Решение № 3158 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 678/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл. 156 ал.6 от Закона за социалните услуги, образувано по жалбата на "ЛУНА-2012" ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление село Обручище, ул. "Камчия" №4, област Стара Загора, представлявано от редовно упълномощен от законния представител адвокат, против Заповед №РД-3130-3-7/30.04.2026г на Изпълнителния директор на Агенция за качество на социалните услуги, връчена на 22.05.2026г с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок по реда на АПК. Правото на съдебно обжалване е упражнено на 04.06.2026г от адресат на неблагоприятния за него административен акт - отказ за подновявване на издаден лиценз № Л-3129-399/21.07.2021г, на "ЛУНА-2012" ЕООД, представлявано от управителя Г. С. Р. за предоставяне на социалната усруга "РЕЗИДЕНТНА ГРИЖА", с целева група "Възрастни хора в над трудоспособна възраст". С жалбата се иска от съда да отмени Заповед №РД-3130-3-7/30.04.2026г на Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че заявлението на дружеството не е квалифицирано правилно като искане за продължаване срока на вече издаден лиценз за осъществяване на същата дейност, а вместо това е разгледана неговата основателност спрямо изискванията за първоначално издаване на лиценз, което е довело до не законосъобразен отказ да бъде продължен срока на действие на лиценз №Л-3129-399/21.07.2021г. на дружеството. Жалбата се основава и на довода, че липсват конкретни факти, доказващи нарушения на правилата на ЗСУ при упражняване на дейността, както и че отказът е не препорционален на преследваните от закона цели. Претендират се разноските по делото. Ответникът Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги в писмено становище, представено от редовно упълномощен юрисконсулт иска от съда да постанови решение за отхъврляне на жалбата като неоснователна. Поддържа, че нито фактическа, нито правна грешка относно предмета на искания административен е възможна, защото заявленията за издаване на лиценз и за продължаване срока на действие на вече издаден лиценз имат различно съдържание по образец, но освен това условие за допустимост на искане за продължаване срока на действие на издадения лиценз е неговото подаване в рамките на срок от три месеца преди крайната му дата. Правната теза, че при искане за продължаване срока на издаден лиценз единственото условие е подаването му в рамките на преклузивен срок преди крайнат му дата е в противоречие със закона. Продължаване срока на действие на вече издаден лиценз е поставено под спазване на кумулативните изисквания по чл.156 от ЗСУ, които са две групи, според своя предмет - първата включва материално рпавните предпоставки за вънкивнае на самото право на подновяване, в това число спазване на стандартите за качество и липса на девиантно поведение на доставчика, и втората група включват преценка на периода, за който следва да се зидаде новият лиценз, съобразно конкретно установените факти. Административният орган е длъжен да прецени основателността на искането за продължаване действието на лиценза според тези две групи условия, поради което констатацията за тежки и системни нарушения, изключва по силата на закона уважаване на искането за издаване на благоприятен административен акт. Позовава се на Наказателно постановление №НП-КД-5/27.09.2024г и Наказателно постановление №НП-КД-6/27.09.2024г, влезли в законна сила на 19.06.2025г, които задължават административния орган да откаже подновяване действието на издадения лиценз. Заявителят не отговаря на изискванията на чл.148 ал.2 т.1 и чл.156 ал.1 т.1 и т.2 о тЗСУV Причина за това са влезлите в сила НП за нарушения на същия закон, включително за предоставяне на социални услуги без лиценз. Наличието на тези санкции е абсолютна законна пречка за издаването на нов лиценз по смисъла на чл.148 ал.2 от закона. Правно недопустимо е да се преценява дали вместо отказ за продължаване срока на действие на лиценза да се приложи друга административна мярка за привеждане дейността на доставчика в съответствие с изискванията на закона. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като няма фактическа и правна сложност и адвокатския труд е силно ограничен. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед №РД-03-7/14.04.2026г, с която титуляра на длъжността Изпълнителен директор на АКСУ е възложил на длъжностното лице, изпълняващо длъжността заместник на изпълнителния директор да изпълнява функциите му за периода на отсъствие от 27.04.2026г до 04.05.2026г, поради ползване на разрешен платен годишен отпуск за пет дни, считано от 27.04.2026г. Спазена е писмената форма за действителност и изскванията за факти, които са квалифицирани като основание за прилагане на материалната норма на чл.156 ал.1 от ЗСУ при установено отсъствие на кумулативните изисквания за подновяване на издадения лиценз. Фактите, на които ответникът се позовава са приложените по административната преписка две Наказателни постановления, влезли в сила като не обжалвани в преклузивния 14-дневен срок, с които на дружеството са наложени имуществени санкции за нарушения на ЗСУ, установени по реда на чл.171 от същия закон, извършени на една и съща дата 24.07.2024г., без данни да са платени, а не съответствията да са отстранени. Отстраняването на нарушенията е от значение за основателността на искането за подновяване на лиценза по аргумент от чл. 156 ал.1 т.2 от ЗСУ, когато те не представляват отрицателното условие по чл. 148 ал.2 т.1 от ЗСУ за издаване на лиценз, а то е приложимо по силата на чл.156 ал.1 т.1 от същия закон. Подновяването на лиценза изисква установяване, че лицето продължава да отговаря на условията за издаване на лиценз, сред които и условието чл.148 ал.2 от ЗСУ, което се проверява служебно и се доказва с влезли в сила наказателни постановления. На тази отрицателна предпоставка, посочена като мотиви и установена с представените НП се позавава ответника и при правилно приложение на материалния закон отказва да поднови действието на вече издадения лиценз. Никакъв лиценз, а не само за дейността, която е извършвана без лиценз - в случая резидентна грижа за целева група "Пълнолетни лица с увреждания", съгласно НП -КД-5/27.09.204г, не се издава на лице, което е предоставяло услугата без лиценз. Подновяването на лиценза е неговото ново издаване в 14-дневен срок, когато се издава без промяна на обстоятелствата, посочени в него, а при промяната им срокът е двумесечен, но тези срокове не дерогират изискванията на чл.156 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.148 ал.1 т.5 вр. с ал.2 т.1 то ЗСУ - лицето да отговаря на условията за издаване на лиценз, които включват и това по чл.148 ал.1 т.5 за стандартите на качество на социалните услуги. Не може да отговаря на тези стандарти лице, което е предоставяло социална услуга без лиценз, но освен това законодателят е въздигнал същото нарушение на императивното условие за лицензиране на дейността по предоставяне на социални услуги като абсолютна пречка за издаване на лиценз в това число и за подновяването му, защото последното е същият по своето естество декларативен административен акт - удостоверяване, че лицето отговаря на всички изисквания на закона е способно да предостави услуга, съответна на стандарта за нейното качество. Това е предназначението на нормата на чл. 156 ал.1 т.1 вр. с т.2 вр. с чл.148 ал.2 т.1 от ЗСУ. Правните норми не се съдържат в една разпоредба, а разкриват своето съдържание в хипотеза, диспозиция и санкция, поради което е необходимо да се проследи волята на законодателя с телеологичен подход на тълкуване, а именно каква е целта на проверката за съществуване на условията за издаване на лиценз. Целта е да се установи, че няма пречки от абсолютно естество каквато е тази по чл.148 ал.2 т.1 и т.2 вр. с чл.156 ал.1 т.2 от ЗСУ, ведно с изпълнение на положителните изисквания, което гарантира че лицензирането гарантира съответствие на лицето, на неговите законни представители, на дейността и мястото на нейното извършване спрямо стандартите за качество. Нормата на чл.148 ал.2 т.1 и т.2 от ЗСУ изключва правото на лицензиране за срок от пет години, считано от датата на установяване на нарушението, състоящо се в извършване на дейност без издаден лиценз, което е санкция както за тези лица, които никога не са притежавали лиценз, така и за онези които имат лиценз, но за друг вид услуга. Те са в едно и също правно положение пред закона и противно тълкуване, че е достатъчно да се провери формално за промяна на обстоятелствата, вписани в лиценза, противоречи на значението на думата подновяване - издаване отново на същия административен акт занапред, но защото и когато е установено, че лицето продължава да отговаря на условията и изсикванията на закона. Няма по -благоприятна мярка, която да гарантира постигане на законовата цел - интересите на лицата, ползващи услугата резидентна грижа са гарантира само, когато услугата отговаря на нормативните стандарти за качество, в уверение на което се издава и лиценза. Противното го оставя без смисъл и ще представяла едно автоматично подновяване, без изпълнително разпоредителната власт да е упражнила правомощията си на контрол. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора