУЗ № 87220 от 03.09.2024 г. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Посочено е, че преди издаване на АУЗ е била извършена справка в регистъра на пътните превозни средства, предоставен от МВР чрез Среда за междурегистров обмен на данни на МЕУ, от която е установено, че моторното превозно средство продължава да бъде собственост на В. Т. И.. Относно твърдението за прекратена регистрация на автомобила е посочено, че няма такива данни. С оглед на това е мотивиран извод, че установеното задължение за данък върху превозните средства е дължимо от страна на лицето, а съставеният АУЗ – правилен и законосъобразен. Потвърждаващото обжалвания акт решение е получено на 14.10.2025 г. (л. 20), а жалбата на И., подадена до съда, е от 27.10.2025 г. По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения АУЗ, в т. ч. Заповед № 10-10-511 от 18.03.2024 г. на кмета на община Стара Загора за определяни на длъжностни лица с правомощия на органи по приходите (л. 28), както и Справка – извлечение от националния регистър на пътните превозни средства и техните собственици, воден и поддържан от МВР (л. 19), от която е видно, че към 29.09.2025 г. като собственик на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № [рег. номер] е вписан В. Т. И.. Във връзка с изискана от съда информация от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора е представено писмо с рег. № 122800-9499 от 12.03.2026 г., от съдържанието на което се установява, че МПС с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация от 23.05.2023 г. на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) след получено уведомление от Гаранционния фонд. От жалбоподателя е представено и Постановление от 05.11.2021 г. на РП Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство във връзка с подадено от него сведение, че регистрационните табели с № [рег. номер] са изчезнали или откраднати и не са в негово владение (л. 52 и 53). Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства (местен данък по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ) приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор на НАП. АУЗ № 87220 от 03.09.2024 г. е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице – главен инспектор в дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ със Заповед № 10-00-511 от 18.03.2024 г. на кмета на община Стара Загора. Оспореният АУЗ е постановен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е обоснован в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Относно правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалвания АУЗ, съдът съобрази следното: В разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. При прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България. От приобщените по делото доказателства безспорно се установи, че В. И. е съсобственик на ½ идеална част от моторното превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № [рег. номер], обект на данъчно облагане по процесния АУЗ. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че за посочения автомобил за периода 2019 г. до 2023 г. включително данък върху превозните средства не е заплащан. Следователно жалбоподателят, като съсобственик на описаното превозно средство, е носител на задължението за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ. Предмет на спора е дължимостта на данъка, доколкото жалбоподателят релевира обстоятелства, които счита, че го освобождават от това задължение. В случая оспорващият твърди, че лекият автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена регистрация, поради което не участва в движението и не подлежи на облагане. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено „Пътна полиция“ по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. Регламентацията на прекратяване на регистрацията на превозните средства, обуславяща отпадане на данъчното задължение, е дадена в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните обявен за издирване (Наредба № I-45). Предвидени са два способа за прекратяване на регистрацията – с писмено заявление от собственика и служебно – чл. 18, т. 1 и т. 2 от наредбата. В чл. 18а, ал. 3 от същата (редакция ДВ, бр.67/2012 г.) е регламентирано, че регистрацията на откраднато превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система „Издирвателна дейност“ - Н. Ш. информационна система (АИС ИД – НШИС). В случаят няма данни, нито се твърди от жалбоподателя, че е заявил прекратяване регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] на това основание или на основание чл. 18а, ал. 2, т. 3, т. 4 или т. 6 от Наредба № I-45. Ирелевантни са в тази насока представените от жалбоподателя Постановление от 05.11.2021 г. на РП Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство във връзка с подадено от него сведение, че регистрационните табели с № [рег. номер] са изчезнали или откраднати и не са в негово владение, тъй като не се установи това обстоятелството (липсата на регистрационните табели) да е довело по прекратяване на регистрацията на автомобила, било служебно, било по заявление на жалбоподателя. От представеното по делото писмо с рег. № 122800-9499 от 12.03.2026 г., подписано от началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, се установява, че собственият на В. И. автомобил с рег. № [рег. номер], е със служебно прекратена регистрация, считано от 23.05.2023 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Следователно и при прилагането на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2018 г., съгласно който „Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591“, жалбоподателят не се явява освободено от публичното задължение лице за заплащане на данъка по чл. 1, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ. Основателно се явява обаче оплакването относно неправилно определяне на размера на дължимия от В. И. данък, тъй като пътното превозно средство е съсобствено. В настоящия случай лекият автомобил с № [рег. номер], обект на данъчно облагане, не е изцяло лична собственост на В. Т. И., независимо, че само той е страна в сделката, с която е придобито правото на собственост и на негово име е бил регистриран автомобилът. От доказателствата по делото се установява, че към момента на закупуване на лекия автомобил жалбоподателят е имал сключен граждански брак с Ж. Ж. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, а съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, а според чл. 28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. При тази законова регламентация и липса на доказателства, че жалбоподателят е станал едноличен собственик на автомобила, следва да се приеме, че той притежава ½ идеална част от правото на собственост върху обекта на облагане. Следователно съответстващия на правилното приложение на материалния закон размер на дължимия от В. Т. И. данък върху превозните средства, ведно с лихви за забава, изчислени към 03.09.2024 г., и при съобразяване на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., е както следва: данък върху превозни средства за 2019 г. в размер на 13.61 лв. (6.96 евро) и лихва за просрочие в размер на 7.59 лв. (3.88 евро); данък върху превозни средства за 2020 г. в размер на 13.61 лв. (6.96 евро) и лихва за просрочие в размер на 6.20 лв. (3.17 евро); данък върху превозни средства за 2021 г. в размер на 13.61 лв. (6.96 евро) и лихва за просрочие в размер на 4.82 лв. (2.46 евро); данък върху превозни средства за 2022г. в размер на 13.61 лв. (6.96 евро) и лихва за просрочие в размер на 3.45 лв. (1.76 евро); данък върху превозни средства за 2023 г. в размер на 13.61 лв. (6.96 евро) и лихва за просрочие в размер на 1.90 лв. (0.97 евро). Относно тези размери на главниците и лихвите жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава, а за разликата над тези суми до посочените в оспорения АУЗ размери на главниците и лихвите същият е материално незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен в тази му част на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Доказателствата, обуславящи частичната отмяна на АУЗ – установяващи, че процесният автомобил е бил придобит от жалбоподателя в СИО и през процесния период е бил съсобственост между него и бившата му съпруга, като той е собственик само на ½ идеална част от него, са представени от жалбоподателя едва в съдебното производство, макар той да е разполагал с тях и да е могъл да ги представи в производството по обжалване на АУЗ по административен ред. Същевременно не е била налице дори индиция, обуславяща необходимост от служебно събиране на информация в тази насока от решаващия орган, тъй като нито в декларацията по чл. 54 от ЗМДТ е посочено, че автомобилът е придобит в СИО, нито в жалбата до директора на дирекция „МДТ“ е наведен довод, че същият не е изцяло лична собственост на жалбоподателя, а в служебно изисканата от решаващия орган справка от националния регистър на пътните превозни средства и техните собственици, воден и поддържан от МВР, като собственик на процесния автомобил е бил вписан единствено жалбоподателят. С оглед на изложеното и по аргумент от чл. 161, ал. 3 от ДОПК, на която разпоредба изрично се позовава ответникът в постъпила от процесуалния му представител молба с характер на писмена защита, на жалбоподателя не се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата му. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК