Решение № 230 от 28.9.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 368/2026 г.

Производството се движи по реда на чл. 240 и сл. от ГПК. Обжалвано е неприсъствено Решение № 540/04.06.2026 г. постановено по гр. дело №20252230104163 по описа за 2025 година на Районен съд С., с което е признато за установено, на основание чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, че Г. С.ов Г., ЕГН •••••••••• от с.Б., общ.С. дължи на С. Т. Г., ЕГН ••••••••••, от гр.С., ж.к.С. Заимов 53-А-6 сумата от 153.39 евро, представляваща главница за предоставен заем от С. Т. Г. на 21.12.2024г., ведно със законната лихва за забава считано от 24.06.2025г. до окончателното изплащане на главницата. Осъден е Г. С.ов Г. да заплати на С. Т. Г. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените по заповедното и исковото разноски в размер на 332.34евро. Молителят посочва, че по делото е представил множество болнични листи, епикризи и последно уведомление за трайна неподвижност и сериозно влошено съС.ие, поради което не е в съС.ие да организира защитата си и да осигури явяване на представител по делото. На 30.04.2026г. бил освидетелстван и от ТЕЛК със 100% ТНР с чужда помощ. Молителят посочва, че в следствие на тежкото му заболяване и необходимостта от поС.ни грижи от страна на неговия баща, същият не е могъл да организира защитата си и явяването му по делото, нито да ангажира адвокат. Средствата, с които разполагали, едва покривали разходите по възстановяването му. Счита, че са налице условията на закона – лишаване на страната от възможност да участва в делото, поради невъзможност да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства., които не е могъл да преодолее. Сред особените непредвидени обстоятелства, съгласно практиката на ВКС, се включвало внезапно тежко заболяване, каквото е налице в случая. Посочва се още, че заболяването е претърпяло значително влошаване вследствие на извършени операции, инсулт, белодробни тромбоемболии и последващо обездвижване, като в подкрепа на изложеното са представени експертно решение на ТЕЛК, удостоверение за раждане и се сочи наличие на образувано изпълнително производство. Иска се отмяна на неприсъственото решение. С отговора на молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение насрещната страна,чрез пълномощника, оспорва молбата като неоснователна. Поддържа се, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.240, ал.1, т.3 ГПК, тъй като заболяването на молителя е било известно и продължително, а не внезапно и непредвидимо. Излага се, че ответникът е бил своевременно уведомен за възможността да ползва правна помощ, както и че е могъл да организира защитата си чрез упълномощен адвокат или друго лице по чл. 32 ГПК, каквато възможност не е използвал. Посочва се, че от влошаване на здравословното съС.ие – 19.09.2025г. до датата на съдебното заседание 03.06.2026г. са изминали близо 9 месеца, период, в който срокът за отговор на исковата молба е бил неколкократно продължаван по искане на ответника. Въпреки това отговор не постъпил. Лицето не се е и явило в съдебно заседание. Позовава се на практиката на ВКС относно понятието „особени непредвидени обстоятелства“, според която продължителното заболяване и предвидимото му влошаване не попадат в приложното поле на чл.240, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се още, че липсват данни молителят да е бил лишен от процесуална дееспособност или поставен под запрещение, поради което е могъл да организира защитата си чрез пълномощник. Иска се молбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски. С отговора е представено копие от договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 19.09.25г. за адв. Х., което съдът е приел. В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмена молба иска да се отмени атакуваното решение и да му се предостави възможност за участие в процеса. В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва молбата, поддържа отговора и иска да не се уважава молбата за отмяна на неприсъственото решение поради липса на условията за тоа. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК. Въззивният съд намира молбата за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законоустановения едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от процесуално легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от исканата отмяна – страната, срещу която е постановен актът - чрез надлежно упълномощен процесуален представител по чл. 32 т. 2 от ГПК, чрез постановилия атакувания акт районен съд. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от молбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Съгласно чл.240, ал.1, т.3 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска неговата отмяна, когато не е могла да се яви лично или през повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според трайно установената практика на ВКС „особени непредвидени обстоятелства“ са онези внезапно възникнали, извънредни и обективно непреодолими събития, които са лишили страната от реалната възможност да участва в производството или своевременно да организира защитата си чрез процесуален представител. Преценката следва да извърши с оглед конкретните факти по делото, като съдът следва да изследва както характера и тежестта на настъпилите обстоятелства, така и поведението на страната и възможността чрез полагане на обичайната дължима грижа. В настоящия случай събраните по делото доказателства установяват,че на 16.09.2025 год. молителя е бил приет за лечение в „УМБАЛСМ“ Н.И. ПИРОГОВ“ ЕА, от където е изписан на 25.09.2025 год. съгласно приложената епикриза по време на болничния престой е осъществена екстирпация на туморна формация. След проведеното оперативно лечение здравословното му съС.ие не се е подобрило, а напротив - последвало е допълнително влошаване, като на 24.12.2025 г. е получил масивна белодробна тромбемболия, наложила хоспитализация до 05.01.2026 год. Още на 09.01.2026 год. съдът е бил своевременно уведомен за настъпилото влошаване на здравословното съС.ие, необходимостта от полагане на поС.ни грижи и предстояща повторна операция, като именно въз основа на тези обстоятелства е уважил искането за продължаване на процесуалния срок. Това обстоятелство има съществено значение, доколкото самият съд е приел, че към този момент са били налице уважителни причини, препятстващи нормалното упражняване на процесуалните права. От представения в последствие болничен лист се установява продължаваща временна неработоспособност за периода от 19.01.2026 г. до 26.02.2026 год., а с молба от 30.03.2026 год. съдът отново е бил уведомен, че здравословното съС.ие не само не се е подобрило, но молителят продължава да бъде неподвижен, посещаван е от рехабилитатор в домашни условия и му предстои освидетелсване пред ТЕЛК. В последствие тези данни намират потвърждение в експертното решение на ТЕЛК, с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност с необходимост от чужда помощ. При така установените факти съдът приема, че не се касае за обичайно заболяване или временен здравословен дискомфорт, а за тежко, динамично развиващо се съС.ие, довело до продължителна неподвижност и необходимост от поС.ни грижи. Обстоятелствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност, а не изолирано, като именно тяхната последователност и непрекъснатост обосновават извода, че през целия релевантен период страната е била поставена в обективна невъзможност да организира своевременно защитата си. Следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на молителя. По делото не се установява процесуална пасивност или бездействие. Напротив, съдът е бил своевременно и многократно уведомяван за развитието на здравословното съС.ие чрез последователно депозирани молби и медицински документи. Това поведение сочи, че страната е положила дължимата грижа в рамките на обективно възможното, поради което не може да се приеме, че неучастието й в производството се дължи на небрежност или липса на интерес към защитата. Не променя този извод възражението на ответната страна, че лицето не е било поставено под пълно или ограничено запрещение. Производството по чл.240, ал.1, т.3 ГПК не поставя като предпоставка страната да е изгубила своята дееспособност или да е поставена под запрещение. Предмет на преценка единствено дали конкретните особени непредвидени обстоятелства са довели до обективна невъзможност страната да упражни процесуалните си права. Следователно липсата на съдебно решение за поставяне под запрещение сама по себе си не изключва приложението на разпоредбата, доколкото законът не свързва настъпването на това основание с ограничаване на дееспособността, а с наличието на фактическа невъзможност за участие в процеса. Неоснователно е възражението,че страната е могла да организира защитата си чрез упълномощаване на адвокат. Действително практиката на ВКС приема, че заболяването не представлява особено непредвидено обстоятелство, когато страната е разполагала с реална възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез пълномощник. Такава възможност обаче следва да бъде конкретно установена, а не предполагаема. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява през релевантния период молителят да е разполагал с реална и обективна възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез упълномощаване на друго лице. Напротив, от приложената медицинска документация се установява, че след оперативното лечение на мозъчен тумор здравословното му съС.ие е претърпяло допълнително влошаване, изразяващо се в мозъчен инсулт, продължителни хоспитализации, домашна рехабилитация, трайна неподвижност и необходимост от чужда помощ, в последствие удостоверени и с експертно решение на ТЕЛК. Обстоятелството, че в последствие – на 08.06.2026 год.- молителя е упълномощил своя баща да го представлява по делото, не обосновава извод, че и към релевантния период е съществувала реална възможност своевременно да организира процесуалната си защита. Последващото упълномощаване представлява процесуално действие , извършено към по късен момент, и само по себе си не опровергава установената от доказателствата обективна невъзможност страната по-рано да предприеме необходимите действия за защита на правата си. При тези данни съдът не може да приеме, че страната е разполагала с реална възможност своевременно да избере пълномощник, да осъществи необходимата комуникация с него и да организира защитата си. казаното важи с още поголяма сила и по отношение на представеното в тази инстанция пълномощно от 19.09.2025г. на адвокат Г. Х. по гр.д. № 3863/2025г. на СлРС, за което се твърди, че е с аналогичен предмет. Това действие съвпада с настъпването на фактите, които съдът счита за внезапни и непреодолими събития и по никакъв начин не рефлектира върху извода за настъпване на неконтролируемата и непреодолима пречка за явяванена страната конкретно по делото, на решението по което се иска отмяна. С оглед характера на производството по чл. 240 ГПК и необходимостта от гарантиране правото на страните на безпристрастно и независимо разглеждане на спора, след отмяна на неприсъственото решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По този начин ще бъде осигурено пълноценно упражняване на процесуалните права на страните и ще бъдат избегнати всякакви съмнения относно безпристрастността при повторно разглеждане на спора. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът намира, че неучастието на страната в първоинстанционното производство не се дължи на процесуална пасивност или небрежност, а е пряка последица от особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал.1, т.3 ГПК, които обективно са я лишили от възможността да участва лично или чрез надлежно упълномощен представител в производството. Поради това молбата за отмяна на неприсъственото решение се явява основателна и следва да бъде уважена, като неприсъственото бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, считано от етапа на производството, в които е допуснато нарушението на правото на участие на страната в процеса. С оглед изхода на процеса и уважаването на молбата, на въззииваемата страна не се дължат разноски, въззивникът не е направил искане за присъждане на такива. Ръководен от гореизложеното съдът