Решение № 97 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 827/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД. Ищцата П. Т. Г., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №2986246 г. с „К“ ЕАД от 01.06.2024 г. по който получила под формата на кредит, сумата в размер на 750 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит На 01.06.2024 г., сключила с „А“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 435.35 лева. Твърди се, че заплатила по Договор за потребителски кредит № 2986246 /г. към „К“ ЕАД, сумата в размер на 770 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 80 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит № 2986246 / 01.06.2024 г. сключен с „К“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. На първо място, процесния договор не отговарял на изискваният на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал. 1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не ставало ясно какво се включва в ГПР, а ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с това Договор за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл, 11 ал.1 т.10, вр, с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ; събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Счита ,че заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано е договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД бил „К“ АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била процесната, а печалбата на „А“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „К“ АД. Твърди, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К“ АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като Договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство сключен с дружеството „А“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.с чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, по следните съображения: накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на , добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. Възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения ГПР. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявал разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД е „К“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато била процесната, печалбата на „А“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „К“ АД, поради което счита, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Посочва, че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, бил недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /, не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143 ал.2 т.19 ЗЗП. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2986246/01.06.2024г. сключен с К ЕАД на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 ЗПК , да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г. , сключен с А ЕООД на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД както и на основание чл. 26 ал. 1 р. 2 вр. чл. 19 ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП;. Да бъде осъден ответника К ЕАД да заплати на ищцата сумата 10.23 евро/20 лева/, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит от 1.06.2024г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното плащане, както и да бъде осъден ответника А ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 40.90 евро/80 лева/, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г. , ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания на взема становище. В писмено становище чрез процесуалния представител взема основателност за уважаване на исковете като основателни и присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът „К“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита и не следва да бъде включен като разход. Кредитодателят нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещия договор за поръчителство, наличието на свързаност между дружествата не водело само по себе си до „скрито оскъпяване“. Не оспорва твърдението на ищеца, че по сметка на дружеството е постъпила сумата 10,23 евро лева, с която са били погасени различни от главницата задължения и твърди, че заплатеното по договор за кредит било в общ размер на 793,51 лева. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебното заседание поддържа подадения отговор на исковата молба. Взема становище исковете да бъдат отхвърляне и се присъдят сторените разноски, а в случай, че бъдат уважени, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът „А“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете, по изложени в отговора съображения- сключването на договора за поръчителство ставало след договора за кредит, в който момент параметрите на договора за кредит вече били договорени между страните, поради което и възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не отговарял на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК; не представлявало общ разход за потребителя за да е включен при изчислението на ГПР. Не оспорва че по сметка на дружеството е постъпила сумата 40.90 евро , с което е погасено задължението по договора за поръчителство. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски. Прави възражение, че не били налице предпоставките на чл. 38 Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид ниската правна сложност на производството. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 01.06.2024г. между „К“ ЕАД и П. Т. Г., е сключен договор за потребителски кредит № 2986246, по силата на който „К“ АД се задължил да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на 750 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2986246 е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „К“ АД и непораждане на действие на договора между „К“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочено начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие - фиксиран лихвен процент по кредита от 19.33%; годишен процент на разходите/ГПР/ от 21,14% и общ размер на плащанията от 7931,51 лв. В чл. 4.2. от Раздел VIII от Общите условия за предоставяне на кредита е уговорено правото на кредитополучателя да се откаже от договора, срока в който може да стане това, както и последиците при упражняване на това право. На същата дата – 01.06.2024 г., е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „А“ ЕООД, видно от който, „К“ АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения (чл.1 ал.1) по договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му . Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение 1, а именно в размер на 435,35 лв. до падежа на главното задължение.Съгласно чл. 8 ал. 5 от раздел I V „Възнаграждение“ е предвидено „К“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритетно задълженията към поръчителя.За Договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че е сключен чрез размяна на електронни волеизявления, подписани от всяка от страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, като потребителят е използвал индивидуално генерирания код за достъп, получен чрез кратко съобщение по телефона и е използвал този код за попълване и сключване на договора. Получаването от ищцата на сумата по кредита не се оспорва от страните. Не се спори от ответника А ЕООД, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 40.90 евро, с което е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Не се спори от ответника К ЕАД, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 10.23 евро, с която са или погасени задължения различни от главницата, общ размер на извършените плащания по договора 793,51 лева. Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Относно наведеното от ищцата твърдение, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с ответника „А“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г. След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „К” ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищцата и „А” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното възнаграждение в размер на 435,35 лв. е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. В случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 793,51лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителката била лишена от възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Неоснователно е възражението на ответниците, че за „К“ ЕАД е било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата процесната сума от 750 лв. Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „А“ ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от „К“ ЕАД поръчител „А“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „А“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „К“ ЕАД. В договора за потребителски кредит в раздел Погасяване на кредита, предсрочна изискуемост, чл. 6 и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от сключения от Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „А“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство „К“ АД е овластен да получава плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане и усвояване на кредита. По предявения иск по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на Договорът за потребителски кредит № 2986246 от 01.06.2024г. от ищцата против К ЕАД, в тежест на ищеца е да докаже, че договора за кредит е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на закона, а в тежест на ответника по иска е да докаже, че оспорените клаузи на договора са действителни, включително са договорени индивидуално. С оглед доказателствата по делото, съдът намира, че предявеният иск е основателен. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит № 2986246 от 01.06.2024 г. следва да бъде прогласен за нищожен по предявения иск по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като противоречащ на чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Следователно сключения Договор за потребителски кредит № 2986246 от 01.06.2024г. между ищцата и първия ответник „К“ЕАД е сключен в противоречие с императивни разпоредби на закона и е нищожен, поради което и платеното от ищцата на ответника „К“ЕАД извън задължението за главница е дадено без основание и подлежи на връщане обратно. Платената от ищцата по договора за потребителски кредит сума 10.23 евро/20 лева/ с която са погасени задължения различни от главницата, като с исковата молба се претендира връщане на платена от същата сума в размер на 25,56евро/50 лева/, платено без правно основание по недействителен договор за потребителски кредит № 2986246 от 01.06.2024г., поради което и искът следва да бъде уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното плащане. По отношение за иска по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения с ответника „А“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство съдът намира следното: Основание за сключването му е поставеното от „К“ АД условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя П. Г., а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „А“ ЕООД възнаграждение в размер на 435,35лева платимо на пет месечни вноски. Посоченият от „К“ ЕАД поръчител „А“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. От тук като последица и значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително подълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна. В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението, което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на обезпечение. Следователно сключения Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и втория ответник „А“ ЕООД е сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен, поради което и платеното от ищцата на ответника „А“ ЕООД възнаграждение е дадено без основание и подлежи на връщане обратно. Както се посочи, по силата на договора за поръчителство потребителят има право да заплаща възнаграждението и по банкова сметка на К, посочена в договора, а К е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. Платената от ищцата по договора за поръчителство сума 40.90 евро/80лева/, като с исковата молба се претендира връщане на платена от същата сума в размер на 40.90 евро/80 лева/, платено без правно основание възнаграждение по договора за поръчителство, поради което и искът следва да бъде уважен в претендирания размер. По тези съображения, съдът счита, предявените против „А“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024 г. и осъждане на ответника „А“ ЕООД за връщане на платената от ищцата по него сума в размер на 40.90 лв. възнаграждение за предоставяне на поръчителство за основателни, поради което следва да бъдат уважени, като на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗД се прогласи за нищожен като противоречащ на добрите нрави сключения между ищцата и „А“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г.. и на основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД „А“ЕООД да бъде осъден да върне на ищцата заплатената от нея сума в размер на 40.90 евро/80 лева/ , представляваща заплатено възнаграждение по сключения Договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г.., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното плащане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски за процесуално представителство, както следва: ответникът К ЕАД дължи съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на предявения и уважен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 2986246/01.06.2024 г. и иска по чл. 55 от ЗЗД за сумата 10.23евро/20 лева/, възнаграждение за процесуално представителство в размер на 480 лева с ДДС общо за двата иска, при отчитане, че съгласно чл. 2 ал. 5 от цитираната наредба, по всеки отделен иск се определя отделно възнаграждение, независимо от съединяването на исковете. Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразено с цената на установителния и осъдителен иск спрямо този ответник, фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на съдебните заседания – едно съдебно заседание, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищцата, а е депозирано писмено становище. Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в тази наредба, поради което намира, че с оглед реално положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца, определеното общо възнаграждение по двата иска срещу този ответник се явява справедливо в размер на 245.42 евро /480 лева/ с ДДС . По делото е договорено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението в размер на 245.42 евро/ 480 лева/ с ДДС следва да бъде заплатено в полза на адв. М. М.- АК Пловдив. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски за процесуално представителство, както следва: ответникът „А“ЕООД дължи съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на предявените и уважени искове за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024 г. и иска по чл. 55 от ЗЗД за сумата 40.90евро/80 лева/, възнаграждение за процесуално представителство в размер съответно на 480 лева с ДДС, общо за двата иска, при отчитане, че съгласно чл. 2 ал. 5 от цитираната наредба, по всеки отделен иск се определя отделно възнаграждение, независимо от съединяването на исковете. Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с цената на установителния и осъдителен иск спрямо този ответник, фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на съдебните заседания – едно съдебно заседание, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищцата, а е депозирано писмено становище. Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в тази наредба, поради което намира, че с оглед реално положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца, определеното общо възнаграждение по двата иска срещу този ответник в размер на 245.42 евро се явява справедливо. По делото е договорено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението в размер на 245.42 евро/ 480 лева/ с ДДС следва да бъде заплатено в полза на адв. М. М.- АК Пловдив. Ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на държавна такса в производството по делото в размер на по 25,56 евро /50,00 лева/ по всеки от исковете по чл. 26 от ЗЗД и в размер на по 25,56 евро/50,00 лева/ по всеки от двата иска по чл. 55 от ЗЗД, както и 0,66 евро /1,30лева/ - ДТ за възпроизвеждане на документи. При това положение и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество „К“ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на Районен съд – Свищов сумата в размер на 25,56 евро /50,00 лева/, представляваща дължимата държавна такса по иска по чл. 26 от ЗЗД, сумата в размер на 25,56 евро/50,00 лева/ - ДТ по иска по чл. 55 от ЗЗД, както и 0,33 евро - ДТ за възпроизвеждане на документи, както и 2,56 евро /5,00 лева/ – такса за издаване на изпълнителен лист. При това положение и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество „А“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на Районен съд – Свищов сумата в размер на 25,56 евро /50,00 лева/, представляваща дължимата държавна такса по иска по чл. 26 от ЗЗД, сумата в размер на 25,56 евро/50,00 лева/ - ДТ по иска по чл. 55 от ЗЗД, както и 0,33 евро - ДТ за възпроизвеждане на документи, както и 2,56 евро /5,00 лева/ – такса за издаване на изпълнителен лист. Воден от горното, съдът: