Решение № 3136 от 8.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1292/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Жалбоподателят „Аберита“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Янко Сакъзов №32“, представлявано от управителя Б. Г., е оспорил отказ на началника на СГКК Бургас, обективиран в уведомление №24-24902/10.09.2021г., за допускане на изменение на кадастралния регистър, поискано със заявление вх.№ 01-406354/22.07.2021г. за заличаване на вписано ограничение по §3 от ПЗР на Закона за горите по отношение на поземлени имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по КККР на с. Лозенец, община Царево, област Бургас. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, в частност поради нищожността на списъците, обнародвани в ДВ бр.58/29.07.2011г. и ДВ бр.48/24.06.2011г., в частите относно включения в тях ПИ 44094.14.850 (от който имот са образувани процесните три поземлени имота), тъй като тези списъци били издадени при липса на законово определена компетентност. Счита, че забраната за строителство в поземлени имоти в горски територии, придобити чрез замяна, важи само за имоти, чието предназначение не е променено преди датата на обнародване на нормата на §3, ал.4, вр. ал.1 от ПЗР на ЗГ, като това условие не е налице по отношение имота на дружеството. Сочи, че цитираната ограничителна разпоредба не разполага с ретроактивно действие, т.е. не касае имоти с променено вече предназначение. Към датата на влизане в сила на правилото на §3, ал.1 от ПЗР на ЗГ - 08.03.2011г., относно ПИ 44094.14.850 са били налице стабилни административни актове – заповед №226/06.12.2007г. на председателя на Държавната агенция по горите и заповед №РД-01-495/11.07.2007г. на кмета на Община Царево, по силата на които имотът е бил изключен от горския фонд и е в урбанизирана територия. Административният орган е следвало да не зачете нищожните административни актове – списъците, в частта им, в която е включен ПИ 44094.14.850, поради което иска отмяна на оспорения отказ. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адвокат И., поддържа жалбата и иска оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.108-113). С молби от 25.10.2022г. (л.35) и от 10.03.2026г. (л.103) претендира разноските, направени в производствата при първото разглеждане на делото пред Административен съд Бургас и пред ВАС, както и тези в настоящото съдебно производство. За доказване извършването на разноските представя фактура (л.104), договор за процесуално представителство (л.105-106) и извлечение от банков превод (л.107).. Ответникът - началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас, редовно призован, не изпраща представител. С постъпила на 19.09.2022г. молба-становище не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оспорва жалбата и изразява становище по доказателствата и по съществото на спора (л.7-11). С молбата се претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. ФАКТИ: По силата на нотариален акт за покупко-продажба №128 от 03.04.2007г., вписан в Служба по вписванията гр. Царево под акт №78 (л.8 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас Бургас), дружеството - жалбоподател е придобило собствеността върху ПИ с идентификатор 44094.14.850 по КККР на с.Лозенец, община Царево, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК. По делото няма спор, че праводателят на „Аберита” ООД е придобил ПИ с идентификатор 44094.14.850 въз основа на договор за замяна на недвижим имот № 152 от 27.02.2007 г., вписан в Служба по вписванията гр. Царево на 01.03.2007г. Със заповед №226/06.12.2007г., издадена от председателя на Държавна агенция по горите (л.9 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас), на основание чл.14, ал.1, т.3 и чл.19, ал.4 от Закона за горите, е наредено изключването от горския фонд на площ в размер на 26,097 дка за създаване на нови или разширяване границите на съществуващи отделни УПИ извън урбанизираните територии, като се засяга горска територия частна собственост, а именно процесният ПИ с идентификатор 44094.14.850, попадащ в териториалния обхват на дейност на Държавно лесничейство „Царево“. Изключената площ остава частна собственост, като „Аберита“ ООД следва да предприеме действия по включването й в урбанизирани територии съгласно чл.8, т.1 от ЗУТ, а на основание чл.19, ал.4 от Закона за горите да заплати цена за изключване при промяна на предназначението по реда на чл.14в от Закона за горите в размер на 319 339,54 лева. За удостоверяване плащането на сумата е представено платежно нареждане от 14.12.2007г. (л.11 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас). Със заповед РД-01-495/11.07.2007 г. на кмета на Община Царево е бил одобрен проект за Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване за ПИ с идентификатор 44094.14.850, като от този поземлен имот се обособява УПИ I-850 с площ 25 605 кв.м (л.10 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас). Съгласно заповед №КД-14-02-1628/20.11.2007г. на началника на СГКК-гр.Бургас (л.39 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас) е одобрено изменение в КККР на с. Лозенец, състоящо се в промяна начина на трайно ползване на имот с идентификатор 44094.14.850 - на незастроен имот за жилищни нужди и разделянето на имота на нови поземлени имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по КККР на с. Лозенец, община Царево, област Бургас. На 09.07.2021г. законният представител на „Аберита“ ООД е поискал от СГКК електронни справки за трите имота, като на същия ден е получил справки, в които било отбелязано по отношение на всеки от имотите – „ограничение по §3 от ПЗР на ЗГ“ (л.13-15 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас). По този повод, на 22.07.2021г. управителят на „Аберита“ ООД е депозирал до началника на СГКК Бургас заявление рег.№01-406354 с искане да бъде извършено изменение на кадастралния регистър за горепосочените три поземлени имота, състоящо се в заличаване на вписаното относно имотите ограничение по §3 от ПЗР на Закона за горите (л.28 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас). В заявлението било посочено, че трите имота са с променен статут съгласно влезли в сила заповед №РД-01-495/11.07.2007г. на кмета на Община Царево и заповед №226/06.12.2007г. на председателя на Държавна агенция по горите за изключване от горския фонд, т.е. преди датата на обнародване на разпоредбата на §3 от ПЗР на ЗГ и приетия мораториум през м. август 2009г. С уведомление №24-24902-10.09.2021г. началникът СГКК Бургас отказал поисканото изменение на кадастралния регистър (л.26-27 от адм.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас). Приел, че вписването на ограничението за ПИ с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по КККР на с. Лозенец е основано на включването на ПИ с идентификатор 44094.14.850 (от който са образувани трите имота) в списъка на имотите по §3, ал.4 от ПЗР на ЗГ, обнародван в Държавен вестник бр.58/29.07.2011г. (под №243). В мотивите на акта било отбелязано, че въпросното ограничение не може да бъде заличено до отмяната на списъка на МЗХГ (с влязло в сила съдебно решение) или чрез отмяната на мораториума, забраняващ за имотите по публикувания в Държавен вестник списък извършването на промяна на предназначението им, щом те са придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б ЗГ и забрана за строителство. На 11.10.2021г. дружеството подало до ВАС жалба против законосъобразността и валидността на т.243 от „Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически лица, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от Закона за горите в периода 2003-2009г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, публикуван от министъра на земеделието и горите на основание §3, ал.4 от ПЗР на ЗГ в ДВ бр.58/29.07.2011г. Жалбата е насочена и против т.243 от „Списък по реда на §3, ал.1 от ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които ФЛ и ЮЛ или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в Държавен вестник“, публикуван в ДВ бр.48/24.06.2011г. По жалбата е образувано административно дело №10657/2021г. по описа на ВАС, по което съдът с определение № 11594/16.11.2021г. прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град. Образувано е адм. д. №11501/2021г. по описа на Административен съд София-град, по което с определение №1221/15.2.2022г. съдът разделил производството по жалбата, както следва: 1) в частта по искането за отмяна като незаконосъобразна или за прогласяване нищожност на т.243 от списъка по т.243 от „Подробен списък на всички имоти от Държавния горски фонд, придобити от ФЛ,ЮЛ и общини…“, публикуван от министъра на земеделието и храните в ДВ бр.58/29.07.2011г.; 2) в частта по искането за отмяна като незаконосъобразна или за прогласяване нищожност на т.243 от „Списък по реда на §3 ал.1 от ЗГ на поземлени имоти в горски територии..“, публикуван от министъра на земеделието и храните в ДВ бр.48/24.06.2011г. С решение №218/12.01.2023г., постановено по адм. дело №11501/2021г. по описа на Административен съд София-град (л.61-63) съдът е обявил нищожността на подробния списък на всички имоти от държавния горски фонд, публикуван в ДВ бр.58/29.07.2011г. Цитираният съдебен акт е отменен с решение №9351/06.08.2024г., постановено по адм. дело №2520/2023г. по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град (л.64). При новото разглеждане на делото е образувано адм. дело №8933/2024г. по описа на Административен съд София-град, по което е постановено решение №33870/16.10.2025г., с което по жалба на „Аберита“ ООД е отменен „Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от ФЛ, ЮЛ и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от ЗГ през периода 2003 г. -2009 г., както и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, публикуван от МЗХ на осн. §3 ал.4 от ПЗР на ЗГ в ДВ бр.58/29.07.2011г. - относно позиция № 243 (ПИ № 44094.14.850 по КККР 06г.) с площ 27,114 дка в с. Лозенец, община Царево, в обхвата на РДГ-Бургас, с променено предназначение (изключен от ДГФ), съгласно влязла в сила заповед № 226/06.12.2007 г. на Държавна агенция по горите (л.86-90). Решението на Административен съд София-град не е обжалвано и е влязло в законна сила на 08.11.2025г., съгласно отбелязването в съдебния акт (л.90, гръб). Отделно от това, в настоящото производство е представено и решение №4881/15.07.2022г., постановено по адм. дело №1666/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на „Списък по реда на §3, ал.1 от ПЗР на Закона за горите (ред. ДВ, бр. 19 от 2011 г.) на поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародване на закона в „Държавен вестник“, обнародван от министъра на земеделието и храните в ДВ, бр.48/24.06.2011г., в частта относно ПИ с идентификатор 44094.14.850, землище на с. Лозенец, община Царево, с площ 27,114 дка, посочен под № 243 (л.98-100). Този съдебен акт е оставен в сила с решение №1622/12.02.2024г., постановено по адм. дело №8821/2022г. по описа на ВАС (л.101-102). В хода на производството ответникът представи : заповед №18-7608-14.08.2020г. на началника на СГКК Бургас (л.12), с която е наредено в случаите на негово отсъствие, предоставените му правомощия по ЗКИР да бъдат осъществявани от инж. Г. Н., а при нейно отсъствие – от инж. В. Ч.; длъжностна характеристика за главен експерт „Геодезически дейности“ в СГКК (л.13-14), заповед №1848/07.09.2021г. на изпълнителния директор на АГКК за разрешаване ползването на платен отпуск на началника на СГКК Бургас за периода 09.09.2021г. - 10.09.2021г. вкл. (л.15), както и извлечения от софтуера за работна заплата и човешки ресурси в СГКК Бургас (л.17-23), съдържащ списък на отсъствията на служители за периода от 03.09.2021г. до 10.09.2021г. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Според чл.18, ал.5, т.6 от Устройствения правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (редакция от 16.06.2020 г.) службата по геодезия, картография и кадастър поддържа в актуално състояние кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно нормата на чл.51, ал.2 от ЗКИР (в приложимата редакция – ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.) компетентен орган, който може да извършва измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри, е началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Доколкото с процесния акт е отказано изменение на КР по отношение на имоти, находящи се в с. Лозенец, обл. Бургас, компетентен да издаде административен акт от категорията на процесния е началникът на СГКК Бургас. Оспореното уведомление №24-24902/10.09.2021г., обективиращо отказ за допускане на изменение на кадастралния регистър, е подписано от главен експерт инж. Г. Н. с означението, че действа като началник на СГКК Бургас съгласно заповед за заместване №18-7608-14.08.2020г. Между страните не е спорно, че положения под решението подпис е на инж. Г. Н., а не на началника инж. С. К.. От представената по делото заповед №18-7608-14.08.2020г. на началника на СГКК Бургас се установява, че на инж. Г. Н. са предоставени правомощията на началника на СГКК Бургас, включително тези по чл.54, ал.4 и чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР, при условие, че началникът на службата отсъства (л.12). По делото са налице и доказателства, удостоверяващи отсъствието на началника на СГКК Бургас на датата, на която е издаден оспореният акт. Представено е заявление от титуляря – началник на СГКК Бургас, с което е поискал да му бъде разрешено от изпълнителния директор на АГКК ползването на платен годишен отпуск от 2 дни, считано от 09.09.2021г. до 10.09.2021г. включително (л.15). Налице е и заповед на изпълнителния директор на АГКК, с която е разрешено на началника ползването на платен годишен отпуск за поискания период. В същата заповед е посочено, че по време на отсъствието си инж. С. К. ще бъде замествана от гл. експерт Г. Н.. Допълнително са представени и извлечения от софтуера за работна заплата и човешки ресурси в СГКК Бургас, където в частта от списъка, касаеща службата в гр. Бургас, е отбелязано името на инж. С. К., както и отсъствието й през периода 09.09.2021г. до 10.09.2021г. вкл. (л.19). Упражняване на чужда компетентност е възможно при делегиране на правомощия при изрично нормативно овластяване или при заместване. За последното следва да са представени доказателства за отсъствие на титуляря към датата на издаване на административния акт, наложило подписването му от друго лице. В случая доказателствата по делото сочат, че главен експерт „Геодезически дейности“ в СГКК Бургас (инж. Г. Н.) е подписал процесния акт в условията на заместване и при наличие на предпоставките за това - доказано отсъствие от работа на титуляря (началник на СГКК Бургас) на посочената дата, както и наличие на изричен акт за заместване. При това положение, оспореното в настоящото производство уведомление за отказ за изменение на КР е издадено от орган, притежаващ материална компетентност. Процесният акт е издаден в процедурата по чл.53а, във вр. с чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението. Тоест на контрол за законосъобразност подлежи извършеното действие по изменение на КР, което по смисъла на чл.21 АПК притежава белезите на индивидуален административен акт. Отказът е мотивиран от административния орган с обстоятелството, че вписаното ограничение по отношение на трите имота е поради попадането им в списъка по §3 от ПЗР на ЗГ и по тази причина претендираното изменение на кадастралния регистър не може да бъде извършено до отмяна на този списък с влязло в сила съдебно решение или на наложения мораториум. В хода на настоящото производството е представено решение №33870/16.10.2025г., постановено по адм. дело №8933/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на „Аберита“ ООД е отменен като незаконосъобразен „Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от ФЛ, ЮЛ и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от ЗГ през периода 2003 г. -2009 г., както и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, публикуван в ДВ бр.58/29.07.2011г., в частта относно позиция №243. Решението на съда е влязло в законна сила на 08.11.2025г. Представено е и решение №4881/15.07.2022г., постановено по адм. дело №1666/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на „Списък по реда на §3, ал.1 от ЗГ на поземлени имоти в горски територии, които ФЛ и ЮЛ или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в Държавен вестник“, с площ 27 114 дка, публикуван в ДВ бр.48/24.06.2011г. Отменената част, съответно обявената за нищожна част от тези списъци касае процесния ПИ № 44094.14.850, от който са били образувани процесните три имота, собственост на дружеството-жалбоподател. Тези релевантни факти, осъществили се и установени по делото след издаване на обжалвания акт, следва съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК да доведат до преценка за законосъобразността на акта към момента на приключване на устните състезания. С отмяната на подробния списък в частта, касаеща процесните имоти, настъпва ново значимо за спора обстоятелство, тъй като със сила на присъдено нещо е отменено фактическото основание за постановяване на процесния отказ. Вярно е, че представените съдебни решения (решение №33870/16.10.2025г. по адм. дело №8933/2024г. по описа на АССГ и решение №4881/15.07.2022г., постановено по адм. дело №1666/2022г. по описа на АССГ) са влезли в сила 4 години след постановяване на оспореното уведомление №24-24902-10.09.2021г. Законосъобразността на този акт действително следва да се преценява към момента на издаването му съгласно чл.142, ал.1 от АПК. Съдът обаче, при съблюдаване правилото на чл.142, ал.2 от АПК, следва да съобрази влезлите в сила решения на Административен съд София-град, които се преценяват като установяване на нови факти от значение за делото, макар и настъпили след издаването на административния акт. Не води до различен извод обстоятелството, че към момента на издаване на оспорения отказ делата в Административен съд София-град не са били образувани. Както вече се посочи, при постановяване на настоящия съдебен акт съдът следва да се съобрази с всички новонастъпили факти, а именно че списъците, публикувани в ДВ бр.58/29.07.2011г. и ДВ бр.48/24.06.2011г., са отменени, респ. обявени за нищожни, следователно по отношение на тези имоти не е налице ограничението по §3, ал.1 от ПЗР на ЗГ. Липсата на вписване в подробния списък по §3, ал.4 от ПЗР на ЗГ и в списъка по §3, ал.1 от ЗГ обуславя отпадане на необходимостта за СГКК да поддържа в кадастралния регистър информация за процесните имоти. При това положение следва да се приеме, че в случая е налице основание за удовлетворяване заявлението на жалбоподателя, като се отрази исканото изменение и се заличи вписаното в КР ограничение. По изложените съображения обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен с оглед установените в хода на съдебното производство нови факти, които са от значение за разрешаване на спора. Доколкото естеството на оспорвания административен акт не позволява спорът да бъде решен по същество от съда, съобразно нормата на чл.173, ал.2 от АПК, след отмяна на оспорвания акт делото следва да се върне на началника на СГКК Бургас за произнасяне с нов акт по заявлението на „Аберита“ ООД, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно с приложения списък на л.103 от делото и се дължат от ответника в общ размер на 2 520 лева, от които 150 лева държавни такси, заплатени при първото разглеждане на делото (л.59 и л.66 от а.д. №2486/2021г. по описа на Административен съд Бургас), 370 лева държавна такса за обжалване пред ВАС (л.18 от а.д. №2939/2022г. по описа на ВАС) и 2 000 лева за адвокатски възнаграждения. Размерът на адвокатския хонорар съдът определя с оглед направеното възражение за прекомерност от ответника, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото. Съобразявайки мотивите на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022. и факта, че Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, понастоящем не сочи задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, с които съдът следва да се съобразява. Съдът намира, че в случая договорените възнаграждения в общ размер на 3 000 лева (според представените договори за правна защита и съдействие на л.105 от делото и на л.27 от адм. д. №2939/2022г. на ВАС) се явяват несъответстващи на критериите за справедливост и обоснованост и следва да бъдат редуцирани до 2 000 лева, който размер съдът намира за съответен на фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.3 от Закона за въвеждане на еврото в РБ всички суми в лева в диспозитива на решението ще бъдат определени и в евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас,