Решение № 2441 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9910/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК. В исковата си молба и уточнителната молба ищецът ЗД „Е.“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Й. Ц. - председател на Съвета на директорите и Р. Б. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрк. К. Н., сезира ВРС с искането да бъде постановено Решение по силата на което да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество и ответника – К. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••• съществуването на паричните вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 4523/2025 г.по описа на РС Варна, XLII - ри състав е издал в полза на заявителя-ищец в исковото производство Заповед № 2279/17.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника - ответник в исковото производство/, която заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 и 7 ГПК. Предметът на установителната защита е идентичен с предмета на паричните вземания и по размер и по основания, така както е бил заявен в заповедното производство, а именно отправеното до ВРС искане да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ЗД „Е.“ АД има следните вземания по отношение на К. А. по сключено споразумение от 02.08.2024 г. между страните във връзка със застрахователна претенция № 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2024 г. в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „•••“ и ул. „•••“, причинено от водача на л.а. „Фолксваген", модел „Джета“ с рег. № •••, вследствие на което са причинени вреди на л.а. „Сузуки“, модел „Алто“ с рег. № •••, собственост на Д. П. К., както следа: главница в размер на 400 лева, представляваща сбор от втора, трета, четвърта и пета вноска (всяка в размер на 100.00 лв., с падежи съответно на 10.09.2024 г., 10.10.2024 г., 10.11.2024 г. и 10.12.2024 г.) по сключено споразумение от 02.08.2024 г.; неустойка в размер на 103.00 лв., за периода от 11.09.2024 г. (денят, следващ падежа на 2-ра вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); неустойка в размер на 88.00 лв., за периода от 11.10.2024 г. (денят, следващ падежа на 3-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); неустойка в размер на 72.50 лв., за периода от 11.11.2024г. (денят, следващ падежа на 4-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); неустойка в размер на 57.50 лв., за периода от 11.12.2024г. (денят, следващ падежа на 5-а вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); както и законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2025 г. - момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата, за които вземания е издадена Заповед № 2279/17.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 9910/2025 г. по описа на ВРС, 42 състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелствата на които твърди ищцовата страна, че била издадена Заповедта по чл. 410 ГПК са следните: На 14.04.2024 г., в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „•••“ и ул. „•••“, настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с peг. № •••, вследствие на което били причинени вреди на лек автомобил „Сузуки“, модел „Алто“, с peг. № •••, собственост на Д. П. К.. Събитието било констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП № 1928252/14.04.2024 г., от който протокол било видно, че водачът на МПС с peг. № ••• и длъжник в заповедното производство, при осъществяване на маневра за завой на ляво и като не спазва необходимата дистанция, удря паркираното вдясно от него МПС с peг. •••, вследствие на което настъпва ПТП с материални вреди. След настъпване на произшествието, виновния за настъпване на инцидента водач напуснал мястото му преди идването на компетентните контролни органи. За настъпилото събитие било издадено удостоверение № УРИ 442000- 5817/15.04.2024 г. Срещу длъжника била образувана административно-наказателна преписка, АУАН-и № 1278962 и 1278963 от 14.04.2024 г. Между „ЗД Е.“ АД и собственика на автомобил „Фолксваген“, модел „Джета“, с peг. № ••• имало сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07523002807593/12.09.2023 г., валиден към датата на процесното ПТП. Образувана била застрахователна претенция № 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вследствие на произшествието имуществени вреди. На 16.04.2024 г. бил извършен оглед на увреденото имущество. Въз основа на представените по преписката доказателства, на 17.04.2024 г., в полза на собственика на увредения лек автомобил била изплатена сумата от 505.76 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за „ЗД Е.“ АД възниквало право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви и разноски, когато водачът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата или сумата от 515.76 лв. (размера на изплатеното застрахователно обезщетение - 505.76 лв. и обичайните разноски за определянето му, в размер на 10.00 лв.). Твърди се още в исковата молба, че между „ЗД Е.“ АД и К. А. било сключено споразумение от 02.08.2024 г., с което страните уредили отношенията си по повод процесната застрахователна претенция. Страните предвидили разсрочено изплащане на задължението - 515.76 лв. - на пет месечни вноски. Първата вноска, в размер на 115.76 лв., била дължима на 02.08.2024 г., а всяка следваща, в размер на 100.00 лв., до 10-то число на всеки пореден месец, следващ този, за който била дължима първата вноска. До момента на сезиране на исковия съд, твърди ЗД Е. АД, че от страна на длъжника била изплатена само първата вноска или сумата от 115.76 лв. Съгласно чл. 5 от споразумението, в случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена вноска на падежа й, застрахователят имал право да получи неустойка за забава в размер на 0.5 % за всеки ден просрочие. С оглед на горното, за дружеството възниквало правото да търси неустойка за забава, начислена върху размера на всяка една от останалите 4 (четири) вноски, считано от деня, следващ този, в който е настъпил падежа й до предявяването на заявлението в съда. Сочи се още в исковата молба , че пред Районен съд - гр. Варна било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което било образувано частно гр.д. 4523/2025 г., по описа на PC - Варна, 42-ри с-в. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на гореизложеното, за „ЗД Е.“ АД възниквал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът му дължи претендираните суми. Отправеното до съда ИСКАНЕ е да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да приеме да установено в отношенията между ищеца и ответницата, че ответницата К. А. дължи на ищеца „ЗД Е. ” АД: -на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 365 от Закона за задълженията и договорите, ГЛАВНИЦА в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), представляваща сбор от втора, трета, четвърта и пета вноска (всяка в размер на 100.00 лв., с падежи съответно на 10.09.2024 г., 10.10.2024 г., 10.11.2024 г. и 10.12.2024 г.) по сключено споразумение от 02.08.2024 г. между „ЗД Е." АД и К. А. във връзка със застрахователна претенция № 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2024 г. в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „•••" и ул. „•••", причинено от водача на л.а. „Фолксваген", модел „Джета" с рег. № •••, вследствие на което са причинени вреди на л.а. „Сузуки", модел „Алто" с рег. № •••, собственост на Д. П. К.; -законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (04.04.2025 г.) до окончателното плащане; -на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 103.00 лв. (сто и три лева), за периода от 11.09.2024 г. (денят, следващ падежа на 2-ра вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); -на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 88.00 лв. (осемдесет и осем лева), за периода от 11.10.2024 г. (денят, следващ падежа на 3-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); -на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 72.50 лв. (седемдесет и два лева и петдесет стотинки), за периода от 11.11.2024г. (денят, следващ падежа на 4-та вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); -на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, неустойка в размер на 57.50 лв. (петдесет и седем лева и петдесет стотинки), за периода от 11.12.2024г. (денят, следващ падежа на 5-а вноска по споразумението) до датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2025 г.); - т.е. паричните вземания , за които заповедният съд е издал Заповед № 2279/17.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4523/2025 г. по описа на ВРС , 42 състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК . Ищецът претендира плащане на разноските, направени в заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил искания за събиране на доказателства, счита, че са налице пречки по чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК /подробно изложени в уточнителна молба /. В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по делото чрез адвокат М. Ж. – надлежно назначен за особен представител на ответницата при условията на чл. 47, ал.6 ГПК е депозирала по ел.път ОИМ. В ОИМ на първо място ответницата намира иска за недопустим , като счита, че исковите претенции са неоснователни , т.к. липсват по делото годни доказателства, които да ги обосноват по категоричен и недвусмислен начин. Ответната страна в срока по чл.131 ГПК не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и факти касателно съществуването на валидни правоотношения на ответника с ищеца , както и правото на ищеца-застраховател на регресен иск, на осн. чл.500 , ал.1 т. 3 от КЗ . Безспорно намира ответната страна, че ищцовото дружество е инициирало заповедно производство, учредило ч.гр.д. № 4523/2025г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав , като издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по чл. 47, ал.5 ГПК. Автономно от изложеното по-горе, сочи адв.М.Ж., че дори при неблагоприятно съдебно решение за ответницата, същата следва да бъде освободена от отговорността за разноски по делото и те да бъдат възложени на насрещната страна, така както са направени . В тази връзка са изложени доводи, че ответницата не е станала повод за завеждане на настоящото производство, издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, а в исковата фаза на процеса тя се представлява от служебно назначен особен представител , поради което и особеният представител на ответницата, счита, че последната не е уведомена за инициираните съдебни действия.Отделно от горното особеният процесуален представител на ответницата счита, че кредиторът разполагал с достатъчно извънпроцесуални възможности да събере своите вземания, като не можело да се приеме, че с поведението си ответницата ставала повод за образуване на настоящото дело „ за да поеме санкцията „ изразяваща се във възлагане на съдебно –деловодни разноски. По същество в отговора на искова молба са наведени следните възражения против иска: Адв.М.Ж. се спира на характера на иска, разпределение на тежестта на доказване и отчита , че ищецът основава исковете си на Споразумение от 02.08.2024 г. сключено между същия и ответницата. Това споразумение като частен свидетелстващ документ, твърди адв.Ж. че няма доказателствена сила , която да обвързва съда относно изложените в него факти, обстоятелства или воля. В представеното писмено доказателство нямало изходящ или входящ номер , за се счита , че това волеизявление на страните по един или друг начин е част от официалната преписка, учредила процедурата по обезщетение от щета. В тази връзка счита адв.М.Ж., че представеното споразумение датирано от 02.08.2024 г. е частен документ , респективно не следва да бъде ценен от съда при постановяване на съдебния акт . В условията на евентуалност : ако съдът приеме споразумението за действително, особеният представител на ответницата прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за прекомерност на неустойката по същото съгласно чл. 92, ал.2 , пр.1 от ЗЗД. Позовавайки се на съдебна практика, адв.Ж. намира, че процената неустойка в споразумението е мораторна и за неизпълнение на парично задължение, като уговореният размер от 0,5 % за всеки ден просрочие надхвърлял почти 10 пъти размера на законната лихва, поради което и счита, че далеч надхвърля функциите й , както и размера на действителните вреди от забавеното изпълнение, накърнявайки сериозно добрите нрави и в противоречие с трайната съдебна практика /цитирана в отговора на искова молба/.Ето защо , в отговора на искова молба, макар и да е посочено , че е предявен иск(а такъв не е предявен в срока по чл.131 ГПК), се желае съдът да разгледа въведеното възражение за недействителност на Споразумението от 02.08.2024 г. сключено между ищеца и ответницата поради липса на съгласие и съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД , а в условията на евентуалност , ако се приеме, че споразумението не страда от релевирания порок / липса на съгласие от страна на ответницата /, се желае намаляване на неустойката поради прекомерност на осн. чл. 92, ал. 2 пр. 1 ЗЗД. На основание чл. 78, ал.5 ГПК в ОИМ е заявено възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, в случай , че същото надвишава съответния минимален размер съгласно Наредба 1 / 09.07.2024 г. В ОИМ не е изразено становище по доказателствените искания на ищеца, не са направени и искания за събиране на доказателства . В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 15.05.2026 г. процесуален представител на ищеца не се явява.Със становище от 14.05.2026 г. юрисконсулт Кр.Н. – пълномощник на ищеца моли съда да уважи предявения иск ведно с присъждане на съдебно деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК. В същото открито съдебно заседание адв.Ж. в качество на особен представител на ответницата поддържа становището си изразено в отговора на искова молба за неоснователност на исковата претенция предявена против отв.А. , подчертава, че е поискал съдът да прогласи в мотивите на съдебния акт нищожност на споразумението постигнато между страните, а в условията на евентуалност моли да бъдат намалени исковите суми . Съдът, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за безспорно установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : От приобщеното по исковото производство като писмено доказателство – частно гр.дело № 4523/2025 г. по описа на РС Варна, ХLII-ри състав е видно, че на дата 04.04.2025г. ищцовата страна е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника К. А..Видно от лист 15-ти от заповедното дело, с Разпореждане № 16231/17.04.2025 г. заповедният съд е приел, че са налице основанията за уважаване на заявлението в цялост .На л. 16-ти по заповедното дело е приложена Заповед № 2279 / 17.04.2025г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която ВРС, ХLII -ри състав по ч.гр.д. № 4523 по описа на съда за 2025 г.е разпоредил длъжникът Длъжникът К. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Й. Ц. – Председател на Съвета на директорите, и Р. Б. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт К. Н., сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща сбор от втора, трета, четвърта и пета вноска (всяка в размер на 100 лв., с падежи съответно на 10.09.2024 г., 10.10.2024 г., 10.11.2024 г. и 10.12.2024 г.) по сключено споразумение от 02.08.2024 г. между „ЗД Е.” АД и К. А. във връзка със застрахователна претенция 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2024 г. в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „•••” и ул. „•••”, причинено от водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Джета”, с рег. № •••, вследствие на което са причинени вреди на л.а. „Сузуки”, модел „Алто”, с рег. № •••, собственост на Д. П. К., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 103,00 лв. (сто и три лева), представляваща неустойка за забава върху втората вноска, за периода от 11.09.2024 г. до 04.04.2025 г.; сумата от 88,00 лв. (осемдесет и осем лева), представляваща неустойка за забава върху третата вноска, за периода от 11.10.2024 г. до 04.04.2025 г.; сумата от 72,50 лв. (седемдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща неустойка за забава върху четвъртата вноска, за периода от 11.11.2024 г. до 04.04.2025 г.; за сумата от 57,50 лв. (петдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща неустойка за забава върху петата вноска, за периода от 11.12.2024 г. до 04.04.2025 г., на основание чл. 410 от ГПК, както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП. Изрично в заповедта по чл. 410 ГПК е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми по сключено споразумение от 02.08.2024 г. между „ЗД Е.” АД и К. А. във връзка със застрахователна претенция 1500123732/16.04.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2024 г. в района на гр. Варна, на кръстовището на ул. „•••” и ул. „•••”, причинено от водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Джета”, с рег.№ •••, вследствие на което са причинени вреди на л.а. „Сузуки”, модел „Алто”, с рег.№ •••, собственост на Д. П. К.. От материалите по заповедното дело е видно, че длъжникът не е получил лично заповедта по чл.410 ГПК, заповедта се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и в срока определен с Разпореждане № 31388/01.08.2025 г. на заявителя , заявителят е предявил специалните си положителни установителни искове като е представил писмени доказателства за предявения иск и по заповедното дело. Настоящото исково производство е образувано на дата 14.08.2025 г. и се счита продължение на заповедното. С оглед спазване на срока по чл.415 ГПК, наличието на пълен идентитет между страните , размерите , основанията и периодите на паричните вземания по заповедното и по исковото производство, исковият съд намира, че предявените обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове са процесуално допустими и дължи произнасяне по същество . Видно от проекта за доклад, обективиран в Определение № 4998/31.03.2026 г., приет за окончателен в о.с.з. на 15.05.2026 г., съдът е дал правна квалификация на предявените искове и разпределил тежестта на доказване между страните . С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявения иск : специален положителен установителен иск с правно основание по чл. 422,ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 365 ЗЗД ; чл.92 ЗЗД , вр. връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, представлява предявеното чрез заявлението по чл. 410 от ГПК притезание, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното производство, като искът се счита за подаден от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,съдът е посочил в доклада по делото , че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи, че на 14.4.2024 г. в гр.Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на неимуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал ПТП. В тежест на ищеца е възложено да докаже твърденията си за напускане на местопроизшествието от страна на ответника, сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. В тежест на ищеца е било възложено още и да установи и докаже, че във връзка с възникналото му регресно право е сключил представеното по делото Споразумение от 02.08.2024 г. с ответницата, с вписаното съдържание, като по силата на Споразумението ответницата в качеството й на деликвент е признала вземането на застрахователя в размер равен на изплатеното от застрахователя обезщетение по щета № 1500123732/16.04.2024 г., задължила се е по силата на чл.3 от същото да извърши договорените плащания в полза на застрахователя , приела е съгласно чл. 4 от споразумението да заплати законна лихва и съгласно чл. 5 е приела и да заплати неустойка по чл. 92 ЗЗД в договорения размер. В тежест на ответницата съдът е възложил да ангажира доказателства имащи правоизключващ и или правопогасяващ характер. В тежест на ответницата съдът е възложил да установи и докаже възражението си , че неустойката договорена в споразумението от 2.8.2024 г. е прекомерна и мораторна, както и да ангажира доказателства във връзка с въведеното възражение за недействителност на споразумението от 2.8.2024 г. съгласно чл.26, ал.2 предложение II – ро ЗЗД -сключване на споразумението от страна на ответницата при липса на съгласие . В тежест на ответницата съдът е възложил и да ангажира и доказателства във връзка с възраженията си, че договорената в споразумението неустоечна клауза е недействителна поради противоречие на добрите нрави и съгласно чл. 26, ал.1 пр. III – то ЗЗД . С доклада по делото съдът е отделил безспорните от спорните факти , като е обявил на страните за безспорно помежду им , на основание чл.146 , ал.1 , т.3 и т. 4 ГПК: че по заявление на „ЗД Е.4 АД против К. А. е образувано ч. гр.д. № 4532/2025 г. по описа на РС Варна, 42 състав, че по частното гр.дело заповедният съд е издал в полза на дружеството заявител Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за вземанията вписани в заявлението , че заповедта по чл. 410 ГПК се счита връчена на длъжника по чл. 47 , ал.5 ГПК, както и че в полза на дружеството „ЗД Е." АД е възникнало правото на ищеца-застраховател на регресен иск, на осн. чл.500 , ал.1 т. 3 от КЗ . С доклада по делото съдът е указал на ответницата, че не сочи доказателства в подкрепа на релевираните в отговора на искова молба възражения за недействителност на споразумението. При така разпределената тежест на доказване , отделени за безпорни факти съдът следва да изведе правни изводи доказани ли са по основание и размер и период предявените от ищеца против ответницата обективно, кумулативно съединени специални положителни установителни искове . От ангажираните само от ищеца писмени доказателства в исковото производство – приобщените на листи от 74 до л. 80 от делото заверени за вярност с оригинала копия от : НП № 24 -0442-000393 / връчено на Кр.А. на 27.06.2024 г./, декларация от Кр.А. по чл.188 ЗДвП от 27.04.2024 г. , АУАН № 12788963/14.04.2024 г. ; талон за изследване № 276008 от 14.04.2024 г. ; НП № 24-0442-000394/17.05.2025г. , / връчено на Кр.А. на 27.06.2024 г./,както и Заповед за налагане на ПАМ № 24 -0442- 00125 от 15.04.2024 г./ връчена на Кр.А. на 27.06.2024 г. / е видно ,че ответницата е украинска гражданка, спрямо която са предприети санкции по ЗДвП. Установено е от цитираните писмени доказателства, че Кр.А.на 14.04.2024 г. около 22:18 ч. в ••• , като водач на МПС ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА с рег.№ ••• управлявала посочения л.а. , собственост на фирма „••• „ ЕООД, в посока бул.•••“, отказала да бъде изпробвана за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 , не изпълнила предписанията на органите на реда за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол, с което нарушила чл. 174, ал.3 пр. 1 от ЗДвП и на осн. чл.22 ЗАНН спрямо нея е предприета ПАМ 7 временно отнемане на СУМПС до разрешаване на въпроса за отговорността но не за повече от 18 м. /л. 80/. Спрямо Кр.А. е съставено за нарушение по чл. 174, ал.3,пр.1 от ЗДвП и Наказателно постановление от 17.05.2024 г./л.79/ като и е наложена глоба в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МВПС за 24 месеца . Видно от л. 75–ти на Кр.А. е съставено и НП от 17.05.2024 г. затова , че на 14.04.2024 г. в 21:00 ч. на ул. „•••“ , като водач на л.а. ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА с рег.№ •••, по ул. ••• , в посока ул.••• при управление на същия л.а. , при завиване на ляво , поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, изгубила контрол над МПС, отклонила се на ляво и блъснала в паркирания в лявата част на пътното платно л.а. Сузуки Алто с рег.№ •••, като в следствие на удара същият се изместил напред и блъснал паркиран пред него л.а. Мерцедес с рег.№ •••. Водачът А. напуснал мястото на произшествието без да установи последствията от него. Водачът предоставил СУМПС номер ••• кат.Б на Р.Украйна валидно до 31.10.2047 г., като водачът А. бил установен в 22:18 ч. За така описаните по-горе нарушения на ЗДвП по чл.20, ал. , чл.123,ал.1 т. 1 от ЗДвП , на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2,пр.1 ЗДвП, чл.175, ал.1 т.5 ЗДвП на Кр.А. са наложени следните наказания : глоба от 200 лв., глоба от 50 лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 м. По повод предизвиканото от Кр.А. ПТП е съставен и Протокол за ПТП № 1928252 от 14.04.2024 г. приложен на л. 10 -ти от делото, неоспорен от ответната страна. Липсва спор по делото, че управлявания от Кр. А. на 14.04.2024 г. л.а. ФОЛКСВАГЕН ДЖЕТА с рег.№ ••• е имал валидна и действаща към 14.04.2024 г. застраховка с ищецазастраховател, което е и доказано на база копието от комбинирана застрахователна полица № BG/07/523002807593, представена от ищеца ,приобщена на л. 14 и неоспорена в срока по чл.131 ГПК. Видно е от приобщените на листи 6 -8 , 15-17 и 20 писмени доказателства , че при ищеца е образувана по надлежния преписка по щета , по искане на Д.К. собственик на увредения при ПТП от 14.04.2024 г. л.а. Сузуки Алто с рег. № •••, като е определено от „Е. „ АД и изплатено на Д.К. по банков път на 17.04.2024 г. застрахователно обезщетение от общо 505.76 лева . От изложеното по-горе следва единствения извод, че е налице регресното право на „Е.“ АД да търси от деликвента - отв.Кр.А. на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ изплатеното от застрахователя обезщетение заедно с разноските, а именно сумата от 505.76 лв. -размера на застрахователното обезщетение ведно със сумата от 10 лв. обичайни разноски за определянето му по щета № 1500123732/16.04.2024 г. От представеното на листи от 18 до 19 в заверено за вярност с оригинала копие на споразумение се доказва факта, че на дата 02.08.2024 г. страните по делото са подписали писмено споразумение, с което деликвентът е признал вземането на застрахователя „Е. „ АД в размера от 515.76 лева ,застрахователят от своя страна е опростил на деликвента дължимата към момента на споразумението законна лихва върху главницата на вземането. Видно от т.3.1. от споразумението Кр.А. се е задължила да заплати сумата посочена в точка 1 от споразумението на 5 месечни вноски , както следва : първа вноска в размер на 115.76 лв. на 02.08.2024 г. ; а всяка следваща в размер на 100 лв. до 10- то число на всеки пореден месец , считано от деня в който е платена първата вноска . В чл.3.2. е постигнато съгласие между страните всяка от дължимите вноски да се плати непременно в уговореното време, като в чл.3.3. е посочена и банкова сметка на застрахователя, по която Кр.А. е следвало да извърши плащанията. В чл.4 от споразумението изрично е записано, че при разсрочване на плащанията над 1 година се начислява законна лихва за всяка календарна година, като е уточнено още, че законната лихва се начислява върху дължимия остатък на вземането за годишна база . В чл.5 от посоченото споразумение страните са договорили, че в случай на неплащане на която и да е част от дължимата разсрочена вноска, на посочения по-горе падеж -цялото задължение на делинквента става изискуемо, като застрахователят има право да получи неустойка за забава в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, а също така да развали договора по реда предвиден в чл. 87, ал.2 ЗЗД. Вписано е още, че развалянето на договора не погасява правото на застрахователя да получи неустойката посочена по-горе, като при разваляне на договора застрахователят има право на иск за неизплатената част от сумата и дължимата неустойка. Цитираното споразумение е съставено в писмена форма, подписано е от двете страни , като изрично е изписан на 02.08.2024 г. ръкописен текст от Кр.А., че владее писмено и говорило български език, разбира написаното в споразумението,одобрява същото и се съгласява с условията за което полага и своя подпис. При така изложеното по-горе и при липсата на каквито и да е доказателства ангажирани от ответната страна, съдът приема предявените специални положителни установителни искове за изцяло доказани и по основание и размер. Съдът намира, че представеното по делото Споразумение сключено между Е. АД и К. А. е действително, не страда от релевираните от особения представител на ответница пороци , като този правен извод прави при позоваване на нормата а на чл. 365 ЗЗД и на част от съдебната практика. В Решение № 742/13.12.2024 г. на ВКС, постановено по гр.дело № 413/2024г. на IV-то г.о., ГК, с докладчик съдията Велислав Павков са изложени мотивите на съдебния състав затова, че съгласно чл. 365, ал.1 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор и избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В същия съдебен акт съставът на ВКС акцентира върху факта, че договорите имат силата на закон, за тези, които са ги сключили като препраща към нормата на чл.20а, ал.1 ЗЗД, а съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те за уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки . Подчертано е още в цитираното Решение, че Законът предоставя възможност на страните въз основа на направените взаимни отстъпки да създават, изменят и или погасяват всякакви правоотношения , вкл. и такива които не са предмет на конкретния спор / чл. 365 , ал.2 ЗЗД и Решение № 134/21.06.2019 г. постановено по гр.