Решение № 165 от 22.5.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 362/2026 г.

наказателно дело № 20265510200362 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № 30 от 2026 г. на Директора на РДГ- С.З.. Жалбоподателят Р. В. Д., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение. Счита, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Е. Ж., който моли за отмяната на НП. В писмено становище счита, че нарушението не е било доказано - нито в НП, нито в АУАН е бил посочен произхода на транспортираните билки от лопен в нарушение на чл. 73а и чл. 77-78а вр. чл. 42 от ЗЛР. Спорен бил въпроса дали билката представлява недървесен горски продукт. Неправилно е бил приложен ЗГ вместо специалния ЗЛР. Допуснати са били съществени нарушения на процесуалните прави, поради което НП следвало да се отмени. Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез юрисконсулт Т. счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Счита, че е без правно значение откъде са били събрани билките и предвид тяхното количество следва да се притежава превозен билет. Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е основателна. Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 15.01.2026 г. в землището на гр. Н. на главния път гр. К. – гр. С. в района на бензиностанция „Л.“, общ. Н. жалбоподателят е транспортирал с МПС-во „М.С. ••“ с рег. № •••••• недървесни горски продукти – листа от лопен, предмет на стопанска дейност без превозен билет за недървесни горски продукти. Количеството било претеглено с кантар платформа и възлизало на 360 кг. Количеството надвишавало 360 пъти нормативно допустимото количество за лични нужди. Деянието непредставлявало маловажен случай и нарушавало чл. 213, ал. 1, т. 4 от ЗГ във вр. чл. 117, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и § 1, т. 18, б. „в“ от ЗЛР. Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 115432 от 15.01.2026 г., разписка за отговорно пазене и показанията на свидетелите Д. В., Х.Х. и И.Ш., които напълно кореспондират помежду си. Фактическата обстановка в с.з. не се оспорва от адв. Ж., нито в с.з., нито в писменото становище. Конкретно не се оспорва транспортирането на билките, тяхното количество и характера на растенията като такива. Оспорва се, че билката е горски продукт добит от горска територия, от което не произтичат правни последици. Съдът приема възражението. Съгласно §1, т. 18, б. „в“ от ДР на ЗЛР билки за лични нужди са тези, събрани в рамките на един ден в количество до 1 кг листа. Следователно съдът приема, че набраните билки са били предназначени за стопанска дейност, каквато е търговията с тях и няма пречка това да се осъществява от нетърговец като независима икономическа дейност по смисъла на данъчните закони. От показанията на свидетелите Х.Х. и И.Ш. се установява, че билката била брана в района на пътната детелина на изхода за гр. Г. покрай реката и поляната, но не и в гората, защото растяла само по полето. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗГ горска територия са горите, голини (незалесена горска площ, подлежаща на залесяване (§ 1, т. 10 от ДР на ЗГ), недървопроизводителни земи и др. територии, предназначени за горскостопанска дейност, карстови образования и защитни горски пояси. Според чл. 2, ал. 1 от ЗГ гори са земи, заети от горскодървесна растителност, площи в процес на възобновяване като гора, площи които били временно обезлесени, защитни горски пояси с площ повече от декар, насаждения за предпазване от вредното въздействие на водите, клекови формации и дървесни видове край водни обекти. Според общодостъпна информация, публикувана в интернет местообитанието на лопена (Verbascum) е сухи, слънчеви и открити терени като гори и сечища (разредени гори и горски поляни), открити пространства – сухи, тревисти места, храсталаци и ливади, изоставени ниви, сипеи и крайпътни ивици, като цяло бедни почви и силна слънчева светлина. Следователно лопенът (народно наименование - овча опашка), като билка може да бъде добит и от негорска територия. По делото не се събраха доказателства, че мястото, откъдето са били брани билките и мястото на транспортирането им представлява горска територия по предназначение в съответния план, затова съдът приема, че същите не са били брани от горска територия и транспортирани в горска територия по см. на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ. Разпоредбата чл. 213, ал. 1, т. 4 от ЗГ забранява се транспортирането на недървесни горски продукти без позволително за превоз. В чл. 117, ал. 1 от ЗГ се посочва, че ползването на недървесен горски продукт, е добивът на лечебни и ароматни растения или части от тях, каквато представлява билката лопен съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от ЗЛР. В тази връзка след като билките не са били брани от горска територия, пред съда стои въпроса, дали понятието горски недървесен продукт е употребено в ЗГ като общо понятие и обхваща и тези недървесни продукти по см. на чл. 117, ал. 1 от ЗГ, добити извън горска територия или касае само тези продукти, добити от горски територии. В конкретния случай според съда приложното поле на ЗГ, посочен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗГ, е само и относно ползването на горските територии и производството на недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии. Следователно понятието горски недървесен продукт не е употребено в ЗГ като общо понятие, а за недървесен продукт, добит от само от горска територия. Следователно в случая не е бил приложим ЗГ, поради което съдът счита, че е било допуснато нарушение на материалния закон при издаване на НП по см. на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 118 от ЗГ ползването на лечебни растения се урежда по ЗЛР, като позволително за ползването им, но само от горски територии, се издава от директорите на ДГС и ДЛС (чл. 22, т. 1 от ЗЛР). В останалите случаи позволителното се издава от др. органи според собствеността и ползването на територията. Според чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЛР събирането на билки представлява ползване на лечебни растения, но жалбоподателят е наказан за транспортирането им по чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Разпоредбата предвижда наказание глоба в размер от 500 до 5000 лв. Отделно в чл. 73а във вр. чл. 28а от ЗЛР е предвидена наказателна отговорност за превозване на билки, но без позволително за ползване, а не за превоз. Разпоредбата предвижда наказание глоба в размер от 100 до 2000 лв. Съдът отбелязва, че думите транспортиране и превозване са синоними, а посочената по-лека наказуемост по чл. 73а от ЗЛР, поначало дава възможност на съда да обсъди изменение на НП по реда на чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН. Но в случая съдът установи, че билките нямат горски произход, превозването е обвързано с позволителното за ползване, а не за превоз (чл. 28а от ЗЛР), което представлява съществено изменение на обстоятелствената част на НП, а разпоредбата на чл. 22, т. 1 от ЗЛР ограничава правомощията на директорите на ДГС и ДЛС да издават позволителни само до билки (недървесни горски продукти), добити от горските територии. Съдът би се съгласил със становището на юрисконсулт Т., ако е била транспортирана дървесина без позволително за превоз, където уредбата е само по ЗГ, а в случая е налице уредба и по ЗЛР за продукт, който расте извън гора. Следователно в конкретния случай директорът на РДГ-С.З. не е бил компетентен да издаде НП, поради което НП следва да се отмени. Основателно е искането на адв. Ж. за присъждане на разноски по делото и такива следва да се присъдят в размер на 300 €, които не са прекомерни. Водим от горните мотиви съдът