Решение № 989 от 13.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5956/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 13438 от 08.07.2024 г., постановени по гр. дело № 32312/2023г. на СРС, ГО, 45 състав, са отхвърлени предявените от „ЛАГРА“ ООД, срещу „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П., положителни установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П. дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв., по Запис на заповед от 15.08.2018г., с падеж на плащане 15.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. № 62362/2022г. по описа на СРС, 45-и състав. По предявеният от „ЛАГРА“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл. 534 ТЗ „РЕКОН-Р“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЛАГРА“ ООД, сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по издадения запис на заповед, с която „РЕКОН-Р“ ЕООД, в качеството си на издател по запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца, като искът е отхвърлен по отношение на ответника К.С. П.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „РЕКОН-Р“ ЕООД, и К. С. П., са осъдени да заплатят на „ЛАГРА“ ООД, сумата в размер на 663,88 лева, деловодни разноски. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ЛАГРА“ ООД, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П., сумата в размер на 2043,96лева, деловодни разноски. Недоволен от първоинстанционното съдебно решение ответникът в първоинстанционното производство го обжалва в частта, в която дружеството-издател на Записа на заповед е осъдено по предявеният в условията на евентуалност иск за менителнично неоснователно обогатяване. Поддържа, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, зъществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че прескрибрираният менителничен ефект има обезпечителна функция спрямо съществуващо между двете дружества каузално търговско правоотношение, възникнало по силата на тристранно споразумение от 15.10.2018г. Оспорва, че поемателят, не бил доказал основание за увеличаване на имуществото си с паричната сума по ефекта. Поддържа, че въззивникът не е спестил разходи за погасяване на задължението по менителничния ефект, тъй като липсвало изобщо основание за ангажиране на отговорността му за твърдяното некачествено изпълнение. Поддържа, че приобщената доказателствена съвкупност не обуславя извод за противоправно поведение, нито причинна връзка между твърдяното лошо изпълнение на строителя и сторените разходи за ремонт. Поддържа се, че съдът е направил неверни фактически констатации при преценка на доказателствата, в частност изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не посочвала конкретна причина за появата на „подкожушване“, а хипотетични възможности. Оспорва се доказателствената стойност на приобщените писмени доказателства. Твърди се, че неправилно съдът едва с постановеното решение, в разрез с изготвения по делото доклад е преценил, че ищцът се домогва да ангажира гаранционната отговорност на ответника по чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 и чл. 21 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. С тези доводи моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от името на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство „Рекон-Р“ ЕООД, чрез пълномощника – адв. М., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че от доказателствата по делото се доказва некачествено изпълнение от въззивника, който при първа рекламация, организира частичен ремонт за своя сметка, което поведение отъждествява с признание от негова страна за некачествено изпълнение. Посочва, че процесния случай се отнася до скрити недостатъци при извършените СМР. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал, изложените от ищеца фактически твърдения . Поддържа се неоснователно възражението за сторените от ответника разходи, доколкото същото е заявено за пръв път с въззивната жалба, а и се явява неотносимо към претенцията с правно осноание чл. 543 ТЗ, която се формира от поетото задължение по Записа на заповед. С тези доводи моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. В частта, в която са отхвърлени предявените от „ЛАГРА“ ООД, срещу „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П., положителни установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че „РЕКОН-Р“ ЕООД и К. С. П. дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000 лв., по Запис на заповед от 15.08.2018г., с падеж на плащане 15.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК по ч.гр.д. № 62362/2022г. по описа на СРС, 45-и състав, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Лагра“ ООД срещу К. С. П. иск с правно основание чл. 534 ТЗ за осъждане на К. П. в качеството му на авалист по Запис на заповед да заплати на „ЛАГРА“ ООД, сумата от 10 000 лв., представляваща задължение по издадения запис на заповед, с която „РЕКОН-Р“ ЕООД, като издател по запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба и след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/. Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим, а по отношение на правилността му, въззивният съд намери следното: Предмет на въззивната проверка е предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, с предмет менителнична претенция на „Лагра“ ООД за неоснователно обогатяване със сумата от 10 000 лв., предявен срещу „Рекон-Р“ ЕООД, в качеството му на издател по запис на заповед, издаден на 15.10.2018г. Искът по чл. 534 ТЗ е специален менителничен иск, уреден с нарочна разпоредба на ТЗ и като такъв, изключва общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Активната процесуална легитимация по този иск принадлежи на приносителя на запис на заповед, чиито менителнични искове са прескрибрирани, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на пряка менителнична претенция срещу издателя на ценната книга, или неизвършване на необходимите действия за заплащане на правата по тях. Правопораждащият фактически състав за възникване на вземането по специалният иск с правно основание чл. 534 ТЗ, включва: наличието на действителна от външна страна ценна книга и произтичащо от нея валидно задължение за плащане; прескрибриране на ефекта, поради погасяването по давност на менителничните искове. Специфичното по въпроса с неоснователното обогатяване по менителничното неоснователно обогатяване се свежда до това, че за наличието на претърпяна вреда от невъзможността да бъдат реализирани правата по Записа на заповед, не е необходимо да се установява разместване на имуществени блага, а за основателността му е достатъчно констатирането на невъзможност за реализиране на правата по ценната книга, респ. настъпилата в патримониума на поемателя вреда се съизмерява до размера на инкорпорираното в ценната книга парично вземане, което е довело до увеличаване имуществото на платеца, в който смисъл е константната и еднопосочна практика на Върховния касационен съд /Решение № 42 ОТ 07.04.2009 Г. по т. д. № 453/2008 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 132 от 17.06.2010г., по т.д. № 161/2009г., т.к. II т.о. на ВКС, Решение № 110 от 18.11.2012г., по т.д. № 949/2009г., т.к. I т.о. ВКС, Решение № 229 ОТ 06.01.2011 Г. по т. д. № 259/2010 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 135 от 20.12.2010г., по т.д. № 13/2010г., т.к. I т.о. ВКС и други/. За да е редовен записът на заповед от външна страна, самият документ следва да е назован „запис на заповед“, като същият израз, освен в заглавието, следва да се съдържа и в текста на документа, съобразно разрешенията дадени с ТР №1/2015г. на ВКС. За да е действителен записът на заповед следва да съдържа, посочените в чл. 535 ТЗ реквизити, с изключение на падежа, мястото на издаване и мястото на плащане, които спадат към категорията на презюмираните. Документ, който не отговаря на тези изисквания не представлява запис на заповед и не е в състояние да възпроизведе присъщите му правни последици. В рамките на настоящото производство страните не спорят, а при извършване на дължимата от съда проверка за редовност на записа от формална страна, правилна е преценката на първоинстанционният съд, че представеният по делото Запис на заповед е валиден и удостоверява вземане на ищеца в посочения в менителницата размер. Основният спор в рамките на настоящото производство е концентриран около въведеното от ищеца в исковата молба каузално правоотношение. Според преобладаващата практика на Върховния касационен съд /така в Решение № 31 от 05.04.2012г., по т.д. № 55/2011 на ВКС, т.к. II т.о.; Решение № 110 от 08.11.2010г. по т.д. № 949/2009г. на ВКС, т.к. I т.о., Решение № 90 от 10.09.2012г., по т.д. № 431/2011г. по т.к. II т.о. на ВКС, Решение № 135 от 20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г., т.к. I, т.о. на ВКС/ при възникнал между страните спор във връзка с твърденията за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери и фактите и обстоятелства, свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или – не. Кредиторът следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект /тъй като в процесния случай, каузалното правоотношение е въведено от ищеца – кредитор/, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/, или лични, основание на отношенията му с кредитора. Страните не спорят, че са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор - Тристранно споразумение и приложение № 1 към него, по което ответникът „Рикон-Р“ ЕООД се задължил да извърши строителномонтажни работи по полагане на външна топлоизолация и мазилка на обект „Четириетажна жилищна сграда с магазин“ в УПИ V-543, кв. 49 В, м.