д. № 4255/2018 г. на Трето г.о., ГК на ВКС/ . Само въз основа на факта, че споразумението е писмено подписано от двете страни, с положен подпис от ответницата и изрично изписано ръкописно от нея, че е съгласна и приема споразумението следва извода, че споразумението има характер на извънсъдебна спогодба, сключено при наличие на воля за това от страна на Кр.А. и не е недействително поради липса на съгласие. Със споразумението от 02.08.2024 г. застрахователят е направил отстъпка на Кр.А. да не търси изтекли лихви до момента на споразумението, а Кр.А. е приела да извърши разсрочено плащане на приета за дължима от нея в полза на застрахователя сума от общо 515.76 лв. по реда и сроковете визирани в чл. 3.1 – 5 от споразумението. В чл. 5 от същото споразумение е договорена и неустойка по чл. 92 ЗЗД. Досежно размера на неустойката особеният представител на ищцата счита същата за прекомерна, а и противоречаща на морала. Тези възражения релевирани в исковия процес от особения процесуален представител на ответницата, съдът намира за неоснователни.Съдът се позовава на задължителните разрешения дадени в ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС , според които не е нищожна клауза за неустойка , уговорена без краен предел или без фиксиран срок , до който тя може да се начислява, а е нищожна неустойка поради накърняване на добрите нрави само клауза за неустойка , уговорена извън присъщите й обезпечителна , обезщетителна и санкционна функции. В постигнатото между Е. АД и К. А. извънсъдебно споразумение от 02.08.2024 г. в чл. 5 страните са договорили неустойка по чл. 92 ЗЗД за забава от неизпълнение на поетото от А. задължение по чл.3.1 – 3.3 определяема като 0,5 % за всеки просрочен ден върху непогасеното в срок разсрочено задължение. Тази неустойка е предвидена да обезпечи изпълнението и не излиза извън присъщите й функции, договорена е свободно между страните по спора и не може и да бъде определена като прекомерна по см. на чл. 92, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното по-горе, липсата на доказателства ответницата да е изпълнила споразумението постигнато на 02.08.2024 г. изцяло както и доказателства за каквото и да е било плащане по споразумението, извън платената първа вноска от 115,76 лв., обосновава извода на исковия съд , че исковете следва да бъдат уважени изцяло ведно с правните последици от това. По въпроса за отговорността за разноски съдът съобразява нормата на чл. 78,ал.1 ГПК и присъжда в полза на ищеца сторените от него разноски и в заповедното и в исковото производство. В производството по ч.гр.д. № 4523/2025 г. по описа на РС Варна заявителят е сторил разноски от общо 75.00 лв., сбор от платена д.т. от 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които исковият присъжда в пълен размер на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Видно от списъка по чл. 80 ГПК приложен на л. 72 –ри по делото ищецът претендира разноски по исковото производство както следва : 38.35 евро за държавна такса по установителния иск, 204.52 евро - депозит за особен представител .Ищецът моли съдът на осн. чл.37 ЗПрПом вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ да определи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК съдът определя по правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, цената на исковете и факта, че производството по делото е приключило в едно заседание без пряко участие на представител на ищеца. Съгласно чл. 25, ал.1 НЗПрП : за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Ето защо, предвид характера на иска , фактическата и правна сложност на исковото производство съдът определя възнаграждение от общо 200 лв. в полза на ищеца за процесуално представителство –юрисконсултско възнаграждение.Или общия сбор на разноските сторени от ищеца в исковото производство възлиза на сумата от 242,87 евро за д.т. и депозит за особен представител плюс 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение – общо 345,13 евро. В полза на особения представител съдът е изплатил дължимото се по чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение в размера определен с решението за предоставяне на правна помощ, внесен от ищеца. При постановяване на акта по същество съдът съгласно влезлия в сила на 01.01.2026 г. ЗВЕРБ превалутира в диспозитивите на решението всички суми от лева в евро. Воден от горното, Варненският районен съд