Решение № 2767 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 290/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от 33. Образувано е по жалба на К. К. В. от [населено място], действаща като майка и законен представител на З. Х. В. от [населено място], против Eкспертно решение № 90616/05.02.2026г. от заседание № 97 на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, с което НЕЛК отмененя ЕР на ТЕЛК № 93762/24.10.2025 г. по оценка СУ, като определя 100% степен на увреждане и потвърждава по останалите поводи. В жалбата се сочи, че детето страда от генетично установена вродена надбъбречна хиперплазия (ВНХ), представляваща рядко наследствено заболяване с необратим характер, за което не съществува лечебна терапия, а единствено пожизнено хормонозаместително лечение. Според жалбоподателя заболяването представлява дефинитивно състояние по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), тъй като не търпи позитивна еволюция и не съществува възможност за пълно или частично възстановяване. Излага се, че НЕЛК неправилно се е позовала на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степента на увреждане, която урежда единствено определянето на процента увреждане, но не съдържа критерии относно срока на инвалидизацията. Поддържа се, че липсва медицинска експертна оценка относно характера на заболяването и възможността за възстановяване, както и мотиви защо е определен максималният по чл. 69, ал. 1 НМЕ тригодишен срок вместо пожизнен срок съгласно чл. 69, ал. 4 НМЕ. Излага се твърдение, че предвид необратимия генетичен характер на заболяването и необходимостта от доживотна терапия административният орган е действал в противоречие с материалния закон, като е определил срок за преосвидетелстване. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се позовава на приложената медицинска документация, генетични изследвания, специализирана медицинска литература, официален медицински протокол относно лечението на ВНХ. С оглед изложеното се иска отмяна на експертното решение в оспорената част и постановяване на решение, с което на детето да бъде определен пожизнен срок на инвалидност и чужда помощ. Ответният колективен административен орган - НЕЛК, чрез процесуален представител, представя писмен отговор по жалбата. Оспорва жалбата и прави искане да се отхвърли като неоснователна, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление-декларация вх. № 262025082859836/28.08.2025г. /л.129/ З. Х. В., роден на 26.12.2013г., чрез своята майка е поискал да бъде представен на ТЕЛК за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното експертно решение. С Експертно решение № 93762 от зас. № 204 от 24.10.2025г. на ТЕЛК I състав към „МБАЛ –Шумен“ АД, [населено място], на З. Х. В. са определени 80 % вид и степен на увреждане (ВСУ), без чужда помощ, за срок от 3 години, и водеща диагноза: „Вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит“, при същото общо заболяване и придружаващи заболявания „Вродени аномалии на надбъбречната жлеза“. Експертно решение № 93762 от зас. № 204 от 24.10.2025г. на ТЕЛК I състав към „МБАЛ –Шумен“ АД, [населено място] /л.127-128/ е било оспорено пред НЕЛК. С Експертно решение № 90616 от зас. № 97 от 05.02.2026г. (л.125) НЕЛК – София е отменила Експертно решение № 93762 от зас. № 204 от 24.10.2025г. на ТЕЛК I състав към „МБАЛ –Шумен“ АД, [населено място], в частта на оценката СУ, като е определила 100% ВСУ с чужда помощ за срок от три години. Експертно решение № 90616 от зас. № 97 от 05.02.2026г. НЕЛК – София е било получено от адресата си на 23.02.2026г. видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.32). Жалбата срещу Експертно решение № 90616 от зас. № 97 от 05.02.2026г. НЕЛК – София е подадена директно пред Административен съд Хасково на 04.03.2026г. По делото е приобщено Медицинското експертно досие на З. Х. В., в т. ч. издаваните му от 2014г. насам медицински документи, отразяващи обективното му здравословно състояние в съответния период. От медицинската документация, съдържаща се в административната преписка, се установява, че детето страда от вродена надбъбречна хиперплазия (ВНХ) – сол-губеща форма, обусловена от генетично детерминиран дефицит на ензим в синтеза на надбъбречните хормони. Заболяването е установено непосредствено след раждането в резултат на проведен неонатален скрининг, при който са отчетени значително завишени стойности на 17-ОН прогестерон. Последвала е хоспитализация в специализирано детско лечебно заведение, където са установени електролитни нарушения, метаболитна ацидоза, клинични белези на дехидратация и ехографски данни за двустранно увеличение на надбъбречните жлези. Въз основа на клиничните, лабораторните и образните изследвания е поставена диагноза „Вродена надбъбречна хиперплазия – сол-губеща форма“, като е започнато лечение с глюкокортикостероиди и минералокортикостероиди. От представените епикризи и медицински документи се установява, че детето е проследявано непрекъснато от специалист по детска ендокринология. Провежда се постоянна заместителна хормонална терапия с хидрокортизон и флудрокортизон, като дозировките са били коригирани многократно съобразно възрастта, растежа и стойностите на проследяваните хормонални показатели. През 2024 г. детето е било хоспитализирано неколкократно по повод повръщане и невъзможност за прием на поддържащата терапия през устата, като е било необходимо болнично лечение и корекция на терапевтичния режим. През 2025 г. е извършена нова корекция на назначената терапия след проведени контролни хормонални изследвания. От последната представена медицинска документация се установява, че детето продължава да приема ежедневно предписаната заместителна терапия. В медицинските документи е отразено, че лечението има поддържащ характер и следва да продължи постоянно с цел предотвратяване на животозастрашаващи усложнения от заболяването. По делото са представени и резултати от генетични изследвания, удостоверяващи наличието на генетичен дефект, обуславящ развитието на заболяването. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Експертно решение № 90616 от зас. № 97 от 05.02.2026г. НЕЛК – София е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.103, ал.4 от ЗЗ, вр. чл.43, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /Правилника/. Спазено е изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл.18, ал.3 от Правилника), като експертното решение е постановено в състав от председател и двама специалисти, единия от които е педиатър, предвид детската възраст на освидетелстваното лице. Обжалваното експертното решение е издадено в писмена форма и формално съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване. Настоящият състав обаче намира същото за издадено при липса на относими към определения от органа срок на инвалидизация мотиви, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, които представляват основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т.2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съобразно чл.50 от Правилника, НЕЛК се е произнесла по жалбата против експертното решение на ТЕЛК, въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Сред медицинските документи са Етапна епикриза от 27.08.2025г. с диагноза вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит, както и вродени аномалии на надбъбречната жлеза /л.132/, Епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД за болничен престой от 26.06.2025г. до 26.06.2025г. с диагноза вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит /л.133/. Епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД за болничен престой от 28.07.2022г. до 28.07.2022г. с диагноза вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит /л.160/, Етапна епикриза от МЦ „Детско Здраве“ ЕООД за период от 05.10.2020г. до 15.10.2020г. , с поставено заключение за клинично доказана и генетично уточнена вродена надбъбречнокорова хиперплазия – сол губеща форма. Провежда заместително лечение от 14 дневна възраст /л.168/, Етапно наблюдение от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД от 22.12.2014г., с диагноза вродена надбъбречнокорова хиперплазия, с посочване че същата се дължи на 21- хидроксилазен дефицит /л.184/, Епикриза от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ ЕАД за болничен престой от 09.01.2014г. до 31.01.2014г., с поставена окончателна диагноза ВНХ – сол – губеща форма. /л. 190/ Тази здравна картина е била обективирана и в амбулаторни листове от консултации и прегледи извършени от 2014г. насам и приложени към медицинското досие на З. Х. В.. Д. З. Х. В. е било преосвидетелствано за определяне на ВСУ с експертно решение № 93762 от зас. № 204 от 24.10.2025г. на ТЕЛК I състав към „МБАЛ –Шумен“ АД, [населено място] /л.127-128/, по документи. С това решение била поставена водеща диагноза вродени адреногенителни разстройства, свързани с ензимен дефицит и придружаващи заболявания – вродени аномалии на надбъбречната жлеза. С посоченото експертно решение, съгласно част 9, раздел 4, т. 3.3.2. от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, на детето са определени 80 % ВСУ без чужда помощ като е определен срок от 3 години на ВСУ. С експертно решение № 90616/05.02.2026г. от заседание № 97 на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, НЕЛК отмененя ЕР на ТЕЛК по оценка степен на увреждане, като определя 100% степен на увреждане с чужда помощ и потвърждава по останалите доводи. В оспореното решение отново е посочен срок на ВСУ от три години. В мотивите на оспорения акт е посочено, че така определеното е в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2, към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, като се сочи, че отправната точна не предвижда пожизнен срок. Административният орган е приел, че от представените към медицинското досие документи се установя, че се касае за дете на 12.г, с диагноза ВНХ сол губеща форма, диагностицирано в неонатална възраст след скрининг, потвърдена чрез клинични и биохимични данни. Прието е че детето е на постоянна терапия с Кортинеф и Апкинди, с небохидомист от спазване на хранителен и двигателен режим Като отправна точка за определяне степента на увреждане органа се е позовал на част 9, раздел 4 т.3.3.3 от Приложение № 2, към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, като е определил 100% степен на увреждане с чужда помощ за срок от 3 години. Посочил че тази отправна точка не предвижда пожизнен срок. В настоящото производство няма спор по фактите и установеното и прието от административния орган като водеща диагноза заболяване. От събраните по административната преписка медицински документи, включително епикризи от специализирани лечебни заведения, резултати от генетични изследвания, проследяваща медицинска документация и заключенията на лекуващите специалисти, безспорно се установява, че детето страда от вродена надбъбречна хиперплазия, сол-губеща форма, обусловена от генетично детерминиран ензимен дефицит. Установява се още, че заболяването е диагностицирано в неонаталния период, провежда се постоянна заместителна терапия с глюкокортикостероиди и минералокортикостероиди и е налице необходимост от непрекъснато медицинско наблюдение и контрол на хормоналните показатели. Спора между страните се свежда до дължимостта на административния орган да извърши преценка за наличие на условията по чл. 69, ал.4 от НМЕ, каквато се претендира от оспорващия, че не е извършена и съответно неправилно е определен срок на инвалидност от 3 години. От така изложените от административния орган доводи за определяне съответния срок за инвалидност, настоящият състав намира, че в оспореното решение на НЕЛК липсват конкретно изложени мотиви за определения срок на ВСУ, посочена е само Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2, към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК всеки административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Изискването за мотивираност е гаранция за законосъобразност на административната дейност и за възможността засегнатото лице и съдът да проследят начина, по който административният орган е