Решение № 2954 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2904/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. на Глава деветнадесета от Данъчно- осигурителния процесуалния кодекс.

Образувано е по подадената жалба от „Капитол Ауто“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]подадена чрез адв. Ч. с посочен съдебен адрес [населено място], [улица]против РА № Р-03000323000452-091-001/18.04.2024 г. издаден от С. А. П. - началник сектор, възложил ревизията и И. Б. Ж. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 103/07.11.2024 г. издадено от директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.10.2018г. до 31.10.2018г., от 01.08.2021г. до 31.08.2021г., от 01.10.2020г. до 31.10.2020г., от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., от 01.11.2019г. до 31.01.2020г., от 01.06.2020г. до 31.07.2020г., от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. в общ размер 165214.52 лв. и лихва в размер на 75 110,43 лв.

РА се оспорва с доводи за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Счита, че ревизиращият екип не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство. Не са изследвани и анализирани всички представени от страните доказателства, както и тези, събрани в хода на насрещните проверки, за обстоятелства, които имат значение за определяне на правата, задълженията и отговорността на ревизираното лице. Сочи, че е нарушен принципа на обективност и събраните писмени доказателства не са подложени на обективна преценка и анализ. Твърди, че недопустимо с процесния РА са установени задължения на същото основание, за същите данъчни периоди, за същите търговски сделки по процесните фактури, за които са установени задължения и с РА № Р- 03000321005894-091-001/15.11.2022г. в частта, потвърдена с Решение № 276/27.01.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна, по който производството все още не е приключило. Като необосновани се оспорват изводите на приходните органи, че от доставчиците по процесните фактури, описани на стр. 11-21 от ревизионния доклад, които са данъчно задължени лица, регистрирани в друга държава членка на Европейския съюз – Република Франция, не е приложен специалният режим за облагане на маржа на печалбата. Посочва се, че този неправилен извод е изграден единствено въз основа на факта, че във фактурите не е посочено, че доставките са освободени, поради което е прието, че в цената не е включен данък и не е приложен режимът за облагане на маржа на печалбата. Аргументира се, че органите по приходите не са извършили проверка по линия на международното сътрудничество за прилагането на специалния режим за облагане на маржа на печалбата по процесните фактури, поради което тезата им, че за доставките по тези фактури не са налице условията за приложение на специалния режим за облагане, е недоказана, а логическите им изводи не съответстват на изискването на чл. 226, т. 14 от Директивата за ДДС и на доказателствата по административната преписка. С оглед горното се твърди, че без основание данъчните органи са приели, че тези доставки са ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и същите не попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква г) от Директивата за ДДС, което понятие в случая не е свързано с формалното издаване на документ, а с осъществяване на конкретни факти, които действително са налице за доставките по процесните фактури. В частта на ролучени доставки и ползва данъчен кредит сочи, че дружеството-жалбоподател правомерно и при спазване на изискванията на чл. 71 от ЗДДС е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит като данъкът е начислен от прекия доставчик за реално възникнали данъчни събития и не е налице основание за прилагането на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Изтъква, че ревизиращият екип е следвало еднозначно да приеме, че положителния факт на реално получени от ревизираното лице преки доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС в случая е установен и този извод се подкрепя от събраните в хода на ревизията преки и косвени доказателства. При изложените подробни съображения в жалбата моли да бъде отменен в потвърдената с решението му част. Претендира присъждане на разноски по опис.

Ответната страна директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, след предприето обжалване по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Оспореният ревизионен акт е издаден в производство, образувано на основание Заповед за възлагане на ревизия ЗВР № Р-03000323000452-020-001/02.02.2023г., изменяна със Заповеди №№ Р-03000323000452-020-002/08.12.2023г., Р-03000323000452-020-003/08.01.2024г., спряна със Заповед № Р-03000323000452-023-001/17.03.2023г., възобновена със Заповед № Р-03000323000452-143-001/17.10.2023 г. /л.1-3, 841-843, 845- 847 от преп./. Заповедите са връчени електронно. Ревизионният доклад е издаден на 16.02.2024 г., връчен електронно на 19.02.2024 г. Срещу него няма подадено възражение и на 18.04.2024 г. е издаден оспореният РА, с който на дружеството са установени спорните задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.10.2018г. до 31.10.2018г., от 01.08.2021г. до 31.08.2021г., от 01.10.2020г. до 31.10.2020г., от 01.04.2019г. до 30.04.2019г., от 01.11.2019г. до 31.01.2020г., от 01.06.2020г. до 31.07.2020г., от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. в общ размер 165214.52 лв. и лихва в размер на 75 110,43 лв. При обжалването по административен ред ревизионният акт е потвърден изцяло с Решение №103/07.11.2024г. от Директор на Дирекция „ОДОП“ арна при ЦУ на НАП.

Представените на оптичен носител доказателства за валидност на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни лица не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание, съответстващи на императивно определените с нормата на чл.120, ал.1 ДОПК.

Констатациите и изводите в хода на ревизията:

В хода на ревизията са извършени процесуални действия за изясняване на относимите факти и обстоятелства, които са подробно описани в ревизионния доклад.

Установено е, че основната дейност на „Капитол Ауто“ ЕООД през ревизирания период е закупуване и продажба на автомобили втора употреба от страната и чужбина. Констатирано е, че за ревизираните периоди дружеството декларира извършени доставки, облагаеми с ДДС със ставка 20 % по смисъла на чл. 6 вр. чл. 12 от ЗДДС, като предмет на доставките са документирани продажби на МПС – втора употреба, както по общия ред, така и по специалния ред за облагане на маржа на цената.

За ревизирания период са установени осъществени и декларирани от „Капитол Ауто“ ЕООД продажби на МПС – втора употреба, за които е приложен специалният ред на облагане на маржа на цената, за които органите по приходите са приели, че не са налице условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, по следните фактури:

За 2018 г.

фактура № 0000000080/30.10.2018 г. с получател К. Н. Б., на стойност 12 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sas Auto 55, регистрирано по ЗДДС лице, по фактура № F-2018/0278 от 24.04.2018 г. на стойност 5 900,00 евро = 11 539,40 лева;

фактура № 0000000096/20.12.2018 г. с получател Д. Я. П., на стойност 25 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sas Auto 55, регистрирано по ЗДДС лице, по фактура № F-2018/0155 от 02.01.2018 г. на стойност 12 650,00 евро = 24 741,25 лева;

фактура № 0000000095/17.12.2018 г. с получател ДСК Лизинг АД – клон Варна, на стойност 35 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Loc for You, нерегистрирано по ЗДДС лице, по договор от 01.06.2015 г. на стойност 17 600,00 евро = 34 422,61 лева;

фактура № 0000000092/11.12.2018 г. с получател В. С. С., на стойност 26 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sarl KMJSC – Auto, регистрирано по ЗДДС лице, по фактура № FА00000644 от 18.10.2018 г. на стойност 13 000,00 евро = 25 425,79 лева;

За 2019 г.

фактура № 0000000151/20.12.2019 г. с получател Б. Н. Й., на стойност 30 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sharifi DESharifi DE311575142 по фактура № 1208 от 16.12.2019 г. на стойност 15 000,00 евро = 29 337,45 лева;

фактура № 0000000146/13.12.2019 г. с получател „Мега Трейд Ауто“ ЕООД – клон Варна, на стойност 68 500,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от SA SU Private CAB по договор от 08.10.2019 г. на стойност 34 400,00 евро = 67 280,55 лева;

За 2020 г.

фактура № 0000000155/21.01.2020 г. с получател С. Н. З., на стойност 29 200,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Carton Charley по договор от 15.11.2019 г. на стойност 14 500,00 евро = 28 359,54 лева;

фактура № 0000000157/30.01.2020 г. с получател Т. Ц. А., на стойност 15 500,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от VP Taxiservices по договор от 18.09.2019 г. /л. 2013/ на стойност 7 500,00 евро = 14 668,73 лева;

фактура № 0000000211/19.10.2020 г. с получател Т. Д. Г., на стойност 20 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sarl KMJSC – Auto по фактура № FА00000804 от 15.01.2020 г. на стойност 9 800,00 евро = 19 167,13 лева;

фактура № 0000000182/09.06.2020 г. с получател „ОТП Лизинг“ ЕООД – клон Варна, на стойност 66 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sarl KMJSC – Auto по фактура № FА00000813 от 30.01.2020 г. на стойност 27 500,00 евро = 53 785,33 лева;

фактура № 0000000184/19.06.2020 г. с получател Ю. Г. Д., на стойност 26 403,70 лева. Покупката на продаденото МПС е от Remous Turbo по фактура № FАC00056 от 15.02.2020 г. на стойност 12 900,00 евро = 25 230,21 лева;

фактура № 0000000178/03.06.2020 г. с получател В. И. Н., на стойност 2 300,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от „Маркини“ ЕООД, нерегистрирано по ЗДДС лице към датата на доставката, по фактура № 1000000993/10.04.2020 г. на стойност 2 200,00 лева;

фактура № 0000000212/26.10.2020 г. с получател М. И. С., на стойност 28 300,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Leymann Automobile по фактура № RE-2020-2016373 от 14.05.2020 г. на стойност 13 900,00 евро = 27 186,04 лева;

фактура № 0000000180/05.06.2020 г. с получател А. Я. П., на стойност 29 337.45 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sarl KMJSC Auto по фактура № FA 00000820 от 12.02.2020 г. на стойност 14 300 евро = 27 968.37 лева;

фактура № 0000000190/14.07.2020 г. с получател „Мега Трейд Ауто“ ЕООД – клон Варна, на стойност 48 500,00 лева. Липсва документ за покупката на продаденото МПС. Съгласно документ за собственост на МПС предходен собственик е KMJSC Auto. Съгласно отчет за продажбите по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протокол съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС № 150/14.07.2020 г. стойността, на която е закупено продаденото МПС е в размер на 46 940,00 лева;

За 2021 г.

фактура № 0000000250/09.08.2021 г. с получател Х. В. С., на стойност 19 000,00 лева. Покупката на продаденото МПС е от Sarl KMJSC – Auto, регистрирано по ЗДДС лице, по фактура № FА00000902 от 06.10.2020 г. на стойност 9 500,00 евро = 18 580,39 лева;

За извършените доставки по всяка от описаните фактури е съставен отчет за продажбите по чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протокол съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС.

Констатирано е, че върху представените първични счетоводни документи за покупка на МПС не е отбелязано, че доставката е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50 от ЗДДС основание, нито че доставката е осъществена от доставчика като дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. По отношение на доставките от нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица от държава членка е посочено също така, че във фактурите не е отбелязано, че предмет на доставка са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство.

Процесните доставки са подробно описани на стр. 13-17 от РД по фактури, с данни за: доставчик; стойност, на която е закупено съответното МПС от ревизираното лице; продажна фактура, издадена от „Капитол Ауто“ ЕООД; протокол и размер на начисления ДДС. Счетено е, че за процесните доставки не са изпълнени условията на чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, с оглед на което органите по приходите са приели, че за тях са приложими общите правила на ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС върху продажната цена на всяко МПС, като след приспадане на начисления със съответните протоколи по чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС ДДС върху данъчна основа, представляваща маржа на цената, е определен дължим ДДС по всяка фактура, а впоследствие и за всеки от процесните данъчни периоди. Върху невнесените в срок данъчни задължения е начислена лихва на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 89, ал. 1 и чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

В хода на ревизията е извършена проверка в информационен масив на отчетните регистри по ЗДДС, при която е установено, че дружеството отразява в дневниците си за покупки доставки с право на пълен данъчен кредит от доставчици и по данъчни периоди, както следва :

• ЕООД "Ман Фруут" с ЕИК BG204372758: в данъчен период м.10.2018г.в размер на 5400.00лв., в данъчен период м.12.2018г.в размер на 16050.00лв. Доставките са декларирани по фактури съответно №0…0128 /17.10.2018г., №0…0152/16.11.2018г., №0…0171/17.12.2018г. с некоректен ЕИК по Булстат на доставчика.

• ЕООД "Авто Другс Трейд" с ЕИК BG205206839: в данъчен период м.01.2020г.в размер на 6416.67лв., в данъчен период м.06.2020г. в размер на 5416.67лв., в данъчен период м.07.2020г. в размер на 6050.00лв., в данъчен период м.10.2020г.в размер на 5750.00лв. и в данъчен период м.08.2021г.в размер на 4166.67лв. Доставките са документирани по фактури №0…012/27.01.2020г., №…040/05.05.2020г., №0…065/16.07.2020г., №0…0117/22.10.2020г., №0…0138/30.04.2021г.

• ЕООД "Ариа Бизнес" с ЕИК BG204869639: в данъчен период м.11.2019г.в размер на 10300.00лв. и в данъчен период м.12.2019г. в размер на 6400.00лв. Доставките са документирани с фактури №0…0165/04.11.2019г.и №0…0201/17.12.2019г.

• ЕООД "Кар Трейдър" с ЕИК BG148142779: в данъчен период м.01.2019г.в размер на 3200.00лв., в данъчен период м.04.2019г. в размер на 7766.67лв. и в данъчен период м.12.2019г. в размер на 11916.67лв. Доставките са документирани по фактури съответно №0…0840/15.01.2019г., №0…0852/12.04.2019г.и №0…0865/09.12.2019г.

Органите по приходите са приели, че видът и характерът на закупените стоки – МПС втора употреба, технологията на процеса по покупко-продажба и неговата документална обоснованост показват, че съответните доставчици като характеристика, разполагаем ресурс, и др. не биха могли да извършат документираните доставки и обосновават извод, че не са налице реални доставки, при които да е прехвърлена собственост върху стоката, а именно МПС.

При административното обжалване е установено, че в ревизионното производство не са ангажирани доказателства, удостоверяващи че твърдяните доставчици са притежавали процесните стоки, за да могат впоследствие да се разпореждат като собственик с тях. При насрещните проверки на „Ман Фруут" ЕООД, "Ариа Бизнес" ЕООД, „Авто Другс Трейд" ЕООД и „Кар Трейдър" ЕООД, нито един от изброените търговци не е представил документи, удостоверяващи транспорт на процесните МПС, счетоводни регистри относно счетоводно отразяване на процесните доставки и писмени обяснения. Липсват доказателства, от които да се установява кога превозните средства са влезли на територията на страната и по какъв начин са стигнали до жалбоподателя - на собствен ход или са превозени, в който случай от значение е материално-техническата обезпеченост на доставчиците.

В хода на ревизионното производство е изискана информация от трети лица, а именно от ГД „Гранична полиция“ и Агенция "Митници" относно извършен внос или ВОП на процесните МПС, как са придвижени автомобилите, на собствен ход или са превозени на автовоз, кои са водачите на същите, ГКПП през които са минали. Съгласно представените отговори, не е налице конкретна информация за процесните МПС във връзка с изисканата информация. ГД „Гранична полиция“ пояснява, че след 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС /л.849-850 от преп./. Съгласно получения отговор от Агенция „Митници", при извършена проверка на наличната информация в справочните им системи, не са открити данни за процесните автомобили (шаси №, определен период) да са оформени под митнически режим „Едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление" (внос)" /л.907 от преп./.

На база установеното от органите по приходи е формиран извод, че към административна преписка не са налице документи, удостоверяващи как процесните автомобили са въведени на територията на Република България - на собствен ход или са превозени с автовоз, както и информация относно водача на МПС, в случай че са на собствен ход или относно техниката за превоз на МПС и водача на същата. Тези данни са от значение за установяване договореностите на съответните лица-водачи и изясняване на обстоятелството кой е финансирал процесната услуга, както и за установяване налице ли е или не материално-техническа обезпеченост за реалното извършване на доставките на спорните МПС, за които са издадени процесните фактури от „Ман Фруут" ЕООД, "Ариа Бизнес" ЕООД, „Авто Другс Трейд" ЕООД и „Кар Трейдър" ЕООД.

С оглед на това, на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, чл.25 и чл.6, ал.1 от ЗДДС на „Капитол Ауто“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 88833.35 лв. по фактурите, издадени от съответните доставчици по които е ползван данъчен кредит поради липса на годни доказателства, удостоверяващи произход и реално извършено прехвърляне на собственост върху стоката.

За установяване на фактите съдът допусна по делото да се изготви съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установи начинът, по който са отразени в счетоводството на получателя „Капитол ауто“ ЕООД всички процесни фактури, издадени от доставчиците „Ман Фруут“ ЕООД, „Ариа Бизнес“ ЕООД, „Авто Другс Трейд“ ЕООД и „Кар Трейдър“ ЕООД; правилно ли е извършено осчетоводяването на тези доставки от получателя; има ли данни за извършено разплащане между страните по процесните фактури и как е осъществено – в брой или по банков път, с какви документи е удостоверено плащането; има ли документи/данни за наличност на стоките при получателя; има ли документи/данни за предаване на стоката от прекия доставчик на получателя ; налице ли са данни/доказателства за дата на данъчното събитие по чл. 25 от ЗДДС по всяка една от процесните доставки; как са отразени в счетоводството на горепосочените доставчици всички фактури, издадени от получателя „Капитол ауто“ ЕООД за доставка на стоки, осъществени през ревизираните данъчни периоди; начислен ли е данъкът от доставчиците по реда на чл. 86 от ЗДДС; отговарят ли фактурите на изискванията на чл. 114 от ЗДДС; има ли документи/данни за наличност на стоките при доставчиците; вещото лице проследи и описа стоковия поток, както и паричния поток по всяка една от процесните доставки, както и при транспорта; как е осъществен транспортът на стоката от доставчиците до склада/базата за съхранение и с какви счетоводни документи е отчетен; разполагал ли е „Капитол ауто“ ЕООД със собствена или наета складова база към датите на издаване на процесните фактури и имал ли е възможност да съхранява стоката, с която търгува; има ли данни за последваща реализация на стоките /МПС втора употреба/ получени от „Капитол ауто“ ЕООД по процесните фактури; вещото лице определи данъчната основа и дължимия данък по ЗДДС за процесните периоди.

В съдебно заседание вещото лице уточни по въпрос 14, че след оглед на поисканите документи от сектор ПП прави извод, че всички ППС са регистрирани в системата на КАТ и са стигнали до крайният получател. Вещото лице категорично заяви, че „Капитол ауто“ е разполагал с тези автомобили, за да може да ги продаде.

В допълнителна ССчЕ вещото лице изчисли размера на дължимата лихва към датата на издаване на ревизионния акт.

Преценката на събраните доказателства, с оглед установените факти и обстоятелства, и доводите на страните, обуславят следните изводи по спорните в процеса въпроси:

При извършена служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

На първо място съдът намира за неоснователно релевираното в жалбата възражение, че процесните продажби по горните фактури са били обект на изследване и анализ в предходното ревизионно производство, приключило с РА №Р-03000321005894-091-001/15.11.2022г., който е обжалван по съдебен ред. Следва да се посочи, че с Решение № 276/27.01.2023г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, част от акта е отменен, а преписката е върната за нова ревизия. С Решение № 8011/05.08.2024г. на Административен съд Варна по адм.д. №333/2023г. съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-03000321005894-091-001/15.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 276 от 27.01.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г.; д.п.м.03.2019г.; д. п.м.05.2019 г.; д.п.м.06.2019 г.; д.п.м.07.2019 г.; д.п.м.09.2019 г.; д.п.м.10.2019 г.; д.п.м.02.2020 г.; д.п.м.03.2020 г.; д.п.м.08.2020 г.; д.п.м.09.2020 г.; д.п.м.11.2020 г.; д.п.м.12.2020 г.; д.п.м.01.2021 г.; д.п.м.02.2021 г.; д.п.м.03.2021 г. и за д.п.м.06.2021 г. По отношение на фактурите, издадени през данъчни периоди м.м. 10.2018г.; 12.2018г.; 01.2019г.; 04.2019г.; 11.2019г.; 12.2019г.; 01.2020г.; 06.2020г.; 07.2020г.; 10.2020г. и 08.2021г. задълженията за ДДС са установени само с процесния РА. Решението на Административен съд – Варна е оставено в сила с Решение №3260/27.03.2025г. на ВАС по адм. дело №90/2025г.

1. По отношение на допълнително начисления ДДС

Спорът в тази част се свежда до това приложима ли е нормата на чл. 143 от ЗДДС относно доставките по издадени от жалбоподателя фактури №№ 0000000080/30.10.2018 г., 0...096/20.12.2018г., 0...095/17.12.2018г., 0...092/11.12.2018г., 0...0250/09.08.2021г., 0...0151/20.12.2019г., 0...0146/13.12.2019г., 0…0155/21.01.2020г., 0...0157/30.01.2020г., 0...0211/19.10.2020г., 0...0182/09.06.2020г., 0...0184/19.06.2020г., 0...0180/05.06.2020г., 0...0178/03.06.2020г., 0..0212/26.10.2020г., 0...0190/14.07.2020г. и съответно правилно ли е доначислен ДДС за внасяне.

Придобиването на употребявано превозно средство, транспортирано от друга държава членка и получено на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване по общото правило на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 от ЗДДС.

Нормата на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от: 1. данъчно незадължено лице; 2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, ал. 1 или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания; 3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство; 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.

Според чл. 144 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки втора употреба от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, данъчното събитие възниква по общите правила, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е вникнало данъчното събитие за доставката. Начисляването на данъка става с издаването на протокол по ред и начин, определени в ППЗДДС.

Легалното определение на понятието „дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ се съдържа в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, според която разпоредба това е „данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон“.

Посочените норми от националния закон транспонират установения в чл. 311 и следващите от Директива 2006/112/ЕО специален режим за облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба като разглежданите в главното производство, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112 (Решение от 19 юли 2012 г. по дело Bawaria Motors sp. z o. o., по дело С-160/11, т. 28, Решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C-280/04, Recueil, стр. I-10683, т. 35 и Решение от 3 март 2011 г. по дело Ауто Николови, C-203/10, т. 46).

С Решение от 18 май 2017 година по дело C-624/15 Съдът на ЕС разяснява, че „Условията, които трябва да са изпълнени, за да може данъчнозадълженото лице да приложи режима за облагане на маржа на печалбата, са предвидени в член 314 от Директивата за ДДС. Този член, освен че уточнява вида на стоките, които данъчнозадълженият дилър може да достави при режим за облагане на маржа на печалбата, посочва в букви a)-г) списък на лицата, към които данъчнозадълженият дилър следва да се обърне за придобиване на тези стоки, така че да може да приложи посочения специален режим. Общото между тези различни лица е, че те не са имали право да приспаднат платения при покупката на тези стоки ДДС и следователно са понесли цялата тежест на този данък (т. 27 и цитираната там практика)“.

Всъщност това следва и от преследваната с въвеждането на разглеждания режим цел, така както е разяснена например и в т. 25-26 от посоченото решение на Съда на ЕС и цитираната там съдебна практика – предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица, а до двойно данъчно облагане би се стигнало в случаите в които „върху цялата цена с данък се обложи доставката от данъчнозадължен дилър на стока втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, след като цената, при която той ги е придобил, включва ДДС, който е бил платен преди това от лице, попадащо в една от посочените категории в член 314, букви а)-г) от Директивата, и който нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър, са могли да приспаднат“.

Според Решение от 3 март 2011 година по дело C-203/10 на Съда на ЕС „независимо от това дали разглежданите в главното производство стоки попадат или не в понятието „стоки втора употреба“ по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112, режимът за облагане на маржа на печалбата във всеки случай не е приложим към доставките на стоки като тези по настоящото дело, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Съюза, при което приложим е бил общият режим за ДДС“ (т. 52).

В случая между страните по делото не се спори, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, както и че по отношение на процесните доставки на МПС – втора употреба, е приложен специалният ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба чрез съставяне на отчети за продажбите съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗДДС и протоколи съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗДДС, вр. чл. 148, ал. 2 от ЗДДС.

Спорът касае приложението на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред за данъчно облагане, а разрешаването му е обусловено от наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл. 143 и следващите от ЗДДС и в ППЗДДС.

Както правилно са приели органите по приходите, в случая нормативно предвидените условия за приложението на специалния ред за облагане не са изпълнени. Задължително условие за приложението на режима за облагане на маржа на цената е стоките – втора употреба, предмет на доставките, по отношение на които се твърди, че облагането следва да се извърши по този по-благоприятния ред за облагане, да са доставени на данъчнозадължения дилър в рамките на Общността от едно от лицата, посочени в чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, респ. в чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС.

От събраните по делото доказателства се установява, че част от доставчиците на „Капитол Ауто“ ЕООД са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС, а друга част – данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС. Предвид регистрацията по ЗДДС на доставчиците от първата категория правилно от данъчните органи е прието, че по отношение на тях т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 143 от ЗДДС не намират приложение. Обосновани на доказателствата по делото и на установените факти и обстоятелства са изводите на органите по приходите за неприложимост и на чл. 143, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДС. Освен доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, за приложимостта на специалния ред за облагане на стоки – втора употреба, хипотезата на т. 2 от цитирания член изисква доставката да е освободена от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогично на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС основание. Според хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС доставчик следва да е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Несъмнено съответното обстоятелство /че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената/ трябва да е отбелязано изрично във фактурата и да е подкрепено от доказателствата по делото. Предвид липсата на подобно отбелязване в издадените от чуждестранните доставчици на оспорващото дружество фактури, както и на доказателства, установяващи че доставките са освободени съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, правилно е прието от органите на приходната администрация за недоказано изпълнението на условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, респ. приложението на по-благоприятния режим за облагане, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС.

Относно доставчиците – нерегистрирани за целите на ДДС данъчно задължени лица, с основание е счетено, че хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС са неприложими, тъй като същите се отнасят съответно до данъчно незадължени лица /т. 1/ и до данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС, или регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка /т. 2/, каквито безспорно издателите на част от процесните фактури не са. По отношение на тях следва да се преценява наличието на някое от обстоятелствата по чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 314, букви в) и г) от Директива 2006/112. След извършена такава преценка правилно от органите по приходите е констатирана липсата на тези предпоставки. Не са налице данни, че предмет на доставките по фактурите от тези доставчици са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство, което изключва приложимостта на хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съответно на чл. 314, буква в) от Директива 2006/112. Липсват доказателства и за това, че доставчикът е друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената. Подобно обстоятелство не е отразено нито във фактурите, нито в други документи, налични по делото, поради което не е налице и хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, респ. чл. чл. 314, буква г) от Директива 2006/112. Налага се извод, че и по отношение на доставките от тази група доставчици /данъчно задължени лица от държава членка на ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС/ не са налице условията по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.

След като стоките МПС – втора употреба, предмет на спорните доставки, не са доставени на жалбоподателя от лица по чл. 143, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, респ. по чл. 314, букви а)-г) от Директива 2006/112, при последващата им продажба не са налице основанията за приложение на специалния ред за облагане на маржа на цената, предвиден в Глава седемнадесета от ЗДДС и в чл. 312 и следващите от Директива 2006/112. При това положение правилно данъчните органи са приели, че по отношение на доставките по издадените от „Капитол Ауто“ ЕООД фактури следва да се приложат общите правила за облагане по чл. 86, ал. 1 и 2 вр. чл. 25, ал. 2 и 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и да се начисли ДДС върху данъчна основа в размер на цялата продажна цена, а не само върху маржа на печалбата.

Отделно от горното, оспорващият не разполага и с фактури, в които да е вписано, че доставчиците му са приложили режима за облагане на маржа на цената, а това изключва изначално възможността за двойно данъчно облагане при последващите продажби на тези стоки, при придобиването на които е приложен общият режим за ДДС. Съгласно чл. 226, т. 14 от Директива 2006/112, когато се прилага един от специалните режими, отнасящи се за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, за целите на ДДС фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221, задължително следва да съдържат вписване „Режим на облагане на маржа — стоки втора употреба“; „Режим на облагане на маржа — произведения на изкуството“ или съответно „Режим на облагане на маржа — колекционерски предмети и антикварни предмети“. Това изискване към първичните счетоводни документи е възпроизведено в чл. 148, ал. 1 от ЗДДС и в чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС. В разглеждания случай в издадените на „Капитол Ауто“ ЕООД фактури от доставчиците – чуждестранни търговци, не е налице вписване относно приложението на режима на облагане на маржа за стоки втора употреба, каквото императивно изискване е въведено както от европейския, така и от българския, законодател. Освен това във фактурите от доставчиците са посочени данъчна основа и ДДС, което противоречи на правилото на чл. 89, ал. 1, изречение второ от ППЗДДС, според което във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. Това изискване цели да гарантира, че доставчикът на стоките – втора употреба, не е ползвал право на приспадане на платения при покупката на тези стоки ДДС, а е понесъл крайната тежест на този данък, което именно дава право впоследствие на получателя на тези стоки /в настоящия случай жалбоподателя/, който при последващата им продажба, прилагайки специалния ред на облагане на маржа, също няма право на приспадане на данъчен кредит за тези стоки, да начисли ДДС само върху данъчна основа по чл. 145 от ЗДДС, представляваща маржа на цената. Неизпълнението на формалните законови изисквания обуславя извод за неприложимост на специалния ред за облагане на маржа на цената по Глава седемнадесета от ЗДДС и чл. 312 и следващите от Директива 2006/112 по отношение на процесните доставки.

След като не са налице законоустановените предпоставки за прилагането на дерогиращия режим за облагане на маржа на печалбата от ревизирания данъчен субект, то обоснован е изводът, че осъществените от него последващи продажби на МПС са облагаеми по общия ред доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за които той е следвало да начисли дължимия данък. Тъй като това не е сторено, законосъобразно с РА са установени допълнителни задължения за ДДС за процесните данъчни периоди, както следва:

2018г.

Дължим ДДС за данъчен период м.10.2018г. в размер на 1923.23лв.

Дължим ДДС за данъчен период м.12.2018г. в размер на 14098.27лв.

2019г.

Дължим ДДС за данъчен период м.12.2019г. в размер на 16103.00лв.

2020г.

Дължим ДДС за данъчен период м.01.2020г. в размер на 7171.37лв.

Дължим ДДС за данъчен период м.06.2020г. в размер на 18197.32лв.

Дължим ДДС за данъчен период м.07.2020г. в размер на 7823.33лв.

Дължим ДДС за данъчен период м.10.2020г. в размер на 7725.53лв.

2021г.

Дължим ДДС за данъчен период м.08.2021г. в размер на 3096.73лв.

В тази част жалбата се явява неоснователна, а РА като правилен следва да се потвърди.

2. Относно получените доставки и приспаднатия данъчен кредит по фактури, издадени от „Ман „Фруут“ ЕООД, „Ариа Бизнес“ ЕООД, „Авто Другс Трейд“ ЕООД и „Кар трейдър“ ЕООД

В тази част с Решение №276/27.01.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, предходната ревизионна преписка е върната за ново произнасяне с указания да се изясни фактическата обстановка относно обстоятелството как са били внесени процесните автомобили.

Спорният въпрос в тази част е относно реалността на доставките по процесните фактури, издадени от „Ман Фруут" ЕООД, "Ариа Бизнес" ЕООД, „Авто Другс Трейд" ЕООД и „Кар Трейдър" ЕООД, респективно налице ли е правото на пълен данъчен кредит за жалбоподателя по спорните доставки.

Основният довод на ревизиращите за да откажат признаване на реалност на доставките е липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, недоказан произход на стоките, дерегистрация на единият от доставчиците към момента на издаване на фактурата. Изводът на ревизиращите е, че предметът на доставката е наличен, тъй като с него са извършени последващи облагаеми доставки на стоки и услуги, но същите не са доставени от издателя на фактурите и той не е действителният доставчик. Този извод е опроверган от ангажираните писмени и експертни доказателства в съдебното производство, които доказват обратното. Категорично от заключението на вещото лице се установи реалност на процесните доставки. По т. 1 експертизата констатира, че закупените с процесни фактури МПС от „Ман Фруут“ ЕООД, „Ариа Бизнес“ ЕООД, „Авто Другс Трейд ЕООД и „Кар Трейдър“ ЕООД са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. От счетоводен регистър на „Капитол Ауто“ ЕООД Детайлен регистър по записи сч. сметка 3042 „Стоки ВОП и общ ред“ ССчЕ установи, че същите са заприходени като стоки с данъчната основа по всяка фактура, ползван е начисления по фактурите данъчен кредит срещу записано задължение в размер на общата фактурна стойност към съответния доставчик. По т. 5 експертизата установи, че документите, които удостоверяват предаване на стока от преките доставчици („Ман Фруут“ ЕООД, „Ариа Бизнес“ ЕООД, „Авто Другс Трейд ЕООД и „Кар Трейдър“ ЕООД ) на получателя са договори за покупко-продажба на ППС и фактури към тях като тези документи са представени по делото от получателя „Капитол Ауто“ ЕООД и допълнително от Сектор „Пътна полиция“. По т. 6 е формиран извод, че видно от документите по делото, собствеността по процесните МПС е прехвърлена с Договори за покупко-продажби, поради което са налице конкретни данни за възникване на данъчното събитие по всяка доставка на датата на прехвърлянето на собствеността на МПС по арг. от чл. 25, ал.2 от ЗДДС. В табл. 11 по въпрос 11 вещото лице описа стоковия поток, както паричния поток по всяка една от процесните доставки, както и при транспорта. А по т. 14 след събиране на информация и от регистрите на сектор „Пътна полиция“ относно това налице ли са данни за регистрация на процесните МПС втора употреба и за същите съхраняват ли се фактури, договори за покупко-продажба, декларации за произход, платежни документи за заплатена еко такса и други, вещото лице описа подробно по отношение на всяко едно МПС по отделно, последващата реализация на стоките. В открито съдебно заседание на 11.11.2025г. вещото лице категорично заяви, че процесните МПС-та са били регистрирани в системата на КАТ и са стигнали до крайният получател, като „Капитол ауто“ е разполагал с тези автомобили, за да може да ги продаде.

В случая дружеството-жалбоподател, което е получател по съответните доставки, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата кадрова и материална обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в доказателствена тежест на получателя на доставката. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, вкл. да доказва тяхната обезпеченост да извършат доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11 и др.

За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да бъде приспаднат начисления му ДДС е необходимо то да притежава фактура, съдържаща изискуемите по закон реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка и стоката да е използвана за последващи облагаеми доставки.

В случая всичко това е налице, като се установява, че фактурите, издадени от процесните доставчици, преценени във връзка с договорите за покупко-продажба, отговарят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС, респективно на чл. 226 от Директива 2006/112. За безспорно от фактическа страна съдът приема, че предаването на стоките от доставчиците към жалбоподателя е доказано въз основа на представените писмени доказателства, като всички процесни фактури и договори съдържат подробно описание на стоките по вид, количество, единична и обща цена и е налице пълна логическа последователност по дати и обем стоки, както и цитираните документи съдържат подробна индивидуализация на предадените стоки. Още в хода на ревизията жалбоподателят е представил доказателства, че получените стоки са вложени в последващи облагаеми доставки, както и че това е предмет на основната му икономическа дейност, което не е спорно обстоятелство.

Съдът кредитира заключението на приетата по делото ССчЕ, от която се установява надлежно счетоводно отразяване на спорните доставки и плащането им. Следователно, приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури формално и едностранчиво, като са се съсредоточили върху въпроса относно техническата и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, произхода на стоките и неправилното счетоводяване от част от доставчиците. Във връзка с горното не могат да бъдат споделени доводите в РА, че от събраните доказателства не може да се установи извършване на реални доставки с оглед липсата на кадрова и техническа обезпеченост на процесните доставчици. Обстоятелствата, че от страна на преките доставчици не са представени доказателства къде са съхранявани стоките до продажбата им и как са транспортирани същите не могат да обосноват извод за липса на реална доставка, тъй като ревизираното дружество не може да бъде отговорно за установени нередности нагоре по веригата. Доводът на органа по приходите за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат процесните доставки, не може да бъде възприет като водещ за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, при липса на твърдения от органа по приходите за наличие на данъчна измама, за която ревизираното лице знае или предполага. В тази насока, следва да се има предвид Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, в което Съдът на ЕС е заключил, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. В случая не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите по доставките. Липсват доказателства, че доставката е извършена от трето лице и ревизираното лице е следвало да проучи търговския опит на доставчиците си, както и че от доставчика са декларирани привидни доставки, като изкуствено формира данъчен кредит свързан с невнесен по веригата данък.

При тези доказателства, съдът приема, че правото на данъчен кредит е упражнено по реално осъществени доставки на стоки съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС и жалбата в тази част следва да бъде уважена. За жалбоподателя е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 88833.35 лв., по данъчни периоди както следва :

-Д.п.м. 10.2018г. в размер на 5400.00 лв.

-Д.п.м. 12.2018г. в размер на 16050.00 лв.

-Д.п.м. 01.2019г. в размер на 3200.00 лв.

-Д.п.м. 04.2019г. в размер на 7766.67 лв.

-Д.п.м. 11.2019г. в размер на 10300.00 лв.

-Д.п.м.12.2019г. в размер на 18316.67 лв.

-Д.п.м.01.2020г. в размер на 6416.67 лв.

-Д.п.м.06.2020г. в размер на 5416.67 лв.

-Д.п.м.07.2020г. в размер на 6050.00 лв.

-Д.п.м. 10.2020г. в размер на 5750.00 лв.

-Д.п.м.08.2021г. в размер на 4166.67 лв.

На база гореизложените констатации съдът определя задълженията на оспорващото дружество за ДДС по периоди както следва:

За д.п. м. 10.2018г. ДДС за внасяне в размер на 1923.23лв. и лихви в размер на 1125.36 лв.

За д.п. м. 12.2018г. ДДС за внасяне в размер на 14340.86лв. и лихви в размер на 8148.44 лв.

За д.п. м. 01.2019г. ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. и лихви в размер на 0.00 лв.

За д.п. м. 04.2019г. ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. и лихви в размер на 0.00 лв.

За д.п. м. 11.2019г. ДДС за внасяне в размер на 0.00лв. и лихви в размер на 0.00 лв.

За д.п. м.12.2019г. ДДС за внасяне в размер на 16103.00лв. и лихви в размер на 6586.07 лв.

За д.п. м.01.2020г. ДДС за внасяне в размер на 7171.37лв. и лихви в размер на 4311.29 лв.

За д.п. м. 06.2020г. ДДС за внасяне в размер на 18197.32лв. и лихви в размер на 7574.46 лв.

За д.п. м. 07.2020г. ДДС за внасяне в размер на 7823.33лв. и лихви в размер на 3 184.67 лв.

За д.п. м.10.2020г. ДДС за внасяне в размер на 7725.53лв. и лихви в размер на 2486.65 лв.

За д.п. м.08.2021г. ДДС за внасяне в размер на 3096.73лв. и лихви в размер на 921.65 лв.

При този изход на правния спор и предвид направените своевременни искания съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски.

Жалбоподателят претендира разноски в размер на 14 300лв., от които 50 лв. - платена държавна такса, 450 лв. - платено възнаграждение за ССчЕ и 13 800 лв. - платено адвокатско възнаграждение. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото съобразно уважената част от жалбата /129 605.19лв./ в размер на 7711.87 лева. Съдът намира така платеното адвокатско възнаграждение за съответстващо на минималното такова, предвидено в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената от пълномощника на дружеството правна помощ.

С оглед изхода на делото ответникът по жалбата има правото на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен в съответствие с нормативната уредба, действаща към периода на осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство - съобразно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК в редакцията към ДВ, бр. 94 от 2015 г., т. е. преди измененията, извършени с ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г. Според приложимия текст, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Следователно към релевантния момент юрисконсултското възнаграждение по тази разпоредба се е определяло в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а не в тези по Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена съгласно § 2 от ПЗР на същата на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, както е понастоящем след измененията с ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г.

На осн. чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 110 719.76 лева/, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 6571.09 лева, като по компенсация се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата от 583.27 евро /1140.78 лева/.

Водим от горното, съдът