Решение № 45 от 19.2.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба от Д.В.Г. с фирма •••••••“, ЕИК••••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••••••••, срещу Наказателно постановление № 732875 – F722246 от 23.10.2023г. издадено от Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, описани в т.1, т.2 и т.3 от НП, извършени съответно на 04.04.2023г., 05.04.2024г. и 06.04.2024г., на жалбоподателя са наложени имуществени санкции, както следва: имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.1 нарушение; имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.2 нарушение и имуществена санкция в размер на 2254 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.3 нарушение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че били допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, тъй като му били наложени административни наказания „имуществена санкция“, каквито се предвиждали за юридически лица, но не и за ЕТ, в каквото качество действал жалбоподателя. Освен това, поддържа, че не е извършил нарушение, за което следва да бъде санкциониран. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно атакуваното наказателно постановление на Директора на ТД на НАП- Пловдив. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподател ят- редовно призован, не се явява. Същият се представлява от надлежно упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв.Д.А. от АК- Хасково, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество излага допълнително подробни аргументи за нейната основателност. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, претендира разноски по делото. Административно-наказващият орган- Директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител - юрисконсулт М.К. оспорва жалбата и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание, както и в представено писмено становище по делото. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на подадената жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Установено в хода на административно-наказателното производство и в производството пред съда е, че в хода на извършвана от органите на НАП Проверка по прихващане или възстановяване на •••••••••••“, ЕИК ••••••••, възложена с РИП №П-16002623112401- 0РП-001/13.06.2023г., приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-16002623112401- 004-001/05.07.2023г., на 13.06.2023г. било установено, че посочения ЕТ, като страна по сделка за извършена продажба на съдове за съхранение, за която била издадена фактура № ••••••••••/ 04.04.2023г. на обща стойност 14508.00 лева с ДДС с издател •••••••••••, извършило в рамките на три последователни дни три броя плащания в брой в касата на •••••••••••, съответно в размер на 5000 лева, 5000 лева и 4508, 00 лева, с обща стойност на плащанията 14 508.00 лева. Установените от контролните органи плащания от ЕТ били както следва: -на 04.04.2023г. ••••••••“ извършил плащане в брой в касата на „••••• с ЕИК •••••••••, гр. Хасково, на стойност 5000, 00 лева, за което бил издаден фискален бон №0000792 от 04.04.2023г., с отразяване че представлява плащане по фактура №••••••••••/04.04.2023г.; -на 05.04.2023г. •••••••••“ извършило плащане в брой в касата на „••••• •••••••••, гр. Хасково, на стойност 5000, 00 лева, за което бил издаден фискален бон №0000795/05.04.2023г. с отразяване, че представлява плащане по фактура №••••••••••/04.04.2023 г.; -на 06.04.2023г ••••••••“ извършило плащане в брой в касата на „•••••••• с ЕИК •••••••••, в гр. Хасково, на стойност 4508, 00 лева, за което бил издаден фискален бон №0000800/ 06.04.2023г., с отразяване, че представлява плащане по фактура №••••••••••/ 04.04.2023г. Проверяващите установили също въз основа на представените им документи, че горепосочените изплатени от ЕТ суми в брой в общ размер на 14 508, 00 лева били отразени в счетоводните регистри на ЕТ по аналитична ведомост на сметка 401 - „доставчици“ към 31.05.2023г. По отношение на сумата от 14508.00 лева било установено от органите на НАП, че същата представлява плащане на продажната цена на стока– съдове за съхранение, като доставката била осъществена от „••••••, град Хасково, за която била издадена Фактура №••••••••••/04.04.2023г., а за извършените плащания в брой от страна на получателя „••••••• били издадени процесните три броя фискални бонове, цитирани по– горе, с посочено в същите основание за плащането Фактура №••••••••••/04.04.2023г. Представени и приети като писмени доказателства са Справка – декларация за ДДС № 26002025478/12.05.2023г. на •••••••••• за данъчен период м.4/2023 г., фактура №••••••••••/04.04.2023г., фискален бон №0000792/04.04.2023г за заплатена сума в размер на 5 000 лева, фискален бон №0000795/05.04.2023г за заплатена сума в размер на 5000 лева, фискален бон №0000800/ 06.04.2023г. за заплатена сума в размер на 4508 лева, аналитична оборотна ведомост на сч. сметка 401 на •••••••••• за периода 01.03.2023г. – 31.05.2023г. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи приели, че извършените от ЕТ на 04.04.2023г., 05.05.2023г. и 06.04.2023г. плащания в брой следвало да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание –извършена покупко-продажба на съдове за съхранение с контрахент „••••••••-Хасково, за която била издадена фактура № ••••••••••/04.04.2023г., чиято обща стойност надвишава 10 000 лв., същите достигнали до извода за допуснати от ЕТ нарушения по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Така на дата 21.08.2023г. срещу •••••••• бил съставен от св.Н. Е. Х. – инспектор по приходите в НАП, Акт за установяване на административно нарушение № F722246. В съставения АУАН било прието, че от ЕТ в град Харманли са извършени три, описани в т.1, т.2 и т.3 нарушения по чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, съответно по т.1 на 04.04.2023г., по т.2 – на 05.04.2023г. и по т.3- на 06.04.2023г., които са установени на 13.06.2023 г. в хода на Проверка по прихващане или възстановяване, възложена с РИП №П- 16002623112401-0РП-001/13.06.2023г. свързани с •••••“ ЕИК ••••••••, приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П-16002623112401- 004-001/05.07.2023г. Актът е съставен в присъствие на свид. Г. С.– инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора и в присъствието на ЕТ, сочен като нарушител, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че не е нарушил закона. Допълнително и в рамките на седемдневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, според отбелязването в приложената разписка – на 21.08.2023г., от ЕТ били депозирани писмени възражения по съставения АУАН. В подадените възражения се излагат твърдения, че извършените плащания касаели три отделни сделки, а не една. Сочи се, че първоначалната уговорка била за закупуване само на един съд, но след закупуването му жалбоподателят получил оферта за отстъпка при закупуване на трети съд, по която причина и направеното трето плащане било на по-ниска стойност. Твърди се, че закупуването на първите два съда било условие за по-ниска цена на третата сделка, но изпълнението на устната уговорка било осчетоводено като една сделка, за което оформяне ЕТ не носел отговорност. Сочи, че след като разбрал за нарушението, той поискал от контрахента връщане на сумата, след което я превел по банков път. Твърди още, че не е осъзнавал и целял вредоносен резултат, както и че се касаело за маловажен случай. Към възражението са представени копия от отчет от банкова сметка. Адм.-наказващият орган не възприел възражението на жалбоподателя и въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и наложил на ЕТ имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.1 нарушение; имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.2 нарушение; и имуществена санкция в размер на 2254 лв., на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ за описаното в т.3 нарушение. Изложената фактическа обстановка е установена от представените и приобщени по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля свид. Н. Е. Х. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнал в хода на проверката, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра и на изложеното от свид. Г. К. С., предвид че същите се основават на нейни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти и също се подкрепят от останалия доказателствен материал. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.; както и когато същите са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. По силата на административно-наказателната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. Във връзка с процедурата по съставяне на АУАН съдът ко нстатира, че не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето му в присъствие на ЕТ- нарушител, на който е била осигурена възможност за запознаване с неговото съдържание и за отправяне на възражения по него. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, видно от представените доказателства в тази насока. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление обаче, съдът констатира и допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които са достатъчни да наложат отмяна на санкционния акт само на това основание. Тези процесуални нарушения се изразяват в неточното посочване на мястото на извършване на твърдяните нарушения, което представлява съществен елемент от обективната страна на нарушението, конкретизиращ повдигнатото административно- наказателно обвинение, за което нарушителят впоследствие е бил санкциониран. Административно-наказателният състав на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ. Чл.3 от ЗОПБ съответно императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Изхождайки от разрешението, дадено в Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК и разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва извод, че субектът на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари, е субект /адресат/ и на административното задължение по чл.3 от ЗОПБ. От анализа на съдържанието на горепосочените разпоредби следва извода, че съставомерното изпълнително деяние по чл. 5, ал. 1 предл. първо от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в брой, в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. Видно от събрания по делото доказателствен материал, ЕТ-жалбоподател е извършил три плащания в брой- на 04.04.2023г., на 05.04.2023г. и на 06.04.2023г. в касата на „••••••с ЕИК •••••••••, последното- с вписани в ТР адреси на седалище и на управление в гр.Хасково. За тези плащания са били издадени съответно фискален бон №0000792/04.04.2023г за заплатена сума в размер на 5 000 лева, фискален бон №0000795/05.04.2023г за заплатена сума в размер на 5000 лева, фискален бон №0000800/ 06.04.2023г. за заплатена сума в размер на 4508 лева. Съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006г. фискалния касов бон съдържа задължителни реквизити, измежду които и наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3 и наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст „без стационарен обект“, въз основа на които задължителни реквизити контролните органи да бъдат в състояние да извършват контрол, а така издадените счетоводни документи да удостоверяват по надлежен начин извършените от правните субекти действия, в случая - извършено касово плащане в брой. От представените и приети като доказателства по делото копия на описаните фискални бонове е видно, че и двата посочени адреса се намират в град Хасково, където е и регистрираният адрес на седалището и адреса на управление на дружеството. Т.е. – направените от ЕТ- жалбоподател плащания в брой на каса са извършени именно в гр.Хасково, което обстоятелство се установи безспорно по делото и всъщност не е спорно между страните по делото. Както стана ясно от изложеното по-горе, съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 ЗОПБ, поради което следва, че трите твърдяни нарушения, за които на ЕТ е повдигнато административно-наказателно обвинение и същия е привлечен към административно-наказателна отговорност, са извършени в град Хасково, а не както погрешно е посочено в АУАН и в НП – в град Харманли. Тук е мястото да се посочи, че производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формално такова, като З А Н Н у р е ж д а императивно и изчерпателно процедурата и задължителните реквизити, които трябва да съдържат съответните актове. Предвид императивния начин, по който са заложени тези законови изисквания към съдържанието им, абсолютно задължително е АУАН и НП да съдържат точно, прецизно и разбираемо описание на нарушението, в т.ч. на всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма на съответния нормативен акт. Горните задължения произтичат от обстоятелството, че предметът на административно наказателното производство се очертава именно от фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и в правораздавателното наказателно постановление. В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които задължително трябва да съдържа АУАН. В т.3 от посочената законова разпоредба изрично е предвидено, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. В разглеждания случай обаче, посоченото от наказващия орган в процесното наказателно постановление място на извършване на нарушението не съответства на действителната фактическа обстановка, установена по делото от съда. Приобщените писмени и гласни доказателства - свидетелските показания на свид.Х. сочат, че мястото на извършване на нарушенията е в град Хасково, а не както е отразено в АУАН и НП в гр.Харманли, което обстоятелство всъщност се признава и от АНО. С оглед на това е налице и неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на точното място на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Разпоредбите на закона са категорични - както актът за нарушение, така и наказателното постановление, трябва да съдържа точно описание на нарушението, като това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение и фактът, че така посоченото в наказателното постановление /а и в АУАН/ недействително място на извършване на нарушението е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно деяние, е наложено наказанието, което от своя страна сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, в чиито обем се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. - налице е основание за неговата отмяна. Процесното нарушение на административнопроизводствените правила съдът не би могло да се приеме за техническа грешка – грешка в изписването на текста в наказателното постановление и в АУАН. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправянето й. Несъответствието на посочената в наказателното постановление фактическа обстановка във връзка с извършването на дадено нарушение с действителната не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил съществен елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание. Липсата на яснота в НП по отношение на мястото на извършване на нарушението и несъответствието на посоченото в НП място с действителната фактическа обстановка, влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил процесните наказания. Същата води и до неяснота в действителната воля на административно-наказващия орган относно приетото от него като място на извършване на нарушенията и същевременно внася съмнения относно обстоятелството с коя конкретна проявна форма на деянието – действие или бездействие АНО приема, че е осъществен състава на административното нарушение и нарушителя се привлича към административно-наказателна отговорност – за негово бездействие да изпълни задължителното предписание на законовите норми, посочвайки като място на нарушението гр.Харманли или за негово действие, извършено в град Хасково в разрез със задължителните законови предписания, с каквото всъщност се явява и изпълнителното деяние на нарушението. Тези неясноти и съмнения относно действителната воля на АНО несъмнено водят до съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазването на което е процесуална предпоставка и гаранция за законосъобразното протичане и приключване на административнонаказателното производство, което от своя страна обосновава и извода за незаконосъобразност на издаденото НП. В случая е неприложима разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН, предвиждаща възможност за изменение на обжалваното наказателно постановление, доколкото в случая не се установява друго извършено адм.нарушение при същите обстоятелства, а става въпрос за съществено изменение на един от основните елементи от състава на всяко едно административно нарушение- а именно мястото на извършване. На следващо място, съдът констатира и друга незаконосъобразност на обжалваното НП, проявила се при ангажиране административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, с налагане от АНО на административни наказания „имуществена санкция“ на нарушител, който е физическо лице, действащо като ЕТ. В случая данните по делото налагат несъмнения извод, че административно- наказващият орган е наложил на физическото лице Д.В.Г., в качеството му на Едноличен търговец ••••••••••••• административни наказания „имуществена санкция“, на основание санкционната норма на чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, каквото наказание обаче законът предвижда за юридическите лица, но не и за ЕТ. Съгласно въпросната разпоредба, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане- ако е юридическо лице. В конкретния случай нормата на чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, въз основа на която е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя не предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“ на физическите лица, каквито несъмнено са ЕТ, а предвижда такова само за юридическите лица. Очевидно в цитираната норма е налице законодателен пропуск да бъде изрично уреден въпроса за ангажирането на административно-наказателната отговорност на ЕТ при нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗОПБ, който обаче в никакъв случай не следва да се тълкува в смисъл на изключване на ЕТ от кръга на субекти, носещи административно-наказателна отговорност за визираното в санкционната норма нарушение. Действително, за едноличен търговец не е изрично предвидена административно-наказателна отговорност в чл.5, ал.1 от ЗОПБ, както в други закони – напр. в ЗДДС, в които при извършено от ЕТ нарушение се налага имуществена санкция като на юридическо лице. Това обаче не означава, че едноличните търговци попадат извън приложното поле на ЗОПБ. ЗАНН в хипотезата на чл.83 и специалните закони в определени случаи приравняват адм. наказание на ЕТ с това на ЮЛ, доколкото с оглед разширената дееспособност на посочените субекти, изразяваща се в извършването на търговска дейност, изискванията към тях са завишени и следователно завишен е и размерът на предвидените наказания за извършени от тези субекти нарушения. Това касае обаче само изрично предвидените в закон случаи, какъвто очевидно настоящият не се явява, а с оглед строго формалния характер на административно- наказателното производство, тълкуване на нормите на закона по аналогия е недопустимо. Съгласно характеристиките на правната фигура на едноличния търговец, същият е физическо лице с разширена дееспособност, доколкото може да извършва и търговска дейност по занятие– чл.56 от Търговския закон, като именно затова съгл. чл.58, ал.4 от ТЗ едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Законът не приравнява ЕТ на юридическо лице. Аргумент във връзка с този извод е обстоятелството, че с вписването на физическото лице като едноличен търговец в търговския регистър и признаване на това му качество, не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, а само се разширява неговата правоспособност, като му се открива възможността да действа като търговец в стопанския оборот и да извършва търговски сделки. Казано с други думи, с вписването си в търговския регистър, собственикът на търговското предприятие на ЕТ придобива качеството на търговец, но независимо от това субектът си остава физическо лице. След като нормата на чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой не предвижда изрично налагане на административно наказание „имуществена санкция“ на ЕТ, то едноличните търговци попадат в категорията физически лица, поради което административната санкция, която следва да им се наложи несъмнено е „глоба“, но не и „имуществена санкция“. В посочения смисъл е и утвърдената съдебна практика, обективирана например в Решение №704 от 17.03.2014г. на АдмС- Пловдив по к. а. н. д. № 3946/2013г., Решение № 7557 от 3.12.2015г. на АдмС- София по адм. д. № 8159/2015г., Решение № 6708 от 02.11.2016г. на АдмС - София по к.а.н. д. № 8321/ 2016г. и много други. Ето защо, в настоящия случай недопустимо прилагайки разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ по аналогия с други закони, АНО незаконосъобразно е ангажирал отговорността на ЕТ- жалбоподател като на ЮЛ, налагайки му административни наказания „имуществена санкция“, вместо „глоба“ като за физическо лице, в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане. В обобщение, по изложените по– горе подробни съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно постановление следва да бъде отменено от съда като незаконосъобразно. По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр.109 от 2020г., в съдебните производства пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. С оглед изхода на спора възниква правото на присъждане на такива в полза на жалбоподателя, в каквато насока е налице своевременно направено искане и представени доказателства, че такива разноски са били действително направени в претендирания размер от общо 1350 лева за адвокатски възнаграждения в производството- представени общо два броя договори за правна защита и съдействие- от 01.02.2024г.- за сумата от 1100лв., и от 24.09.2024г. за сумата от 250лв. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същите са в размер, под минималния такъв на адвокатското възнаграждение, определено съобразно разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в претендирания размер от общо 1350 лева.