Решение № 610 от 4.6.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба, подадена от Г. Д. К. с ЕГН: •••••••••• от ••••• против Наказателно постановление /НП/ № ИК-40#5/11.11.2024 г., издадено от изпълняващ правомощията на председател на Сметната палата на Република България, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.170, ал.1 от Изборния кодекс /ИК/ на основание чл.497, ал.2 вр. чл.476, вр. чл.170, ал.1 от Изборния кодекс е наложена „глоба” в размер на 3000 лв. С жалбата и допълнително становище се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че изпълняващият правомощията на председател на Сметната палата не е притежавала компетентност да издава процесното НП, тъй като не е била определена за заместник с нова изрична заповед. Твърди се наличие на порок в описанието, тъй като в АУАН фактурите били представени в табличен вид, като едва в НП е била направена индивидуализация. Нарушен бил и принципът на пропорционалност, като алтернативно се навеждат аргументи за наличие на маловажен случай. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл. юриск. П., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното НП, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: При извършване на одит, възложен със заповед № ОД-06-01-014 от 08.12.2023 г. на заместник - председателя на Сметната палата, за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи въз връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за общински съветница и кметове, проведени през 2023 г., свидетелят Т. И. И. - ••••• в одитна дирекция „Специфични одити" в Сметната палата, разгледала документите на местна коалиция „Новото време“, като установила следното: С решение № 70-МИ от 17.09.2023 г. на ОИК Пазарджик, местната коалиция „Новото време", била регистрирана за участие в изборите за кмет на кметства за община Пазарджик, проведени на 29 октомври 2023 г. Г. Д. К. бил определен за лице по чл. 164, ал. 2 от ИК, което да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания на МК „Новото време", а ПП „ВМРО-БНД” била определена за партията, която да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл. 164, ал. 2 от ИК на МК „Новото време", видно от Споразумение за създаване на местна коалиция за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. По време на извършване на одита свидетелят И. констатирала, че на 27.10.2023 г. в гр. Пловдив бил извършен разход по фактура № 0000000083/27.10.2023 г. в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лв., издадена от доставчика „Донофф Арт Транс“ ЕООД, гр. Брацигово, с ЕИК •••••••••, за услугата: предизборна среща-концерт в полза на МК „Новото време“ по опис, във връзка с предизборната кампания на местната коалиция. Фактурата била издадена в полза на МК „Новото време”, а като получател била вписана ПП „ВМРО-БНД“ - партията, определена да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл. 164, ал. 2 от ИК на МК „Новото време“. Към фактурата бил приложен фискален бон от 27.10.2023 г., но св. И. установила, че сумата за услугата била заплатена в брой, а не по банков път, каквито били изискванията на чл. 170, ал. 1 от ИК. Вследствие на гореизложените констатации, св. Т. И. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ИК - 40/14.06.2024 г., с който приела, че на 27.10.2023 г. Г. Д. К., като лице по чл. 164, ал. 2 от ИК, е извършил нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК. Нарушението било установено на 21.03.2024 г., за което бил съставен и констативен протокол. Акът бил подписан лично от Г. К. без възражения, но впоследствие били подадени писмени такива, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, като въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на разпитаната в качеството на свидетел актосъставител Т. И. И., както и писмени доказателства - решение № 70-МИ/17.09.2023 г. на ОИК Пазарджик за регистрация на местна коалиция „Новото време“ за участие в изборите за кмет на кметства в община Пазарджик, проведени на 29 октомври 2023 г., споразумение за създаване на местна коалиция за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г. между ПП „ВМРО-НБД”, ПП „Новото време”, ПП „Обединени земеделци”, ПП „Съюз на свободните демократи” и ПП „ Български земеделски народен съюз” от 14.09.2023 г.- заверено копие, фактура № 0000000083/27.10.2023 г., от доставчика „Донофф Арт Транс“ ЕООД с приложен фискален бон към нея от същата дата, констативен протокол от 21.03.2024 г. за резултатите от проверка за извършени разходи от МК „Новото време” ОИК Пазарджик във връзка с предизборната кампания на участниците за общински съветници и кметове, проведени през 2023 г., заповед №160/11.04.2024 г., заповед № 154 от 08.04.2024 г. Разпитана пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят Т. И. И. потвърждава направените в акта констатации. В допълнение сочи, че за дата на нарушението е приела тази по самата фактура, а за място на нарушението бил приет самия фискален бон към фактурата. Сочи също, че към процесния период функциите на председател на Сметната палата са били изпълнявани от Г.Г.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото. При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното: Формално, АУАН и наказателното постановление съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган, и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. По делото безспорно е установено извършването на нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК, а именно, че е извършен разход, надвишаващ сумата от 1000 лева, за които не било платено по банков път, а в брой. Разходът е свързан с предизборната кампания на МК „Новото време“. Правната норма на чл. 170, ал. 1 от ИК въвежда задължение финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната кампания, на стойност над 1000 лева, да се извършва по банков път. Съдържанието на посочената в актовете правна норма - чл. 170, ал. 1 от ИК ясно въвежда фактическите параметри на дължимо поведение. В нормата, ясно е въведено какво следва да бъде поведението на лицата, за които възниква конкретното задължение. Неизпълнението на това дължимо поведение съставлява нарушение на тази правна норма и подлежи на санкциониране, така както е описано в НП. В цитирания текст от ИК изрично е предвидена отговорност за лицата по чл. 164 от ИК за всички нарушения по чл. 170, ал. 1 ИК, а от представеното споразумение за създаване на местна коалиция за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023 г. между ПП „ВМРО-НБД”, ПП „Новото време”, ПП „Обединени земеделци”, ПП „Съюз на свободните демократи” и ПП „Български земеделски народен съюз” именно Г. Д. К. е определен за лице, което да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания на местната коалиция, а ПП „ВМРО-НБД” е определена за партията, която да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл.164, ал.2 от Изборния кодекс. Следователно, независимо че фактурата е издадена на ПП „ВМРО-НБД”, жалбоподателят К. с оглед постигнатото споразумение се явява лицето, което следва да следи за приходите, разходите и счетоводната отчетност, доколкото и същият е субект съобразно текстът на посочената правна норма. Без значение за определяне размера на плащането и респективно – дали то е допустимо да се извърши в брой или задължително по банков път, е дали сумата е формирана от данъчна основа и начислен ДДС, тъй като ДДС е данък върху потреблението и се понася от крайния потребител, в този смисъл ДДС е калкулиран в крайната цена, която потребителят на стоката или услугата следва да заплати. Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателя относно това, че НП е било издадено от орган, който не е разполагал с тази компетентност. Вярно е, че с ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. д. №ТР-4/2002 г. на ОСС на ВАС е прието, че не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния административен орган. В това решение обаче върховната инстанция прави разграничение между понятията "делегиране на правомощия" и "упражняване на правомощия при заместване". Заместването се извършва в случаите, когато лицето- титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъл Г.Г. е била надлежно оправомощена със Заповед № 154/08.04.2024 г. за заместник на Председателя на Сметната палата, който да осъществява неговите правомощия в пълен обем, с изключение на изрично посочените в т. II от заповедта, сред които не попадат тези по издаване на НП. Също така, съгласно чл. 21, т. 3 от Закона на Сметната палата (ЗСмП) председателят определя свой заместник при назначаването му за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, доколкото разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ЗСмП изрично предвижда, че при назначаването му за служебен министър-председател председателят на Сметната палата прекъсва пълномощията си само за периода, в който е назначен, като след освобождаването му продължава мандата, за който е избран. Именно въз основа на посочените правни норми и съгласно Заповед № 154 от 18.04.2024 г. Д.Г. в качеството му на Председател на Сметната палата, е определил Г.Г. за заместник-председател на Сметната палата, за периода от назначаването му за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, до освобождаването му, да осъществява правомощията на Председател на Сметната палата. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗСмП, АУАН се съставят от •••••ите, а НП се издават от председателя или от оправомощено от него длъжностно лице. Имайки предвид изложеното по-горе, то несъмнено Г.Г., в качеството си на заместник на Председателя на Сметната палата е имала към датата на издаване на процесното НП правомощия да разглежда и да се произнася по административнонаказателните производства. Това се отнася за целия период от издаване на Заповед № 154 от 18.04.2024 г. до 16.01.2025 г., когато с Указ № 222 на Президента на Република България правомощията на служебния министърпредседател са били прекратени поради съставяне на редовно правителство. С Решение на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12 и чл. 14, ал. 1 от ЗСмП, прието на 09.04.2015 г. и обнародвано в ДВ бр. 27/14.04.15 г. Г.Г. е избрана за зам. председател на Сметна палата на Република България (л.17). С Решение на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 12 от ЗСмП, прието на 28.07.2023 г. и обнародвано в ДВ бр. 66/01.08.23 г. (л. 18), Д.Г. е избран за Председател на Сметна палата за период от 7 години. С Указ № 101 на Президента на Република България, публикуван в ДВ бр. 32/09.04.2024 г., на основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, председателят на Сметната палата е назначен за служебен министър-председател, считано от 09.04.2024 г. С Указ № 102 на Президента публикуван в ДВ бр. 32/09.04.2024 г. (л. 20), на основание чл. 98, т. 1 и чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, са насрочени избори за Народно събрание, които да се проведат на 09.06.2024 г. След посочената дата, поради депозиран отказ на мандатоносителите за съставяне на правителство, с Указ № 220 на Президента на Република България, публикуван в ДВ бр. 71/23.08.2024 г., на основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, Д.Г. е определен за кандидат за служебен министър-председател и му е възложено да предложи състав на служебно правителство, считано от 22.08.2024 г. С Указ № 222 на Президента, публикуван в ДВ бр. 73/27.08.2024 г. (л. 21), на основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, председателят на Сметната палата Д.Г. е назначен за служебен министър- председател, считано от 27.08.2024 г. С Решение от 16.01.2025 г. за избиране на Министерски съвет на Република България, обнародвано в ДВ бр. 5/17.01.2025 г., на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България е избрано редовно правителство, като в т. 2 от същото решение правомощията на служебното правителство, назначено с Указ № 222 на Президента са прекратени, считано от 16.01.2025 г. Така изложеното сочи, че възложените в периода от 09.04.2024 г. до 16.01.2025 г. функции на Д.Г., в качеството му на служебен министър- председател, чрез последователно издадените Укази на Президента на Република България, осигуряват непрекъсваемост на изпълняваната от него длъжност. Поради това при издаване на Указ № 222 на практика не е било нито необходимо, нито възможно издаването на нова заповед, с която Г.Г. повторно да бъде изрично оправомощена да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата. Между действието на Указ № 101 и Указ № 222 на Президента на практика Д.Г. не е преставал да изпълнява функции на министър-председател, поради действие на принципа на непрекъсваемост на работата на служебния министър-председател при осъществяване на една от най-важните му функции ръководството на държавата. В Решение № 13/26.07.2024 г. по к. д. № 1/2024 г. на Конституционния съд на Република България е застъпено схващането, че служебното правителство се възприема като особен вид правителство, което се съставя само като крайно средство в ситуация на парламентарна криза. Невъзможността за постигане на парламентарна подкрепа (поради криза в отношенията между политическите сили в парламента) за избор на правителство се определя в доктрината и политическата практика като парламентарна криза. Служебният му характер произтича от източника на неговото овластяване- то се назначава от президента и той го легитимира, а не се избира от Народното събрание, както и от предназначението му - да организира произвеждането на избори за нов парламент, който да формира парламентарно правителство. Отделно от това в Тълкувателно решение № 20/1992 г. по к. д. № 30/1992 г. на Конституционния съд на Република България е изрично посочено, че срокът на пълномощията на служебното правителство продължава до формирането на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. Поради тази причина Д.Г. не би могъл да издаде нова заповед, тъй като правомощията му като Председател на Сметната палата, съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗСмП са били прекъснати с издаването на Указ № 101 на президента на Република България и не са били възобновявани до издаването на Указ № 222. Именно поради това, за целия период от 09.04.2024 г. до 16.01.2025 г., докато Д.Г. е изпълнявал функции на служебен премиер, Г.Г. е била оправомощена, съгласно цитираната Заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметна палата, за заместник на същия и оттам, изпълняващ правомощията на Председател на Сметната палата, включително по издаване на НП. Имайки предвид изложеното, съдът счита че Г.Г. е разполагала с компетентност да издаде атакуваното НП, доколкото това е сторено на 11.11.2024 г., докато Д.Г. е изпълнявал функции на министър-председател на Република България. Съдът не споделя и другото сочено за съществено процесуално нарушение възражение, а именно че за деветте броя административни нарушения е съставен един АУАН, тъй като по този начин не е нарушено правото на защита на нарушителя, доколкото от акта става ясно, че повдигнатото му административно обвинение е за девет отделни нарушения, всяко от които е ясно очертано и описано, с изключение на признака - място на извършване. Още повече, че за всяко нарушение впоследствие е издаден отделен санкционен акт - НП. Касае се за 9 бр. административни нарушения и дали ще бъде издадено едно НП с общото им посочване в същото, или девет отделни, е въпрос на преценка на АНО. Този възприет от наказващия орган подход не нарушава правата на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, доколкото то е могло да се защити и срещу деветте нарушения, за които е бил обвинен с съставения АУАН от момента на започване на АНП. А от обжалваното НП изрично е посочено, че то е съставено въз основа на констатациите за нарушението по т. 2 от съставения АУАН № ИК-40/14.06.2024 г. При съставянето на АУАН обаче не са спазени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и по конкретно чл. 42, т. 3 от ЗАНН, доколкото един от най-важните съставомерни елементи от фактическия състав на нарушението не е посочен за всички констатирани 9 нарушения, в това число и процесното, а именно мястото на осъществяване на нарушението. Видно от обстоятелствената част на АУАН, в табличен вид са изложени факти - елементи от състава на всяко едно от нарушенията свързани с извършените плащания в брой - данни за фактура, доставчик, вид на услугата и нейната стойност, кой е получателят на услугата, как е извършено плащането и какви документи са издадени за него и дата на извършване на нарушението. Липсва обаче графа в тази таблица за място на извършване на всяко едно от нарушенията. Установява се от тази фактология, че доставчици са различни дружества - "Донофф Арт Транс" ЕООД - Брацигово, "Профи ивент" ЕООД - Пловдив, "Нитос дизайн" ЕООД - Пазарджик, "Рони фууд" ЕООД- Пазарджик и ЕТ "М.К.-М.В." (без посочено населено място за седалище и адрес на управление). Така описани всяко едно от нарушенията, включително и процесното, поставя нарушителя в ситуация на неяснота относно това за всяко едно от нарушенията кое е мястото му на извършване, което актосъставителят е приел. Недопустимо е този процесуален порок да се "санира", едва в съдебна фаза доколкото за пръв път със санкционния акт нарушителят разбира за този обективен признак от състава на нарушението. Още повече, че дори самото допълване на НП в описанието на нарушението като се посочва съставомерния признак - място на извършване на нарушението, представлява СПН, доколкото АУАН и НП следва да имат идентичност в описание на нарушението, доколкото с първия акт се повдига административното обвинение, с което се вменява на нарушителя извършването на нарушението, а с НП нарушителят се санкционира именно за това нарушение, за което е обвинен. Съдът намира за основателен и доводът на жалбоподателя за нарушение принципа на пропорционалност между тежестта на извършеното нарушение и наложената санкция, през призмата на решенията на СЕС. Показателно е от гледна точка предмета на настоящото дело Решение на Съда (първи състав) от 6 октомври 2021 година по дело C-544/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Благоевград във връзка със сходен в настоящото производство въпрос. По точка 2 е отправено запитване в рамките на спор относно законосъобразността на наложената на дружество административна имуществена санкция за нарушение на националното законодателство за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно член 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой ДВ, бр. 16 от 22 февруари 2011 г., с този закон се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на Република България. Според член 3, ал. 1 т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лв. Според чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане — ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане — ако е юридическо лице, при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция — 100 на сто от размера на направеното плащане. Възприетото в Решение на Съда (първи състав) от 6 октомври 2021 година по дело C-544/19 принципно положение е, че глоба или имуществена санкция, която съответства на 100 % от размера на направеното в нарушение на разглежданата в главното производство национална правна уредба плащане в брой, надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на задължението за извършване на плащания чрез превод или внасяне по платежна сметка (вж. по аналогия решение от 31 май 2018 г., Zheng, C-190/17, EU: C: 2018: 357, т. 45 – „макар подобна глоба да се изчислява с оглед на определени отегчаващи обстоятелства при спазване на принципа на пропорционалност, това, че максималният й размер може да достигне двукратната стойност на недекларираната сума пари в брой и че във всеки случай, както и в настоящия, глобата може да бъде в размер, равняващ се на почти 100 % от тази сума, надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на задължението за деклариране“; съгласно диспозитива на това решение, членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която предвижда, че за неизпълнението на задължението за деклариране на значителни суми пари в брой, които се внасят или изнасят от територията на тази държава, се налага глоба, която може да достигне двукратния размер на недекларираната сума.)". Съдът счита, че така цитираните решения са относими и по настоящото дело, още повече, както Законът за ограничаване на плащанията в брой, така и ограничението по чл. 170 ал. 1 ИК, всъщност целят прозрачност на произхода на съответните парични средства. Наложената на жалбоподателя К. глоба, макар и в минимален размер от 3000 лв. по чл. 476 ИК, съотнесена към извършеното плащане от 1400 лв. представлява дори повече от двойно над 100% от плащането, т. е. съизмерима е със санкция от над 214% от извършеното плащане, поради което надхвърля границите на необходимото и на това основание постановлението следва да бъде отменено, тъй като когато става въпрос за административнонаказателна репресия спрямо физически, а и юридически лица, принципът за пропорционалност следва да бъде съблюдаван, в съответствие и с целите на чл. 12 ЗАНН. С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. Такива в случая се дължат на жалбоподателя, предвид изхода от спора. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, който размер е съобразен към датата на сключване на договора с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който предвижда минимален размер – 600 лв. при интерес до 10000 лв. /който в случая е 3000 лева/. Ето защо, съдът следва да осъди Сметната палата на Република България да заплати на Г. Д. К. с ЕГН: ••••••••••, сумата от 600 лв., представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът