Решение № 6423 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1170/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 9б от ЗМДТ и е образувано по повод постъпила жалба от В. Х. К. с [ЕГН], представляван от пълномощника адв. М. В. В., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6121-1 от 04.09.2024 г., издаден от Е. М.- главен инспектор Принудително събиране в Община Созопол, мълчаливо потвърден от началника на отдел „МДТ“ при Община Созопол.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че за недвижимия имот на жалбоподателя вече е издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2018 г. и 2019 г. и дори да се приеме, че оспорваният акт е акт за изменение на вече издадения такъв, то не е налице правно основание за възобновяване на производство по реда на чл. 99 от АПК и по чл. 133, ал. 2 от ДОПК. Наред с това се сочи, че местоположението на поземления имот е различно от посоченото в акта и с оглед на това неправилно са определени част от компонентите на данъчната оценка на имота, а оттам и размерът на ДНИ и ТБО, и лихвите за забава. В жалбата се сочи още, че не са посочени от административния орган редът и начинът за определяне/изчисляване на задълженията, а при определяне размера на дължимата ТБО не е посочен размерът на таксата за всяка услуга поотделно. По същество се иска прогласяване на нищожност на акта, алтернативно неговата отмяна.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, ангажира доказателства. С писмена молба моли за отмяна на обжалвания акт, като излага съображения, по същество идентични с изложените в жалбата. В допълнение сочи, че не е доказано от ответната страна предоставянето на услугите. Претендира разноски, като представя списък на разноските.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт и допълнителни доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

По силата на Постановление за възлагане на недвижим [имот номер]/2001/069487/15.03.2005 г., издадено от ЧСИ И. Б., жалбоподателят В. Х. К. придобил недвижим имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], м.[населено място], с площ от 10 272 кв.м., ведно с построена в него сграда. На 22.03.2005 г. същият депозирал в О. С. декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5409, въз основа на която била открита партида № 7504055300002. На 29.12.2014 г. Камалиев подал коригираща декларация, в която отразил, че притежава само идеална част от декларирания имот- 10 272.00 [жк], целият с площ от 21 210.00 кв.м. (на л. 22).

С АУЗ № 6121-1 от 02.09.2020 г., издаден въз основа на данни от декларацията с вх. № 5409/22.03.2005 г. и влязъл в сила на 24.09.2020 г., за имота с [идентификатор] с площ от 10 272.00 кв.м. и изградения в него производствен обект с РЗП 1174 кв.м. били установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2018 г. и 2019 г. в размер, както следва: за 2018 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 122.29 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 24.88 лева и такса битови отпадъци в размер на 244.59 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 49.77 лева; за 2019 г.- данък върху недвижимите имоти в размер на 122.29 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 12.50 лева и такса битови отпадъци в размер на 244.59 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 25.00 лева.

На 18.01.2021 г. служители на О. С. извършили проверка на поземления имот с [идентификатор], при която установили, че двуетажната сграда в имота с РЗП от 1174.00 кв.м., представляваща производствен обект, не съществува. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 4, връчен на жалбоподателя.

На 16.07.2021 г. Камалиев подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1484 за притежаваните идеални части от поземления имот с [идентификатор], за който била образувана партида № 5210Н7209 (на л. 31 от делото). С АУЗ №7291-1 от 16.07.2021 г., издаден от главен инспектор в отдел „МДТ“ при О. С., мълчаливо потвърден от началника на отдел „МДТ“ в община Созопол (на л. 34), били определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г.-2021 г., за земя с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], с площ 10 272.00 кв.м. С решение № 70/30.01.2023 г. по адм. д. № 2650/2021 г. на Административен съд Бургас, влязло в законна сила на 21.02.2023 г., била обявена нищожност на така издадения акт за установяване на задължение, в частта, относно определените такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а в останала част актът бил изменен.

На 23.07.2024 г. упълномощен представител на жалбоподателя депозирал в О. С. искане за корекция в данните за имота, досежно неговото местоположение (в [населено място], вместо в [населено място]) и определяне въз основа на тези данни на дължимите ДНИ и ТБО за 2018 г. и 2019 г. (на л. 63). Поради липса на отговор, същият подал жалба до кмета на О. С., с искане за отмяна на мълчалив отказ.

С писмо изх. №11-03-371-2 от 04.09.2024 г. (на л. 10) от заместник-кмет на О. С. жалбоподателят бил уведомен за предприетите от страна на приходните органи действия и му били връчени два акта за установяване на задължения, в т.ч. оспорения АУЗ № 6121-1 от 04.09.2024г.

С оспорения акт са определени задължения, както следва:

• за 2018 г.- данък върху недвижимите имоти в размер на 122.29 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 24.88 лева и такса битови отпадъци в размер на 244.59 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 49.77 лева;

• за 2019 г.- данък върху недвижимите имоти в размер на 122.29 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 12.50 лева и такса битови отпадъци в размер на 244.59 лева, ведно с лихви за просрочие в размер на 25.00 лева.

По жалба на Камалиев против процесния АУЗ № 6121-1 от 04.09.2024 г. е образувано адм. д. № 1732/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, прекратено с влязло в сила определение № 1058/04.02.2025 г. и изпратено по подведомственост на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Созопол. В срока по чл. 155 от ДОПК последният не се е произнесъл.

По делото са представени заповеди № 8-Z-1241/22.10.2018 г. и № 8-Z-1276/18.10.2017 г. (съответно на л. 153 и л. 156), двете на кмета на Община Созопол, с които са определени границите на районите, в които е организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране за 2018 г. и 2019 г. Представени са също Разрешение за ползване № СТ-12-795 от 10.09.2007 г., издадено от ДНСК, за регионално депо за твърди битови отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево- лот 1 (на л. 160), актове за извършена работа на „РТК“ ООД в Община Созопол за периода януари 2018 г. - декември 2019 г. (на л. 217-244), схема за разполагане на контейнери за битови отпадъци на територията на [населено място], кв. Миньор (на л. 245), Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Созопол (на л. 246) и Наредба за определяне размера на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол (на л. 271).

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение относно размера на данъчната оценка на поземления имот- 19 280.95 лева. При прилагане на определения в чл. 18а от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Созопол, размер на ставката от 3.5 промила, приложим за целия период, са изчислени задълженията, както следва: ДНИ за 2018 г.- 67.48 лева и лихва в размер на 44.46 лева; ДНИ за 2019 г.- 67.48 лв. и лихва в размер на 37.62 лева. Вещото лице сочи, че при определяне размера на данъчната оценка е съобразено декларираното от жалбоподателя местоположение на имота в [населено място], м.[населено място] (така, както е посочен в Постановление за възлагане на недвижими [имот номер]/2001/069487/15:03.2005 г. на АДВ РД Бургас). По отношение на задълженията за ТБО, вещото лице заявява, че в заповедите на кмета на Община Созопол, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, [населено място] е включено в границите на обслужваните райони, като се предлагат и трите компонента на ТБО. Експертизата дава заключение за размера на задълженията за ТБО и дължимите лихви, при вариант на изчисления: данъчна оценка в размер на 19280.95 лева и 7 промила за имоти, находящи се в [населено място] към датата на издаване на обжалвания акт, както следва: ТБО за 2018 г.- 134.97 лева и лихва в размер на 88.99 лева; ТБО за 2019 г.- 134.97 лева и лихва в размер на 75.30 лева.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от служител на общинската администрация, оправомощен със Заповед № 8-Z-132 от 24.01.2024 г. на кмета на Община Созопол (на л. 114 от делото) да установява задълженията за местни данъци и такси. Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

Съгласно нормата на чл. 27, ал. 2 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на §2 от ДР на ДОПК, преди издаване на административния акт административният орган следва да извърши проверка относно допустимостта на производството. Абсолютна предпоставка за допустимост на производството е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съгласно т. 1 на чл. 27, ал. 2 АПК. Доколкото административните актове се ползват със стабилитет и с издаването им компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, повторен акт, издаден извън предвидените хипотези, е нищожен- в този смисъл Решение № 12473 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2021 г., VIII отд.

С акта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, са определени задължения на жалбоподателя за ТБО и ДНИ за 2018 г. и 2019 г. за имота с [идентификатор]. От данните по делото е видно, че с предходен АУЗ № 6121-1 от 02.09.2020 г., издаден въз основа на данни от декларацията с вх. № 5409/22.03.2005 г., са определени на жалбоподателя задължения за ТБО и ДНИ за същия период. Актът не е обжалван и е влязъл в сила на 24.09.2020 г., т.е. станал е стабилен административен акт, който не може да бъде изменен или отменен от неговия издател, освен чрез извънредните способи, предвидени с чл. 133 и сл. от ДОПК.

С нормата на чл. 133 от ДОПК е предвидена възможност за изменение на задължението, установено с влязъл в сила АУЗД, по инициатива на органа или на задълженото лице. Оспореният акт е издаден по молба/възражение на жалбоподателя от 23.07.2024 г. (на л. 63 от делото), видно от изложеното в съобразителната му част, но при липса на изискуемите предпоставки. В разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено като основание за изменение на акта откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на публичните задължения, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал акта, до неговото издаване. Новите писмени доказателства могат да бъдат новооткрити или новосъздадени, но следва да се отнасят за факти, които са съществували до издаването на акта. В разглеждания случай липсват обстоятелства от такъв характер. Соченото в молбата/възражение обстоятелство (че в имота не съществува сграда) не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. От данните по делото е видно, че същото е възникнало след издаване на АУЗ № 6121-1 от 02.09.2020 г. и е установено със съставения от служители на Община Созопол констативен протокол № 4/18.01.2021 г. Съществено условие за прилагане на разпоредбата е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са могли да бъдат известни на органа или на задълженото лице към момента на издаване на акта. Неговото наличие в конкретния случай не е установено с допустимите доказателства, поради което съдът приема, че не са налице основанията на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. С оспорения в настоящото производство акт за установяване на задължение повторно са определени на жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО, извън предвидените в ДОПК хипотези за изменение на влезли в сила актове за установяване на задължения, поради което съдът приема, че същият е издаден при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо неговата нищожност.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 447.63 евро, от които 5.11 евро заплатена държавна такса, 238 евро заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 204.52 евро- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът