Решение № 84 от 26.5.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 370/2021 г.

настоящото производство е извършено в рамките на така установения изпитателен срок.

Служебно известен факт, е обстоятелството, че с присъда № 8 на Окръжен съд – Силистра по НОХД № 34/2020г, постановена на 14.05.2020г. и влязла в сила на 05.11.2021г., когато е потвърдено Решението на ВАпС по ВНОХД № 245/2020 г. с Решение № 60153 по нд № 612/2021 г. от състав на ВКС на РБ ІІ но, подс.В. е бил признат за виновен за осъществени отново в условията на реална съвкупност на две престъпления - по чл.278, ал.6, пр.“трето“ от НК, тъй като на 21.01.2020 г. в гр. Главиница, обл. Силистра е държал повече от три археологически обекта, а именно осем броя, както следва:

1. Керамичен предмет. Капак. Конусовидна форма със заоблен долен край и две прищипвания, глина: вис. - 3.8 см., шир. - 5.8 см., античен период 2. Кръст. Запазени са четирите рамена, при две от които в края има уширяване. олово; вис. - 3.1 см, шир. - 2.8 см X-XI в.

3. Апликация. Правоъгълна долна част, върху която има два нита за закачване. В горната част пластината е разделена на две като двете части, които образуват спираловидни орнаменти. АЕ; дължина - 4.1 см, шир. - 2.4 см; IV-III в. пр. Хр.

4. Фибула. Запазен е дъговидно извития лък и крачето. АЕ; дължина - 3.7 см, . шир.

• 0.8 см; IV-III в. пр. Хр.;

5. Монета, Римска империя. Надпис не личи. Бюст на император, надясно. Р:

...ОПО... Неясно изображение. АЕ; 2.51 г, 16.8-16.6 мм; III в.

6. Монета, Римска империя. Надпис и изображение не личат. АЕ; 2.31 г, 15.6-16.9 мм; III в.

7. Монета, Неопределена. Надпис и изображение не личат, неясни следи от изображение.; АЕ; 1.19 г, 15.5-14.7 мм; неопределена 8. Монета - денар; Римска империя, Барбиа Орбиана (225-227), BARBIA ORBIANA AVG. Бюст на императрицата с диадема, надясно. Р: CONCORDIA [AVG], Конкордия, седнала, наляво.Държи патера и рог на изобилието. Рим, 225-227 г.; AR; 2.00 г, 18.5-18.3 мм., които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство и и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности;

Подс.Л.В. е признат за виновен със същата присъда за престъпление, наказуемо и по чл.277а, ал.7 от НК, тъй като на 21.01.2020 г. в дома си в гр. Главиница, обл. Силистра, ул. „Витоша“ № 64 противозаконно държал оръдия - два броя саморъчно направени металдетектора, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти.

Горното, съчетано и с обстоятелството, че в дома на подсъдимия при извършеното на 20.04.2018 г. претърсване и изземване са били установени още една монета, други 2 саморъчно изработени металдетектора и каталог за римски монети, навеждат въззивната инстанция на извода, че „експертизата“ на подс.Л.В. е именно в търсенето на археологически обекти.

Всъщност по отношение на основните факти, свързани с държането на инкриминираните вещи, не възниква никакъв спор по делото. Защитата не възразяват срещу така установените фактически положения и редовността на извършените процесуално-следствени действия по претърсването и изземването. Съдът от първата инстанция е анализирал в достатъчна степен доказателствените източници, които сочат, че подс.В. е притежавал от години инкриминираните вещи. Впрочем сам той разказва, че монетите има още от 2008 г., когато е било водено предходно наказателно производство срещу него.

Възраженията на подсъдимия и защитата са изключително от правен характер.

По обвинението по чл.277а, ал.3, вр.чл.20 ал.2 от НК: Безспорно е, че обществените отношения, свързани с културното наследство на Република България, са уредени в Закона за културното наследство. Тези обществени отношения засягат по-широк кръг от имущество, в случая обаче предмет на разглеждане са движимите вещи като материално наследство, като част от носителите на историческа памет, национална идентичност с научна или културна стойност. Културните ценности, които съставляват археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗКН, несъмнено, по един императивен начин, са обявени за публична държавна собственост - чл. 2а от закона.

Анализът на съдържанието на разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗКН разкрива, че законодателят е придал твърде широк обхват на тази норма, като вниманието следва да се акцентира само върху движимите вещи. Всяка материална ( в случая движима) следа от човешка дейност на минали епохи съставлява археологически обект по смисъла на закона. В практиката си ВКС на РБ е приел, че теренното проучване не е материалноправно изискване за придобиване на качеството на една вещ на археологически обект.

Съдът от първата инстанция е изяснил аргументирано понятийното съдържание на различните категории вещи, обект на защита от ЗКН. Изложените доводи не е необходимо да се преповтарят.

В настоящия случай по експертен път е установено, че предадените от св.М. 68 бр. сребърни драхми на гр.Истрос (днес ез.Синая, Румъния), открити от него в собствената му нива, имат характеристиката на движими археологически обекти и подлежат на задължителна идентификация и регистрация /арг от чл. 4 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. и § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН/. Видно от заключението на вещото лице по СНЕ (т.2, л.18 дп) датировката на монетите е ІV-ІІІ в.пр.Хр. Сребърните истроски монети, сечени в периода ІV-ІІІ в.пр.Хр. са широко разпространени в Североизточна България. На територията на областите Силистра, Шумен, Разград, Варна са намерени значително количество единични и колективни монетни находки. Според вещото лице доц.д-р Женя Велева – зав.отдел „Нумизматика“ в РИМ Шумен, тяхната концентрация е в териториите, населявани от тракийското племе гети, чийто династичен дом е с ареал в близост до исперихското село Свещари. До момента на изготвяне на заключението(юни 2018 г) са били регистрирани над 10 колективни находки, съдържащи сребърни монети на гр.Истрос в – Силистра, селата Българка и Раздел, обл.Силистра, Тодорово, обл.Разград, Доброглед, обл.Варна, Каолиново, обл.Шумен и т.н. Такъв характер имат и 68-те сребърни драхми, обект на експертизата. Топографски погледнато с.Окорш, където са намерени, попада в географския ареал на този тип находки. Горното, съчетано с доводите, вече изложени за отхвърляне на версията на подсъдимите, че на процесната дата са търсили в нивата на св.М. посред нощ самородно злато, дава основание на въззивната инстанция да отхвърли като несподеляема тезата на защитата за липса на субектвна съставомерност на деянието на тримата подсъдими по предявеното им обвинение по чл.277а, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК.

По обвинението по чл.277а, ал.7 НК: Възраженията на защитата за обективна несъставомерност на деянието на подс.Л.В., тъй като не било безспорно установено, че с инкриминираните металдетектори са били търсени археологически обекти, за което въззивникът да е знаел или предполагал, не се споделят от този състав на въззивния съд. За съставомерността на деянието е без значение дали и кога В. е използвал техническото средство. Настоящият състав напълно споделя изводите на окръжния съд, тъй като използването на техническо средство за търсене на археологически обекти съставлява престъпление по чл. 277а, ал. 3 от НК, изпълнителното деяние на което поглъща държането по чл. 277а, ал. 7 от НК. Разграничение в посочения смисъл е направено с решение № 500 от 03.12.2013 г. на н.д. № 1820/2013 г. на II н.о. В редица свои решения касационната инстанция е имала повод да посочи, че ползването на техническото средство за установяване на археологически обекти не е елемент от състава на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Осъщественото от В. деяние по посочения текст е формално, на просто извършване, поради което за съставомерността му от обективна страна е достатъчен факта на противозаконното държане. От субективна страна е необходимо знание или предположение у дееца за предназначението на средството или за това, че същото е послужило за търсене на археологически обект. В този смисъл са решение № 374 от 18.12.2013 г. по н.д. № 1174/2013 г. на II н.о., решение № 496 от 27.01.2015 г. по н.д. № 1637/2014 г. на I н.о., решение № 231 от 23.09.2015 г. по н.д. № 553/2015 г. на II н.о., решение № 345 от 26.11.2015 г. по н.д. № 775/2015 г. на I н.о., решение № 265 от 02.12.2016 г. по н.д. № 780/2016 г. на III н.о. Противозаконното държане на метал детектора като форма на изпълнителното деяние на посоченото престъпление правилно е изведено от първоинстанционния съд във връзка с обстоятелството, че В. е собственик на техническите средства и във връзка с нарушението на чл.152, ал.2 от ЗКН. Предвиденият в посочената разпоредба разрешителен режим е насочен към онези собственици на специалните технически средства, които принципно могат да получат разрешение за извършване на теренни археологически проучвания съгл. чл. 150 от ЗКН. По делото не са налични данни подсъдимият Л.В. да е от посочения кръг лица, което от една страна не го освобождава от задължението му да подаде заявление за притежанието на специалното техническо средство, а от друга обяснява липсата на предприети от негова страна действия по регистрация на същото, тъй като той не е сред лицата, които биха имали право да ползват регистрирано специално техническо средство (предвид установеното в чл.30, ал.3 от НАРЕДБА № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания изискване специалните технически средства, регистрирани за извършване на теренни проучвания, се използват само от лица, посочени в заявлението по чл.151 ЗКН, и под контрола на научния ръководител.) Без значение за изхода на делото е въпросът дали закупуването на такива средства е възможно от което и да е лице при наличието им в специализирани магазини от търговската мрежа или в интернет магазини.

Безспорно за постановяването на осъдителен съдебен акт за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК не е достатъчно единствено държането на метал детектор, който би могъл да бъде използван и за други цели като напр. търсене на различни видове метали, вкл. и самородно злато. Необходимо е деянието да бъде доказано и от субективна страна, при несъмнен извод за наличие на предположение или съзнание от страна на дееца, че средството е предназначено или може да послужи за търсене на археологически обекти. В конкретния случай, тази преценка законосъобразно е извършена от първостепенния съд във връзка с хобито на подсъдимия и откритите археологически обекти в дома му през различни периоди от време (от 2015-2020 г.), за които е била ангажирана наказателната му отговорност и за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 6 от НК.

Принципно становището на защитата, че държането на нерегистрирани специални технически средства би могло да съставлява административно нарушение по смисъла на чл.219, вр.чл.152, ал.2 от ЗКН е напълно споделимо и то черпи аргументи от Решение № 134 от 16.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 490/2020 г., II н. о., НК. Както обаче ВКС е посочил и в цитираното решение: „Престъплението по чл. 277 а, ал. 7 от НК се различава от административното нарушение по чл.219, ал.1, вр. чл.152, ал.2 от Закона за културното наследство по наличието на допълнителни елементи - от обективна страна за съставомерността на деянието е необходимо метал-детекторите да са предназначени или да са послужили за осъществяване на престъпление по ал. 1, а от субективна – извършителят да знае или да предполага това.“ В конкретния случай тези допълнителни елементи са налице – инкриминираните 2 бр. самоделни метал-детектори не просто с оглед на техните технически характеристики са годни да послужат за търсене на археологически обекти, но подсъдимият Л.В. е бил напълно наясно с това тяхно предназначение. Това субективно знание на подс.Л.В. не е предполагаемо, а е изводимо от фактите по делото – през 2015 г. и през 2020 г. той е осъществил няколкократно деяния, свързани с теренни проучвания в археологически обекти с подобни самоделни технически средства, държал е отново металдетектори и археологически обекти; в дома си и в него и през 2018 г. са установени римски бронзови монети и каталог на римски монети. Това мотивира въззивната инстанция да приеме, че инкриминираните два металдетектора са били подготвени именно за търсене на археологически обекти. Тяхното изземване на 20.04.2018 г. от дома на подс.Л.В. очевидно обаче не му е попречило да се снабди с други два, които отново са били иззети от неговия дом през 2020г, заедно с различни археологически обекти. Затова и в случая обществената опасност на деянието надхвърля тази на административно нарушение и обуславя търсене на наказателна отговорност.

По отношение на обвинението по чл.278, ал.6 от НК: Защитата оспорва обективната съставомерност на деянието, аргументирайки становище, че инкриминираните 6 бр. римски монети са били във владението на подс.В. от 2008 г., т.е. от преди влизане в сила на ЗКН и съответно те не подлежат на регистрация по реда на Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности (арг.чл.5, ал.2). Това възражение е частично основателно.

По експертен път по делото е установено, че инкриминираните 6 бр. монети са археологически обекти и вид културни ценности. За този вид културни ценности законодателят е предвидил изключение от принципа за доброволност на процедурите по идентификация и регистрация на вещи- частна собственост по ЗКН, воден от разбирането за високата ценност за обществото на движимите археологически обекти и обществената необходимост за поставянето им под засилен контрол. Безспорно е, че подсъдимият не е предприел действия за идентификация въпреки съзнанието за естеството и древността на предметите. Ето защо съдът правилно е отхвърлил възраженията за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираната дейност на подсъдимия.

Вярно е твърдението, че по делото единствените доказателства за това кога са били придобити тези монети са обясненията на подс.В. и очевидно те не се опровергават от нито едно друго обстоятелство по делото. Напротив, видно от заключението по ЗНЕ, представено по делото, монетите, които са били открити в нивата от св.М. имат съвсем други характеристики – те са сребърни драхми от гр.Истрос с датировка ІV-ІІІ в.пр.ХР, докато монетите, открити у подсъдимия са бронзови и датират от римския императорски период І-ІVв. Затова според въззивната инстанция в конкретния казус се касае за държане на вещи - археологически обекти, в частност монети и монетовидни предмети, придобити от въззивника преди влизане в сила на ЗКН, поради което относимият ред за тяхната идентификация и регистрация е регламентиран в § 6 от ПЗР на ЗКН. Всички останали текстове, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на присъдата от ЗКН и Наредбата са неотносими към конкретиката на казуса и не предписват дължимо от въззивника поведение. Това прави възражението на защитата частично основателно, но то не влече като последица необходимост от оправдаване на въззивника по предявеното му обвинение, тъй като въззивната инстанция разполага с правомощието в рамките на предявените факти срещу, които се е защитавал подсъдимия да запълни бланкета на нормата на чл.278, ал.6 от НК. Горното сочи, че са налице основанията по чл.337, ал.1, т.2 от НПК въззивната инстанция да приложи закон за същото наказуемо престъпление като оправдае въззивника да е допуснал нарушения на реда, установен с Наредба №Н-3 от 3.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности /Издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр.101/18.12.2009г./;

Именно защото се касае не за новооткрити вещи, а за дългогодишно държане на археологически обекти не може да се разсъждава за съставомерност по чл.278, ал.1 от НК. Законодателят с нормите на § 6 от ПЗР на ЗКН е предвидил гратисен период за заварените положения и е дал възможност за запазване възможността за притежание на археологически обекти при спазването на определен ред за идентификация и регистриране на държаните предмети, тоест е предвидил законови ограничения при упражняването правото на собственост или владелческите права с единствената цел да потърси баланс при защитата на различните видове собственост. Всичко изложено дотук според въззивната инстанция по отношение възраженията на защитата и правната квалификация на деянието на подс.В. води до несъмнен извод, че последното е съставомерно по смисъла на чл.278, ал.6 пр.2-ро от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и в това няма никакво съмнение с оглед неговите занимания като любител нумизмат (както сам се определя). Той е бил задължен да предприеме действия по идентификация и регистрация на държаните от него предмети съгласно § 6 от ДР на ЗКН и не го е сторил в указания от Закона за културното наследство срок, като не може да се позовава на непознаване на закона, тъй като това не е извинително обстоятелство - "Ignorantia legis neminem excusat".

Доводите на съда от първата инстанция относно цялостното съдържание и проявление на умисъла на дееца чрез неговото познание, поведение и обективно установени факти следва да се споделят изцяло - деецът действително към момента на извършване на претърсването и изземването е упражнявал фактическа власт върху вещите - предмет на обвинението, съзнавал е, че същите са продукт на човешка дейност от минали епохи и представляват археологични обекти ( разбира се, в най-общ план, без да е необходимо да има енциклопедични познания или такива на експерт). Правилно съдът от първата инстанция е приел, че осъществяваното държане в една голяма степен е обективирало умисъла на дееца, което пък се явява достатъчно, за да приеме наличието на съставомерност на деянието.

Първостепенният съд не е допуснал нарушение на закона и справедливостта при индивидуализацията на наказанията, което да е довело до явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел, че следва да наложи на всеки от въззивниците наказания „Лишаване от свобода“ – над минималния и под средния размер, и минимална „Глоба“. Оценявайки отново всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд частично споделя аргументацията на СОС. Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите Г. и Д. първата инстанция е отчела чистото им съдебно минало и младежка възраст Този състав се отнася резервирано към младостта на Д. – към времевия период на извършване на деянието той е навършил 32 години, а по смисъла на § 1 от ДР на Закона за младежта "младежи" са лица на възраст от 15 до 29 години включително.

По отношение на подс.Л.В. първата инстанция не е отчела наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива и въззивната инстанция също не открива – подс.В. е близо 60 годишен, не работи, осъждан няколкократно и то все за деяния, свързани с археологически обекти, деянията са извършени в рамките на установен с предходен съдебен акт изпитателен срок. Така или иначе дори и при отчитане на посочените недостатъци, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да коригира отмерените наказания предвид липсата на съответен протест.

В този смисъл не са налице основания за изменение на присъдата. По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК, въззивният съд