Решение № 716 от 2.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 244/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК /въззивно обжалване/. Подадена е въззивна жалба от ЧСИ В. М., ответник пред СГС , срещу решение № 5996 от 04.11.2024 г., постановено от СГС, ГО, I-9 състав по гр.д. № 13031 по описа за 2022 г., с което е уважен /частично/ предявеният от ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК Олимпик-клон България“ КЧТ, срещу въззивницата/ответник, иск по чл.441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД. Във въззивната жалба се развиват доводи за недопустимост на така постановеното от СГС, решение; липсвали доказателства за надлежното упражняване на правото на иск. Не било установено и приложимото право. Следвало да се вземе предвид, че се касае до дружество, което е регистрирано в Р Кипър по кипърското законодателство, както и, че дружеството било обявено в несъстоятелност. Решението било и неправилно, тъй като към датите на образуване на трите процесни изп.дела налагането на запор на вземанията на длъжника, като изпълнителен способ, било допустимо и законосъобразно. Съдът приемал, че след 30.07.2019 г., когато вече приложение намирало кипърското право, поддържането на запорите било незаконосъобразно поради несъобразяване на кипърския закон. СГС, обаче, не бил установил съдържанието на правото на Р Кипър въз основа на способите, предвидени в чл.43, ал.1 КМЧП. Това представлявало нарушение на чл.44, ал.1 от КМЧП. Сочи, че обстоятелствата, които СГС бил приел за общоизвестни- за откриване производството по ликвидация/принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, както и назначаване на постоянни ликвидатори /синдици/, не били такива, защото същите ставали известни с вписването по арг. от чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, т.е. в случая – от 26.09.2019 г. Позовава се на приетото в определение № 95/04.05.2020 г. по т.д. № 1745/2019 г. на ВКС, ТК, Второ ТО и др. Липсвало задължение за ЧСИ за вдигане на наложените запори по дела, образувани срещу дружество по отношение на което е открито производство по несъстоятелност или ликвидация, нито задължение за прекратяване на изп.производства. В случая било налице решение от 13.01.2021 по ч.гр.д.№ 14068 по описа за 2020 г. на СГС по жалба на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър,чрез клона му в Р България, против разпореждане на ЧСИ М. за оставяне без уважение искането за прекратяване на изп.дело № 602/2019 г., с което решение СГС бил потвърдил разпореждането на ЧСИ М., както и решението от 25.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 13230 по описа за 2020 г. на СГС, с което била оставена без уважение жалбата на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър,чрез клона му в Р България, против разпореждането на ЧСИ, съдържащо отказ да се прекрати изп.дело № 1395 по описа за 2019 г. Това означавало, че законосъобразността на извършените действия на ЧСИ е потвърдена съдебно. Първоинстанционният съд изобщо не бил обсъдил правните последици от тези две съдебни решения макар да ги бил цитирал в мотивите си. Намира, че това представлява процесуално нарушение по чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК. Сочи, че едва с решение от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 14067 по описа за 2020 г. било отменено разпореждането й за прекратяване на производството по изп.дело № 1530 по описа за 2019 г. и то на основание чл.433, ал.1,т.5 от ГПК. В изпълнение на това съдебно решение ЧСИ била прекратила изп.дело № 1530/2019 г. и вдигнала наложените запори. Липсвали незаконосъобразни действия на ЧСИ. Сочи, че по арг. от чл.29 КМЧП, ЧСИ разглеждал делата по българското право и това право правилно било приложено. Че приложение намира българското право било прието и в горецитираните решения на СГС. Липсвала и причинната връзка между налагането на запорите и невъзможността ищеца да оперира с паричните си средства в „Юробанк България“ АД. Следвало да се вземе предвид, че срещу дружеството-ищец, чрез клона му в Р България, били наложени над 100 запора и то преди 04.04.2019 г. Разбирането на СГС, че всички СИ, наложили запори са деликвенти по смисъла на чл.53 ЗЗД и отговарят солидарно било неправилно; следвало да се вземе предвид поредността на запорите. Липсвала и причинноследствена връзка между запора и претендираните от ищеца, вреди. Налице било бездействие от страна на ликвидатора. От самия ищец било представено удостоверение от 16.12.2022 г., от което било видно, че е налице сметка върху която не били наложени запори и били получавани плащания през процесния период на обща стойност от 724 999,99 лв. Това също не било обсъдено от първоинстанционния съд и представлявало процесуално нарушение. Следвало да се вземе предвид, че не се касае до обезпечителни запори, а до изпълнителни такива. Приложение намирало правилото на чл.508, ал.3 ГПК и отговорността била не на ЧСИ, а на Банката. Паричните средства, върху които били наложени запорите се намирали в банката, т.е. оставали част от ищцовото имущество. Тези парични средства не можели да бъдат използвани за търговската дейност на дружеството, тъй като дружеството било в несъстоятелност. Затова дружеството-ищец не можело да търпи и пропуснати ползи. Затова не били налице предпоставките на чл.45, ал.1 ЗЗД за уважаване на ищцовите претенции. Неправилно бил определен и размерът на вредите по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД. Цитираната от СГС съдебна практика била неприложима до конкретния казус. Следователно неправилно бил приложен и материалния закон. Иска се от настоящата инстанция да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част или ако приеме, че съдебния акт е допустим, да го отмени като неправилен и да се произнесе по същество като отхвърли ищцовите претенции. Претендират се разноски. По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца /пред СГС/- ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК Олимпик-клон България“ КЧТ, въззиваем пред настоящата инстанция. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и допустимост и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон. Исковата молба била подадена от надлежен процесуален представител. За неоснователни намира доводите на въззивницата, че съдът не бил установил приложимото право. Релевантните разпоредби на кипърското право били представени по делото с легализиран превод на български език. Затова не следвало да се уважава особеното искане на въззивницата, а освен това въпросите били хипотетично зададени. В хода на производството ответната страна била изложила хипотетични разсъждения и не представила доказателства, нито била направила доказателствени искания по тези въпроси. Претенцията му била доказана. А изложените във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението на СГС били неоснователни и не съответствали на събраните по делото писмени доказателства, вкл. съдебни актове. Цитираните такива били неотносими при съобразяване с предмета на спора. Доводите на въззивницата не съответствали на извършените от дружеството-ищец процесуални действия в хода на изпълнителното производство, както и на самите действия на ответницата/ЧСИ. Установена била забава на ЧСИ при вдигането на запорите. Цитираните от ЧСИ други запори били вдигнати в периода от 2019-2021 г.Установени били вредите, както и причинно-следствената връзка. Претендират се разноски. По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД- трето лице-помагач на страната на ответника, в който се изразява становище за основателност на въззивната жалба и направените искания по доказателствата. Сочи, че правните изводи на СГС били изградени при непълнота на доказателствата, както и при неправилна преценка на тези, които са събрани. Счита, че по делото не били доказани предпоставките за уважаване на претенцията по чл.45 ЗЗД. Присъединява се към изложените от въззивницата доводи в тази връзка. По делото по безспорен начин се установило, че изпълнение на запорите не е налице, защото запорираните суми не били преведени по сметката на ЧСИ. Сочи, че визираното в решението писмо на КФН от 23.08.2018 г. липсвало като доказателство по делото. Именно посоченото решение на КФН щяло да установи, че ищцовото дружество не разполага с правото да претендира вреди, каквито са процесните, а именно размерите на законната лихва върху сумите на наложените запори. Този пропуск следвало да се отстрани във въззивното производство, но доказателствено искане за събиране на това писмо не се прави. По делото не било установено и кой е първият запор, който всъщност е създал невъзможността за опериране със средствата по сметката. Неправилно СГС бил приел, че е без значение кои по ред са процесните запори като в тази връзка не били събирани доказателства. Неправилни били изводите на СГС, че е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията/бездействията на ЧСИ и настъпилите вреди. Неправилно, необосновано и незаконосъобразно съдът бил приел, че вредата е съизмерима със законната лихва върху сумата за периода на запора. Следвало вредите да бъдат установени като претърпени с конкретните им изражения, още повече, че се касаело до дружество в несъстоятелност. Липсвало проведено пълно и главно доказване. По допустимостта на въззивната жалба: Препис от обжалваното решение е връчен на въззивницата на 07.11.2024 г. Въззивната жалба е подадена на 21.11. 2024 г. /по пощата/. Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Налице е правен интерес от обжалване. Въззивната жалба е допустима. По основателността на въззивната жалба: Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства приема следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо: Съгласно разясненията дадени в решение № 24 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5335/2015 г. на ІІ г.о., процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск; процесуално недопустимо е и решението, с което не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти /в т.ч. когато решението е произнесено по нередовна искова молба/, както и когато съдът е дал защита в обем по-голям от търсената т.е. в хипотезите на свръхпетитум. Съдът е сезиран с иск по чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД. Не се спори по делото, а и обществено известен факт е, че по отношение на Застрахователна компания „Олимпик“ АД е открито производство по несъстоятелност. Този факт беше обявен от редица медии в страната, както и дълго коментиран с оглед на това дали КФН е изпълнила правомощията си по закон, както и дали ще бъдат овъзмездени ползвателите на застрахователни услуги на това дружество в страната, чрез неговия клон. Решението на Районния съд на гр.Никозия, Кипър, с което е открито производство по ликвидация на Застрахователна компания „Олимпик“ АД е публикувано на 23.08.2019 г. в официалния вестник на Р Кипър, видно от документа на л.77 от първоинстанционното производство. Фактът на откриване на производство по несъстоятелност освен, че е обществено известен, се установява и от решението от 30.07.2019 г., което е постановено по искане №656/2018 г. по описа на Окръжен съд в Никозия, Кипър. Именно с това решение е открито производство по несъстоятелност на чуждестранния търговец Застрахователна компания „Олимпик“ АД. Последното обстоятелство е съобщено на електронната страница на КФН на същата дата 30.07.2019г. Решението за откриване на производство по несъстоятелност е обявено и по партидата на клона в българския Търговски регистър на 26.09.2019 г. Предвид разпоредбата на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009 г. относно започване и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност /Платежоспособност ІІ/, според която решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държавата членка по произход, освен ако не е предвидено друго, настоящата инстанция намира, че приложение намира кипърското право, където Застрахователна компания „Олимпик“ АД е регистрирана, т.е. държавата по произход. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 КМЧП съдът е издирил приложимото право. Съгласно разясненията дадени по дело С-427/2019 г., по което е постановено решение на СЕС от 12.11.2020 г. , където в т. 38-40 от мотивите е прието, че, когато приемането на решение от държавата членка по произход на застрахователното предприятие за отнемане на лиценза му и за назначаване на временен ликвидатор може да се квалифицира като "решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие" по смисъла на дял IV от Директива 2009/138, в съответствие с член 273, параграф 2 от Директивата това решение трябва да се признава без никакви допълнителни формалности в целия Съюз и да има същото действие в него от момента, в който решението поражда действие в държавата членка, където е открито производството по ликвидация. Съгласно събраната от въззивия съд информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, страни по която са и Република България, и Република Кипър /чл. 43, ал. 1 от КМЧП/ при ликвидация на дружеството от съда, ликвидаторът има правомощия, след одобрение от съда или от Комисията по надзора да представлява или защитава какъвто и да е иск или друга правна процедура от името и за сметка на дружеството – чл.233, ал.1 от Закона за дружествата на Р Кипър. Исковата молба е предявена на 08.12.2022 г. от лице, разполагащо с процесуална власт да стори това с оглед намиращото се по делото на л.56 /пред първата съдебна инстанция/ пълномощно, което е издадено от ликвидаторите на дружеството ищец. /по въпроса виж и приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50023 ОТ 23.05.2024 Г. ПО Т. Д. № 2669/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/. Спазен е и чл.220 от горецитирания кипърски закон с оглед представеното пред настоящата инстанция разрешение от кипърски съд – ОС- гр.Никозия, издадено на 04.05.2026 г., л.192 от въззивното производство. С оглед заявеното от процесуалните представители на ищеца/въззиваем, целта на производството по иска по чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД, е попълване масата на несъстоятелността. В случая дружеството е ищец, а не ответник поради което не се налага ангажиране на доказателства за предявяване на претенцията в производството по несъстоятелността, развиващо се пред кипърския съд, респ. спиране на настоящето производство, още повече, че имаме изрично разрешение от кипърския съд за продължаване на настоящето производство. В удостоверението ясно е разписана волята на компетентния съд в Република Кипър, че след извършена проверка и във връзка с производството по дело 656/2018 по повод на "Застрахователна компания "Олимпик", разпорежда и позволява производството по настоящето в.гр.д. да продължи в Република България, което според настоящия състав на съда покрива уредената с чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложима по силата на чл. 624 КЗ, хипотеза при която производството в Република България може да продължи. Цитираният приложим закон не поставя други изисквания за продължаване на производството, както и изключва повторна проверка от страна на сезирания съд на другата държава, включително дали правилно е издадено разрешението от съда по несъстоятелността в Република Кипър за продължаване на производството, каквато теза беше застъпена от настоящия състав и в публичното съдебно заседание, състояло се на 14.05.2026 г. А така се приема и в съдебната практика на ВКС, виж например ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2998 ОТ 18.11.2024 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2164/2024 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, където е разгледан аналогичен случай. Налага се извод, че първоинстанционното решение не е недопустимо. Този довод на въззивницата е неоснователен. По правилността на първоинстанционното решение: За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.624, ал.1-3 от КЗ /българския закон/; съобразил е, че КФН е изпълнила задължението си за уведомяване, произтичащо от горните разпоредби, като на електронната страница на Комисията на 30.07.2019 г., т.