Решение № 126 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 960/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №1534/30.10.2025 г., постановено по т. д. № 466/2023 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от “МИГ ДИМ“ ООД, ЕИК 110565593, срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 31037,64 лева, преведени от ищеца с платежно нареждане от 10.02.2020 г. по банкова сметка IBAN ••••••••, с основание фактури ацигари и за сумата от 2770,11 лева, представляващи сумарна величина от начислени такси, комисиони и лихви по тази сума, представляваща част от кредитна линия. Решението е постановено при участието на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, като трето лице – помагач на страната на ответника. Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - “МИГ ДИМ“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е приложен неправилно материалния закон, в частност чл. 78, чл. 79 и чл. 90 от Закона за платежните услуги и платежните системи, а също така е неправилно разпределена и приложена доказателствената тежест съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС. Заявява се, че първоинстанционното решение е необосновано, тъй като е поставено при вътрешно противоречиво и превратно обсъждане на доказателствата, в частност двете съдебно технически експертизи и материалите от наказателното производство. Оспорват се приетите от първата инстанция две експертни заключения, които се твърди, че са вътрешно противоречиви, хипотетични, без проверка за автентичност и пълнота на логовете на банката и в противоречие с основни принципи на информационната сигурност и приложимите регулации по PSD2. Изтъква се, че по делото не е посочена нито една конкретна договорна клауза, с която страните да са изключили прилагането на чл. 78 и чл. 79 ЗПУПС или да са уговорили различен режим на доказателствената тежест. Посочва се също така, че първата инстанция необосновано е придала абсолютна доказателствена сила на факта на използване на платежния инструмент, което е в пряко противоречие с текста и смисъла на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС. Твърди се, че позоваването от първоинстанционния съд на чл. 90 ЗПУПС е неправилно и необосновано, а приложимата във връзка с тази разпоредба съдебна практика не е относима за просения случай. Поддържа се освен това, че става ясно от приобщентие материали по делото, вкл. и двете съдебни експертизи, че платецът не е получил правилно съобщение за автентикация, което изпълнява изискванията на чл. 5 от Делегирания регламент (ЕС) 2018/389. При неспазване на изисвканията на чл. 100 във вр. с чл. 5 от Делегирания Регламент, приложение намира чл. 80, ал. 4 ЗПУПС - когато доставчикът на платежни услуги на платеца не изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента, платецът не понася загуби, освен когато е действал с цел измама. Изтъква се и че първата инстанция неправилно е отказал да вземе предвид материалите по досъдебното производство, поради което е достигнала до грешния извод, че не било доказано да е налице хипотеза на външно зловредно влияние в процеса на създаване на платежния документ. Заявява се, че от материалите по наказателното производство се установяват твърденията на ищеца, че подмяната на IBAN при него е резултат от измамна схема от трети лица, а не се дължи на негово невнимание. Моли се решението да бъде отменено, като исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че между страните по договора има дерогация на чл. 78 и чл. 79 ЗПУПС съгласно сключения между тях договор (клаузите на чл. 2 и чл. 10 от него). В чл. 2 от него са предвидени задължения на ищеца. Освен тези, свързани с опазване на платежния инструмент и електронните устройства, през които ще ползва електронните канали на банката, има и задължения за незабавно сигнализиране при проблем след наблюдение на движението по сметката. Съгласно ал. 6 на чл. 2 от договора, неизпълнението на което и да е от изискванията води до освобождаване на банката от отговорност. Съгласно чл. 7, ал. 10 от договора, ищецът се е съгласил, че операцията се счита разрешена, след вход в електронното устройство за достъп до услугата и след като са използвани съответните сертификати с подпис е възложил на банката изпълнението на операцията. И двете технически експертизи са установили пълно изпълнение на процедурата по достъп до системата, ползване на съответните кодове и крайното потвърждение за извършване на платежната операция. Следователно платежната операция е разрешена по смисъла на чл. 7, ал. 10 от договора, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Заявява се, че дори и да се приеме, че операцията е неразрешена, неправилно ищецът твърди, че липсват доказателства за „груба небрежност“ от негова страна. Същият е проявил такава, тъй като е потвърдил плащане с променен шаблон, като не е обърнал внимание за предупреждението за промяна, а не е и забелязал погрешното плащане и в края на деня, когато е проверявал всички извършени плащания. Съобщил е за погрешното плащане седем дни след неговото извършване, което е нарушение на чл. 2, т. 4.3 от договора. Оспорват се като преклудирани, неоснователни и неотносими доказателствените искания на въззивника. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски. В установения от закона срок, от трето лице – помагач „БАНКА ДСК“ АД, действащо чрез процесуалния си представител, е депозиран отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за законосъобразност на обжалваното решение. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното: Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание искове чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД да заплати на “МИГ ДИМ“ ООД сумата от 31037,64 лева, преведени от ищеца с платежно нареждане от 10.02.2020 г. по банкова сметка IBAN •••••••• при неразрешена платежна операция, с основание фактури а- цигари, както и сумата от 2770,11 лева, представляващи сумарна величина от начислени такси, комисиони и лихви по тази сума, представляваща част от кредитна линия. Първата инстанция е отхвърлила разгледаните искове, тъй като е приела, че от събраните доказателства не се установява, че процесната операция е неразрешена. В тази насока се заключва, че се установява, че платежното нареждане е създадено от ищеца, като въз основа на този документ банката е извършила платежната операция. Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Въз основа на заявление на 12.05.2011 г. от “МИГ ДИМ“ ООД страните са сключили договор за предоставяне на услугата „БУЛБАНК ОНЛАЙН“ за юридически лица, с който „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД осигурява на клиента електронно банково обслужване за услугата електронна банкиране съгласно чл. 1, ал. 1 от договора. Това заявление касае банкова сметка с IBAN ••••••••, левова с права за плащане и съдържа изявление, че “МИГ ДИМ“ ООД е запознато с Общите условия за ползване на„БУЛБАНК ОНЛАЙН“ и инструкциите за работа. Според клаузата на ал. 2 от чл. 1 с тази услуга на клиента се предоставя възможност чрез електронни заявления, скрепени с електронен подпис на пълномощника/представляващия клиента в системата „БУЛБАНК ОНЛАЙН“, предадени чрез електронните средства за обработка, съхраняване и възпроизвеждането им, да могат да се нареждат и извършват операциите и действията, посочени в искането, съобразно действащия регламент между страните, който се гради въз основа на посочените документи. В чл. 2 от договора са предвидени задължения на “МИГ ДИМ“ ООД. Освен тези, свързани с опазване на платежния инструмент и електронните устройства, през които ще ползва електронните канали на банката, има и задължения за незабавно сигнализиране при проблем след наблюдение на движението по сметката. Съгласно ал. 6 на чл. 2 от договора, неизпълнението на което и да е от изискванията води до освобождаване на банката от отговорност. Според чл. 4 от договора банката има задължения, посочени в текста на договора, като според ал. 3 има задължение да осъществява електронно идентифициране на клиента, които намират израз в посочените проявни форми. Една от тези форми е да изпълнява операции, след като идентифицира наредителя и правата му да се разпорежда по сметката чрез онлайн банкиране и идентификаторите за това; да осигури нормалното функциониране на услугата по ред и начин, определени в договора и ОУ; да осъществи коригираща платежна операция, когато има законно основание и обективни възможности за това. В случай на дебитиране на сметка въз основа на неоторизирина или грешно извършена разплащателна операция, клиентът може да изиска корекция от банката само в случай, когато е информирал банката за това незабавно след установяване на неоторизираната или грешна разплащателна операция, най - късно 13 месеца след датата на дебитиране. В раздела от договора „Отговорности, средства за идентификация и автентичност на платежната операция“ е очертан кръг и граници на отговорността на банката и основания за възникване на такава отговорност, като извън тези основания е за вреди, причинени от действия на самия клиент и неговата недобросъвестност. Съгласно чл. 7, ал. 10 от договора, “МИГ ДИМ“ ООД се е съгласило, че операцията се счита разрешена, след вход в електронното устройство за достъп до услугата и след като са използвани съответните сертификати, като с подпис е възложил на банката изпълнението на операцията. Според чл. 7, ал. 11 от сключения договор Безспорно е между страните, което обстоятелство е прието за това от първата инстанция с доклада по реда на чл. 146 ГПК, че между “МИГ ДИМ“ ООД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е сключен договор за банков кредит - овърдрафт № 1534/05.06.2014 г. Съгласно договора „Уникредит Булбанк“АД е кредитор, а „Миг Дим“ООД е кредитополучател на кредитен лимит до 250000лв. за оборотни средства. Договорен е годишен лихвен процент (ГЛП) = 1М Софибор + премия + надбавка 6,5% (при сключване на Договора ГЛП = 6,964%). Редовната лихва е платима на 20 - то число от месеца. Договорена е еднократна комисионна за управление, представляваща 1 % от договорената сума. Договорът е със срок до 20.06.2015 г. и многократно е удължаван. По делото не е налице спор, а и от приетите доказателства се установява, че на 10.02.2020 г. сума от 31 037,64 лв., която е предназначена да постъпи в банковата сметка на „ТОБАКО ИМПОРТ“ ООД, находяща се в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, е постъпила по банкова сметка IBAN •••••••• в „Банка ДСК“АД, с основание „фактури а- цигари“, с наредител на сумата - “МИГ ДИМ“ ООД. Преводът е извършен от сметката на “МИГ ДИМ“ ООД, с IBAN ••••••••, открита във връзка с договора за кредитна линия в „Уникредит Булбанк“АД, с дата на изпълнение 10.02.2020г. В създадения документ в електронна среда, представляващ платежно нареждане, е отбелязано, че е той е подписан от Г. Т. Г. с мобилен тоукън. Безспорно е, че лицето Г. Т. Г. е управителят на “МИГ ДИМ“ ООД. По делото не е налице спор и относно това, че след извършване на превода на сумата от 31 037,64 лв. в сметка с IBAN •••••••• в „Банка ДСК“АД, на “МИГ ДИМ“ ООД е сезирал „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че това представлява неразрешена платежна операция и е отправил искане банката да предприеме действия. Уведомяването е извършена по телефон чрез колцентъра на банката на 17.02.2020 г. Със жалба от 19.02.2020 г. “МИГ ДИМ“ ООД, действащо чрез управителя си Г. Т. Г., е сезирал „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с искане да бъдат предприети мерки за възстановяване на сумата от 31 037,64 лв., която неправилно е преведена по сметка с IBAN •••••••• в „Банка ДСК“АД. Искането е останало неудовлетворено, тъй като авоарите са постъпили по сметка, която е в друга банката и за това свидетелства разменената между страните кореспонденция, представена по делото от ответника и чиято истинност не е оспорена в процеса. С писмо от 19.02.2020 г., изх.№ 16 – 000799, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД уведомява органите на МВР за това, че клиентът й “МИГ ДИМ“ ООД е констатирал, че преведената от него сума размер на 31 037,64 лв. е постъпила по сметка на друга банка - ДСК, което установил от разпечатване на авизото, създадено от него по вече утвърнет образец. Видно е от постановление за спиране от 19.06.2025 г. по досъдебното производство№ 5200/2020 г., пр. пр. №27348/2020 г. по описа на СРП, че досъдебно производство под горния номер е образувано на 04.03.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК и се води за това, че в периода от 10.02.2020г. до 11.02.2020 г. в гр. Ловеч и в гр. София при условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на последващите, с цел да набави за себе си или за другиго облага е възбудено заблуждение у служители на „ „МИГ-ДИМ“ ООД в гр. Ловеч и „Контрастер“ ООД в гр. София, като са внесени компютърни данни и с това на трите юридически лица е причинена имотна вреда в общ размер на 88 037,64 лева, а именно: на 10.02.2020 г. в гр. Ловеч с цел да набави за себе си или за другиго облага е възбудено заблуждение у служители на „МИГ-ДИМ“ ООД- Ловеч като са внесени компютърни данни и с това на юридическото лице е причинена имотна вреда в размер на 31 037,64 лева. По досъдебното производство няма привлечен обвиняем, респективно не е взета мярка за неотклонение. Въз основа на изисканата и приобщена информация е установено, че извършените два превода на дати 10.02.2020г. и 11.02.2020г. от банкова сметка IBAN •••••••• с титуляр свидетелят И. П. П. по банкова сметка с IBAN •••••••• с I. K. са извършени чрез мобилно приложение от ай пи адрес 195.123.228.60 е използван от дружеството GREEN FLOID LLC, регистрирано в САЩ. От извършените ОИМ е установено, че се касае да динамичен ай пи адрес и неможе да бъде посочено неговото точно местоположение, тъй като от посочените координати се открити няколко пресечни точки - намиращи се на територията на гр. София, пл. Независимост, гр. Силистра, с. Байлово и Белопопци и др. След проверка на материалите по делото, извършена по реда на чл. 242 НПК, е прието, че са налице основания за спиране на наказателното производство по реда на чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК - поради неразкриване на извършителя на деянието. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при „Уникредит Булбанк“АД на 10.02.2020г. (в началото на деня) е налична усвоена сума по овърдрафта (начално салдо) в размер 214 334,77лв. На 10.02.2020 г. от банковата сметка, обслужваща договор за банков кредит - овърдрафт № 1534/05.06.2014г. е наредена сума в размер 31037,64лв. към банкова сметка в „Банка ДСК“АД с IBAN •••••••• на основание: „фактура цигари“. В края на деня е налична усвоена сума (крайно салдо след всички извършени операции за деня) в размер 229778,11 лв. Начисляването на договорно - възнаградителна лихва на 20 - то число от всеки месец се извършва върху усвоената сума по овърдрафта, следователно доколкото главницата 31 037,64 лв. е част от усвоената сума, то върху нея има начислена договорно - възнаградителна лихва. Експертизата е съобразила размерите на усвоените суми към всички падежни дати в периода от 10.02.2020г. до 14.09.2022г. (исковата молба), извършила е преизчисление и е установила, че начислените и заплатени лихви върху процесната главницата от 31037,64лв. са в общ размер 2 933,96 лв. Наредената сума на 10.02.2020 г. в размер 31 037,64лв. към банкова сметка в „Банка ДСК“АД с IBAN •••••••• не е възстановена и не е на разположение по сметка с IBAN •••••••• с титуляр „Миг Дим“ООД. От „Банка ДСК“АД е получен отговор, че сумата не може да бъде възстановена, поради липса на средства по сметката на получателя. При извършената справка в „Банка ДСК“АД е предоставено извлечение по банкова сметка с IBAN •••••••• за период от 01.02.2020 г. до служебното закриване на сметката на 24.04.2020 г. Сметката е с титуляр И. П. П. с ЕГН: •••••••••• c адрес: •••. На 10.02.2020г. сумата в размер 31 037,64 лв. е постъпила по сметка с IBAN •••••••• в Банка ДСК“АД , но на 10.02.2020г. и на 11.02.2020г. сумата е наредена от титуляра И. П. П. и преведена към получател I. U.. Няма наличност по сметката и същата служебно е закрита от „Банка ДСК“АД на 24.04.2020 г. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-компютърно техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. Д. С., (намираща се на л. 80 и сл. от делото пред СГС) се установява, че процесът на използване на интернет технологии за управление на финансовите сметки и извършване на банкови транзакции през уебсайтове или мобилни приложения на банката включва достъп до информация за баланса, преглед на транзакциите, преводи, плащания на сметки и други банкови операции, които могат да бъдат извършвани чрез електронни устройства, свързани с интернет. Този вид услуга обикновено е защитен с различни мерки за сигурност, като лични кодове, двуфакторна аутентикация и криптиране, за да се гарантира защитата на личната информация на клиента. Въпреки предоставеното удобство на онлайн банкирането, съществуват и определени рискове, които потребителите трябва да вземат предвид. За да се намали рискът, потребителите трябва да следват най - добрите практики за сигурност, като използват силни пароли, активират двуфакторна аутентикация, избягват използването на обществени Wi-Fi мрежи за финансови транзакции и редовно проверяват сметките си за неправомерни активности. „Уникредит Булбанк“ АД предлага на своите клиенти онлайн банкиране, като продуктът на банката е “Булбанк Онлайн”, както десктоп достъп през браузер, така и мобилно приложение. В случая е използван достъп през браузер. В системата “Булбанк Онлайн” са взети необходимите мерки, които да осигурят безопасност при извършване на онлайн транзакции от потребителите. Тези мерки включват: SSL Криптиране: Зашифроване на комуникацията между потребителите и уебсайта чрез SSL (Secure Socket Layer) или TLS (Transport Layer Security) протокол, което предпазва данните от нежелани поглеждания. Двуфакторна аутентикация (2FA) - изискване за два отделни начина за потвърждение на самоличността, като например парола и код от токен, SMS или мобилно приложение. Мониторинг на транзакции - автоматизирано следене на транзакциите за ненормални или подозрителни дейности. Активно мониториране на сигурността - постоянен мониторинг на потенциални заплахи и реакция при откриване на атаки. Биометрични методи на идентификация - - възможност за използване на биометрични данни като отпечатъци, разпознаване на лице или други методи за потвърждение на самоличността (за мобилното приложение). За достъпване на онлайн банкирането Булбанк използва двуфакторна аутентикация. Това означава, че след като клиентът впише потребителско име (уникално) и парола следва да въведе специална комбинация от символи, които получава с СМС или одобрява влизането през софтуерен тоукън, инсталиран на мобилно устройство. От уеб архивите в интернет пространството стана ясно от кога банката използва двуфакторна идентификация. През 2019 година двуфакторната аутентикация вече е била въведена. Това се осъществява по следният начин - след въвеждане на потребителско име и парола на клиента се изпраща допълнителен код, който следва да бъде въведен в приложението “БУЛБАНК ОНЛАЙН”. Този код може да бъде изпратен с SMS или чрез тоукън на банката. От техническите задания на системата в банката стана ясно кога е разработен модулът за шаблон и че функционалността му не е била изменяна до момента на изготвяне на експертизата. За процесният превод на 10.02.2020 г., клиентът е използвал онлайн банкиране през компютър “БУЛБАНК ОНЛАЙН”. В системите на банката за дата процесното плащане на 10.02.2020 г. е запазена следната последователност от действия: в 13:04:49 ч. е направено платежното от темплейт; в 13:05:41 ч. са показани разликите с предварително зададения темплейт; в 13:05:53 ч. платежното с промените е записано и подписано. Плащането е подписано на 10.02.2020г.в 13:09:46 с мобилен токен от ID 177089 (Г. Т. Г.) и е за сума от 31 037.64 лв. Според вещото лице С. е възможно компютърът, от който се използва онлайн банкирането, да е бил заразен със зловреден софтуер, който може да промени данните, въведени от потребителя, включително банковата сметка за плащане. Това може да стане чрез софтуерни атаки като манипулиране на уеб страници, фишинг атаки, вредни програми (малуер) и други методи. Безопасността на онлайн банкирането зависи от различни фактори, включително сигурността на самото приложение за онлайн банкиране, сигурността на компютъра и устройството, което се използва за достъп до онлайн банкирането и от поведението на потребителя. В случая е използван мобилен токен с ID 177089. Това означава, че при всяко влизане, потребителят въвежда потребителско име и парола, като в допълнение вписва допълнителен код, генериран от токена. За извършване на плащане, потребителят подготвя платежно нареждане през системата на банката. Платежното може да се изготви в момента или да се използва предварително запазен образец. В конкретния случай е използван предварително запазен образец. Направени са промени по образеца. Потребителят е одобрил промените и е подписал плащането с мобилен тоукън. Потвърждаване на плащането се извършва отново с двойна автентикация. Веднъж потребителят натиска бутон за потвърждение, в допълнение с мобилния тоукън утвърждава плащането. Ако плащането не бъде потвърдено с тоукъна, то не се изпраща от банката към получателя. Плащането е подписано на 10.02.2020 13:09:46 с мобилен токен от ID 177089 и е за сума от 31037.64, като в 14:12:55 ч. е изтрит шаблон (образец). А в 16:29:14 ч. е последното влизане от IP 93.123.51.89, като при това влизане е извършена проверка на направените плащания през деня, които са изобразени в таблицата на листове 90-92 от делото пред СГС. В дадените пред първата инстанция обяснения в. л. С. подробно сочи как се отразява промяна на шаблона и че тази промяна се запазва в лог файла на банката, който сочи поредността и вида на тези промени чрез обозначаването им с уникални номера. Всички промени, включително и изтриване на изготвения за конкретната операция шаблон са осъществени от един и същи ай пи адрес. В създадената програма се сочат разликите от вече създадения образец/шаблон, а в случая те касаят името на получателя, IBAN- а, BIG, титуляр на сметката, но допълнителна сигнализация няма. Банката ограничава времево сесията, в която може да се провери създадения документ платежно нареждане, като всяка промяна, която е въведена в шаблона изисква потвърждение. Вещото лице уточнява и това, че запазените от банката лог файлове не дават възможност да се даде отговор на въпроса дали промяната е касаела IBAN- а и че това е било видимо само за потребителя към момента на извършване на операцията и проверка на създадения платежен документ. Програмата, която банката е създала за осъществяване на онлайн банкирането не е променяна от 2019 г. и че изтритият шаблон вече се явява недостъпен и не може да бъде видян дори и от потребителя на услугата От приетата в първоинстанционното производство повторна съдебнокомпютърно техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. П. Х., (намираща се на л. 204 и сл. от делото пред СГС) се установява, че „Уникредит Булбанк“ уведомява „Банка ДСК“ на 17.02.2020 г. в 10:07:47, след като получава сигнал в Център за контакт с клиенти, подаден от представител на дружеството - ищец. Експертизата потвърждава автентичността на логовете, както и че същите са резултат от хронологичният одит на банковата система, воден по автоматичен път от самата нея, което е заложена функционалност в нейното ядрото при самото й изграждане. Данните от този информационен одит се съхраняват в системата за определен период с цел информационен характер, като същите не подлежат на редакция от служители на банката. Този тип информация служи при необходимост от вътрешно банкови анализи с различна насоченост – от вида на оптимизиране на системата, контрол на нивата на достъп и на самите служители в банката, проверка за уязвимости, технически, софтуерни и комуникационни проблеми, анализи на финансовите операции на клиентите. Банковата система се анализира поточно и регулярно от човешки ресурс по „Информационна сигурност“, на годишна база банката е задължена да се извършват и тестове за проникване в системата от трета независима страна. Банката притежава архитектурно защити на няколко нива: засягащи трафика към приложенията, клиентските обръщения към приложенията, зониране и разделение на обръщенията между съставните части на приложенията (интерфейс, приложение, данни) с изрична технологична забрана за директна комуникация между интерфейсна част и данни, следене и реакция за забрана при наличие на аномалии в мрежовия трафик чрез прилагането и зониране на различните нива в архитектурата на защитни стени, прилагането на специализирана защитна стена на приложен слой специално за WEB базирани приложения и не на последно място ползването на софтуер за защита от неправомерен софтуер и ползването на злонамерен такъв (антивирусна защита и защита от заплахи). Последната система представлява занитен модул от вида IDS/IPS (установяване на заплахи/защита от заплахи), който се обновява автоматични и непрекъснато, също подлежи и на настройки от служители по информационната сигурност в банката. Обективираните „логове“ за това какво и как са действали клиентите се записват отделно на ниво данни в системата, където се обхваща всички параметри на потребителското поведение и действия до степен да може да се отговори кой, от къде, какво, кога и как е извършил, като действия в системата. В тези логове може да се запише действие по промяна на данни, но не и какви данни са променени от страна на клиента, поради конфиденциалност и технически да се ограничи възможността служител да влияе на записани потребителски/клиентски действия. Банката съответно се грижи за криптиране на комуникацията, на нейните приложения, със системата на банката. Транспортната среда и при двата вида отдалечено банкиране - електронно и мобилно, се осъществява през криптиран канал, чийто крипто алгоритъм се издава от трета доверителна страна. Авизото е резултат от изпълнения превода и се попълва с данни от превода, а не преди изпълнението. Потребител в „Булбанк Онлайн“, използващ като средство за вход и потвърждение на преводи Мобилен Токън, при вход в „Булбанк Онлайн“ въвежда потребителско име и парола, които са получени във филиал на Банката при регистрация на услугата и в последствие сменени от самия потребител при първи вход в системата. След което при натискане на бутон „Вход“ се зарежда нов прозорец, в който се въвежда еднократна парола, генерирана от приложението „Bulbank Mobile“. След успешен вход в „Булбанк Онлайн“, потребителят вижда начално меню със сметки, преводи, карти, кредити. В зависимост от вида на превода, който ще нарежда, потребителят избира съответното меню и му се зарежда електронна форма за попълване на информация. Потребителят следва да избере от коя сметка нарежда (това са сметки, за които има предоставени активни права), ако има избрана сметка по подразбиране, се зарежда автоматично и той може да коригира, данни за сметка и имена на получател, сума на превода и основание. В зависимост от превода има и други реквизити, които се изискват, ако е за чужбина или за поголеми суми (декларация за произход на средства, в случай че не е освободен от такава), избиране на дейност на фирмата. За попълнената информация има и опция за запазване на образец. От отделно меню за образци потребителят може да търси по име, което е дал на конкретния образец и да го редактира и нарежда повторно. След като бъде запазена попълнената електронна форма за превод, се навигира до меню „Неизпратени“, където следва да бъде подписан и изпратен преводът. При маркиране и на двете опции за подписване и изпращане за обработка, се зарежда прозорец, който показва данни за превода, дата, тип на превод, наредител, получател, съответните сметки, сума и подпис с М-токън. Има допълнително поле, което изисква да се въведе еднократно генерираната парола от мобилното приложение за потвърждение на превода, като при вход в мобилното приложение се въвежда код от нареждането в „Булбанк онлайн“, след което генерира код за потвърждение и се връща в „Булбанк Онлайн“, за да го въведе и потвърди изпращането. Ако за пръв път се нарежда към съответния получател и сметка, визуализира повторно за потвърждение, че се нарежда превод към нова сметка и данните за превода. При извършване на превод от образец, а именно използване на опция за бърз превод по вече създаден образец със същите данни, преводът отива в неизпратени, от където се вижда информацията за нареждане и потвърждаване чрез подпис с М-токън. Въззивният съд кредитира в обсъдените части експертизите, тъй като те са изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси. Тук е мястото да се посочи, че са необоснови твърденията на въззивника за непълноти и противоречия в изводите на двете компютърно-технически експертизи. В тази насока въззивникът изважда извън контекста определени части от констатациите и заключенията на вещите лица и манипулативно създава впечатление за противоречия, каквито в действителност липсват. Обстоятелството, че въззивникът не е съгласен с определени изводи на експертите, не означа, че приетите експертизи са непълни и взаимно противоречащи си. Освен това оспорването им от страна на въззивника почива на общо теоретични и хипотетични твърдения, които изначално не целят да установят релеванти обстоятелства от предмета на доказване. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: Основният спор между страните по делото се отнася до въпроса дали процесната платежна операция може да се третира като неразрешена по смисъла на чл. 70, ал.1, изр. 2 ЗПУПС. Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС, където е дадено легално определение на понятието "разрешена платежна операция", се посочва, че същата представлява платежна операция, която платеца е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а ако платецът не е наредил или не е дал изрично съгласие за изпълнение, то платежната операция е неразрешена. Според чл. 70, ал. 3 ЗПУПС съгласието за изпълнение на платежната операция или поредица от платежни операции се дава по ред и по начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги. В чл. 75 ЗПУПС са посочени задълженията на ползвателя на платежния инструмент, а именно: да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и ползване; незабавно след узнаването да уведоми доставчика на платежните услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент; да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент. Въззивникът не оспорва обстоятелствата, че при извършване на процесната платежна операция на 10.02.2020 г. достъпът до профила на „МИГ - ДИМ" ООД в интернет банкирането "Булбанк Онлайн е осъществен от управителят на въззивника Г. Г. Т., след правилно въвеждане на потребителско име и парола за достъп, който от своя страна е достъпил предходно създаден и използван темплейт. След това при последвалата промяна в запаметеният шаблон, процесното плащане е излъчено за одобрени и подписано на 10.02.2020 13:09:46 с мобилен токен от ID 177089 (Г. Г. Т.). Всички тези действия са извършени в електронна среда. Въззивникът, макар да използва термина неразрешени платежни операции, твърди факти и обстоятелства, от които категорично се установява, че именно той е дал своето съгласие (изразил е воля чрез съставяне, потвърждаване и подписване) за изпълнение на процесната платежна операция. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗПУПС не намира приложение, доколкото разрешението от платеца е предоставено преди извършване на процесиите платежни операции, като между страните няма уговорка, предвиждаща разрешението на платеца да се предоставя след изпълнение на платежни операции. В обобщение предвид съдържанието на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, следва да се заключи, че платежната операция е неразрешена, ако платецът не я е наредил или не е дал съгласие за изпълнението й, като това съгласие се дава по ред и начин, уговорени между платеца и доставчика на платежни услуги. Безспорно е в разглеждания случай, че въззивникът – търговско дружество няма качеството на потребител по смисъла на § 40 от ДР на ЗПУПС. С оглед на това и предвид чл. 67, ал. 4 ЗПУПС, страните са се възползвали от възможността да предвидят в съдържанието на сключения между тях договор различни разрешения от тези уредени в диспозитивните норми на чл. 70, ал. 4 и 5, чл. 78, 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 85, 91, 92 и сл. ЗПУПС. В тази насока сред изрично уговорените задължения на “МИГ ДИМ“ ООД в чл. 2 от договор за предоставяне на услугата “Булбанк онлайн" са: да попълва формите за платежни нареждания, съгласно указанията на уеб сайта на услугата; след съставяне, да подписва чрез установените в настоящия договор и Общите условия за услугата средства за идентификация и да изпраща за изпълнение електронното платежно нареждане, подписано с електронния подпис на всяко от лицата посочено в искането и получило такъв по начин, указан в уеб сайта на услугата; да предприеме от своя страна всички обективно възможни в т.ч. и технически предпазни мерки за защита на използваните от него идентификационни данни и системи за достъп, на персоналния си компютър, ползван софтуер, мерки за защита на системите и компютрите на пълномощниците си, така че да се избегнат и ограничат максимално възможните рискове, при онлайн банкирането; да ползва осъвременени строго защитен и лицензиран софтуер и антивирусна програма, защитаващи в необходимата степен срещу неоторизиран достъп идентификаторите му за ползване на онлайн банкирането, предмет на този договор (потребителско име, парола за достъп, електронен подпис), като полага изискуемата по закон грижа за целта, съответна на високата степен на риск от противоправно отнемане на идентификаторите и компютърните измами; да наблюдава движението по сметките си и при опит за неоторизиран достъп незабавно да сигнализира банката за блокиране на операциите по сметката. Съгласно чл. 2, ал. 6 от договора „неизпълнението от страна на клиента и всеки един от пълномощниците му, на което и да е от изискванията и задълженията, посочени в договора …….. е проява на виновно поведение (действие, бездействие) и груба небрежност, в резултат на които клиентът причинява вредите, резултат от операция, за която същият твърди че е изпълнена по сметките му за електронно банкиране при онлайн измама, отговорността и последиците, от която остават за сметка на клиента . Всяко оспорване на операция, извършена в резултат на проявени от клиента груба небрежност и/или измамен умисъл, при което оспорване клиентът се позовава на правилата за неразрешена транзакция, е невярно и неоснователно и непротивопоставимо на банката, тъй като с виновните си действия/бездействия, осъществени в нарушение на изискванията на банката за онлайн банкиране де юре клиентът разрешава всяка непредотвратена от него транзакция, която би могъл да не допусне при полагане на дължимата грижа.“. Освен това съгласно изрично уговореното в чл. 7, ал. 10 и ал. 11 от договора: „клиентът се съгласява, че въвеждането от електронното устройство за достъп до услугата на потребителските имена, паролите за достъп, SMS-паролите и използването на цифровите сертификати и универсалните електронни подписи от овластените от законните му представители лица с разпоредителни права по сметките при банката, съответно пълномощниците им, има действието и последиците на правно валиден електронен подпис върху нареждането до банката за изпълнение на съответната операция и че клиентът е изявил воля за сключването на съответната сделка за паричен трансфер с БАНКАТА, като по този начин клиентът възлага на банката изпълнението на операциите и сделките, както и че записванията от страна на банката по всички операции, извършвани в рамките на услугата „Булбанк онлайн" са редовни и противопоставила му счетоводни записвания, а извършените платежни операции са разрешени.“; „с подписването на този договор клиентът заявява съгласието си, че няма изпълнение на неразрешена платежна операция и клиентът няма основание да се позовава на неразрешена операция, като отговорността за неправилни нареждания е изцяло за сметка на клиента когато: банката добросъвестно, точно и в срок, в съответствие със заявеното нареждане и дадените й инструкции е изпълнила: всяка наредена операция с идентификаторите, ползвани лично от клиента и тези от упълномощените от него лица, от законните му представители и техни пълномощници, във формата на банката за това - потребителско име, паролата за достъп, електронен подпис (сертифициран от банката/ универсален)“. С оглед на цитираните конкретни клаузи от договора се заключва, че страните са се съгласили на основание чл. 67 ал. 4 ЗПУПС определени разпоредби от същия закон, между които тези на чл. 78 (относно доказването на автентичност и точното изпълнение на платежната операция) и чл.91 (относно отговорността на доставчика на платежни услуги към платеца), да не се прилагат в отношенията им, като бъдат заместени от съответните предвидени в договора клаузи. При това позволено от закона (чл. 67, ал. 4 ЗПУПС) договорно дерогиране на разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС и при наличието на цитираните уговорки в смисъл, че нарежданията, получени от банката чрез „Булбанк онлайн", се смятат винаги за валидно подписани писмени изявления на клиента, приложимо е общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. С оглед на това правило първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест с доклада си по делото. При горните констатации относно спецификите на възникналото между страните правоотношение, това означава, че, за да получи търсената съдебна защита, ищецът следва да е доказал, че банката е изпълнила платежната операция от 10.02.2020 г., без той да я е нареждал по реда и начина, по които са се споразумели. Поради изложените съображения следва да се определят като необосновани оплакванията на въззивника за неправилно разпределена доказателствена тежест от страна на първата инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че процесната операция не може да се третира като неразрешена, тъй като преводът на паричната сума е нареден, потвърден и подписан от лице, което се идентифицира като представляващо ищцовото дружество. Това обстоятелство се установява от приетите технически експертизи. Те се базират на проведеното изследване на логовете, част от електронната система на ответника, чиято автентичност и вярност не е оборена в процеса и от които се установяват извършените от ищеца и запазени в електронна среда действия по провеждане на процесната платежна операция на 10.02.2020г. в рамките на ползван от ищеца електронен канал за извършване на услуги, достъп до който (пасивен и активен) “МИГ ДИМ“ ООД е осъществил чрез предоставени му от банката персонални потребителско име и парола.Този процес на електронно банкиране е бил допълнително защитен чрез защитна комбинация от потребителско име и парола и допълнителен код, генериран от токена. В тази насока следва да се заключи, че преводът е изпълнен точно, като отговорността и риска за грешно посочен в нарежданията IBAN е за наредителя. Този извод се основава на констатациите на обсъдените по-горе делото съдебна компютърно - техническа експертиза и допълнителна съдебна компютърно - техническа експертиза, които както беше посочено се кредитират от въззивния съд. При извършване на процесната платежна операция достъпът до профила на “МИГ ДИМ“ ООД в интернет банкирането „Булбанк онлайн“ е осъществен при спазване на изискванията на чл. 100 ЗПУПС за двуфакторна идентификация. Съгласно посоченото в основното експертно заключение „В случая е използван мобилен токен с ID 177089. Това означава, че при всяко влизане, потребителят въвежда потребителско име и парола, като в допълнение вписва допълнителен код, генериран от токена.“ Същият този потребител, разполагащ с потребителско име и парола и конкретен код, генериран от мобилен тоукън е използвал предварително запазен образец. Направени са промени по образеца. Потребителят е одобрил промените и е подписал плащането с мобилен тоукън“. По този начин, предвид използваните персонализирани защитни характеристики и високата им степен на сигурност, следва, че автентичността на процесното платежно нареждане е била установена от банката по безспорен начин. От друга страна, въззивникът е разполагал с възможността, във всички етапи от процеса по подготовка на процесното платежно нареждане, да извърши проверка и/или корекция на данните на превода, включително преди и след неговото потвърждаване. Доколкото преводът е извършен в съответствие с посочения в платежното нареждане уникален идентификатор (IBAN) и по смисъла на чл. 90 ЗПУПС същият е изпълнен точно от ответника по въззивната жалба, съгласно зададеното нареждане и уговорения между страните метод и начин на подписване. В резултат на това, процесната платежна операция е коректно регистрирана и осчетоводена, като не е била засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от въззваемата банка. Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил в решението си с нормата на чл. 78, ал.4 ЗПУПС. Изричната дерогация на правилата на ЗПУПС, установено погоре в клаузите на договора, по отношение на ползвателя на платежни услуги - юридическо лице, което не е потребител, а има качеството на платец, обхваща и нормата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС. Когато се касае за юридическо лице - платец, всички негови действия извършени в електронна среда, обективирани писмено в създадения, потвърден и подписан по електронен път с уговорените инструменти платежен документ, съдържащ необходимите, според чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2018 г. на БНБ, реквизити, между които е и международният номер на банковата сметка (International Bank Account Number – IBAN) на получателя, обвързват платеца. В случая наличието на потвърждение на превода чрез мобилен тоукън на управителя на търговското дружество, респективно регистрирането от страна на доставчика на платежни услуги на използването на платежният инструмент в електронна среда, е достатъчно, за да се приеме, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този смисъл е и цитираната от страна на първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС (например решение № 139 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2767/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. Ц.), чийто разрешения се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на въззивника, че от първоинстанционния съд е нарушена разпоредбата на чл. 90 ЗПУПС. Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗПУПС нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор, когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор. Легалното определение на този термин е дадено в § 1, т. 59 от ДР на ЗПУПС, според която "Уникален идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка". Съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор, като в ал. 4 е посочено, че в случаите по ал. 2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа, да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция. С оглед на изложеното следва да се заключи, че в случая банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в съответствие с въведения от платеца IBAN, както и в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, защото те винаги се смятат за точно изпълнени. По силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове, издадена от БНБ. Задължение на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN, което е най-съществената информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на превода. По този начин, при получаване на процесното платежно нареждане, създадено в платформата за онлайн банкиране на въззиваемия, в профила на въззивника и потвърдено чрез мобилен тоукън от неговия управител, за доставчика на платежната услуга не е било налице основание да приеме, че се касае за нередовна операция и да не изпълни нареждането. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че от страна на въззивника се установява проявена съществена небрежност по отношение на процесната платежна операция. По категоричен начин се установява обстоятелството, че малко след провеждане на процесната операция по нареждане на сумата за плащане, създаденият от “МИГ ДИМ“ ООД шаблон с промени е бил изтрит от него. Това обстоятелство допълнително възпрепятства проверка на твърденията му за наличие на поведение на банката, което обосновава отговорността й. Освен това, в 16:29:14 ч. на същия ден е имало ново влизане в профила на въззивника, като при това влизане е извършена проверка на направените плащания през деня. От другата страна безспорно се установява, че процесното нареждане е изпълнено на същия ден, сумата е постъпила по посочената в преводното нареждане разплащателна сметка при Банка ДСК АД (с IBAN ••••••••), като сумите по сметката са прехвърлени на 10.02.2020г. и на 11.02.2020г., преди въззивникът да наведе оплаквания за наличие на оспорена платежна операция. От изложеното следва да се заключи, че не е налице и хипотезата на чл. 90, ал. 4 ЗПУПС, на която позовава въззивникът, а именно, че доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция. От наличната по делото писмена кореспонденция между двете банки е видно, че от страна на въззиваемия е положеня дължимата грижа сумата да бъде възстановена, но поради обективни причини (липса на авоари), същото не се е осъществило. От извода на въззивния съд, че правилно е осъществена трансакцията и че процесната платежна услуга не се явява неправомерна, следва, че сумата в размер на 31 037,64 лв. е част от разрешения овърдрафт на ищеца. Това от своя страна има за последица задължение на кредитополучатеиля и настоящ въззивник да заплати уговорените с банковия договор такси, комисиони и лихви. Това означава, че не са възникнали твърдените вреди съгласно чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в размер на 2770,11 лева, представляващи сумарна величина от начислени такси, комисиони и лихви върху сумата от 31 037,64 лв., представляваща част от кредитната линия. В контекста на всичко гореизложено следва да се приеме, че предявените искове са неоснователни, както за сумата от 31 037,64 лв., предмет на платежната операция от 10.02.2020 г., така и за сумата от 2 770,11 лв., с която ищецът твърди, да е намаляло имуществото му, ката последица от осъществената трансакция чрез „Булбанк онлайн“. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се дължат разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такива. В негова полза обаче не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като във въззивното производство не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от изложеното, Апелативен съд – София