Решение № 18819 от 8.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1638/2026 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Б. М. К. и П. М. Г., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност всеки по 1/2 от сумата в общ размер на 32,41 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 39, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ..., аб. № 242247, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 9,78 евро– мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2023 г. до 16.12.2025 г., 1,42 евро стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2023 г. до м.06.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2026 г . до окончателното изплащане на вземането и 0,48 евро – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 16.12.2025 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, тъй като са наследници на В. Н. К., починала на 21.06.2023 г., която имала качеството на потребител на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава и без покана. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника П. М. Г. чрез адв. Н., в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на някой от починалите. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Б. М. К. чрез адв. П.-Х., в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на починалата. Заявява, че е се отказала от наследството на лицето. Прави искане производството по делото да се прекрати спрямо нея, евентуално претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Третото лице-помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, взема становище, че предявените искове са основателни. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница за извършената услуга за дялово разпределение, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на длъжник на всеки ответник е да установи факта на приемане на наследството на В. Н. К., част от пасива на което се твърди, че са сочените вземания, от лицата, посочени като ответници направо или по опис. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга. В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и количеството и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Между страните не е спорно и се установява от представеното и прието по делото заявление-декларация Образец 1 за откриване на партида, подадено от Велиславка Н. К., починала на 21.06.2023 г., че последната е имала качеството на потребител на топлинна енергия до датата на нейната смърт, за топлоснабден имот апартамент № 39, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. ..., с абонатен № 242247, като наемател на общинско жилище, настанена със Заповед № ЖН-04-13-003 от 26.05.2003 г., който е направил искане за откриване на партида, а не като собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота. В случая ищецът поддържа претенцията срещу ответниците с твърдения, че отговарят за задълженията, възникнали в тежест на наследодателя им преди нейната смърт, които задължения са част от пасива на откритото наследство. Според Решение № 95 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 1515/2023 г. на II ТО на ВКС, открито наследство не е прието, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. До приемането на наследството то е незаето (вакантно), като решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Този въпрос е фактически и подлежи на установяване съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК е изяснено, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До приемането на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те нито са материалноправно легитимирани да предявяват иск за наследствени вземания, нито могат да отговарят по искове за наследствени задължения, а и не могат да се разпореждат с наследствени права. Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено - с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Съгласно определение № 85/20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, до вписването на отказа в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител. Ответниците по делото оспорват факта на приемане на наследството на В. Н. К., както изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, така и с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН, като по делото не са ангажирани доказателства за установяване на тези обстоятелства по отношение на П. М. Г.. От представеното от ответницата Б. М. К. и прието като писмено доказателство съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд (л. 84), от друга страна, се установява, че последната е заявила изрично, че се отказва от наследството на В. Н. К., част от което са и пасивите, предмет на спора – възникналите в тежест на потребителя на топлинна енергия задължения за заплащане на ТЕ и дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г. Отказът от наследството на починалата е вписан в книгата по чл. 49 от ЗН (л. 84), като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява ответницата да е приела оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, преди вписания отказ. Ето защо ответниците не отговарят за задължението на В. Н. К., произтичащо от облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че както се установява от приетите по делото писмени доказателства, починалата има качеството на общински наемател, който е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца за топлоснабдения имот в гр. София, като в заявлението за откриване на партида е посочено, че жилището се ползва от едно лице – настанената В. Н. К., поради което наемното правоотношение, възникнало от договора за наем е прекратено на 21.06.2023 г. със смъртта на лицето, което е било настанено, поради което заплащане на топлинна енергия за периода от 21.06.2023 г. до 30.06.2023 г. не се дължи. По отношение на сумата, дължима за предходен период, част от вземането е погасено по давност. Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., като е подал исковата молба в съда на 22.01.2026 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 22.01.2023 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., тъй като вземането за декември 2022 г. е станало изискуемо на 14.02.2023 г. и давността за него не е изтекла преди подаване на исковата молба в съда на 22.01.2026 г. С оглед изложеното обезщетение за забава върху погасената по давност сума не се дължи в търсения размер, тъй като макар мораторната лихва да се претендира за периода от 15.08.2023 г. до 16.12.2025 г., който не е обхванат от погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници, описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. По отношение на вземанията, чиято изискуемост е възникнала след 21.06.2023 г. (всички, които не се явяват погасени по давност) обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 84, ал. 1, изр. второ от ЗЗД не се дължи, тъй като когато денят за изпълнение е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата, каквато не е представена и приета по делото. Следователно дори да се приеме, че ответниците отговарят за дълга, в тази част исковете следва да се отхвърлят на това основание. За пълнота следва да се отбележи, че дори да де приеме, че стойността на главницата за дялово разпределение се дължи от ответниците, акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна, тъй като независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 0,48 евро е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. По отношение на разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответниците имат право на разноските по делото. В полза на процесуалния представител на ответника П. М. Г. – адвокат С. А. Н., предвид представения договор за правна защита и съдействие от 09.03.2026 г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи адвокатско възнаграждение, изчислено върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минимален размер на 230 евро без ДДС. Ответницата Б. М. К. чрез адвокат е заявила искане за разноски, но по делото не са представени доказателства, че такива са сторени, поради което не следва да се присъждат. Що се отнася до възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на разноските на ответниците, същото не отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не е мотивирано, поради което следва да се отхвърли само на това основание. Мотивиран от горното, Софийският районен съд