е. на същата дата на която е постановено решението по искане № 656/2018 г. по описа на съда в гр.Никозия, Кипър, е съобщила за откритото производство по несъстоятелност на чуждестранния търговец ЗК „Олимпик“ АД. Решението за откриване на производството по несъстоятелност било обявено и по партидата на клона на българския ТР на 26.09.2019 г. Като се е позовал на приетото в решение от 21.06.2022г. по гр.д. №14067/2020г. на СГС, ТО, ЧЖ, е приел, че огласяването на информацията за откритото производство по ликвидация под контрола на Кипърския съд ангажира пряко съдебния изпълнител да се увери, че развитието на индивидуалното принудително изпълнение е допустимо. Обявяването на това обстоятелство в Търговския регистър от 26.09.2019г. имало значение от гледна точка на задължението по чл.23, ал.6 ЗТР съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, да не изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. От гледна точка на знанието за откриване на производството по ликвидация меродавният момент бил този, посочен в чл.624 КЗ, а именно уведомяването на обществеността от КФН, което е станало още на 30.07.2019г. Прието е, че нормата на чл.624 КЗ е специална по отношение на чл.17 а, ал.3 ТЗ и затова меродавна била датата 30.07.2019 г., а не датата на вписване в българския ТР. След тази дата третите лица, вкл. съдебните изпълнители не можели да твърдят, че са добросъвестни по отношение на оповестеното обстоятелство, т.е., че същото не им било известно и съответно, че не са могли да съобразят поведението си с него. Като се е позовал на чл.271 на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно приложимото право, СГС е счел, че отношенията следва да се уредят съгласно Закона за дружествата на Р Кипър. Съгласно чл.217 от кипърския закон за дружествата, когато дружеството бъде ликвидирано принудително от съда, всяко задържане, конфискуване или изпълнение, включително принудително изпълнение срещу имущество или действия на дружеството, извършени след започване на ликвидацията, били нищожни. По силата на чл.217, ал.2 от същия закон ликвидацията на дружество от съда се считала за започнала към момента на представяне на искането за прекратяване. В случая искането за прекратяване на „Олимпик“ АД Кипър било направено от компетентния орган на 10.08.2018г., като на същата дата бил назначен и временния ликвидатор. Съгласно чл.216 от кипърския закон за дружествата при принудителна ликвидация от съда всяко разпореждане с имущество на дружеството, направено след началото на ликвидацията, било нищожно, освен ако съдът не разпореди друго. Съгласно чл.305, когато кредитор бил започнал изпълнение върху движими или недвижими вещи на дружеството или бил предявил вземане към дружество и впоследствие то било ликвидирано, този кредитор нямал право да запази привилегиите по отношение на ликвидатора при ликвидацията на дружеството, освен ако изпълнението не било приключило преди началото на ликвидацията. В случая актът, с който бил назначен временния ликвидатор бил приложен по всички изпълнителни дела. От този акт се установявало, че временният ликвидатор няма правомощия да осребрява и реализира активите на застрахователя. От това според първоинстанционния съд, следвал извода, че назначаването на временния ликвидатор не може да се приеме като момент, от който по отношение на допустимостта на индивидуалните искови и изпълнителни производства, образувани в държавите-членки, следва да се съобразява кипърското право относно несъстоятелността. Следвало да се приеме, че започването на универсалното изпълнение е от датата на постановяване на решението за откриване на производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност/, т.е. датата 30.07.2019 г. В случая и трите процесни изп.дела били започнали, съответно на 28.03.,20.06. и 23.07.2019 г., т.е. преди 30.07.2019 г. Затова към датите на образуването на изп.дела налагането на запор на вземанията на длъжника, като елемент на изп.способ, било допустимо и законосъобразно. След 30.07.2019 г., обаче, приложение намирало кипърското право- чл.217 и чл.305 от закона. Съгласно тези разпоредби поддържането на запорите и съответно налагането на последващи такива, било незаконосъобразно, т.е. действията били нищожни и непротивопоставими на ликвидатора. По делото не се установило съдът по несъстоятелността да е разрешил продължаване на изпълнителните действия, каквото било изискването на чл.220 от кипърския закон. Следвало да бъде съобразено, че в ТР още на 21.09.2018 г. било вписано обстоятелството, че П. Н. е назначен за временен ликвидатор, както и, че самият той бил подавал молби по изп.дела за вдигане на наложените запори. Не било установено и изпълнението да е приключило преди началото на ликвидацията. При тези си мотиви съдът е достигнал до извода, че отказа на ЧСИ да вдигне наложените обезпечителни мерки към дата 30.07.2019 г. е незаконосъобразен. Както било прието в решение от 21.06.2022 г. по гр.д. №14067/2020г. на СГС, ТО, ЧЖ, предвид невъзможността индивидуалното изп.производство да продължи без санкцията на кипърския съд по несъстоятелността, а такава санкция нямало, безпредметно било това индивидуалното изп.производство да бъде спирано и прекратяването му било законосъобразно. Съдът е констатирал, че въпреки че изп.производства били спрени от съдебния изпълнител, наложени запори по банковата сметка на ищеца в „Юробанк“ не били вдигнати. Съдебният изпълнител не можел да реализира изпълнение върху запорираните парични суми, тъй като такова щяло да бъде нищожно и непротивопоставимо на ликвидатора, а и предвид изричната забрана на КФН, за която банката уведомила ЧСИ. След като на 30.07.2019 г. било започнало универсалното принудително изпълнение, нямало основание за поддържане на изпълнителни запори по индивидуални изпълнителни дела. Като не бил вдигнал запорите по сметките, ответникът препятствал разпореждането със запорираните суми от компетентния орган по ликвидацията. По две от изпълнителните дела временният синдик бил направил изрични искания да се вдигнат запорите и те били оставени без уважение от ЧСИ. Без значение в случая било дали ликвидаторите са отправяли искания да ползват посочените суми, доколкото такива искания щели да бъдат безсмислени, именно предвид наложените изпълнителни запори. С оглед на тези си констатации съдът е приел за неоснователни възраженията на ЧСИ, че не е знаел кога е започнало производството по ликвидация/несъстоятелност и че запорираните суми не били необходими в производството по несъстоятелност. Относно възражението, че по процесната сметка има наложени множество други запори, съдът е счел, че същото е неоснователно, тъй като по-ранните запори не били основание или причина за действието на следващите запори, а всеки от тези запори по отделно водел до един и същ резултат невъзможност за разпореждане със запорираната сума. Следователно другите запори не влияели върху пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието на ЧСИ и настъпилите вреди и не я прекъсвали. Представени били доказателства, че по процесната сметка били наложени запори и от други ЧСИ, тоест вредата била причинена от неколцина по смисъла на чл.53 ЗЗД. Доколкото не се установило наличие на привилегировани кредитори, ако сметката не била запорирана, сумите следвало да се разпределят съразмерно между хирографарните кредитори, поради което без значение било кои по ред са процесните запори. Относно възражението, че по сметката няма авоар съдът е констатирал, че по делото има едно съобщение от 03.09.2019г от „Юробанк България“ АД по изп.д. №1530/2019г., в което с „х“ било отбелязано поле, че по открита банкова сметка липсва авоар. Това съобщение било изпратено по повод на съобщение на ЧСИ, че увеличава сумата на запора, тоест след като запорът вече бил наложен. Видно било от банковите извлечения, че по сметката имало достатъчна наличност, с оглед размера на наложените запори. Относно размера на дължимото обезщетение: „пропуснатите ползи“ представлявали неосъществено увеличаване на имуществото, което се основавало на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не били засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключавал в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, в които съдебен изпълнител незаконосъобразно бил наложил запор върху определена парична сума в рамките на изпълнителното производство, задържането на паричната сума по силата на установените впоследствие незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител било без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият пропускал да реализира и полза, което представлявало имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. За периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, ищецът търпял вреди поради лишаване от ползването и, чийто минимален размер бил съизмерим със законната лихва за периода на задържане на сумата. Търсената по този ред - чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорност, представлявала специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намирало общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователното задържане на паричната сума, поради коетоСГС е приел, че вредата в тази хипотеза е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на запора, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения запор върху сумата от съдебния изпълнител като се е позовал на Решение № 11 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2019 г., IV г. о., ГК. За неоснователно е прието възражението на ответника, че след като сумата не е преведена по сметка му, то не дължи обезщетение, тъй като вредата в случая произлизала от невъзможността на ликвидатора да се разпорежда със сумата поради наложения запор, а не от обстоятелството по чия сметка се намира тази сума. Като е приел, че претенцията на ищеца е доказана по основание, първоинстанционният съд е определил размера след изчисление по реда на чл.162 ГПК, съответно: по изп.д. №602/2019г. - обезщетение в размер на законната лихва върху запорираната сума 907 192,16 лв. за периода 30.07.2019 г.-06.10.2022 г., а именно 293 577,47 лева; по изп.д. 1395/2019 г. -обезщетение в размер на законната лихва върху запорираната сума 34 213,25лв. за периода 30.07.2019г.- 06.10.2022г., а именно 11 071,80 лева; по изп.д. № 1530/2019 г. - обезщетение в размер на законната лихва върху запорираната сума 497 408,35лв. за периода 22.08.2019г.-08.07.2022г., а именно 145 353, 77 лева. По съществото на спора: Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно, ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него функции, т.е. да е налице хипотезата на така наречената процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. За материално незаконосъобразно принудително изпълнение съдебният изпълнител не отговаря защото той е обвързан от изпълнителния лист в неговите обективни и субективни предели, като за длъжника съществува друг ред за защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение - исковете по чл. 439 от ГПК и чл. 440 от ГПК; 2) трябва да са настъпили вреди; 3) причинна връзка между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител и настъпилите вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД . Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което на длъжника са причинени вреди./ вж. РЕШЕНИЕ № 93 от 13.02.2024 г. по гр. д. № 4644/2022 г., ІV г.о. на ВКС, ГК/ Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието./В този см. Решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г., І Vг.о. на ВКС/. С приетия от първоинстанционния съд за окончателен доклад по чл.140 ГПК като безспорни са отделени обстоятелствата относно заеманата от ответника длъжност „частен съдебен изпълнител“, както и че срещу ищеца са образувани: изп. дело № 20198600401530 по описа на ЧСИ М.; изп. дело № 20198600400602 описа на ЧСИ М. и изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М., както и че процесните вземания не са преведени по сметка на ЧСИ М.. От приетите по делото писмени доказателства и приложените преписи от изпълнителните дела се установява, че изп. дело № 20198600400602 по описа на ЧСИ М. е образувано на 28.03.2019г. По това изп.дело е изпратено запорно съобщение от ЧСИ М. с изх. № 29161/01.04.2019г. до „Юробанк България“ АД за сума в общ размер 526 177,95лв /л. 26/. Запорът на сметките на клона в „Юробанк България“ АД е наложен на 04.04.2019г. На 10.04.2019г. е получено искане от П. Н. в качеството му на временен ликвидатор на „Олимпик“ АД Кипър, назначен на 10.08.2018г., в което е цитирана относимата уредба по Закона за дружествата на Република Кипър и са направени искания за спиране на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки. С разпореждане от 11.04.2019г. молбата е оставена без уважение. На 10.05.2019г. е изпратено до „Юробанк България“ АД съобщение за увеличаване на размера на запора поради присъединяване на държавата като взискател със сумата 381 014,21 лева или общият размер на запорираните суми възлиза на сумата от 907 192,16 лева. Ищецът /по настоящето дело/ с молби от 08.07.2020г., 17.08.2020г. и 21.07.2022г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело. На 14.09.2022г. е изпратено съобщение до „Юробанк България“ АД за редуциране на размера на запора на 811 639,64лв. С окончателно решение от 13.01.2021г. по ч.гр.д. №14 068/2020г. по описа на СГС, жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е оставена без уважение. С постановление от 30.09.2022г. изпълнителното дело е прекратено и на същата дата са изпратени съобщения до банките за вдигане на наложените запори. Изп. д. № 1395/2019г. е образувано на 20.06.2019г. До „Юробанк България“ АД е изпратено запорно съобщение от ЧСИ М. с изх. № 56217/24.06.2019г. за сумата 34 213,25 лева. Запорът е наложен по всички сметки на клона в „Юробанк България“ АД на 03.07.2019г. На 19.07.2019г. по изп. д. № 1395/2019г. е получено искане от П. Н. в качеството му на временен ликвидатор на „Олимпик“ АД Кипър, назначен на 10.08.2018г., в което е цитирана относимата уредба по Закона за дружествата на Република Кипър и са направени искания за спиране на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки. С разпореждане от 05.09.2019г. на ЧСИ М. е спряно изпълнението по изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М. и е оставено без уважение искането за вдигане на наложените запори /л.124/. Ищецът /по настоящето дело/ с молби от 08.07.2020г., 17.08.2020г. и 21.07.2022г. по изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М. е поискал прекратяване на изпълнителното дело. С разпореждане от 11.09.2020г. първите две искания са оставени без уважение. С окончателно решение от 25.01.2021г. по ч.гр.д. №13230/2020г. по описа на СГС, ЧЖ, 4ти А състав, жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е оставена без уважение. С постановление от 30.09.2022г. изпълнителното дело е прекратено и на същата дата са изпратени съобщения до банките за вдигане на наложените запори. Изп. дело № 20198600401530 е образувано на 23.07.2019г. Запорното съобщение от ЧСИ М. до „Юробанк България“ АД е с изх. № 6773/29.07.2019г. и е за суми в общ размер 101 915,40лева. Запорът по всички сметки в „Юробанк България“ АД е наложен на 02.08.2019г. Изпратено е съобщение за увеличаване на запора с изх. № 74044/22.08.2019г. поради присъединяването на НАП със сумата 395 492,95 лева. Във връзка с това съобщение за увеличаване на сумата на запора е изпратено от „Юробанк България“ АД съобщение до ЧСИ от 03.09.2019г., че по сметките са наложени други запори и няма авоар. В сметка за размер на дълга на л.38 от изп.д. №1530/2019г. е посочено, че общият размер на дълга е 509 311,39 лева, но общият размер на запорираните суми по запорните съобщения е 497 408,35 лева. В изп.д. №1530/2019г. е приложена относимата уредба по кипърското законодателство относно несъстоятелността на „Олимпик“ АД Кипър. С разпореждане от 05.09.2019г. на ЧСИ М. е спряно изпълнението по изп. дело № 1530/19г. Ищецът с молби от 08.07.2020г., 17.08.2020г. и 21.07.2022г. по изп. дело № 1530/2019г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело. С окончателно решение от 21.06.2022г. по гр.д. №14067/2020г. на СГС, ТО, ЧЖ, е отменен отказът на ЧСИ М. да прекрати изп. дело № 1530/2019г. С разпореждане от 04.07.2022г. на ЧСИ изп.д. №1530/2019г. е прекратено. Съобщение за вдигане на запора е изпратено до „Юробанк България“ АД на същата дата 04.07.2022г. По делото се установява, че всички запори са наложени по банковата сметка на ищеца с IBAN •••••••• в „Юробанк“ АД, по която сметка видно от представените банкови извлечения през целия период, за който се сочи, че са търпени вреди, е имало достатъчно наличност. Установява се и, че при получаване на запорните съобщения „Юробанк“ АД е посочила в писмата си до ЧСИ М. и по трите изпълнителни производства, че съгласно писмо на КФН от 23.08.2018г. са налице правни пречки за изпълнение на запорите, наложени по изпълнителни дела и като обезпечителни мерки по банкови сметки на клона и изпълнение на наложени запори е недопустимо. Не е било спорно между страните, че процесните суми са запорирани, но не са преведени по сметка на ЧСИ М.. От удостоверение от 3.10.2023г. от „Юробанк България“ АД се установява,че по изп.д. № 1530/2019г. запорът е бил вдигнат на 11.07.2022г. От удостоверение от 16.11.2022г. от „Юробанк България“ АД се установява, че по изп.д. № 602/2019г. и изп.д. №1395/2019г. запорите са вдигнати на 06.10.2022г. Съгласно трайната практика на ВКС, съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Съгласно установеното в процеса кипърско право – чл.220 от Закона за дружествата, когато е издадено разпореждане за ликвидация или е назначен временен ликвидатор, никакъв иск или производство не се продължава или започва срещу дружеството, освен с разрешение на съда и при такива условия, каквито съдът може да наложи. В конкретния случая с оглед горните констатации досежно движението по трите изп.дело, ответницата е била известена освен от банката /факт, който се признава от ответницата в отговора по исковата молба/, така и от временния синдик за предприетата срещу кипърското дружество процедура по ликвидация /несъстоятелност/, както и по недопустимостта на предприетите от ЧСИ мерки на принудително изпълнение /виж по-горе/. С молбите си временният синдик е предоставил и извлечение от кипърското право. При това положение за съдебния изпълнител е възникнало задължение да се увери, че развитието на индивидуалното принудително изпълнение е допустимо. Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че след 30.07.2019 г., третите лица, вкл. съдебните изпълнители не могат да твърдят, че са добросъвестни по отношение на оповестеното обстоятелство, т.е., че същото не им е било известно и съответно, че не са могли да съобразят поведението си с него. Нещо повече, в конкретния случай ответницата/ЧСИ е била уведомена за предприетата процедура по ликвидация на кипърското дружество още на 10.04.2019г. с получаването на искане от П. Н. в качеството му на временен ликвидатор на „Олимпик“ АД Кипър, който и е представил извлечението то кипърското право. В този смисъл неоснователен е довода на въззивницата, че приложимото право не било установено, както и че нямало откъде да знае за решението на кипърския съд по несъстоятелността. Съгласно чл.217 от кипърския закон за дружествата, когато дружество се ликвидира от съда, всяко запориране в ръцете на трети лица, попечителство, запор или изпълнение, което започва срещу имущество или вещи на дружеството след започване на ликвидацията, е изцяло недействително. Съгласно чл.305 от същия кипърски закон, когато кредитор е започнал изпълнение върху движими или недвижими вещи на дружеството или е предявил вземане към дружество и впоследствие то било ликвидирано, този кредитор нямал право да запази привилегиите по отношение на ликвидатора при ликвидацията на дружеството, освен ако изпълнението не било приключило преди началото на ликвидацията. В конкретния случай нито е налице разрешение по смисъла на чл.220, ал.1 от кипърския закон за продължаване на изпълнението, нито това изпълнение е било приключило преди началото на ликвидацията. Съдебният изпълнител не е можел да реализира изпълнение върху запорираните парични суми, тъй като такова е щяло да бъде нищожно и непротивопоставимо на ликвидатора. При започнало пред кипърския съд по несъстоятелността универсално принудително изпълнение, няма основание за поддържане на изпълнителни запори по индивидуалните изпълнителни дела, образувани при ответницата/ЧСИ. Действително, впоследствие от ЧСИ изп.производства са били спрени от съдебния изпълнител, но наложените запори по банковата сметка на ищеца в „Юробанк“, не са били своевременно вдигнати – това е станало едва през 2022 г. При положение, че ответницата/ЧСИ не е вдигнала запорите по сметката на ищеца своевременно независимо, че е била надлежно уведомена за предприетите действия по ликвидация на кипърското дружество /в случая ищец/, както и за последиците от поддържането на тези запори, с оглед предоставеното й от временния синдик законодателство на Кипър, М. е препятствала разпореждането със запорираните суми от компетентния орган по ликвидацията- назначения от кипърския съд ликвидатор. Според решение № 67 от 22.04.2013 г. по т.дело № 28/2012 г. на ВКС, II т.о. и решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 6423/2013 г. на ВКС, I г.о. съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД , обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. При наложен запор и поддържане на същия, без значение се явява обстоятелството дали ликвидатора на кипърското дружество е отправял искания до банката за разпореждане с намиращите се парични средства по запорираната сметка. Без вдигането на запорите такава молба би била безпредметна и явно неоснователна. Банката изрично е заявила становището си, че отказва да преведе запорираните суми по сметката на СИ с оглед предприетото производство по несъстоятелност на кипърското дружество/ищец в настоящия спор. На основание чл.219 ГПК е привлечено като трето лице помагач на страната на ответницата/ЧСИ застрахователното дружество, в което е застрахована отговорността й като ЧСИ. Банката не участва в процеса поради което съдът не обсъжда доводите на въззивницата заявени в последното съдебно заседание по делото и доразвити в писмената защита, за представянето на която въззивната инстанция даде възможност на страните. С оглед на това, че вредата произтича от несвоевременното вдигане на наложените по искане на ответницата/ЧСИ, запори, респ. невъзможността на ликвидатора да се разпорежда със сумата поради наложения запор, то без значение се явява обстоятелството, че сумата не се е намирала по специалната сметка на ЧСИ, а паричните средства са в банката. Наличието на предходни запори не прави поддържането на последващите законосъобразно. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че тези предходни запори не оказват влияние върху пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието на ЧСИ М. и настъпилите вреди, както и,че не я прекъсват. Обстоятелството, че други СИ са подходили по аналогичен начин на ответницата, не я освобождава от отговорността по чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД. За пълнота на изложението ще добавим, че от представените от ищцовото дружество със становището по отговора на исковата молба, писмени доказателства, се установява, че по изп.дела, образувани пред други СИ, запорите са вдигнати още през 2019 г., а други в периода 2020 г.- 2021 г., виж л.165 и следв. от първоинстанционното производство. Не е в правомощията на ЧСИ да прави преценка дали запорираните суми са били необходими в производството пред съда по несъстоятелността. За периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването й. При така изложените по-горе мотиви настоящата инстанция приема, че от страна на ищеца /пред първата съдебна инстанция/ са доказани кумулативно дадените предпоставки на чл.441 ГПК-противоправно и виновно поведение на ответницата, вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между поведението на ответницата и настъпилите в патримониума на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза. Относно размера на пропуснатата полза: С Тълкувателно решение 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено и винаги изпълнимо, а невъзможността да се ползва парична сума причинява имуществена вреда от вида пропусната полза, като в този случай пропуснатите ползи са най-малко в размер на законната лихва. Това разрешение е важимо при запориране на парична сума, какъвто е настоящия случай, така и в РЕШЕНИЕ № 11 ОТ 06.02.2020 Г. ПО ГР. Д. № 2798/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, на което се позовават и двете страни по спора, но го тълкуват по различен начин. Налага се извод, че в обжалваното му част първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено. В частта, в която ищцовата претенция е отхвърлена за сумата над 145 353,77 лв. до пълния предявен размер от 148 207, 31 лв., решението като необжалвано следва да се счита за влязло в сила. Относно лихвата въззивницата не излага доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не следва да излага мотиви. По разноските: Пред първата съдебна инстанция: При този изход на спора обжалваното решение се явява правилно и в частта му за разноските. Пред въззивната инстанция: На въззивницата разноски не се следва. Въззиваемият претендира разноски, изразяващи се в адв.възнаграждение в размер на 11 000 евро. По възражението по чл.78, ал.5 ГПК: Съдът намира, че възражението е неоснователно като се има предвид фактическата и правна сложност на спора, извършените от процесуалния представител на въззиваемия действия по защита на доверителя му, както и, че се касае до приложение на право на друга държава-членка. Следва да отбележим, че въззивницата претендира адв. възнаграждение в размер на 20 427,41 евро, т.е. на тази сума въззивницата оценява труда, положен от адвоката й. На третото лице помагач разноски не се следват. Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