Решение № 3324 от 15.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на „С.Н.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ със седалище и адрес на управление ХХХХХХХХХ против Наказателно постановление № 7219000175/06.10.2022 г., издадено от Зам.кмет на Столична община, с което на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ във вр. чл. 14, ал.4 вр. с чл. 14, ал.1 от ЗМДТ за нарушение на чл.14, ал.4 от ЗМДТ и чл.53, ал.1 от ЗАНН на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция размер на 500 /петстотин/ лева. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. В тази връзка се сочи, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че дружеството има задължение да подаде информация, но няма задължения тя да е под формата на данъчна декларация. В текста обжалвания акт липсвали факти относими към чл. 14, ал.4 от ЗМДТ, липсва ясно описание на нарушението и начинът на определяне на субекта на нарушението. На последно място, в жалбата се сочи, че в конкретиката на казуса са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен такъв. По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло. С Решение №3980/23.08.2023г. на 18 състав на СРС НП №7219000175/06.10.2022г., издадено от зам.- кмет на СО е изменено като е приложен закон за по- лекoто наказуемо административно нарушение, а именно по чл. 127, ал.1 от ЗМДТ, вместо чл. 123, ал.1 от ЗМДТ и е намалена имуществената санкция на 200 лв. Недоволeн от постановеното решение останал наказващия орган, подал касационна жалба до АССГ. С Решение №211/08.01.2024г., XXII касационен състав на АССГ отменил решение №3980/23.08.2022г. на СРС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС – настоящето ВНАХД № 582/2024г. В съдебното заседание проведено пред настоящия 105 състав по НАХД №582/2024г., дружеството– жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител, не се посочват уважителни причини за това. Административно-наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Сотирова, която изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което издаденото НП следвало да бъде потвърдено от съда, като правилно и законосъобразно. При такъв изход на делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 7219000158/23.06.2022г., съставен от св. А. Х. А. на длъжност „старши инспектор“ в дирекция „Общински приходи“, отдел ОП- Подуяне при Столична община е констатирано, че дружеството-жалбоподател „С.Н.“ АД, ЕИК ХХХХХХХХХ е придобило недвижим имот, а именно- паркомясто, находящо се на адрес: гр. София, ул. ХХХХХХХХХ с идентификатор ХХХХХХХХХ Имотът е придобит чрез нотариален акт за продажба №6, т. I, дело 6 от 01.02.2022г. Като собственик на гореописания недвижим имот дружеството „С.Н.“ АД, следвало да уведоми Столична община, Дирекция „Общински приходи“, ОП „Подуяне“, на чиято територия се намира имота, с оглед конкретното определяне на годишните задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Тази информация била подадена в отдел „ОП- Подуяне“ с вх. № 7219013144 от 23.06.2022 г.- 2 месеца и 23 дни след изтичане на законоустановения срок по чл. 14, ал.4 от ЗМТД. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, като посочил, че датата на извършване на нарушението е 23.06.2021 г. (дата, която предхожда придобиването на процесния имот) Актът бил съставен в присъствието на изпълнителния директор на дружеството, който подписал същия с отбелязване, че няма възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозираnо писмено възражение срещу така съставения АУАН. Въз основа на съставения акт, зам. кметът на Столична община издал срещу дружеството-жалбоподател атакуваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на чл. 14, ал.4 вр. ал.1 и на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ дружеството е санкционирано с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лева. В същото на основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН са санирани грешни констатации в АУАН като са установени безспорни факти, че лицето е в забава от 02.04.2022г. и като дата на извършване на нарушението е констатирана 02.04.2022г. Препис от издаденото НП бил връчен на жалбоподателя чрез пощенски услуги на 10.10.2022 г. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: Заповед № СО20-РД-09- 1362/14.02.2020 г. на Кмет на СО, Заповед № СОА-20-РД-09- 1136/30.01.2020 г. на Кмет на СО, длъжностна характеристика на „старши инспектор в отдел „големи данъкоплатци“, трудов договор №РД-15-6882/11.08.2009г. и допълнително споразумение към него, Нотариален акт за продажба на недвижим имот №6, т.I, рег. №ХХХХХХХХХг. ведно с приложения, декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТс вх. № 7219013144/23.06.2022 г. ведно с приложения; известие за доставка на НП №7219000175/06.10.2022г., както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от съответните компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение. Съдът кредира с доверие и показанията на свидетеля -актосъставител А., възприемайки ги като обективни и логични, които намират подкрепа в приложените по делото писмени доказателства. В показанията си тя разкрива значимите в производството обстоятелства, включително и че преди 23.06.2022 г. представител на жалбоподателя не е подавал декларация. Свидетелят потвърждава, че когато е нежилищен имот, се декларира отчетна стойност, а когато е жилищен, не се посочва такава. Свидетеля счита, че е възможно това да е причината за объркването в жалбоподателя. Изложеното от свидетеля се потвърждава и от приобщения по делото писмен доказателствен материал – нотариален акт и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, от които е видно, че процесния имот е закупен от жалбоподателя на 01.02.2022 г., а дължимата декларация е подадена Община „Подуяне“, дирекция „Общински приходи“ на 23.06.2022г.. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗМДТ, актовете за установяване на нарушенията се съставят от служители на общинската администрация, какъвто съгласно представените по делото писмени доказателства по делото е и св. А. А.. Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган - Зам. кмет на Столична община, овластен да издава наказателни постановления по ЗМДТ, съгласно чл. 128, ал.1 и приложената към материалите на делото Заповед № СО20-РД-09- 1136/30.01.2020 г. на Кмет на Столична община. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на пълномощник на дружеството-жалбоподател. Според настоящия съдебен състав в хода на административно - наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В тази връзка за дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл. 2, т. 1 от същия предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон. От своя страна чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци. Следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на процесния недвижим имот, да подаде информация за отчетната му стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В посочената норма не се конкретизира начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, но със своя Заповед № 3МФ-1173/18.12.2019 г. Министъра на финансите е одобрил образец на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, 4, 5 и 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, поради което се налага изводът, че надлежният ред за подаване на необходимата информация е посредством подаването на декларация по утвърдения образец. Предвид изложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило това задължение в законоустановения срок, а е подало съответна декларация след изтичането на срока за това. По този начин същото действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ, наличието на което правилно е констатирано с обжалваното наказателно постановление. За извършеното нарушение, което по изложените съображения съдът приема за безспорно установено, дружеството правилно е санкционирано по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ наказание за лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. След като надлежното изпълнение на процесното задължение е посредством подаване на декларация по утвърден образец, нарушението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ следва да се санкционира именно по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната основа за облагане с данък на нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, поради това задължението по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ се отнася само за нежилищни имоти, придобити от предприятията, тъй като нормата изисква подаването на информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. В случая се касае за придобиването на нежилищен имот – паркомясто. В тази връзка настоящият състав намира за нужно да отбележи, че съставения АУАН съдържа неправилно възприети факти и обстоятелства от актосъставителя, които обаче впоследствие са санирани в атакуваното наказателно постановление, както вече беше посочено по- горе. В допълнение на изложеното, съдът ще посочи, че в случая с издаденото наказателно постановление е ангажирана административно - наказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което и не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на нарушението. С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е безспорно доказано, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция е във фиксиран размер, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като наказващият орган е отчел целите на чл. 27 от ЗАНН, и правилно е приел, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай, съдът намира, че деянието не е маловажно, тъй като не разкрива по - ниска обществена опасност в сравнение с тази на типичните нарушения от този вид. Срокът от почти три месеца е достатъчно дълъг, за да може жалбоподателят да подаде информация за отчетната стойност на имота, като няма обективна причина да не е могъл да предприеме нужните мерки за изпълнението на задължението му. Ето защо, съдът приема, че деянието не е маловажно. При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП в размер от 80 лв. за всяка инстанция - за процесуално представителство по ВНАХД №14353/2022г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по КНАХД № 9776/2023г. по описа на АССГ и настоящето производство, а именно в общ размер от 240 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.2 ЗАНН съдът