Решение № 637 от 17.6.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1662/2025 г.

Предявени са два обективни кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 135 от ЗЗД.

Ищцата Г. М. Г. твърди, че през месец април 2023г. между нея и Г. П. Ж. било постигнато съглашение, по силата на което ищцата се задължила да му предостави в заем сума в размер на 21 3•••••.00 евро, равняваща се на 41 815.65 лева, а той от своя страна поел задължения да й я върне по следния начин: чрез заплащане на ежемесечни вноски в размер на 1000.00 лева платими от 20 -то до 30 — то число на съответния месец, до изплащане на цялата заета сума. Договорено било, че първата вноска ответника Ж. следва да осъществи в срок до 30.12.2023г. В изпълнение на договора им в периода от 27.04.2023г. до 18.05.2023г. посредством 9 на брой парични преводи чрез системите „Уестърн Юнион“ и „Мъниграм“ ищцата предоставила на Г. П. Ж. сумата от 21 3•••••.00 евро, равняваща се на 41 815.65 лева. С цел писмено удостоверяване на сключения по - рано договор за заем, на 26.10.2023г. помежду им било подписано споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с per. № ••••••• на Нотариус Галина Въткова - с район на действие PC - Стара Загора, в което Г. П. Ж. заявил, че в периода от 27.04.2023г. до 18.05.2023г. посредством 9 на брой парични преводи по системите „Уестърн Юнион“ и „Мъниграм“ бил получил в заем от ищцата сумата от 213•••••.00 евро, равняваща се на 41815.65 лева. Със споразумението той отново потвърдил поетото по - рано задължение да върне цялата заета сума на ежемесечни вноски в размер на 1000.00 лева до изплащане на цялата заета сума, платими по банковата сметка в "Първа Инвестиционна Банка" АД. Споразумели се плащането на първата вноска да бъде извършено от него в срок до 30.12.2023г.

На 05.10.2023г. между ищцата и Г. П. Ж. бил сключен договор за паричен заем, по силата на който в качеството й на заемодател му предоставила в брой при подписване на договора сумата от 8500.00 лева, която той се бил задължил да върне в срок до 05.10.2024г. На 07.10.2023г. в гр. Стара Загора между ищцата и Г. П. Ж. бил сключен договор за паричен заем, по силата на който в качеството й на заемодател му предоставила в брой при подписване на договора сумата от 8500.00 лева, която той се задължил да върне в срок до 07.10.2024г. На 08.10.2023г. в гр. Стара Загора между ищцата и Г. П. Ж. бил сключен договор за паричен заем, по силата на който в качеството й на заемодател му предоставила в брой при подписване на договора сумата от 7500.00 лева, която той се бил задължил да върне в срок до 08.10.2024г. Така към края на месец октомври 2023г. била предоставила в заем на Г. Ж. сума в общ размер на 66315.65 лева.

Въпреки, че падежът за плащане на първата вноска в размер на 1000.00 лева по Споразумението от 26.10.2023г. настъпил на 30.12.2023г., Г. Ж. не изпълнил произтичащото от договора задължение за плащането й. През цялата 2024г. не била заплатена нито една вноска по Споразумението от 26.10.2023г. въпреки проведените множество разговори и обещания за плащане в най - близко време.

На 05.10.2024г. настъпил падежът за плащане на заетата сума по Договор за паричен заем от 05.10.2023г сключен между нея в качеството на заемодател и Г. Ж. като заемополучател. Длъжникът обаче не изпълнил задължението си да върне получената в заем сума. По подобен начин се развили нещата и след настъпване на падежите за плащане по други два договора за паричен заем от 07.10.2023г. и от 08.10.2023г. След настъпване на падежа Ж. отказал да изпълни задължението си да върне получените суми. Горната фактическа обстановка обуславяла качеството й на кредитор на ответника Г. Ж., предвид това, че имала изискуеми парични вземания спрямо него.

Тъй като падежът за плащане по всички договори за заем бил настъпил, а първият ответник отказвал да предприеме изпълнение на основното си договорно задължение, в началото на месец януари 2025г. ищцата направила справка в имотен регистър относно имущественото му състояние с цел предприемане на обезпечителни мерки, които да й послужат за запазване имуществото на длъжника до момента, в който се сдобие с изпълнително основание, което да й позволи да пристъпи към принудително изпълнение на вземанията си. Така установила, че на •••••г. / около два месеца след като били сключили договора за заем за сумата от 213•••••.0 евро, равняваща се на 41815.65 лева и тя му била предадена/ ответникът Г. П. Ж. се бил разпоредил с притежавания от него недвижим имот, представляващ: -••••• кв.м. ид./ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село ••••, община Стара Загора, област Стара Загора, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ •••• съгласно подробен устройствен план на селото, утвърден със Заповед № ••••• от 01.06.2004г., с площ на целия урегулиран поземлен имот - 2850 кв.м., част от който е идентичен с УПИ ••••••••••, при граници на УПИ съгласно скица : от север - улица, от изток - УПИ XV-82, УПИ XIV-81 и УПИ ХIII-•••••, от юг- УПИ XVII[1]•••• и от запад – УПИ XI-75, заедно с намиращата се в северозападната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ съгласно данъчно записване 220.00 кв.м.

Действието на разпореждане се изразило в сключване на договор за дарение, който бил обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••• том 2, peг. № ••••, дело № 150/2023 г. на нотариус Антония Коева - нотариус с peг. № 309 на НК, с район на действие PC - Стара Загора, по силата на който на •••••г. Г. П. Ж. в качеството на дарител дарил на дъщеря си Г. Г. Ж. описания по - горе недвижим имот. Ищцата счита, че действието на разпореждане извършено от Г. П. Ж. с притежавания от него имот на •••••г. е имало за цел да увреди интересите й в качеството на негов кредитор, тъй като към датата на осъществяване на сделката било налице знание у длъжника, че има кредитор и че с процесното действие увреждал правата й. Към момента на разпоредителната сделка той вече бил получил в заем от нея сумата от 213••••• евро, равняваща се на 41815.65 лева и съзнавал, че дължи връщането й в един по — късен момент, както и възможността да пристъпи към принудително изпълнение насочено към имуществото му в случай, че не изпълни задължението си за връщане на заетата сума.

В случая увреждащото действие /сключване на договор за дарение/ било безвъзмездно, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 135 ал.1 изр.2 ЗЗД, правно ирелевантно било дали лицето, с което ответникът Ж. е договарял е знаело за увреждането. Въпреки това ищцата твърди, че към датата на сключване на договора втората ответница и негова дъщеря била наясно, че с тази сделка се целяло увреждане на кредиторите на Ж., тъй като тя била запозната с влошеното му финансово състояние и с факта, че получил в заем парични средства.

По изложените по - горе съображения счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за обявяване на относителната недействителност на договора за дарение сключен на •••••г. между Г. П. Ж. в качеството на дарител и Г. Г. Ж. като надарена с предмет описания по - горе в исковата молба недвижим имот.

След сделката за дарение, осъществена между първите двама ответници, била сключена последваща, втора сделка, с която Г. Г. Ж. се разпоредила с имота чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том 1, peг. № 1647, дело № 114/2023г. на нотариус Елка Тенчева - нотариус с peг. № 364 на НК, с район на действие PC - Стара Загора, по силата на който на 09.10.2023г. Г. Г. Ж. /дъщеря на първия ответник Г. П. Ж./ била продала на Д. Г. Г. описания по — горе в исковата молба имот в с. ••••, за сумата от 9900.00 лева. Със същия нотариален акт продавачката Г. Г. Ж. си била запазила правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижимият имот, който е продала на Д. Г..

След извършено проучване било установено, че купувачът по договора за покупко-продажба Д. Г. Г. и продавача Г. Г. Ж. се намирали във фактическо съжителство от дълги години, а също така имали и общо дете, което към настоящия момент било непълнолетно. Това означавало, че втората разпоредителна сделка с имота е била осъществена отново с цел да се осуети възможността на ищцата като кредитор да се удовлетвори от имуществото на длъжника Г. Ж.. За това свидетелствало от една страна обстоятелството, че последващата сделка – договор за покупко-продажба, била сключена веднага след като първия ответник получил в заем от нея сумите от 8500 лева по договор за паричен заем от 05.10.2023г. - с падеж за връщане 05.10.2024г., сумата от 8500.00 лева по договор за паричен заем от 07.10.2023г. - с падеж за плащане 07.10.2024г., сумата от 7500 лева по договор за паричен заем от 08.10.2023г. - с падеж за плащане 08.10.2024г. От друга страна, втората разпоредителна сделка била сключена с лице от семейния кръг на длъжника - мъжът, с когото дъщеря му живее от дълги години на съпружески начала и който е баща на внука му. За липсата на желание да бъде извършено реално разпореждане с имота свидетелства и обстоятелството, че въпреки че той бил продаден на третия ответник, Г. Ж. запазила пожизненото си безвъзмездно право да ползва имота.

Разпоредбата на чл. 135 ал.1, изр. 3 от ЗЗД извеждала правилото, че обявената недействителност не засягала правата на това трето лице /съдоговорител на съдоговорителя на длъжника/, ако ги бил придобило добросъвестно и възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Счита, че макар и в случая третото лице — ответникът Д. Г. да бил придобил правата на възмездно основание, то същият бил недобросъвестен, тъй като към датата на сключване на договора за покупкопродажба е знаел, че сделката се осъществява и има за единствена цел да осуети възможността кредиторите на първия ответник да се удовлетворят от имуществото му. За това свидетелствало, както обстоятелството, че се била съгласила да бъде учредено право на пожизнено безвъзмездно ползване върху имота, предмет на покупката, в полза на продавача Г. Ж., така и от обстоятелството, че е била наясно с влошеното финансово състояние на Г. Ж. и паричните му задължения към трети лица.

С оглед на гореизложеното счита, че били налице предпоставките на чл. 135 ал.1 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност и на втората сделка-договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том 1, peг. № 1647, дело № 114/2023г. на нотариус Елка Тенчева - нотариус с peг. № 364 на НК, с район на действие PC - Стара Загора, по силата на който на 09.10.2023г. Г. Г. Ж. /дъщеря на първия ответник Г. П. Ж./ е продала на Д. Г. Г. описания по — горе в исковата молба имот в с. ••••, за сумата от 9900 лева.

Искането е съдът да обяви за недействителен по отношение на Г. М. Г., ЕГН ••••••••••:

• договор за дарение, който е обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••• том 2, peг. № ••••, дело № 150/2023г. на нотариус Антония Коева - нотариус с peг. № 309 на НК, с район на действие PC – Стара Загора, по силата на който на •••••г. Г. П. Ж. в качеството на дарител дарил на дъщеря си Г. Г. Ж. следния недвижим имот: ••••• кв.м. ид./ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село ••••, община Стара Загора, област Стара Загора, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-76, в квартал 14,

съгласно подробен устройствен план на селото, утвърден със Заповед № ••••• от 01.06.2004г., с площ на целия урегулиран поземлен имот — 2850 кв.м., част от който е идентичен с УПИ III[1]639, при граници на УПИ съгласно скица : от север - улица, от изток - УПИ XV[1]82, УПИ XIV-81 и УПИ ХIII-•••••, от юг- УПИ XVII-•••• и от запад - УПИ XI-75, заедно с намиращата се в северозападната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ съгласно данъчно записване 220.00 кв.м. - договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № •••, том 1, peг. № 1647, дело № 114/2023г. на нотариус Елка Тенчева — нотариус с peг. № 364 на НК, с район на действие PC — Стара Загора, по силата на който на 09.10.2023г. Г. Г. Ж. /дъщеря на първия ответник Г. П. Ж./ е продала на Д. Г. Г. следния недвижим имот: ••••• кв.м. ид./ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село ••••, община Стара Загора, област Стара Загора, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII[1]76, в квартал 14, съгласно подробен устройствен план на селото, утвърден със Заповед № ••••• от 01.06.2004г., с площ на целия урегулиран поземлен имот – 2850 кв.м., част от който е идентичен с УПИ •••••••• при граници на УПИ съгласно скица: от север - улица, от изток - УПИ XV-82, УПИ XIV-81 и УПИ ХIII-•••••, от юг- УПИ XVII-•••• и от запад - УПИ XI-75, заедно с намиращата се в северозападната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ съгласно данъчно записване 220.00 кв.м. за сумата от 9900.00 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран общ отговор от двама от двамата ответници, а именно Д. Г. и Г. Ж. , в който считат предявения иск за допустим, но по своята същност неоснователен. Твърдят, че не са знаели за финансовите затруднения на първия ответник, нито това, че е вземал заеми от ищцата. Независимо, че ответницата Г. Ж. била негова дъщеря, те не са поддържали близки отношения повече от 20 години. Първият ответник дълги години живял в чужбина и се бил дезинтересирал от дъщеря си. Тя живяла в процесния имот заедно с третия ответник на съпружески начала от около 16 години. Дълги години двамата нямали деца и след множество опити за „ин витро“ зачеване, ответницата Ж. разбрала в началото на лятото на 2023г., че била бременна. Междувременно баща й се бил прибрал в Р.България, като живял в с.Сърнево,общ.Раднево. След като му споделила, че най - после очаква дете той решил да й прехвърли дворното място с къщата в с. ••••,общ.Стара Загора. Не й споделил, че има финансови задължения към трето лице, нито,че извършвал сделката, за да лиши кредиторите си от възможност да се удовлетворят от имота. Ответницата твърди, че мислела, това му намерение за жест заради очакваното дете и поискала имотът да бъде прехвърлен на нея и третия ответник, но баща й бил отказал.

Ответникът Г. живял в този имот от 16 години. Направил бил множество подобрения в него със свои лични средства-подмяна на покрив, ВиК и ел.инстлация, поставяне на външна изолация, поставяне на подови настилки - ламиниран паркет, монтаж на гипсокартон, изработване и монтаж на кухня, множество подоберния и в двора. Именно затова впоследствие – на 09.10.2023г. по съвет на нотариус втората ответница била продала на третия ответник голата собственост на този имот, като си била запазила правото на ползване на същия. Така били приели, че ще бъдат гарантирани интересите на двамата, както и тези на чаканото общо дете, което се родило на 01.02.2024г. Твърдят, че към онзи момент и двамата не подозирали, че първият ответник имал финансови задължения, нито участвали в описаните две сделки с цел увреждане правата на кредитор на първия ответник.

Сочат, че техен близък наскоро след получаване на исковата молба споделил, че първият ответник лятото на 2023г. му бил заявил, че крие от дъщеря си за получените заеми, като не искал да я въвлича в своите задължения, а искал да й остави нещо. Така двете сделки не били предназначени от длъжника и лицата, с които е договарял, да лишат кредитора от обезпечението, с което разполага длъжника, поради което предявения иск се явява неоснователен. Искането е съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди на ответниците направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор и от ответника Г. П. Ж., в която същият заявява, че признава фактите, както са изложени в исковата молба, а именно че е изтеглил заем от ищцата и загубил парите, защото ги вложил в криптовалута. Първо дарил къщата на дъщеря си, за което го заставили жена му и дъщеря му, тъй като вече знаели за неговите заеми, тъй като ответникът им споделил. През месец октомври 2023г. Г. и мъжа й отишли в дома му да го питата кога ще им върне парите. След това къщата била прехвърлена от дъщеря му на зет му Д. Г., защото ответниците решили, че ако ищцата заведе дело няма да може да придобие къщата. След като собственик на къщата вече бил Д. Г., то ответникът Г. Ж. бил изгонен от нея и не му позволявали да се прибере във въпросната къща.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържат предявения иск и моли за постановяване на съдебно решение за неговото уважаване.

В открито съдебно заседание втория и третия ответник, чрез процесуален представител поддържа наведените в отговорите на исковата молба възражения и молят за постановяване на съдебно решение за отхвърляне на иска. Претендират разноски. Първият ответник счита иска за основателен.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че ответниците Д. Г. и Г. Ж. живеят заедно и имат общо дете, както и че ответникът Г. Ж. към дата 10.11.2025 г. живее в имот собственост на ищцата и трето неучастващо лице в с. Сърнево /вж. нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот том 4 от дата 06.08.2008 г., л. 94 от делото/.

Освен това между страните не се спори, че по отношение на процесния недвижим имот са били налице два последователни договора както следва – 1/ на дата ••••• г. ответникът Г. Ж. дарил на ответницата Г. Ж. следния недвижим имот: ••••• кв.м. ид./ч. от ДВОРНО МЯСТО , находящо се в село ••••, община Стара Загора, област Стара Загора, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII 76, в квартал 14, съгласно подробен устройствен план на селото, утвърден със Заповед № ••••• от 01.06.2004г., с площ на целия урегулиран поземлен имот – 2850 кв.м., част от който е идентичен с УПИ •••••••• при граници на УПИ съгласно скица: от север - улица, от изток - УПИ XV-82, УПИ XIV-81 и УПИ ХIII-•••••, от юг- УПИ XVII-•••• и от запад - УПИ XI-75, заедно с намиращата се в северозападната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ съгласно данъчно записване 220.00 кв.м. /така нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••• том 3, рег. № ••••, дело № 150/2023 г., л. 16-18 от делото/ и 2/ на дата 09.10.2023 г. ответницата Г. Ж. е продала на ответника Д. Г. описания в т. 1 недвижим имот /така нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••• том 3, рег. № ••••, дело № 150/2023 г., л. 18-20 от делото/.

