Решение № 393 от 30.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 60/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от С. И. С., в качеството му на избран за председател на Сдружение за извършване на обществено полезна дейност „Правозащитен комитет Толерантност“ против решение № 191/26.11.2025 г. по т. д. № 31/ 2023 г. на Окръжен съд – Благоевград с което е потвърден отказ № 20251200900247 на Агенцията по вписванията, за вписване във водения от нея регистър на Сдружение „Правозащитен комитет толерантност“ . Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в жалбата. Съдът като прецени доводите на страната и материалите по делото, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. САС изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение, трябва да бъде казано, че абсолютна материалноправна предпоставка за вписване на сдружение е устава на учреденото юридическо лице да има лимитативно очертаното с чл. 20 от ЗЮЛНЦ, съдържание. Посочената правна норма е от императивен порядък и при несъблюдаване на заложените от законодателя изисквания към устава, длъжностното лице към АВ е задължено да постанови отказ за вписване. В случая, видно от представения към заявлението устав, в чл. 69, ал. 2 е посочен предмета на допълнителната стопанска дейност, който не отговаря на вложения от законодателя смисъл в нормата на чл. 20, т. 5 ЗЮЛНЦ. Изискването на закона е тази дейност да бъде посочена конкретно и ясно, за да може с оглед реда по който се учредяване сдружението, а именно, за извършване на обществено полезна дейност, да бъде направена реална оценка, доколко могат да бъдат проведени средствата за постигането на заложените цели. Ето защо, съдът намира, че описание като „всяка друга дейност, която не е забранена от закона“ е бланкетно и без съдържание, поради което и устава в част, не може да бъде вписан. Съгласно чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ, в устава на сдружението, следва да бъдат посочени правилата относно начина на представляването му и то трябва да е недвусмислено защото е свързано със сигурността на правния оборот. В случая, в разрез с посоченото, разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от устава определя, че при сключване на сделки, спрямо трети лица, представителството следва от решение на управителния съвет, а това е несъвместимо с изискването за осигурена предвидимост и защита на третите лица. Съгласно чл. 20, т.10 ЗЮЛНЦ, в устава на сдружението, следва да бъде заложен ред за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство, а такъв в устава не е регламентиран. Съгласно чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ, в устава на сдружението, трябва да има разрешение за начина на разпределение на останалото имущество след удоволетворяване на кредиторите, а такова в устава по делото, липсва. В обобщение на изложеното е видно, че са налице множество съществени нарушения на нормативните изисквания към задължителните елементи на устава на сдружение и само на това основание, без да се навлиза по същество на дефинираните цели и способи за постигането им, постановения от Агенцията по вписванията отказ е правилен. Ето защо, като е оставил без уважение жалбата срещу постановения отказ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Водим от горното, Софийския апелативен съд,