Решение № 9382 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по Касационна жалба с вх. № 10000/13.05.2026 г., подадена от Началник на Гранично полицейско управление при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас, чрез гл. юрисконсулт Кр. И., срещу Решение № 1519/22.12.2025 г., постановено по АНД № 3296/2025 г., по описа на Районен съд /РС/ - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 6100а-162/23.07.2025 г., издадено от Началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ І - ва степен – Варна към РДГП – Бургас. С него, за нарушение на чл. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на основание чл. 49а, ал. 1 от същия закон на I. K. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева; за нарушение на чл. 8 от ЗЧРБ на основание чл. 49а, ал. 2 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 000 лева по отношение на лицето Y. M., и за нарушение на чл. 8 от ЗЧРБ, на основание чл. 49а, ал. 2 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 000 лева по отношение на лицето T. M. В жалбата се релевират твърдения за незаконосъобразност и неправилност на решението на РС - Варна поради нарушение на процесуалните правила и на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че от писмените доказателства и събраните в хода на въззивното производство свидетелски показания по категоричен начин се доказват вменените за извършени нарушения, тъй като изцяло в отговорност на капитана на кораба е придвижването на пътници без билет на кораба, както и допускането на същите да слязат от кораба на територията на страна, без да притежават необходимите за това документи. Посочва се, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа изложената от РС – Варна фактическа обстановка. Изтъква се, че постановеното от РС – Варна въззивно решение съдържа нарушения и изводи, които не касаят обжалваното пред него НП, довело до постановяване на диспозитив, който не касае установените от административно-наказващия орган нарушения. Въз основа на тези съображения от съда се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или да се потвърди НП като законосъобразно. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В Писмена молба с. д. № 13679/ 25.06.2026 г. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – И. К., чрез представител по пълномощие адв. Н. Б. – АК – Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че крайният резултат, до който е стигнал въззивния съд, е правилен и законосъобразен. Посочва, че по време на трансфера на територията на кораба са извършвани задължителните гранични проверки от страна на трудовите власти в Грузия. Пояснява, че бежанците са били установени с помощта на специални помощни средства, поради което счита, че не е налице виновно поведение от страна на капитана на кораба. От съда се иска оставяне в сила на въззивното решение. По делото Окръжна прокуратура – Варна редовно уведомена, не се представлява. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Наведените в нея доводи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Производството пред районния съд е образувано по жалба на И. К., гражданин на Украйна, роден на 02.07.1976 г., чрез адв. Н. Б., срещу НП № 6100а-162/23.07.2025 г., издадено от Началника на ГПУ І - ва степен – Варна към РДГП – Бургас, с което на И. К. са наложени „глоби“, както следва: на основание чл. 49а, ал. 1 от ЗЧРБ в размер на 3 000 лева; на основание чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ в размер на 6 000 лева и на основание чл. 49а, ал. 2 от ЗЧРБ в размер на 6 000 лева. От фактическа страна въззивният съд установява, че на 22.07.2025 г. на И. К., гражданин на Украйна е съставен АУАН, бл. № 400693, за това, че на 22.07.2025 г. около 15:00 часа на Фериботен комплекс – Варна, като капитан на м/к VILNIUS, ФЛ. РА /Панама/ е превозил до територията на страната и не е обявил на Гранична полиция присъствието на две лица – „пътници без билет“, представящи се за Y. M., роден на 01.06.1993 г., и T. M., роден на 23.05.2001 г., като е допуснал слизането им на територията на страната, без да притежават изискуемите по чл. 8 от ЗЧРБ документи. Актът бил надлежно връчен и подписан с възражения на английски език, без да са преведени на български език. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Възприемайки изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирайки извършените нарушения по чл. 4 във вр. с чл. 49а, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 49а, ал. 2 от същия закон, Началник на Гранично полицейско управление при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас издал обжалваното пред въззивния съд НП. За да отмени обжалваното пред него НП, въззивният съд приел, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. РС – Варна достига до извод, че АУАН не съдържа пълно и ясно описание на нарушенията, а това съставлява липса на съществени елементи от фактическия състав на вменените за извършени нарушения. Въззивният съд в мотивите си приема, че административнонаказващият орган не е посочил точни и ясни конкретни действия или бездействия, в които се изразяват административните нарушения. Въз основа на тези установявания РС - Варна обосновава извод за съществено ограничаване правото на защита на соченото за извършител лице, което е било лишено от възможността да разбере в какво е обвинено и как да организира защита си. Решението на въззивния съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението си въззивният съд не излага мотиви относно съставомерността на нарушенията, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В развилото се пред него производство, съдът следва да установи всички релевантни факти и обстоятелствата, да ги квалифицира и въз основа на тях да изложи мотиви. Обжалваният съдебен акт не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Независимо от обема на съдебния акт, по естеството си същият е обоснован с бланкетни мотиви. В него не се съдържат съображения, които се отнасят за конкретния случай. Нещо повече, съдебният акт съдържа мотиви, които касаят съвсем различен от разглеждания казус. Административнонаказателната отговорност на капитан К. е ангажирана за това, че на 22.07.2025 г. е превозил до територията на страната и не е обявил пред органите на Гранична полиция присъствие на две лица – „пътници без билет“, както и за това, че е допуснал слизането им, без да притежават изискуемите по чл. 8 от ЗЧРБ документи. Видно от съдържанието на АУАН, деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 49а, ал. 1, съответно ал. 2 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 49а, ал. 1 от ЗЧРБ капитан на плавателен съд, който до пристигането си на пристанище на територията на страната не обяви пред органите за граничен контрол за присъствието на пътници без билет на борда на плавателния съд, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда налагането на глоба от 6 000 лева до 10 000 лева за всяко лице на капитана на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8. В посочените текстове, използването на думите „не обяви“ и „допусне“ насочват на бездействие от страна на извършителя на нарушението, намиращо се в пряка и непосредствена причинна връзка с конкретно осъществено неспазване на изискванията, регламентирани в разпоредбите на чл. 4 и чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ. При така изложената правна уредба, настоящата инстанция намира, че в оспореното решение не са възпроизведени конкретни мотиви относно това какви са съществените нарушения на процесуалната норма и какви точно действия е трябвало да посочи в съдържанието на НП административнонаказващият орган. Липсва извършен анализ на всички доказателства по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение и неговата съставомерност. Изводът за липса на съставомерност на деянието е аргументиран единствено с неизясняването на фактите и обстоятелствата от административнонаказващия орган, а какви следва да са те не става ясно. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от НПК, приложими по препращане на чл. 84 от ЗАНН, съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и да направи преценка на всички необходими доказателства за установяване на релевантните за спора обстоятелства. Решението му следва да бъде основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички факти по делото, като се ръководи единствено от закона. При извършената проверка от настоящата инстанция се установява, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по делото, относно спорните по делото факти, не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, като не се е произнесъл и относно обстоятелства дали е извършено нарушение, от наказаното лице ли е извършено и правилно ли е приложена санкционната норма за вмененото нарушение. Поради установената непълнота в мотивите на Решение № 1519/22.12.2025 г., на РС - Варна, доколкото в него не е извършена пълноценна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното пред него НП, касационният състав не може да извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК за съответствието на решението с материалния закон. Съобразно чл. 220 от АПК, съдебният състав при касационната проверка преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Констатираната липса на релевантни факти от значение за правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност, е довело до формиране на необоснован извод от въззивния съд. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да установи кои конкретно задължения от страна на капитана не са изпълнени, довели до извършване на административните нарушения, визирани в разпоредбата на чл. 49а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ, респективно чие е задължението за установяване на пътници без билет на кораба, да събере доказателства за извършване на необходимите охранителни проверки, ако са налични такива, както и да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила и да обоснове фактическите и правните си изводи въз основа на служебно извършената проверка относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Съответно, за всичко, изложено по-горе, следва да изложи мотиви, които обосновават крайния резултат. На основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І - ви тричленен състав,