достигнал до формираната воля. В случая НЕЛК е определила срок на инвалидност от три години, като единствено е посочила, че приложимата отправна точка от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степента на увреждане не предвижда пожизнен срок. Подобно мотивиране е недостатъчно, доколкото Методиката урежда единствено критериите за определяне на процента вид и степен на увреждане, но не съдържа самостоятелна правна уредба относно срока на инвалидността. Срокът на инвалидността е предмет на самостоятелна регламентация в чл. 69 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба срокът на инвалидността е от една до три години, а съгласно ал. 4 при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване срокът се определя пожизнено. Следователно административният орган е бил длъжен да извърши конкретна преценка дали установеното заболяване попада в хипотезата на чл. 69, ал. 4 НМЕ и да изложи мотиви относно наличието или липсата на възможност за пълно или частично възстановяване на освидетелстваното лице. С разпоредбата на чл. 101а ЗЗ е предвидено срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност да се определя в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Аналогична е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 НМЕ, в която е регламентирано, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Съгласно чл. 101а, ал. 2 ЗЗ при дефинитивни състояния, посочени в НМЕ по ал. 1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено. С разпоредба на чл. 69, ал. 4 НМЕ е възпроизведено това правило, а именно: при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, срокът за инвалидност да е пожизнен. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ "дефинитивни състояния" са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т. е това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна. Следователно за да се определи дали срока на инвалидност следва да е в границите по ал.1 или пожизнен съобразно ал.4 на чл. 69 от НМЕ, каквито са били възраженията на жалбоподателя и при предприетото оспорване по административен ред, органите на медицинска експертиза е следвало да извършват преценка относно характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като дадат отговор за наличието или липсата на дефинитивно състояние, с оглед характера на общото заболяване на освидетелствания, след което да вземат обосновано и мотивирано решение. Отправните точки по Приложение № 2 към Наредбата за медицинската експертиза уреждат критериите за определяне на процента на увреждане, но не освобождават органа от задължението самостоятелно да прецени срока на инвалидността съобразно чл. 69 от Наредбата. Такава преценка в оспореното решение липсва. НЕЛК не е обсъдила медицинската документация, съдържаща данни, че заболяването е генетично обусловено, установено в неонатална възраст, с доказан ензимен дефицит и провеждано пожизнено заместително лечение още от 14-дневна възраст. Не са изложени съображения дали това състояние подлежи на обратно развитие, подобрение или възстановяване и по какви медицински критерии е прието, че е необходим периодичен контрол чрез преосвидетелстване през три години. От събраните по делото медицински документи се установява, че водещото заболяване е вродена надбъбречнокорова хиперплазия – сол губеща форма, дължаща се на генетично обусловен 21-хидроксилазен дефицит. По делото не са налице данни за съществуването на лечебен метод, водещ до преодоляване на заболяването, нито за възможност за неговото пълно или частично възстановяване. Напротив, наличната медицинска документация сочи на необходимост от постоянно и пожизнено хормонозаместително лечение с цел поддържане на жизнените функции и предотвратяване на животозастрашаващи усложнения. Ето защо съдът намира, че заболяването на З. В. представлява генетично обусловено състояние, при което липсва възможност за етиологично лечение и пълно възстановяване на нарушената функция. Провежданата терапия има заместителен и поддържащ характер, насочена е към предотвратяване на животозастрашаващи усложнения и не води до отпадане на заболяването или до възстановяване на нормалната физиологична функция на надбъбречната кора. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че заболяването „вродена надбъбречнокорова хиперплазия – сол губеща форма“ представлява вродено, генетично обусловено и необратимо състояние, което не търпи позитивна еволюция и при което липсва възможност за пълно или частично възстановяване по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на НМЕ. Като не е изследвала този съществен за спора въпрос и не е изложила мотиви относно приложението на чл. 69, ал. 4 НМЕ, НЕЛК е постановила акта си при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на задължението по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички относими факти и обстоятелства. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е препятствало правилното приложение на материалния закон и е довело до определяне на срок на инвалидност без необходимата правна и медицинска обосновка. По горните съображения настоящият съдебен състав намира, че в оспореното решение на НЕЛК неправилно е определен срока на инвалидност, като несъответен с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба се явява основателна. Ето защо оспореното експертно решение в частта относно определения тригодишен срок на инвалидност следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т.2, т. 3 и т. 4 от АПК и преписката да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне административният орган следва изрично да обсъди характера на заболяването, възможността за пълно или частично възстановяване и наличието на предпоставките по чл. 69, ал. 4 НМЕ за определяне на срок на инвалидност съобразно посочената разпоредба. На основание чл. 174 от АПК на този орган следва да бъде определен и срок за издаване на административния акт, а именно срок от три месеца, колкото е срокът за произнасяне с експертно решение по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът