Решение № 727 от 18.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 575/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262120200575 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С. и. т.” ЕООД, ЕИК: ••••, представлявано от ••••••, ЕГН: •••••••••• против Наказателно постановление № 868742-F863003 / 29.12.2025 г., издадено от Директор на дирекция “Контрол" в ТД на НАП Бургас, оправомощен със. Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г., с което за нарушение на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложено административно наказание “ имуществена санкция”, в размер на 1090 лв./557.31 Евро, на основание чл. 267 от ЗКПО. С жалбата се моли съда да отмени наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не ангажира доказателства. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано и заи.есовано лице в законоустановения срок. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски. За административно-наказващия орган се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорват жалбата. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски. Бургаският районен съд, като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: При извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства възложена с РИП № П- 02000225048799-ОРП-001 / 14.03.2025 г. на „С. и. т." ЕООД, ЕИК ••••, представлявано от •••••• е изискана информация от ЗЛ с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П- 02000225048799-040-002 / 28.07.2025 г. На база представените документи, проверяващия екип не признал обясненията от ЗЛ за извършени плащания по фактури с контрагент „С. и. т.” ЕООД, ЕИК: •••• и приели, че е налице извършено скрито разпределение на печалба през м.07.2024 г. в размер на 5450.00 лв. Дружеството е задължено лице по ЗДДС, същото е предприятие съгласно ЗСч и е следвало да декларира поотделно за съответната година и за съответното календарно тримесечие Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 267, ал. 1 ЗКПО. Деклариране на дължимия данък, т. 3 Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изюфчение на: данъка посочен в т, 2 и дължимия данък по чл. 67, ал, 4 от ЗДДФЛ, който се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Следва да се декларира данък върху извършено скрито разпределение на печалба, в срок до края на месеца, следващ тримесечието. На 12.09.2025 г. била връчена покана № П-02000225048799-999-001/ 11.09.2025 г., като Дружеството е следвало да подаде в 7-дневен срок, който е изтекъл на 22.09.2025 г. декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО - за трето тримесечие на 2024 г. Горепосочената декларация е следвало да се подаде в срок до 31.10.2024 г. в дирекция „Обслужзане” към ТД на НАП гр. Бургас. Дружеството не е подало горепосочената декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ в 7-дневния срок с което е нарушил разпоредбите на чд.55, ал.1 от ЗДДФЛ, като е осъществил състава на чл. 267, ал. 1 от ЗКПО. АУАН за извършено нарушение е бил съставен на 09.12.2025г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти. От правна страна: Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения: Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в срок до 31.10.2024г, то от 01.11.2024г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок, а именно 01.11.2024г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 09.12.2025г, т.е. след предвидения в Закона срок. Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението. Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество. Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд