Решение № 116 от 17.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 295/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20254000600295 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 21/20.06.2025 г., постановена по НОХД № 627/2023 г., Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Н. Д. С., за виновен в това, че на 28.01.2020 г., на път ІІ-21, км. 2+800 Русе - Силистра, при управление на моторно превозно средство - състав от пътни превозни средства - седлови влекач марка Скания Р 420 с рег. № РР 32••••, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне“ с рег. № РР 35••••, нарушил правилата за движение по пътищата:

чл. 25, ал. 1 от ЗДВП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ... да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение" - като водач не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на л.а. „Алфа Ромео Жулиета" с рег. № Р 28•••• и чл. 38, ал. 3 от ЗДВП - „При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства." - като не пропуснал движещият се в лява лента л.а. „Алфа Ромео Жулиета" с рег. № Р 28••••, като по непредпазлИ.ст и в условията на независимо

съпричиняване със С. Д. Г. причинил:

• смърт на две лица - Б. Е.ов Ф. от гр. СлИ. поле и Д. С. Д. от гр. СлИ. поле;

• средни телесни повреди на две лица:

• Д. В. В., изразяваща се в сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсно-контузна рана на десен клепач, кръвонасядане на лицето, малък пневмоторакс вляво, контузии на десния бял дроб, разкъсване на перитонеума и оментума, колекция от кръв в коремната кухина, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та и - Е. В. В., изразяваща се в открито импресионно счупване на мозъчен череп, наложило оперативна интервенция. Контузия на мозъка. Субарахноидален кръвоизлив. Колекция от въздух в черепната кухина. Многофрагментни счупвания на лицеви кости. Оток и кръвонасядания на клепачите на ляво око. Хемоза и екхимоза на конюнктивата на лява очна ябълка. Счупване на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза. Счупване на втора предкиткова кост на дясна ръка, наложило метална остеосинтеза. Разкъсване на сухожилията на дълбокия и повърхностния флексор на трети пръст на дясна ръка, наложило хирургична интервенция. Счупване с изкълчване на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става, наложило метална остеосинтеза, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, нараняване проникващо в черепната кухина, трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника и левия долен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 /изм./, пр. 3 и пр. 4 вр. б. „б", пр. 1 вр. ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 343г вр. чл. 36, чл. 54 вр. чл. 2, ал. 2 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Признал е подс. Н. С. за невинен в това, да е извършил престъплението при нарушаване правилото за движение на пътищата по чл. 25, ал. 2 от ЗДВП - „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея" - като не пропуснал движещият се в лява лента л.а. „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. № Р 28••••, както и осъщественото от него престъпление да представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението в тези му части и по чл. 343, ал. 3, б. „б“ /изм./, пр. 2 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подс. С. Д. Г., за виновна в това, че на 28.01.2020 г., на път ІІ-21, км. 2+800 Русе- Силистра, при управление на моторно превозно средство л.а. „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. № Р 28••••, нарушила правилата за движение по пътищата:

чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътните превозни средства е забранено да превишават следните стойности на скоростта в км/ч - категория „В“ извън населено място - 90 км/ч - като управлявала л.а. „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. № Р 28•••• със скорост 129.6 км/ч, като по непредпазлИ.ст и в условията на независимо съпричиняване с Н. Д. С. причинила

• смърт на две лица - Б. Е.ов Ф. от гр. СлИ. поле и Д. С. Д. от гр. СлИ. поле;

• средни телесни повреди на две лица:

• Д. В. В., изразяваща се в сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсно-контузна рана на десен клепач, кръвонасядане на лицето, малък пневмоторакс вляво, контузии на десния бял дроб, разкъсване на перитонеума и оментума, колекция от кръв в коремната кухина, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та и - Е. В. В., изразяваща се в открито импресионно счупване на мозъчен череп, наложило оперативна интервенция. Контузия на мозъка. Субарахноидален кръвоизлив. Колекция от въздух в черепната кухина. Многофрагментни счупвания на лицеви кости. Оток и кръвонасядания на клепачите на ляво око. Хемоза и екхимоза на конюнктивата на лява очна ябълка. Счупване на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза. Счупване на втора предкиткова кост на дясна ръка, наложило метална остеосинтеза. Разкъсване на сухожилията на дълбокия и повърхностния флексор на трети пръст на дясна ръка, наложило хирургична интервенция. Счупване с изкълчване на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става, наложило метална остеосинтеза, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, нараняване проникващо в черепната кухина, трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника и левия долен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 /изм./, пр. 3 и пр. 4 вр. б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б .„в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 343г вр. чл. 36, чл. 54 вр. чл. 2, ал. 2 от НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановил наказанието „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал от изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което подс. С. Г. е била лишена от възможността да упражнява това свое право по реда на чл. 69а от НПК, считано от 15.11.2022 г.

Признал е подсъдимата С. Г. за невинна в това, да е извършила престъплението при управление със скорост над 129.6 км/ч до 131 км/ч, при нарушаване правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДВП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както и осъщественото от нея престъпление да представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по обвинението в тези му части и по чл. 343, ал. 3, б. „б“ /изм./, пр. 2 от НК.

Осъдил е подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда останал прокурорът, който е депозирал протест и допълнителен такъв срещу постановената присъда, с наведено оплакване за явна несправедлИ.ст на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от права“ - в смисъл занижени, необоснована и неправилна, само в тази й част, по отношение и на двамата подсъдими - Н. С. и С. Г..

Иска се от въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, като се увеличи размера на наложените наказания по отношение и на двамата подсъдими – за подс. Г. в диапазона между 6 години и 9 години „Лишаване от свобода“, съответно да се увлечи размера на кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ съобразно чл. 49, ал. 2 от НК, а за подс. С. в диапазона от 7 години и 9 години „Лишаване от свобода“, съответно да се увеличи и размера на кумулативната санкция, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Намира, че наказанията „Лишаване от свобода“, по отношение на двамата подсъдими, следва да бъдат изтърпяни при първоначален „Общ“ режим. Излага се, че няма неизяснени по делото обстоятелства, като няма да сочи и други доказателства. В останалата част намира присъдата за правилна и обоснована.

Срещу присъдата, само в нейната осъдителна част, е депозирана въззивна жалба и допълнителна такава от адв. Б., в качеството му на защитник на подс. Н. С.. Със същите се претендира атакуваната присъда да бъде отменена като неправилна и необоснована, само нейната осъдителна част, като се постанови нова такава, с която подсъдимият С. бъде признат за напълно невинен и изцяло оправдан, а в останалата и част потвърдена. В условията на алтернативност се иска намаляване размера на наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на чл. 66 от НК, съобразно който се определи изпитател срок в размер на 5 години и потвърждаване на присъдата в останалата й част, с изключение на извършеното престъпление от подс. С. Г. при независимо съпричиняване с Н. С.. В допълнителните съображения към въззивната жалба се сочи, че са налице неизяснени обстоятелства и в тази връзка се отправя искане за назначаване на ДАТЕ от други вещи лица в областта на автотехниката и евентуално физик.

Депозирана е и въззивна жалба против присъдата, само в осъдителната и част, от адв. В. В., упълномощен защитник на подс. С. Г., с наведени твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, и постановена при отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна на присъдата, постановяване на нова, с която подс. Г. се признае за невинна и оправдае по обвинението, за което е осъдена. Алтернативно се претендира, в случай на констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да се отмени присъдата и делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Отправят се искания по доказателствата, направени в хода пред първата инстанция, но оставени без уважение и отхвърлени от съда, като в тази връзка се иска откриване на съдебно следствие пред въззивната инстанция с подробно наведени доводи за назначаване на повторна седморна САТЕ с други вещи лица.

Депозирана е въззивна жалба и допълнителна такава от адв. Е. Т., защитник на подс. С. Г. против постановената присъда – единствено в осъдителната и част, с които се навеждат подробни доводи за неправилност - поради необоснованост, като в тази връзка се иска отмяна на присъдата в обжалваната и част, постановяване на нова, с която подсъдимата бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление против транспорта, извършено при условията на независимо съпричинителство. Излагат се и аргументи за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание на подс. Г., като се претендира от въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 337 вр. чл. 334, т. 3 от НПК и измени първоинстанционната присъда, като намали наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 66 от НК. В условията на алтернативност се отправя искане, ако се приемат изложените в жалбата нарушения, свързани с оценката на доказателствената маса от първоинстанционния съд - непълни и неясни мотиви, явяващи се пречка да се разбере действителната му воля, то да се отмени присъдата и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Не на последно място се изтъква, че делото не е било изяснено от фактическа страна, с наведени твърдения, че всички автотехнически експертизи, включително и комплексната такава, изготвени от едни и същи вещи лица в различни комбинации помежду си /шест вещи лица, с изключение на едно – Ц. Ц./, давайки неясни и протИ.речиви отговори по поставени идентични въпроси, отнасящи се до съществени елементи от състава на престъплението, вменено на подс. Г., като в тази връзка заключенията се явяват необосновани и будещи съмнение за достоверността им и се отправя искане пред въззивния съд да се открие съдебно следствие и се назначи повторна комплексна автотехническа експертиза, с участието на други вещи лица.

Въззивна жалба и допълнителна такава е депозирана и от адв. Ч. от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подс. Г. против присъдата в осъдителната й част, с изложена подробна аргументация, касаеща неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, включително и съществени нарушения на процесуални правила при постановяването и, поради което искат от въззивната инстанция присъдата в тази и част да бъде отменена, подсъдимата съответно призната за невинна и оправдана. В условията на евентуалност претендират изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.

Недоволни от първоинстанционния съдебен акт останали и частните обвинители - С. Б., М. Б., Д. Б., Р. М., Н. М., С. Д., Д. В., Е. В., които чрез повереника си адв. П. са депозирали въззивна жалба и допълнителна такава, приемайки присъдата за явно несправедлива, неправилна и незаконосъобразна. Искат от въззивния съд да упражни правомощията си визирани в чл. 336, ал. 1, т. 1 вр. чл. 334, т. 2 от НПК, като отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъпните деяния, за които са били предадени на съд – по чл. 343, ал. 4, вр.- ал. 3, пр. 3, и пр. 4, б. „б“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както и се приеме, че престъплението е извършено от подс. Н. С. в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а от подсъдимата С. Г. да е извършено в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Претендира се определяне на наказания по отношение на двамата подсъдими ориентирани от средния към максималния размер. Намират, че няма неизяснени обстоятелства, поради което и не правят искания за събиране на доказателства. Претендират разноски пред настоящата инстанция.

Депозирани са въззивни жалби и допълнителни такива от частните обвинители М. Ф. и Е. Ф. против присъдата, с които се претендира да бъде отменена в обжалваните части и се постанови нова, с която приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление, а именно деянието извършено от двамата подсъдими да представлява особено тежък случай, за което е имало обвинение пред първоинстанционния съд и ги признае за виновни в извършване на престъпленията, за които са били предадени на съд - по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 3, и пр. 4, б. „б“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както се приеме, че престъплението е извършено от подс. Н. С. е в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а от подс. С. Г. - да е извършено в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Иска се увеличение на наложените на подсъдимите наказания и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново поддържа депозирания протест, с който се иска изменение на присъдата - в посока на завишаване на наказанията и по отношение на двамата подсъдими в рамките на приетата от окръжния съд правна квалификация на деянията, като в този смисъл да се измени присъдата на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание адв. Пазарджиев, повереник на частните обвинители Б., Б., М., Д. и В. поддържа депозираната въззивна жалба и моли за справедлива присъда. Намира мотивите на присъдата за издържани и правилни, с изключение на особено тежкия случай. Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски, за което прилага списък.

Частните обвинители - Б., Б., М., Д. и В., поддържат изложеното от повереника им.

Адв. С., повереник на частните обвинители М. Ф. и Е. Ф., в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа депозираните въззивни жалби и допълнителните такива, пледирайки да се постанови съдебен акт, с който се измени оспорената първоинстанционна присъда, както и направените в това производство разноски.

Лично частните обвинители М. и Е. Ф.и поддържат изявленията на повереника си.

Адв. Б., защитник на подс. С. поддържа жалбата и допълнителната такава и апелира да бъде отменена присъдата, като подзащитният му бъде признат за невинен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК и условията на алтернативност апелира за намаляване на наказанието „Лишаване от свобода“ и приложение на института на чл. 66, ал. 1 от НК.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият С. излага, че поддържа казаното от защитника си, като добавя, че е загубил баща си преди тридесет дни и е наясно каква е болката. Изказва искрени съболезнования на близките на загиналите, като моли за справедлИ. наказание спрямо двете страни.

Защитниците на подсъдимата Г. в съдебно заседание пред настоящата инстанция изразяват сленото становище:

Адв. Т., поддържа депозираната въззивна жалба и допълнителна такава, като подробно доразвива аргументите и доводи си, пледирайки да бъде уважена.

Адв. Ч., поддържа представената въззивна жалба и пледира да се постанови присъда, с която се намали наложеното наказание, а алтернативно – да бъде оправдана.

Адв. В. също защитник на подс. Г. поддържа жалбата ведно с допълнението към същата и молим да осъществите въззивен контрол върху оспорената присъда, като се отмени оспорената присъда и се постанови нова, с която Г. бъде призната за невиновна и оправдана по това обвинение.

Адв. Б., упълномощен защитник на подс. Г. поддържа изложените доводи и аргументи от останалите защитници на подсъдимата, като претендира да са налице процесуални основания за връщане на делото на първостепенния съд за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт и свързани с обстоятелството, същите да не могат да бъдат отстранени от натоящия съд. Пледира да са налице основания за приложението на чл. 15 от НК, водещи до оправдаването на подзащитната му на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието не представлява престъпление.

В правото си налична защита и последна дума подс. Г. поддържа изложеното в пледоариите на защитниците си и изразява искрено съжаление за болката и страданието на потърпевшите и пострадали. Моли за справедлива присъда.

В правото си на реплика, адв. П. се протИ.поставя на изложеното от защитата на двамата подсъдими С. и Г., касаещо приложението на чл. 66 от НК, като намира същото за неприемлИ., а по отношение приложението на чл. 15 от ЗДвП, счита, че такова би било налице само, ако деецът не е съзнавал конкретната възможност за настъпването на общественоопасните последици, които няма задължение и възможност да предвиди, цитирайки съдебна практика - Решение № 583/15.11.2024 г. по НД 791/2024 на I НО на ВКС.

Великотърновският апелативен съд, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт във връзка с направените оплаквания във въззивните жалби и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенният съд фактическа обстановка, която се изразява в следното:

През учебната 2019 - 2020 година Д. В. и Е. В., Д. Д. и Б. Ф. били ученици в ПГИУ „Елиас Канети" гр. Русе. Поради извършващ се ремонт в сградата на училището, учебните им занятия се провеждали в сграда на Професионалната гимназия по електротехника, находяща се в гр. Русе, ж.к. "Здравец-изток". През м. Януари на 2020 година учениците били втора смяна и часовете им приключвали около 18:30 часа. Тъй като и четиримата живеели в гр. СлИ. поле и пътували ежедневно от там до гр. Русе и обратно, най – често с автобус, като при върщането си вземали от спирка „Олимп" в гр. Русе.

Четиримата познавали подс. С. Г., която живеела в гр. СлИ. поле, а те също били от това населено място. Б. Ф. бил близък с нея и семейството и .

Подс. Г. работела в МОЛ-Русе и също ежедневно пътувала до работното си място. Придвижвала се с автомобил л.а. "Алфа Ромео-Жулиета" с рег. № P 2832 KM и собственост на съпруга й - свид. Д. Г.. В някои случай, когато работното й време приключвало и когато приключвали учебните часове в училище, подс. Г. вземала с автомобила си Б. Ф. и няко и от другите ученици, за да ги прибере в гр. СлИ. поле.

На 28.01.2020 г. Б. Ф. разговарял с подс. Г. по телефона, като след предложение от нейна страна да ги вземе от училище и откара обратно д о гр. СлИ. поле, Б. се съгласил. Споделил на съучениците си Д. В., Е. В. и Д. Д.. В уговореното време подс. Г. спряла до училището л.а. "Алфа Ромео-Жулиета". На предната дясна седалка, до водача Г., се качил Б. Ф.. Св. Д. В. седнала на задната седалка вляво зад водача. До нея, в средата седнала Д. Д., а на задната седалка вдясно - св. Е. В.. Трите момичета на задната седалка не поставили предпазните си колани, а подсъдимата и Б. Ф. поставили същите.

Около 18:30 ча с а подсъдимата потеглила, като се насочила през гр. Русе към републикански път II-21 /Русе – Силистра/, посока към гр. СлИ. поле. Включила се в път II- 21 /южното платно за движение по посока към гр. СлИ. поле/ и след излизането от гр. Русе, сигнализирано с пътен знак Д12, застигнала л.а. „БМВ Х1" с рег. № Р 03••••, управляван от св. А. С..

В този участък пътят бил с двупосочна организация на движение, с две платна за движение, разделени със затревена ивица, в която били монтирани разделителни ограничителни системи на пътя /ОСП/ - мантинели. Всяко от двете еднопосочни платна за движение било с по две ленти, разделени с прекъсната единична разделителна линия. Пътят бил покрит с едрозърнест асфалт, сух, без повреди и неравности. Времето било ясно, с нормална видимост в условията на астрономически полумрак, преди настъпването на нощта.

Скоростта на движение била ограничена по силата на закона - до 90 км/ч, извън населено място. Непосредствено преди плавен десен завой, по посоката й на движение , подс. Г. предприела изпреварване на л.а. "БМВ" с рег. № Р 03••••. Престроила се в лявата лента и приключила маневрата изпреварване след края на завоя, без да се завръща отново в дясната лента за движение. Непосредствено преди това, по същият път и в същата посока, но пред леките автомобили „Алфа Ромео" и „БМВ" със скорост от около 79 км/ч се движела товарна автокомпозиция, състояща се - от влекач „Скания" с рег. № РР 32•••• и полуремарке „Кроне" с рег. № РР 35••••, управлявана от подс. Н. С..

Приближавайки пътен участък /при километър 2+360/, в който междинната разделителна ивица, към този момент била разделена и бил оформен асфалтиран проход между двете пътни платна с дължина 15.60 м, без ограничаващи мантинели, подс. С. започнал да намаляване скоростта на движение на автокомпозицията до окончателно спиране на десния, южен банкет с предна част на влекача - на една линия със зоната на прохода в разделителната ивица. Автокомпозицията останала в покой в това положение около 8 секунди. В този момент л.а. "Алфа Ромео" е бил в началото на десния завой и извън зоната на геометрична видимост към товарния автомобил. Когато автомобила, управляван от подс. Г. изпреварил л.а. "БМВ", преминал през десния завой и навлязъл в прав пътен участък с геометрична видимост към автокомпозицията от около 390 м , автокомпозицията била в покой. Автомобилът на подс. Г. все още се е движел в лявата пътна лента със скорост не помалко от 129.6 км/ч. Зад л.а. „Алфа Ромео" със скорост не по-малко от 100 км/ч се е движел изпревареният л.а. "БМВ", който също се бил престроил в лявата лента. В момента, в който предната част на л.а. "Алфа Ромео" и задната част на автокомпозицията били на разстояние от 227 м , автокомпозицията потеглила, като подс. С. предприел завиване наляво, с намерение да премине през прохода на разделителната ивица и да направи обратен завой с навлизане в платното за движение посока от гр. Силистра за гр. Русе. Целта на С. била да се насочи към преминаване на ГКПП „Дунав мост" в посока Република Румъния.

Когато товарната композиция е била вече косо разположена, с по-голямата си част навлязла в дясната пътна лента и с предна лява част на влекача на 0.8 м от линията разделяща двете ленти, подс. Г. предприела отклонение наляво в лентата си за движение, без намаляване на скоростта. Тъй като товарната композиция продължила движението си ускорително по дъговидна траектория към прохода на разделителната ивица и навлязла в лявата пътна лента, траекториите на л.а. „Алфа Ромео" и автокомпозицията се пресекли, в резултат на което последвал сблъсък между предна дясна част на лекия автомобил и предно ляво колело /джанта/ на товарния. За товарния автомобил удара бил страничен, кос ексцентричен и в резултат на удара композицията се придвижила по дъговидна траектория напред и надясно, като спряла с влекач косо разположен, с предна част на десен банкет, пред ствол на крайпътно дърво. За лек автомобил „Алфа Ромео" ударът бил челен кос ексцентричен, който предизвикал начало на ротация на автомобила по часовата стрелка, с продължаващо движение напред и отклоняване наляво, към разделителната ивица и платното за движение към гр. Русе. В процеса на това движение първоначално увредената предната част на л.а. "Алфа Ромео" преминал в началото на разделителната ивица и първото, деформирано отпреди, звено на лявата мантинела, след което продължил равнинното си движение, движейки се косо на платното за движение към гр. Русе, излязъл на северния банкет и канавката където се установил обърнат на дясната си страна, с предна част към гр. Русе.

Възприемайки маневрата на товарната автокомпозиция св. А. С., водач на л.а. "БМВ", също предприел маневра за отклоняване на автомобила наляво, в резултат на което навлязъл в зоната на прохода и между двете мантинели на разделителната ивица, като се ударил в стълб за улично осветление, намиращ се на същата. При движението между двете мантинели автомобила разкъсал звената на лявата мантинела от колчетата, разрушавайки връзките и отхвърлил, деформирайки лявата мантинела в платното за движение към гр. Русе. Ударът в стълба бил челен, кос ексцентричен и в резултат от него автомобила „БМВ" се завъртял по посока на часовата стрелка и се установил със средна и задна част в лявата лента на платното за движение към гр. Русе и предница в разделителната ивица, насочена към стълба.

По същото време, движейки се в посока от гр. Силистра към гр. Русе /към мястото на произшествието/ приближавал л.а. „Ауди 80" с рег. № Р 17••••, управляван от св. И. С.. СюлейМ. възприел отхвърлената на платното за движение мантинела, но не успял да реагира и преминал през нея, след което спрял автомобила си на десния /северен/ банкет, след прохода в разделителната ивица.

В резултат от сблъсъка между л.а. „Алфа Ромео" и товарната автокомпозиция Б. Ф. и Д. Д. получили тежки травматични увреждания, несъвместими с жИ.та и починали намясто в автомобила, а свидетелите Д. В. и Е. В. изхвърчали от автомобила, приземявайки се на терена.

Свидетели на произшествието станали Й. П., който управлявал л.а. „Пежо 308" в лявата лента към гр. Русе и св. М. Г., управлявал т.а. „Додж Рам" в посока към гр. Силистра.

На място спрели и други автомобили. За произшествието били подадени сигнали на ЕЕН № 112. Св. М. Г. също подал сигнал, като съобщил на оператора за ТИР, който правел обратен завой.

На мястото на произшествието пристигнали екипи на РСПБЗН, на ОД МВР - Русе и на ЦСМП.

Пристигналият на място медицински екип от ЦСМП, констатирал смъртта на Б. Ф. и Д. Д., а свидетелите Д. В. и Е. В., както и подс. С. Г. били транспортирани до УМБАЛ „Канев" - Русе.

Малко по - късно на мястото пристигнал екип на новинарска агенция „Русе Медиа", като св. Е. Д. - оператор в същата, извършил фото и видео-заснемане на местопроизшествието, като взел интервю от св. И. С. /охранител-пазач на стопански обект в непосредствена близост до мястото на инцидента/.

На следващият ден - 29.01.2020 г. св. Е. Д. отново посетил местопроизшествието и извършил фото и видео-заснемане, вече при дневна светлина.

От назначената в хода на досъдебното производство СМЕ № 8/2020 г., се установява, че при аутопсията на трупа на Д. С. Д. е констатирана съчетана травма: Глава - черепномозъчна травма - слабоизразени субдурален и субараноидален кръвоизлив; Шия - шийна травма; Гърди - гръдна травма - счупване на ребра в ляво, контузии на белите дробове и др.; Корем и таз - коремна травма - разкъсване на десен бъбрек, счупване на пубисна и седалищни кости; Крайници - счупване на костите на дясна предмишница. Установени били още аспирация на стомашно съдържимо, мастна емболия в белите дробове, мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Експертизата сочи уврежданията да са в резултат от действието на твърди тъпи, тъпоръбести предмети, предмети с остър връх и/или режещ ръб и могат да бъдат получени при пътнотранспортното произшествие на 28.01.2020 г. Съобразно заключението на експерта, причината за настъпване смъртта на Д. Д. следва да се отдаде на установената съчетана травма, с черепно - мозъчна, шийна, гръдна и коремна травми и счупвания на тазови кости и кости на крайниците, усложнена с мастна емболия и довела до оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване.

От СМЕ № 9/2020 г. извършена в хода на предсъдебната фаза, се установява, че при аутопсията на трупа на Б. Е.ов Ф. е констатирана съчетана травма: Глава - тежка черепномозъчна травма - многофрагментно импресионно счупване на черепа, включващо и основата му, и субдурален и субараноидален кръвоизлив; Шия - кръвоизливи в десни мускул сетрно - клейдо - мастоидеус; Гърди - тежка гръдна травма - разкъсване на тъканната плевра в дясно, колекция от кръв в дясно плеврално пространство, контузии на белите дробове; Корем и таз - тежка коремна травма - размачкване на черния дроб; разкъсване на опоръка на тънките черва; Крайници - открито счупване на костите на дясна предмишница и счупване на костите на лява предмишница. Установени били още субепикардни кръвоизливи на сърцето; кръв в дихателните пътища, мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Съобразно заключението на експерта, получените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, предмети с остри върхове и режещи ръбове и инерционни сили и могат да бъдат получени при настъпилото пътнотранспортно произшествие на 28.01.2020 г. Посочена е и причината за настъпване на смъртта на Б. Ф., а именно - следва да се отдаде на установената съчетана травма, довела до тежки увреждания на централната нервна система и вътрешните органи, с остра кръвозагуба.

Установимо от назначената в досъдебното производство СМЕ № 1120/2020 г. е, че св. Д. В. е получила сътресение на мозъка, без наличие на обективна симптоматика; Разкъсно - контузна рана на десния клепач; Кръвонасядане на лицето; Малък пневмоторакс в ляво; Контузия на десния бял дроб; Разкъсване на перинеума и оментума; Колекция от кръв в коремната кухина, като описаните увреждания могат да бъдат получени при произшествието, настъпило на 28.01.2020 г. и следва да се преценяват по следните медикобиологични признаци - разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та.

От назначената съдебномедицинска експертиза № 1122/2020 г. се установява, че св. Е. В. е получила следните увреждания - Открито импресионно счупване на мозъчен череп, наложило оперативна интервенция; Контузия на мозъка; Субарахноидален кръвоизлив; Колекция от въздух в черепната кухина; Многофрагментни счупвания на лицеви кости; Счупване на лява раменна кост; Счупване на втора предкиткова кост на дясна ръка; Счупване и изкълчване на лява бедрена кост и други счупвания. Описаните увреждания могат да бъдат получени при ПТП-то, настъпило на 28.01.2020 г. и следва да се преценяват по следните медико-биологични признаци - Разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та; Нараняване, проникващо в черепната кухина; Трайно затрудняване движенията на двата горни крайника и левия долен крайник за срок повече от 30 дни.

От назначената СМЕ № 1121/2020 г. се установява, че подс. С. Г. е получила в резултат от ПТП-то - контузия на мозъка, кома, разкъсно - контузна рана на лицето, счупване на долната челюст, контузия на белите дробове и колекция от кръв в дясно плеврално пространство. Експертът преценил, че тези увреждания следва да се квалифицират като - разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, а счупване на долна челюст, като трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.

От заключенията на Химически експертиза № 89/2020 г., № 90/2020 г. и № 91/2020 г. се установява, че в кръвните проби, иззети от Д. В., Б. Ф. и Д. Д. - не се съдържа наличие на етилов алкохол.

От заключението на извършената Токсикохимична експертиза /ТХЕ/ в НИК-МВР се установява, че в кръвта на подс. С. Г. не се съдържа етилов алкохол, както и няма вещества под контрол. В пробата от урината на подс. Г. е установено наличие на лидокаин, с уточнение от вещото лице, че лидокаинът се използва за предизвикване на всички видове локална анестезия, а в кардиологията - при камерни аритмии; съществува както като самостоятелно лекарствено средство, така и като съставна част на множество лекарствени препарати.

Възложена била и Техническа експертиза /ТЕ/ № 552/2020 г. по описа на БНТЛ - Русе, която изследвала записите от ЕЕН 112, включително и подаден сигнал от св. М. Г. - за произшествието.

В предсъдебната фаза са били назначени и изготвени заключения по три автотехнически експертизи - Автотехническа, Допълнителна автотехническа и Допълнителна петорна автотехническа експертиза.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, след изслушването на вещите лица п о цитираните три експертизи и приобщаването им, окръжният съдът установил пречки /от процесуален характер/ заключенията по същите да бъдат ценени и обсъждани като процесуално средство за изясняване на значими обстоятелства по делото и в каквато насока се е произнесъл с определение от 30.10.2024 г. Със същото определение съдът назначил шесторна Автотехническа експертиза, като указал на експертите да ползват показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, приобщените им показания от досъдебното производство, приобщените в съдебното производство видео-записи и фотокадри, разпечатки от тахограф, приложени в т.1, л. 212 - л. 214 от ДП, протоколи за оглед на оглед на местопроизшествие /т. 1, л. 35 и следващите от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /т. 1, л. 45 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /т. 1, л. 55 от ДП/, протоколи за Технически експертизи /т. 1, л. 190 и л. 198 от ДП/, Схеми на път II-21 Русе-Силистра /т. 1, т .218/, всички приобщени от съда в хода на съдебното производство писмени доказателства, изключвайки от доказателствената съвкупност протоколът за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 28.01.2020 г., както и показанията на подс. Н. С., дадени по същото досъдебното производство в качеството на свидетел.

Съобразно изготвената и приета от ревизирания съд, шесторна Автотехническа експертиза се установява, че за да определят, при липса на годен протокол за оглед на местопроизшествие, разположението на превозните средства след произшествието, следите и находките на мястото на ПТП-то, вещите лица са извършили анализи на представените им снимки и кадри от видеозаписите, приобщени от окръжния съд, използвайки следните методи - метод на непосредствено съпоставяне на обекти от изображенията с характерни и ясно видими обекти от фотоснимките, разстоянията до които са установени при наблюдението; - метод на сравнително съпоставяне, при който оразмерени нови фотоснимки на определени участъци се съпоставят на екрана на компютъра с участъци от предоставените фотоснимки. Фотоснимките са били направени в един и същ ракурс, като в някои от случаите се използвали фотоснимки - шаблони, представляващи заснети оразмерени през определени интервали линии, наложени върху фотоснимките, чиито начала и краища съвпадат с ясно видими репери, като линиите са направени при същия ракурс; - метод на оразмеряване на обекти от предоставените фотоснимки чрез сравнение с оразмерени участъци /върху повърхността на пътя с помощта на тебешир/, при което мерните линии върху предоставените фотоснимки се прекарвал и през определени съпоставени особености /в случая камъчета от повърхността на асфалта при определяне местоположението на следите от простъргване/ до пълно съвпадение.

Въз основа на анализа на установените по този начин - разположение на превозните средства след произшествието, отложени следи и характерни находки, съчетани с показанията на свидетелите, огледите на автомобилите, участващи в произшествието, заключението по шесторната експертиза и всички приобщени в хода на съдебното производство пред първостепенния съд, последният приел, че при процесното произшествие последователно се е осъществил удар между влекача на товарната автокомпозиция и л.а. „Алфа Ромео“, след това л.а. „БМВ“ осъществи л удар в елементи от пътната инфраструктура /мантинели, метален стълб за улично осветление/ и накрая л.а. „Ауди“ осъществил контакт с увредената вече мантинела.

Изяснили, че към момента на удара между тях л.а. "Алфа Ромео" се движел със скорост не по-малка от 129.6 км/ч, а товарната автокомпозиция - с 13.3 км/ч; л.а. „БМВ" към момента на достигане до разделителната ивица - със скорост от 100 км/ч, а л.а. "Ауди" към момента на съприкосновението с мантинелата - със скорост между 61.6 км/ч и 65 км/ч. Вещите лица подробно изяснили чрез различни научни методи, използвани за установяване скоростите на движение на превозните средства и съобразно спецификата на процесното пътнотранспортно произшествие. Излагат, че е технически възможно водачите на л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ" да са задействали спирачните системи преди достигане до мястото на удара, но обективни данни към кой момент, на какво отстояние и с каква интензивност, съгласно показанията не може да се установи. С оглед на прежде изложеното, в последващите анализи, отчитали скоростите на движение на л.а. „Алфа Ромео“ и л.а. „БМВ“ при приближаването до мястото на удара, като не по-малки от скоростите при удара за „Алфа Ромео“ и при навлизането на разделителната ивица за л.а. „БМВ“. Намират, че изводите при кинематичните анализи, изготвени за тези скорости, са относими и при допускане на движение с по-голяма скорост на тези автомобили при приближаване към мястото на произшествието.

Експертите определили, че необходимото разстояние за спиране на л.а. "Алфа Ромео" при скоростта му на движение от 129.6 км/ч - е 152 м; за л.а. "БМВ" при скоростта му на движение от 100 км/ч - е 101 м; за двата автомобила, при движение с 90 км/ч /разрешената скорост за процесния участък/ - е 85.5 м, а за л.а. "Ауди" при установената му скорост на движение - в границите между 52 м и 56 м.

По отношение н а товарната композиция експертите заключават, че с оглед спецификата на движението му и предприетата маневра, за да може да спре преди да навлезе в лявата пътна лента, водачът му е необходимо да реагира за аварийно спиране до 3.2 секунди след потеглянето, при достигната скорост 6.12 км/ч, като товарната композиция ще е изминала – 7.77 м след потеглянето.

Според експертите, геометрията на пътния участък определя, че след края на десния за автомобилите завой, при движението след изхода от гр. Русе в посока към гр. Силистра, правият пътен участък до зоната на прохода в разделителната ивица е около 390 м, като това разстояние определя и геометричната видимост за л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ" към зоната на спиране на товарната автокомпозиция и мястото на осъществяване на предприетата маневра за завиване през прохода в разделителната ивица.

От момента на започване на движението на товарната автокомпозиция, за осъществяване на маневра за завиване в обратна посока и двата автомобила /“Алфа Ромео“ и „БМВ“/ са се движили в лявата пътна лента, в прав пътен участък. При липса на други превозни средства между тях и автокомпозицията, с ъ щ и т е са имали неограничена геометрична видимост към автокомпозицията.

Сочат също така, че геометрията на пътния участък и реалната видимост към момента на произшествието са позволявали на водачите на л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ" да възприемат положението и движението на товарната автокомпозиция при отстояния до автокомпозицята не по-малки от 220 м до 250 метра.

Водачът на автокомпозицията е имал техническа възможност да възприеме светлинните петна на фаровете на двата автомобила в страничните огледала за обратно виждане на разстояние не по-малко от 390 м от неговото положение. Можел е да възприеме и в по-ранен момент осветяването на платното за движение от осветената от фаровете им зона, като степента на това виждане зависи от субективните му възприятия.

Водачъта на автокомпозицията е имал техническа възможност да възприеме светлинните петна на фаровете на двата автомобила в огледалата за обратно виждане и до определен момент след започване на маневрата за завиване в обратна посока, като крайният момент на възприемане по огледалата зависи от начина на тяхното регулиране, обективни данни за което по делото липсват.

В случай, че се приеме стандартно регулиране, би следвало водача на товарната автокомпозиция да възприема светлинните петна на фаровете и автомобилите на разстояние до 100 - 120 метра от него, до движение на товарния автомобил в дясна пътна лента и преди достигане на разделителната линия. Водачът на композицията е могъл да възприеме десните страни на светлинните зони на фаровете в огледалата за странично виждане и в по късен момент - до към момента на пресичане на разделителната линия /при допускане на стандартно регулиране на огледалата/.

При увеличаване на ъгъла, определящ положението на товарната композиция, спрямо надлъжната ос на платното за движение /след преминаване на разделителната линия/, водачът е имал техническа възможност да възприеме автомобилите директно, поглеждайки наляво и назад през прозореца. При възникване на тази възможност, автомобилите са били достигнали в близост до зоната на движение на товарния автомобил, като л.а. "Алфа Ромео" е бил на разстояние от мястото на удара на 55 .5 м или около 56 м.

Експертите заключават, че към момента, когато товарния автомобил потегля, л.а. „Алфа Ромео“ е бил от мястото на удара на разстояние 252 м, като разстоянието между предната част на л.а. „Алфа Ромео“ и задната част на автокомпозицията, при потегляне на последната е 227 м. Ако водачът на лекия автомобил /подс. Г./ е реагирал към този момент за аварийно спиране, то същият е можел да спре автомобила преди мястото на удара, както при скоростта му на движение от 129.6 км/ч, така и при движение с максимално разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч; към момента, когато товарния автомобил с предна лява част достига до разделителната линия, л.а. „Алфа Ромео“ е бил от мястото на удара на разстояние 55.5 м. Към този момент, разстоянието между предната част на л.а. „Алфа Ромео“ и задната част на автокомпозицията е 38 м. Ако водача на л.а. „Алфа Ромео“ е реагирал към този момент за аварийно спиране, то същият не може да спре автомобила до мястото на удара, както при скоростта му на движение от 129.6 км/ч, така и при движение с максимално разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч; водачът на л.а. „Алфа Ромео“ /подс. Г./ e предприел маневра за отклоняване на автомобила наляво, когато л.а. „Алфа Ромео“ се е намирал от мястото на удара, на разстояние не по малко от 100.9 метра. Ако към този момент л.а. „Алфа Ромео“ се е движил със скорост до максимално разрешената за пътния участък скорост - 9 0 к м / ч и водача е реагирал за аварийно спиране, а не за отклоняване на автомобила наляво, то л.а. „Алфа Ромео“ ще спре преди достигане на линията на удара.

Към момента, когато товарната композиция потегля, л.а. „БМВ“ е бил от мястото на удара на разстояние 287 м. Ако водачът му е реагирал към този момент за аварийно спиране, то същият е можел да спре автомобила на голямо разстояние преди мястото на удара, както при скоростта му на движение, така и при движение със максимално разрешената за пътния участък скорост. Ако водачът му е реагирал към момента на потегляне на автокомпозицията, то той е разполагал с техническа възможност да спре автомобила си преди мястото на удара и навлизане на разделителната ивица и ако осъществи процеса на спиране с по малко спирачно закъснение; към момента, когато товарния автомобил с предна лява част достига до разделителната линия, л.а. „БМВ“ е бил от мястото на удара на разстояние от 135 м. Ако водачът м у е реагирал към този момент за аварийно спиране, то той е можел да спре автомобил на голямо разстояние преди мястото на удара, както при скоростта му на движение, така и при движение със максимално разрешената за пътния участък скорост. Водачът на л.а. „БМВ“ също e предприел маневра за отклоняване на автомобила на ляво, когато се е намирал от линията на удара между композицията и л.а. „Алфа Ромео“ на разстояние не по малко от 91.4 метра. Ако към този момент, л.а. „БМВ“ се е движил със скорост до максимално разрешената за пътния участък скорост /90 км/ч/ и водачът м у е реагирал за аварийно спиране, а не за отклоняване на автомобила наляво, то л.а. „БМВ“ ще спре преди достигане на линията на удара и навлизане в разделителната ивица.

Водачът на автокомпозицията е имал техническа възможност преди да започне маневрата за завиване в обратна посока, да възприеме движещият се към него в лявата лента л.а. „Алфа Ромео“ и л.а. „БМВ“, да прецени дали е възможно да извърши предприетата маневрата преди същите да достигнат до зоната на тази маневра и да ги пропусне.

Водачът на товарната автокомпозиция е имал техническа възможност да прекрати ускоряването на състава след потеглянето и да реагира за спиране до 3.2 секунди след потеглянето, при достигната скорост 6.12 км/ч, като товарната автокомпозиция ще е изминала 7.77 м след потеглянето до спиране, без да навлиза в лявата пътна лента.

Водачът на л.а. „Ауди“ е имал техническа възможност да възприеме мантинелата на платното за движение, както с оглед видимостта към момента на произшествието, така и при допускане на възможност за възприемане само в рамките на осветената от фаровете зона. При своевременно реагиране, водачът е можел да спре автомобила преди достигане на мантинелата.

Експертното заключение бе убедително защитено и пред настоящата инстанция, с подробен, задълбочен и научно аргументиран анализ на механизма на пътно-транспортното произшествие, на движението на участвалите в него превозни средства преди и след установените удари, на зависимостта между това движение и установените в зоната на произшествието отложени следи и характерни находки, чиито анализ обстойно е допълнен от устните им пояснения в хода на откритото съдебно следствие пред настоящата инстанция.

О т назначените две комплексни психиатрично-психологични експертизи в хода на досъдебното производство, с обект на изследване психичното състояние на подс. Г. се установява, следното:

Експертите от УМБАЛ „Георги Странски" – ЕАД, гр. Плевен, изготвили първата комплексна психиатрично - психологична експертиза, дават заключение, че след претърпяното произшествие подс. С. Г. е била с продължително разстройство на здравето - тежка черепно-мозъчна травма и състояние на кома в продължение на 4 дни, което изключвало вменяемост по смисъла на чл. 33 от НК. Установено е било заболяване - Посттравматична енцефалопатия, което било често наблюдавано дългосрочно усложнение, вследствие претърпяна тежка черепно-мозъчна травма. Съобразно експертизата към този момент при Г. са били налице нарушения в мнестичната и емоционална сфери, дължащи се на претърпяното травматично увреждане на главен мозък, които обаче не нарушавали възможността й да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. B катамнезното проследяване и с верифицирани психологични инструменти се установила задълбочаваща се /в рамките на 10 месеца/ затруднена организация на паметовите способности, колебания в краткосрочната памет в умерена и значителна степен. При дългосрочната памет се установили нарушения по отношение на фиксацията /кодирането на информация/ и репродукцията /възпроизвеждане на запаметеното/. Становището на вещите лица сочи, че прогнозата за изхода от заболяването не била особено благоприятна.

Съобразно второто комплексно експертно становище, подс. Г. към момента на деянието — 28.01.2020 г., както и към момента на освидетелстване /през м. Юни на 2023 г./, е можела и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Можела е правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Приели, че при подсъдимата няма данни за болестни отклонения, които да представляват „Разстройство на съзнанието", поради което наличната амнезия е най-вероятно с психогенен характер. Според експертите при подс. Г. е бил налице локален органичен психосиндром /п о Bleuer/ с предимно емоционални и дискретни поведенчески отклонения, които могат да обосноват оценка за начална посттравматична енцефалопатия, което не представлява умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.

Преценявайки, че двете експертни становища сочат протИ.речащи изводи, досежно съществени обстоятелства, касаещи годността на подс. С. Г. да участва пълноценно в наказателното производство и за понасяне на наказателна отговорност, правилно окръжният съд допуснал и назначил повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като се позовал и доверил на това заключение, установяващо, че към момента на провеждане на психиатричното и психологичното изследване при подс. С. Г. не е било установено наличие на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Същата е била със запазени психични годности да разбира свойството и значението на своите постъпки, респективно да ги ръководи. Според вещите лица подс. Г. е в състояние правилно да възприема факти и обстоятелства от заобикалящата среда, но

възпроизвеждането може да бъде затруднено поради установените паметови нарушения, като част от Посттравматичен органичен мозъчен синдром. Излагат, че по отношение на настъпилото на 28.01.2020 г. произшествие подс. Г. не е в състояние да дава достоверни обяснения, тъй като сериозното увреждане на мозъка й вследствие на тежката черепно мозъчна травма е довело до ретроградна /преди травмата/, конградна /по време на безсъзнателно състояние/ и антероградна /след периода на безсъзнание/ амнезия.

В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, поради постъпили данни за наличие на видео-регистратор в л.а. "Алфа Ромео" към момента на ПТП, съдът, в присъствието на страните извършил, д в а поредни огледа на горецитирания л.а. „Алфа Ромео“, при които действително е бил открит и иззет видео-регистратор, но без налична карта-памет в същия, като такава не би л а установена и при извършените статичен и динамичен оглед в и около мястото, където се съхранявал л.а. "Алфа Ромео".

От назначената техническа експертиза, с обект на изследване видео-регистратора е установено, че единственият способ за съхраняване на информация при този модел, е чрез запис върху карта-памет.

Гореизложената фактология се установява по безспорен и несъмнен начин от множеството доказателствени източници, на които се е позовал окръжният съд, а именно - от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства - обясненията на подс. С., показанията на свидетелите - С. Д., С. Б., М. Б., Д. В., М. Г., Й. П., М. Е., М. Ф., Е. Ф., И. С., Е. В., А. С., Р. М., С. С., Е. С., Д. Б., Н. М., Е. С., И. Ч., К. К., Н. К., Н. И., А. А., Д. С., Н. Н., И. С., Д. Г., С. И., Е. Д., Д. И., С. С., И. С., П. А., И. И., М. М. и Т. Г. ; на приобщените писмени и веществени доказателства, доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства по делото - л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № P 28••••, автомобилен видео-регистратор, мобилен телефон; заключенията по назначените в хода на съдебното следствие - АТ /автотехническа експертиза/, на СМЕ /съдебномедицинските експертизи/; на ХЕ /химическите експертизи/, на токсикохимичната експертиза; на ТЕ /техническите експертизи/; на КППЕ /комплексните психиатрично-психологични експертизи/ ; протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2020 г. ведно с фотоалбума към него, протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбумите, протоколи за доброволно предаване, талони за изследване, протоколи за медицинско изследване, полици за гражданска отговорност, свидетелства за управление на МПС, свидетелства за регистрация на МПС, удостоверения за техническа изправност на ППС, удостоверения за наследници, преписи- извлечения от актове за смърт, разпечатки на скоростен запис от тахографско устройство, схеми на път II-21 /Русе-Силистра/, справки за регистрация на МПС, справки за нарушители, служебна характеристика, препоръка за работа, 2 бр. магнитни носителя - C D и DVD, съдържащи фотоснимки и видеозаписи, 8 бр. цветни фотоснимки, епикризи, психологични консултации, справка от РДБПЗН-Русе, телефонограма, справка за трудови договори, характеристики, копие на контролен талон, справки за съдимост, автобиографии, декларации.

В хода на въззивното производство за всестранното и пълно изясняване на обективната истина по делото и с оглед правилното му решаване се приеха писмени доказателства – трудова характеристика, касаеща подс. Г., фотоснимки и с оглед направените от защитата й искания, свързани с автентичността на използваните видеозаписи и фотокадри от мястото на ПТП-то от дата 28.01.2020 г., ползвани при изготвяне на заключението по шесторната автотехническа експетиза, се допусна и изслуша видеотехническа експертиза за установяване освен автентичността на използваните виедозаписи и фотокадри, както и с цел да се установи наблюдават ли се следи от технически манипулации по същите; технически възможно ли е да се подобри изображението на кадрите чрез използване на софтуерни филтри и програми; възможно ли е по заснетите детайли във видеозаписите и фотокадрите на катастрофиралите пътни превозни средства да се открият следи от цветно отложена боя и евентуално такива следи по разрушената от сблъсъка мантинела. Последната бе успешно защитена, като не се намериха основания да не бъде кредитирана, а настоящият състав се позова и стъпи на същата при изграждане на изводите си.

Освен това въззивният състав допусна и повторен разпит на вещите лица, изготвили шесторната автотехническа експетиза, чиито подробни, аргументирани становища и отговори не доведоха до промяна в приетата за установена от окръжния съд фактическа обстановка, и на която стъпва и настоящата инстанция.

Описаната фактология се подкрепя от изброените по-горе доказателства и доказателствени средства, които обсъдени в своята съвкупност изясняват в хронологично и последователно фактите и обстоятелства, имащи значение за делото. Всички доказателства с а събрани по предвидения в НПК ред и представляват годна доказателствена основа за извеждане правни изводи.

Ревизираният съ д изключил от доказателствената основа изготвения по делото протокол за оглед на ПТП от 28.01.2020г. /л.11-л.29, т.1 от ДП/, приемайки не следва да бъде кредитиран като годен доказателствен източник.

Правилно се позовал окръжният съд на показанията на разпитаните свидетели включително и на тези приобщени чрез специфичната техника предвидена в НПК /чрез тяхното прочитане/. Условно обособил показанията и м няколко групи. В първата група включил показанията на очевидците - Е. В., А. С., М. Г., И. П. и Д. В. . Във втората група – тези на М. Е., К. К., Н. К., Н. И., Д. Г., А. А., Е. С., И. Ч., С. И., Е. Д., Д. И., С. С., И. С., М. М. и Т. Г., пристигнали на местопроизшествието непосредствено след инцидента. В третата група - Д. С., Н. Н. и И. С., споделящи характеристични данни за подс. Г. и последната група, включил показанията на родствениците на загиналите от произшествието.

Несъмнено със значителна тежест за правилното изясняване на обективната истина, както правилно приел и се доверил окръжният съд, това са показанията на свидетелите очевидци, пряко възприели обстоятелствата, касещи главния факт на установявяне. От показанията на същите се установяват времето, мястото и механизма на възникване на пътното произшествие, разположението на участващите в ПТП-то превозни средства върху пътното платно, а също така и предприетата маневра от товарната композиция към момента на произшествието, с което се съгласява и настоящата инстанция. По отношение на маневрата, извършена от товарната композиция, показанията на тази група свидетели са еднопосочни – движението й е започнало от дясната лента /Русе-Силистра/ чрез обратен завой, насочен към преминаване през прекъснатата /по това време/ разделителна ивица без налично паркирани или престояващи както в дясната, така и в лявата пътна лента на платното за движение от гр. Силистра към гр. Русе автомобили, в това число и товарни автокомпозиции, които да са ограничавали възможността за извършване на обратен завой в този участък или да са били пречка за престрояване с цел изчакване преминаването през ГКПП Дунав мост, в каквато посока са обясненията на подс. С.. Посочените обстоятелства категорично се потвърждават и от заключението на шесторната автотехническа експретиза, даваща научно обосновано заключение, както по отношение мястото на възникване на първия удар - този между л.а. "Алфа Ромео" и товарната автокомпозиция, движението на последната от потеглянето до удара, така и за наличието на обективна възможност в този участък да бъде изпълнен обратен завой от товарната композиция, управлявана от подс. С.. Дори нещо повече - подсъдимият сам е заявил в присъствието на свидетелите Т. Г. и С. С., за предприетия от него обратен завой. Анализът на последните доказателствени източници, изключва версията на подс. С . з а неволно отклоняване на товарната композиция към банкета, а в последствие и връщането и в дясната пътна лента, при което в последната пътна лента последвал сблъсъка с л.а. "Алфа Ромео", както правилно е възприел и окръжният съд, като не се доверил на същата, поради обстоятелството да е останалата изолирана от събраната по делото доказателствена съвкупност и не възприел тезата на подс. С. за достоверна.

Налице е еднопосочност на доказателствата и по отношение разположението на превозните средства след произшествието, обективните находки върху платното за движение и около него, установимо от показанията на пристигналите след инцидента на местопроизшествието свидетели, включително и на полицейските служители, както и от приобщените в хода на съдебното следствие пред първия съд фотокадри и видеозаписи, изготвени от св. Е. Д., чиято автетентичност е категорично установена от допусната от настоящата инстанция Техническа експертиза, успешно защитена по експертен път от вещото лице, използвани и при извършване на шесторната автотехничска експертиза.

Правилно е констатирал първият съд, че в част от показанията на свидетелите са налични известни протИ.речия и разминавания, но същите не касаят съществени за предмета на делото факти и обстоятелства и са свързани с мрака, различно положение на наблюдаващия, изключително бързото и краткото време, в което се развила пътната ситуация, довела до пътното произшествие, многофрагментността му, броя на участващите в него превозни средства, емоционалната реакция при възприетия от тях тежък резултат, субективната физическа, психологическа и културно-образователна възможност на всеки от свидетелите за възприемане, съответно възпроизвеждане на фактите и не на последно място изминалият значителен период от време от деянието до свидетелстването им в хода на съдебното следствие пред първата онстанция.

Установената по експретен път годност на фотокадрите и видеозаписите от местопроизшествието, включително и липсата на техниески манипулации по същите, предоставени от св. Д., правилно са възприети за годни доказателствени източници от окръжния съд. Очевидно е, че се касае до случайно фото и видеозаснемане, а не до такива, нарочно създадени за нуждите на процеса. От друга страна обаче съдържат информация, относима към основния факт на доказване, като липсва законова пречка същата да бъде ценена, особено след извършената по експертен път проверка за достоверност и съпоставена с останалите доказателствени източници по делото. Съдебната практика приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи, които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, с всички произтичащи от това последици, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението, както правилно е възприел ревизирания съд.

В случая фото и видеозаснемането с а били извършени от св. Е. Д. - репортер от местна новинарска медия, с цел осведомяване на обществеността за тежкия пътен инцидент. Фотокадрите и видеозаписите с а били приобщени от проверявания съд, чрез възпроизвеждането им в присъствието на всички страни и на изготвилото ги лице, а тяхната автентичност – установена по експертен път пред настоящата инстанция, което в своята съвкупност ги прави годно доказателство отговарящо на очертаните в чл. 109 от НПК характеристики и съдържащо следи от процесното престъпление. Освен това и служат за изясняване на обстоятелствата по делото и допринасят за разкриване на обективната истина, в какъвто смисъл са и аргументите на първата инстанция.

Предвид това и след анализ на установените върху пътния участък следи от автомобилни части, петна, разливи на течности и увреждания на настилката и със съчетаните способи на криминалистиката, физиката, математиката и автомобилната техника експертите извели заключения за значимите за предмета на доказване обстоятелства - относно мястото на сблъсъците между автомобилите и с елементи от пътната инфраструктура, скоростта на движение на превозните средства участващи в произшествието, опасните зони, техническите възможности за предотвратяване на ударите, предхождащото и последващото инцидента движение на всяко от превозните средства и цялостния механизъм на произше ствието.

Настоящата инстанция изцяло се позовава и възприема констатациите на вещите лица по назначената от първия съд шесторна автотехническа експертиза. Експертите изключително обсновано, аргументирано и подробно успешно защитиха същото устно и пред наснтоящия съд. Заключението е изготвено от изключително компетентни, научно и практически подготвени експерти, притежаващи нужните специални знания и компетентност в областта на физиката, механиката и криминалистиката, включително и опит в динамичното изследване на удар на автомобили при пътнотранспорти произшествия, с неоспорим дългогодишен опит като национални експерти в областта си. Ползвали са утвърдени научни методики, гарантиращи прецизност. Някои от изводите си вещите лица са проверили с повече от един, общозначим научен способ, даващ основание на настоящия съд д а стъпи на заключението им, включително и след изслушването им пред въззивния съд. Поради това настоящият състав на този съд стъпва на изготвената от същите експертиза, установяваща механизма на произшествието, неговите съществени елементи, причините от техническо естество, довели до настъпването му, чиито изводи не протИ.речат на показанията на свидетелите, както и на останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Установимо от комплексно анализираните заключения по съдебномедицинските експертизи с останалите по делото доказателства е, че смъртта на Б. Е.ов Ф. и Д. С. Д. се дължи на получените от тях тежки травматични увреждания в резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и телесните увреди на Д. В. В. и Е. В. В. са пряка и непосредствена последица от възникналото пътнотранспортно произшествие.

Установимо от заключението по съдебномедицинската експертиза и заключенията на комплексните психиатрично-психологически експертизи е, че подс. Г. също е получила телесни увреждания в резултат от ПТП-то, с медико-биологична характеристика разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та.

С оглед гореизложеното първостепенният съд правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието на подс. С. като престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 /изм./, пр. 3 и пр. 4 вр. б. „б", пр. 1 вр. ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а изводите му по същество почиват на вярна интерпретация на доказателствения материал и са направени в съгласие със закона.

Подс. Н. С. с действията си да е осъществил от обективна и субективна страна състава на посочения по горе престъпеен състав, а именно - на 28.01.2020 г., на път II-21, км. 2+800 Русе-Силистра, при управление на моторно превозно средство - състав от пътни превозни средства - седлови влекач марка Скания Р 420 с рег. № РР 32••••, с прикачено към него полуремарке марка „Кроне" с рег. № РР 35•••• и в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал.1 от ЗДвП - не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на л.а. „Алфа Ромео Жулиета" с рег. № Р 28••••, и в нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП - не пропуснал движещият се в лява лента л.а. „Алфа Ромео Жулиета" с рег. № Р 28••••, като по непредпазлИ.ст и в условията на независимо съпричиняване със С. Д. Г. причинил смъртта на две лица - Б. Е.ов Ф. от гр. СлИ. поле и Д. С. Д. от гр. СлИ. поле; средни телесни повреди на две лица - Даяна В. В., изразяваща се в сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсно-контузна рана на десен клепач, кръвонасядане на лицето, малък пневмоторакс вляво, контузии на десния бял дроб, разкъсване на перитонеума и оментума, колекция от кръв в коремната кухина, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та и на Е. В. В., изразяваща се в открито импресионно счупване на мозъчен череп, наложило оперативна интервенция. Контузия на мозъка. Субарахноидален кръвоизлив. Колекция от въздух в черепната кухина.

Многофрагментни счупвания на лицеви кости. Оток и кръвонасядания на клепачите на ляво око. Хемоза и екхимоза на конюнктивата на лява очна ябълка. Счупване на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза. Счупване на втора предкиткова кост на дясна ръка, наложило метална остеосинтеза. Разкъсване на сухожилията на дълбокия и повърхностния флексор на трети пръст на дясна ръка, наложило хирургична интервенция. Счупване с изкълчване на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става, наложило метална остеосинтеза, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, нараняване проникващо в черепната кухина, трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника и левия долен крайник, за срок повече от тридесет дни.

Безспорно установено от доказателствата по делото е мястото на удара между л.а. "Алфа Ромео" и товарната автокомпозиция, управлявана от подс. С. - изцяло в лявата ллента на платното за движение в посока гр. Силистра, на 1.8 м надясно /на юг/ от базовата линия /от северния край/ на платното за движение към гр. Силистра и в зоната на прохода в разделителната ивица, където са се намирали предна дясна част на л.а. "Алфа Ромео" и джантата на ляво, предно колело на влекача „Скания". При удара, предна лява страна на лекия автомобил е била в зоната на базовата линия - на северния край на платното за движение към гр. Силистра, а кабина на влекача на автокомпозицията е била косо разположена и на разстояние около 1 метър от базовата линия - от левия край на платното за движение.

Правилно е установено, че преди удара автокомпозицията била спряла на десния /южен/ банкет с предна част - в зоната на прохода в разделителната ивица, на разстояние на предната част на около 8.6 метра преди мястото на удара с л.а. „Алфа Ромео", а по-малко от средна част на влекача и средна част на ремаркето са били на банкета вдясно от пътя. На това място автокомпозицията останала в покой около 8 секунди, след което в 18 часа 46 минути и 47 секунди подсъдимият привел автокомпозицията в движение . Същата се движила без да спира, ускорително до мястото на последвалия удар, към който момент достигнала скорост от 13.3 км/ч. Безспорно установимо от заключението на шесторната автотехническа експертиза е, че от мястото, на което е бил спрял, подс. С . е имал геометрична видимост назад на разстояние от 390 метра. Към момента на потегляне на автокомпозицията л.а. "Алфа Ромео" е бил от мястото на удара на разстояние 252 метра или на 227 метра от задната част на автокомпозицията, а л.а. „БМВ“ е бил от мястото на удара на разстояние между 286.6 метра и 287 метра от задната част на товарната автокомпозици. Експертите сочат, че подс. С. е имал техническа възможност да възприеме светлинните петна на фаровете на двата автомобила в страничните огледала за обратно виждане на разстояние не по малко от 390 метра от положението, в което се е намирал, като е можел да възприеме и в по ранен момент, осветяването на платното за движение от осветената от фаровете им зона, като степента на виждане е в зависимост от субективните му възприятия. По експретен път е установено подсъдимият да е имал техническа възможност да възприеме светлинните петна на фаровете на двата автомобила в огледалата за обратно виждане и до определен момент след започване на маневрата за завиване в обратна посока, като крайния момент на възприемане по огледалата зависи от начина на тяхното регулиране, обективни данни, за което по делото липсват. Подс. С. е могъл да възприеме десните страни на светлинните зони на фаровете в огледалата за странично виждане и в по късен момент, до към момента на пресичане на разделителната линия. При увеличаване на ъгъла определящ положението на товарния автомобил спрямо надлъжната ос на платното за движение /след преминаване на разделителната линия/, водачът е имал техническа възможност да възприеме автомобилите директно, поглеждайки наляво и назад през прозореца на лявата врата. В изложения смисъл подс. С., като водач на автокомпозицията е имал техническа възможност преди да започне маневрата завиване в обратна посока, да възприеме движещите се отзад, към него, в лявата лента л.а „Алфа Ромео" и л.а. "БМВ". Също така безспорно установено е, ч е С. е имал техническа възможност да прекрати ускоряването на автокомпозицията след потеглянето и да реагира за спиране до 3.2 секунди след потеглянето при достигната скорост от 6.12 км/ч, като управляваната автокомпозиция ще е изминала 7.77 метра след потеглянето до спиране, без да навлиза в лявата пътна лента. В изложения смисъл от момента, в който подс. С. е започнал маневрата обратен завой за него не е съществувало ограничение на видимостта към движещите се попътно зад него л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ" и съответно е разполагал с обективна възможност - или да не започне изпълнението на маневрата, съобразявайки се с положението, посоката и скоростта на движение на приближаващите автомобили; - или да я преустанови до 3.2 секунди след като е потеглил и ги пропусне да преминат безпрепятствено по лявата лента за движение. При достигане на разделителната линия между двете ленти на платното Русе - Силистра подс. С. вече не е разполагал с обективна възможност да спре и предотврати настъпването на удара. Изложеното сочи, че подс. С. - е допуснал нарушение на правило на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, собразно което „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение." Същата разпоредба съдържа конкретни задължения за водача, които подлежат на съобразяване от момента на вземане на решението за извършване на маневра до завършването й. Казано иначе, вменява задължения у подс. С. след изясняване на цялостната ситуация, положението, посоката и скоростта на движение, както на превозните средства, които се движат след него, така и на тези, които минават покрай него, преди да предприеме изпълненине на маневрата и едва когато се убеди, че може да бъде извършена безопасно - да започне нейното изпълнение. Тъй като подс. С. е бил спрял товарната автокомпозиция в крайната част на дясната пътна лента и частично в банкета, като от тази позиция е предприел действия, насочени към извършване на обратен завой, то при изпълнение на тази маневра /навлязал последователно в дясната пътна лента, а след това и в лявата/, е бил длъжен да стори това безопасно, като е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се попътно след него или минават покрай него и едва тогава да започне извършването й, съобразявайки се с положението, посоката и скоростта им на движение. Докзателствата по делото недвусмислено сочат, че при установената видимост назад подс. С. е могъл да възприеме безпрепятствено, движещите се попътно зад него и прибилжаващи го превозни средства. Ирелевантно е в случая могъл ли е подс. С. да установи с категоричност в коя лента се движат л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ", доколкото при извършванет о на маневрата от негова страна /установимо от схемата към шесторната АТЕ и заключението на експретите в тази насока/ при обратен завой, товарната автокомпозиция, непосредствено преди удара е заела лявата и дясната пътни ленти, което е повече от очевидно за този тип пътно превозно средство и ширината на пътя. Предвид това при започване на тази маневра подс. С. изцяло е игнорирал останалите участници в движението – л.а. „Алфа Ромео“ и л.а. „БМВ“, и при това развитие на пътната ситуация автокомпозицията би се оказала пречка пред л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ", дори и да се движили в дясната пътна лента. Дори и да е имало неяснота у подс. С., касаеща лентата, в която с а се движели попътно идващите зад него превозни средства, в каквато насока са доводите на защитата, то е ясно с оглед изискването на цитираната разпоредба на ЗДвП, че п р и наличието на несигурност, същият не е следвало да предприема извършването на маневрата обратен завой. В случая Стоанов е могъл се увери в това, ползвайки огледалата за обратно виждане, през прозореца на вратата на влекача, с отваряна на вратата, а при недостатъчна увереност - и с осигуряване на лице, което да го подпомага, поради което възражението на защитата в тази насока - за липса на достатъчна видимост от огледалата за положението, посоката и скоростта на движение на л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ" и необходимостта да се приеме, че подс. С. е изпълнил стриктно задълженията си като водач, който ще предприеме маневра, респективно деянието му д а е случайно, е несъстоятелна и подлежи на отхвърляне, така какато е сторил и окръжният съд. Повече от очевидно е, че подс. С. не се е съобразил с разписаното в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е предприел маневрата, след като е имал възожност да възприеме и в значителна близост двата автомобила и тяхното разположение, не е спрял при обективната възможност за това, за да ги пропусне да преминат през лявата лента. Последното от своя страна установява и нарушението на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, относима към конкретно установената маневра, съобразно която - при недостатъчна ширина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение /а не само от най-лявата лента по посока на движението/, но водачът е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна превозни средства. Предвид това С. е следвало да пропусне движещият се попътно л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ", тъй като за него не е съществувала обективна пречка да ги възприеме визуално и да спре преди да навлезе в лентата на движение на тези два автомобила /лява лента/. Придвижвайки се напречно на пътното платно и навлизайки в лявата лента, подс. С. сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпилия в тази лента удар, дори и при установената му ниска скорост на движение.

В нарушение на описаните правила за движене по пътищата, поставили началото на причинно-следствения процес, подс. С. предизвикал вредоносния резултат - пренебрегвайки положението, посоката и скоростта на движение на л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ" започнал маневра обратен завой, а след това – не пропуснал попътно движещите се от лявата му страна л.а. „Алфа Ромео“ в лявата лента за движение/, навлязъл в лявата пътна лента, където последвал удара с движещия се в снъщата лента л.а. „Алфа Ромео".

Подсъдимият С. е имал възможност да предприеме мерки за безопасност, като не започва извършване на маневрата обратен завой, респективно не навлезе в лявата лента за движение, съответно - изчака да преминат движещите се там л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ", при което тези автомобили и товарната автокомпозиция биха се разминали без съприкосновение, като ПТП не би настъпило. С допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП сам се е поставил в положение да не може да предотврати настъпването на произшествието, което е и в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което неоснователни са възраженията на защитата и в тази посока - подс. С. да няма вина за настъпилото ПТП, тъй като не е нарушил разпоредби на ЗДвП и се касае за случайно деяние. В тази васока е и прекитаката на върховната инстанция. Подсъдимият С. е имал възможност да избегне пътнотранспортното произшествие, ако при предприемане маневрата „обратен завой", бе съобразил задълженията като водач на МПС - да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на л.а. "Алфа Ромео" и л.а. "БМВ", а след това да ги пропусне, като попътно движещите се от лявата му страна, преди да навлезе в заетата от тях лява лента. А освен това, не е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си. Несъблюдаването на правилата за движение по пътищата е довело до настъпването на пътнотранспортното произшествие, като в случая е ирелевантно дали преди започване на маневрата или по време на извършването й е включил съответния /ляв/ пътепоказател, тъй като това обстоятелство не изключва задължението му да съобрази поведението си с посочените по-горе правни норми.

Правилно е приел окръжният съд подс. С. да не е извършил престъплението в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, сочеща че „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея" - като не пропуснал движещият се в лява лента л.а. „Алфа Ромео“, мотивирайки се, че цитираната правна норма и тази на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП - са в съотношение обща към специална и доколкото първата предписва правило за поведение при всяка маневра, при която се навлиза изцяло или частично в съседна пътна лента, а втората указва поведение при започнало изпълнение на конкретната, относимата към настоящия случай маневра, а именно - „обратен завой", поради което приложение следва да намери специалната такава, а що се отнася до общата такава, в нарушаването на която е обвинен, то подс. С. следва да бъде оневинен, с което настоящия съд се съгласява.

Правилно и законосъоразно е преценил окръжният съд, че престъплението извършено от подс. С. не следва да се квалифицира като особено тежък случай, позовавайки се на разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК. Приел, че за да е налице "особено тежък случай" на транспортно престъпление, е необходимо кумулативното наличие на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Несъмнено конкретното деянието с оглед настъпилите вредни последици следва да се оцени като такова със завишена степен на обществена опасност. От същото е настъпила смъртта на две непълнолетни деца, в началото на житейския им път и са причинени телесни повреди на още три лица, две от които отново непълнолетни /повече от необходимото, за да се квалифицира деянието като такова по чл. 343, ал. 4 от НК/. Вяно е, че извън това са увредени значително четири превозни средства и пътна инфраструктура. Към факторите завишаващи степента на обществена опасност на деянието правилно е отнесено, че деянието е осъществено в относително натоварен пътен участък и при допуснати повече от едно нарушение на правилата за движение по пътищата, които са в причинна връзка с настъпилия резултат.

Същевременно обаче съдът правилно е приел, че само когато има драстично натрупване на отегчаващи обстоятелства и подчертано негативни белези на извършителя, следва да се премине към по - тежката квалификация „особено тежък случай". В случая обаче не е изпълнено кумулативното изискване деецът да е с изключително висока степен на обществена опасност. Подс. С. е неосъждан, семеен е, баща на малолетно дете, трудово ангажиран с безупречни трудови характеристики от различни работодатели и то, при при изпълнение на трудовите си задължения като водач на товарен автомобил. Ползва се с добро име в населеното място, където живее.

Не са налични по делото данни за каквито и да било протИ.обществени прояви от негова страна. Не може да се подмине и факта, че макар и водач на МПС от около 20 години, част от които и като професионален шофьор, подсъдимият е наказван преди процесното деяние само веднъж с НП за нарушаване правилата за движение по пътищата и три пъти с фишове. След деянието са му налагани само две наказания с фишове, като четирите му нарушения, преди датата на деянието, са осъществени за период от десет години и касаят управление на МПС без включени задължителни светлини, несъобразяване с пътен знак и липса на аптечка. Последващите две нарушения са за превишаване скоростта на движение от 11 до 20 км/ч и управление с непочистени табелите с регистрационния номер. Правилно е възприето, че на първите три от нарушенията не следва да се отдава значение, поради значителната им давност и от друга страна - дало основание и на органите на МВР да му издадат през 2018 г. контролен талон за водач без нарушения /т.нар. „златен талон"/. Правилно е отчетено от първостепенния съд, че никое от допуснатите от подс. С. нарушения не е от категорията, представляващи такива със значителна опасност за движението по пътищата и предпоставящи възникването на ПТП, обусловило правилен и законосъобарзен извод, че подсъдимият не може да бъде определен като системен нарушител, а допуснатите в конкретната ситуация нарушения на правилата за движение по пътищата представляват явно изолиран случай в неговия професионален и личен жИ.т. В този смисъл правилно и законосъобразно е възприето от окръжния съд, че липсва една от кумулативните предпоставки случаят да бъде оценен като особено тежък, а именно - деецът да е с изключително висока степен на обществена опасност, поради което съвсем обосновано е бил признат за невинен, респективно оправдан в това, осъщественото от него престъпление да представлява особено тежък случай, поради което настоящата инстанция не намира, че присъдата в тази и част подлежи на ревизия, според поисканото от частното обвинение.

От субективна страна, подс. С. е осъществил състава на престъпление по непредпазлИ.ст под формата на престъпна самонадеяност.

При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отч ел като отегчаващи отговорността обстоятелства - настъпилия от деянието му вредоносен резултат - смъртта на две непълнолетни деца, средни телесни повреди на три лица /макар тези на подс. Г. да не са включени в обвинението на подс. С./, две от които също непълнолетни, като броят им надхвърля необходимия за квалификация на деянието по чл. 343, ал. 4 от НК, както и причиняването на материални щети по четири превозни средства и пътна инфраструктура. В случая вредоносният резултат е значително по-тежък, в сравнение със сходни случай на пътно-транспортни произшествия. Макар подсъдимият да не е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, то допуснатите нарушения на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП са достатъчни като брой /повече от едно/ и приел същите като отегчаващо отговорността за подс. С.. Отчел и това, че е професионален шофьор, пора което към същия са поставени по - високи изисквания за съблюдаване на правилата за движение в сравнение с любителите шофьори. Управлението на товарната автокомпозиция от вида на участвалата в произшествието, също изисква по-стриктно съблюдаване на правилата за движение, с оглед габаритите и масата, които са от естество да причиняват и по - големи вреди при пътно произшествие. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчел и това, че деянието на подс. С . е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до ПТП-то и настъпилия вредоносен резултат. Като такива със смекчаващ ефект отчел - чистото му съдебно минало, липсата на данни за каквито и да било протИ.обществени прояви, отличните му характеристични данни /семеен, полагащ грижи за малолетно дете, трайно установен в Република България, трудово ангажиран с доходи, пълноценно социално интегриран/, както и незначителния брой на нарушенията, за които е санкциониран по административен ред, както и изминалия период от датата на деянието до понасянето на наказателната отговорност - повече от пет години, който не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия С..

Правилен и законосъобарзен е подходът на окръжния съд да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, а не по чл. 55 от НК, поради отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче заедно или поотделно не могат да обосноват изключителност или многобройност по смисъла на последната разпоредба. В този смисъл отчитайки характера и относителната им тежест правилно е приел наличието на минимален превес на смекчаващите отговорността на подс. С. обстоятелства, предпоставящо определяне на наказанията в границите между минимума и средата на предвиденото от закона, приложим към датата на деянието съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК и отмерил такова в посочените граници и под средния размер , а именно – 7 години „Лишаване от свободва“, което се явява справедлИ. и съответно на деянието и личността на дееца, като в тази връзка възраженията на страните по делото за завишеност, съответно заниженост на наказанието се явяват неоснователни.

Предвид размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода" е безпредметно обсъждането на приложението чл. 66, ал. 1 от НК, поради отсъствието на първата кумулативна предпоствак за приложението й, а именно наказанието „Лишаване от свобода" да е до 3 години.

Законосъоразно е определено и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК „Лишаване от право да управлява МПС", като е съобразена и разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Отчетени са всички обстоятелства, обсъдени по-горе и касащи конкретната тежест на престъпното деяние, обществената опасност на деянието и дееца, настоящият съд намира, че справедлИ.то наказание „Лишаване от право да управлява МПС" следва да бъде в същият размер, като наказанието „Лишаване от свобода", а именно в размер на 7 години, като по този начин в достатъчна степен би могло да се въздейства предупредително върху подсъдимия, а и би имало възпиращ ефект върху него и би го мотивирало занапред да управлява МПС с особено внимание.

Несъменено първостепнният съд правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието на подс. Г. като престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 /изм./, пр. 3 и пр. 4 вр. б. „б", пр. 1 вр. ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, доколкото безспорно доказано се явява, че същата с действията си е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпно деяние, а именно на 28.01.2020 г. на път II-21, км. 2+800, Русе - Силистра, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Алфа Ромео Жулиета“ с рег. № Р 28•••• със скорост от 129.6 км/ч в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по непредпазлИ.ст и в условията на независимо съпричиняване с Н. Д. С. причинила - смъртта на две лица - Б. Е.ов Ф. от гр. СлИ. поле и Д. С. Д. от гр. СлИ. поле; - средни телесни повреди на две лица - Д. В. В., изразяваща се в сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, разкъсно-контузна рана на десен клепач, кръвонасядане на лицето, малък пневмоторакс вляво, контузии на десния бял дроб, разкъсване на перитонеума и оментума, колекция от кръв в коремната кухина, довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та и - Е. В. В., изразяваща се в открито импресионно счупване на мозъчен череп, наложило оперативна интервенция; контузия на мозъка; субарахноидален кръвоизлив; колекция от въздух в черепната кухина; мМногофрагментни счупвания на лицеви кости; оток и кръвонасядания на клепачите на ляво око; хемоза и екхимоза на конюнктивата на лява очна ябълка ; счупване на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза; счупване на втора предкиткова кост на дясна ръка, наложило метална остеосинтеза; разкъсване на сухожилията на дълбокия и повърхностния флексор на трети пръст на дясна ръка, наложило хирургична интервенция; счупване с изкълчване на лява бедрена кост в областта на тазобедрената става, наложило метална остеосинтеза и довели до разстройство на здравето временно опасно за жИ.та, нараняване проникващо в черепната кухина, трайно затрудняване на движенията на двата горни крайника и левия долен крайник, за срок повече от тридесет дни.

За ангажиране наказателната отговорност на подс.С. Г. е от съществено значение да бъде изяснено кой е момента, в който за нея, като водач на л.а."Алфа Ромео" е възникнала опасността за движението, с която същата е следвало да се съобрази и предприеме законосъобразно поведение, за да я избегне.

Несъмнено е, че з а правилното определяне н а момента, в който е възникнала опасността за движението е правен въпрос и не би могло да се изведе по експертен път. Заключението по шесторната АТЕ сочи няколко ваианта относно техническата възможност произшествието да бъде предотвратено от подс. Г..

П р и първия вариант вещите лица излагат, че ако се приеме опасността д а е възникнала от момента когато товарната автокомпозиция потегля, а л.а. „Алфа Ромео" е бил от мястото на удара на разстояние 252 метра, то подс. Г. е разполагала с обективна възможност да спре преди удара, както с установената скорост от 129.6 км/ч, така и с разрешената в конкретния пътен участък скорост от 90 км/ч.

При втория вариант сочат, че ако опасността е възникнала към момент, когато автокомпозицията с предната си лява част достига до разделителната линия, а л.а. „Алфа Ромео“ бил от мястото на удара на разстояние о т 55.5 м, подс. Г. не е имала обективна възможност да спре и предотврати удара нито с установената скорост от 129.6 км/ч, нито с разрешената от 90 км/ч.

При третия вариант излагат в случай, че се приеме опасността е възникнала когато товарната автокомпозиция, макар и все още да е била изцяло в дясната пътна лента и е била косо разположена с по-голямата част навлязла в дясната пътна лента, в който момент л.а. "Алфа Ромео" се намирал на 100.9 метра от мястото на удара и същевремнно подс. Г. е предприела маневра за отклоняване на автомобила на ляво, последната е могла да спре преди мястото на удара, ако се е движила с разрешената скорост от 90 км/ч или по ниска, но не и с установената такава от 129.6 км/ч.

Правлино е приел окръжният съд, анализирайки съвкупно с останалите по делото доказателства и експертното становище по шесторната АТЕ, дало му основание да приеме, ч е моментът на възникване на опснастта не нито посочения от експертите първи вариант, нито втория такъв.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че геометричната видимост от 390 метра към мястото на удара за подс. Г., като водач на л.а. "Алфа Ромео" се е открила в момента когато лекият й автомобил е преминал през десния завой и навлязъл в правия пътен участък. Към този момент товарната автокомпозиция е била в покой. Секунди след това, когато автокомпозицията потегля, л.а. "Алфа Ромео" е бил от мястото на удара на разстояние 252 метра и на 227 метра от задната част на автокомпозицията. Към момента на пътния инцидент /малко преди настъпване на нощта, във времето на астрономически полумрак/ осветлението на пътното платно, до зоната на прекъсване на разделителната ивица /мястото н а удара между л.а. "Алфа Ромео" и автокомпозицията/ не е работело. Правлино е установено, че при навлизане в правия пътен участък л.а. „Алфа Ромео" се движил с включени къси светлини на фаровете и осветеността напред е била не по малко от 65 – 70 метра. Без съмнение е изяснено от изслушаното заключението по шесторната АТЕ, че при липса на включени светлини на автокомпозицията и отсъствие на улично осветление, монтираните на задната част на полуремаркето светлоотразителни табели са отразявали светлинните лъчи от фаровете на автомобилите на дистанция не по малка от 100 - 120 метра. В изложения смисъл и при установеното по експертен път първоначално праволинейно придвижване на автокомпозицията след потеглянето й за извършване маневрата „обратен завой" се извежда правния извод, че опасността за подс. Г. не е възникнала с потеглянето на товарната автокомоплозиция от мястото, на което е бил преустановил движението за няколко секунди, а от момента когато автокомпозицията е била обективно видима и с такова разположение в лентата си за движение, което ясно и недвусмислено изразява намерението на водача й да извърши маневра, при която ще навлезе в съседната лява лента, по която в този момент се движил лекият автомобил на подсъдимата. Поради това съдът приел, че това не е моментът когато автокомпозицията е потеглила от мястото си, тъй като от една страна - е било налице частично праволинейно движение, което според експертите е възможно да не бъде възприето от движещ се отзад попътно автомобил, а от друга - видимостта на подс. Г. към товарната автокомпозиция при определяне на най-благоприятните за нея обстоятелства - липса на включени светлини на автокомпозицията и липса на включено улично осветление е била в рамките на 100 – 120 метра, т.е. значително по-малко от разстоянието от 227 метра, на което се намирал л.а. "Алфа Ромео" от задната част на автокомпозицията, когато товарния автомобил потегля. Нещо повече, дори и значително по-голяма видимост към автокомпозицията, ако този момент бъде приет за релевантен, това би означавало, че подс. Г. е имала задължение да предвиди неправомерното поведение на другия водач и при липса на други обективни данни за това, което становище влиза в протИ.речие с нормативно установените правила за движение по пътищата. Съобразно разписаните правила в ЗДвП и ППЗДвП, водачите и останалите участници в движението следва да спазват правилата за движение при принципното положение, че от всеки от тях се очаква правомерно поведение. Поради изложеното, изводъдът до който е достигнал първия съд, за дължимото поведение на подсъдимата правилно е изведен при съобразяване на обстоятелството, че същата е имала предимство за преминаване по лявата лента за движение, а подс. С., като водач на товарната автокомопозиция е бил длъжен да я пропусне и едва след това да предприеме маневрата „обратен завой“.

Намерението на подс. С. да извърши маневра „обратен завой“ с навлизане в съседната лява лента за движение е било ясно и недвусмислено заявено, едва когато след отклоняване на автокомпозицията от праволинейното й движение в дясната пътна лента, товарният автомобил се е изнесъл почти изцяло в тази лента, разполагайки се косо – като съобразно мащабната фиг. № 35 от шесторната АТЕ, лявата предна част на влекача е била на 0.8 метра от линията, разделяща двете ленти за движение. Към този момент влекачът на товарната автокомпозиция и полуремаркето са били вече в нарастващо ъглово отклонение наляво при предприетата маневра и е било ясно разгадаемо намерението на подс. С . за навлизане в лявата лента за довършване на маневрата „обратен завой" с преминаване през прекъснатата зона на разделителната ивица. В този момент, управлявания от подс. Г. л.а. е бил на разстояние 100.9 метра от мястото на удара с товарната автокомпозиция.

Безспорно е задължението на водача да наблюдава цялото платно за движение, а не само лентата, в която се движи и цялостната пътна обстановка. След възприемането на опасността, водачът е задължен да вземе необходимите мерки за преодоляването й чрез намаляване на скоростта или спиране, в зависимост от интензитета на опасността. В случая, автокомпозицията дори и да се е движила все още в дясната лента за движение, със значителна ъглова насоченост на влекача към лявата пътна лента и в близост до нея, което определило и начало на възникване на опасността за движението и това задължавало подс. Г. незабавно да реагира на опасността. Това е така, тъй като за нея при липса на каквито и да било други индикации не е било известно, дали водачът на товарната авнтокомпозиция - подс. С., ще преустанови движението си, за да я пропусне да премине през лявата лента или ще продължи наляво с навлизане в същата. Установимо от заключението по шесторната автотехническа експертиза пряката видимост, която е имала подс. Г. към автокомпозицията е била не по-малко от 100 – 120 метра, без да са били налични каквито и да било пречки, възпрепятстващи адекватното възприемане поведението на автокомпозицията. Подсъдмита Г. е имала възможност да възприеме установената по експертен път специфична траектория н а товарната автокомпозиция - по дъга, с насоченост към лявата пътна лента, която достигнала и до навлизане в тази лента. Съобрзано експертите, в момента когато л.а. на подсъдимата е бил на разстояние от 100.9 метра от мястото на удара, а и св. А. С. - водач на л.а. „БМВ" са възприемали като обект автокомпозицията, независимо от съответното осветление - налично или липсващо. Именно от този момент е възникнала опасността на пътя за подсъдимата Г.. При установената скорост на движение на л.а. "Алфа Ромео" към момента на удара от 129.6 км/ч и опасна зона на спиране от 152 метра при същата тази скорост се установява, че подс. Г. не е имала възможност да предотврати произшествието, тъй като дори при своевременно предприето спиране, ударът отново е щял да настъпи. Експертите са категорични обаче, че Г. е имала възможност да предотврати произшествието, ако се е движила с максимално разрешената в конкретния пътен участък /извън населено място/ скорост от 90 км/ч, тъй като при такава скорост на движение на л.а. „Алфа Ромео" опасната му зона за спиране е 85.5 метра. Казано иначе, при движение с тази скорост и предприето спиране, непосредствено преди достигането от товарната автокомпозиция на разделителната линия между двете ленти за движение не би настъпил удар между л.а. "Алфа Ромео" и товарната автокомпозиция, респективно в хронологичен аспект не биха възникнали и следващите удари между л.а. „БМВ" и пътната инфраструктура и л.а. "Ауди 80" и мантинелата.

Обстоятелството, че при движение със скорост от 129.6 км/ч. Подс. Г. не е имала възможност да предотврати настъпването на пътнотронспортното произшествие не изключва вината й, тъй като същата е имала възможност да избегне удара с товарната кампазиция, съобразявайки скоростта си на движение с максимално разрешената за съответния пътен участък от 90 км/ч и като предприеме своевременно спиране при възникване на опасността за движението му. Поради това правлино е приел окржъният съд, че не са налице основания за оправдаването на Гореманска, в каквато насока са претенциите на защитата й, като този извод се споделя и от настоящата инстанция. Подс. Г. е имала възможност да предотврати настъпването на пътно транспортно произшествие в случай, че се беше движила с разрешената скорост от 90 км/ч и независимо от протИ.правното поведение на подс. С., същата би могла да спре преди мястото на удара между тях. Точно поради това си виновно поведение, изразило се в съзнателно управление на л.а. "Алфа Ромео" с установената скорост от 129.6 км/ч, превишена с почти 40 км/ч, подс. Г. сама се е поставила в положение да не може да предотврати настъплия вредоносен резултат. В този смисъл правлино е приел първостепенният съд, че допуснатото от подс. Г. нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Настоящата инстанция напълно споделя доводите на окръжния съд, с които е отхвърлил като несъстоятелно възражението на защитата й, че за подс. Г. опасността за движението е възникнала в момента, когато предната лява част на влекача на товраната автокомпозиция е достигнала до линията разделяща двете ленти за движение. При установените изходни данни за скоростта на движение на л.а. „Алфа Ромео" и начина на предприемане и извършване на маневрата „обратен завой" от подс. С . , както вече се спомена по-горе, опасността за подс. Г. е възникнала на пътя известно време преди момента, когато товарната автокомпозиция е достигнала до лентата й за движение. /Установено погоре в мотивите е, че за да извърши маневрата, подс. С. след първоначалното потегляне - равноускорително, без спиране, насочил автокомпозицията по дъговидна траектория към прохода в разделителната ивица, съответно към лявата пътна лента, в която се е движил л.а. на подс. Г.. Именно видимото напускане на праволинейното движение и ясно изменение на посоката наляво от страна на автокомпозицията, без каквито и да било признаци за намаляване скоростта на движение или спиране, представляват обективни предпоставки, сочещи несъмнено, че това пътнопревозно средство ще навлезе в лявата пътна лента, както и в действителност се е случило. Безспорное, че създалото се усложнение в пътната обстановка, е въпрос не само на констатиране на определени външни белези и създадени вече пречки за движението, но и на предвиждане за възможното създаване на препятствия и настъпването на произшествие. Наличността на придвижващ се косо в лентата си товарен автомобил, с насоченост към съседната лента за движение, безспорно представлява част от конкретната пътна обстановка при наличността, на която неправилно е поведението на водача на моторното превозно средство да приема, че са налице нормални условия за движението и липсват усложнения, задъжаващи го да вземе мерки за безопасност на движението. Правлино съдът е пирел, че опасността за подс. Г. не е настъпила в момента, когато предната лява част на влекача, част от товраната автокомпозиция, управляван от подс. С. е достигнал разделителната линия и произшествието вече е било непредотвратимо за подс. Г., а в едни по-ране н в момента, възприет по-горе. Предвид това несъстоятелни се явяват възраженията на защитата, че подсъдимата няма вина за настъпилото произшествие, тъй като не е нарушила разпоредби на ЗДвП и в този смисъл се касаело за случайно деяние. В случая, за да се приеме, че е налице случайно деяние, то водачът на моторното поревозно средство не действа виновно при настъпили общественоопасни последици е необходимо да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на мотроното п ревозно средство, да са налице условия, при който същият да е поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В случая, по отношение на подс. Г. тези условия не са налице, тъй като същата е имала обективна възможност да предотврати произшествието в момента на възникване опасността, ако бе управлявала л.а. "Алфа Ромео" с разрешената скорост от 90 км/ч. Нарушавайки това правило, сама се е поставила в положение да не може да предотврати настъпилия вредоносен резултат. В случая е ирелевантно дали подсъдимата е предприела друга, непредписана от закона маневра, а именно такава по отклоняване наляво, доколкото се установява, че и при тази маневра с установената й скорост на движение пътнотранспортното произшествие не би било предотвратено.

В случая не е налице нарушение на задължението вменено й в чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, тъй като е установимо от приетите факти, че подс. Г. дори да е предприела екстремно спиране, не би могла да предотврати удара точно поради превишената скорост на движение, довела до по-дълъг спирачен път. Поради това правлино решаващият съд приел, че подс. Г. е допуснала само едно нарушение, което е в пряка причинноследвена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно - това по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно е оправдал по обвинението да е извършила престъпление по транспорта в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, което напълно се споделя от настощятат инастнация. Споделими са изводите на окръжния съд в насока, че доколкото безспорно установено по експертен път от заключението по шесторната АТЕ е, че скоростта на движение на л.а. "Алфа Ромео" към момента на настъпване на удара била 129.6 км/ч и липсват каквито и да било доказателства за по-висока такава преди това, то подс. Г . правлино е била призната за невонавна и опрвадана по обвинението да е осъществила сътава на транспортонто престъпление при управление със скорост над 129.6 км/ч до 131км/ч.

Правилно и законосъобарзно е приел окръжния съд, че и по отношение на подс. Г. случаят не следва да се квалифицира като "особено тежък". Независимо от обстоятелството, ч е обществена опасност на деянието е значително завишена, предвид съставомерните последици, надхвърлящ и обичайните за този вид престъпления, с оглед значително превишената скорост на движение на автомобила, управляван от подсъдимата и предвид това, че произшествието е настъпило на пътен участък с висока натовареност, то не е налице вторият кумулативно изискуем елемент, регламентиран в разпоредбата чл. 93, т. 8 от НК - да е налице изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимата, в качеството й на водач на моторно превозно средство.

Установено по делото е, че подс. Г. при пътно-транспортното произшествие също е получила тежки физически и психически увреди, изисквали значителен период на възстановяване, като някои от последиците от увредата /амнезията/ все още не са преодолени. Правлино е отчетено подсъдимата да е допуснала само едно нарушение на правилата за движение по пътищата - това на режима на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което единствено то запълва диспозицията на бланкетната норма на престъплението по чл. 343 вр. чл. 342 от НК. Правилни и законосъобарзни са констатациите на първия съд, ч е Големнаска никога не е наказвана по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Доабвил към тези обстоятелства и младата й възраст към датата на деянието, чистото й съдебно минало, социалната й и семейна ангажираност, положителните характеристични данни и полагането на труд, като към същите настоящата инстанция добавя и представената трудова характеристика на подс. Г. от работодателя й СМТЛ „Дента Цвят“ ЕООД гр. Русе за периода от м. май 2024 г. до м. май 2025 г., определящи я като личност с ниска степен на обществена опасност, поради което и настоящата инстанция се съгласява с изводите на първия съд, че са налице законови основания за отпадане на квалифициращият признак на престъплението „особено тежък случай". В този смисъл законосъобарзно се е произнесъл първостепенния съд, признавайки Г. за невинна и оправдавайки я по тази част от обвинението.

Правилно е преценено от субективна страна подс. Г. да е осъществила състава на престъплението по транспорта по непредпазлИ.ст, като в случая от данните по делото е установимо, че същата е имала обективна възможност да наблюдава движението на автокомпозицията, насочеността й към лявата лента за движение и да я възприеме като опасност за движението, като в тази ситуация е имала и възможност, ако бе управлявала автомобила с разрешената скорост на движение, да предотврати настъпването на удара, респективно вредоносния резултата чрез намаляване скоростта си на движение и спиране. Управлявайки с превишена скорост, о над допустимата, подсъдимата е подценила рисковете от възникване на опасност за движенето и несъмнено е разчитала на основния фактор, изключващ резултата, а именно - умението й да управлява моторно превозно средство и да преценява пътната обстановка. Изхождайки от това, че същата е била с нормално психично развитие и не страдала от ментално заболяване, за нея е било ясно такова екстремно шофиране предполага риск от настъпване на произшествие, още повече в автомобила си е возила непълнолетни учиници, чието увраждане е причинила , а също така и на имущество, предоверявайки се уменията си като водач и в този случай субективната й увереност, че може да се справи с рисковете и предизвикателствата на такова поведение се е оказала обективно необоснована. Точно субективната и увереност, че съставомерните общественоопасни последици въобще няма да настъпят, определят формата й на вина като престъпна самонадеяност.

Установимо от доказателствената маса по делото е, че е налице съвместен принос на подсъдимите С. и Г. в причиняването на вредоносния резултат. Налице е престъпление извършено в условията на независимо съпричиняване, като за настъпването на общественоопасния резултат са допринесли и двамата подъсдими. Подс. С. с действията си в нсарушение на правилата за движенише по пътищата по чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, а също така и подс. Г. с действията си в нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Несъмненео е, че който и от двамата подсъдими не бе извършил вменените му нарушения на правилата за движение по пътищата, престъпният резултат не би настъпил. Безспорно първопричината за настъпване на този резултат са нарушенията на правилата за движение от страна на подс. С., но не могат да бъдат ингонририани и действията на подс. Г. в нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като действията им в нарушение на правилата за движение по пътищата са в пряка причинна връзка с настъплилия вредоносен резултат.

При реализация на наказателната отговорност на подс . С. Г., съдът законосъобразно отче л като отегчаващи отговорността обстоятелства - настъпилия от деянието й тежък престъпен резултат - смъртта на две непълнолетни деца и средни телесни повреди на две други непълнолетни лица. Очевидно престъпният резултат от ПТП е по-тежък от минимално изискуемия от законодателя за квалифициране на деянието по чл. 343, ал. 4 от НК, завишаващо степента на обществена опасност на деянието и не попада в забраната по чл. 56 от НК за отчитането му при определяне на наказанието. Освен това е правилно е пирето от произшествието да са причинени значителни материални щети по четири превозни средства и пътна инфраструктура. Отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство и превишаването на скоростта на движение, надвишаваща с 40 км разрешената за този пътен участък. Освен това, съгласявайки се да превози четири деца до домовете им, е поела грижа и отговорност за тяхното безопасно пътуване. Същата е следвало да демонстрира, като правоспособен водач на МПС и единствен пълнолетен в автомобила, значително по-голяма отговорност и дисциплинираност, а не поведение, довело до тежките последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства правлино са били отчетени значително младата й възраст към датата на деянието, чистото й съдебно минало, социалната й и семейна ангажираност, положителните характеристични данни, липсата на каквито и да било санкционирани предходни нарушения на правилата за движение по пътищата и полагането на труд. За смекчаващо отговорността обстоятелство правлино е приет значителният период от време изминал от датата на деянието до понасянето на наказателната отговорност за същото - повече от пет години, който установимо от доказателствата по делото не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимата. Освен това като смекчаващо обстоятелство съдът отчел и здравословното състояние на подс. Г. – получените тежки травми, в резултат от ПТП и изисващи един подълъг процес на възстановяване.

Настоящата инстанция извършвайки и собствен анализ на обстоятелствата със смекчаващ и отегчаващ ефект, намери, че наказанието на подс. Г. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, а не на чл. 55 от НК, така както е п риел и окръжният съд. Изложените като смекчаващи отговорността обстоятелства, нито заедно, нито поотделно могат да обусловят изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. Освен това тези с отегчаващ ефект обуславят липсата на другата кумулативна предпоставка за приложимостта на чл. 55 от НК - най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко за извършеното престъпление, като в случая такава преценка не може да се направи за подс. Г., с оглед отчетените отегчаващи отговорността й обстоятелства.

С л е д като се анализираха обстоятелствата, имащи значение за определяне на наказанието - преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, данните за личността й, и настоящият съд намери, че същото е необходимо да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразно предвиденото наказание в закона /към датата на деянието - 28.01.2020 г./, а именно – 6 /шест/ години „Лишаване от свобода", под средния размер, като вслучая правилно е посочил окръжния съд, че е неприложим института на условното осъждане, съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК. Законосъобарзно е определен и режимът на изтърпяване на наложеното наказание, а именно „общ“ такъв.

Законосъобарзно е определено и кумулативно наложеното наказние „Лишаване от право да управлява МПС“ съобразно разпоредбата на чл. 343г от НК, съобразявайки се и с изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК, отчитайки всички обстоятелства, обсъдени по-горе, отнасящи се до конкретната тежест на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, поради което справедлИ. е определено „Лишаване от право да управлява МПС" в размер на 6 /шест/ години. По този начин и настоящият инстанция счита, че в достатъчна степен ще с е въздейства предупредително върху подсъдимата, като ще я възпи р а от последващи такива и водещи до неблагоприятни последици действия в практиката й като водач, а от друга страна ще я мотивира занапред да управлява моторно превозно средство с особено внимание.

Законосъобарзно на основание чл. 59, ал. 4 от НК решаващия съд е приспаднал от изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС" времето, през което подс. Г. е била лишена от тази възможност да упражнява това свое право по реда на чл. 69а от НПК, считано от 15.11.2022 г. Законосъобарзно се произнесъл съда и по разноските и веществените доказателства.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

При този изход на делото подсъдимите следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС направените пред въззивнвата инстанция разноски за изслушването на вещите лица по шесторната АТЕ и по допуснатата и изслушана видеотехническа експертиза в общ размер на 1325.81 лева.

Пред настоящата инстанция частните обвинители - С. Б., М. Б., Д. Б., Р. М., Н. М., С. Д., Д. В., Е. В., са ангажирали писмени доказателства за направени разноски за възнаграждение на повереника им адв. П. в размер на 3000 лева, равняващи се на 1553.88 евро и частните обвинители - М. Ф. и Е. Ф. с а ангажирали писмени доказателства за направени разноски за възнаграждение на повереника им – адв. С., в размер на 3000 лева, равняващи се на 1553.88 евро, като претенцията им е основателна и подлежи на уважаване.

Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският апелативен съд