зона В-17, СО район „Илинден“, с административен адрес: бул. „Ген. Н. Г. Столетов“ № 12 във вид осигуряващ получаване на удостоверение за въвеждането на обекта в експлоатация. Със сключеното споразумение между ищеца и ответника – подизпълнител е постигната договореност за издаването на Запис на заповед от „Рикон – Р“ ЕООД, авалиран от К. П., с поемател „Лагра“ ООД като гаранция за добро изпълнение в размер на 10 000лв. Страните не спорят, че Записът на заповед, предмет на настоящото производство обезпечава именно договорното задължение за добро изпълнение на уговорените строително – монтажни работи. Съобразно Приложение № 1 към тристранното споразумение, ответникът се задължил да извърши: полагане на система за топлоизолация със силикатна мазилка – различни размери; поставяне на PVC и водооткапващ ъгъл; доставка и лепене на камък-варовик /подпрозоречен и бордове тераси/; импрегнация и силикон по камък, лепене на камък /подпрозоръчен и бордове тераси, включително монтаж и демонтаж на фасадно скеле; лепене на топлоизолационна плоскост, дюбелиране, полагане на стълкофибърна мрежа, шпакловка две ръце, грундиране, силикатна мазилка, обръщане страници, прозорци, което последният сторил, видно от приложените в кориците по делото количествени сметки, Протокол от 14.03.2018г. за действително извършени СМР по част „Архитектура“ за външна изолация и Протокол от 19.12.2018г. – за вътрешна, Пrотокол от 29.05.2019г. – за полагане на машинни вътрешни мазилки. Страните не спорят и по отношение на факта, че сградата, в която въззивникът „Рикор-Р“ ЕООД е извършил СМР е въведена в експлоатация с Удостоверение № 23 от 11.01.2021г. Видно от приобщения по делото Констативен протокол № 1 от 12.05.2020г., подписан от представител на „Акбара“ ЕООД /изпълнител/ и „Лагра“ ООД /възложител/ по цялата фасада юг-запад на сградата са констатирани участъци с подкожушвания/надигнала се мазилка, като по ъглите под каменните первази на ъгловите прозорци откъм юг-запад от 1-ви до 4-ти етаж мазилката е подкоджушена/надигната, а на места пропукана и пада; по малките тераси на юг, на етажи 4 и 5 по стени, тавани и парапети има участъци с подкоджушена/надигнала се мазилка; по цялата западната част на фасадата от ъгловите прозорци до големите тераси има участъци с подкоджушена/надигнала се мазилка, като от голямата тераса на етаж 3 до положения камък на парапета на покривната тераса има голям участък с подкоджушена/надигнала се мазилка, която е пред спукване; по големите тераси на юг, на етажи 3 и 4 от вътрешната и външната страни на парапетите има участъци с подкоджушена/надигнала се мазилка; по парапетите на покривната тераса под положения камък има участъци с подкоджушена/надигнала се мазилка; фугите на положените каменни плочи по парапетите на покривната тераса, терасите от юг и первазите на прозорците от юг-запад са нарушени. Според Констативен протокол № 2 от 30.07.2020г. подписан от представител на „Акбара“ ЕООД /изпълнител/ и „Лагра“ ООД /възложител/ след направен гаранционен ремонт в периода 17-21.07.2020г. от подизпълнителя „Рекон – Р“ ЕООД, при извършен оглед на състоянието на фасадата към вътрешния двор, се установило, че от описаните в Констативен протокол № 1 от 12.05.2020г. дефекти по фасадата юг-запад са частично ремонтирани само падналата и пропукана мазилката по ъглите под каменните первази на ъгловите прозорци откъм юг-запад на 1-ви и 3-ти етаж, а останалите дефекти установени и описани с Констативен протокол №1/12.05.2020г. по цялата фасада юг-запад не са ремонтирани. Според Констативен протокол № 3 от 03.11.2022г. подписан от представител на „Акбара“ ЕООД /изпълнител/ и „Лагра“ ООД /възложител/ и представител на „УТЕ-Минева“ ЕООД – упражняващ строителен надзор върху изюграбдането на обекта, във връзка с Констативни протоколи №1/12.05.2020г. и №2/30.07.2020г. и поради отказ на подизпълнителя „Рекон- Р" ЕООД, да извърши полагащите се гаранционни ремонти, инвеститора Лагра ООД, ЕИК 131470216 e възложил на трети лица и са извършени ремонти за негова сметка, както следва: - Съгласно фактура № 356/ 25.11.2021г. и протокол от 22.11.2021 г. за извършени СМР е реновирана частично мазилка по западната част на фасадата от голяма тераса етаж 3 до парапета на покривната тераса на стойност 1134 лв.. Материалите по ремонта са осигурени от инвеститора „Лагра“ ООД, за негова сметка. Съгласно фактура № 57/ 31.10.2022г. и протокол от същата дата за извършени СМР е реновирана мазилка по юго-западната част на фасадата, префугиран и импрегниран е камъка положен по парапетите на терасите и первазите на прозорците на стойност 3480 лв. По делото са представени 3 броя Протоколи, образец 19, съответно от 14.03.2019г., 19.12.2018г., 29.05.2019г., подписани от страните по делото без възражения и забележки. Изслушан по реда на чл. 176 ГПК законният представител на „Рекон-Р“ ЕООД не отрича да е провеждал разговори с управителя на „Лагра“ ООД по повод подкожушванията, в рамките на които е изразил мнението си, че те се дължат на компрометирана хидроизолация и неправилно поставени сифони. Разпитан в хода на първоинстанционното производство свидетелят А.К. си спомня, че през пролетта на 2020 г., е бил повикан за извършването на оглед на фасадата на сградата, който той не е можел да стори, но го е консултирал относно възможностите му. При извършване на огледа, свидетелят забелязал подкожушване по югозападната фасада на вътрешния двор, както и по самия камък, който е над нивото на самата тераса и настрани под ъгловите прозорци, а под камъка на борда - отлепена мазилка. Свидетелят бил потърсен отново през есента на 2021г., с молба, да извърши отстраняването на констатираните недостатъци по строежа. Последният отклонил предложението, но се ангажирал да наглежда как се извършват нещата от друга фирма, наета от ищеца. Тогава отново забелязал същия проблем – между вътрешния двор на кооперацията, около 20-30кв.м. подкожушване. Представителят на ищеца споделил на свидетеля, че изпълнителят на строителната дейност отстранил част от дефектите, но не всички. Свидетелят разказва, че тази част от подкужушването се отстранила от новоангажираната бригада, което наложило префугиране на част от камъка. Тогава забелязал, че покрай ъгловите прозорци на сградата също започва подкожушване и под камъка се образува това отделяне на мазилката и по цялата фасада личали балони. През 2022г., свидетелят Костадинов бил потърсен отново – за преправяне на цялостната фасада както и ъгловите прозорци, които били отремонтирани, но проблемът отново се появил. Свидетелят отново консултирал представителят на ищеца и контролирал работниците. Спомня си, че когато отстранили петната от подкожушване, на места забелязал по – големи фуги по камъните, отдолу под мрежата се виждало, че не е нанесена шпакловка по тези места и същата била с нарушена цялост. При този ремонт, вече били отстранени тези подкожушвания, префугирал се изцяло камъка, импорегнирал се наново. Свидетеля О.Д. споделя, че от 10 години работи във фирмата на ответника и като нейн работник участвал във външното саниране на сградата през 2019-2020г. Свидетелят не си спомня да е имало възражения при приемането на сградата, но споделя, че през 2021г. бил открит проблем, появили се малки мехурчета под ъгловата фасада под прозорците. Спомня си, че тогава отишли на място, вдигнали скеле и отстранили проблема, а по настояване на инвеститора положили силикон във всички ъглови прозорци. Спомня си, че проблемът бил отстранен, но коментирали, че отново щял да се появи, тъй като проблемът идвал от горната тераса, която била с размер 50 кв.м. Поддържа, че при поставянето на камъка на тази тераса са положили всички усилия. Свидетелят разказва, че при изграждането на обекта имало и друга фирма, която според свидетеля, не изпълнила качествено строително монтажнитте работи по извършване на замазката и поставяне на тръбите за отводняване. Свидетелят си спомня, че през 2022г., проблемът се появил отново по фасадата, в близост до южните тераси и неговият работодател се съгласил да отстрани дефектите, но поради наличната на обекта метална козирка, нямало обективна възможност да бъде изградено скеле, в достатъчна близост до сградата, за да се извърши дейността по отстраняване на дефектите ремонта. Поради тази невъзможност, управителят на ответното дружество се уговорил да даде материалите, а инвеститорът да намери други работници, които да отстранят проблема. В рамките на първоинстанционното решение е изслушана Съдебнотехническа експертиза, според която „подкожушване“ на мазилката или шпакловката, представлява отделяне на мазилката или шпакловката от основата и получаване на деформация /издуване/, в резултат на което се достига до получаване на пукнатини и разрушаване на мазилката. Като причини за „подкожушването“ вещото лице е посочило, че най – честите такива се явяват: липса на армировка с мрежа в шпакловката; Малка дебелина на шпакловката; Шпакловка положена директно през мрежата, което пречи на сцеплението с топлоизолационния слой. Сочи, че технологията на изпълнение изисква върху топлоизолационните плочи да се нанесе първоначален слой шпакловка, върху който да се положи армиращата мрежа, след което да се притисне и при необходимост върху нея да се направи последваща шпакловка. Шпаклованият слой с мрежата трябва да е с дебелина минимум Змм. При нанасяне на шпакловката с лепило директно върху мрежата не се осигурява добро сцепление с топлоизолационния материал. Напукване на мазилката може да се получи и ако отделните листове на армиращата мрежа не са застъпени около 10см едно върху друго. Като други възможни причини, сочи още: Неположен грунд върху шпакловката преди полагането на мазилката, с пояснение, че при липсата на грунд или положено недостатъчно количество се стига до отлепяне на мазилката. За различните шпакловъчни смеси трябва да се има предвид, че се препоръчват и различни грундове; недобре изсъхнала основа при полагане на мазилката и шпакловката, тъй като така се образуват участъци със „затворена“ влага, които по-късно се издуват и отлепят от основата; проникване на влага между шпакловката и топлоизолационния слой, което е възможно в случаи без монтирана шапка в най-горната част и слабо сцепление между топлоизолацията и следващите слоеве. В заключението, с категоричност се посочва, че в процесния случай, предвид наличието на монтирана шапка от камък е невъзможно да проникне влага между стиропора и положената мазилка с шпакловка, в случай, че последната е изпълнена правилно. Твърди, че влага би могла да проникне единствено през фугите между отделните елементи от камък, в случай, че същите не са добре обработени и затворени. В заключението си, вещото лице с категоричност отхвърля възможността „подкожушванията“ да се дължат на изпълнените ВиК инсталации, монтираните сифони или компрометирана хидроизолация на откритата тераса, с оглед местоположението на установените петна. Поддържа, че хидроизолацията на терасата се явява от вътрешната страна на топлоизолационната система, поради което в случай, че бе компрометирана, влагата щяла да проникне зад топлоизолацията и да доведе до отлепване на стериопора. Сочи, че по време на огледа са установени стари петна на всички етажи, като повтарящите се на различните етажи били разположени на местата, точно на полагане на подпрозоречния камък и вертикалната част на изолацията. Вещото лице сочи, че използваните за подпрозоречни первази и шапки на бордове гранитни камъни са с много голяма плътност и ниска степен на абсорбация на вода, поради което проникването на влага би могло да се дължи повече на недобре обработени фуги при полагането на отделните елементи от подпрозоречните первази и шапки по бордове, отколкото на липсата на импрегнация. Изслушан непосредствено пред първоинстанционният съд вещото лице поддържа, че описаните от него причини за „подкожушване“ на мазилката са единствените възможни такива, като категорични отрича възможността последното да е вследствие на компрометирана „хидроизолация“ или да имат нещо общо в горната тераса. От извършения оглед на място, вещото лице констатирало, че след последните ремонтни дейности, проблемът по фасадата на сградата не се бил проявил повече, а като съобрази изминалият период от време, ако проблемът се бе дължал на проникнала влага, той отново би се проявил, което не се случило. Вещото лице отхвърля възможността хидроизолацията на сградата да е първоизточник на проблема, туй като сочи, че в случай, че водата проникваше през местата, на които е пробит парапета през камъка, то щели да се налице видими течове по цялата фасада, каквито в случая не се установили. Отхвърля и възможността вода да е проникнала през фугите на стериопора, от горната тераса, защото според него, водата щяла да тече зад стериопора тъй като същият бил положен много напред, а не между стериопора и шпакловката. Поддържа, че в този случай на самата фасада щяха да се очертаят участъци, по продължението на фугите и точно на тези места щели да се формират петната, а не по начина, по – който констатирал следите от петна в процесния случай. Вещото лице отхвърля и възможността хидроизлолацията да е причина за дефектите по фасадата, тъй като сочи, че липсвали петна около водосточната тръба, липсвали течове по терасите, както и следи от влага, в конструкцията, а следи от влага, щели да се констатират и на други места по фасадата. За да уважи предявеният иск по чл. 534 ТЗ, районният съд е приел, че каузалното правоотношение, обвързващо страните, произтича, от гаранционната отговорност на подизпълнителя, уредена в чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Този извод не се споделя от настоящия състав на съда. По делото не се спори, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с облигационните отношения, породени от сключеното между ищеца и ответника тристранно споразумение, имащо характер на Договор за изработка, поради което наличието на вземането на поемателя следва да бъде установено именно по повод допуснатото от издателя на ценната книга неизпълнение на поетите с договора задължения, обезпечени с издаването на този документ. С Тълкувателно решение № 88 от 28.11.1984г., ОСГТК е направено разграничение между понятието гаранционна отговорност и отговорност за недостатъци, т.нар. „законова отговорност“. Прието е, че се касае до два различни и самостоятелни института. С поемане на гаранцията за качеството, освен основното задължение - да предаде вещта, продавачът или доставчикът поема паралелно и задължение за друга престация, която дължи само при определени условия - уверява купувача, че предметът на договора ще се съхрани през определен срок /наречен гаранционен/ означените в гаранционното споразумение качества и свойства и че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появяват в гаранционния срок и представляват валиден гаранционен случай. На всяко от тези задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна да иска продадената вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите неблагоприятни последици от появилите се недостатъци. В случая, разглеждането на каузалното правоотношение се явява преюдициален въпрос, тясно обвързан с основателността на вземането, обективирано в менителничния ефект по предявения иск по чл. 535 ТЗ, поради което иррелевантна се явява уредената в ЗУТ законова отговорност на строителя за лошо изпълнение, доколкото първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за нейното ангажиране, нито от материалите по делото се установяват индиици за взаимовръзка между ценната книга и отговорността по чл. 163, ал. 3 ЗУТ. За пълнота, следва да се посочи, че в рамките на производството не са изследвани и предпоставките за възникването й. Тълкуването на волята на страните, изразена в клаузата на чл. 5 от Споразумението, обосновава извод, че издаденият от въззивника „Рекон-Р“ ЕООД запис на заповед е за обезпечаване на доброто изпълнение на поетите задължения за изпълнението на строително-монтажни работи по част Архитектура – полагане на система за външна топлоизолация и мазилка, полагане на вътрешни машинни мазилки и подова замазка, изпълнение на други допълнителни/спомагателни СМР на строителния обект, във вид, осигуряващ получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, които задължения, подизпълнителят – „Рекон-Р“ ЕООД се задължил да изпълни качествено и в срок, според чл. 4.2 от Споразумението. че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като двата вида отговорност възникват при различен фактически състав; гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхранение на вещта и надлежната й употреба; за разлика от отговорността по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, която предполага незабавно уведомяване на изпълнителя за проявилите се недостатъци и пропускът за уведомяване преклудира възможността за нейното ангажиране, при гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционно задължение за изпълнителя. Следователно, каузалното правоотношение, относимо към фактическия състав на процесното правоотношение е договорно, а не законов, както е прието в първоинстанционния съдебен акт. По отношение на договорите за СМР, какъвто е и процесният, се прилагат правилата на договора за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя - да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя - да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка по принцип е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност. Тези характеристики се извеждат от разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Когато договорът за изработка е сключен между лица, които имат качеството "търговци" по смисъла на чл. 1 ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност, сделката е търговска и съгласно чл. 288 ТЗ и спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки (част III, раздел I - раздел VI от ТЗ) и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка. Към договора за изработка в строителството намират приложение и ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн. в ДВ бр. 72/2003 г.), приета на основание чл. 169 ЗУТ, с която е отменена предходната Наредба № 7/22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн. ДВ бр.55/2001 г.). Основавайки се на твърденията за неточно изпълнение в качествено отношение от страна на ответника по договора, в случая ищецът цели да ангажира отговорността по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, която твърди да е обезпечена с издадения Запис на заповед. Страните не оспорват, че помежду им е възникнало валидно облигационно правоотношение, както и че изпълнителят е изпълнил възложените му строително-монтажни работи. Не се оспорва, че възложителят е платил задължението си по договора. Всъщност, единственият спорен по делото въпрос са свързани с това дали е налице некачествено /лошо/ изпълнение от страна на ответника на договора за изработка и дали отговорността му за това неизпълнение може да се ангажира, тъй като – според договорката между страните, именно тази отговорност е обезпечена с вземането по Записа на заповед. Изпълнителят е длъжен да извърши работата съобразно поръчката – съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да е съответно на уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай, ищецът претендира, че вземането, предмет на Записа на заповед, обезпечава задължението на насрещната страна за качествено изпълнение на задължението за изпълнение на СМР. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Скритите недостатъци, съгласно чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили покъсно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел за недостатъците - чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД . Законът не изисква конкретна форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД , поради което е допустимо те да са направени и само устно. При договорите за изработка в строителството, съществува нормативно установено изискване за приемане на работата с нарочни писмени актове, които при съдебен спор съставляват форма за доказване на изпълнението, съответно за приемане на работата. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоокли по време на строителството участниците в строителството удостоверяват спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. В случая не се установява да са изпълнени нормативните изисквания на чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредбата за съставяне на акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, имащ за цел удостоверяването, че са извършени СМР /скрити работи/, които подлежат на закриване или чието количество и качество не може да бъде установено по – късно при закриването им с последващи технологични операции, процеси и работи. В тези случаи, приемането на извършената работа, следва да бъде установено с други доказателствени средства /в този смисъл Решение № 121 от 27.09.2013г. по т.д. № 621/2012г.. ТК, I т.о. ВКС и Решение № 138 от 17.10.2011г. на ВКС по т.д. № 728/2010,ТК, II т.о., ВКС/. Според чл. 10 от Тристранното споразумение, страните се уговорили, че приемането на изпълнените СМР по съответните части, става с подписването на протоколи „образец 19“ между инвеститора, главния изпълнител и подизпълнителя за реално извършени работи и вложени материали. Видно от приобщените по делото двустранно подписани протоколи образец № 19, извършената, според описаното в протокола работа, е била приета от възложителя – без забележки, а въз основа на това, са издадени съответните фактури, за заплащане стойността на СМР. Като бъде съобразена изразената от страните воля в чл. 10 от Тристранното споразумени, в контекста на чл. 20 ЗЗД, настоящият състав на съда, намира, че извършените СМР са били приети без забележки от възложителя, съответно на 14.03.2019г. и 19.12.2018г. – за работата, имаща отношение към появилите се дефекти по фасадата на сградата. Независимот от горният извод, според заключението на изготвената Съдебно-техническа експертиза СМР, имащи пряко отношение към възникналите дефекти по сградата, спадат към т.нар. „скрити работи“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на Наредбата , тъй като подлежат на закриване при изпълнението на технологично следващите ги СМР и техните количества, качества и точност не могат да бъдат определени след закриването им. От разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели, се установява, че след откриване на недостатъците по строителството, ответникът незабавно е бил известен за тях. Неоснователни са доводите, застъпени във въззивната жалба, че представените констативни протоколи са единствените източници, обосноваващи този извод, тъй като разпитаният в хода на първоинстанционното производство свидетелят Данчов, служител на „Рекон-Р“ ЕООД, също потвърждава, че през пролетта на 2020 г., ответното дружество е сезирано с оплакване относно качеството на изработеното, което си кореспондира изцяло с посоченото в Констативен протокол от 12.05.2020г. Тези констатации се потвърждават и от изложеното от законния представител на „Рекон-Р“ ЕООД, по реда на чл. 176 ГПК. Страните не спорят, че първоначално, възложителят е отправил искане за поправяне на дефектите по строежа, но от приобщените по делото Фактури и Констативни протоколи, се установява, че дефектът по строежа, не е бил отстранен, след извършеният ремонт през 2020 г. от „Рекон- Р“ ЕООД. Впоследствие, след възлагането на ремонтната дейност, на трето за спора лице, „подкожушванията“ по фасадата на сградата, не са се появили повече. От гореизложеното, въззивният съд формира извод, че безспорно, установените дефекти по сградата, са настъпили вследствие на некачествено изпълнение на строително-монтажните работи. В тази връзка, не се споделят възраженията на въззивника, че „дефектите“ по фасадата са вследствие на некачествено изпълнение на СМР по ВиК инсталацията на сградата, което попада извън обхвата на поетите от „Рекон-Р“ ЕООД задължения по договора. Действително, вещото лице не посочва ексклузивна причина за появата на т.нар. „подкожушвания“ по фасадата на сградата, но заявява, че причината може да е вследствие на комплексни пропуски в строителството, изключително по повод полагането на топлоизолацията, импрегнацията на камъка, дебелината на шпакловката и методологията по поставянето й – всяка, от които дейности, включена в обхвата на поетите от „Рекон-Р“ ЕООД задължения. Същевременно, с категоричност се изключва възможността подкожушванията да са формирани вследствие на лошо изпълнение по изграждането на ВиК инсталация и отводнителна система на терасите, тъй като посочва, че следите по фасадата, биха изглеждали различно, в случай на такъв вид ‚дефекти“. По тези причини, настоящия състав на съда достигна до извод, че появилите се „дефекти“ по фасадата на сградата, са вследствие на некачествено изпълнение на част „Архитектура: полагане на система за външна топлоизолация и мазилка“, възложена на въззивника „Рекон-Р“ ЕООД по Тристранно споразумение от 15.10.2018г., във връзка, с което е възникнала отговорността на „Рекон – Р“ ЕООД за заплащане на обезщетение за лошо изпълнение, обезпечена със вземане по Запис на заповед в размер на 10 000 лв. като гаранция за добро изпълнение. Доколкото, въззивният съд приема, че задължението по твърдяното каузално правоотношение е породено, респ. този признак от фактическия състав на вземането е наличен, на следващо място следва да бъдат съобразени, сроковете за упражняване на правата по записа на заповед. Според разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, разгледана в контекста на чл. 537 ТЗ, по отношение на менителничните искове по Запис на заповед, приложение намира тригодишната давност от датата на падежа, с изтичането на която, срещу издателя се погасява правото на принудително изпълнение на вземанията по менителницата. Видно от приобщеният по делото Запис на заповед, страните са уговорили падеж на задължението на 15.06.2019г. От материалите по делото не се установява, а и липсват твърдения в тази насока, в периода на последващите три години след датата на падежа, поемателят да е предприел действия, които да са от естеството да спрат или прекъснат погасителната давност. Независимо от горното, за времето, през което е текла давността за претендиране на вземането по записа на заповед, тя е била спряна и на специално основание, базирано на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. Според чл. 3, т. 2 от закона, за периода на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Настоящата хипотеза е приложима за конкретния случай - страните по делото са частноправни субекти, а давностният срок погасява правата на ищеца. Според законодателната промяна - параграф 13 от ПРЗ към ЗИД на Закона за здравето, е предвидено, че спрелите да текат срокове по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на цитираната норма в държавен вестник. При това положение, за времето от 13.03.2020 г. /началото на извънредното положение/ до 20.05.2020 г. /обявеният му край за случаите на погасителната давност/, или за период от общо 69 дни, давността за вземането по Записа на заповед е спряла да тече. В този случай, неправилно районният съд е посочил, че погасителната давност е настъпила на 15.06.2022г. Като бъде съобразен периодът, в който давностните срокове са спрени, настоящият състав на въззивният съд приема, че на 23.08.2022г. погасителното действие на давността за иска по чл. 531 ТЗ е настъпило и процесният Запис на заповед е прескрибриран. В процесния случай, искът по чл. 534 ТЗ се счита предявен с подаването на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно: 16.11.2022г., поради което се установява и наличието на абсолютната процесуална предпоставка за упражняване на специалният менителничен иск по чл. 534 ТЗ – издателят да е изчерпал възможността за реализирането на правата по ценната книга, поради изтичането на давност. Поради специфичното естество на менителничното правоотношение основателността на иска се предопределя от това, дали приносителят на ценната книга търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права, в който смисъл Решение № 42 от 07.04.2009г., по т.д. № 453/2008г., т.к., II т.о. ВКС, Решение № 135 от 20.12.2010г. по т.д. № 13/2010, на I-во т.о., ВКС, Решение № 229 от 06.01.2011г. по т.д. № 259/2010 на ВКС, II т.о. За установяване на основателността на иска, както бе посочено по – горе, не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като последното би изпразнило от съдържание уредбата на Записа на заповед в принципен план. В тези случаи неоснователното обогатяване се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, поради това, че вземането по ценната книга е прескрибрирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяване за издателя се състои в това, че той не намаля пасивите в имуществото си, поради факта, че спестява разходите за погасяване на задължението по ценната книга. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда приема, че по делото е установена и следващият елемент от фактическият състав на иска по чл. 534 ТЗ, след като за издателя „Лагра“ ООД, поради изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване на исковете по менителницата, респективно последният не би могъл да увеличи имуществото си със сумата по ефекта. За да е налице последната предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 534от ТЗ следва ищеца да установи, че ответникът се е обогатил със сумата, за която е предявена претенцията. Това обогатяване може да се изразява в увеличаване на активи, намаляване на пасиви на имуществото му, спестяване на разходи и т.н. Съдът приема, че по делото е установено обогатяване на ответника със сумата по ценната книга, видно от приобщените по делото Фактури за заплащане от „Лагра“ ООД на ремонтните дейности, по повод и във връзка с лошото в качествено отношение изпълнение на СМР от „Рекон-Р“ ЕООД. Това обогатяване се състои в това, че издателят е намалил пасивите в имуществото си поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението, поето с ценната книга. С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно вземане на „Лагра“ ООД към „Рекон – Р“ ЕООД за неоснователно обогатяване по чл. 534 от ТЗ за сумата от 10000лв. Макар и по съществено различни мотиви, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. При този изход на спора, право на разноски има въззиваемия, в размер на претендираните, а именно: 1400 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд, I I-Д въззивен състав,