По делото са представени три договора за паричен заем съответно от 05.10.2023 г., 07.10.2023 г. и 08.10.2023 г., заедно със записи на заповед от същите дати /л. 10-15 от делото/, от които се установява, че първият ответник Г. Ж. на посочените дати е получил посочените в договорите суми в заем от ищцата, като в о.с.з. на 10.11.2025 г. ответникът Г. Ж. заяви, че действително е подписал посочените документи.

Ищцата, обосновавайки фактите, от които може да се направи извод за качеството й на кредитор се позовава и на споразумение от 26.10.2023 г. /л. 9 от делото/, от което се установява, че в периода 27.04.2023 г. – 18.05.2023 г. е предоставила заем на ответника Г. Ж. в общ размер на 41 815,65 лв. Във връзка с оспорвания на останалите двама ответници за сключване на посочения договор за заем за разчитане/преценка на писмени доказателства – отчети за история на преводи на първия ответник /л. 143-154 от делото/ бе назначена съдебно-счетоводна експертиза л. 183-186 от делото/ от чието заключение се установява, че на дата 09.05.2023 г., 10.05.2023 г. ищцата е изпратила/изплатила/превела на първия ответник сумите съответно от 2000,00 евро и 2840,00 евро. Според вещото лице представените справки от системите за международни разплащания удостоверяват не само нареждането на преводите, но и тяхното фактическо изплащане т.е. системата отчита приключване на трансакцията.

По делото са разпитани свидетели – свидетелката Камелия Тапра /племенница на първия ответник/ сочи, че първият ответник й е чичо. Знаела, че той дължи пари на ищцата от април-май 2023 г., около 40 000,00 лв., а разбрала за това обстоятелство когато била „изгорена“ от първия ответник с 9000,00 евро във връзка със заболяване на сестрата на свидетелката. Г. Ж. живеел първоначално в къщата в с. •••• заедно с покойната си съпруга, дъщеря си и зет си /останалите ответници/, като Людмила Ж. /покойна бивша съпруга на Г. Ж./ и ответницата Г. Ж. го напили и накарали да подпише дарение на тази къща. Г. Ж. се занимавал с криптовалути, но след като станало ясно, че не може да спечели от това и да си върне заемите бил изгонен от къщата в с. •••• в края на 2024 г. След това живеел от около 4-5 месеца в къщата в с. Сърнево, тъй като неговите роднини го съжалили, а и се надявали да ми върне парите. Св. Тапра изяснява, че семейството на Г. Ж. /вкл. останалите двама ответници/ са били наясно с неговите финансови задължения и са споделили това със свидетелката, която знаела единствено за заема от 40 000,00 лева на ищцата. Този заем бил вземан начесто – не наведнъж. След извършеното дарение на къщата в с. •••• ответницата Г. Ж. заявила – „Аз нали взех къщата, не ме интересува, нали я прехвърлих на Д., пари няма да видите“.

Свидетелката Петя П.а /дъщеря на ищцата/ сочи, че Г. Ж. взел от ищцата сума от 40 000,00 лева през април-май месец 2023 г., която не отказала тъй като й бил чичо и имал нужда да си „отмрази“ пари в банка. Разбрала от нейните родители, които си дошли през м.октомври 2023 г. в с. •••• и отишли да говорят с първия ответник кога ще им върне парите. Той заявил, че ще заложи къщата, за да им даде парите, но неговата съпруга и дъщеря извикали полиция и наложили забрана на родителите на свидетелката да доближават къщата. Ответниците Г. Ж. и Д. Г. знаели за заемите на първия ответник, но на въпрос на свидетелката към Г. Ж. кога ще се върнат парите тя заявила, че пари няма да видят и подали жалба и срещу свидетелката П.а – юни 2023 г. Свидетелката също давала пари на първия ответник /12 000,00 лв./, който живеел след неговото изгонване от къщата в с. •••• в къщата в с. Сърнево.

Свидетелката Донка Д. /майка на ответника Д. Г./ сочи, че ответниците Г. Ж. и Д. Г. не знаели, че Г. Ж. има заеми от 2023 г. До 2022 г. той живеел в чужбина /Португалия/ и след това се върнал в България единствено, за да се разведе с покойната си съпруга /което се случило януари 2023 г./ и да замине обратно за Португалия, вкл. да живее с друга жена там. Тъй като щял да заминава казал, че ще остави всичко на своята дъщеря и нейната майка, като не споменал, че има задължения. Първоначално заживял в къщата в с. ••••, като през лятото на 2023 г. Г. Ж. започнал да тормози покойната си съпруга Людмила за пари, които харчел за цигари и алкохол. Впоследствие започнал да иска от всички роднини пари за цигари и алкохол. Ремонт на къщата в с. •••• бил правен от ответника Д. Г. и поради това ответницата Г. Ж. заявила, че „плащаш толкова много, нека да имаш нещо и ти от тази къща“, след което ходили при нотариус, но свидетелката не знае какво е направил нотариуса. Идеята била Г. Ж. и Д. Г. да имат равни дялове от къщата в с. ••••. Св. Г.а изяснява, че Г. Ж. се занимавал с криптовалута и тя самата ходила с него за извършване на паричен превод през юни 2023 г. Разривът между Г. Ж. и неговата покойна съпруга започнал юли-август 2023 г. когато той започнал да я изнудва за пари, като напуснал къщата в с. •••• /със съдействието на ответника Д. Г./ в края на 2023 г. Ответниците Г. и Д. никога не са споделяли, че Г. Ж. има задължения. Ответникът Д. Г. платил за къщата 10 000,00 лв., които останали в семейния бюджет. Веднъж през 2023 г. в къщата в с. •••• ходила полиция, но свидетелката не знае защо.

Свидетелката С. П. сочи, че познава страните по делото, като Г. Ж. се върнал в България през 2023 г., къщата в с. •••• била прехвърлена на Г. Ж.. Не знае дали Г. Ж. е имал задължения, но изяснява, че веднъж Г. Ж. й е искал пари на заем – 1500,00 лв., които не му е предоставила. Г. Ж. живял в къщата в с. •••• до октомври 2023 г., като свидетелката не знае защо се е преместил. Людмила не е споделяла Г. Ж. да има задължения към трети лица.

Във връзка с влошените отношения между страните по делото, вкл. с част от свидетелите бе изискана информация от МВР, като се установява, че за къщата в с. •••• са регистрирани два сигнала на телефон 112 – на дата 18.10.2023 г. през две минути / л. 136 от делото/. В тази връзка в о.с.з. на 09.02.2026 г. са изслушани и двата разговора по тези повиквания, видно от които действително през октомври 2023г. в къщата в село •••• са влезли роднини на бащата на Г. Ж. да искат пари. Имало и две жалби подадени от Людмила Ж. и Д. Г. /л. 138 от делото/. Представено е и постановление за спиране на наказателно производство от 01.10.2024 г. образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК с пострадал Г. Ж. по негов сигнал с цел да помогне на своите близки /л. 161 от делото, вж. и протокол от о.с.з. от 23.03.2026 г./.

Видно от приложеното Постановление от 03.04.2026г. на РП Стара Загора и протоколи за разпит на свидетели /л. 175 - 182 от делото/. Видно от протокол за разпит на Г. Ж. от 02.10.2023г., същата е била много добре запозната със задълженията на баща си (както към ищцата, така и към други негови роднини), както преди сделката за дарение, така и преди покупко - продажбата на 09.10.2023 г., както и е била много добре запозната с факта, че за да погаси задълженията си (не само към ищцата, но и към други негови близки и роднини, от които е вземал пари назаем) баща й е искал да продаде къщата в с. •••• т.е. процесния имот.

От съвкупната преценка на събраните писмени, гласни доказателствени средства и експертиза се установява, че ищцата е несъмнено кредитор на ответника Г. Ж., като свидетелските показания в тази насока са категорични, представени са и писмени доказателства (споразумение с нотариална заверка на подписите и три броя писмени договори) и е изготвена експертиза. Свидетелските показания на Петя П.а и Камелия Тапра се подкрепят от извънсъдебните признания на ответницата Г. Ж. в досъдебното производство и от приетите записи - св. П.а сама съобщава как са отишли октомври 2023г. да търсят парите си от Г., заради което бяха изслушани и два записа от тел. 112.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Предявени са два обективни кумулативно съединени конститутивни искове по чл. 135 от ЗЗД.

Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Целта на този иск е да запази целостта на имуществото на длъжника, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него, включително чрез способите за принудително изпълнение. Доколкото ищцата твърди, че процесните увреждащи сделки са осъществени след възникването на нейно вземане, съдът намира, че предявената претенция намира своето правно основание в чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при наличието на елементите от следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, чийто вид е без значение – парично или непарично, важно е то да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска; да е действително /т.е. да не е прекратено или погасено по давност/, както и да не е удовлетворено от трето лице; не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и е без значение дали то е хирографарно или обезпечено; 2/ извършеното действие да уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от длъжника, от длъжника и трето лице или от длъжника, трето лице и от държавен орган, като по вид това действие може да е всякакъв гражданскоправен акт – както сделка, едностранна или двустранна, възмездна или безвъзмездна; увреждането може да се изразява в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество /увеличаване пасива от патримониума на длъжника или намаляване на актива му/ или в затрудняване на удовлетворяването на кредитора; наличие на причинна връзка между действието и увреждането, както и 3/ знание за увреждането: когато увреждащото действие е безвъзмездно, длъжникът (дарителят) трябва да е знаел за увреждането, като е достатъчно да е знаел, че към момента на извършване на действието има кредитор и че действието го уврежда; когато увреждащото действие е възмездно, трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането.

В случая се иска обявяване на относителна недействителност на две сделки, както следва :

1/ По отношение на договора за дарение сключен между Г. Ж. и Г. Ж. на дата ••••• г. обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••• том 3, рег. № ••••, дело № 150/2023 г., л. 16-18 от делото/.

Преобразуващото право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при наличието на следния фактически състав: действително вземане на кредитора, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска; извършване на действие, което уврежда кредитора и знание на длъжника за увреждането в хипотезата на безвъзмездни действия. Наличието на вземане е основна предпоставка за пораждане на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Правото на кредитора да обяви за недействителни увреждащите го актове на длъжника възниква ex lege - при наличието на визираните елементи. Лице, което няма качеството на кредитор, не е носител на правото по цитирана норма. В случая от посочените елементи от фактически състав по чл. 135 ЗЗД е установено извършване на увреждащо действие - договор за дарение, намаляващ имуществото на прехвърлителя, и знание на последния (дарителя - Г. Ж.) за увреждането.

В разглеждания случай ищцата Г. Г. твърди, че има неудовлетворено парично вземане от Г. Ж., произтичащо от заплатени задължения в качеството му на длъжник по договори за паричен заем сключени в периода 27.04.2023 г. – 18.05.2023 г. и три заема сключени след датата на договора за дарение /съответно от дата 05.10.2023 г., 07.10.2023 г. и 08.10.2023 г./.

Правото на кредитора да иска прогласяване недействителността на сделката /действието/ е предпоставено от наличието на вземане, за което дори няма изискване да е изискуемо и ликвидно. Неоснователни са възраженията в писмената защита на втория и третия ответник относно съществуването или не на вземането на ищцата и поради това, че по отношение на въпроса как ищецът се легитимира като кредитор и установява това си качество е налице установена съдебна практика, която е намерила израз в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, също в решение № 266/18.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 247/2020 г., IV г.о. решение № 35/12.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1783/2017, III г.о., решение № 224/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014, III г.о., решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г., IV г.о. Съгласно дадените там разяснения по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане дори може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. В тази връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо, което не е налице в случая.

Следва да се каже още, че в производството по този иск съдът не проверява съществуването на твърдяното от ищеца вземане, освен ако този въпрос не е въведен като предмет на делото-било от ищеца, чрез съединяването на отменителния иск с иск за съществуване на вземането, било от ответника, чрез предявяването на насрещен иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне /напр. защото е погасено чрез плащане/, непротивопоставимостта губи смисъл. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Поради това наведените от страна на ответниците твърдения и доводи свързани с оспорването на твърдяното от ищцата вземане не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Както се посочи в производство по чл. 135 ЗЗД е достатъчно качеството на кредитор за ищеца да следва от твърденията по исковата молба и фактите по делото. Ако впоследствие се окаже, че ищецът не е притежавал качеството на кредитор, то обявената по реда на чл. 135 ЗЗД недействителност не би го ползвала и няма да има правно значение. В такъв случай ищецът не би могъл да предприеме действия по принудително изпълнение и да насочи същото върху вещта, предмет на обявената за относително недействителна сделка. Относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД е само по отношение на ищеца, но не и на третите лица. При това тази относителна недействителност не може да придаде на ищеца качеството на кредитор, ако той не притежава такова. Затова ако се установи, че ищецът не е притежавал качеството на кредитор, той не може да се ползва от постановената в негова полза относителна недействителност и последиците от същата ще отпаднат. В обобщение - в производство с предмет иск по чл. 135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е потвърдено с влязло сила съдебно решение, тъй като съдът не може да задължи ищеца да предяви иск за установяване съществуването на своето вземане. Така и правната теория - качеството кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Изпълнителния лист само констатира това му качество /проф. Ал. К., обл. право – общо учение за облигационното отношение, книга. втора, § 85, стр. 122/. Отделно от това претендираните вземания се установяват от писмените доказателства (които не са оспорени като неистински) и се подкрепят и от множеството свидетелски показания, видно от които Г. Ж. е вземал пари назаем, за да инвестира в криптовалути (в този смисъл са и извънсъдебните признания на Г. Ж. и показания на свидетели на страната на ответниците), поради което настоящият състав приема за целите на настоящото производство, че те са действителни и изискуеми.

С оглед на възраженията в отговора на исковата молба и писмената защита относно възникването на вземания през април-май 2023 г. с оглед момента на сключване на договора за дарение – ••••• г. относно правната квалификация на предявения отменителен иск следва да се каже, че при установяване на този елемент от фактическия състав на иска се поставя въпроса кога е възникнало вземането на ищцата и отговорът е необходим не за преценка дали то е ликвидно и изискуемо, а за преценка коя хипотеза е налице – тази по ал.1 или тази по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД, във вр. с приложимостта на които хипотези има спор по делото. В тази връзка настоящият съдебен състав излага следните допълнителни аргументи и относно правната квалификация на иска, като не се споделят доводите за антидатиране на възникването на вземанията.

Дори и да се приеме, че в свидетелските показания дали ищцата е давала заеми на първия ответник през пролетта на 2023 г. има противоречия, то следва да се отчете следното: – от една страна е безспорно установено от писмените доказателства (извлечения от парични преводи, неоспорени от ответниците) и от заключението на съдебно-икономическата експертиза наличие на два парични превода от страна на ищцата към първия ответник и от друга страна във всички свидетелски показания са налице данни, че ответникът Г. Ж. е искал пари назаем от своите близки, като това дори се сочи от св. Донка Г.а. Има и извънсъдебни признания на Г. Ж. в тази насока. Същото заяви и св. С. П. /за искан от нейния съпруг заем от 1500,00 лв./, която се явява единствен свидетел без родствена връзка със страните. В случая не се споделят доводите в писмената защита на ответниците Г. Ж. и Д. Г., че в представените извлечения от Мъниграм и Уестърн юниън не се съдържало основание заем, тъй като в самите справки не съществува колона сочеща основанието на превода. Поради това и съгласно изричното споразумение на страните /л. 9 от делото/, съпоставено със свидетелските показания, еднопосочни по отношение на обстоятелствата, че Г. Ж. е искал пари буквално от всички роднини и познати и паричните преводи от Мъниграм и Уестърн юниън (неоспорени от ответниците), съдът приема, че през м. април-май 2023 г. ищцата е дала заеми на ответника, като конкретният размер в случая не е от значение с оглед обезпечителния характер на иска и липсата на задължение в това производство да се изследва съществуването или размера на вземането. Поради това съдът приема, че атакуваните сделки са осъществени след възникване на задължението и затова се налага извода, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Извършването на действие, което да уврежда кредитора е следващият елемент от фактическия състав на конститутивния иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД. С оглед практиката на ВКС, изразена в решение № 224/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014 г., III г.о. увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен. С решение № 48/21.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4321/2013 г. IV г.о. е прието, че искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друга действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото на иска отмяната му.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспобността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В случая извършеното действие е сделка, с която длъжникътпърви ответник се е разпоредил със свой недвижим имот, което води до намаляване на имуществото му. А прехвърлянето на недвижимия имот без съмнение води до затрудняване или може да доведе до невъзможност за удовлетворяването на ищците и това е така, тъй като цялото длъжниково имущество служи като общо обезпечение за вземането - чл. 133 ЗЗД. Всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, лишава се от имущество или го намалява, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие, за последния възниква правото да иска отмяната му.

Увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника – всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването правата на кредитора спрямо длъжника, включително, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в това число и извършено опрощаване на дълг, или обезпечаване на свой или чужд дълг към друг кредитор. Така и напр. решение № 225/22.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2751/2018 г., IV г.о., решение № 201/31.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1036/2018 г., IV г.о., решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012 г., решение № 261/25.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014 г., решение № 149/12.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 422/2012 г., I т.о., решение № 97/30.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 442/2012 IV г.о., в които е прието, че увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За кредитора има значение колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника.

Затова сделката, извършена между ответниците е увреждаща за кредитора – ищец. Без значение е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и имуществото, с което да се удовлетвори /така решение № 50/2017 г. на ВКС по т.д. № 731/2016 г., I т.о., решение № 407/29.12.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2301/2014 г., ІV г.о., решение № 328/23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. 879/2010 г., ІІІ г. о., решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. 754/09 г., ІV г.о./. Въз основа изложеното, неоснователни биха били възражения, че към извършване на разпоредителната сделка длъжникът е разполагал с друго имущество на значителна стойност. Наличието на друго имущество у длъжника позволява да бъде преодоляна относителната недействителност на оспорената сделка единствено в случая, когато същият доброволно изплати задължението си към кредитора. Ако вземането на кредитора се погаси, той не може да осъществи принудително изпълнение по отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка /така решение № 224/30.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014 г., III г.о./.

Освен това в случая се атакува едностранна безвъзмездна сделка, сключена между първите двама ответници, по силата на които длъжникът Г. Ж. е дарил на втория ответник Г. Ж. недвижим имот. За да бъде отменено, действието трябва да уврежда кредитора, като между действието и увреждането е дължима причинна зависимост. В разглеждания случай несъмнено са установени по делото визираните действия, като увреждащият им характер се обуславя от самия факт на лишаване на длъжника от собственото му имущество. Дарението на недвижим имот пряко намалява активите на длъжника, обеднява го, и ще доведе до затрудняване удовлетворението на кредитора предвид липсата на насрещна престация по дарението. В този смисъл съдът приема, че е доказано твърдението на ищеца за увреждащия характер на атакуваната сделка за дарение.

Третата предпоставка за възникване на правото да се иска обявяване недействителността на действията на длъжника изисква установяването на знание за увреждането, т.е. има субективен характер. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор - достатъчно е само знанието у длъжника, че има кредитори и действията му ги увреждат. Намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от фактическия състав на правото по чл. 135, ал.1 ЗЗД. Съдът приема, че знание за увреждане е налице у длъжника Г. Ж., а с оглед на безвъзмездния характер на сделката знание на приобретателя Г. Ж. за увреждането не е необходимо.

Безпротиворечиво съдебната практика приема, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Последното е потвърдено решение № 163/27.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 672/2010 г., III г.о. За основателността на иска по чл. 135 ЗЗД следователно е от значение доказване на знание за увреждането единствено по отношение на длъжника, но не и на правоприемника по сделката, поради безвъзмездния характер на дарението. При това положение, настоящата инстанция намира, че знанието за увреждане на приобретателя Г. Ж. в случая не следва да бъде предмет на изследване. Поради това не се споделят всички доводи в писмената защита по отношение знанието/незнанието на ответницата Г. Ж. за задълженията на своя баща Г. Ж., като и свидетелските показания в тази връзка са без значение именно поради обстоятелството, че дарението е безвъзмездна сделка и по изрично разпореждане на закона се предпочитат интересите на кредитора, а не на приобретателя, който е получил дадено имущество безвъзмездно.

С оглед на всичко изложено настоящият съд намира, че по делото се установиха всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договора за дарение – 1/ наличието на качество на кредитор на ищцата спрямо първия ответник; 2/ извършване на фактическо и/или правно действие от страна на първия ответник, с което същият затруднява и/или осуетява правото на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника; 3/ наличието на безвъзмездност на атакуваната сделка – като не е необходимо знание и у третото лице, съконтрахент на длъжника за увреждащия характер на сделката.

2/ По отношение на договора за покупко-продажба сключен между Г. Ж. и Д. Г. на дата 09.10.2023 г., обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № •••• том 3, рег. № ••••, дело № 150/2023 г., л. 18-20 от делото/.

Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД гласи, че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността /с оглед приетата недействителност на договора за дарение/.

Следва принципно да се изясни, че предприемането от приобретателя по атакуваната сделка /в случая Г. Ж./ на последващи прехвърляния на недвижимия имот няма отношение към правния интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД /разгледан по-горе/. При изпълнение на предпоставките по осн. чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД се решава конкуренцията между кредитора и последващ приобретател, но това е въпрос неотносим към проверката за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД. Отделно от това, въпреки че последващата сделка /покупко-продажбата/ е извършена преди вписване на исковата молба и този иск е допустим. Така изрично т. 3 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, в което се сочи, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Както е разяснено в мотивите на тълкувателното решение, при поредица от сделки целената от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото.

Правилото на чл. 135, ал. 1 изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен.

Обстоятелството дали приобретателят по дадена сделка при сключването е бил добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл. 135, ал. 1 изречение трето не предвижда самостоятелен иск. Когато последният приобретател е придобил имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл. 135 ЗЗД, ако този приобретател е недобросъвестен – знаел е за увреждането. За уважаването на иска против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от длъжника. Дори някой от междинните приобретатели на имуществото, които впоследствие са го прехвърлили, да не е знаел за увреждането на кредитора, при недобросъвестност на последния приобретател искът следва да бъде уважен, тъй като тези предходни сделки са били само средство за постигане на увреждането. Освен това

недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял - чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, вкл. в практиката на ВКС е изяснено, че при липса на преки доказателства доказването на знание за увреждането може да бъде извършено чрез косвени доказателства, които преценени в съвкупност и с оглед всички обстоятелства, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че третото лице е сключило сделката, от която черпи права, осъзнавайки, че кредиторите на несъстоятелния длъжник ще бъдат затруднени да се удовлетворят /така решение № 54/21.02.2025 г. на ВКС по т.д. № 1103/2023 г., І т.о., решение № 60/20.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3094/2016 г., ІV г.о., решение № 60164/31.05.2022 г. на ВКС по т.д. № 1895/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 50090/12.03.2024 г. на ВКС по т.д. № 495/2022 г., ІІ т.о./.

В конкретния случай е била сключена между ответницата Г. Ж. възмездна сделка /като ответницата си е запазила правото на ползване/ с ответника Д. Г. с който живеят при фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете /обявено за безспорно с доклада по делото/, т.е. те са свързани лица – действително презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията /напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др./ имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание /така определение № 2381/10.09.2024 г. на ВКС по т.д. № 726/2024 г., I т.о., решение № 34/04.05.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1250/2021 г., III г.о. и решение № 37/02.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2016 г., IV г.о. постановено в същата хипотеза - следва да се приложи оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждането по отношение на втората ответница, която е живяла с прехвърлителя на семейни начала и имат общо дете/. и Предвид казаното следва да се приеме, че и продажбата, сключена на 09.10.2023 г. се явява относително недействителна спрямо ищцата. В случая не може да бъде приложено правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, според което недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Вярно е, че исковата молба е вписана след сделката, но предвид изложеното по-горе не може да се приеме, че Д. Г. е от кръга на добросъвестните трети лица, за да се ползва той е посочената в закона защита /така и решение № 4115/9.06.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 19514/2014 г./. Отделно от наличието на фактическо съжителство между Г. Ж. и Д. Г. от свидетелските показания също се установяват следните факти оборващи наличието на евентуална добросъвестност на ответника Д. Г., а именно: 1/ посоченият ответник и Г. Ж. са живели в един дом в с. •••• до края на 2023 г., т.е. и двете сделки предмет на делото са били вече извършени, 2/ участвал е в изгонването на Г. Ж. от дома в с. •••• /св. Донка Г.а/, 3/ бил е наясно, че Г. Ж. започнал да иска пари от всички свои роднини и познати /св. Донка Г.а/, 4/ ответникът Г. заедно с Г. Ж. са желаели къщата в с. •••• да остане за тяхното дете, като са имал намерение да имат поравно дялове от нея /св. Донка Г.а/, като впоследствие са извършили продажба със запазено право на ползване от Г. Ж., 5/ заплатените 10 000,00 лева от Д. Г. – покупна цена, всъщност останали в семейния бюджет /св. Донка Г.а/, 6/ преки показания на други двама свидетели – Камелия Тапра и Петя П.а, че Г. Ж. и Д. Г. са били наясно, че Г. Ж. има редица задължения.

Освен това по делото се доказа от Протокол за разпит от 02.10.2023г. от извънсъдебни признания на Г. Ж., че същата е знаела за кредитите на баща си и че семейната къща в с. •••• е била предмет на обсъждане да се отнеме или продаде, за да се погасят тези задължения. Този факт, както и фактът, че Г. и Д. са живеели и понастоящем живеят на семейни начала и вземайки предвид цитираната по - горе съдебна практика, водят до несъмнен извод че у ответника Д. е имало знание за увреждането на кредитора.

С оглед на всичко изложено настоящият съд намира, че крайният извод е за основателност на предявеният иск, който като такъв следва да се уважи.

В заключение ще се посочи, че не се споделят възраженията в писмената защита на втория и третия ответник /направени и в първо о.с.з./ за симулативност на процеса, изведени единствено от изявленията на ответника Г. Ж. в хода на делото поради следното - страните по увреждащата сделка/и са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация. Съгласно изричната разпоредба на чл. 217 ГПК ако фактически твърдения за общи факти си противоречат, съдът ги преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. При извеждане на своите фактически и правни изводи настоящият съд на нито едно място в съдебното решение не се позовава на обективираните признания на ответника Г. Ж. /арг. чл. 175 ГПК/, тъй като те действително противоречат на процесуалната позиция на останалите двама ответници. Поради това са ценени единствено събраните по делото доказателства, т.е. обстоятелствата по делото без съдебните признания на ответника Г. Ж. /тук се отчете и факта, че същият живее в имот собственост на ищцата/. Но не е и необходимо ответниците винаги да са на една и съща процесуална позиция и ако не са от тази процесуална ситуация да се извежда извод, че процесът бил симулативен, вж. напр. решение № 29/22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2010 г., III г.о., в което ясно се сочи, че процесуалните действия на един от другарите, с които се изнасят или доказват общи факти, са от значение и спрямо другите другари, които не са извършили такива действия. Това не значи, че фактическите твърдения и доказателствени искания на един от другарите обвързват останалите. Всеки от тях може да вземе самостоятелно отношение спрямо общите факти, като при противоречие намира приложение чл. 217 от ГПК, за да се стигне до еднакво установяване на общите факти спрямо всички другари, също решение № 173/06.11.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4404/2019 г., III г. о., решение № 30/11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г., IV г.о., решение № 184/19.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 6394/2014 г., III г.о. - тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл. 217 ГПК /респ. чл. 173 ГПК - отм./, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото, решение № 93/17.05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2766/2020 г., IV г.о. - възможните противоречия в твърденията на ответниците съдът преценява с оглед всички обстоятелства по делото /чл. 217 ГПК/ и особено решение № 266/18.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 247/2020 г., IV г.о., постановено в сходна хипотеза - признанието на длъжника, че третото лице е знаело за увреждането не е абсолютно доказателство за този правнорелеваннтен факт, като наред с това не обвързва третото лице, което се е договаряло с длъжника, поради което трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото доказателства, които имат връзка и от който може да бъде установено евентуалното знание на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора. То е косвено доказателство.

По съдебно деловодните разноски:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 11•••••,04 евро за адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 01.02.2026 г. /л. 191 от делото/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, държавна такса и възнаграждение за вещо лице,

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд