Решение № 12495 от 30.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2416/2025 г.
Административен съд - Варна30.09.2026reporting judge Васил Пеловски
Ruling
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж. И. Д. [ЕГН] от •••••••••••••• срещу Решение № ДУ-25-7710-20/19.09.2025 г. на Областен управител на област с административен център Варна за произнасяне по Заявление с вх. № ДУ-25-9400-79/26.08.2025 г. ОСЪЖДА Ж. И. Д. [ЕГН] от ••••••••••••••••••• да заплати на Областна администрация Варна направените по делото разноски в размер на 102,26 евро, съставляващи внесена юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40, ал. 3 ЗДОИ. СЪДИЯ: �
Grounds
Производството е по реда на чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалбата на Ж. И. Д. [ЕГН] от ••••••••••••••• срещу Решение № ДУ-25-7710-20/19.09.2025 г. на Областен управител на област с административен център Варна постановено по Заявление с вх. № ДУ-25-9400-79/26.08.2025 г.
В жалбата и уточнителни молби оспорващата сочи, че със заявление вх. № РД-25-9400-79/ 26.08.2025г. до Областен управител на Област Варна с приложени девет писмени доказателства е поискала информация за периода от 27.08.1987г. до дата 03.06.2019г., която е създавана, получавана и съхранявана във връзка с осъществяване дейността на органа по ЗДС и ППЗДС, вр. ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ и др. Исканата информация не е свързана с дейността на други задължени за предоставянето и субекти, същата не е публикувана и никога не е била предоставяна на оспорващата - както за запознаване, така и копия от документи по административните преписки. След изискано уточнение от административния орган с писмо № ДУ-25-9400-79/1/ от 02.09.2025г., жалбоподателката е направила уточнението, че поисканата информация е събрана в кръга на компетентността на Областен управител на Област Варна. В заявлението поисканата информация е дефинирана недвусмислено по зададените от заявителката критерии и е налична при сезирания орган върху материални носители /административни преписки с много документи по всяка/. Изрично е уточнено, че информацията е съществуваща и не е необходимо да се извършват изрични проучвания и анализи, нито да се изготвят индивидуални отговори или становища, както и кадастрални съпоставки и разчети. Жалбоподателката изрично е посочила, че желае да се запознае с целите административни преписки, в които се съдържат много документи. С оспорваното Решение № ДУ-25-7710-20 от 19.09.2025г. на Областен управител е разрешен достъп до обществена информация и е предоставена преписката единствено по АДС № 9780/25.07.2019г. Предоставената административна преписка не е предмет на заявлението от 26.08.2025г., поради което оспорващата счита че е налице отказ. Оспорващата изрично сочи, че служителите в Областна администрация Варна са запознати с административните преписки, относно отчуждаванията в кадастрален район кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна. Прилага приемо-предавателни протоколи, като уточнява, че поради липсата на изписани в тях точни административни адреси, не е възможно селекцията в архива може да бъде направена само по белега - номер на АДС. Счита, че ответникът не е необходимо да прави аналитична дейност и селектиране на преписки, тъй като те съществуват каталогизирани във вида, в който са получени по номерата на АДС. Отправя искане да отмените оспорения акт и да се задължи Областен управител на област Варна да предостави исканите административни актове или ако такива не съществуват в правния мир, изрично да удостовери това обстоятелство.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателката, редовно призована се явява лично, поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на административния акт. В дадения от съда срок представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – Областния управител на област с административен център Варна, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт С. В., който в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. В дадения от съда срок представя писмени бележки.
Административен съд – Варна, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави допустима за разглеждане по същество.
Производството по реда на ЗДОИ е образувано по Заявление за достъп до обществена информация по Заявление с вх. № ДУ-25-9400-79/26.08.2025 г. подадено от Ж. И. Д. до Областния управител на област с административен център Варна, с искане за предоставяне на административните преписки:
- За отчуждаване на имоти /дворни места и сгради/ по кадастрален план от 1950г. в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна от 1950г. до настоящия момент.
- По изменение на дворищната регулация по КП от 1950г., в стар кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна, въз основа на решение в протокол № 107/ 02.03.1955г. на Сталинградоустройствения съвет на ГНС, с която се образува парцел от 700 кв.м, за строителството на блока на БДЖ на административен адрес [улица] [улица], изграден с позволителен № 10/04.01.1956г., предадена в Областна администрация с приемно-предавателен протокол от 05.07.1999г.
- За отчуждаване, след дата 27.08.1987г. до дата 03.06.2019г. на имот /дворно място 83 кв.м. ид. части от 220 кв.м. и сграда/ представляващи стар пл. № 7, в стар кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна, с административен адрес [улица].
- За отчуждаване, след дата 27.08.1987г. до дата 03.06.2019г., на новоизградената пететажна жилищна сграда с площ 70 кв.м. в гр. Варна на [улица]изградена при условие Заповед № 32/01.02.1983г. на Председателя на ИК на ОбНС-гр. Варна, с която е одобрена етапната реализация на КЗСП на кв. 60 и съобразно архитектурен проект одобрен на 27.07.1983г. и Екзекутивен проект одобрен на 21.12.1984г., вписани в разрешение за строеж № 129/07.10.1983г. на район “Одесос“ и приета с Протокол на приемателна комисия - Акт Обр. № 16 от 27.08.1987г.
- Отчуждаване на обекти, след дата 27.08.1987г. до дата 03.06.2019г., в партерния етаж на новоизградената пететажна жилищна сграда с площ 70 кв.м. на [улица] гр. Варна, след приемането й с Протокол на приемателна комисия с Акт Обр. № 16 от 27.08.1987г., идентична е пететажната сграда с площ 70 кв.м. с имот № 1756 по КП от 2003г.
- За отчуждаване, след дата 27.08.1987г. до дата 31.12,2000г., на дворно място на имоти пл. № 5, част от имоти пл. № 6 и пл. № 7 в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна по кадастрален план от 1950г., което следва да е с обща площ от 233 кв.м. представляващо дворното място на ПИ № 1753 по кадастрален план на 8-ми микрорайон на гр. Варна, одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.2003г. на ИД на АГКК.
- Административен акт - заповед на областен управител, чрез който се установява в периода от дата 27.08.1987г. до 03.06.2019г. сградата или обекти в нея на [улица] гр. Варна, предмет на Протокол на приемателна комисия от 27.08.1987г. /Акт обр. 16/ предоставени ли са като държавна собственост, като държавно имущество за стопанисване и управление, на кого, с каква заповед за това.
В заявлението изрично е посочено, че след преглед на административните преписки ще посочи от кои документи да бъдат предпоставени копия на материален носител.
С писмо изх. № ДУ-25-9400-79/1/ от 02.09.2025 г. Областния управител на област с административен център Варна, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ е изискал уточнение преписката по кой точно документ / волеизявление / акт на областния управител заявителката желае да бъдат предоставени, като е указана необходимостта от систематизирате на въпросите, разпръснати в няколко точки със сходен предмет, в ясно и кратко дефинирана информация с посочване на документите. В писмото е изложено, че административният орган не е длъжен да извършва изричен анализ, за да съобразява кои евентуално налични при него документи биха отговорили на обобщителните критерии от искането на заявителката, тъй като от заявлението не става ясно преписката по кой акт е необходима.
С писмо вх. № ДУ-25-9400-79/2/ от 15.09.2025 г. жалбоподателката заявява, че поисканата информация е ясно посочена и дефинирана, по зададените от нея критерии, като не е необходимо да бъде създавана като нови документи и становища, нито да се извършват изрични проучвания и анализи, както и кадастрални съпоставки и разчети, тъй като директорът на Дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ разполага с тази информация, която следва да се съхранява безсрочно. Уточнява, че не разполага с номерата на административните актове по всяка административна преписка по отчуждаване за стар кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна по КК от 1950г., както и по КП обявен в ДВ. бр. 94/2000г. и други КП и РП., но не се налага извършването на някакъв изричен анализ.
С оспореното Решение № ДУ-25-7710-20/19.09.2025 г. ответникът на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ разрешава да се предостави на Ж. Д. достъп до обществена информация по административната преписката по АДС № 9780/25.07.2019г. Първоначалният достъп до информация следва да се осъществи под форма на преглед в оригинал или копие, без оцифряване на информацията по какъвто и да е начин от страна на заявителя, включително и чрез снимки с мобилно устройство. Изложени са мотиви, че със заявлението е отправено искане за предоставяне на достъп до обществена информация, а именно: административни преписки по отчуждаване на недвижими имоти и изменение на дворищна регулация по КП на гр. Варна от 1950г в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна - от 1950г до настоящия момент; информация относно жилищна сграда, находяща се на [улица] гр. Варна и отчуждителни процедури, свързани с нея; административен акт, чрез който сградата или обекти в нея са предоставени от Държавата за стопанисване и управление. По така зададените от заявителката критерии установима и относима към искането е преписката по АДС № 9780/2019г. относно самостоятелен обект в сграда, находяща се на [улица] гр. Варна.
В хода на съдебното производство са приети следните писмени доказателства: схема № 15-208406-11.03.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2.4, с вписан собственик Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, Договор за групов строеж от 22.08.1984 г., Договор за доброволна делба на ново построена жилищна сграда от 15.02.1989 г., Протокол на Приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект, договор от 05.01.1984 г., Становище от ДП „Български спортен тотализатор“.
С молба с.д. № 21040/12.12.2025 г. жалбоподателката сочи, че целта на заявлението е да се снабди с доказателства относно вярната имотна основа, положението на имотите, които граничат с парцел с площ 220-233 кв.м., образуван от имоти пл. № 6 и пл. № 7 в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна. Твърди, че са известни няколко АДС, но не е запозната с административните преписките по тях, включително и с графичните им части. По т. 2 от заявлението, относно изменение на дворищната регулация по КП от 1950 г., с която се образуват парцел от 700 кв.м. за строителството на блок на БДЖ е съставен АДС № 3656/10.01.1962 г. и с Приемо-предавателен протокол от 05.07.1999 г. По т. 3, 4, 5 и 7 от заявлението сочи, че дефинираната информация по зададените от нея критерии е събрана или създадена в кръга на компетентността на Областния управител на област с административен център Варна и тя не следва да бъде препращана към ДП „БСТ“. Към молбата са приложени и приети по делото следните писмени доказателства: цветно копие на КП от 1950 г., с отразена в син цвят дворищна регулация, одобрена със Заповед № 244/16.01.1959 г. на Зам.-министъра на КСБА; комбинирана скица от КП от 2003 г. с приложена дворищна регулация изготвена от длъжностно лице на район „Одесос“; комбинирана скица № 1234/09.08.2004 г. за трасиране на имотни граници; извадка от изменение на ЗРП одобрен със Заповед № Г-23/23.04.1996 г. на Кмета на Община Варна; АДС № 10583/28.09.1970 г.; АДС № 636/14.06.1990 г.; Констативен протокол от 05.05.1997 г.; молба вх. № РД-06-940-635/27.04.2006 г. до Областен управител; писмо изх. № РД-06-9400-635/13.06.2006 г. до Областен управител; молба вх. № РД-06-9400-635/19.06.2006 г. до Областен управител; приемо-предавателен протокол от 30.06.2004 г. – листи 1, 3 и 6 за ДС № 10583; АДС № 3656/10.04.1962 г.; „Приемо-предавателен протокол от 1999 г.“, за предаване на актови книги за държавна собственост, включително и от № 3531 до 3730; Договор за продажба от 30.12.1968 г. на държавен жилищен фонд в парцел ІІІ в кв.60, 8-ми подрайон на гр. Варна; АДС № 13183/14.10.1976 г., „Приемо-предавателен протокол от 27.12.2007 г. за предаване на актови книги за дължана собственост, включително и от № 13101 до 13330.
Въз основа на направените уточнение от жалбоподателката по делото и посочените АДС, индивидуализирани с техните номера, които не са посочени в първоначалното заявление по ЗДОИ, ответникът е издал допълнително Решение № ДУ-26-7710-22/30.06.2026 г., с което е предоставен на жалбоподателката достъп до обществена информация по административните преписки по АДС № 10583/1970г., АДС № 636/14.06.1990 г., АДС № 3656/10.04.1962 г., АДС № 13183/14.10.1976 г.
В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката М. Д., заемаща длъжността директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Варна. Свидетелката заявява, че работи в от Областна администрация – Варна от 01.04.2007 г., а от 30.03.2017 г. до настоящия момент е директор на специализираната дирекция. Сочи, че с конкретното заявление за достъп до обществена информация на жалбоподателката не е запозната, тъй като тези искания се разграждат от общата администрация – Дирекция „АПОФУС“, но по принцип е запозната с исканията на оспорващата. Сочи, че в Дирекция „АКРРДС“ се съхраняват актовете за държавна собственост, но информацията е класифицирана единствено по номер на АДС.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно, законодателят е вменил на задължения по закон субект да се произнесе по подаденото заявление за достъп с изричен акт в писмена форма. В чл. 3 ЗДОИ е регламентирано, задължените субекти да предоставят информацията, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. В случая заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДУ-25-9400-79/26.08.2025 г. има за предмет информация относно осъществявания дейност от страна на Областна администрация Варна, съответно Решение № ДУ-25-7710-20/19.09.2025 г., допълнително с Решение № ДУ-26-7710-22/30.06.2026 г. са постановени от Областния управител на област с административен център Варна, като материално и териториално компетентен орган.
Решението по заявлението за достъп до обществена информация е в писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите и правните основания за издаването си, за да позволи осъществяването на съдебен контрол.
В хода административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта на самостоятелно основание.
Дефиницията на понятието „обществена информация“ е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, съгласно която „обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Обществената информация съгласно чл. 9 ЗДОИ е официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията според чл. 11 от същия закон, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до официална и служебна обществена информация е свободен. В разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация – държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти, публичноправни организации и т. н., които създават или съхраняват обществена информация.
При тълкуването и анализа на така очертаната нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на преценка за съществуването на задължение за предоставяне на достъп до конкретна обществена информация, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който е направено искането, да е сред лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗДОИ и 2. Информацията, която се иска, да представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.
От съдържанието на подаденото от оспорващата заявление, направените уточнения в хода на съдебното производство, характера и обема на исканата информация, съдът счита, че искането не касае и "обществена информация“ съгласно легалната дефиниция на понятието дадена в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Обществена е не всяка информация, която се създава, обработва или съхранява от задължен субект по ЗДОИ, а само тази, която отговаря кумулативно на двете регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина /организацията/ да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. В случая втората кумулативна характеристики на исканата информация не е налице. С оглед съдържанието на депозираното заявление и формулировката на направеното искане, заявената за предоставяне информация не може да бъде определена като такава, свързана с обществения живот в Република България. Този извод не се променя от обстоятелството, че исканата информация се съдържа в официални документи. Не формалните белези, а съдържанието на информацията е релевантно за определянето като "обществена" и съответно обуславя наличието на законово задължение за нейното предоставяне. След като исканата информация, определена от заявителката като касаеща лично нея, нейните наследодатели и наследствения имот, очевидно е че тя не е свързана с обществения живот в Република България. Не може да се приеме и че заявената за предоставяне информация е с оглед осигуряване на възможност за Ж. Д. да си състави собствено мнение относно дейността на Областна администрация Варна, а търсеното и получаване на информация при упражняване на конституционно признатото и законово регламентираното право на достъп до обществена информация, не може да бъде подчинено на друга, освен на законовата цел и не може да преследва интерес, различен от законово признатия такъв. В случая исканата информация във връзка с имота на жалбоподателката, неговото изменение след регулация, отчуждителни преписки за дворно място и съседни поземлени имоти, очевидно касаят конкретни правоотношения, по което заявителката е страна. Ето защо заявената за предоставяне информация не попада в обхвата на обществената информация по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ.
Поисканият достъп до информация по въпрос № 1 и № 2 от заявлението обхваща период от 75 години за отчуждаване и изменение на регулацията на дворни места и сгради в кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна. По аналогичен начин е заявен и достъпа до информация по въпроси от 3 – 7 и макар да обхващат период от 32 години. Правилно административният орган е констатирал, че заявения достъп до информация от Ж. Д. е твърде общ и е необходимо неговото конкретизиране. Това, че дадена информация е налична при органа не означава, че органът следва да предполага и да селектира преписките по обобщените критерии на заявителя, извършвайки експертиза на действалите кадастрални, регулационни и застоителни планове на квартала, включително и като съобрази действието на Решение № 11477/20.12.2005 г. постановено по адм. дело № 6371/2005 г. на петчелен състав на ВАС, с което е обявена за нищожна заповед № РД - 12 - 557 от 30.12.1981 г. издадена от първи зам. министър на министерство на строителството и архитектурата, с която е одобрен кадастралния, застроителния и регулационния план на централна градска част гр. Варна.
Предвид изложеното правилно административният орган с оспорваното решение е предоставил достъп до АДС 9780/25.07.2019г. След направени уточнения в хода на съдебното производство допълнително Решение № ДУ-26-7710-22/30.06.2026 г. областният управител на област с административен център Варна е предоставил достъп и до преписките по съставяне на АДС № 10583/1970г., АДС № 636/14.06.1990 г., АДС № 3656/10.04.1962 г., АДС № 13183/14.10.1976 г.
По втория въпрос от заявлението относно преписките за изменение на дворищната регулация по КП от 1950, в стар кв. 60, 8-ми подрайон на гр. Варна следва да се вземе предвид, че плановете с такъв обхват се процедират и съхраняват от общинските администрации.
Не се доказаха и възраженията на жалбоподателката, че цялата поискана от нея информация в процесното заявление е създадена и се съхранява в Областна администрация Варна. Съгласно чл. 67 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ в министерствата, другите ведомства и областните администрации може да се създаде звено "Държавна собственост" и звено "Управление на собствеността". В разпоредбите на чл. 69 и 70 ЗДС са посочени органите които съставят АДС – в зависимост от това дали собствеността е изключителна държавна, публична или частна държавна собственост. Във всички посочени хипотези независимо от вида на държавната собственост, един от двата съставени екземпляра от АДС, след вписването му се изпраща на съответното звено "Държавна собственост" в Областната администрация по местонахождение на имота. Съгласно чл. 74 ЗДС АДС се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в отдел "Държавна собственост" при Областния управител. В Правилника за прилагане на ЗДС глава ІХ са разписани подробно задълженията на областния управител относно актуването и отписването на имоти държавна собственост от актовите книги, както и воденето на регистрите за тези имоти. Безспорно след влизане в сила на ЗДС през 1996 г. задълженията по съставянето на АДС и воденето на регистрите за държавните имоти е на областния управител. От друга страна за общинската администрация е налице задължение да предаде всички налични АДС. В §14 от ПЗР на ППЗДС е посочено, че кметовете на общини са длъжни да окажат съдействие на областните управители за предаване на заверени копия от всички АДС, заедно с оригиналните документи, послужили за тяхното съставяне, ако не са били предадени по установения досега ред. От представените като доказателства в настоящото производство Приемо-предавателен протокол от 1999 г. и Приемо-предавателен протокол 27.12.2007 г. се установява, че са предадени актовите книги за имоти държавна собственост, но не и преписките за съставянето им. Единствено в Приемо-предавателен протокол от 30.06.2004 г. /стр. 1, 3 и 6/ е посочено, че се предават и административните преписки по съставянето на АДС, включително и АДС № 10583/1970г., за която преписка обаче е предоставен достъп с допълнително решение № ДУ-26-7710-22/30.06.2026 г. на областния управител на област с административен център Варна.
Неоснователни са възражението на жалбоподателката, че приписките по АДС № 10583/1970г., АДС № 636/14.06.1990 г., АДС № 3656/10.04.1962 г., АДС № 13183/14.10.1976 г., предоставени с допълнителното решение не са предоставени в оригинал. Административния орган принципно следва да се съобрази с предпочитанието на заявителката, когато той се е възползвал от правото си да посочи някоя от изброените в чл. 26 ЗДОИ форми на достъп, но в конкретния случай заявителката е посочила единствено преглед на административните преписки, без да уточни дали желае да се запознае в оригинал или копие.
С оглед така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областна администрация Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, определен съобразно чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна,
Cited provisions
21- чл. 146 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 10 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 26 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 29, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 9 ЗДОИ
- чл. 74 ЗДС
- чл. 11
- чл. 14
- чл. 145
- чл. 24
- чл. 37
- чл. 40, ал. 2
- чл. 67
- чл. 69