Решение № 64 от 17.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 182/2026 г.

и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед

упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.

Делото е образувано по изпратено ни по подсъдност на основание чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС ЧНД № 252/2026 г. по описа на ОС – Хасково, като съдебното производство е прекратено с Разпореждане № 266/03.04.2026 година.

Последното е било образувано по изпратено им от румънските компетентни власти Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции и издаденото въз основа на Наказателна Присъда № 200/09.10.2025 г., влязла в сила на 06.02.2026 г., на Районен съд Вънжу Маре, Република Румъния, постановена по дело № 1288/332/2023 г., с което на българския гражданин К. Ц. Й., ЕГН ••••••••••, с последен известен адрес по делото: гр. Троян, област Ловешка, ул. „А.М. № 6, са наложени мерки за пробационен надзор за период от 3 (три) години.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч зам. окр. прокурор Д. изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния.

Осъденият К. Ц. Й., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. Г. П. от ЛАК. Дава съгласие за изпълнение и моли за налагане на пробационна мярка в Република България.

Защитникът адв. П. счита, че са налице предпоставките на закона за признаване и изпълнение на пробационните мерки в Република България.

Настоящата инстанция, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, приема за установено следното:

Постановената спрямо осъденото лице К. Ц. Й. наказателна присъда, издадена в държава членка на ЕС - Република Румъния, е изпратена за признаване и изпълнение в Окръжен съд – Хасково.

От служебно изисканата справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице по ЧНД № 252/2026 г. по описа на ОС – Хасково (л.49) е установено, че същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. Троян, област Ловешка, ул. „А.М. № 6, което и определя Окръжен съд – Ловеч както родово, че е и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от закона.

От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл. 6 ЗПИИСРРПОУАС се установява следното:

С Наказателна Присъда № 200/09.10.2025 г., влязла в сила на 06.02.2026 г., на Районен съд Вънжу Маре, Република Румъния, постановена по дело № 1288/332/2023 г., на българския гражданин К. Ц. Й., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес гр. Троян, област Ловешка, ул. •••, на основание чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния (НК на РР), с прилагане на чл. 75, ал. 2, буква б) от НК на РР и чл. 396, ал. 1 и 10 от НК на РР, е осъден на 11 месеца „лишаване от свобода“ за извършване на престъплението „убийство по непредумишлен начин“.

На основание чл. 338, ал. 2 от НК на РР, с прилагане на чл. 396, ал. 1 и 10 от НК на РР, Й. е осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ за извършване на престъплението „напускане на местопроизшествието или изменение или заличаване на следите от него“.

На основание чл. 38, ал. 2 от НК на РР във връзка с чл. 39, ал. 1, буква „б“ от НК на РР, е приложено най-тежкото наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, към което е добавено фиксираното увеличение от една трета от 3 месеца и 20 дни на другото наказание (11 месеца лишаване от свобода), и е постановено на подсъдимия произтичащото наказание от 1 година, 9 месеца и 20 дни лишаване от свобода.

Разпоредено е на основание чл. 91 от НК на РР спиране на изпълнението под надзор на произтичащото наказание от 1 година, 9 месеца и 20 дни „лишаване от свобода“ за срок на надзор от 3 години , съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от НК на РР, който се изчислява от датата на влизане в сила на решението, т.е са наложени мерки за пробационен надзор за период от 3 (три) години за престъпленията „непредумишлено убийство“, престъпление предвидено и наказуемо по чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс и „напускане на местопроизшествието или изменение или заличаване на следите от него“, престъпление, предвидено и наказуемо по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс, и двете с прилагане на чл. 38 от НК на РР.

Съгласно чл. 93, ал. 1 от НК на РР във връзка с чл. 404, ал. 2 от НК на РР, осъденият Й. е осъден да спазва следните мерки за надзор по време на периода на надзор:

а) да се явява в пробационната служба „Мехединци“ на определените от нея дати;

б) да приема свиждания от пробационния съветник, на който е възложен надзорът му;

в) да обявява предварително промяна на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни;

г) да съобщава за промяна на работното си място;

д) да съобщава информация и документи от естество, позволяващо контрол върху средствата му за съществуване.

Съгласно чл. 93, ал. 2, буква „б“ от НК на РР, осъденият е длъжен да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната служба „Мехединци“ или организирана с обществени институции.

Съгласно чл. 93, параграф 3 от НК на РР, осъденият Й. е задължен да извършва неплатен общественополезен труд в кметството на община Изимша, окръг Мехединци или в звената, подчинени на училищния инспекторат на окръг Мехединци, за период от 90 работни дни.

Общата продължителност на надзора върху пробационните мерки съгласно съдебното решение е 3 (три) години.

Настоящият състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС).

Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение, се отнася за престъпленията „непредумишлено убийство“ по чл. 192, ал. 2 от Наказателния кодекс на РР и „напускане на местопроизшествието или изменение или заличаване на следите от него“ по чл. 338, ал. 1 от Наказателния кодекс на РР. Тези деяния съставляват престъпления и по законодателството на Република България, които съгласно фактическото описание в чуждия съдебен акт, изцяло покриват признаците на предвидено и по българското законодателство престъпления по чл.123, ал.1 от НК и чл.343, ал.3, б. „б“, предложение 6-то от НК, т.е. първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице.

Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението й присъда, несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт, с който и се налагат пробационни мерки“, а наложените по изпратената за признаване и постановяване за изпълнение присъда мерки, попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Установено е, че осъденият Й. има местоживеене и се намира на територията на Република България от което следва, че е изпълнено кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда.

Не са налице, на следващо място основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесната наказателна присъда.

Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяния, което съгласно описаните им признаци съставляват престъпление и по българското законодателство – съответно по чл.123, ал.1 от НК и чл.343, ал.3, б. „б“, предложение 6-то от НК.

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила – 06.02.2026 г. към момента на постъпване на искането в Република България не е изтекъл предвидения в НК давностен срок за погасяване изпълнението на наказанието.

Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице Й. се е явил лично на съдебното заседание, не е поискало повторно разглеждане или обжалване в законовия срок. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираното действие, същото е извършено изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6 месеца. Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като както се отбеляза Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език.

Предвид изложеното, налице са основанията за признаване на изпратеното наказателно решение на държава - членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки.

С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, настоящата инстанция приема, че трябва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателното решение пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПОУАС, т.е. чрез адаптирането им към българското законодателство към чл.42 а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им.

Съобразявайки се с нормата на чл.5 от специалния закон адаптирането следва да бъде в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство. В тази връзка пробационната мярка „Да се явява в пробационната служба на определените от нея дати“ наложена с наказателното решение на румънския съд, се обхваща от пробационата мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, предвидена в чл.42 а, ал.2, т.2, във вр. с чл.42 б, ал.2 от НК на Р. България. Същата се провежда в пробационната служба на територията на която е настоящия адрес на осъдения, като посочената мярка е за срок от 6 (шест) месеца до 3 (три) години.

С оглед горното, съдът приема, че подходящата адаптирана пробационна мярка, съобразена с българското законодателство, следва да бъде с правно основание чл.42 б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 3 (три) години.

Мярката осъденият да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната служба или организирана с обществени институции наложена с наказателното решение на румънския съд, съответства на пробационата мярка, предвидени в чл.42 а, ал.2, т.4, във вр. с чл.42 б, ал.4 от НК на Р. България. Същата е свързана с включване на осъдения в програма за обществено въздействие и е насочена към изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на дееца, като посочената мярка е за срок от 6 (шест) месеца до 3 (три) години.

С оглед изложеното, съдът приема, че подходящата адаптирана пробационна мярка, съобразена с българското законодателство, следва да бъде с правно основание чл.42 б, ал.4 от НК – „Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от 3 (три) години.

Мярката осъденият да извършва неплатен общественополезен труд в кметството на община Изимша, окръг Мехединци или в звената, подчинени на училищния инспекторат на окръг Мехединци, за период от 90 работни дни, съответства на пробационната мярка, предвидени в чл.42 а, ал.2, т.6, във вр. с чл.42 б, ал.5 от НК на Р. България. Същата е свързана с полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения и е с продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години.

С оглед изложеното, съдът приема, че подходящата адаптирана пробационна мярка, съобразена с българското законодателство, следва да бъде с правно основание чл.42 б, ал.5 от НК – 100 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години.

Мярката „Да обявява предварително промяна на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни“ не съответства на пробационната мярка по чл.42 а, ал.2, т.3, във вр. с чл.42 б, ал.3 от НК, изразяваща се в „Ограничения в свободното предвижване”, която включва забраната за посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Настоящият състав счита, че това е така, тъй като наложената от румънския съд пробационна мярка има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл.42 а, ал.2, т.3 от НК има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че не следва да се допуска адаптиране на пробационната мярка „Да обявява предварително промяна на местоживеенето и всяко пътуване, надвишаващо 5 дни“, тъй като същото би влошило наказателно - правното положение на осъдения и би се подменила волята на решаващия съд.

По отношение на останалите пробационни мерки, наложени от румънския съд, а именно:

• „Да приема свиждания от пробационния съветник, на който е възложен надзорът му;

• „Да съобщава за промяна на работното си място ”;

• „Да съобщава информация и документи от естество, позволяващо контрол върху средствата му за съществуване, настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато адаптиране, тъй като същите не съответстват на пробационните мерки, визирани в чл.42 а, ал.2 от НК на Р. България.

Водим от гореизложеното и на основание чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС съдът