Решение № 333 от 29.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3869/2024 г.

с присъда номер 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г., българският гражданин Е. Н. Б. е бил признат за виновен в извършването на три престъпления: Първото е по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990; Второто осъждане е по чл. 110 от НК, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, по чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, както и по чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, чл. 4 от Закон 146/2006; Третото осъждане е по чл. 110 от НК, чл. 56 от НК, чл. 73, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 73, ал. 6 от Президентски указ 309/1990, чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, както и чл. 4 от Закон 146/2006, като му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Предвид искането на осъдения да доизтърпи наложеното му наказание в Република България е било издадено Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от издаващата държава, в случая Италия. Същото е относимо към влезлия в сила съдебен акт, а именно Присъда № 2234/2013 на Апелативен съд гр. Милано от 21.03.2016г., влязла в сила на 08.06.2017г, който представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, така и изискванията на Приложение 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. Посочен е и постоянния адрес на осъдения, който определя компетентността на СГС в случая. В посоченото удостоверение по чл. 3, издадено от италианската държава се посочва, че Б. е осъден за три престъпления. Посочени са правните квалификации съгласно италианското законодателство, като словесно са описани от фактическа страна по преценка на издаващия орган, като следва да бъде посочено, че липсва посочване на обективни елементи в техните подробности, като време, място, изпълнително деяние, степен на участие във всяко едно от посочените престъпления. Към удостоверението по чл. 3 е приложен препис от присъдата на италианския съд, но към нея не са приложени диспозитивите на трите осъждания, както и конкретните наложени наказания за всяко от престъпленията. Италианската държава се е задоволила да посочи в удостоверението само общия определен размер на наказанието за трите осъждания, а именно 20 г. „лишаване от свобода“, като следва да бъде посочено, че комуникацията с италианската държава беше изключително трудна и бавна, като отне повече от 9 месеца, въпреки множеството положени усилия от съдебния състав. Анализирайки първото престъпление по пункт 1 в удостоверението от италианската държава по чл. 74, ал. 1 от Президентски указ 309/1990, чл. 74, ал. 3 от Президентски указ 309/1990 и чл. 80, ал. 2 от Президентски указ 309/1990, включено в присъдата и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и извършено от осъдения Б., то по преценка на настоящия съдебен състав осъществява всички обективни и субективни признаци, визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от НК. До този извод съдът достигна анализирайки данните по делото, като следва да бъде посочено, че в удостоверението са изложени данни за участие на Е. Б., като организатор/ръководител на ОПГ във времевия период 2006-2008г. Именно затова по отношение на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК следва да се приложи редакцията на НК от ДВ, брой 92 от 27.09.2002г., доколкото се явява по-благоприятен закон за осъдения. Разпоредбата на чл. 321, ал. 3 от НК, в редакцията й от 27.09.2002г., предвижда, че когато групата е въоръжена или създадена с цел да извършва престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието по ал. 1 е от от 5 до 15 години, т.е. тя не предвижда специфична цел на ОПГ, свързана с трафик, контрабанда или търговия с наркотици, каквито факти са изложени в присъдата и удостоверението по чл. 3. Държането на наркотични вещества с цел разпространение също не е сред посочените от италианския съд и власти обстоятелства. Редакцията на чл. 321, ал. 1 от НК към инкриминирания период предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. Българското законодателство не предвижда криминализиране на престъпление ОПГ, създадена с цел да извършва престъпления свързани с трафик/контрабанда. Към актуалната редакция на разпоредбата не е бил криминализиран и съществуващия към настоящия момент квалифициращ признак – користна цел на ОПГ. В този смисъл единствената възможна правна квалификация на деянието по пункт 1 от удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от италианската държава, което фигурира като номер 19 в него, съобразно описаната от италианския съд и данните от удостоверението фактическа обстановка е по чл. 321, ал. 1 от НК, в редакцията й към ДВ от 27.09.2002г., доколкото съгласно основните принципи на правото, никой не може да бъде съден за деяние, което към момента на извършването му не е било криминализирано, както и че следва да бъде приложен по-благоприятния за осъдения материален закон. По отношение на осъжданията на Б. по пункт 2. и 3. от удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът констатира, че същите представляват престъпления и по българското законодателство, а именно всяко от тях съответства на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК /в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г., актуална към периодите на извършване на конкретните деяния 2006-2008г./. Чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г., предвижда, че който участва в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, чл. 244, чл. 253, чл. 280, чл. 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1 - 4 и чл. 354в, ал. 1 от НК се наказва с наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, като в случая съгласно изложеното в присъдата на италианския съд и удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, се касае за престъпления по чл. 354а, ал. 2 от НК, извършени от организирана престъпна група, чиито член е бил осъдения Е. Б., като същия е участвал с финансиране на престъпната група. В тази връзка съдът намира за неоснователни исканията на защитата, че настоящият съдебен състав не следва да признава изпълнението на осъжданията на Б. по пункт 2 и 3, съгласно издаденото удостоверение от италианските власти, доколкото се излагат твърдения, че Република Италия не е била компетентна да извърши осъждането на Б. във връзка с изложеното, че се касае за престъпления, извършени в международни води, а не на територията на Република Италия. Съдът намира за нужно да посочи, че в настоящото производство същият не е компетентен да обсъжда и променя съдържанието на актовете във връзка с които е сезиран, като следва да бъде посочено, че се касае за съдебни актове влезли в сила и както бе посочено, съдът не разполага с възможността да изразява становище относно компетентността на издаващия съд и държава, и съдържанието на обсъжданата присъда. Единствената компетентност на настоящия съдебен състав е във връзка с квалифицирането на посочените в чуждата присъда деяния и съответстват ли същите на престъпления по българското законодателство и съответното приспособяване на наложеното наказание. От изложеното до тук следва да се направи извода, че описаните в разглежданото удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от Република Италия и влязлото в сила съдебно решение престъпни деяния по пункт 2. и пункт 3., извършени от осъдения Б., осъществяват всички обективни и субективни признаци визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г. Редакцията на разпоредбата на чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК към инкриминирания период /2006-2008г./ предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години /ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./. На следващо място, следва да се прецени съгласно чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС налага ли се приспособяване на наложеното наказание "лишаване от свобода", като отново решаването на този въпрос е предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт и каквато в случая бе вече направена. За престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК на Република България към момента на извършване на деянието се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от три до десет години. Същото наказание се предвижда и за престъплението по чл. чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г. към инкриминирания период /2006-2008г./. Наложеното от издаващата държава наказание е лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години, което е по- тежко от максималното, което може да бъде наложено за така посочените престъпления, съгласно българското законодателство, а именно 10 (десет) години лишаване от свобода. С оглед изложеното, следва на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в издаващата държава наказание да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от НК и чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК на Република България /в съответната им редакция към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г./ максимален размер на предвиденото наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 10 (десет) години. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието в затвор от Б. в Република Италия в размер на 11 месеца и 24 дни или 354 дни, изчислени към датата на издаване на удостоверението. Съдът съобрази също, че не са налице посочените в чл. 15 и чл. 16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ по отношение на престъпленията, визирани в Удостоверението по чл. 3 от италианската държава. Не е налице и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание. Не се нарушава и принципа „ne bis in idem” и не е изтекла давността както по италианското, така и по българското законодателство. Престъпленията за които Б. е бил признат за виновен в Република Италия не попадат в списъка от престъпления, за които се изисква двойна наказуемост на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. От друга страна двойната наказуемост е налице, доколкото Б. е осъден за престъпления, които съставляват такива, както по италианското законодателство, така и по българското такова. Осъденото лице се намира на българска територия и изрично е пожелал да търпи в Република България наложеното му наказание от чужд съд. Не са налице и възрастови ограничения по отношение на наказателната отговорност. Предвид факта, че Б. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, то същият следва да изтърпи наказанието си при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИН. Изложеното води до извода, че всички формални условия за признаване и изпълнение на постановеното осъждане в Република Италия са налице. Видно от представените по делото писмени доказателства - справка за съдимост, издадена от СРС и справки от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, Регистъра на лица с неприключили наказателни производства в Прокуратурата на Република България и Централизираната информационна система на следствените служби, Е. Б. е осъждан в Република България за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 г., като към момента срещу него не протичат и няма неприключили наказателни производства в Република България.