Решение № 3601 от 24.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 388/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на С. М. А., със съдебен адрес [населено място], [улица], №2, чрез адв. С. К., с която е оспорена заповед №251з-216 от 16.01.2026г., издадена от Директора на ОДМВР-Бургас. С оспорената заповед, на основание чл.194, ал.2, т.1, предл.1 вр. с чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, неспазване на установената форма и при несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да отмени заповедта. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения за липса на формирано задължение за служителя, за чието неизпълнение е дисциплинарно наказан. В тази връзка твърди, че е неправилен изводът за нарушение на чл.18, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2025г., съгласно която задържаното лице се охранява непрекъснато, поради липса на законова дефиниция за това понятие. Посочва допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи заповедта за проверка, и неуведомяването на жалбоподателя за правата му по чл.205, ал.3 и ал.5 от ЗМВР. Навежда още доводи за несъобразяване на размерът на наказанието с цялостното поведение на наказания служител. Подробни съображения излага в писмено становище по делото. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директор на ОДМВР-Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Оспорва направените възражения относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. Прави искане за отхвърляне на жалбата. Представя административната преписка. Не претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от правна и фактическа страна следното: Жалбоподателят мл. инспектор С. М. А. е старши полицай в група „Патрулно- постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Несебър при ОДМВР-Бургас. Съгласно месечен график рег. 304р-22398/21.07.2025г. жалбоподателят съвместно с мл. инспектор Т. Т.- старши полицай в група „Патрулно- постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Несебър при ОДМВР-Бургас за времето от 19,30ч. на 14.08.2025г. до 07.30ч. на 15.08.2025г. били на работа, като съгласно информационна карта бланков № Д 048128 двамата служители били вписани в участък за обслужване 2-ПОСТ 2. Младши инспектор С. А., след проведен инструктаж, е получил от гл. инспектор В. задача да охранява задържаното лице Б. в кабинет №10. Изпълнението на поставената задача от А. е започнало около 19:50 часа на 14.08.2025г. и е приключило около 08:00 часа на 15.08.25 г., като лично И. В. сутринта е влязъл в стаята си и задържаното лице му е било предадено, след което А. е бил освободен. На 15.08.2025г. пред директора на ОДМВР-Бургас е депозирана докладна записка от Ц. Р. - главен експерт в дирекция „Пресцентър и стратегически комуникации“ - МВР, в която е посочила, че от проведен на същата дата телефонен разговор с кореспондента на Нова ТВ за Бургаски регион - Ц. А., касаещ възникналия тежък пътен инцидент от 14.08.2025г. на територията на к. к. „Слънчев бряг“ е получила информация, че близките на пострадалите имат подозрения, че пряката родствена връзка на водача с полицейски служител от РУ – Несебър, в качеството му на родител, би довело до възможното опорочаване на действията по разследването. От директора на ОДМВР-Бургас е издадена заповед № 251з-4683/15.08.2025г. (л.66), с която е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпилите в докладната записка данни и да се установи има ли допуснато нарушение на дисциплината от служители на ОДМВР-Бургас, като при установяване на такова да бъде квалифицирано за всеки един от служителите, участващи в разследването на пътния инцидент, възникнал на 14.08.2025г. на територията на кк „Слънчев бряг“, както и е определена комисия, която да я извърши. С последваща заповед №251з-4753/19.08.2025г. е променен състава на комисията, поради прекратяване на служебното правоотношение на един от тях. При прегледа на камерите, намиращи се на територията на РУ Несебър, е изготвен Протокол № 251р-56723/10.11.2025г., от който се установява, че жалбоподателят е напускал кабинет № 10 за следните времеви периоди от 21:44 часа до 22:13 часа на 14.08.2025 г., от 22:38 часа до 22:52 часа на 14.08.2025 г., и на 15.08.2025 г. 00:10 часа до 00:20 часа, от 00:32 часа до 00:55 часа, от 01:04 часа до 01:30 часа, от 02:04 часа до 02:28 часа, където е оставало само задържаното лице. По делото са представени събрани в хода на проверката - ежедневни ведомости, месечни графици, книга за пропускателния режим на Пост 1, книга за задържани лица и др., видеозаписите от всички камери за видео наблюдение, монтирани пред и в сградата на РУ Несебър за времето от 13:30 часа на 14.08.2025 г. до 16:30 часа на 15.08.2025 г. сведения от служителите, назначени в наряд за времето от 08:00 часа до 20:00 часа като автопатрул с позивна „Слава 43”, от служителите назначени в наряд за охрана на задържани лица на пост № 2, от оперативните дежурни, от ВПД началника на РУ Несебър, от определените да работят по случая разследващи полицаи, други служители и от задържаното лице. Приложени са сведения от жалбоподателя/л.85/, депозирани на 23.10.2025г., в които посочва, че началникът му гл. инспектор И. В. – Началник сектор „Криминална полиция“ при РУ Несебър, му е възложил да охранява задържаното лице Н. Б., която да осъществява в кабинет № 10 на РУ Несебър за периода от 19,50ч на 14.08.2025г. до 08,00ч. на 15.08.2025г., през което време задържаното лице не се е срещало с никакви лица, не е разполагало с личните си вещи, единственото излизане на лицето е било до санитарния възел на същия етаж, придружаван от него. Депозирани са сведения от задържаното лице, които не установяват относими за нарушението обстоятелства. Събрани са сведения от И. В., който посочва че е разпоредил на ОДЧ при РУ Несебър да определи още един служител за поста на задържаните лица и охраната на Н. Б. да се осъществява в неговия кабинет, като преценил че така същият няма да се самонарани. Посочва, че е предал задържаното лице на служител ППД, което по време на престоя в стаята му е бил непрекъснато охранявано, като на следващия ден го е приел от колегата на когото го е предал. Служителят П. Т. ОДЧ при РУ Несебър посочва, че е бил уведомен от И. В., че охраната на задържаното лице ще се осъществява в стая № 10 от старши полицай С. А.. Проверката е приключила с изготвяне на справка с рег.№ 251р-57444/13.11.2025г., в която въз основа на описаните данни в т.7, относими към разглеждания случай, е направено заключение, че А. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, представляващо „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министритеи главния секретар на МВР и на преките ръководители“, вр. с чл.18, ал.1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване, на помещенията за настаняване на задържаните лица и реда в тях в МВР така установеното нарушение е квалифицирано по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и съответно от дисциплинарноразследващия орган е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от „шест месеца до една година“. На 19.11.2025г. на С. А. е връчена покана/л.68/ за запознаване със справка №251з-57444/13.11.2025г. и всички материали от разпоредената проверка, както и е дадена възможност за представяне на възражения по отношение на установените факти и обстоятелства в срок от 24 часа. Видно от направеното отбелязване жалбоподателят се е запознал със справката на 19.11.2025г. На 21.11.2025г. е съставен протокол /л.71/, в който е констатирано, след справка в деловодството на ОДМВР-Бургас и РУ Несебър, че не са депозирани писмени обяснения. На 24.11.2025г. дисциплинарнонаказващият орган е поставил разолюция на справката, като е изразил съгласие с предложеното в нея. На 22.12.2025г. на С. А. е връчена покана с рег.№ 251р-64338/17.12.2025г. (л.11), с която му е указана възможността да представи обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган в срок от три работни дни. В поканата подробно са описани направените констатации, въз основа на какви доказателства, посочена е правната квалификация на деянието, нарушените норми. В предоставения срок служителят не е представил писмени обяснения, видно от изготвения протокол от 05.01.2026г. (л.10). На 12.01.2026г. е постъпила кадрова справка на служителя С. А., в нея са отразени 8 награди „Писмена похвала“, 11 награди „парична награда“ и едно дисциплинарно наказание, заличено на основание чл. 213 от ЗМВР. Производството е приключило с издаване на заповед № 251з-216/16.01.2026г. (л.6) на директора на ОДМВР-Бургас, с която на С. А., на основание чл.194, ал.2, т.1, вр. с чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца. В мотивите на заповедта е прието, че същият е допуснал нарушение на подзаконов нормативен акт -чл. 18, ал. 1 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015 г. за реда на осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица и реда за тях в МВР, тъй като на задържаното лице не е охранявано непрекъснато, а е оставено само в кабинет № 10 за времевите периоди от 21:44 часа до 22:13 часа на 14.08.2025 г., от 22:38 часа до 22:52 часа на 14.08.2025 г., и на 15.08.2025 г. 00:10 часа до 00:20 часа, от 00:32 часа до 00:55 часа, от 01:04 часа до 01:30 часа, от 02:04 часа до 02:28 часа, При определяне вида и размера на наказанието е взето предвид, че един от принципите, на които се основава дейността на служителите в МВР, е спазване на Конституцията и законите на Република България, което служителят с поведението си не е зачел, нарушил е нормативните разпоредби, които са свързани с изпълнението на служебните му задължения свързани с охрана на задържани лица и високите изисквания за сигурност. Приел е, че въпреки че не са настъпили преки негативни последствия, поведението на служителя противоречи на целите, поставени пред служителите на МВР, поради което не приема, че допуснатото нарушение е маловажно или незначително. Взел е предвид кадровата справка, в която са посочени 8 награди „Писмена похвала“ и 11 награди „парична награда“ и едно дисциплинарно наказание, заличено на основание чл. 213 от ЗМВР и е определил размерът на наказанието. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.01.2026г., видно от отбелязването върху нея. Съдът като взе предвид фактическата обстановка, счита за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок (заповедта е връчена на 19.01.2026г., като срокът за нейното оспорване изтича на 02.02.2026г., а жалбата пред съда е депозирана на 28.01.2026г.), от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директор на ОДМВР - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР на служителите на младши изпълнителски длъжности наказания по чл.197 от ЗМВР се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл.37 от ЗМВР. Директорът на ОДМВР-Бургас е ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР, а именно Областната дирекция, в която е назначен наказаният служител, заемащ длъжност „старши полицай“. При така установените обстоятелства се налага извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.204, т.3 от ЗМВР. Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В същата подробно са изложени мотивите и съображенията на дисциплинарно наказващият орган, довели до извод за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Посочени са нарушените задължения, както и е разгледано цялостното поведение на служителя, тежестта на нарушението и формата на вината. При тези съображения съдът намира, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и съдържание. При издаването на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нормата на чл.208 от ЗМВР предвижда, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198 – 202 или по чл.203, ал.1, т.1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението, поради което не се установява нарушение на правилата, изразяващо се неиздаване на изменена заповед за проверка. Издаването на заповед по чл.205, ал.2 от закона - за извършване на проверка е достатъчно, за да се приеме, че е налице валидно и законосъобразно волеизявление на дисциплинарно наказващия орган за започване на дисциплинарен процес. В този смисъл е и разпоредбата на чл.30, ал.3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г., че заповедта по ал. 1(за разпореждане на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР) представлява първото действие по чл. 208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарното нарушение. Съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно-наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определи срок за нейното приключване. В процесния случай производството е започнало именно с издаване на заповед от директор на ОДМВР – Бургас за извършване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпили данни с докладна записка на главен експерт в ДПСК – МВР – София с месторабота ОДМВР – Бургас, за да се установи има ли допуснато нарушение на дисциплината от служители на ОД на МВР – Бургас, участващи в разследването на пътeн инцидент, възникнал на 14.08.2025г- на територията на к.к.Слънчев бряг. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила поради това, че не е издадена, съответно, че не му е връчена заповед по реда на чл.37, ал.1, т.6 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за изменение на заповедта, с която е разпоредена дисциплинарната проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. Съгласно разпоредба от цитираната инструкция, на която се позовава жалбоподателя, дисциплинарно-наказващият орган издава заповед за изменение на заповедта, с която е разпоредена проверката по чл.205, л.2 от ЗМВР, когато извършителят на дисциплинарното нарушение бъде установен. В случая нарушителите, в това число и жалбоподателят, са установени едва след като комисията е събрала, прегледала и анализирала в тяхната съвкупност всички относими доказателства, в това число предоставени видеозаписи от камерите за видео-наблюдение и дадените писмени сведения от всички служители, имащи отношение към случая, анализирани подробно в справката, в която се съдържат фактическите и правните изводи на комисията относно съставомерността на нарушенията от обективна и субективна страна. Едва след като е събрала и оценила всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, комисията е установила, че жалбоподателят е извършител на дисциплинарно нарушение. Фактическите и правните й изводи в тази насока са формулирани за първи път в първоначално изготвената справка от комисията, с чието съдържание жалбоподателят се е запознал на 19.11.2025г., като с покана му е била указана и възможността да даде писмени обяснения и възражения, но той не се е възползвал от тази възможност. Данните по делото сочат, че освен със справката, той се е запознал и с всички останали материали по преписката. Ето защо до момента на изготвянето на справката за дисциплинарно-наказващия орган не е било налице задължение да издаде заповед по чл.37, ал.1, т.6 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, видно от покана с рег.№ 251р-64338/17.12.2025г., в която е отразена фактическата обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание и да представи доказателства. В указания срок служителят не е представил писмени възражения или обяснения, видно от изготвения протокол от 06.01.2026г. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и в предвидения в чл.195 ал.1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок след откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В настоящия случай материалите от производството са постъпили при компетентния орган на 24.11.2025г., когато наказващият орган е запознат с изготвената справка, видно от положената върху него резолюция. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 16.01.2026г., т.е. преди да изтече двумесечния срок от установяване на нарушението. Процесната заповед е издадена и преди изтичане на едногодишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. В случая дисциплинарното нарушение е извършено на 14-15.08.2025г., т.е. едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл. Правилно е приложен и материалния закон. В случая на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, предвидено в нормата на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Наказанието е наложено във връзка с установено нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон, и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, според която в този случай се налага наказание „порицание“. За да е съставомерно допуснатото от служител нарушение по посочените разпоредби е необходимо да е налице установено за същия задължение, произтичащо от ЗМВР или подзаконов нормативен акт, което той да е нарушил или съответно да не е изпълнил. В случая наказващият орган е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение произтичащо от подзаконов нормативен акт -чл. 18, ал. 1 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015 г. за реда на осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица и реда за тях в МВР. Съгласно последната посочена разпоредба „Задържаното лице се охранява непрекъснато.“ Съдът намира, че от фактическа страна по-категоричен начин се установява, че на жалбоподателя е била възложена охрана чрез устна заповед от гл. инспектор И. В. – Началник сектор „Криминална полиция“ при РУ Несебър, на задържаното лице Н. Б., която да осъществява в кабинет № 10 на РУ Несебър, поради опасност лицето да се самонарани, като за времевите периоди от 21:44 часа до 22:13 часа на 14.08.2025 г., от 22:38 часа до 22:52 часа на 14.08.2025 г., и на 15.08.2025 г. 00:10 часа до 00:20 часа, от 00:32 часа до 00:55 часа, от 01:04 часа до 01:30 часа, от 02:04 часа до 02:28 часа, той е напускал помещението, където е оставало само задържаното лице. В писмените бележки процесуалният представител на жалбоподателя цитира част от обстоятелствената част на заповедта, а именно:„Служителят остава там до 22:14:59 часа, когато в арестното помещение влиза служителя Т. Т. (определен в пост 2 – охрана на задържани лица, който е записан от камерата как в 22:13:56 часа излиза от арестното помещение), който води със себе си Н. Б.. В 22:33:12 часа А. заедно с Н. Б. излизат от помещението за прием на задържани лица, както и от арестното помещение.“ И твърди, че от този абзац се установява, че задържаното лице не е било без охрана. При проследяване на посочените времеви отрязъци обаче се установява, че служителят Т. Т. определен в пост 2 в 22:13:56 часа излиза от арестното помещение и води със себе си Н. Б., но в периода, посочен в заповедта, докато Т. Т. е бил в арестното помещение е отбелязано, че „В 21:44:30 часа С. А. влиза в арестното помещение и излиза от него в 21:45:20 часа, придружаван от друг служител, след което, слиза по стълбите, водещи към първия етаж на РУ Несебър. В 21:54 часа отново се качва по стълбите в посока към втория етаж на РУ Несебър, като в 21:54:13 часа А. отново влиза в арестното помещение, като се вижда, че продължава към помещението за прием на задържани лица“ т.е. и двамата служители са били в арестното помещение, поради което не може да се приеме, че не е доказано обстоятелството, че от 21:44 часа до 22:13 часа на 14.08.2025 г. задържаното лице е било без охрана. На следващо място в писмените бележки е посочено, че липсва законова дефиниция на „непрекъснато“, на какъвто критерии следва да отговаря нарушеното задължение по чл. 18, ал. 1 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015 г. за реда на осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържаните лица и реда за тях в МВР. Действително не се установява легално определение на „непрекъснато“, но видно от значението на думата в Речник на българския език на Институт на българския език достъпен на https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE/ „НЕПРЕКЪСНАТО“ означава „Без прекъсване, без спиране; непрестанно, неспирно, постоянно, безспир“. Не само от общоприетото значение на думата, но и от естеството на вмененото задължение се установява, че охраната на задържано лице, още повече извън помещенията специално оборудвани за тази цел, следва да се осъществява без да бъде прекъсвана, без охраняващия да напуска помещението, където му е възложено да осъществява охраната. Доколкото задължението е вменено с подзаконов нормативен акт, вменяващ непрекъснатост на възложената охрана не може да бъде прието и възражението, че с инструктаж не е определен редът на възложените на жалбоподателя задачи, както и действията, които следва да предприеме за успешното им изпълнение. Както бе посочено по-горе гл. инспектор И. В. – Началник сектор „Криминална полиция“ при РУ Несебър е възложил с устна заповед на жалбоподателя, след направен инструктаж, по време на наряда да осъществява охрана на задържаното лице Н. Б. в кабинет № 10 на РУ Несебър, като лицето е било предадено от В. на жалбоподателя Не може да бъде споделен доводът, че в оспорената заповед не е посочена разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015 г., а само разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1, предл.2 от ЗМВР, тъй като видно от обстоятелствената част на заповедта за нарушена е посочена точно тази разпоредба. Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на оспорената заповед правилно е приложен материалния закон. Извършеното от страна на жалбоподателя деяние се установява по несъмнен начин въз основа на събраните по делото доказателства, като същото правилно е квалифицирано с обжалваната заповед като виновно осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Правилно нарушението е квалифицирано по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР и съответно за същото е определено наказание – порицание. При определяне размерът на наказанието, като е съобразил тежестта на нарушението и цялостното поведение на служителя по време на службата му, съобразно изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е изложил конкретни съображения и е индивидуализирал наказанието в минималния предвиден в разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗМВР размер от шест месеца. В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК - оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на материалния закон. По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна се дължат направените в хода на производството разноски, но поради неотправено искане не се присъждат. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,